Най-добрите пътеписи от света и страната – от и за вас
Дек. 16 2014
Продължаваме с обиколката на Калоян из Сенегал – предишния път проверихме дали има ебола в страната (нямаше), а днес ще проверим дали има джаз 🙂 Приятно четене: Сенегал втора част Малкият бряг – Нианинг и Мбур След Дакар се отправихме към Мбур и по-специално курортното селце Нианинг на 8 км от града. Нарочно пропуснах […]
Дек. 08 2014
Калоян ще ни води в Африка – да видим в Сенегал как ще бяга от еболата 😉 Приятно четене: Сенегал първа част Сине Салум и Дакар В Сенегал пътувах от Гамбия два пъти – по земя и по въздух. Предварително си бях извадил виза от посолството им в Банджул (от Европа се вади в Париж), […]
окт. 23 2014
Днес ще направим още едно географско отркитие за нашия сайт – за пръв стъпваме в Гамбия, а наш водач ще бъде Калоян. Приятно четене: Гамбия Три месеца в Западна Африка На летището в Барселона съм превъзбуден и леко притеснен. Летя в посока Банджул, 4 часа и 45 минутен полет с Гамбия бърд, купен на […]
авг. 22 2013
Продължаваме с поредицата на Калоян за остров Реюнион. Днес ще направим пълна обиколка на това парченце от Европейския съюз. Приятно четене:
втора част
Продължението за остров Реюнион след почти година прекарана в Индийския океан, в тази малка частица от Франция, незабележима точка на картата, красота, хармония, природа, култура. Една година пълна с емоции, страст, слънце, море.
В този пътепис ще давам информация относно забележителностите, нещата които видях, чух и научих. Думите не са достатъчно силни, за да опишат прелестта на острова и изключителната любезност на хората, водени единствено от философията „vivre ensemble“ – живеене заедно, в хармония, в мир и разбирателство, без предразсъдъци относно произход, цвят на кожата, религия. Но силно обединени от любовта към родината, към Франция. Толкова патриотизъм не съм виждал в Лион за 4 години. С едно изключение, тук не обичат Коморците.
Започвам от
тъй като тук живея от една година. На пръв поглед нищо интересно, къщи, капанчета, сгради. Но Сен Дени има богато историческо и културно наследство, а и както бях споменал, тук е концентрирана почти цялата администрация и индустрия. Чисто нови квартали никнат от всички страни, понеже за инвестиции в задморските територии на Франция има големи данъчни облекчения, а това от своя страна благоприятатва градската среда и създава усещане за модерен град. Колониалното наследство, къщите на някогашните администратори на плантациите от кафе и захарна тръстика (основна продукция и износ по колониално време) и до днес са запазили своя чар и архитектура, и до днес някои са обитавани от наследниците на някогашните администратори на острова (gros blancs – „големи бели“), други са купени от държавата и там се помещава администрацията, трети са превърнати в музеи, културни забележителности, магазини, офиси. По склоновете на планината криволичат малки тесни и стръмни улички, опасани с кокетни еднофамилни къщи с градини и басейни.
тропическа ботаническа градина и парк, тръгва улица Париж, на която се намират някои от основните забележителности, и администрация – Регионалният съвет, седалището на Католическата църква, Административният съд, Кметството, Префектурата, Търговско-индустриалната камара, Музикалната консерватория, Институтът по Мениджмънт и Управление към Реюнионския университет.
В Ботаническата градина се намира музеят по естествена история, построен през 1834г., по надолу е музеят Леон Диеркс, носещ името на известен реюнионски художник и скулптор, помещаващ голяма колекция Изящни изкуства, между които Пикасо, Реноар, Гоген, Гримо. Построен през 1843 г., (робството е премахнато през 1848г.), днес музеят е неделима част от културното наследство на острова.
Държавната градина (Jardin de l’Etat)
Музеят на естесвената история в Държавната градина
Сградата на Регионалния Административен Съд в Сен Дени
Кметството с Сен Дени
Музей Леон Диеркс, ул. Париж, Сен Дени
Къща-Музей Карер, ул. Париж, Сен Дени
По-надолу е т.нар. вила Дерамонд-Бар, принадлежала на някогашнатакралска колониална Компания на Източните Индии (Реюнион е бил по пътя за Индия преди откриването на Суецкия канал), занимаваща се основно с експлоатацията на плантациите ванилия, кафе и захарна тръстика. Рождено място на художника Леон Диеркс, както и на Раймонд Бар, някогашен министър-председател на Франция.
където от малко кръгово, в центъра на което се намира Колоната на Победата улица Париж преминава в авеню на Победата, което стига до океана, а перпендикулярно е улица Марешал ЛьоКлер, пешеходният търговски център на Сен Дени. Архитектурното наследство в целия център е решено в този Колониален-креолски стил, а многобройните магазини, кафета и ресторанти, както и централните офиси на банки и застрахователни дружества, авиокомпании и големи фирми превръщат града в динамичен търговски и административен център. На пешеходната Марешал ЛьоКлер се намира и най-старата джамия във Франция, Ноор-Ал-Ислам, построена през 1905 г.
Къща-музей Кишнен, Сен Дени, център
Шато Моранж, Сен Дени, център
Вила на Генерала, Сен Дени, център
Артотека, Сен Дени, център
Във височината се намира
разделен от Сен Дени със стръмно било, а малко по-нависоко е паркът Колорадо, любимо място на местните за спорт, пикник и отдих. Два основни успоредни булеварда опасват града, Ланкастел покрайбрежието и Сюд във вътрешността.
La Montagne, център
Индуски храм в Сен Дени, След аболирането на робството през 1848г, собствениците на плантациите се принувдават да назначат „ангажирани“ работници от Индия и Китай, за да продължат работата по плантациите. От тогава до днес индийските и китайските общности са неделима част от културното многообразие на острова.
Тръгвайки от Сен Дени на запад по Крайбрежния път, изсечен в планината от едната страна и врязан в океана от другата, след 15 минути с кола стигате до
както го наричат Реюнионци, поради липсата на каквото и да било за правене там. Градът е обитаван основно от хора, работещи в Сен Дени, но не можещи да си позволят да живеят там, поради високите цени на жилищата и наемите. След около 7 минути с кола се стига до
който се слави с доста лоша репутация – социални жилища, несигурност, безработица, престъпност. Тук е и единственото останало гето на острова, наречено Руанда. Въпреки това Портът е основен иконимически център на Реюнион, единствено международно пристанище и като такова съсредоточава огромната част от внос-износа на острова, както и военноморска база.
голям град по-надолу е известен най-вече с пазара си, на който можете да купите всичко доста изгодно. 40-ти най-голям град във Франция (Сен Дени е 19-ти) и най-старият град на острова, бивш административен център.
Тук се установяват първите французи през 1642 г, когато островът е бил необитаем, а след това за кратко градът е бил завладян от Британците през 19 в., които бързо отстъпват. Интерес представлява гробището на Сен Пол, където е заровен последният френски пират, Оливие Левасьор, обесен в Сен Пол през 1730 г.
Легендата разказва, че качвайки се на бесилото, пиратът хвърля карта, с думите „съкровището ми, за който успее да разбере“. От тогава и до днес иманяри търсят съкровището и се опитват да дешифрират картата, като съквовището може да е на Реюнион, Мавриций, Сейшелите или Родригес.
Тук е и Пещерата на Първите французи, (прекръстена през 2007 г. Пещерата на първите Реюнионци, в която легендата разказва, че са се нанесли първите заселници на острова, Луи Пайен и Пиер По пристигнали за пръв път на Реюнион заедно със 7 малгашки роби и три чернокожи жени, с цел да колонизират острова.
Наскоро Сен Пол се прочу с тъжната история за 15-годишно момиче на ваканция със семейството си, което бе изядено от акула, къпейки се в забранена зона.
Сен Пол, изглед
Още 10 минути с кола и стигате до
Тук има доста хотели, ресторанти, жилищни квартали. Плажната ивица е чиста и голяма, пясъкът е едър и бял, а морето е винаги бурно. Букан Канот е любимо място за сърфисти от цял свят, но често има инциденти с акулите – в най-добрия случай изяден крайник, в най-лошия – изяден човек. Морски патрули обикалят всекидневно морето, за да синализират за акули, и ако такива бъдат забелязани-къпането забранено. Течението често е много силно.
Плажът на Букан Канот
Внимание, акули! Къпането забранено! Букан Канот
След Букан следва
Тук до преди няколко десетки години е било забранено за цветнокожи, и от тогава креолците го наричат „Зорейленд“ (Зорей местните наричат белите французи от континентална Франция).
Поради изключително туристическата си насоченост, цените на имуществото достигат милиони, наемите са космически, и предимно Мутирани Висши държавни чиновници от метрополията (които поради отдалечеността получават бонуси, практически удвояващи заплатата) могат да си позволят да живеят тук. (Реюнионците, командировани в континентална Франция също получават двойна заплата.)
Луксозни еднофамилни къщи с градини и басейни, райски плаж, палми и целогодишно слънце са декора тук. И много, много хотели, дискотеки, ресторанти, туристи. Сен Жил има малко пристанище, на което се предлагат водни атракции като гмуркане, наблюдаване на китове и делфини през зимния сезон (от април до октомври), водни ски и джет. Тук е и тропическият аквариум на острова, който все още не съм имал честта да посетя.
Ивицата е дълга с километри, а между града и плажа има малка гора от местни иглолистни дървета филаос и палми. За разлика от „острова-сестра, Мавриций, където повечето плажове са приватизирани от хотелите, в Реюнион частните плажове са забранени, няма чадъри и шезлонги, само няколко бара на плажа. Властите инвестират в еко туризъм и опазване на околната среда, по-скоро отколкото в масовия туризъм на Мавриций, бил той и луксозен. Плажовете са чисти и спокойни, има коралов риф, който спира вълнението. Плитко е много надалеч и почти няма вълни. Разбирай, няма сърфисти и акули.
Плаж Ермитаж, Сен Жил
Плаж Бризан, Сен Жил
Залез, Ермитаж, Сен Жил
Сен Жил преминава в
малко курортно градче по продължението на ивицата. По-надолу е
в превод Гореща мишка.
.jpg "Плаж – Салин, остров Реюнион")
Аз на плажа на Салин
Ализе плаж, Салин
Следва
малко жилищно градче, с приятен плаж и същата типична креолска архитектура, еднофамилни къщи, ниски кооперации. Кметът на Сен Лю, Тиери Робер, депутат от Френския парламент (за който се интересува от политиката на Франция), направи скандал с изявлението си, покрай аферата Каюзак, в която всеки депутат трябваше публично да обяви имотното си състояние, че печели 9 000 000 евро годишно заради наследства и фирми, в които е акционер, но поради огромната данъчна тежест заплаши да напусне Реюнион и да се премести в Мавриций, на 40 минути полет.
(парапант), не знам как е на български… Излита се от 800 м височина, парашутът се издига с газ в небето преди да се приземи на плажа. Усещането е уникално а гледката е неописуема. В Сен Лю има лаборатория и музей на морските костенурки, застрашени от бракониерство и изчезване.
Парапант в Сен Лю
Следва прекрасният
обграден отвсякъде с палми. Слънцето прави пясъка изключително горещ, но и много красив с изкрящите магмени частици. И така се стига след около час и половина с кола от Сен Дени до Сен Пиер – двата най-големи града на острова, най-северната и най-южната му точка – 90 километра по ивицата на Западния бряг. От няколко години е построена магистрала, по която се стига за 45 минути, но без цялата тази пъстра красота, каране успоредно с морето, спиране в прекрасните крайбрежни градчета.
е следващия град по пътя, туристически и административен център, най-голям град в южната част на острова. Има развит център с много хотели, барове и дискотеки, казино, ресторанти, голяма плажна ивица, малко пристанище.
Тук е и второто (от общо 2) летище на острова, Пиерфон, използвано главно за регионални полети до Мадагаскар, Мавриций, Родригез, Майот. Тук е базирана префектурата и администрацията на Френските Южни и Атлантически територии, включващи десетина необитаеми острова, (Кергелен, Крозе, Амстердам, Разпръснатите острови) и земя Адели на Антактида.
знайте че според международното право 200 морски мили около даден остров са водят ексклузивна икономическа зона, и суверенни води, в които само държавата, чиято територия са островите има право да лови риба, да използва морските ресурси и евентуално нефт и газ. От време на време се водят мисии, министъра на задморските територии пристига на острова (около километър площ пясък, палми и скали, населени с чайки и костенурки), за да потвърди суверенитета, оспорван пред Хага от другите близки държави. На някои от тези острови има научно-изследователски и метеорологични центрове, и повечето са класирани екологични паркове. Наскоро капитанът южнокорейски танкер беше осъден в Реюнион на затвор и 500 000 евро глоба за нарушаване на суверенни води и нелегален риболов.
От Сен Пиер след десет минути с колата се стига до
точно срещу малък, скалист, необитаем и недостижим остров, наречен със същото име. Във височината има горист хълм, а малко по-надолу се намира един от най-луксозните хотели в Реюнион. Има и малък романтичен плаж. Тук се води „Дивият юг“, откъдето се стига до Лоши нос.
Mалкият остров
Дивият юг
в източната част на Реюнион по два начина:
Вътрешността е изключително красива, пътят е живописен, а градчетата, които пресича – кокетни и симпатични. Вулканът, за който става дума в предния пътепис е в тази част на острова, и оттук тръгват стотици туристически пътечки към била, склонове, каскади и водопади, тропически гори и стръмни върхове.
Вътрешността на острова, Иле Гийом
По крайбрежието се минава
известни главно с църквите си: Църквата в Сент Роз се нарича Нотр Дам на Лавата, тъй като при всяко изригване на действащия вулкан, веднъж на няколко години, лавата се спира точно пред входа ѝ.
в източната част, където основният поминък е отглеждането на захарна тръстика и преработването и в захар, сиропи, ром. Още малко и стигате до
богаташко предградие на Сен Дени, където са концентрирани 50 процента от всички 1150 домакинства, които плащат данък лукс на острова (движимо и недвижимо имущество на стойност над 1 000 000 евро), което си личи по палатите, и еднофамилните имения.
след като обиколихме Реюнион в кръг и изминахме 209 км от Сен Дени до Сен Дени. Култура, традиции, история, архитектура, пейзажи спиращи дъха и необятния Индийски Океан ви очакват в този креолски рай на земята, пълен с любезни и гостоприемни хора и много усмивки.
Автор: Калоян Колев
Снимки: авторът и Уикипедия
Други разкази свързани със Индийски океан – на картата:
Индийски океан
Малко от мислите ни с Комитата
