Archive for the 'Измир' Category

юли 30 2013

Измир

Днес Тенчо ще ни води до една от перлите на Егейска Турция – Измир. Приятно четене:

Измир

Има места по света, толкова прекрасни, че никога няма да забравиш. Едно от тези места е Измир.

Измир, Турция

Казват, че Ница във Франция е строена по подобие на Измир, след като френският крал видял турският град. Толкова бил очарован, че решил да построи Измир във Франция. Е, бил съм и в двата града, трудно е да се каже кой е по-красив.

Старото му име е Смирна,

от там и Христо Смирненски.

 

 

Малко музика за настроение

Ако не сте или в Турция, значи нищо не сте видели. Както казват „където е текло, пак ще тече“, а там е текло много.

Измир съществува повече от 3 500 години

Когато го е имало, в Европа още са се учили да палят огън. Общо взето, каквото и да ми говорите за европейските държави, колкото и напреднали да са те, това е временно явление и е от скоро, докато държавите от Близкия изток, България, Гърция, Турция, ние когато сме били велики, те са живеели в пещери и са убивали храната си с камъни. И това се усеща когато посетиш Париж и когато посетиш Истанбул, разликата е огромна*

 

Измир, Турция

 

Та, преди 4 години, мисля че, имаше проект за изучаване на едно

турско изкуство „kaatı sanatı“

Изрязват се фигурки от хартия и се залепят на един голям лист. Нещо такова:

турско изкуство „kaatı sanatı“

 

 

Бяхме четири човека от България. Всичките сме от Хасково и това беше добре за пътуването. Измир е на 12-13 часа път с автобус от нашия град и беше някакви смешни суми. Нещо от сорта на 35 лева в едната посока. Само за сравнение, Хасково – Варна е 30 лева, а е наполовина пътя. Но

отношенията между Хасково и Турция са доста топли

и може би заради това цените са толкова народни.

 

Тръгнахме в 17:30 от Хасково. Беше средата на юни, следователно, ако сте чели „До Хасково и назад“, знаете че по това време там е адската жега. Беше 35 градуса на сянка. Стояхме на пейките чакайки автобуса и умряхме от жега. Наистина беше невероятно топло. Но в сравнение с Измир, 35 градуса са си пролетен хлад.

На границата всичко беше ок,

шофьорите ни бутнаха по един стек цигари в чантите, за да ги вкараме в Турция. Взеха си ги, потеглихме към Чанаккале. Там се хваща ферибот, не трае дълго, но има много хора които се опитват да Ви продадат „маркови“ парфюми като: Оне милионе, шанеле и други подобни. Забавно е да се пазариш с тях. След ферибота се заспива, станало е късно, минава се една планина, през деня ако се пътува се вижда морето почти през целия път.

Бяхме заспали всички хора в автобуса. Аз седях най-отпред, точно зад шофьора и се пробудих по някое време и за мое нещастие станах свидетел на нещо невероятно. Шофьора, докато сме в движение, стана, пусна кормилото, отиде до джапката, отвори я, извади чиния и портокал, взе и нож, върна се на мястото си, сложи чиния върху кормилото, обели си портокалчето, изяде го, стана отново, взе мокри кърпички, почисти около него, изми си ръцете, пи вода и пак седна да кара. Всичко това без дори да намалим скоростта и докато сме в планина /има завои/. Косата ми се накъдри, събудих другите трима да гледаме сеир и не се учудих като направи подобно нещо отново.

Абе нали стигнахме живи и здрави…

Когато влизаш във вилаета /областта/ на

Измир

изведнъж става светло и навсякъде има палми, приказка просто.

Измир, Турция

 

Пристигнахме към 5:45 в Измир, аз бях измръзнал от климатика над мен и очаквах да е доста хладно като изляза от автобуса, но сгреших… много сгреших. Слънцето не беше напълно изгряло, но температурата беше 36 градуса. Още от сутринта. Настаниха ни в хотел в Каршиака, много добър квартал, в началото бяхме доста разочаровани. Лампите горяха, някакви дребни проблеми, но всичко го оправиха за минути.

Ето и гледката от хотела:

Измир, Турция

 

 

Жегата там е убийствена, наистина много е топло. Ето Ви доказателство!

 

Измир, Турция

 

Освен температурите, има и друго – влажност. Тя е около 100% и в момента в който си подадеш главата навън, косата ти е мокра, кожата ти лепне, дрехите ти стават мокри, не знам дали е от пот или от влагата, но всичко е мокро. Ще Ви покажа една компрометираща снимка за да видите косите ни, стоят като мокри и смачкани, като развалено гнездо…

 

Измир, Турция

 

 

Вечерта ни заведоха да вечеряме по главната улица покрай морето. Уникално място, имаше платформа над водата, там бяха масите.

Измир, Турция

 

 

За тези които не са запознати, трябва да отбележа, че

най-вкусната храна е в Турция,

кой каквото иска да си говори, такова ядене няма никъде, а опрем ли до сладко- ТУРЦИЯ е меката на сладкишите. Просто са най-добрите в това.

Дните минаваха бързо, защото беше интересно и хубаво. На ден имахме по 2 часа горе – долу workshop, а през останалото време ни развеждаха по молове и забележителности. Градът е много красив, навсякъде има палми, цветя, пътищата им са като магистрали. Всички сгради са красиви, имат си пазар като в Истанбул. Друго което прави впечатление е колко много хора има винаги! Вечер целият град излиза в центъра, по крайбрежната, сядат по заведения да пушат наргиле и да играят табла. Пълно е с хора, чувстваш колко жив е града.

 

Измир, Турция

 

 

Има много малки улички с всякакви ресторанти, всеки различен и еднакъв едновременно.

Едната вечер бяхме на официална вечеря с един много важен, май беше кмета на Измир или кмета на района в който сме ние, нещо от сорта. На долния етаж имаше сватба, отгоре бяхме ние.

Сватба – Измир, Турция

Сватба

 

Там където е това кръглото като пръстен е олтара. Вижда се младоженеца май, а булката още я няма.

Измир е разделен от залив

Доста голям залив. От едната до другата страна на града, най-удобно се пътува с ферибот. Ние бяхме в Каршиака, а от другия край беше старият квартал. Там се намира една от най-големите забележителности на града- часовника Саат Кулеси (Часовниковата кула) Построен е от арабите преди много години. Наистина е много красив.

Измир, ТурцияИзмир, Турция

İzmir Clock Tower, 35100 Konak/Измир, Турция

 

Ако свиете настрани от него, започва

пазарът

Огромен е, не колкото капалъ черши в Истанбул, но пак е огромен. Има всичко, от пиле мляко може да се намери там. Естествено има и наргилета, ние си пазарихме по едно, на половин цена 😀

Пазарът в Измир, Турция

 

Ех Измир… всичко си имат тези хора без едно. Няма кафе. Не се шегувам, изпаднахме в абстиненция за тези 10 дни без кафе.

Имат някакво там инстантно кафе, но във водна чаша, пълна до горе ти слагат половин лъжичка кафе + сметана + захар и става нещо като оцветена сладка вода. Вижте:

Кафе в Измир, Турция

 

Това е кафе, не е чай! Кафе ееее! След десет дни пиене на такова кафе, бях готов да платя много пари за едно хубаво еспресо. Понеже в Измир не намерихме заведение в което предлагат, трябваше да изчакаме до Истанбул. Там пихме такова, за 10 лири. Бая парички за кафе, но като не си пил десет дни и 20 лири може да дадеш.

 

Последните дни дойдоха малко по-тежки, защото от Измир трябваше да идем до

Истанбул,

да обикаляме цял ден и вечерта пак да се върнем в Измир и след няколко часа да тръгнем за Хасково. Я да го сметнем 2х600 км + 900 км = 2100 км за 1-2 дни. Как е?

Малко тежкън дойде, но си заслужаваше.

Истанбул, ТурцияИстанбул, Турция

 

 

Единственото нещо, което няма да забравя никога от Истанбул е разходката с корабче по Босфора. Беше незабравимо.

Истанбул, Турция

 

 

Минахме и под моста, обикаляхме, има толкова много неща за гледане там, че са нужни много месеци за да обиколиш града. За един ден може само да видиш колко много изпускаш.

Ще завърша с това, че колкото и да пиша, не мога да пренеса красотата на града, нито духа, нито нищо от него. Всеки трябва да посети Турция и Измир поне веднъж в живота си. Тези които са ходили там, знаят за какво говоря. Надявам се да имам и турски читатели, които да потвърдят казаното или да ме поправят ако греша.

* Все пак да не забарвяме, че всичките сме пришълци 😉 – бел.Ст.

 

Автор: Тенчо Тенев

Снимки: авторът или предоставени от него

Други разкази свързани с Измир – на картата:

 

Измир

 

3 коментара

май 29 2013

Екскурзия из Егейска Турция (1): Галиполи – Айвалък – Пергамон – Кушадасъ – Ефес

Днес Анжело ще ни води на обиколна екскурзия из Егейска Турция. Понякога човек е нужно да се отпусне и да не мисли за маршрути, превоз, нощувки и организация, което е направил и авторът, но това, което е описал прекрасно може да се използва именно за самостоятелно планиране на подобен маршрут. 

Приятно четене:

Екскурзия из Егейска Турция

Галиполи – Айвалък – Пергамон – Кушадасъ – Ефес

Подготовка

Отдавна се канех да се позавъртим из егейското крайбрежие на Турция – да проверим какво става из комшулука, преди да се преместим малко пó на запад.

Та реших този път да ползвам туристическа фирма – да организира пътуването, за да се почувствам и аз бял човек, па макар и българин. Аман от логистика и екскурзоводски услуги: проучвай маршрути, нощувки, търси забележителности, синхронизирайработни времена, предвиждай задръствания, празници и реставрационни работи… И винаги поне една от жените е недоволна! Аман!

Основните

обекти, които искахме да посетим, бяха Троя, Пергамон и Ефес

Обикновено в рекламата се споменават Кушадасъ и Мармарис като екстра, но за нас това си е губи-време. Трудно си се представяме заровени в пясъка, доколкото го има, да се печем като скумрии и да се заблуждаваме, че ни е супер приятно. Като ни се прииска вода извън банята, отиваме на басейн! Допълнително условие беше това да стане по време на ученическата ваканция за Великден, която тази година беше наистина дълга.

Първата оферта, която ми попадна беше на „Караджъ Турс”. Обхващаше всичко, което бяхме решили да видим, но имаше две главни неудобства: 3 нощни прехода и тръгване от Хасково или Пловдив. За жалост, стандартните автобусни маршрути заобикалят Стара Загора. Имам „конаци“ и в двата града, където мога да оставя колата, но с голяма радост приехме офертата, която нашите приятелки от „Валден Тур“ ни намериха: „Бохемия“ предлагаше екскурзия, която при същия маршрут осигуряваше шест нощувки„в легло“ и качване от Стара Загора. По-високата цена се компенсираше от удобството. По- късно, след вече внесен депозит, стана ясно, че не всичко е чак толкова розово – след безкрайни разговори и уточнения
се оказа, че автобусът няма да тръгне от Русеи да мине през Стара Загора, а от София през Хасково; резервираните седалки (места) се променяха няколко пъти; отказана ни беше информация за превозвача, телефон на водача на групата и др. „лични данни”. По-късно разбрахме, че други участници вгрупата са получили тези данни.

Ден първи

С колата до Димитровград, оттам приятел ни закара до Хасково. Срещата трябваше да бъде 15-20 мин. преди 10:30 на бариерата на автогарата, но автобусът дойде около 11. Дотогава скачахме като гърмяни зайци при всеки преминаващ автобус. Все пак незнаехме кого чакаме. Дойде автобус с табелка „Бохемия”, но не бяхме в списъка и трябваше да чакаме следващия. Най-после дойде и вторият, но пак не бяхме в списъка. Малкото ми коса почна да настръхва. Оказа се, че търсим на 3-а и 4-а седалка,всъщност сме преместени още веднъж и затова не сме на обявените ни позиции в списъка.

Приятна изненада беше водачът на групата Ивайло, млад турколог, много добре подготвен за всичко по маршрута. Като стар екскурзовод съм виждал какво ли не, но този път имахме късмет. При досегашните ни пътувания в тази посока през цялото време снас беше местен екскурзовод, но този път от партньорската фирма „Moya“ осигуряваха инцидентно и за кратко местни кадри.

Границата минахме бързо, след Одрин директно тръгнахме към

Дарданелите

По пътя Ивайло ни „забавляваше“ с битката при Галиполи, но в програмата нямаше включено посещение на обекти на полуострова. Някой друг път… (още повече, че Ивайлопровокира с разкази за съдби и човешки проявления сред нечовешкия ужас на войната…).

Фериботът от Гелиболу (Галиполи)

няма разписание, а тръгва, когато се напълни. Донякъде е въпрос на късмет дали ще ви закара до Чардак (Çardak) или до Лапсеки. Чакането е около 30 мин. Толкова е и пътуването.

Gelibolu Feribot İskelesi

Camiikebir Mh.,

17500 Gallipoli, Çanakkale Province

GPS: 40.405817,26.670163

web: http://www.canakkaletravel.com/feribotingilizce.htm

Ферибот Чанаккале - Дарданелите

Напред към Азия

<img_6439> Напред към Азия

Около 21 ч. пристигнахме и се настанихме в

Айвалък (Ayvalık)

Всъщност бяхме не в града, а в някакво предградие/село в близост, наречено Саримсакли (Sarımsaklı), което се превеждало като Чесново (от чесън).

Grand Milano Hotel

Kahramanlar Mah. Gunes Sok. No:4

10425 Sarimsakli, Ayvalık

GPS: 39.314329,26.69403

тел.: +90 266 324 6667

web:

Вижте по-голяма карта

Хотелът е неподдържан, както и повечето 3-звездни хотели в Турция, доста мръсно, особено в банята. Персоналът е любезен. Закуската – прекалено европейска. Комарите нападат на ескадрили, после атакуват на глутници. Предимство – плажът е близо. Като цяло – не си струва парите.

Ден втори

Сутринта тръгваме по посока на Кушадасъ (Kuşadası). По пътя спираме за малко в местна фабрика (по-скоро работилница) за обработка на оникс. Пием по един ябълков чай, мотаем се из изложбаната зала, купуваме по някоя дреболия и продължаваме за

Пергамон (Bergama)

Türkay Onyx

Yeni Otogar Yani

35700 Bergama, Izmir Province

Тел.: +90 232 667 23 34

Факс: +90 232 667 23 36

web: http://www.turkayonyx.com/

Оникс – Кушадасъ, Турция

Оникс, оникс…

Поради тесния и необезопасен път вече е забранено изкачването с коли до върха на хълма. От паркинга (платен) се качвате срещу 8 TL на осемместен кабинков лифт и стигате до малко площадче, където са и касите на

Акропола

Akropol Cd

Talatpaşa Mh.

35700 Bergama, İzmir Province

GPS: 39.132657,27.18416

Цена: 20 TL

Турската културна политика гарантира правото на работа на турските екскурзоводи и само те могат да водят беседи. Нашият гид в симултантен превод на Ивайло разказва за историята на Акропола и Асклепиона. Мястото е добре запазено, но и добреограбено. Интересно ми беше да науча, че „Пергамон музеум“ в Берлин всъщност носи името си точно от изнесените от Бергама артефакти. През Втората световна война Олтарът на Зевс е бил още веднъж нарязан и потопен в езеро от немските музейниработници, за да бъде предпазен от бомбандировките.

Акрополът – Пергамон (Баргама), Турция

Акрополът

Амфитеатърът  – Пергамон (Баргама), Турция

Амфитеатърът за 10000 души е един от най-стръмните

Asklepion

Zafer Mh.

35700 Bergama, Izmir Province

GPS: 39.121238,27.170255

Цена: 15 TL

Системата на Асклепиона е действала като нашата НЗОК – лекували са се само тези, които имали шанс да се излекуват. Останалите са били връщани, вероятно, за да не развалят статистиката.

Разкопките в Асклепиона не могат за момента да продължат, тъй като няколкото струпани цигански колиби се бранят със зъби и нокти от обитателите им и те искат прекалено голямо обезщетение за събарянето им.

Асклепион – Пергамон (Баргама), Турция

Асклепион

Продължаваме за

Кушадасъ (Kuşadası),

където се настаняваме в хотела.

Surtel Hotel

Atatürk Bulvarı 20, 09400 Kuşadası, Türkiye

(кръстовище с Camikebir Mh.)

Тел: +90 256 612 0606

GPS: 37.861802,27.258527

‎web: http://www.surtelhotel.com/

Вижте по-голяма карта

Този хотел ще ни бъде база през следващите 2 дни. Само крайбрежният булевард (естествено – „Ататюрк”) ни дели от плажа. Добро ниво на чистота, удобство и обслужване. Имаше проблеми с асансьора (може би ние го претоварихме) и топлата вода – бойлерите не смогват да подават нужното количество, поне на четвъртия етаж. Кодът на безжичната мрежа е „0123456789”, но аз не можах да се включа – вероятно има ограничение на броя на едновременно включените клиенти. Като цяло – заслужава си парите.

Имаме време за кратка нощна разходка из селището. Смело може да се твърди, че този край на света е някакъв обособен руски анклав – руският език е най-разпространеният тук.

На хълма над града примамливо е осветена статуята на Ататюрк. Предупредиха ни да не помисляме поединично да ходим до нея, особено през нощта – намира се в проблемен, цигански квартал.

Старият кервансарай – Кушадасъ, Турция

Старият кервансарай

Ататюрк – Кушадасъ, Турция

Под погледа на Башицата…

Ден трети

До обяд сме свободни за разходка из Кушадасъ, плаж, пазаруване и т. н. Отиваме до

крепостта на Птичия остров

По предварителни данни входът е свободен, но на място се оказва, че кипи бурна реставрационна дейност и достъпът за посетители е забранен.

Крепостта усилено се реставрира – Кушадасъ, Турция

Крепостта усилено се реставрира

На пазара всичко е оригинално – Кушадасъ, Турция

На пазара всичко е оригинално

На обяд тръгваме към

Ефес

Градът е местен 5 пъти и от крайбрежен град се е превърнал в

град Селчук (Selçuk)

във вътрешността. Наносите на реката са затлачвали пристанището, появявали са се блата, болести и постепенно жителите са се установявалипо-навътре, към сушата. Земетресенията и пожарите също допринасят за преселенията. Император Адриан почиства пристанището и задържа процеса за 80 години, но след това вече не е имало пари за машабни мероприятия.

Обектите, които посещаваме са:

Къщата на Богородица – Virgin Mary House (Meryem Ana Evi)

Orman Yolu Park

Selçuk, 35920 Izmir Province

Тел.: +90 232 894 1012

GPS: 37.914138,27.333584

web: http://www.sacred-destinations.com/turkey/ephesus-house-of-the-virgin

Цена: 15 TL

Къщата на Девата, в която прекарва последните 9 години от живота си (приблизително), е търсена многократно, но е открита едва през XIX век, след виденията на немската монахиня Анна Катерина Емерих, която е обявена за „Блажена“ от папа Йоан Павел II през 2004 г. Освен от него, мястото е посетено и от Павел VI, и от Бенедикт XVI.

Всъщност са открити само основите на къщата и всичко, което виждате, е възстановка. В момента тя е действащ параклис. Свещите са безплатни, но даренията са силно приветствани. Палят се отвън, като вляво от статуята на Девата – за здраве, вдясно – за сбъдване на желания.

Можете да оставите и писмените си желания на малката Стена на плача, между два свещени извора.

Пожелайте си нещо – Къщата на Дева Мария, Ефес

Пожелайте си нещо

Ephesus (Efes Örenieri)

Efes Harabeleri

35920 Selçuk, İzmir

GPS: 37.941111,27.341944

Цена: 25 TL

Древният град е от римския период на селището. Тогава той е имал около 240 000 жители. Големият амфитеатър е бил за 24 000 души. Освен него има и по-малък, закрит (“Одеон” – има ли в момента европейска държава, в която да не е имало поне единтеатър с това име?! – нищо ново под Слънцето!), който се използвал за заседания на Съвета.

Турската ексурзоводка с непроизносимо име, накратко „Рени”, ни повежда в свински тръс по надолнището. Градът, за който е необходим цял ден, успяваме да „разгледаме“ за 1 час.

Ephesus Museum, 35920 Selçuk/Измир, Турция

За 100 години разкопки според нея са открити едва 15 % от Ефес. От скоро са достъпни т. нар. „Къщи на хълма“ с прекрасни мозайки (вход 15 TL). „Рени“ ни отпусна 15 мин. за разглеждането им. Предпочетохме да си купим не най-подробното, но луксозноиздание с репродукции на мозайките от сувенирния магазин. Уверихме се, че 15 мин. не биха ни стигнали дори само за бегъл поглед…

Главната улица на Ефес, Турция

По главната улица (вдясно, извън кадъра, се намират “Къщите на хълма”)

Библиотеката – Ефес, Турция

По главната улица (вдясно, извън кадъра, се намират “Къщите на хълма”)

Saint Johns Tomb

St. Jean Sk

35920 Selçuk, İzmir

GPS: 37.952455,27.36788

Цена: 8 TL

Базиликата първоначално е мавзолей на Йоан Евангелист, действащ и като църква. Построена от Теодосий през 4-и век, базиликата е възстановена и разширена от Юстиниян през 6-и в. Това е цял комплекс с крепостни стени, изпълняващ и ролята на защитенбастион. Напомня ми на укрепените абатства в Западна Европа.

Гробницата на Св.Йоан Евангелист – Ефес, Турция

Гробницата

İsa Bey Mosque

St. Jean Sk

35920 Selçuk, İzmir

Тел.: +90 232 892 6328

GPS: 37.952328,27.365901

По програма трябваше да разгледаме и джамията Иса бей, построена с камъни от древния Ефес, но по някаква причина това не се осъществи. Задоволихме се с поглед към нея от базиликата.

Джамията Иса бей – Ефес, Турция

Джамията Иса бей

Храмът на Артемида – Artemision Temple (Artemis Tapınağı)

Atatürk Mh.

35920 Selçuk, İzmir

GPS: 37.949303,27.3636

Храмът на Артемида многократно е разрушаван и възстановяван. Действал е като място за поклонение от незапомнени времена и банкова институция. Това може би обяснява и кратките срокове на възстановителните работи.

Опожарен от Херостат през 356 г.преди н. е. Обяснението е, че Артемида (Диана) е присъствала на раждането на Александър Македонски и затова не е опазила храма си. След това дълги години храмът е възстановяван и разширяван. След разрушаването му от готите през 286 г. е забравен.Част от колоните на Св. София в Истанбул са взети оттук. Храмът отново е открит след шестгодишно търсене през 1869 г. от експедиция на Британския музей. Днес от едно от Чудесата на света е останала само една колона със щъркелово гнездо на нея.

Храмът на Артемида – Ефес, Турция

Четвъртото чудо на света

Очаквайте продължението

Още снимки от маршрута днес:

(необходим ви е фейсбук юзер)

30.04.2013: Ферибот

01.05.2013: Пергамон

01.05.2013: Кушадасъ

02.05.2013: Кушадасъ

02.05.2013: Селчук

02.05.2013: Ефес

02.05.2013: Селчук

02.05.2013: Селчук

03.05.2013: Кушадасъ

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

Другата Турция

5 коментара

май 11 2009

Пътешественици – из Италия и Източно Средиземно море

Днешният пътепис минава през… няколко хиляди километра, а и да си кажем честно — и морски мили. Авторът ще ни разведе кулинарно из Италия и ще ни ни разкаже и за пътуването си с кораб от Италия до Израел, Турция, Гърция и Хърватска. Има и още нещо — не четете този пътепис на гладен стомах, защото има доста описания на средиземноморската кухня. Приятно четене и щастливо плаване!

Пътешественици — из Италия и Източно Средизмено море

Здравейте пътешественици,

Ще започна с полета. Всичко с wizzair беше перфектно — наблюдавахме отгоре с удоволствие Адриатика и Алпите в далечината.

Кацнахме навреме в 13:25 в Бергамо и в 14:15 тръгнахме с ORIO  — шатъла за Милано срещу 8 евро. Можете да си купите билети по интернет, от гарата или в автобуса — все си е 8 евро. Има и други автобуси, но те са по 14—18 евро.

В 15:10 сме на Stazione centrale в Милано. От тук има влакове за където ти душа иска -бързи, бавни, експресни — всякакви.

Ние обаче бяхме решили да останем 1 нощ и си бяхме резервирали и платили хотел от веригата Doni чрез Петя от UNITOURS-ВАРНА. Хотелите на веригата са 3-Madison и Astoria с 4 звезди и Lido с 3. Ние бяхме в Madison на 285 метра, според GPS-а, от гарата: 88 евро на ден за двойна стая със закуска. Хотелът е перфектен, много чист, стаята 3,5×5 метра, двойно перфектно легло, ТВ, зареден хладилник, термокана с чай и кафе, всякакви хавлии и кърпи. Банята е почти колкото стаята — с оборудване от Идеал Стандарт. Знае ли човек,може и българско да е.

Поосвежихме се малко и тръгнахме към Дуомо — 4 спирки с метрото, по 1 евро на човек. За архитектурните и културни забележителности не смятам да въздишам в нета, защото доста хора преди мене са го правили, а и за какво е National Geographic.

Пробвахме сладолед-2 евро топката — за сега нищо по-добро от нашенските РАФИ и другите, от по-скъпите.

Та така, стъмни се и се заоглеждахме за вечеря. Бяхме си харесали в нета една тратория на улицата на хотела, около 500 метра от него на via Gustavo Fara 9 -Trattoria Toscana Da Giovanni, но тя не работеше в събота и влязохме в друга: "il PAIOLO trattoria toskana„на 30м. от нея. Да де, ама няма места — пълно с италианци. Разместиха 2 маси и ни сместиха. Изборът се оказа идеален, явно любимата квартална кръчма. Идеално обслужване, всички се познаваха — вкусна топла храна на сносни цени. Може да пробвате шницел по милански — много тънко парче телешко, приготвено като шницел по виенски.

По пътя обратно видяхме още 2 ресторанта, пълни с италианци — 1 мексикански и 1 китайски. Забелязахме,че, за да е вкусна храната и на сносни цени в заведението трябва да има посетители от местните жители — същото и за магазините. По пътя към гарата виждаме два сносни на вид хотела EDOLO и MONOPOLE съответно с 2 и 3 звезди.

По обяд на другия ден хващаме Евростар-а с маршрут:

Милано — Верона — Флоренция — Рим — Неапол.

One response so far

февр. 12 2009

Завръщането: От Измир до Ипсала (Обиколка на Турция с мотор – 4 част)

Едно дълго чакано продължение — днес ще прочетем последната част от пътуването на Георги с мотор из Турция. Започнахме с пътя към Кападокия, после бяхме в самата Кападокия, бяхме в долината на пеперудите край Фетие (благодаря, Златомире!), а днес ще приключим с: Обиколка на Турция с мотор част четвърта От Измир до Ипсала – завръщането […]

6 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version