Archive for the 'Швейцария' Category

авг. 24 2012

Цюрих

Днес, мили деца, ще походим из цивилизацията. Деси ще ни покаже Цюрих (или както му казват неграмотните „англо“-неговорящи – Зюрик 😉 Последното беше заяждане от моя страна, но все пак да повторим: става дума за Цюрих 🙂

 

Приятно четене:

 

 

Цюрих

 

– За къде пътуваме? – пита шофьорът на таксито. Пет и половина сутринта е и съм сънена.

– За Цюрих, отвръщам. “На разходка добавям наум. Кой е като мен – в отпуск съм, с осигурен апартамент и с два фотоапарата :)…

Полетът на България еър е удобен

и сравнително кратък, често пристигам по-рано от предвиденото. Е, сутрин тръгвам раничко, но пък така не изпускам нищо от деня. Нямам забележки към авиокомпанията, ако и сред моите приятели да няма един, който да я харесва –  тесни им били седалките, сандвичите били измислени… Е, предвид скромните ми габарити, вмествам се чудесно и тъй като заради цената на билета пътувам в делничните дни, обикновено имам избор място до пътеката или до прозореца…

Та, вторник 8.30 местно време (знаете, че те са един час назад спрямо нас) моя милост вече е взела куфара си и пътува към Hardbrücke  – голяма гара в центъра на Цюрих, откъдето правя връзка към Friedhof Sihlfeld, на 2 минути от която спирка е хотелът. Стигам бързо и лесно –  тук всичко е направено така, че да ти е удобно. Има табели и знаци, транспортът е редовен. Всъщност това е и неизменният първи шок, който преживявам навсякъде в чужбина. Транспортът. Чист, уреден, точен като швейцарски часовник 🙂 Клишето си е клише, но  разписанията се спазват. В града има подземни влакове (S-bahn), които обикновено са за по-далечни дестинации, с първа и втора класа, но минават и имат удобни връзки в централната част с трамваи, тролеи и автобуси. На всяка спирка има подробно описание на маршрута, както и автомат за билети. Тук се плаща за зона, а не за пътуване, като централната част –  т.нар. City  – се брои за две зони. Единичен билет струва 4.20 франка и важи за всички видове транспорт в централната зона в рамките на 1 час. Летището е в друга зона, затова билетът дотам е 6.20 франка. Карта за 24 часа струва 8.20 франка. От автомата можеш да си купиш единичен билет, карта за деня, карта за седмицата и др., като се плаща с монети или с банкова карта. Като се качиш, можеш да си следиш маршрута на няколкото екрана, разположени в началото, средата и края на превозното средство, да се ориентираш къде имаш удобни връзки или просто да се заслушаш при оповестяването на всяка следваща спирка. Рядко е претъпкано, можеш да си вземеш безплатен вестник или различни брошурки за интересни събития, лесно достъпно е за хора в колички или майки с деца.

Хотелът,

разположен срещу крематориум Sihlfeld, е част от веригата Swiss Star Apartments. Имат няколко сгради в центъра на града, в крайния квартал Oerlikon и до летището Kloten. Предимството на тази верига е, че предлага малки апартаменти със самостоятелна баня и тоалетна и напълно обзаведен кухненски бокс; понякога и пералня, а ако няма в апартамента, има отделно перално помещение, като достъпът до интернет е наличен и неограничен. Предвид изключително високия стандарт тук кухнята и нетът са си голямо удобство, защото в противен случай цената идва малко височка. Само трябва да не забравяте, че тук електрическата мрежа работи с друго напрежение и имате нужда от адаптер продават се в Техномаркет и, предполагам, в разни други подобни вериги.

Климатът е в някаква степен сходен с нашия без чак такива големи амплитуди зимата си е студено, с температури около нулата, лятото е двайсет и няколко градуса, обаче честичко вали както си е слънчево, така изведнъж захладнява и кротко ситнещите капки се превръщат в силен порой за около час, след това пак грейва слънце. Трудно ми беше да осъзная, че най-топло е всъщност вечер, а не както ние сме свикнали около обяд и в ранните следобедни часове. За прогнозите при пътуване ползвам много точен норвежки сайт www.yr.no досега не ме е подвеждал.

Цюрих, Швейцария

 

Ако сте като мен – учили немски, но без да го говорите, не знаете френски или италиански (това са трите официални езика), но пък владеете английски – няма да имате особен проблем. Дори и да не го говорят всички, пак е абсолютно достатъчно, за да се ориентирате за онова, което ви трябва. Немският, който говорят тук, е местен т. нар. Swiss German, който в моите невежи уши няма много общо с Hoch Deutcsh-а, учен в училище, но като помолите всички превключват.

И тъй като

Цюрих наистина е град първо за бизнес,

а после за всичко останало, то информацията за посетители (англоговорящи) в различните туристически сайтове не е особено подробна, но пък тук на летището, в хотелите и на по-големите централни спирки има места, от които можете да се снабдите с Zurich guide,  Zurich in your pocket и още куп брошури и пътеводители, които се актуализират няколко пъти в годината и са доста полезни. На Централната гара Zurich Hauptbahnhof или за по-кратко Zurich HB, има много приятен информационен център, от който можете да си купите всякакви билети, да получите нужните ви упътвания и да си вземете брошури за пътувания, ресторанти, културни събития и т. н.

Макар че не е голям като територия и население – около 390 000 жители – заради удобствата и високия стандарт Цюрих е привлекателно място и има много чужденци (приблизително 30 %), най-вече индийци. Докато се разхождаш, можеш да чуеш всякакви езици, включително сръбски, руски и български. Улиците са добре асфалтирани, тротоарите удобни за вървене,  на доста места има обозначени велосипедни алеи. Всъщност колите рядко биха смутили разходката ви, защото ограничението на скоростта е 50 км/час и се спазва абсолютно, задължително сте с предимство на пешеходната пътека, но трябва да се пазите от някои засилили се велосипедисти  – те често така тихо и бързо профучават край вас, че чак се стряскате. Но съм чувала, че в Англия са по-зле :).

А ако на вас самите ви се кара колело, можете спокойно да си вземете едно за деня. Има няколко пункта из града, които предлагат безплатно колело срещу депозит от 20 франка, които ви връщат, когато вечерта върнете колелото. Ако го задържите през нощта, таксата е 10 франка.

Жилищните сгради са най-често няколкоетажни кооперации с няколко входа, в един основен цвят, с малки тераси към улицата и вътрешни дворчета. На места има мънички градинки отпред и стойка за велосипеди. Местата за паркиране са строго обозначени, като това е изключително скъпо удоволствие дори за местните. В центъра си има синя зона и автомати за самотаксуване.

Между дърветата – Цюрих, Швейцария

Между дърветата

Синя къща – Цюрих, Швейцария

Синя къща

Кварталът – Цюрих, Швейцария

Кварталът

Зад ъгъла – Цюрих, Швейцария

Зад ъгъла

 

Ако се уморите и ви се прииска да поседнете,

има куп паркове и градинки,

в които да го направите. Около по-големите спирки обикновено се обособяват малки площадчета, където може да приседнете за малко под сянката на някое дърво, а в градинките хората просто отиват да полежат и съберат слънце, като си правят пикник на тревата, или пък излизат от офиса, за да хапнат на чист въздух. В по-големите градини има игрушки за деца и т. нар. Spiele wagen вагон за игра, изрисуван и цветен, отворен  в работните дни и на разположение на родителите, които нямат бавачки или баби и дядовци под ръка. Там няколко души приемат децата и ги забавляват, като ги учат да рисуват, моделират, цепят дърва, приготвят обяд…

Парк – Цюрих, Швейцария

Паркче

Кола-катерушка – Цюрих, Швейцария

Кола за игра

 

Това лято Цюрих е под наслова Art and the City и на централни места, най-често в бившия индустриален, а сега много модерен и жизнерадостен квартал – Zurich West, можете да попаднете на някоя странна статуя, фигура или най-общо инсталация, като изключително сполучливото изображение на днешния тинейджър – Ванеса, метална статуя, доста висока и впечатляваща.

„Ванеса“ – Цюрих, Швейцария

„Ванеса“

 

 

 

На Paradeplatz – централен площад,

който за мен е умален модел на Цюрих, защото  събира на едно място всичко типично за града – банки (внушителните сгради на UBS и Credit Suisse), блясък (хотел Савой), луксозни магазини на световноизвестни марки и, разбира се, едно от кафенетата Sprungli. Та, в единия ъгъл на площада в момента са разположени леко самотно две тежки бели кресла – не ги снимах, защото някой беше успял да ги полее с вино, но площадът е красив.

Парадния площад Paradeplatz – Цюрих, Швейцария

„Парадния площад“ – Paradeplatz

Парадния площад Paradeplatz – Цюрих, Швейцария

„Парадния площад“ Paradeplatz

 

 

 

На друга от големите гари Bahnhof Enge пък можете да видите тълпа туристи, застанали пред голяма метална кофа.

Кофа – Цюрих, Швейцария

Кофата

 

 

 

Интересното е, че макар тук хората да са състоятелни и платежоспособни в голямата си част, нямате това усещане за показност, което имаме често у нас. Тук само бърз поглед върху скъпите часовник и обувки, ръчно ушитите дрехи, би подсказал, че човекът има материални възможности, но нищо друго. Той ще премине край вас, без да парадира. Понякога, но според мен това са по-скоро младите хора, ще настъпят газта на някое кръстовище и моторът ще заръмжи, за да се обърнете след поршето или ферарито, но това в никакъв случай не е масово явление. И ако се случи да се загледате по някоя много добре облечена и гримирана жена, то вероятно тя ще е чужденка. Доколкото мога да преценя, местните се обличат делово, в костюми в тъмни тонове и ризи с дълъг ръкав, когато са на работа, а иначе в по-спортни дрехи, не особено претенциозно съчетани, за да им е удобно, а не да са красиви. Разбира се, изключенията потвърждават правилото.

Магазините работят основно през делничните дни,

в съботните са с намалено работно време, а в неделя повечето, включително хранителните почиват. За дребни неща можете да разчитате на т.нар. Павилиончета от едноименната дума kiosk, където обаче е една идея по-скъпо. На всяка крачка има фризьорски салон, при това повечето определено се посещават цените тук-таме варират, като за мъжко постригване започват от 25 франка, а за женско от 35. има и доста студиа за татуиране и не е рядкост да видиш елегантна дама с дискретна или недотам дискретна татуировка на крака.

В големите магазини има шахти за събиране на пластмасови и стъклени бутилки, покрай парковете и в жилищните квартали има контейнери за разделно събиране на отпадъци, а боклукът се изхвърля опакован само и единствено в плътни, непрозрачни черни торби, които вероятно са непромокаеми, защото кофите стоят чисти и позволяват лесно измиване с вода.

Моловете са основно два

– Jelmoli department store в една пресечка на централната Bahnhofstrasse,  и Sihlcity, който е разположен в другия край на града, като около него има доста заведения, а за лятото са направили и тропическо кътче игрище за плажен волейбол, оградено с палми.

И ако фризьорските салони са на всяка крачка, то на всеки ъгъл ще откриете италианска пицария повече или по-малко претенциозна. Макар че прави впечатление, че тук цените са като цяло сходни, с изключение на ресторантите от висок клас. Пиците започват от около 15 франка, средно към 25, салатите са между 10 и 20, основните ястия между 25 и 40, малката бира е няколко франка, а коктейлите на някои места може да ви струват 15-20 франка.

Наполи – Цюрих, Швейцария

Наполи

 

 

Като цяло

типично швейцарска кухня може да откриете

в ресторанти като Swiss Chuchi Hotel Adler, в едноименния хотел в Стария град, или  Le Dezaley, които препоръчват, за да опитате местните специалитети фондю, раклет или rösti, но като цяло ресторантите предлагат смес от традиционни кухни. Сушито е на почит и съответно се предлага на доста висока цена, без затруднение можете да откриете средиземноморска, индийска, мексиканска, тайландска, ливанска и американска кухня. Както и в други страни, и тук цените в градината може да са една идея по-високи от тези в закритото помещение.

На много места има заведения за бързо хранене наденици, кебап, фалафели, Мcdonald’s или Subway. Двата големи универсални магазина Migros и Coop имат и ресторанти за бързо хранене или топли щандове, от които можеш да си избереш салати, десерти, печено пиле, пържени картофи, кроасани и др.

Хотел Адлер – Цюрих, Швейцария

Хотел Адлер

 

 

 

Казано накратко, макар и малък, Цюрих определено е космополитен град, в който не е трудно да намериш онова, което ти трябва 🙂

Традиционно списъкът с местни забележителност започва с

гарата и нейната улица – Bahnhofstrasse

Както прочетох някъде, има много такива улици в света, но тази е най-известната 🙂 – заради това, че е във финансовото сърце на света и приютява куп скъпарски магазини, заради дъха на пари и благосъстояния, които обаче може да не доловите, ако пред погледа ви попадне небрежният турист, който хапва сандвич на крак, макар че гледката на мигащи светкавици на фотоапарати е сведена до минимум 🙂

Bahnhofstrasse – Цюрих, Швейцария

Bahnhofstrasse

 

 

Улицата е пешеходна, но минават доста трамваи и при хубаво време е трудно да се размине човек. Най-хубавото е, че като повървите, повървите, виждате линията на хоризонта и стигате

Brkliplatz eмблематично и китно площадче, на брега на Цюрихското езеро

Обърнете внимание на часовника от цветя, разположен на пристана, от който тръгват корабчетата за разходка по водата. Обичайно е да се снимате с момчето и гълъба, както правят повечето туристи. Не забравяйте да си вземете къс стар хляб, за да нахраните лебедите. Те сами ще ви подсетят, приближавайки се смело към вас.

Корабче – Цюрих, Швейцария

Корабче

Момчето и гълъба – Цюрих, Швейцария

Момчето и гълъба

Лебеди – Цюрих, Швейцария

Лебеди и чайки

 

 

При хубаво време и местни, и гости на града са край езерото има обособени плажове, а повечето си вземат кърпа и постелка и се излягат на тревата или по пейките. Ако огладнеят, има много открити барове, които предлагат бира и наденички, чийто аромат примамва отдалеч. В единия край има и електрическо барбекю, което можете да ползвате безплатно, ако сте си купили нужните провизии от хранителния магазин.

Езерото – Цюрих, Швейцария

Езерото

Езерото – Цюрих, Швейцария

 

 

Съвсем наблизо е и внушителната

сграда на Операта

Ремонтът по сградата е приключил, но сега правят алеята отпред, тъй като градските власти не можели да се споразумеят за средствата, които се изразходват.

От страната на операта е

красивият площад Bellevue,

по-лъскавите барове и прословутото кафене Одеон, където се събират артистични люде.

По-натам разходката може да продължи към река Лимат, от двете страни на която лесно можете да преминете по някой от мостовете Quaibrcke, Mnsterbrcke, Rudolf-Brun brcke. Така отляво ще видите бившето бенедиктинтско абатство, сега известо като Fraumnster, основано през 853 г. Има разкошни стъклописи на Марк Шагал и местния творец Аугусто Джакомети.

А ако търсите приятно място за разходка извън обичайния туристически маршрут, разходете се край Лимат, но в частта й в Zurich West.

Край реката – Цюрих, Швейцария

Край реката

 

 

Тук е и най-старата енорийска църква с най-големия часовник в Европа Свети Петър. Съвсем наблизо е, макар и малко скрит из уличките площада

Lindenhof

Площадът разкрива чудна гледка на града от високо, а навремето гражданите полагат там клетвата си в конституцията на републиката.

Гледката от Линденхоф – Цюрих, Швейцария

Гледката от Линденхоф

От Линденхоф – Цюрих, Швейцария

От Линденхоф

 

 

 

На отсрещния бряг в една линия са разположени Водната църква Wasserkirchе, кметството Helmhaus и двете кули на Grossmnster, където се смята, че са погребани покровителите на града Феликс и Регула, след като се екзекутирани.

Ако поемете по уличките зад “голямата църква ще се озовете в

Стария град

И докато криволичите по средновековните павета, ще откриете интересни кафенета, ресторанти, бутици и антиквариати.

 

 

За да не се уморите от разглеждане на забележителности обаче, дайте си време за почивка и седнете да пиете някъде кафе. Еспресото е хубаво и истинско, на повечето места има всякакви вариации дълго, късо, капучино, лате… Цената започва от 3.50 франка, освен ако не си вземете нещо на крак. А Старбъкс явно са на почит, видях ги поне на 5 места из града, което ми се стори малко странно аз обичам силното кафе и големите чаши, които разнасят американците, не ми пасват много. Като го написах, се замислих, че всъщност не съм видяла верига кафенета или сладкарници, каквито има у нас, с изключение на Confiserie Sprüngli.

Като почитателка на  Zurich West

си харесах едно кафене, в което има и книги и можеш просто да седнеш, да хапнеш, да пийнеш и почетеш Spheres. Поднасят ти еспресото така:

Spheres – Цюрих, Швейцария

Spheres

Spheres espresso – Цюрих, Швейцария

Spheres espresso

 

 

Другото приятно местенце, което препоръчвам, е

Henrici – в Стария град, на Niederdorfstrasse 1

Там освен специално подбран сорт кафе предлагат салати, десерти и известния в Германия Flammkuchen нещо като пица, но със съвсем тънко тесто, запечено със сирене, свинска мазнина и ситно нарязан лук (казано най-грубо и общо). През деня за чаша кафе с приятели, вечерта за бира – който каквото му се иска.

Ако имате време и възможност, непременно се отбийте в

Мovie bar & restaurant –  www.dinner.ch

През лятото има много маси навън, винаги е пълно с хора, но най-впечатляващи са интериорът и свинските ребърца :). Дори и мечтата ви като дете да не е била да станете кинорежисьор, имате възможност да застанете на снимачната площадка отвсякъде има камери и прожектори, всяко ястие в менюто е име на филм, като можете да избирате между нещо американско, италианско, салати и предястия.

Признавам, след ребърцата нямах място нито за втора бира, нито за десерт. Имайте предвид, че две основни ястия и две големи бири са приблизително 70-80 франка. Персоналът е обучен и е навсякъде, говорят английски и правят всичко възможно лудницата наоколо да не те раздразни и направи нетърпелив.

Ребърца – Цюрих, Швейцария

Ребърца

Меню в Movie bar– Цюрих, Швейцария

Меню в Movie bar

 

 

Ако само ви се пийва нещо, Langstrasse е вашата улица. Тя маркира квартал, в който живеят най-много чужденци, и може да ви се стори твърде живописна и малко опасна. Обаче това е не само дългата улица, но и улицата, в която баровете са един до друг.

 

И за да не останете с впечатлението, че съм обикаляла само улиците и баровете, трябва да знаете, че в Цюрих има много музеи. Най-хубаво е да си купите Zurich card, тъй като тя ви осигурява безплатен достъп до повечето музеи, както и възможността да ползвате всички видове транспорт в рамките на няколко зони, без да си купувате билети. Картата важи 24 или 72 часа и струва съответно 20 или 40 франка. Апропо, предлага се и в много други европейски градове, ама това го разбрах чак сега :).

Точно до гарата има

голям замък, който приютява Landesmuseum

В него можете да проследите историята на града, да видите обзавеждането на стаите от предишните векове досега. В някои от залите има снимки и филми, в други са изложени исторически предмети, книги и доспехи… Най-много се впечатлих от това как са изглеждали първите училищни чинове направени от цяло парче дърво, тежки, тесни и трудноподвижни, за да се внуши на учениците усещане за покорство.

В града има множество галерии, като най-популярната е

Kunsthaus

в нея се представят съвременни творци, но и има голяма колекция на стари майстори. Не разбирам никак от картини и съм с изключително традиционен вкус, поради което избягвам да посещавам галерии, в които излагат днешните художници, защото ми идват малко абстрактни. И досега помня една кора с яйца, изложена в Мадрид, в музея на Reina Sofia… При всички случаи обаче е добре да си вземете audio guide и схема, които да ви подсказват откъде да тръгнете, накъде да вървите и в каква последователност, защото в противен случай ще се объркате и няма да успеете да навържете нещата хронологично, защото говорим за обикаляне на доста голяма изложбена площ. Освен това хората са го измислили и там, където има повечко за разказване, има и пейчици, на които да поседнете, починете, послушате или просто да усетите атмосферата.

Наблизо е Университетът, където са разположени и музеят на медицината, зоологическия и палеонтоложки, археологическия, етнографския и други.

И за да не забравите, че сте в страната на часовниците има и такъв музей. Намира се в магазина на Beyer на Bahnhofstrasse няма как да го пропуснете, защото отпред виси огромен златен джобен часовник.

Разходката, за която е хубаво да имате повечко време, е тази до планината, а ако имате желание и достатъчно финикийски знаци, и до ресторанта на

върха Uto Kulm – www.utokulm.ch/en/homesite/

Ако сте планинари, просто подхващате някоя от пътеките и се катерите, докато стигнете. Откъм Триемли, мисля, се пада и асфалтовия път, с пейчици и чешмички, по който поемат повечето хора. Времето зависи от бързината, с която се движите аз обичам и да си посядвам за почивка, та може би слязохме за около 2 часа. Ако не сте катерачи или велосипедисти, вземате влакчето S10 и ви остава да изминете само една малка част от пътя пеша. Ние решихме да се качим спонтанно и улучихме най-бързата, но и най-стръмна пътека, така че аз доста помрънках, докато се катерим. Но гледката си заслужава Цюрих се вижда като на длан. Отпред се предлагат прословутите бели наденици, а иначе обслужването в ресторанта е подобаващо и от класа, но не е по джоба на всеки. Така че вариантът е да си вземете сандвичи или да прежалите 30ина франка за хапване за двама. Малката вода е 5 франка.

 

Така като ме четете, сигурно ви е станало ясно,

че съм на крачка от влюбване в Цюрих

Създава впечатление, че е малко строг и дистанциран, свръхподреден и леко скучен, но не е съвсем така. Можеш да срещнеш всякакви хора и да намериш своя начин за забавление. Спокойствието му ми липсва тук, в София,

И няма как да не се запитам, какво повече има у тези хора, та са се научили да пазят онова, което имат, да го поддържат и да не го рушат. Високите глоби и ефективното им събиране, поколенията, възпитани в този дух, и тяхното самосъзнание или нещо друго… Нещо, което ние нямаме…

Автор: Десислава Илиева

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Швейцария– на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

7 коментара

Ное. 15 2011

На плаж в Швейцария (1): Щайн ам Рейн

След като наскоро ходихме на море в Холандия, беше добре да идем и до Швейцария на плаж. Водач ще ни бъде Ангел и ще ни покаже мястото, в което Рейн започва пътя си към Северно море. Приятно четене: Щайн ам Рейн На плаж в Швейцария Ейййй ! То не бяха Италии, хдр снимки, леки намеци […]

3 коментара

авг. 31 2011

Монблан – една мечта по–малко!

Какво ще правим днес? Ами как какво – ще се качим на Монблан 🙂 Приятно четене:

Монблан

една мечта по–малко

Алпите винаги са ми били мечта през годините, но някак изглеждаха далечни и недостъпни. И така годините си минаваха, трупах опит по по-ниските планини из Балканите и някак мечтата започна да се приближава, да става все по реална и ето, че дойде денят за нейното изпълнение. На 22.07 вече съм на околовръстното в посока Младост да взема Краси, с който бродим по планините от години и да поемем в по-далечна посока. Въпреки ранния час (3:00 ч) чета радостта по лицето му от предстоящото пътуване. След това отиваме да вземем третия член на групата. Натъпкваме толкова багаж, че се чудя къде го побра колата. Всеки се връщаше по няколко пъти, за да си смъкне всичките багажлъци. На задната седалка до третия човек багажа е плътно до тавана, а за багажника няма да коментирам. Ще приличаме на „чалмите“, които се прибират от западна Европа към Турция, но нашата цел е по-различна. На Шела на околовръстното виждам и колата леко да се усмихва. След като сме й напълнили търбуха догоре, тя сякаш предусеща, че й предстоят няколко хиляди километра за следващите 11 дни.

Ден 1

За този ден трябва да минем около 1300 км до сърцето на Доломитите – подножието на връх Пунта Пеня, който ще изкачваме на следващия ден. Строг транзит през Сърбия, Хърватска и Словения и в късния следобед

влизаме в Италия

Скоро се отделяме от магистралата и поемаме на север през планините. Придвижването става бавно, но за сметка на това гледките си заслужават. В един момент пътя става толкова стръмен и тесен, че едва се разминават две коли. Наоколо – красота, планини и страхотна природа. Направо е трудно да се проумее, че сутринта бяхме в София, а сега сме сред тази приказна картинка.

Целта е да се стигне около градчето Пеня и там да се нощува на палатки разбира се. Редуват се китни малки градчета с дървени къщички отрупани пищно с всякакви цветя, които още повече подчертават красотата тук. За наш лош късмет вали, мъгливо е и не снимаме, а си заслужава. Градчетата са препълнени с туристи от близо и далеч, които щъкат по тесните улички.

В 18:00 ч достигаме до

язовир Федая,

откъдето тръгва пътеката за върха.

Федая, Италия

Времето е кофти – много мъгливо, студено и пръска сняг. Намираме място за палатката в една гора на скришно, хапваме една от многото консерви, които влачим с нас и доста мокри се напъхваме в палатката. Заспиваме с надеждата за по-хубаво време утре.

Ден 2

Още със ставането всяка надежда за хубаво време се е изпарила безвъзвратно. Времето толкова се е скофтило, че сякаш няма да спре да вали поне 1 месец. Гъста мъгла, вятър и дъждо-сняг. Колкото и да не ми се иска да го призная е безсмислено да се качваме към планината. Жалко, защото това си беше не просто качване в Доломитите, ами и аклиматизация за техния по-голям брат – Монблан. Е, какво да се прави ще се върнем друг път специално за тази планина, защото определено си заслужава. Посоката – към Франция през тунела Монблан. Малко преди да излезем на магистралата след няколко часа слизане от планината спираме да вземем банани от багажника на една отбивка и веднага привлякохме интереса на преминаваща италианска патрулка. Почнаха едни проверки на документите, една суетня и ни загубиха бая време, ама няма как има го и този момент. Полицаите казаха, че хубаво време има чак след езерото Ди Гарда. Изводът от ситуацията беше ясен – „Не спирай на отбивки да вадиш банани от багажника“.

Преди Милано спираме за обяд и да поизсушим малко дрехи, че ще мухлясат заедно с нас след тази влажна атака вчера. Тук времето е чудно. Жега и слънце. Магистралата около Милано е много натоварена, а като се отклонихме към Аоста и тунела Монблан колите почти изчезнаха. Магистралите в Италия са солени, ама бая солени. Например малко преди тунела ни взеха 23 евро и само няколко километра след това още 35 за тунел. Ей так с усмивка на уста ти съобщават тези сумички. Аз не се учудвах, защото го очаквах след миналогодишната авто обиколка на Италия. Но няма как това си е част от пътуването, пък ти ако искаш. Тунела Монблан си е бая дългичък – 11км и нещо и като влезеш забравяш, че навън е все още ден.

Франция, здравей!!!

Съвсем малко след тунела и ето го

Шамони. Меката на планинарството и алпинизма.

Това е и крайната ни цел за деня. Паркираме в покрайнините на безплатно местенце. Всъщност това май е квартал на преселници от Африка, съдейки по музиката, която ехти от прозорците на сградите. До центъра са около 10 минути пеша. Навалицата тук е голяма. Улицата ми напомня малко на софийската Витошка, но магазините са само за планинска екипировка. Има магазини на почти всички известни и неизвестни марки.
Задължително си правим планинска застраховка за следващите 3 дни. По 5.5 евро на ден, но тя се прави, за да не ти се наложи да я ползваш. Прави се в Дома на гидовате в центъра на Шамони. Там има и подробна прогноза за времето за следващите 3 дни и е важно да се направи справка. В центъра на Шамони има статуя на първопокорителите на върха, които го сочат възторжено. Всички се снимат тук.
Предстои ни задачка да си намерим място за спане в храстите някъде в околността, което не изглежда лека задача на пръв поглед. Някак е прекалено оживено. Отправяме се в посока Les Houches и от малкото градче тръгваме по най-стръмния път, който води нагоре към планината. Не след дълго достигаме местност с оградени пасища и малки къщурки. То места колкото искаш тук, но все са частни имоти, съдейки по оградите. Появява се знак, че е забранено за коли без разрешително за преминаване и решаваме да не сме толкова нагли и не продължаваме. Тук някъде трябва да се установим. Мястото е със страхотна гледка към Шамони и цялата долина, а отсреща се извисяват гордо алпийски върхове. Решено е. Ще пием по една бира и като се стъмни опъваме палатката на една мини полянка и утре по изгрев се изнасяме. Всъщност то жив човек няма наоколо. Само няколко крави пасат кротко и се чудят какви са тези нашественици в техните покои.

Ден 3

В ранни зори лагера беше събран и ни лук яли, ни лук мирисали поехме към

Le Fayet, откъдето тръгва зъбчатата железница за стартовата точка на Монблан.

Точно до гарата там хората са направили голям безплатен паркинг. Европейска работа! Багажа беше почти готов само му трябваше малко окомплектоване и успяхме да се класираме за втория влак. Билетчето беше „скомна ценичка“ – 36 евро за две посоки, но си заслужава изживяването да се повозиш на зъбчата железница. Натъпкваме се и влака кротко се заизкачва по стръмните баири сред гори, ливади и скалисти участъци.Много е красиво тук. Не само славата им е голяма на алпите. Има защо да е така! След 1:10 часа достигнахме до

последната станция – „Гнездото на орлите“.

Орлово гнездо – Алпи

От тук е камениста пътека до

първата хижа – Тет Рус (3167 м).

Стига се за около 3:30 ч. Наблизо се вижда ледника Bionnassay, целия нацепен и непристъпен. Минаваме границата от 3000 м, което е височинен рекорд за Краси и Мони. Моя височинен рекорд ще го подобря като стигнем височина от 4398 м. Малко прди Тет Рус има заслонче, където група шведи събират вода от един капчук и лежерно хапват някаква странна храна. От тук е почти равно и за 10 мин се достига до хижата. Тя е добре уредена и уютна, но нас ни зове опъване на палатки. Вадим голям късмет – намираме точно 2 места готови за опъваване без да се налага да копаем в снега. Носим 2 палатки, защото на следващия ден Аз и Краи продължаваме нагоре, а Мони слиза надолу, където ще ни чака и ще обхожда околностите, защото екипировката му не е достатъчно добра за нагоре. Наоколо има още около 15 палатки. До нас съседи са ни двама поляци. Опитвам се да завържа разговор с тях с моя скромен полски, но май се оказва прекалено скромен и не се получава задълго. Следобеда минава в топене на сняг на примуса, за да набавим вода за пиене; доста снимки и лежане на снега. Обаче слънцето е безпощадно и въпреки, че е приятно навън се вмъквам в палатката. Дори и вътре се усещат жарките лъчи.

Тоалетната тук е много интересна. Влизаш, действаш и после дърпаш една ръчка 5 пъти, което действие изсипва изходените чудесии някъде. Може би в недрата на ледника. Нужен е само поглед нагоре и се вижда

маршрута към хижа Гуте

за следващия ден. Изглежда толкова измамно близо и не е за вярване, че отнема 4 часа, но е факт.

Егю Дьо Миди, Алпите

Алпите

Ден 4

Ставане не много рано. Мони каза, че е прекарал мразовита нощ и е нямал търпение да съмне, за да тръгне надолу. Нормално неговия спален чувал не е за тези височини и температури. И такa той тръгва надолу, а ние оставаме да приберем палатката и да се намотаме. Днес няма за къде да се бърза толкова. На тръгваме срещаме френски гид с малка група и като видя огромните ни раници такива очи отвори и не се сдържа да попита колко тежат. После направи неодобрителен жест и продължи. Ами то вярно, че хора с по-големи раници не видях, но като не се знае колко време ще седим горе, че времето е непредвидимо и трябва да сме подготвени. Също така инвентара за бивакуване не е малко. Не е като да спиш в хижата.

Участъкът между хижа Тет Рус и хижа Гуте е най-гадния от всички. Стръмно, много каменисто и за зла участ имаше сняг и се наложи да слагаме котките още тук. Пътеките (там където ги има) са тесни и разминаването със слизащите е трудно. Иска се доста търпение и толерантност като правилото е, че слизащите изчакват качващите се. В последния участък преди Гуте има пуснати метални въжета за по-голяма сигурност. Тук е много стръмно. Изведнъж усещам , че нещо издрънква по каската ми. Поглеждам нагоре и….. човек от слизащите е бутнал камък. Хвала на каската, че беше на главата ми. Следват финални метри и точно след 3ч и 50 мин от Тет Рус изтропвам с котки по металния под пред

хижа Гуте (3817 м)

и непосредствено след мен и Краси. По принцип Гуте е доста по-тясна и неуютна хижа. Почти винаги няма места и трябва са се спи я на масите, я под масите или на пода в коридора. Палатката си е лукс в сравнение с тези условия. Удобните места за палатки са на още 10 минути ходене малко след хижата и ние бързаме, за да намерим подходящо такова.

Алпи

Отново късмет – има място, където скоро е събрана палатка и само трябва да опънем нашата без копане и заравняване. Стандартните процедури около разпъването и укрепването и нашата палатка гордо застана на белия склон редом до другите. Тук палатките бяха доста по-малко отколкото на Тет Рус, но и мястото беше по-малко.В съседната палатка има група сърби от Ниш, които предната нощ се бяха качили на върха. Зарадваха ни се и са заговорихме по комшийски. Гледката наоколо е неописуема.

Из Алпите Из Алпите

Заснежени остри върхове, които се подават и скриват сред ниските облаци. Вижда се

връх Егю дьо Миди,

който като призрачен замък са спотайва високо в облаците. Изглежда като някакво царство на злодеи от приказките. Слънцето тук е още по-безпощадно. Усещаш как изгаряш моментално. Влизам в палатката, за да се спася от него, но и тя не предпазва. Наложи се да си покрия главата и лицето с нещо. Странно е – навън сняг колкото си искаш, а в палатката е като парник. Днес трябва да се стопи много сняг на примуса, за да има достатачно вода за утрешното изкачване, а това става бавно. Само да вметна, че водата от стопен сняг има отвратителен вкус и начините за найното поглъщане са 2. Или я правиш на чай, или не дишаш докато пиеш, за да си спестиш вкуса й. Избира се уж чист сняг без жълти маркировки по него, ама то кой знае може и да сме пийнали малко препикано. Вечерта се опитваме да легнем рано, но спим не повече от 2-3 часа и в 1:30 ч през нощта ставаме и започваме да си приготвяме нещата.

Ден 5 – денят на изкачването

В 1:30 ч навън е гадно, мрачно и ветровито. В 3:10 ч тръгваме и времето е супер. Вятъра и облаците са решили да се разкарат нанякъде, а небето е отрупано с безброй звезди. Долу в ниското се виждат светлините на Шамони. Красиво е! Вече има и други тръгнали нагоре и сме малко като в мравешка колония, в която всяка мравка си има челник. Всички вървят кротко и тихо като се чува само хрущенето на котките в снега. Първа спирка е връх Dome Du Gouter на 4304 м. Следва заслона Vallot на 4362 м. Влизаме за мако вътре. Там цари хаос и мизерия. Купчини с боклук и миризма на сметище. Но това е в реда на нещата тук. Не се задържаме дълго и продължаваме нагоре. Скоро след това идва и моят височинен рекорд, а на 4600 м усещам надморската височина с главоболие, но нищо друго, което да ми пречи. Важно е да се консумират МНОГО течности и да се ходи бавно и равномерно. Също така е от значение предварителната аклиматизация и поносимостта на организма към височини! Времето започна да се разваля, а го даваха да е хубаво до преди обяд.

Мон Блан, 11013 Saint-Gervais-les-Bains, Франция

Малко по малко набирахме височина. Появи се човек от мъглата и каза, че има само още 10 минути. Добре звучи. Минава се по един тесен ръб точно преди Монблан – ръба Бос и ето го и него –

самия Монблан, извисяващ се на 4807 м.н.в.

Точно след 5:50 часа от Гуте. Не ни посреща гостоприемно. Брули леден вятър, вали сняг и мъглата е непрогледна. Снимаме се набързо. Дойде един поляк, който развя знамето, снимахме го, а той нас също и забърза надолу в мъглата. Доста негостоприемно място в момента. Седяхме има няма 10 – 15 минути и тръгнахме надолу. Тук идва кофти ситуацията. Вятъра и снега в тандем бяха скрили и следите, и пътеката за минути, а в мъглата видимостта беше има няма 2-3 метра. Тук на помощ дойде ГПС-а. Благодаря на това безкрайно полезно устройство.

Слизахме само водейки се по показанията на малкия дисплей. Беше доста неприятно слизане. Най-неприятното, което съм имал досега. За момент проблясва, но за прекалено кратко. Слизаме бавно и предпазливо. За момент се хлъзвам и поемам надолу с неподходяща скорост. Забивам пикела здраво и настойчиво, за да спра. Връщам се на пътеката и продължаваме.

Виждам странна за мен гледка. Мъж, жена и дете на не повече от 13 – 14 години в свръзка да катерят нагоре. Не ми се струва разумно в това време с детето, но само поздравяваме и продължаваме. За момент се вижда заслона Vallot сред мъглата и потвърждава вярната посока. Ура, успешно се добираме до заслона. 20 минути почивка, сушени плодове, ядки и течности за енергия.

От тук надолу съвсем нищо не се вижда, но поне няма пропасти от двете страни. Вървим само благодарение на ГПС-а. Срещаме няколко човека от Латвия, които много се зарадваха като ни видяха. Попитаха дали може да вървят с нас, защото се загубили. Разбира се, че може, ама сме бая бавни и поизморени. Но за тях не е проблем. Закачат се за нас и кротко си ходят без да упорстват. В следващите 30 минути си счупих едната щека, изкривих другата и скъсах гетите. Е, това е в реда на нещата.

На около 4100 м времето вече е по-благоприятно.

Монблан, Алпите Монблан, Алпите

Тътрим се като хипопотами надолу и следобеда стигаме до палатката, която оставихме разпъната да ни чака. Просваме се за известно време. Всичко, което има да се върши остава за после. Изгорели сме бая, но устните на Краси са най-пострадали. Той все още не подозира колко всъщност тепърва има да се подуват и разраняват. Не ми се яде, но се насилвам в името на организма си, а от мириса и вкуса на водата от стопен сняг ми се повдига. Пращам смс на Мони, че сме се качили и всичко е наред и лягаме рано! Тази нощ съм спал като пън. Дори сънувах. И Краси се похвали със същото на сутринта.

Ден 6

След продължително събиране на лагера и всичкия инвентар

казваме „чао“ на планината и поемаме надолу.

Следва деликатен участък – камънак, стръмнотия и навалял сняг в участъка между Гуте и Тет Рус. Въпреки условията има много хора, които се качват нагоре и ние като слизащи ги изчаквахме та ставаше бавно. Дори имаше няколко българи като единия член на групата им беше едва 12 годишен. На хубаво да се учат децата още в детска възраст. Срещаме и момиче, което прави статистика и записва колко каменопада има за деня в района. Интересно начинание!

На Тет Рус котките се махат с голяма радост. Добра работа свършиха! Вече вървейки към железницата се запознахме с двама българи, които от години живеят в Холандия и ще качват върха на следващия ден. Много приятни хора. Не помня в колко часа достигнахме до железницата и за късмет влака идва след 20 минути. Малко по малко той слиза надолу и надолу към ниската част на Алпите. Камъните и ледниците се сменят с красиви алпииски ливади и гъсти иглолистни гори.
На паркинга, колата ни чакаше послушно. Радваме се да я видим, а мисля, че и тя нас 🙂 Хващаме посока към

къмпинг Мармотите,

където се подвизава Мони. Къмпинга е близо и е едно прекрасно място. Един от най-хубавите, в които съм бил и то направо на символична цена. Сядаме с Мони всеки да разкаже за премеждията си какво и как било. Отваряме по бира и нещата си идват на мястото. Идва и време за дългоочакваната баня. Лелеееее колко е хубаво човек да се изкъпе. След няколко дни лишение човек може да оцени истински някои неща, които обикновено приема за даденост. Всички налични батерии се презареждат и се обсъжда маршрута за следващия ден.

Ден 7

Дойде и той – ден 7. Една седмица от прекрасното пътуване се изниза. Днес стартираме в посока към

Женева

Границата между Франция и Швейцария се минава свободно, ама нас разбира се ни спират, че сме съмнителни. Взимаме си винетка, която е на скромната сума от 40 евро за една година. По-евтини няма.

Женева! В представите ми това е образец за европейски красив, уреден и чист град,

но действителността беше друга. И така паркирам в по-краен квартал, където изрично проверих дали има знак. Е, нямаше, но все пак ми писаха глоба за 40 франка. Мизерници! Да искаш да си примерен и пак да те глобят. Не че платихме глобата де, но все пак. За 15 минути се докопахме до прочутото езеро и там като за добре дошли ни посрещна протест на сбирщина араби, които разпалено скандираха нещо за някакъв си Машад. Първото ми впечатление за града беше, че е пълен с „чалми“ и африкански преселници. Не беше особено чисто и като цяло хич не успях да хвана някакъв чар в този град. Всъщност мнението на всички ни беше еднакво. Пообиколихме около езерото, поснимахме.

Женева, Швейцария

После малко през центъра.

Женева, ШвейцарияЖенева, Швейцария

Имах чувството, че съм в град от типа на Ню Йорк, където има хора от всяко крайче на света. Какво ли не видях. Имаше една много смешна случка, която просто не мога да не споделя: „седи си негър в едно кафене. На масата има чаша с вода и връзка банани. В един момент бутна чашата, тя се счупи, а той грабна връзката с бананите и хукна да бяга през глава като маймуна, която е сгафила“. Така сме се смяли. Беше като някакъв комедиен театър.

В един парк видях по поляните да лежат групи негри и съмнителни персони. Решихме да се омитаме оттук и отидохме до колата, където ни чакаше споменатата вече глоба. От тук посоката беше към

столицата Берн.

По пътя за натам взимаме ужасно грешното решение да спрем да хапне на една от техните т.н. Rest Area. А там какво да видим – половин дузина скучаещи полицаи, които ни накацаха като мухи на парче мърша. Почнаха едни проверки, едни чудесии. Тук съвсем не на място се помайтапих, че остава само да ни претърсят с кучета и резултата не закъсня. От полицейския бус скокна едно сладко черно лабрадорче, което чакаше с нетърпение да се разходи в колата. Наредено ни бе да разтоварим всички чанти и да ги наредим в колони през около 2 педи разстояние. Е, то хубаво, ама ако ми обяснят защо ни накараха да извадим и пикелите и една празна тенджера. Тотално малоумие. И така скокна лабрадорчето, а на лявата, а на дясната седалка и души ли души. После отзад и в багажника. Не си хареса нищо и се премести на чантите. Мина ги една по една всичките и после пак за всеки случай. В сакчето на Краси си хареса нещо и набързо го привикаха за личен разговор при буса. А той човека си взел Мурсалски чай за планината. А сега иди обясняваи, че това не го пушим и, че не сме наркомани и утрепки. Е, разбраха се де.

Върнаха ни документите и казаха да прибираме бардака. Като погледнах колко багаж има направо не повярвах, че това е излязло от колата, но беше, а сега трябваше и да се върне там. Накрая, за да не изглеждат толкова лоши полицаите споделиха с нас, че имат много проблеми с хората от източна Европа и затова така постъпили с нас. То вярно, че страната им е пълна с косовари, ама ние сме българи и то си личи откъде идваме с целия този инвентар. След 1:30 часа тършуване им пожелахме да са живи и здрави, ядохме по едно Русенско варено и се ометохме за към Берн. Представих си, ако предизвикваме такъв интерес навсякъде в Швейцария по-добре да се омитаме от прехвалената им страна.

Извода от случката пак беше налице – Никога не спирай на отбивка в Швейцария да ядеш Русенско варено.

Еххх, не си взехме поука от спирането в Италия за банани.

Берн!

Паркирам отново в покрайнините в късния следобед и се надявам и тук да не ми лепнат някоя глоба. Вярно, че не платихме предишната, ама за какво да ги колекционирам. След 15 минути пеша сме в центъра. Тук още от пръв поглед повече ми харесва от Женева. Някак си е по-немско.

Берн, Швейцария

Няма ги и тълпите пришълци, които петнят облика на града. Всичко е чисто и подредено. Архитектурата е старинна и характерна за областта. За Берн няма какво толкова да кажа освен, че се хареса на всички ни. Няколко часа в града и решихме да тръгваме, че мислехме да стигнем до Германия, да спим там някъде в храстите там и не следващия ден да отдадем подобаващо внимание на Страсбург. И така през Базел влязохме в Германия. Колата се върна „при мама Германия“ 🙂 Започна радостно да търкаля гуми по хубавите родни магистрали, където е била последно през 2002 г. Намерихме си чудно местенце зад една необитаема в момента ферма близо до град Хайтърсхайм. Опънахме палатката по здрач и последва стандартната процедура – консерва Русенско варено или риба и по бира. Малко комарите тук бяха в повечко, ама учудващо не ни закачаха много.

Ден 8

Ранно ставане към 5:30 и до 6:00 лагера е събран и сме на път. Спираме да хапнем на магистралата, резервоара се пълни целия и поемаме отново в посока Франция и красивата местност –

Елзас. В Страсбург е много спокойно.

Може би и заради ранния час в събота сутринта. Паркирам на малка уличка недалеч от центъра, купувам талон за паркиране на съвсем нормална цена и без да знаем какво да очакваме от града тръгваме на поход. Страсбург не влизаше в първоначалната програма и никой не се беше поинтересувал що за град е и как изглежда. Извън границите на туристическата централна част не можеш и да предположиш в каква приказка ще попаднеш. Китни разноцветни къщички, отрупани пищно с цветя.

Страсбург, ФранцияВсичко е толкова чисто спретнато и контрастно.

Страсбург, Франция Страсбург, Франция

Като че наистина си в приказка на Братя Грим и всеки момент ще изскочи някой приказен герой. Има и пищна катедрала, която както и на много други места е сбутана между малки къщи и не може да се снима хубаво. Отвътре също си заслужава. Направо страхотен град.

Страсбург, Франция

Може би най-хубавия, който съм виждал заедно с Брюж в Белгия. Даже правя някаква асоциация между двата града. Сякаш атмосферата е сходна. Разходка покрай реката, още прекрасни гледки и неусетно часовете са се изнизали. Не ни се тръгва оттук, но мислим да спрем и в друг френски град от района, а именно

Колмар

Центъра на Колмар е от същия тип като Страсбург, но е по-малък разбира се. Отново приказни къщички, грижливо декорирани с цветя.

Колмар, Франция Колмар, ФранцияКолмар, ФранцияКолмар, Франция

Много е хубаво, но се получава малко пренасищане да видиш два толкова хубави и сходни града в един ден. Но

ГОРЕЩО ПРЕПОРЪЧВАМ на всички тези градове!

Заслужават си! От тук поемаме на юг само, че през Франция и отново през Базел

влизаме в Швейцария и се отправяме към Цюрих,

където ще спим в единствения къмпинг в града. Къмпинга е точно на брега на езерото. Цената беше 15 евро на човек като колата се паркира отвън, защото няма място в къмпинга. Много тъпо и неудобно. После след като си платихме ни съобщиха, че топлата вода е с жетони по 2 франка. Е, това вече са цигански номера. Не стига, че това е скъпо, ами да издребняват по този начин. Не препоръчвам това място на никой. Разположението до езерото е супер, но само това. Въпреки всичко се радвам, че попаднахме тук, защото се запознах с няколко малайзиици, които току що са пропътували разстоянието от Южна Африка до тук с Тойотата си, която беше истински шедьовър.

Пътешественици в Цюрих

Само да я гледаш и радва окото. Много добре оборудвана и бая свят е видяла. Хората бяха много мили и с удоволствие ми разказаха за премеждията си, а аз жадно попивах всяка дума, защото прекосяване на Африка ми е детска мечта и дори само разказа им беше като преживяване за мен. Като им разказах колко много искам да отида и аз, техния отговор беше: „Ами какво толкова, искаш ли тръгваш“. Хаха, де да беше толкова лесно.

Оказа се, че не са случайни хора. Имат фирма за газификация, която са оставили на сина им и сега обикалят света на 4 колела. Има и такива късметлии. Миналата година са обиколили Южна Америка, по-миналата Азия и сега Африка. Пожелавам им успех и им оставям контакти като минат през България, ако имат нужда от нещо да се обадят. Прекрасна среща със страхотни хора. След срещата с тях се чувствах обогатен по някакъв начин. Вечерта пием бира на брега на езерото и обсъждаме пътуването.

Към 23:30 отивам да се преобличам до колата и поради тъмницата ползвам челник. Докато се ровя из многото багаж до мен спря една кола поогледаха ме и си тръгнаха. До 3 минути дойде полиция да ме разпитва кой съм и какъв съм. Е, ако бяха дошли за 2 минути щяха да ме сгащят по долни гащи 🙂 Като включих алармата и видяха, че имам ключ нещата си дойдоха на място. Това се казва гражданско самосъзнание. Можеше да съм някой бандит. Тази нощ му ударихме голямо спане.

Ден 9

Цюрих е подреден и изпипан град.

Цюрих, ШвейцарияЦюрих, Швейцария

Сякаш и населението му е подбрано или поне така изглежда на пръв поглед. Няма ги съмнителните персони като в Женева. Града е много приятен за разходка особено по брега на реката, която е пълна с лебеди, чакащи добродушните минувачи да ги почерпят я с някоя бисквитка, я с парче сандвич. Ние им направихме направо угощение – цял пакет български бисквити. Бяха подобаващо оценени. Даже накрая взимаха и от ръка. Голямо доверие ни гласуваха. Симпатични животинки са – грациозни и красиви, те допринасят за цялостната атмосфера в града.

От там посоката беше към

Лихтенщайн,

за да видим с очите си що за държава е това. Оказа се много странна държава. Сякаш всички в нея са кошмарно богати. Някакви херцози или подобни там. Карат ферарита и мазератита и живот си живеят. Валутата е франкове и всичко е много скъпо. Ние решихме да се спрем в

столицата Вадуц.

Централния площад е целия в жълто, а на хълма отсреща е кацнал хубав замък, който е затворен за посетители, защото е нечия частна резиденция, но пък ние се качихме да го видим отвън отблизо.

Вадуц, ЛихтенщайнЗамък във Вадуц, Лихтенщайн

Около замъка цареше истинска идилия. Едни тучни полянки, грижливо окосени. Мераклииско изпълнение. Честно казано не виждам какво може да прави човек тук повече от няколко часа, а и със сигурност няма да спим тук на палатка, въпреки че полянкара до замъка е чудна за палатка.

Замък във Вадуц, Лихтенщайн

И така границата и

Австрия

ни зоват. А те са съвсем близо. Задължително австрийска винетка и поемаме в посока твърдо на изток към Иннсбрук. На 40 км преди града вече започва да се мръква и кривваме от магистралата в търсене на подходящо място за палаткуване. За минути мястото е налице и то едно от най-хубавите досега. Разположено е в гъста борова гора. Хем скришно, хем близо до главния път, а и земята беше покрита със страхотен мек мъх, който спомага за комфорта на спящите в палатка.

Ден 10

В ранни зори „вдигаме гълъбите“ и се понасяма в посока

Инсбрук.

Взимам си талонче за паркинг и тръгваме на кратка разходка из града. Той е хубав и спретнат, сгушен в тиролските алпи, но сякаш вече сме се попренаситили на градове за тази екскурзия и не можем да го оценим, както заслужава.

 

Инсбрук, Австрия

През града минава река Инн, която в момента на нашето посещение беше много буйна и мътна. В града имаше много карети, но интересното беше, че конете бяха облечени в GORE-TEX наметала. Модерна работа.

В ранния следобед продължихме по пътя си като останалата част от деня мина предимно в път. Минахме през един тунел, който беше дълъг 15,4 км и удари в земята Монбланския със своите 11 км и кусор. Таксата му беше в пъти по-ниска от Монблан, а е по-дълъг.

Абе Австрия си е по като за нас.

Пътят в тази част е много панорамен. Минава се през сърцето на тиролските алпи, които са надупчени като швейцарско сирене от тунели. И така в късня следобед минахме границата с Унгария при град Strem и непосредствено след нея се забутахме по ливадите да търсим място за палатка. Бързо открихме една голяма, но и скътана ливада, която беше цялата разорана от диви прасета. Е, надявам се да са дружелюбни и да няма освирепели екземпляри стреляни по 2-3 пъти. Местенцето иначе беше супер – равно и с тучна трева. Само да ги нямаше тия гадни твари, а именно безброй комари и хапещи летящи мравки, но какво да се прави пълно щастие няма, но затова пък имаше по бира, за да е щастието по-голямо 🙂

Ден 11

Днес беше деня за връщане в България, но първо

една кратка спирка на езероро Балатон,

което се оказа доста мътно, а унгарците го ползваха като море. Горките те като си нямат друго какво да правят. Моите очаквания бяха, че ще е едно доста по-красиво място с хубава природа, а то се оказа, че съм далеч от истината. И все пак имаше бая туристи. От тук по едни диви и пусти унгарски пътища след доста време каране, но малко изминати километри стигнахме до границата със Сърбия, но тази, която е на юг от град Бая. Там нямаше трафик, а и не се занимаваха много с нас. Само дето граничаря отскочи до едно съседно гише с паспортите ни, нещо се помота там и като ги върна видях, че на моя и на Краси има допълнителни екстри. Печатите от минало седмичното ни влизане в Косово бяха заличени с други печати с надпис – анулирано. Странна работа са тия сърби. Какъв им беше зора като миналата седмица им влязохме в страната от Косово пък сега се сетиха да мацат по паспортите.

Както и да е, не ни занимаваха с разни въпроси и си продължихме по пътя. Сега беше ред на диви сръбски села, които в интерес на истината бяха много по-оживени от нашите. На магистралата се включихме чак при Нови Сад и оттам по добре познатия път към България като разбира се задръстването в Белград не ни пропусна. В късна вечер минахме границата и бяхме на родна земя след толкова незабравими дни пътешестване. Всичко изминати километри 4427 км. От месец юли не мога да се оплача – много пълноценен откъм пътешествия. 1 седмица море в Гърция, после уикенд в Косово и сега това пътуване. Дай боже повече такива месеци всеки му!
Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Алпите – на картата:

10 коментара

юни 30 2011

От Сан Бернардино до езерото Комо (Алпите – на гости на мармотите (3))

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Алпите заедно с Бойко Терзиев. Вече се качихме близо до Гросглокнер в Австрия, минахме по високо-алпийския път през Шютдорф към Швейцария, а днес през Сан Бернардино ще стигнем до езерото Комо в Италия Приятно четене: Алпите – на гости на мармотите част трета: От Сан Бернардино до езерото Комо Ден […]

4 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version