Archive for the 'Николай Иванов' Category

сеп. 25 2012

Една академична стипендия в Потсдам (4): Разходка до Вроцлав в Полша

Днес ще завършима разказа на Николай за живота му като стипендиант в Германия. Запознахме се с Берлин и Потсдам, а последния път ходихме и до Хамбург. Финалът ще бъде в град Вроцлав в съседна (на Германия 😉 Полша. Приятно четене: Една академична стипендия в Потсдам част четвърта Разходка до Вроцлав в Полша С изтичането на […]

One response so far

сеп. 13 2012

Една академична стипендия в Потсдам (3): Разходка до Хамбург

Продължаваме с месечния престой на Николай в Германия. Запознахме се с Берлин, а после и с живота в Потсдам, а днес ще тръгнем на разходка из Хамбург.

Приятно четене:

 

 

Една академична стипендия в Потсдам

 

част трета

Разходка до Хамбург

Ежедневният живот в Германия обаче си има своите трудности.

Бюрокрация! Повсеместна, объркваща, потресаваща бюрокрация!

И множество служители в администрацията и в банките, които не знаят английски!* Наложи ми се да платя данък Rundfunkgebuehr, който плаща всяко домакинство, което има ТВ или радио. Аз нямах ТВ, но пък имах лаптоп и жената, която звънна доста неочаквано на вратата ми, го видя. Успях да разбера, че трябва да платя 5.76 за това чудо, но не мога да платя на нея, а това трябва да стане през банката. В първата банка, през която минах, ме предупредиха, че ще ми вземат… 25 евро! Насочих се към друга банка, където ми искаха „само” 5 евро. И понеже не е възможно този данък да се плаща месечно, създадох някакъв казус: оказа се, че все пак мога да го платя за този месец. В края на месеца обаче трябваше да подам писмено заявление до Бон, че дерегистрирам своя приемник. Цялата тази история ми коства над 15 евро, и то при положение, че нямах интернет, т.е. не можех да гледам ТВ, нито да слушам радио… Защо нямах интернет ли? Просто трябваше да ходя до университета и пак да преминавам през някакви бюрократични процедури, поради което реших да ползвам мобилен интернет. Това беше голяма грешка, особено по време на Евро 2012, и при цени на безжичен интернет на обществени места по 5 евро на час.

Имах подобен проблем и със стипендията си:

понеже не беше възможно да си отворя банкова сметка само за един месец, от DAAD изпратиха стипендията ми директно до университета. Това беше доста дълъг процес, като успях да си получа парите чак на 18-ти. Получавайки я, исках да вкарам парите си в моята дебитна карта чрез международен трансфер, но се оказа, че не приемат пари в кеш. Насочиха ме към Western Union, но аз реших да съхранявам парите си при мен. Положението не беше чак толкова страшно. Тези процедури имат своето основание: виждаме, че Германия е най-дисциплинираната държава в ЕС. Не знам обаче дали немците разбират къде отиват парите им за данъци: те сякаш биха платили всякакъв тип данък, без да питат** Това е нещо, което учудва много чужденци, както разбрах от форумите.
Етажът, на който живеех, се оказа… детска градина! От двете ми страни имаше бавачки и беше много шумно през деня. Започваше се от 7 сутринта, и се свършваше в 17 ч.; но пък след 18 ч. в една зала, намираща се на 5 метра от стаята ми, започваха танци и спортни мероприятия, които продължаваха до 22 ч. Добавям и това, че още една съседка пускаше една и съща песен цял ден и цяла нощ, което ме караше да настръхна всеки път, когато чуя песента в някое кафе. И така, атмосферата беше дискомфортна с оглед на парите, които плащах. Не смятам за редно в студентско общежитие да има забавачници: щом искат да печелят пари, нека използват обикновени жилищни сгради. Но там никой няма да допусне подобен шум.
Бях си обещал веднага след получаването на стипендията да замина за

Хамбург

Имах такава идея и за Дрезден и Лайпциг, но се отказах от нея, защото нямах време да я осъществя. Бях чул от много мои приятели, че Хамбург е красив град и задължително трябва да отида там. И така потеглих в хубавата петъчна сутрин с влак, който струваше 136 евро в двете посоки. На отиване бях с „обикновен” влак, а на връщане- с високоскоростен. Странно е, но влакът имаше закъснение с 25 минути още при влизането в Берлин. Наложи се да го композират на друг коловоз, но информацията за това бе подадена бързо, на немски и английски. Пътуването мина бързо, за 90 минути стигнахме Hauptbahnhof във втория по големина град в Германия.

Централна гара, Хамбург

Централна гара

По пътя видях стотици вятърни турбини и дълга равнина. Пристигнахме на гарата, но не можахме да слезем: имаше някакъв проблем със системата за вратите и се наложи да чакаме десет минути, докато я оправят. Гарата е изумителна: огромно хале на две нива, през което влаковете преминават директно. Няма фоайе, няма и скамейки. Хората си седят на пода. Пристигат и отпътуват влакове към всички части на Германия и към Дания. Нямах търпение да се махна от тази лудница и да стъпя на „свободна” Хамбургска земя. Посрещна ме страхотен вятър отвън и не можах да използвам хартиената си карта на града, затова се наложи да ползвам Google maps. Ориентацията беше лесна, защото още от гарата се виждаше кулата на

кметството (Hamburger Rathaus)

Реших да се придвижа произволно, следвайки интуицията си… и знаците. Веднага забелязах широките бели тротоари, датските банки и типичната ханзейска архитектура. След петнадесет минути се озовах в самото сърце на Хамбург: площада пред кметството. Не беше толкова оживено, колкото очаквах: имаше не повече от петдесет туристи наоколо. Неоготическата сграда със зеленикав покрив се извисява гордо от 1897 г., демонстрирайки статута на Хамбург като Свободен ханзейски град.

Кметството на Хамбург

Кметството на Хамбург

Днес Хамбург и Берлин са двата германски града със статут на провинции. От площада започва езерото Алстер. Тук е разположен монумент в памет на 40 000 хамбургски военни, загинали през Първата световна война.

Каналите преминават през целия град.

Интересно е да наблюдаваш сградите, минавайки по поредния мост: това обаче със сигурност не е толкова романтично, колкото разходка с кораб. Пропуснах тази атракция и трябва да съжалявам. Хамбург не ме впечатли толкова много: явно имах прекалено високи очаквания. И той обаче си има своята красота и достойнства: мултикултурна общност (много виетнамци, португалци, англичани и скандинавци), много работни места, красиви катедрали. За пет часа няма как да видиш всичко в този град: аз обаче успях да посетя основните забележителности. И отново с уговорката, че екскурзия с корабче, която излиза около 15 евро, дава по-добра представа за града.
По някакъв странен начин, вървейки в западна посока, достигнах до катедралата, която тук наричат Мишел.

Катедрала Санкт Михаелис, Хамбург

Катедрала Санкт Михаелис (Michel), Хамбург

 

 

Тя има хубава наблюдателна кула, но не се осмелих да се кача на нея. Тръгнах в посока

Landungsbruecken,

обект, за който не знаех много. Повечето туристи отиваха директно към него. Много кораби потеглят оттам; има хубава крайбрежна алея, която е пълна с хора.

Landungsbrücken - Морска гара, Хамбург

Landungsbrücken - Морската гара на Хамбург

 

Малко на север се намира и Рибният пазар, като пристанището продължава още километри нагоре. Не видях нито Queen Mary, нито какъвто и да е голям круизен кораб, но пък се откри страхотна гледка към пристанището. Първоначално се настаних на някакъв хълм, откъдето можех да наблюдавам цялата панорама, точно до хотел „Хафен”. След това слязох долу и се разходих по кейовете. Всички знаят, че Хамбург е второто пристанище на Европа, но не мога да проумея защо са построили града точно тук, на 120 км от устието на Елба. Може би това е, защото така се снабдява по-лесно вътрешността на страната.

Landungsbrücken, 20459 Хамбург, Германия
След много сериозна дезориентация, някак си попаднах на

улица Reeperbahn,

най-известната улица в Германия, както се твърди. Тя се намира в квартала Санкт Паули и започва на стотина метра от стадиона на едноименния втородивизионен отбор. По нея има много кабарета, стриптийз-клубове и еротични магазини. Майки се разхождат спокойно с децата си по тротоарите, като пред погледа им се мяркат огромни билбордове с голи (не разголени) дами и надписи: „Live sex”. Мнозинството от клубовете обаче е в страничните улички. Някакъв тип ме издърпа и ми даде визитка на клуба си, заявявайки, че шоуто започва в 18 ч., входът е безплатен, а бирата е само 5 евро. Изглеждаше много вдъхновен и явно не можеше да разбере защо толкова много бързах да прекратя разговора ни. Даже искаше да ми покаже клуба отвътре.
Но Реепербан е известна и с друго:

тук някога са пeли „Бийтълс”, започвайки кариерата си

Има площад на тяхно име, както и музей. Много хора идват да се веселят в този квартал с приятели. Имаше много рокери с Harley Davidson, може би около петдесет, мисля, че се наричат Big red machines.
Насочих се вече към

Хафен сити

Видях оригиналната сграда на симфоничния оркестър, която ще бъде завършена през 2014 г. Сградата е много оригинална, от нея се открива страхотна панорама. В Хафен сити нямаше нищо чак толкова интересно- хотели, барове, голямо виенско колело, което се въртеше, без да има посетители в него, и някакъв view point, който беше толкова нисък, че не е ясно какво се вижда от него изобщо.

Хафен сити, Хамбург

Хафен сити

 

Отсреща се виждаше огромен кораб с много коли на борда, и това беше. Предполагам, че от отсрещния бряг гледката е по-интересна. Тръгнах към центъра, защото имах само един час, за да хвана влака за Берлин. По пътя, без да искам, минах през

Шпайхерщадт,

който е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Шпайхерщад, Хамбург

Шпайхерщад

 

Хубави сгради от червена тухла, наредени една до друга покрай каналите. Намират се на около 250 м от Ратхаус. Кварталът е хубав, но сякаш на снимка изглежда по-добре. Може би човек трябва да свикне с Хамбург, за да почувства красотата му.
Намерих лесно гарата. Трябваше обаче да почакам влака известно време, защото имаше 20 минути закъснение! Разбира се, преместиха го на друг коловоз. Истински късмет е, че успях да се кача, защото той имаше над 40 вагона, а моето място беше във вагон 22. Първата половина на влака пътуваше до Лайпциг, Нюрнберг и Мюнхен, а другата- до друг град в Източна Германия. Условията вътре са повече от комфортни- всяка седлака си има контакт за зарядно, както и букса за слушалки (във влака има някаолко музикални канала); климатикът е перфектен, а информацията е винаги навременна: осведомяват те преди всяка гара, както и за закъснението на влака. Оказа се, че между Хамбург и Берлин скоростният влак вдига само 185 км/час, което малко ме разочарова. Доколкото знам, «най-бързата» отсечка е между Франкфурт и Кьолн.

Влакът се движи плавно благодарение не релсите. Няма го типичното при нас тракане на колелетата и клатене на влака, от което може да получиш морска болест. Обаче и цената си я бива. Интересното е, че влакът влиза в Берлин със същата висока скорост и я намалява чак 2-3 км преди Централна гара. Останалото е лесно- слизам от влака и хващам S 7 към Потсдам, където стигам за 42 минути.

 

* Официалният език в Германия е немски. Редакцията искрено препоръчва да го учите от невръстна детска възраст! – бел.Ст.

**Разликате между германците и другите народи е, че германците питат по време на избори, т.е.преди взимането на решението. След като решението е взето  – не се пита – бел.Ст.

Очаквайте продължението

Автор: Николай Иванов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Хамбург – на картата:

КЛИКАЙЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

One response so far

сеп. 03 2012

Една академична стипендия в Потсдам (2): Дворците на Потсдам

 Продължаваме разказа на Николай за престоя му в Потсдам. Започнахме с едно въведени, в което минахме през Берлин и се настанихме в Потсдам, а сега ще обиколим дворците в града.

 

Приятно четене:

Една академична стипендия в Потсдам

част втора

Дворците на Потсдам

 

Цените не са прекалено различни от нашите:

можеш да си намериш хляб за 45 цента, консерва с грах/леща/боб или някаква друга гозба от 800 гр. е около 2 евро, колбасите са около 1.20-1.50 за 100 грама, пепси от 1.5 литра е 1 евро, печеното пиле е 5.50 евро. Като цяло, човек може да кара с 4-5 евро на ден и да се храни доста добре. Аз имах и предимството, че можех да си готвя (имах предостатъчно време за това). Транспортът обаче е скъп: както градски транспорт, така и влакове; наемите са високи, около 200 евро за стая. Един скромен обед в ресторанта е към 5-6 евро (без бирата).
Използвах още втория ден от престоя си в Потсдам, за да отида до

парка Сансуси

Оказа се, че живея само на 10 минути от входа му! Първо се минава през Луизенплац, на който е разположена Брандебургската порта, по-малка, но и по-стара от тази в Берлин. Бранденбург е бил много важен град преди Тридесетгодишната война, но е бил разрушен и губи своето икономическо и политическо значение. Потсдам става резиденция на пруските крале, като в момента е столица на провинцията Берлин-Брандебург. На входа на парка се извисява египетски обелиск.

Наблизо е Църквата на мира (Friedenskirche). В далечината се вижда Новият дворец, до който водят красиви алеи с много екзотични дървета и фонтани. Множеството скулптури по пътя показват голямата любов на Фридрих Велики към изкуството и философията. Успоредно на главната алея се намират много барокови сгради: Neue kammer, самият Сансуси, Оранжерията. Всички те изглеждат сравнително скромно, впечатлявайки повече с красивото съчетание с природата.

Сансуси

Дворец Сансуси, Потсдам

Сансуси

е разположен на висок хълм с… лозя! Туристите обичат да се снимат на фона на хълма, или пък пред фонтаните. Гледката отгоре също е очарователна. Открива се широка гледка от града на юг от парка, редица от къщи и ниски блокчета, както и една много висока църква. Гледайки Сансуси отдолу, виждаш и огромна вятърна мелница в холандски стил, която сега е музей на бита и сборен пункт за туристическите автобуси, разполагащ с огромен паркинг.
Не успях веднага да намеря

гроба на Фридрих Велики,

защото не бях сигурен къде е точно. Успях да го направя по-късно, след като прочетох внимателно статията за него в немската Уикипедия. Гробът му е бил в разрушената по време на Втората световна война Гарнизонкирхе, преместен някъде в Западна Германия по време на войната. Чак през 1990 г. Връщат останките му в Потсдам, сбъдвайки мечтата му да бъде погребан на хълма с лозята. На гроба му всеки турист може да се удиви от гледката на десетина картофа, вместо цветя. Фридрих е окуражавал масовото отглеждане на картофи с цел облагодетелстване на пруския народ.
Разходката из парка е повече от приятна: има отделни алеи за пешеходци и колоездачи. Дори и да вървиш най-нахално по алеята за колоездачи, никой няма да те нагруби или да прояви агресия към теб: хората просто минават покрай теб, усмихнати и наслаждаващи се на парка. Миризмата на трева и сено ти напомня някой отдалечен от цивилизацията селски район, а щурците не спират да се надпяват…

Парк Сансуси, Потсдам

Парк Сансуси

 

В тази огромна територия има много пейки, на които може да седнеш за известно време. За разлика от другите паркове в града обаче, не може да се разполагаш на тревата. Не че ще ти се случи нещо много страшно, но хората просто не го правят, и никой не смее да наруши правилата. Вървиш бавно и си мислиш, че си част от филм: всичко ти напомня филмите за живота на немските аристократи, които си гледал някога. Как се е чувствал Волтер, минавайки всеки ден тук? Дали си е представял, че някога съвсем обикновени хора ще могат да влизат в дворците и да вървят по стъпките на пруските крале?

Новият дворец (Neues palais) е наистина разкошен!

Новият дворец (Neues Palais), Потсдам

Новият дворец

Червеният цвят му придава тържествено величие, а повече от триста статуи по покрива, фасадите и баконите олицетворяват почитта към изкуството, типична за това време. В него се организират представления и концерти. Пред централния му вход се накира касата с билети за тази събития. Оттам тръгват и каляски за туристи (които минават около парка, защото вътре явно е забранено за подобен вид транспорт).

New Palace, Park Sanssouci, Am Neuen Palais, 14469 Потсдам, Германия

 
Срещу Новия дворец се намират две много стари сгради, построени в началото на 19 век. В момента и двете се ремонтират, но успях да забележа на табелките пред тях, че принадлежат на

Университета на Потсдам

Едната всъщност е Ректорат на Университета. Към тях са построени допълнителни крила, едното от които е на Философския факултет.

Университетът на Потсдам

Университетът на Потсдам

 

 

Зад двете стари сгради се намира и основния кампус на Университета, който включва повече от десет сгради с червена тухла. Университетът всъщност е основан през 1990 г., но в момента има повече от 20 000 студенти и е много авторитетн на европейско ниво. Студентите, разхождащи се навън, изглеждат изключително спокойни. Има много азиатци и сравнително малко африканци. Много от студентите се придвижват с велосипеди, което е изключително лесно в този град. Повечето тротоари са достатъчно широки, а когато се наложи да карат по улицата, автомобилите винаги спазват дистанция. По тази причина и има много групи от туристи, които се придвижват с велосипеди, вместо с традиционните автобуси за sightseeing.
Потсдам има още красиви местенца, които му носят славата на «семейната столица на Германия».

Паркът

Бабелсберг

е разположен край бреговете на Тифен зее и обхваща едноименния замък (където неслучайно е заснет и клип на Rammstein).

Замък Бабелсберг, Потсдам

Замък Бабелсберг

 

Близо до него е кулата Флатов, както и Матросенхаус, всички построени през първата половина на 19 век. Паркът е идеален за разходка- широки алеи, сравнително малко хора и много поляни край езерото, на които може да полежиш или да устроиш пикник. Наблизо е обсерваторията към Астрофизичния институт, а на 5 мин път с автобус е и стадион «Карл Либкнехт», домът на шампиона по женски футбол на Германия «Турбине», както и на третодивизонния ФК «Бабелсберг 03». Паркът гледа към моста Глинике, който във времето на социализма е служел за размяна на шпиони между Западния и Източния блок, защото е бил граничен пункт между ГДР и Западен Берлин. Макар че ми е трудно да си представя, известната Берлинска стена е минавала покрай този мост.

Новата градина (Neue garten)

е известна с Мраморния дворец (Marmorpalais) и със замъка Цецилиенхоф (Cecilienhof).

Мраморният дворец

е построен в края на 19 век на брега на Хайлигер зее.

Мраморният дворец, Потсдам

Мраморният дворец

 

На около петстотин метра от него, във вътрешността, се намира и

построеният в псевдотюдоров стил Цецилиенхоф

Построен по време на Първата световна война за престолонаследника Вилхелм, той се оказва по-късно дом на неговата жена, принцеса Цецилия, която живее там до нахлуването на съветските войски през 1945 г. Това е мястото, където е проведена известната Потсдамска конференция, която определя европейската граница между Западния и източния блок. Днес замъкът е посещаван от много туристи. В самата сграда, освен музей, има също така хотел и ресторант.

Цецилиенхоф, Потсдам

Цецилиенхоф

На територията на парка има двадесетина къщи в холандски стил, построени за холандските занаятчии, преселили се тук в края на 18 век.
Говорейки за холандци, няма как да не пропуснем два квартала, които се смятат за забележителност на Потсдам:

Холандският квартал (Holländischer viertel) и руската колония Александровка

Фридрих Велики се стремял да превърне Прусия в сериозна икономическа сила, и по тази причина поканил огромен брой холандски занаятчии в Потсдам, заедно с много производители на вълна от Бохемия. Холандците се сдобили със собствен квартал, разположен в сърцето на града (този на бохемците се намира в периферията).

Потсдам

Потсдам

 

В квартала се пресичат главните улици на Потсдам: Бранденбургерщрасе и Фридрих Еберт-щрасе, а съвсем наблизо е и католическата църква «Св. Св. Петър и Павел». Руската колония е построена в началото на 19 век на мястото, където руската войска лагерувала край Потсдам.

Потсдам

Потсдам

 

Русия и Прусия били обединени в усилията си да прекършат Наполеон; на това е и посветен надпис на фасадата на храма «Св. Александър Невски», гласящ: «В чест на пруско-руската дружба». След смъртта на цар Александър I, през 1827 г. пруският император заповядал да се построи това селище, в което да живеят певците от военния хор, които го развличали повече от десет години. Къщите са дървени, в типичен руски стил. Днес и Холандският квартал, и колония Александровка са част от културното наследство на ЮНЕСКО.

Разхождайки се из центъра на Потсдам, виждаш усмихнати и приветливи хора.

Много от тях се разхождат със семействата си. Децата изглеждат щастливи и материално задоволени. Тази картинка контрастира на многобройните заведения за хранене, където забелязваш множество турци, руснаци, виетнамци, тайландци. Хората работят по цял ден, някои без почивни дни. Въпреки това запазват усмивката и търпението си. Не знам как е възможно в законов план да се работи толкова много, но е факт. В заведението до общежитието ми един руснак и един немец работеха всеки ден, от обед до полунощ. Разбира се, нямаше прекалено много клиенти, но все пак си беше натоварено. Няколкото интернет-кафета се държат също от руснаци. В супермаркетите и моловете обаче продавачите са основно немци. Да, на жителите на някогашното ГДР не им е леко, много от тях емигрират на Запад; личи си, че тук е строен социализмът- и по тротоарите, и по сградите, и по автомобилите. Те обаче са на светлинни години пред държави като Полша и Чехия. За нашата страна не искам да говоря.

 

Очаквайте продължението

Автор: Николай Иванов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Потсдам – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБОНОСТИ 🙂

3 коментара

авг. 20 2012

Една академична стипендия в Потсдам (1): Добре дошли в Германия

Днес започваме една поредица за Потсдам – Николай ще ни разкаже за месеца прекаран в Потсдам и Берлин. Приятно четене:

 

 

Една академична стипендия в Потсдам

част първа

Добре дошли в Германия

Германия е страна, позната на много българи.

Дори и да не е ходил там, човек има досег с немската култура, изкуство и икономика. За мен тя беше свързана с духовност и гений. По тази причина избрах Германия за пост-докторантска специализация по стипендия на Германската служба за академичен  обмен (DAAD). Със сравнително слабо ниво на немски, разчитах на английския си. Предишният ми престой по подобна програма- във Виена- беше повече от резултатен: той ми помогна и в писането на дисертацията ми, и да се запозная с много бъдещи приятели. Очаквах и сега да бъде така. Щях да бъда в Германия (по-специално- Потсдам) само 1 месец, но какво от това? Предварително написал статията на английски, за която отивах там, очаквах, че ще имам повече време за пътуване из страната, както и до съседна Полша.

Излетях за Берлин на 31 май с прекачване във Виена. Бях доста напрегнат и нервен, притеснявайки се ще успея ли да се оправя съвсем сам в толкова голям град, и дали изобщо този престой ще ми бъде комфортен. Във Виена живеят много българи и там комуникацията беше лесна, но в Потсдам не можех да очаквам нещо подобно. Мислех си, че все пак съм там само за 1 месец и комуникацията няма да ми липсва толкова много. Не се оказах прав.

Берлин

ме посрещна с 18 градуса и ясно небе, но се очакваше дъжд. Първото, което ме впечатли на летище „Тегел”, бяха многобройните самолети на „Луфтханза”. Помислих си: ”Хайде, Ники, за последно чуваш българска реч на живо, в следващите 36 дни няма да имаш този късмет”. Ориентацията беше лесна, бързо намерих спирката за автобусите. Трябваше обаче да се купи карта за Берлин ABC. Това означава, че може да се разкарваш из цял Берлин, както из околните селища, от 9 ч. сутринта до 3 ч. през нощта. Картата струва 6.80 евро. Първо пробвах да си я купя от автомат, пред който един турчин даваше инструкции: слагат се само монети или банкнота от 5 евро. Аз опитах да го направя, но не се получи, машината ми изхвърли банкнотата. Купих си картата от нормално гише, на което имаше огромна опашка, която обаче се движеше с голяма скорост. Хванах автобус TXL, който се движеше през центъра на Берлин до Александерплатц. Целта ми беше да стигна до бившия Източен Берлин, където се намираше моя хостел „Генератор”.

Хостел "Генератор", Берлин

Хостел "Генератор"

На другия ден щях да потегля за Потсдам и да се настаня; днес това бе невъзможно. Туристите в автобуса се чудеха как да валидират билетите си и се наложи някой да им обясни, а аз гледах внимателно. Всичко беше доста лесно, почти като за малоумни. В сравнение с машинките в немските автобуси, нашите перфоратори са си направо мегасложни устройства. Дневната карта (Tageskarte), както и нормалният билет (einzelfahrausweiss) трябва да се валидират при първото качване на превозното средство, а ако са закупени от автомат в автобуса или трамвая, няма нужда да се валидират, защото вече имат маркирани дата, час и спирка. Слязох след 2 спирки и се прекачих на S-bahn 42 (шнелбан е градската железница). Тук е мястото да се спомене, че немците са луди по влаковете и имат гари почти навсякъде. В големите градове имат по 6-7 гари, а такива има и в много села. За сметка на това автобусите на малки разстояния (под 50-60 км) не са популярни.

S-bahn в Берлин

са социалистическо наследство и е планирано да бъдат напълно заменени с нови влакове до 2018 г. Транспортната система на Берлин все още страда от някогашното разделение на града и достъпът между двете части не е толкова лесен и удобен. За щастие, много от „призрачните” станции на метрото вече са функциониращи- това са станциите, през които са преминавали влакове от транспортната система на Западен Берлин, без да спират, понеже са били фактически на територията на Източен Берлин. Най-известната от тези станции е Фридрихщрасе. През повечето си пътувания в Берлин използвах градската железница, защото чрез нея достъпът до главните забележителности е изключително лесен- тя преминава през Олимпиящадион, Зоопарка, Шарлотенбург, Белвю, Централна гара (Hauptbahnhof, доста близо до Райхстага и Бранденбургската врата), Александерплатц. На няколко пъти се качих и на метрото (U-bahn), което е доста по-съвременно. Превозните средства като цяло не са много пълни, с малки изключения (обикновено след края на работния ден е по-натоварено, както и сутрин).

Хостелът

се намира съвсем близо до станция Ландсбергер алее. Той е на 7 етажа и има по около 50 стаи на етаж.

Постоянно влизат и излизат хора. Противно на предупрежедението на официалния сайт обаче, тук идват и групи, най-вече от младежи под 25 г. Почти всички говореха немски. Моята резервация за нощувка беше за 10 евро в стая с 4 легла; като цяло, това е един от най-евтините хостели в Берлин. „Генератор”е верига, която има хостели също така в Хамбург, Барселона и Амстердам. Настаних се в стаята си- оказах се сам засега- и хвърлих поглед върху картата на транспортната мрежа на Берлин. Целта ми беше да видя Колоната на победата (Siegeseule), Райхстага и Бранденбургската врата. Трябваше да хвана влак от Весткройц, за да стигна до Tiergarten, откъдето пеша можеше да се придвижа по маршрута си, макар и да бе нужно малко повече вървене. Весткройц и Осткройц са основни транспортни хъбове, където се засичат линии на S-bahn, U-bahn I автобуси. Смятах, че ще се справя с ориентацията на Осткройц, но не познах. Въпреки че коловозите не бяха много, аз бях леко объркан, защото постоянно идваха нови и нови влакове. След 25-минутно обикаляне по пероните, най-после се качих на S7, който се движи в желаната посока. Това е и влакът, който води към Потсдам. Стигнах до Тиргартен (Tiergarten) за около 20 минути, и, разбира се, след слизането си обърках посоката- тръгнах на запад по „17 юни”, вместо на изток. Така стигнах до Техническия университет и до площад „Ернст Ройтер”. Навън започна да вали, но това не ми правеше впечатление. Погледнах внимателно картата и разбрах грешката си. Останалото беше лесно- вървейки все на запад, преминах покрай Колоната на победата, Райхстага, Брандебургската врата, като разходката приключи при Александерплатц след около час и половина.

Колоната на победата

Колоната на победата, Берлин

Колоната на победата

 

е построена през 1863 г. Тя е един от символите на вече несъществуващият Loveparade. Сега вече можех да си представя как един милион души танцуват в ритъма на техно, хаус и транс музика в центъра на Берлин. Намира се на важен кръстопът в града, Grosse stern. За да стигнеш до нея, трябва да минеш през подлез. Този път се задоволих само да я съзерцавам отдалеч, планирайки да я посетя по-късно през юни. По пътя към Райхстага видях различни паметници, сред които тези на Бисмарк и на съветската армия. Указателни табелки сочеха краткия път към Райхстага през парка, но предпочетох по-дългия път. Дъждът се засили и доста от туристите по пътя се криеха под дърветата.

Райхстагът,

сградата, за чието подпалване през 1934 г. Хитлер обвинява българските комунисти, и която беше опакована от Кристо през 1995 г., е построен след Обединението на Германия и обявяването ѝ за империя.

Райхстагът, Берлин

Райхстагът

 

На огромните поляни пред нея човек може спокойно да си полежи или да се снима. Тук, естествено, има много туристи, голяма част от които пресичат минаващия наблизо булевард неправилно. На фасадата е изписано „На немския народ” (Dem Deutschen Volke). Огромен стъклен купол се издига върху нея, заменяйки разрушеният от бомбардировките стар такъв. От него може да се наблюдава работата на немския парламент. За да се влезе вътре, е нужна предварителна резервация в интернет (http://www.bundestag.de/htdocs_e/visits/kupp.html), а входът е безплатен. Срещу Райхстага, в западна посока, е разположено Канцлерството. До него е входът на метростанция «Бундестаг», която се помещава в много модерна сграда, която явно има и друго предназначение. На около 300 м оттук в северозападна посока се намира и Централната гара (Hauptbahnhof). Близо до сградата е минавала и Берлинската стена. На 2 срещу 3 октомври ту е проведено тържеството по случай повторното Обединение на Германия.
Вървейки малко на изток, се стига до

Бранденбургската врата,

символизираща обединен Берлин.

 

Бранденбургска врата, Берлин

Бранденбургската врата

Виждайки я първоначално, изпитах разочарование, очаквайки, че тя е доста по-голяма и разкошно декорирана. Следващите няколко пъти, в които я видях, тя изглеждаше по-величествена. Пред нея, в началото на булевард «Унтер ден линден», има множество хора във военни униформи, с които туристите се снимат; изобщо, кипи голямо оживление. Тук са посолствата на САЩ, Великобритания и Франция, а руското е на около 50 м. Има и музей на фамилията Кенеди.

Първото, което исках да видя обаче, беше хотел «Адлон», който някога мечтаех да видя на живо. Високата сграда със зелен покрив е построена отново след втората световна война и има почти същия вид като оригиналната. Булевардът е много широк и оживен, но не създава усещане за уют, каквото очаквах. Берлин все още има атмосфрата на някогашна имперска столица, сградите са величествени (бих казал грандомански) и вдъхват респект.

Повървях по „Унтер ден линден”, въпреки че бях доста гладен, а и пак заваля силен дъжд. Минах покрах Хумболдтовия университет, много красива сграда с монументи отпред на братя Хумболдт, на Момзен, на Макс Планк и на Хелмхолц. Видях

Берлинската катедрала,

интересна и величествена сграда.

 

Берлинската катедрала и ТВ-кулата

Берлинската катедрала и ТВ-кулата

Имаше още красиви сгради (църкви, музеи, театър), които бяха встрани от пътя ми и само ги мярнах за малко. Минах по моста „Либкнехт” и от него видях ГДР ресторант, оказа се, че там е и музеят на ГДР. Мостът е красив, има много скулптури по него; вижда се монументът на Фридрих Велики, както и Червеното кметство (Rotes rathaus). След моста започва т. нар. Остров на музеите, на който има множество музеи с колекции от античния свят. Тук се намира и най-известният от тях,

музей „Пергамон”

Музей Пергамон, Берлин

Продължих по булеварда и след петнадесетина минути се бях изправил пред високата 368 м Берлинска ТВ кула, някогашен символ на Източен Берлин! „Александерплатц” ми напомня много на София, а от него тръгват някои булеварди, като „Карл-Маркс-алее”, които са изцяло построени в соц стил. Не успях да видя „Часовника на света”, за съжаление, както и паметника на Маркс и Енгелс. Бях прекалено изморен и трябваше да се връщам в хостела. Затова се насочих към гарата и бързо хванах S-bahn.

Другият ден бе важен за мен, защото това щеше да бъде първата ми среща с Потсдам, градът, в който трябваше да живея през следващите 30 дни. Знаех, че този град е известен със своите дворци и с Потсдамската конференция. Влакът S7 преминава през почти целия Берлин, насочвайки се към Потсдам. Пътят е 42 минути от Централната гара, а от Осткройц беше 55 мин.

Потсдам

ме посрещна със силен дъжд. Имах късмет, че си бях приготвил две зимни блузи, с които да оцелея през целия юни. Смятайки, че лятото по тези ширини също е горещо, се бях заредил с много летни дрехи. Оказа се обаче, че тук си е съвсем нормално да вали и да е хладно през юни. Гарата е доста модерна, в сгарадата има огромен търговски комплекс. Чисто и луксозно е, но има само един банкомат. Трябваше да си изтегля от него 350 евро, за да си платя наема в студентската организация, която администрира общежитията. Офисът беше точно до гарата, намерих го лесно.

Breite Straße, Потсдам, Германия

 

 

Подписах договора за наем, който беше срочен и изтичаше автоматично, след което платих на касата и потеглих по „Брайте щрасе”, където се намираха няколко общежития и техният отговорник.  Това е улицата, която води от гарата до центъра на града. Лесно намерих отговорника, който на всичкото отгоре знаеше и английски. Той дойде с мен до моя блок, за да ми покаже стаята и да ми даде ключове. Подписах описа и се сбогувах с човека, който отиваше на почивка за 2 седмици- може би за Европейското?

Апартаментът беше около 24 кв. м.

 

Общежитие в Берлин

 

Имаше малка тоалетна с душ кабина, малък кухненски бокс и просторна стая. Разполагах с хладилник и печка с фурна. Мебелите бяха нови и без драскотина. Леглото беше широко и можеше да побере двама души. Цялата баня беше с керамика и теракот. Изобщо, изглеждаше, че няма от какво да се оплача. Докато разглеждах стаята си се натъкнах на всякаквата липса на полезни неща: одеало, възглавница, чаршафи, пердета или каквото и да било друго. Трябваше да си ги купя, защото домакинът нямал такива неща на склад! Стаята ми беше на първия етаж и отвън постоянно минаваха хора, защото зоната за велосипеди беше точно под него.

След като полежах 10 минути на огромното легло, тръгнах да търся

Бюргерамт, гражданската служба

Насочих се обаче в погрешната посока- по Цепелинщрасе, само че на юг вместо на север. Нямах карта на града, нямах и интернет, а и не обичам да разпитвам хората по улицата… Рядко ми се случва да тръгна, без даже да знам посокта, но този път рискувах и сгреших… Това ми отне поне 50 минути. Най-после видях една карта на някаква спирка и се ориентирах. Намерих лесно Ратхаус- хубава и величествена сграда. Бюргербюрото се намираше вътре, на първия етаж, намерих го още по-лесно. Изтеглих си номерче. Имаше 34 души пред мен, но минаха за около 50 минути. Аз отидох на гише 6 при една блондинка. Опитах се да заговоря на немски, доста грешно, и се оказа, че тя знае английски. Регистрацията стана бързо и лесно, тя написа всичко и после го разпечата. Вече имах адресна регистрация; сега трябваше да си открия банкова сметка, на която ДААД да преведат стипендията ми. Отказах се да го правя, защото бях твърде изморен и гладен, а и трябваше да си купувам разни вещи за стаята.

Все още не можех да проумея, че съм в Германия. За да го осъзная, ми трябваха десетина дни. Имах чувството, че всичко това е шега. Това беше така може би защото бях само за един месец, вместо за три. Така или иначе, чувствах, че съм в Германия единствено пазарувайки в супермаркетите и гледайки усмихнатите продавачки. И, разбира се, хапвайки от любимото ми плодово мляко.

 

Очаквайте продължението

Автор: Николай Иванов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Потсдам – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

7 коментара

Switch to mobile version