Категория: Малта

1

Малта: приказният остров на рицарите-хоспиталиери (2): Валета, Биргу и Исла

С Галена продължваме обиколка из Малта – в първата част минахме през остров Гозо, а днес ще бъдем предимно на остров Малта. Приятно четене: Пътуване до Малта или приказният остров на рицарите-хоспиталиери част втора...

1

Малта: приказният остров на рицарите-хоспиталиери (1): Мелиеха и Гозо

С Галена тръгваме на обиколка из Малта – в първата част ще отскочим до остров Гозо, освен първото запознаване със самата Малта. Приятно четене: Пътуване до Малта или приказният остров на рицарите-хоспиталиери част първа...

Малта 5

Малта в 7 дни

Заминаваме за Малта – Цветелина ще ни бъде водач. Приятно четене: Малта в 7 дни През месец февруари се предлагат малко дестинации – предимно в топли места и това е обяснимо. След не дълъг...

Малта: Кръстоносен поход за 3 дни 4

Малта: Кръстоносен поход за 3 дни

Днес ще отскочим до сравнително рядко посещавания от наши автори остров Малта. Нямам обяснение защо е така, защо очевидно мястото е готино. Приятно четене:     Кръстоносен поход до Малта за 3 дни Историята...

Лодките на Малта 1

Лодките на Малта

Представям ви една симпатична история от Малта

Приятно четене:

Лодките на Малта

Най-добрият начин да опознаеш нови места е да се изгубиш в тях.

С това убеждение тръгнах по крайбрежната улица на Буджиба без карта, връзка с интернет или какъвто и да е било ориентир. Въоръжена само с 15-тина евро и фотоапарат, аз поех на експедиция.
Имах усещането, че времето е някак спряло или поне забавило своя ход, подобно на живота по курортите покрай зимния сезон. В тези условия, можех да обръщам внимание на всеки малък детайл, който грабваше окото ми. С оскъдните си като континентална закуска познания за острова, аз не можех да си обясня защо множество неща имаха британско влияние. Движението беше “на обратно”, светофарите и такситата – досущ като тези в Лондон, контактите с три дупки и т.н.

Лодките на Малта

Често някоя интересна тераса или врата ме вкарваше в лабиринт от тесни улички. После отново се връщах на крайбрежния булевард и продължавах уверено напред. Попаднах на малко пристанище отрупано с разноцветни лодки. Докато им правех кратка фотосесия, чух как някой ме попита: “Обичате ли лодки?” Не, обичам хубавите снимки и в това изобилие на ярки цветове аз виждах потенциал.

Bugibba, Малта

 

Но малтиецът, който задаваше въпроса беше слабо заинтересован от фотографията. Неговата страст бяха лодките. И в момичето, което снима край пристанището, той видял човек със сходни интереси. Аз не можех да говоря за лодки, но с голяма наслада изслушах неговата

история за “Малтийските лодки с Норвежки дизайн”.

В далечната 1091 година,

Малта била предимно населена с мюсюлмани

Християните били хора “втора ръка” и нямали право на имот. Това не се харесвало на тогавашния папа Урбан II. Той изпратил на острова влиятелен норвежки пълководец със своята армия от кръстоносци.

Лодките на Малта

 

Въпреки че мисионерите били хора, свикнали да се бият, в Малта те трябвало да се преборят с проблема по мирен път. Затова норвежецът откупил земята на мюсюлманите, плащайки им в пъти повече нейната стойност. Останали без място за живот, но с достатъчно пари да започнат нов, последователите на Аллах се отправили към Африка, най-често в Мароко и Либия. Християните откупили новоосвободените земи на безценица и започнали да ги обработват. И до ден днешен Малта е католическа държава и населението е силно набожно.
Армията от кръстоносци останала на острова да пази реда. Много от мъжете сигурно взели малтийки за свои съпруги. “Горките мъже!” – с нескрита тъга в гласа си каза моя екскурзовод. Норвежците били опитни в корабостроенето и обичали риболова. Затова те започнали да строят лодки, както правели по родните си земи. Но когато се опитвали да коват дървените греди една за друга, те се пропуквали. Дървесината на острова е мека за разлика от тази в студената северна държава. Тогава местното маселение научило кръстоносците как да строят лодките си – като полагат гредите една над друга. Норвежците усвоили новата техника, но запазили типичния дизайн на своите лодки. И до ден днешен, цветните плавателни съдове в Малта, изглеждат също като тези по Скандинавските земи.

Лодките на Малта

След тази интересна история, малтиецът се сбогува с мен, защото трябвало да ходи при жена си. “Местна ли е?” – попитах го аз. Той кимна с глава. “Горкият ти!” – съжалих го и се разделихме с усмивка.

Автор: Ева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Малта – на картата:

Малта

 

Малта: меден месец или медена лазаня

Малта: меден месец или медена лазаня

Отдавна не бяхме ходили до Малта. Днес Лора ще ни разведе из мястото, в което се срещат Арабия, Британия и Италия, Европа и Африка и мястото, където келнерите връщат повече, когато нямат дребни да ви върнат точно.

Приятно четене:

Меден месец или меденa лазаня?

Малта

Избрахме Малта без дори да подозираме, че ще попаднем на райско място сгушено на границата на Европа с Африка. Изборът ни се базираше основно на желанието ни хем да бъдем на остров, хем да е непознат за нас хем да не е много далече от БГ. Малта, за тези които не са съвсем „на ти“ с географията, е разположена точно „под“ остров Сицилия, т. е. са ви нужни не повече от 2 часа с директен полет от София и сте там.

Много се колебаехме между Канарските острови и Малта, но

любопитството ни поведе към Малта

— как така, аджеба, на миниатюрен архипелаг от 7 острова, само 3 от които населени, с население 410 000 души, има цели 2 официални езика — английски и малтийски (смесица между италиански и арабски)?

Приготовленията бяха доста набързо, защото не очаквахме, че наистина ще успеем да се организираме. Но стана.

Номинираната авиокомпания (и единствената директна до Малта) беше Air Malta — дааааа, малкото архипелагче и авиокомпания си имаше с цели 36 дестинации из Европа и Африка. Билетите излезнаха скъпички за ЕС дестинация — по около 260 евро на човек при положение, че пътувахме извън сезона — началото на март.

Но Air Malta си заслужи всеки евроцент. Обслужването просто беше на ниво Lufthansa. Самолетът беше чисто нов, Airbus, и странно, но беше почти пълен. Е, да, идваше от Истанбул (полетьт София-Малта започваше в Истанбул — един вид комбинираха 2 в 1 и попълваха всички места).

Гледката при пристигане е неописуема — минута преди да кацне самолетът успяхме най-сетне да зърнем Малта — зелена, подредена, спокойна, красива. До последния момент смятахме с мьжа ми, че тоя малтийски пилот,първоначално наречен от нас „идиот“, въобще не знае къде лети и сигурно ще иска да ни приводни… За момент наистина се притеснихме — по високоговорителя ни казаха да се приготвим за кацане, а земя — yok. Разгеле появи се за секунди тая ми ти красота и тъкмо щракнах 2 снимки и ето ни приземени. Егати бързото стана. По-неочаквано и бързо кацане не съм имала.

Летището отвън носеше духа на арабска държава.

Дори ни пуснаха да си изтичаме от самолета до паспортния контрол. Но вече като влезнахме в самото летище външния арабски облик избледня и отстъпи място на 100% европейски интериор — с много реклами, с ескалатори, с хубави тоалетни и доста чисто. Сигурно звуча инфантилно, но преди да посетя Малта през ум не ми е минавало, че такава държава-джудже може да е толкова по-по-най-…от нас! Както и да е.

Възхищението ми от Малта малко се попари, когато се наложи да ползваме местните таксита — повечето (но не всички!) са много стари Мерцедеси, от 80-те години. Прибавете към това и че се кара с десен волан „в насрещното“ и ще получите като резултат основателния ми страх за живота ми докато бесния черничък шофьор караше.

Четете по-нататък>>>

Антипътепис: 15 неща, които мразя в Малта 30

Антипътепис: 15 неща, които мразя в Малта

Винаги съм бил привърженик на личния поглед върху страните, които посещаваме. То просто е невероятно човек да посети дадено място и веднага да бъде обзет от желание за „обективност“. Един пътепис не може да бъде статия в Уикипедия… Пътеписът е именно ЛИЧНИЯТ, пристрастен поглед върху една страна.

Цялото това въведение го пиша, за да ви подкрепя и по-нататък да пишете за нещата, които на ВАС ви харесват или не в страните и местата, които описвате. А малтийците – да се оплачат на арменския поп или да пишат и те пътеписи (ако е на български – ще му намерим място, виж условията за публикуване). И така:

Антипътепис: 15 неща, които мразя в Малта

Преди да започна, искам да сложа един disclaimer и да заявя, че впечатленията са си лично мои, не ангажират никого, не претендирам за представителност и обективност, даже напротив: ще приложа до крайност убеждението ми, че в нито един описателен текст не може да бъде абстрахирана субективността на пишещия с цел постигане на обективност. Затова и заявявам без бой: този анти-пътепис е дълбоко субективен, пристрастен, емоционален, ирационален, повърхностен, частичен, избирателен, глупав и неточен.

Малта

Малта е един от онези малки, мръсни и влажни средиземноморски острови, на които човек не би искал да прекара повече от 10 дни. В безпаметно пиянство може и повече. Защо? Трудно ми е да систематизирам мислите си в подточки за нещата, които най-много ненавиждам в Малта:
Четете по-нататък>>>