Archive for the 'Едем' Category

сеп. 07 2012

Бергамо

Пътеписът ни днес ще ни води в Италия, до един от „служебните“ (т.е.в които може да попаднеш само заради летището;) градове – Бергамо. Едем ще ни го разкаже – приятно четене:

Бергамо

е един от онези градове, които повечето хора са чували, но не свързват с нищо конкретно. В случая, това е градът на чието летище кацат полетите на Уиз еър по направление Милано. Така че, от повечето туристи Бергамо е приеман просто като „летището, което ще ме отведе до Милано” и толкова. Но не е съвсем така. А иначе, разстоянието между двата града е около 40 км и има шатъл-буси за по 4 евро, които обслужват туристите, решили да отидат направо пред Ла скала. Ние обаче, не сме от тях. 😉

 

Признавам си, че за Бергамо нямах никаква представа, а и не проучвах нищо – той беше просто спирка между двата полета към Испания и обратно, така че беше принудителен, а не желан – поне на отиване. Предстоеше ни цял ден и нощувка там, идеи какво да се прави – никакви. Все пак стана ясно до сега, че Бергамо не е от големите туристически перли в Италия, а може би заслужава да е.

 

Кацаме благополучно по обяд на

летище Орио ал Серио,

времето е доста топло за средата на май, при все че в София е хладно и вали дъжд. Захвърляме якетата и се насочваме към Инфо центъра. Младите момичета говорят добър английски, безкрайно любезни са и в крайна сметка излизаме доволни. Въоръжени сме с няколко карти на града с отбелязани всички интересни места и подробна таблица с транспорта като време, маршрути и номера, както и 24-часови карти за транспорта. В нея е включен трансфер до летището (едно отиване и едно връщане), както и неограничено ползване на цялата транспортна мрежа на града – автобуси, трамвай и фуникульори. За тях обаче, после ще стане дума.

 

Автобуса ни откарва за около 15-20 минути до гарата, която е в централната част. Всички туристи слизаме, а автобуса продължава по негова си работа. Прекосяваме красив парк и тръгваме да търсим мястото, където трябва да спим тази вечер – резервиран в последният момент хостел.

 

Хостел е силно казано – оказва се много уютен апартамент

с 3 спални, кухня, сервизно помещение и огромна тераса. Хазяи няма, всички продукти в заредения хладилник са на разположение на гостите. Помотаваме се докато открием точния адрес, после собственичката докато дойде да ни даде ключовете, се запиляваме в съседните улици. Кооперацията е в центъра, в съседство има школа за стрийт-денс, а след нея и  художествена гимназия. Града почва да ни се харесва все повече и повече.

 

Настаняваме се и за съжаление, от пълно размазване от приятния развой на събитията никой не се сeща да снима, а с кафе в ръка се мятаме на шезлонгите и под жаркото слънце откриваме плажния сезон, заобиколени от саксии с гриметрови бамбуци и маркуч с пръскалка 😀  В съседство се намира адвокатска кантора, но работещите нямат нищо против водната ни война, а май се забавляват с нас – а уж това е професия за сухари…

 

От брошурите разположени в антрето на апартамента научаваме, че

Бергамо е център на провинция Бергамо, област Ломбардия

Населението му е над 120 000 човека. Градът е възникнал на мястото на древния град Бергомум като през 49 г. пр.н.е. е наброявал цели 10 000 жители. През 5-ти век е бил разрушен от нашествие на хуните, предвождано от митичния Атила. След възстановяването му  става столица на Ломбардското херцогство, като е под зависимостта на Милано. Бил е част от Венецианската република, а по-късно е част от  Кралство Ломбардия. През 1859 г. е освободен от Гарибалди и преминава към Кралство Италия.

 

 

Като основен негов недостатък

ще посоча липсата на достатъчен избор за нощувки – цените са по-високи от тези в Милано, вероятно защото наплива на туристи не е толкова голям. Това ми предположение бе частично опровергано още същата вечер, когато в историческия център тълпите германски, испански, полски и руски туристи бяха повече и по-гъсти от тези в Несебър, Созопол и Слънчев бряг. Така че, явно не навсякъде Бергамо е неизвестно място за екскурзия или почивка. Останалото е  много добре планирано и изпълнено – в абсолютна полза и на туристите и на постоянните жители на града.

 

След няколко часа прекратяваме плажуването заради придошлите облаци, обуваме кецовете и се отправяме на разходка. Четем, че Бергамо се състои от две части – Citta alta или Горният град (известен и като Старият град), където се намира историческата част на града, и Citta bassa – Долният (новият) град, който е модерната част.

 

След обстойна разходка и четене на информационни табели (достатъчно количество, с изчерпателна информация и еднакво оформление, за което браво!) разбираме, че Бергамо има своето достойно място в историята на Италия. Да караме по ред, обаче 😉

 

Оказва се, че блока където ще спим е зад сградата на общината, така че сканираме парка в двора й и продължаваме. Булевардът е оживен, редуват се пекарни, салони за красота и плод-и-зеленчуци. Прави впечатление и огромния брой банки и финансови институции – причина „неизвестна” и към момента.

 

Началото на площада е ознаменувано с две еднакви сгради с колонади, а от там вече се открива гледка и към Чита алта. На същото това кръстовище срещу колонадите се намира катедралата  Santa Maria delle Grazie, която също заслужава внимание.

Piazza Vittorio Veneto, 24030 Brembate di Sopra, Бергамо, Италия

Вървим нагоре, минаваме

площад Vittorio Veneto

с местния търговски център, преди който обаче е градския театър – Teatro Gaetano Donizetti.. Той е кръстен на основната гордост на града – Гаетано Доницети, който е роден тук. Написал образци в италианското оперно изкуство, той е и сред основателите на „белканто оперите” – за повече информация в Уикипедия ;). Залата на театъра е много красива и внушителна, но туровете са само за организирани групи – жалко, защото е нещо, което си заслужава да види човек.

 

Общо взето тази част от града е много приятна за разходки, за кафе, сладолед и похапване.

Тук е и алеята с многото заведения и различни магазинчета за сувенири. Следва още един площад, на който обаче е разположена голяма розова градина – още преди да я видите ще я усещате. Там е и градския хотел, а след него започват тузарските къщи – навлизаме в Бевърли хилс, както местните наричат района. Къщите са явно на доста богати люде, двуместните спортни коли започват да запълват трафика, а в пространството се разнася миризма на скъпи и доста натрапчиви парфюми. Дали и в истинския Бевърли хилс положението е същото?

 

Отминаваме тузарите и стигаме до

друга гордост на Бергамо – първия фуникульор

Той ще ни качи до Стария град за няколко минути, и е не само първи от разходката (защото в града има два фуникульора), а и е първият в Италия, доколкото схващаме надписа. Цената на билета ни е включен в дневната карта, иначе на място е 2 евро. Самият стар град прилича на крепост – има крепостни стени от времето на Венецианската република (17 век).

 

Слизаме на горната станция – тя разполага с кафене с панорамна гледка, обаче заради късния вече час (около 20) тя вече е затворена. Излизаме и се озоваваме назад във времето – към сегашния момент ни придърпват тълпите туристи говорещи високо на руски…хм…братушките защо не шляпат пред миланското Дуомо, а ни се пречкат тук?!

 

Изчакваме ги и е време да снимаме. Лутаме из се уличките, те са много и все със завои, пресечки и общо взето се мотаем безцелно. Тук са пръснати и доста частни имоти, особено в най-горните части на хълма – началната им цена е около 2 млн. евро, но се намират и апартаменти в по-ниската част за около 1 млн 😉

 

Така случайно стигаме до

центъра на района – площада Piazza Vecchia

Тук са съсредоточени доста значими сгради, които са се превърнали в символите на Стария град, а и на самия Бергамо – библиотеката, двореца, капелата, базиликата и катедралата.

 

Дворецът  Palazzo della Ragione

е бил седалище на администрацията на града по време на епохата на общините. В момента се обитава от картинката галерия на Академия Карара – Pinacoteca dell’Accademia Carrara. Те принципно си имат сграда в новата част на града, но тя се реставрира и сега са тук. Иначе двореца е построен през 12 век, разрушен и  възстановен отново през 16 век от архитекта Пиетро Исабело. На фасадата има изобразен лъв и Св. Марк. В атриума има добре запазен слънчев часовник от 18 век. Беше затворено, така че не успяхме да влезем.

 

Cappella Colleoni и базиликата Santa Maria Maggiore

са залепени една до друга, каква е причината нямам идея. Капелата е образец на ренесансовото изкуство и е наистина впечатляваща. Там е положен саркофага на Бартоломео Колеони, чиято известна статуя на кон можете да видите във Венеция. Макар капелата да е доста по-впечатляваща като архитектура от базиликата, фактологически втората води убедително.

 

Базиликата Santa Maria Maggiore

ще познаете по двата червени мраморни лъва на входа. Тя е в романски стил, а строежът й е започнат 1137 година, като е известна със своя много добър църковен хор с над 800-годишна история. Когато Бергамо е под венецианско влияние, базиликата става средище на църковната музика. Това се дължи на  композитора Гаспаро Алберти, който създава църковната полифония (два органа, цигулка и църковен хор). Смята се, че делото му е крайъгълен камък във венецианската музика, но неговият творчески разцвет е свързан именно с тази базилика, а после делото му се разпространява из цяла Италия..
Някога малко преди това  време, пък се заражда и

бергамовския фолклор – танцът bergomasci

Той се характеризира със силно комедиен и палячовски ефект, като този танц става основа на няколко пасажа свързани с елфа Пък и Оберон от „Сън в лятна нощ” на Шекспир.

 

Наблизо се издига и

осмоъгълния баптистерий (кръщелня),

построен през 1340 от Джовани да Кампионе за базиликата Santa Maria Maggiore.  По време на големи строителни работи през 1650 баптистерия е  демонтиран, но е запазен изцяло. През 1856 г. пресглобен  в двора й, а  през 1889 година е преместен на сегашното си място. Вътре са изобразени барелефи на епизоди от живота на Христос, статуя на Йоан Кръстител и фреска от 1340 година на Джовани да Кампионе. Около горното ниво е изградена колонада, а над нея стоят осем статуи  от 14 век, представляващи добродетелите.

 

Въртим се на същия площад и стигаме до

Катедрала Бергамо,

наречена още Дуомо, естествено :)) Патрон й е Св. Александър от Бергамо. Градежа започнал през 9 век, реставрирана е през 17 и 18 мек, а днешния облик е от 1889 година.  Обаче е късно вече и цялата тая красота я пропускаме, после четем в нета и цъкаме с език. Нищо де, следващия път. А до тогава продължаваме разходката си, наслаждаваме се на парка и панорамната гледка от хълма.

 

Хващаме случен автобус и обикаляме града. Вече е тъмно, не става за снимки, но града прави впечатление на много подреден, чист и поддържан. На доста места се ремонтира, след като затворят магазините всичко се мие, изхвърля се боклука и града светва. Доста е спокойно,  всъщност  чак сега се усещам – то си е направо пусто. Глъчката идва от заведенията, по улиците рядко се мярка човек.

 

Слизаме на центъра в Новия град

и се радваме на светлинното шоу на  арката издигаща се в парка на Стария град. Наоколо е включено осветлението и така  мястото изглежда различно. Оглеждаме отново и се отправяме към леглата, че утре ни чака ранен полет към Барселона. Наспиваме се, закусваме, пускаме ключовете в пощенската кутия и се  качваме на автобуса (картата за транспорта ни още важи, така че не плащаме нищо).

 

Минава почивката ни и е време да се прибираме. Самолета е пълен с испански баби с перфектен маникюр, с книжка в ръка и само с ръчен багаж – отиват да щурмуват Милано. Става ни леко тъжно за нашите български баби, преглъщаме горчиво и продължаваме.  По план имаме един следобед и нощувка в Милано.Седим в самолета и никъде не се усеща нетърпеливото „ще видим Миланооооооо”, което витаеше на излитане от София. Чудим се, цъкаме и си бърборим за…Бергамо.

 

Макар вероятно да не се усеща от снимките, защото повече гледахме отколкото снимахме,

Бергамо е много китен, спокоен и приятелски град

Има една много домашна и топла атмосфера, която те приласкава и те кара да се чувстваш на мястото си. Това се усеща още по първите малки улички, по които свърне човек. Да, не може да си съперничи с Флоренция, Неапол или Венеция, но има своето очарование. По-късно се оказа, че моя съседка от известно време живее в Бергамо и тя казва, че за първи път се случва да обича града, в който живее. И да се усмихва без причинно всеки път когато кацне там.

 

Та летим и се чудим – стигаме до заключението, че почивката в Испания ни е изцедила и имаме нужда от безцелно шляене – на Милано не му е сега момента. Кацаме и веднага звъним на жената с хостела. Оказва се, че няма проблем, но ще дойде да донесе ключовете довечера, че е в Милано по работа, а и не предвиждала да настанява никого, понеже нямала резервации. Купуваме пак дневни карти, оставяме багажа и тръгваме. За протокола да вметна, че

ако някой има нужда да си остави багажа в Бергамо няма проблем

До автогарата, която е срещу гарата, пред която пък спира автобуса от летището има багажно помещение. То е частно, напълно автоматизирано и прилича по-скоро на трезор. Има около 10 камери за наблюдение, така че няма нужда от притеснение. Влиза се по леко сложна система, но работи 24 часа  и е удобно ако имате голям престой между полети и решите да се разхождате в Бергамо или в Милано. В една каса се събират 2 големи или 4 малки куфара, цената й е 4 евро за 24 часа. А пък до Милано има редовен влак, билета му струва 5 евро в посока.

 

Оставяме багажа в „трезора” и се мятаме на 1цата, която има спирка съвсем наблизо. Автобуса се качва между двете нива на Стария град, вече го изпробвахме на слизане миналия път, защото фуникульора не работеше вече.

 

Оказва се, че автобуса заобикаля долната част на Стария град и спира зад него – там е втория  фуникульор и още по-висока част. Ами още по-хубаво 😀 Оглеждаме се, има заведения, огромен павилион за списания и сладкарница с вкусен сладолед и нелюбезна рускиня на касата. До тук може и да се дойде пеша, като след площада продължите и се спуснете по уличките.

 

Отиваме към  фуникульора и

се срещаме с първия нелюбезен италианец до сега!

Отказва се, че според него картите ни не важат за „неговата” машина, ние обаче се опъваме, защото знаем че си важат и се набутваме вътре. Той само махва и тръгваме. Вътре вече има група рускини, коментирайки си колко е странно, че картите им не важали за това влакче и трябвало да плащат отделно по 3 евро в посока!!!. Кхм, частна самоинициатива или какво?!

 

Слизаме на горната станция, която е сред малки италиански (то какви други да са 😀 ) ресторантчета и кафетерии. Обстановката е идилична, ние зяпваме и никой не се сеща да извади фотоапарата си. Така че за показване няма нищо, идете и вижте сами – по-интересно ще ви е 😉 Отиваме към първата наблюдателна  тераса и зяпаме гледки. Наоколо са само частни вили и един главен път още на горе. Тръгваме, камъчетата са много болезнени за уморените ни крака (всъщност всички пътища в Стария град са застлани с камъчета, които стърчат с острото нагоре и след първоначалния екстаз за масаж започват болките). Всички дървета са под формата на чадър, като по-младите си имат специални шини за насочване на клоните перпендикуляри на ствола и правилното им подреждане.

 

Вървим и стигаме до най-голямата забележителност за тази част на Стария град –

Castello di San Vigilio,

който днес прилича по-скоро на добре запазена крепост. Вход няма, особена туристическа тълпа също липсва. Но пък има безплатна тоалетна ухаеща на зелена ябълка. Няма  пазач или надзирател в нея, но пък никой не прави зулуми – чудна италианска работа 😉

 

Наоколо е едноименния парк – Parco Del Castello Di San Vigilio

с шадраван с риби, розариум, слънчев часовник, пейки и общо-взето места аз отдих. Има изградени допълнителни стълби и укрепления, така че да могат желаещите да се качат на кулата и на западната стена, от където залеза е вълшебен. Няма вече по-високо място, на върха на хълма сме.  От едната страна остава града, а от другата  неочаквано – Алпите. Да, Алпите започват именно от Бергамо. Някъде наоколо е и ботаническата градина, но къде точно така и не разбираме.

 

Махаме на света, пием по една биричка за здравето на всички и слизаме обратно. Нашият „приятел” на фуникульора пак е там, като ни вижда само изсумтява. Рускините остават да си допиват в едното ресторантче.

 

Минаваме отново през долната част на Стария град,

купуваме сувенири (бая скъпи, всъщност – срещу Саграда фамилия магнитите бяха по 2 евро, тука са по минимум 5), та на другия фуникульор. Там уцелваме „чичкото от приказките” както го кръстихме. Къдрокос мъж приличащ по-скоро на гондолиер. Да, пееше канцонети – съвсем сериозно. И всички в неговото влакче бяха усмихнати, човека наистина пееше много добре и зареждаше всички с енергия.

 

Вече сме в новия град

Някой скоро тук беше изразил изумление, че в Италия автобусите спират само ако им махнеш и качването става само през първата врата. Ами то и в Бергамо е така, а за слизане се натиска червения бутон. Ама то и в Истанбул е така, тъй че не е новост 😉

 

Вече сме в новата част, забиваме се в едно ресторантче да дополеем повода. То пък

в центъра се оказва лудница. Спортен празник, някакво еко изложение и конкурса Мис Бергамо

на живо от площада, който се излъчва на живо по специалната телевизия на Мис Италия. Сумати народ, някакви ВИП личности дето не познаваме. Само едната жена разпознаваме – над 60 годишна руса водеща от РАЙ, едно време тя водеше всичко – нещо като нашата Гала, ама на повече годинки и с пластични операции 😉 Конкурса печели тази дето най-се набива на очи (или е най-лансирана, така и не разбрахме) – израствала в Рио девойка с баща бразилец и майка италианка, дошла си в Бергамо да става „студентеса”. Короната връчва самата Мис Италия, която се оказва лоша комбинация между чалга дива от 90-те и кравата Милка. Честито на спечелилите, ние си взимаме багажа и отиваме към апартамента, където ни чака терасата с бамбуците. На сутринта обратно към България.

 

В заключение мога да кажа, че

всички станахме фенове на Бергамо

И ще се върнем там скоро. Дразня се, когато някой се отнася пренебрежително към местата в страни от обичайните заподозрени „Рим-Париж-Лондон-Мадрид-Виена” и прочие. Париж не е Франция, Рим не е Италия и така нататък. Често пъти в малките, обикновени и някак наистина живи места се крие много повече очарование, красота и наслада от пълните с туристи комерсиализирани дворци и паметници. И както гласеше един рекламен надпис зърнат нейде из старите улички – „Ti Amo, BergAmo!”

 

Автор: Едем

 

Други разкази, свързани с Бергамо – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

3 коментара

Switch to mobile version