Archive for the 'Бай Кольо' Category

Дек. 21 2009

Бали и Сингапур /част 3/: Чудото Сингапур

Продължаваме с пътеписа на Бай Кольо до Бали и Сингапур. За последно правихме обиколка на остров Бали, а днес ще разгледаме Сингапур. Приятно четене:

Бали и Сингапур

част трета

Чудото Сингапур – лъвът на морето или морски лъв.

Това място не е Азия, сякаш е Австрия с азиатско търпение и трудолюбие. Почти всичко там е обратно на очакваното. Като започнеш от движението, и стигнеш да хигиената. Нечовешка чистота и сигурност. Явно това е бил първоначалният бизнес план.

Морски лъв — символът на Сингапур

Сър Томас, провидял това преди 300 години

От виенското колело

Четете по–нататък>>>

12 коментара

Дек. 16 2009

Бали и Сингапур /част 2/: Бали – слънчевият остров

Продължаваме с пътуването на Бай Кольо до остров Бали в Индонезия. Вече прочетохме как пристигна през Истанбул, Дубай и Сингапур, а сега продължаваме със същинския остров Бали. Приятно четене:

Бали и Сингапур

част втора

Бали — слънчевият остров

Там не е трудно да си намериш водач и шофьор. Всеки, когото попиташ на улицата е с готова оферта.

Срещаме се нашия балийски приятел Ерик от коучсърфинга, който води един немец и отиваме на ресторант. Ерик го избира естествено за да не попаднем в капана на новодошлите. Там всеки ресторант който си харесаш просто му се обаждаш и ти праща кола, после те връща. Умно и удобно. Немецът е от месец там и е много наясно с острова. Ние сме в Нуса Дуа, най-южната и най-туристическа част. Истинският Бали е малко по — на север.

Улуату

От Улуату

Крадилива гадинка

Улуату — храмът на Рама,

там толкова го е харесал Бога, та е минал във друго състояние. Във въздух, Мястото наистина спира дъха със гледките си. Наистина ти се ще да се преродиш в някаква част от него. Храмът е на върха на една скала над морето. До него води парк с маймуни. Задължително си купуваме храна за маймуните, пликчета с плодове. Свещени са. Маймуните са зверски крадливи, учтиво ти обясняват да свалиш всичко лъскаво и подвижно от себе си. Това обеци, синджирчета, шноли, играчки, очила. Предупредени сме, ама български глави не увират. Брат ми се заплесва по видео филмирането на мили маймунки и една друга ловко му отмъква очилата от ръката. На мига се мята на дървото и изчезва. След минута гледам двама японци как се снимат и още една ловка маймунка му скача на рамото и му сваля очилата от носа. За това са били плодовете, за да оцелееш, гидът им веднага подхвърля банан и маймуната изпуска очилата.

Четете по–нататък>>>

One response so far

Дек. 14 2009

Бали и Сингапур /част 1/ „отлитаме“

Пътеписът днес ще ни заведе към Сингапур и остров Бали. Наш водач ще бъде Бай Кольо, а нас ни остава само да четем и да се кефим. Приятно четене:

Бали и Сингапур

част първа

Отлитаме

Този свят и онзи. Дааа още откак се запознах с Бале, познавате го, в мен се загнезди желанието да видя Индокитай — Югоизточна Азия. На мен това ми звучеше като Лопе де Вега и по-скоро ми изглеждаше зверски скъпо и невъзможно. Но Бале го беше правил, а пък как го е описал… неистово. Та стоеше си в мен мечтата и мисълта някога ще ида там.
И ето какво се случва. Брат ми, човек вманиачен в техническите аудио визуални техники и строг привърженик на поне 6—7 звездния лукс ми казва: Ще ходя на Бали. Брех, викам си какво му стана? Той привърженика на Анталия и Шарм ел Шейх(Египет) готов да скача в дълбоката вода. Но, важно допълнение. Миналата година ходи на страхотно пътешествие в Африка и както сами знаете, колкото по-далеч си бил толкова по-далеч ти се иска да идеш. Заразата на пътешественика. Тая болест и криза не я лекува.

Та естествено подбрал фирма — Астрал и Сингапурските авиолинии, като най-лачени и ме изкушава: Хайде бе не искаш ли на Бали? Леле не искам. Как да не искам. Била много сгодна офертата 9 дни 7 на Бали и 2 в Сингапур. Изгодна? — дръжки. На тур компаниите пинизите: нощувки със закуски и полета без таксите. Та като теглиш чертата леко ти настръхва брадата. Ама пусти мерак не дава заден. Та включвам рязко напред. Семейството се стресира, леле там сега к’во, а леле, сигурно малария, цунами, човекоядци, ами отпуск, ами лекции, самолети, тежки полети, ами дрехи… Няма ами. Газ и толкова.

Така де. Ще ходим. Ние — типичните автотуристи — даже куфари нямаме. А и полета е 14 часа и то от Истанбул без прекъсването за зареждане. Автобус до там, щото Българското летище няма връзка с никого. Значи тръгваме в полунощ, на следващата сутрин от Истанбул за Сингапур с кацане в Дубай /къде другаде/ прекачване на Сингапурското летище за Бали и понеже летим на изток прибавяме едни 7 часа разлика престоите и прекачванията и се получава два дни път. Егати. Какво ли ще е с кола?

Багажът този път се слага на кантарче и аз съм доволно щастлив. 20 кг и това е. Аз, естествено, поемам подаръците и бутилките. 6 бутилки хубав мавруд за скрепвване на дружбата и 3 от каноничната гроздова за запазване на вярата. Туроператорът ми казва: може кило концентрат и кило вино на човече. Аз му вярвам. Поради строгото отношение към дрогата, особено в Сингапур, правим строга ревизия на торбичката с лекарствата. Моята любима с всяко пътуване е свикнала да добавя какво ли не, да не чуе дявол. Изобщо здраво подкрепя фармацевтичната промишленост. Да, ама там бесят. Чували сме за маларии, охлювчета, медузи и каква ли не отровна гад. Това митовете и легендите са неизтребимо зло. Как така с малка торбичка на това опасно място? След като веднъж си бил там знаеш, че най-опасното нещо е да приемеш първата предложена цена, ама като не сме били, а?

Подготовката се редува с паника, харесвам го този момент. Всичко, което съм прочел до сега за Бали започва така: пристигаш там напълно ошашавен. Брех, що така? Разбрах след две безсънни нощи, по автобуси, летища, часови пояси и пр. наистина не си в час.

Ама да започнем с пътуването. Тръгва се с автобус от София. Сутринта пристигаме на

Ататюрк — Цариградското летище.

Самолет

Внушителна работа: има — няма 140 ръкава. От наша страна се долавя цъкане. Кафе лате, WI-FI кеф. И разните му там сиропирани истории. Мятаме се на един Боинг 747 на Сингапурските авиолинии продължавайки цъкането. Мале какви стюардеси извадиха тия сингапурци, един косъм няма да се ветрее свободно, манекенки събрали цялата източна деликатност и финес. Изиграват ни една пиеска Have a pleasant fly! След което веднага използваме момента да поръчаме по едно малко та да спрем цъкането. Благородно завидях на братята турци за великолепното летище, но само докато кацнахме в Дубай.

Летище Дубай

Там нали горивото им извира на улицата дадоха ни един час да се прошетаме из летището. Леле тоя Аладин какви желания можел да изпълнява!

Аладин и вълшебната лампа

Търкали са лампата емирставата, та чак са се разсипали. Златни палми, да не увяхват, малки мерцедесчета за награда и навсякъде нинджи. Интересен арабски имидж, като го видиш с чаршафа си викаш бедният, сигурно цял ден тича подир камилите, а той вади инкрустиран лаптоп и почва да щрака.

Не вярвам да е месинг

Загледах се в нинджите — оказаха се жени, при това през процепа се виждат добре гримирани очи.

Дубай: колички, играчки и пр.

Дългото заглеждане обаче може да ти махне главата, затова се чудя как минават паспортния контрол. Другата загадка е че има столове, кресла, лежанки, да седнеш да се размечтаеш за 1001 нощи, толкова са удобни, а те — налягали по земята.

Четете по–нататък>>>

3 коментара

сеп. 15 2009

Нова година в Дрезден

Да, нали? Таман свърши ваканцията и започна учебната година (ей, хора! запалете поне днес фаровете на колите!), а наша милост се прибра от море при комшиите (разбират му гърчолята от мързел и почивка, от мен да го знаете, ама ще ви разказвам друг път), и хоп, дошло време да мислим и за следващата ваканция и […]

5 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version