Категория: Александър Петков

5

Към Аляска с мотор (Краят на пътуването): От Ванкувър в Канада до Монтана в САЩ

Днес завършваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме...

Към Аляска с мотор (24 и 25 ден): Канада: От Принц Рупърт до остров Ванкувър 6

Към Аляска с мотор (24 и 25 ден): Канада: От Принц Рупърт до остров Ванкувър

Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през неянавлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, обиколихме полуостров Кенай, ловихме сьомга в реките на Аляска, после стигнахме и разгледахме Северния ледовит океан :), тръгнахме назад в посока Канада, а за последно минахме от Лебедобо езеро до Принц Рупърт

Днес продължаваме към остров Ванкувър

 

Приятно четене

 Към Аляска с мотор

24 и 25 ден

Канада: От Принц Рупърт до остров Ванкувър

 

 

Станахме рано, доколкото си спомням беше 4 сутрин. След баня и проготвяне на багаж, излязохме навън. Проблема беше изкарването на моторите на улицата по стръмна пътека зад къщата. Обещахме предната вечер да не ги палим, за да не будим спящите.
Аз предложих план, колегата се съгласи. Добре, но като стигнахме донякъде, градинката беше заградена с камъни. Колегата кипна и подметна нещо, но се справихме.

Ферибот

На пристанището пристигнахме рано, около 5:30 сутрин. Бяха ни казали да дойдем 2 часа преди тръгване. Оказахме се втори зад Джон, който е нямал предварително закупен билет и е спал пред терминала!!  Скоро дойде и Ейдриън, за когото споменах вчера. Сърдечно се поздравихме, и разбира се четиримата се отнесохме в разговор по тема мотори, случките по пътя, и т.н. Като че ли времето да се качим във ферибота дойде неусетно. Да ви представя Ейдриън:

През Аляска и Канада на мотор

 

 

 

Сузукито вдясно е на Джон. Моят мотор, и този на Ейдриън:

През Аляска и Канада на мотор

 

 

 

 

След като бяхме сигурни, че моторите няма да мръднат, се качихме на палубата. Между другото, персонала на кораба се занимаваше с връзването, те знаят какво правят. На излизане от пристанището се обърнахме да видим

Prince Rupert,

уютен малък град с разкошни планински и морски изгледи, за последен път:

През Аляска и Канада на мотор

 

 

 

 

През Аляска и Канада на мотор

 

 

 

През Аляска и Канада на мотор

 

 

 

 

Това ни е маршрута за днес, през Вътрешния Пасаж (Inner Passage):

През Аляска и Канада на мотор

 

 

 

Нашият кораб е нов, завършен през 2009 в Германия. Казва се “Северната Експедиция” (Northern Expedition). Допълнителни снимки и информация има тук:

http://www.bcferries.com/onboard-experiences/fleet/ne_tour/index.html

Един от салоните:

През Аляска и Канада на мотор

 

 

 

Това е което аз самия успях да снимам от кораба:

През Аляска и Канада на мотор

 

 

 

Вече сме на път!!!

През Аляска и Канада на мотор

 

 

 

Още веднъж да представя Ейдриън:

Слязох до ресторанта където поръчах закуска (с бира!!!). Скоро дойде и Ейдриън. Той е бил пилот в Швейцарските авиолинии. Писнало му е, и се е преместил в Британска Колумбия да отглежда коне. Той ме изуми с умерения си тон, винаги любезен, и като че ли също така винаги спокоен и щастлив. Ако всичко това е от гледането на коне, безкрайни поздрави.

Аз бях безкрайно уморен. Докато бях седнал в единия от салоните, заспах за дълго време. Дори сирената на кораба, с която капитана сигнализираше че можем да видим китове ако излезем на палубата, не ме размърда с часове. Беше следобяд когато се събудих.

Още интересни изгледи от днешния маршрут. Ако има интерес, ще избера още някои. Аз се затруднявах да избера само няколко:

През Аляска и Канада на мотор

 

 

 

Това мисля че е Bella Coola, но не съм сигурен:

През Аляска и Канада на мотор

 

 

Вече се здрачава:

През Аляска и Канада на мотор

 

 

 

Като че ли наближаваме нашата дестинация, Port Hardy

 

 

Слизаме долу за да се приготвим да стъпим отново на суха земя, тук съм с Ейдриън:

През Аляска и Канада на мотор

 

 

Той не за пръв път посещава Port Hardy, и беше доволен да ни помогне с информация къде да пренощуваме:

През Аляска и Канада на мотор

 

 

 

Да ви представя и Джон, голяма скица и съм много доволен че се запознахме:

През Аляска и Канада на мотор

 

 

Оказа се че има удобен малък парк точно до пристанището. Тръгнахме всички заедно, водени от Ейдриън. Може би изминахме 300-400 метра докато стигнем. Вече сме на

остров Ванкувър:

Ванкувър – През Аляска и Канада на мотор

 

 

 

Ванкувър – През Аляска и Канада на мотор

 

 

 

Тук се срещнахме и с един англичанин който беше на велосипед, Ollie. Страхувам се че ние бяхме твърде шумни за него, защото той скоро каза довиждане и потегли.

Ние си поговорихме още малко, ударихме по някое уиски, и се прибрахме по палатките. Данни от днес няма да показвам, не мога да получа кредит за покритата дистанция 🙂

25 ден

 

На следващата сутрин станахме късно. Не можах да повярвам като погледнах телефона – беше почти 10 часа!!! Добре се спи покрай морето…
Джон вече го нямаше. Ейдриън също, но беше оставил бележка че отива до Port Hardy да търси закуска, и може би ще се видим там. Започнахме и ние да се приготвяме за тръгване, но също така отделихме малко време да се Огледаме наоколо. Това са някои от изгледите от къмпинга:

Ванкувър – през Канада и Аляска с мотор

 

 

 

Ванкувър – през Канада и Аляска с мотор

 

 

 

Не беше никак зле 8)

Аз също така отделих малко време да стегна и смажа веригата, че отново тракаше по предпазителя.

Най-накрая

потеглихме към Port Hardy

След като стигнахме, заредихме и паркирахме, за да вземем кафе и нещо за закуска от някакво местно малко кафене:

Ванкувър – през Канада и Аляска с мотор

 

 

 

Предлагаха интересни напитки, с листа от чай, които не бяха филтрирани:

Ванкувър – през Канада и Аляска с мотор

 

 

 

Колегата намери нещо за закуска:

Ванкувър – през Канада и Аляска с мотор

 

 

 

Също така намери и нов приятел:

Ванкувър – през Канада и Аляска с мотор

 

 

 

Имаше интернет – аз проверих имейл и започнах да свалям маршрути за деня. Колегата тук натяква че все съм на линия, затова и е направил тази снимка:

Ванкувър – през Канада и Аляска с мотор

 

 

 

След като изпихме кафето (страшно горещо беше да се стои навън), започнахме да слагаме якета, ръкавици и шлемове… Семейна двойка на възраст се качваха в камиончето си, и разбира се, ни заговориха. Дадоха ни куп съвети къде да останем за вечерта  на западното крайбрежие на острова (това беше целта ни за деня), да минем покрай океана защото пътя там е панорамен, а ако искаме, острова предлага около 7 000 мили планински пътища!!! Отново се запознахме с доброжелатели – накрая бладорахме и потеглихме. Плана беше да караме по източното крайбрежие на острова, да стигнем до средата, след това да хванем пътя за западното крайбрежие.

Караме на Юг:

Ванкувър – през Канада и Аляска с мотор

 

 

 

Ванкувър – през Канада и Аляска с мотор

 

 

 

 

Пътя следвайки океанското крайбрежие не се оказа добро решение. Имаше гъст трафик и докато аз го толерирах, колегата беше готов да си прегризе лакътя… Качихме се на магистралата и мръднахме доста по-бързо.

След време спряхме да заредим отново в

градчето Fanny Bay

Заредих, и влязох да платя. Оказа се, че съм влязъл през служебния вход, който интересно гледаше към улицата. Изведнъж се оказах зад тезгяха 😀 Както и да е, хубавицата там не ми направи забележка, и аз платих и излязох. Седнах на външната маса с две дами в лятно облекло. Едната от тях се оказа майка на момичето зад касата. Тя ми направи забележка че не съм уцелил правилния вход, и като че ли всички гледахме с хумор на ситуацията. Запознахме се, и те започнаха да ни разпитват откъде сме, и колко сме пътували.

Разказахме нашата история набързо, и дамата която ме скастри възкликна: “Ей виж, тези момчета са като Charley и Ewan!!!” Гледали са дисковете и са големи почитатели. Аз се въздържах и не казах: “След малко и Клаудио ще пристигне…” Питахме ги къде да хапнем, и тя отново възкликна: “The FBI!!!” Ние с колегата се погледнахме объркано, а тя обясни: “Това е Fanny Bay Inn, а не ФБР..” Аааа, ясно… На тръгване ги питах коя от тях идва с нас 8) Получих отговор от рода на: “Мъжа ми се прибира скоро…”

Скоро намерихме и ханчето, което се оказа популярно с мотоциклетисти:

Фани бей – през Канада и Аляска с мотор

 

 

 

Съжалявам, че не купих такава тениска:

Фани бей – през Канада и Аляска с мотор

 

 

 

 

Сервитьорката/барманката беше като кукла, очите ми останаха в нея… Питах я какво би трябвало да си поръчам тук, и тя ми каза че стридите тук са специалитет:

Фани бей – през Канада и Аляска с мотор

 

 

 

Когато плащахме сметката, тя донесе машинката за кредитните карти при нас. В същото време успя да си пусне косата и да се наведе над масата… Притъмня ми пред очите. Платих цялата сметка, а мисля че също така оставих и толкова бакшиш. Все пак успях да щракна снимка незабелязан:

Фани бей – през Канада и Аляска с мотор

 

 

 

Това е сайта на ханчето:

http://fannybayinn.com/

 

Fanny Bay, Британска Колумбия V0R, Канада

 

След като си оставих очите, сърцето, и портфейла, потеглихме към западната част на острова.

 

 

 

Фани бей – през Канада и Аляска с мотор

 

 

 

Скоро пътя минаваше през гъсти гори с гигантски дървета:

Фани бей – през Канада и Аляска с мотор

 

 

 

По едно време умората ме налегна. Опитвах се  да се боря, и тръсках глава. Скоро умората победи и заспах… Когато отворих очи видях че съм в другото платно, на път да прегърна един от тези:

http://www.greggharrison.com/images/18wheeler.JPG

Веднага се прибрах в моето платно. Като че ли умората внезапно изчезна. Продължих да карам изтръпнал…

Скоро стигнахме и до

Port Alberni, красив град в сърцето на остров Ванкувър:

http://www.hellobc.com/port-alberni.aspx

 

Докато минавахме през централната част, спряхме на светофар. Колегата беше пред мен. Светна зелено и потеглихме, но не задълго. Няколко метра след това колегата дръпна настрана, а и аз зад него. Той се обърна и каза: “Веригата ми я няма…”

Порт Алберни, Ванкувър – през Канада и Аляска с мотор

 

 

 

Аз се залях от смях: “Флинтстоун, как стигна от Северния океан до тук?”

Той изтича назад до светофара да търси верига:

Порт Алберни, Ванкувър – през Канада и Аляска с мотор

 

 

Не мога да обясня как по същото време аз умирах да се смея. Той досега ми се подиграваше че все чистя моята верига, че ще я скъсам от чистене, и че той чака всеки момент моята верига да падне. Тя падна, ама на кого?

Оказа се че сме точно до бензиностанция, и тикнахме мотора там за да решим какво да правим… Звеното което съединява веригата се е скъсало:

Порт Алберни, Ванкувър – през Канада и Аляска с мотор

 

 

 

Макар че имаше магазини наоколо, в Канада затварят рано вечер. Аз задействах да намеря помощ. Намерих интернет, след това и адреси за магазини с резервни части. Затворени… Колегата се обади на жена си, за да и каже че сме по пътя с авария. Поне бяхме в града, и хотели колкот щеш…

Изненадващо, аз не бях разтревожен.  Излязох на улицата и махнах на минаващи колеги:

Порт Алберни, Ванкувър – през Канада и Аляска с мотор

 

 

 

Да ви запозная с Кен, Дейвид и приятелката му която е зад него. Обясних положението. Кен ми каза: “Сега всичко е затворено, но ела с мен до моята работилница, аз сигурно имам тази част” ОК, карам зад него. Стигнахме до работилницата, той се порови, намери едно което като че ли ще пасне, и айде обратно.

Колегата се зае да монтира веригата:

Порт Алберни, Ванкувър – през Канада и Аляска с мотор

 

 

 

Съединението пасна!!! Да ви запозная и с героя на деня – Кен, индианец:

Индианец – през Канада и Аляска с мотор

 

 

Кен посещава Стърджис всяка година и минава през Монтана. Казахме му да се обади за да се видим когато минава. Поне да го почерпим с бира.

Кен и Дейвид дори ни придружиха до магазин, който те препоръчаха. Планувахме да спрем там на връщане за да сменим веригата. Не моята, а на колегата 8) Чистил съм я аз много…

Продължихме към западното крайбрежие, като пътя беше с многобройни остри завои. Може да се видят на тази карта:

http://www.google.com/maps?q=port+alberni+to+tofino&saddr=port+alberni&daddr=tofino&hl=en&ll=49.145334,-125.352631&spn=0.227277,0.615921&sll=37.0625,-95.677068&sspn=35.219929,78.837891&geocode=FTeA7wIdB5mP-CnPGUTaNveIVDFthbmjwGFwgQ%3BFbIB7gIdY-F – ClDOAmwzJCJVDE1GnRaaZUQMw&vpsrc=6&t=h&z=11

Аз едва не катастрофирах минавайки през един от тях, навлязох много бързо… Започна да се здрачава и да става студено.

Стигнахме и до Long Beach, където останахме за вечерта. Някои изгледи от

Long Beach, остров Ванкувър:

Лонг Бийч, Ванкувър – през Канада и Аляска с мотор

 

 

Лонг Бийч, Ванкувър – през Канада и Аляска с мотор

 

 

Лонг Бийч, Ванкувър – през Канада и Аляска с мотор

 

 

 

Някои данни в края на деня:

GPS данни, ден 25 – през Канада и Аляска с мотор

 

 

 

Очаквайте продължението

 

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с  – на картата:


Канада

 

Към Аляска с мотор (22 и 23 ден): Канада – от Лебедово езеро до Принц Рупърт 2

Към Аляска с мотор (22 и 23 ден): Канада – от Лебедово езеро до Принц Рупърт

Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през неянавлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, обиколихме полуостров Кенай, ловихме сьомга в реките на Аляска, после стигнахме и разгледахме Северния ледовит океан 🙂 За последно тръгнахме назад в посока Канада.

Днес продължаваме със северните част на Канада

 

Приятно четене

 Към Аляска с мотор

22 и 23 ден

Канада: от Swan Lake до Принц Рупърт

За наш късмет моторите не пострадаха през нощта отвън, макар обстановката наоколо въобще да не вдъхваше доверие.

На следващата сутрин потеглихме около 9 сутрин.

На излизане от Whitehorse

спряхме за момент за снимка:

Самолет – Whitehorse, Канада

 

 

Преминахме през места които видяхме на път за отиване.

Teslin (индианско селище)

беше едно от тях (http://en.wikipedia.org/wiki/Teslin,_Yukon)

 

Около 2 следобяд стигнахме до

Лебедово езеро (Swan Lake), Британска Колумбия,

където спряхме за дрямка. Краткият отдих беше добре дошъл защото отново заспивах по пътя.

Този път не пропуснах да се огледам наоколо:

 

 

Треви – Swan Lake, Канада

 

 

 

Cassiar Highway:

Стигнахме и до миля 833 на Alcan Highway, точно

преди Watson Lake, където се намира Jake’s corner –

Watson Lake, Юкон Y0A, Канада

 

имаше бензиностанция и място където може да се хапне.

Cassiar Highway, Канада

 

 

 

Оттук започва и знаменития с планински гледки Cassiar Highway, който ни беше връзката до Prince Rupert, където ни чакаше ферибота.

Там се наложи да чакаме кола-водач, тъй като

имаше горски пожари и бяха затворили свободно движение

Оказа се, че ние следвахме последната кола не само за този, но и за следващите няколко дни, защото затвориха този път поради все по-голямата опасност от горски пожари в близост до пътя. Интересното беше, че ние с дни наред чухме въпроса “Ще бъде ли отворен този път?” мислейки че става въпрос за сняг… Знаехме че снегът се е стопил, но не се сетихме да се съобразяваме с други природни условия. Винаги е добре да се провери drivebc.ca преди пътуване

Камион – Канада

 

 

 

Докато следвахме водача, мама черна мечка с дечица пресече пътя пред нас. След малко отново спряхме за известно време… Най-накрая на водача му писна да чака с нас, и ни остави да продължим сами до другата бариера.

Когато стигнахме до следващата бариера, се срещнахме с 4-ма израелци. Те бяха на BMW-та от рода на чисто нови 1200 GS издокарани с каквото може, и чакайки да ги пуснат през бариерата, пушеха пури. Запознахме се. Оказа се че единият от тях е половин българин. Той сподели, че майка му е от Пловдив, но за съжаление самият той никога не е бил там. Като човек живял в Пловдив години наред, аз започнах да говоря разпалено за този град 🙂

На сбогуване аз и колегата им дадохме нашите билети за канкан шоуто в Dawson. Билетите важат за цял сезон, и се надявам че са ги ползвали и че шоуто им е харесало.

За съжаление, също така трябва да споделя някои неприятни новини… по-късно научихме, че израелците (не съм сигурен кой точно от тях) са катастрофирали по Dalton, на път за Северния океан… Разбрах че един от тях е имал злополука, оставили са мотоциклета край пътя. Надявам се вече да е добре и Новата година да го е посрещнала с планове за нови пътешествия.

Снимка от случилото се:

Катастрофа – Към Аляска с мотор, Канада

Катастрофата (http://advrider.com/forums/attachment.php?attachmentid=271674&stc=1&d=1308438945)

 

 

 

Повече  подробности за злополуката в тази тема в ADVRider:

http://advrider.com/forums/showthread.php?t=697785

Dease lake:

Минахме участъка с горските пожари и започнахме да се наслаждаваме на гледките.

Спрях да щракна тази снимка:

Dease lake  – Към Аляска с мотор, Канада

Dease lake

 

 

 

Чух необикновен шум от мотора, но не можах да разбера къде беше… Дръпнах настрана и чаках колегата да се върне, след като му обясних проблема. Той яхна моя мотор и го покара за известно време, опитвайки се да разбере какво е станало. Оказа се че веригата се е разтегнала, и започна да опира в единия от пластмасовите предпазители. Решихме да продължим и да я стегнем по-късно.

Проблема беше че по-рано аз отново реших да подмина бензиностанция. Съветът който най-често получихме е да заредим където има бензиностанция, дори да имаме гориво. След проблема с веригата ние закъсняхме за бензиностанцията в Dease Lake. Когато пристигнахме там, беше вече затворено, а ние почти нямахме гориво… Решихме да продължим напред за да наваксаме разстояние и да спрем на следващата бензиностанция на около 80 км, за да чакаме докато отвори сутринта. Надявахме се да намерим място за нощувка.

Скоро започна и да вали. Това беше едва втория път да ни вали дъжд за цял месец, като първия път преваля само за около час. За наше разочарование наистина валеше, и аз нямах търпение да се измъкна от водата тъй като ботушите ми бяха подгизнали.

Стана наистина тъмно, и с дъжда вече нищо не се виждаше. Стигнахме до следващата бензиностанция намираща се в

малко селище по пътя – Iskut,

и решихме да останем до сутринта. Освен бензиностанция, имаше няколко къщи и училище. Iskut е индианско или, както е правилното в Канада название, First Nations* селище. Опитахме се да намерим сухо място пред бензиностанцията, но нямаше такова.

Направихме обиколка и видяхме училището. Решихме да пренощуваме там, намерихме подслон върху бетона под козирката на входа:

Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Колегата реши да спи между моторите, аз се настаних до задните гуми. Близо до дъжда, но на сухо:

Към Аляска с мотор, Канада

Не помня да съм бил толкова щастлив някога през живота си  заради местенце със сух бетон. Аз се настаних колкото се може по-удобно, с надуваемия дюшек и спалния чувал. Нали затова съм ги помъкнал? Колегата, боейки се че някой ще мине да ни се кара, спа между моторите със всички дрехи и шлем на главата.

Някои данни от деня, снимката е направена от колегата в 5:30 на следващата сутрин:

GPS данни, ден 22 – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

 

23 ден

Колегата е станал рано сънувайки че някой през нощта го е издърпал измежду моторите, и той е съдрал седалката на моя мотор мъчейки се да се хване за нещо…

Аз по същото време спах безгрижно:

Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Най-много се притеснявах че ще бъдем заварени както спим върху цимента от куп деца които са дошли на училище… За наш късмет този ден се падна в неделя. След време аз също се събудих, и колегата ми каза за сънищата си. Аз го бъзиках че седалката ми наистина е съдрана, като че ли разказаното от него наистина се е случило, може би са били извънземни, и да вземе да се провери за разрези по тялото  😀

Пих кафе и започнах да се оглеждам наоколо
. Още веднъж къмпинга ни от снощи:

Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

 

Невероятни планини, а и дъждът вече беше спрял:

Планини – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Планини – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Ако мога да опиша това масто с една дума, би било “Спокойствие”…

Започнахме да чакаме пред бензиностанцията, но беше още много рано, поне 2-3 часа докато отворят…

Решихме да караме до края на Iskut,

може би пък да има табела да ни каже колко далече е следващата бензиностанция. Нямахме късмет, и се върнахме. Тръгнахме да търсим нещо за ядене. Отбихме се до каквото ни приличаше на мотел, но беше затворено.

Затова пък намерихме нов приятел:

Куче – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Колегата погледна през прозореца на мотела и почука. Оказа се че собствениците още спят, но ни чуха и станаха: “Никакъв проблем, заповядайте вътре, ще ви направим закуска. ” Стопаните се оказаха двама братя близнаци, Ed и John:

Домакините – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Казаха ни че кучето се казва Джак.
Добре ни нахраниха:

Закуска – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Разказаха ни как живеят. Преди време когато са работели в гората са застреляли гризли в самозащита. След това са имали куп проблеми, някой на държавна позиция не спрял да съди този който е застрелял мечока. Всичко накрая е минало добре – добър адвокат го е защитил успешно. Харесват мотористи и се надяват да ги привлекат като клиентела.

Високо препоръчано място, не мога да се отблагодаря достатъчно и на двамата за гостоприемството:

Ресторант – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

 

Върнахме се до Iskut и заредихме.

Потеглихме отново по Cassiar,

където гледките проължиха да изумяват.

Лиса вече се връщаше със закуска:

Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

 

Пътя напред, тук отново спряхме да починем поради умора:

Планини – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Планини – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Още веднъж спряхме да заредим, този път на Bell 2 Lodge (http://bell2lodge.com/), невероятно красиво място:

Хан – Към Аляска с мотор, Канада

Bell 2 Lodge

 

 

 

Планини – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

След като платих за бензина се обърнах да излизам. Сладураната зад касата закачливо ме подсети: “Не си забравяй кредитната карта”, като ми я подаде. Аз се засрамих, но отвърнах: “Иначе какво, до мола ли отиваш?”

Въпреки че трябваше да изминем 400 мили (~640 km) за днес решихме да се отбием за да разгледаме Stewart и Hyder. Ето това беше маршрута с отбивката:

http://www.google.com/maps?saddr=Iskut,+BC,+Canada&daddr=Hyder,+AK+to:Prince+Rupert,+BC,+Canada&hl=en&sll=56.010285,-129.157665&sspn=5.874615,19.753418&geocode=FXV3cgMdm5xA-CnvfAS-Xob3UzFowCNP3iGjEA%3BFZ08VQMdYO8_-Cn3MzfjhtELVDEMp4WY0khVAg%3BFWGlPAMdHp07-ClpRX9rE9VyVDESVtlND-MHcQ&oq=Hyder&vpsrc=0&mra=ps&t=h&z=6

Още докато направихме отклонението по Stewart Highway, видяхме някои от местните минувачи:

Мечка – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Отдавна не бях показвал меца. Извинявам се за снимката, напраеих я в движение, но поне успях да хвана мечката в кадър.

Още от този панорамен път:

Път – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

 

Стигнахме и до Bear Glacier (Мечешки ледник):

Ледник Bear – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Още информация и снимки:

http://www.env.gov.bc.ca/bcparks/explore/parkpgs/bear_gl/

Скоро стигнахме и до

Stewart (Стюарт)

Основаването на това селище е свързано с търсене на злато, от двама братя – Джон и Робърт Стюърт (http://stewartbchyderak.homestead.com/homepage.html).

Стюарт – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Така и така сме толкова близо, решихме да отидем и до

Hyder, градче което е в Аляска.

Отново в Аляска:

Хайдер – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Хайдер – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Пътят на обратно:

Мостът към Канада – Хайдер, Аляска – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Интересното беше, че това селище може да се стигне по земя единствено от Канада. Това е най-източното населено място в Аляска. Повече може да се прочете тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Hyder,_Alaska
На връщане отново минахме границата 🙂 Митничаря ми погледна паспорта, и възкликна: “България?!?!” Оказа се че той е учил един семестър в София като студент. Много му е харесало.

На връщане отново опитах да снимам глетчера:

Ледник Bear – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Скоро отново стигнахме до главния път до

Prince Rupert

Навлязохме и в участъка който се съединява със магистрала номер 16:

Езеро, Принц Рупърт – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Красиво, но стана студено. Спряхме за кратка почивка:

Планини – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Колегата като че ли го сърби главата 😀 Или това, или маха тапите от ушите:

Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Най-накрая

стигнахме до Prince Rupert, вечерта преди да тръгне ферибота!!!

Търсейки пристанището, аз забелязах този залез. Дори се върнах втори път тук, за да го снимам:

Залез – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Докато търсихме пристанището, забелязах още един колега на KLR 650. Свирнах му и помахах, като той също отвърна. След като се оправихме с билетите, питахме къде може да пренощуваме. Казаха ни че в чакалнята на пристанището не се спи, но може да останем навън. Навън беше студено, и затова питахме за мотел или хостел.

След като ни упътиха, намерихме индийски ресторант където спряхме за вечеря. По едно време гледам че някакъв човек се върти около моторите. Излязох навън да го питам с какво можем да му помогнем. Оказа се колегата на който махнах по-рано. Запознахме се – казва е Adrian (Ейдриън), и е швейцарец. Той се е изкефил че някой му е обърнал внимание и тръгнал да ни търси за дружинка. Той също ще пътува с ферибота следващата сутрин, и се уговорихме да се съберем.

След вечеря намерихме хостела. Изпросихме си паркинг зад къщата, но беше стръмно. Както и да е, не са на улицата, на сутринта ще измислим как да ги тикаме нагоре…

Беше забавно, имаше характери от къде ли не. Момиче пътуваше сама с кучето си, и учтиво ни пита дали кучето ни притеснява. Тя се заговори навън с колегата, докато някой ги е скастрил през прозореца заради шума 😀 Не бях аз, поне аз нищо не чух. Това ни беше стаята в хостела:

Нощувка – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

 

 

 

Очаквайте продължението

*Езиците, които не правят разлика между индианец и индиец им се налага да измислят какви ли не евфемизми, променящи се във времето 😉 – бел.Ст.

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Аляска – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

Към Аляска с мотор (20 и 21 ден): Обратно към Канада 1

Към Аляска с мотор (20 и 21 ден): Обратно към Канада

Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през неянавлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, обиколихме полуостров Кенай, ловихме сьомга в реките на Аляска, после стигнахме, а накрая  и разгледахме Северния ледовит океан 🙂

Днес ще тръгнем назад в посока Канада.

 

Приятно четене

 Към Аляска с мотор

20 и 21 ден

Обратно към Канада

Сутринта станахме рано, за да тръгнем от Колдфут и да стигнем до Феърбанкс. Би трябвало да добавя малко информация, за която забравих по-рано… Докато прекарахме няколко дни във Феърбанкс преди да потеглим по Далтън, ние закупихме билети за ферибота от Prince Rupert, който се намира в Британска Колумбия, с последна спирка до остров Ванкувър. Билетите ни бяха за 6 Юни и ако не се появим, изгаряха. След като изгубихме един ден в Дедхорс когато се върнахме, а след това и още един по Далтън след като го минахме само наполовина с аварии, това ни остави 4 дни да изминем 1700 мили (2720 km).

Преди да тръгнем, отделихме време за кафе и баня. Не се знае кога ще мога да ползвам баня отново 😀 Докато бях там, Jack и жена му, които бяха на лъскавото BMW, като че ли тичаха къ мотора, казвайки: “Довиждане, радваме се че се видяхме отново, успех…” След всичките проблеми които имахме вчера аз също бих избягнал такива като нас…

Накрая тръгнахме, знаейки че ни чака доста път, но не изпуснахме шанса да направим снимки. На връщане спряхме на Полярния кръг:

Полярният кръг – Аляска на мотор

Полярният кръг

 

 

 

Полярният кръг – Аляска на мотор

 

 

 

Полярният кръг – Аляска на мотор

 

 

Полярният кръг – Аляска на мотор

 

 

 

 

 

 

Hotspot cafe

На връщане спряхме отново на кафето Hotspot. Аз поръчах солидна закуска, този път без бира. Нямаше как, дори тази която носех беше свършила 🙁

Ако нещо не е харесано, може да се ползва този бутон за да се направи оплакване:

Хотспот кафе  – Аляска на мотор

 

 

 

 

Освен това в тоалетната ни е напомнено от надпис, че “не е толкова дълъг колкото си мислим”, и да се приближим.

Аз купих сувенири, между които и чаша на която пишеше “I survived the Dalton.” Не посмях да изкушавам съдбата и не я купих на отиване, но на връщане си я позволих.

Спряхме и на бензиностанцията

до моста на река Юкон,

за да заредим за последно преди да стигнем до Феърбанкс. Уцелихме най-неподходящия момент когато имаше куп туристи от автобус, и колегата беше питан от бабичка дали не иска в момента да е на Harley… Доста дълго чакахме на опашка за да платим закупеният бензин. Този нашарен мотор също беше там:

Аляска на мотор

 

 

 

Намерихме и подходящо място да направим снимки до нефтопровода в Аляска, който се протяга от Дедхорс до Валдес по цялата дължина на щата:

Нефтопровод – Аляска на мотор

 

 

 

Колегата нагласява фотоапарата:

Фотограф – Аляска на мотор

 

 

 

 

Докато се оглеждах наоколо, нещо изпръхтя край мен. Живота намира начин да си върви:

Гнездо с яйца – Аляска на мотор

 

 

Спряхме и в началото (за нас вече края!!) на Dalton Highway

 

 

Феърбанкс

Стигнахме отново във Fairbanks рано вечерта, около 5-6 часа. Първата ни задача беше да намерим автомивка и да измием моторите от калциевият слой.
Намерихме автомивка. Там колегата се заговори с двама човека в камион, които са питали: “Вие листе мотористите от Dalton, които имаха проблеми по пътя?”
След това се обади в къщи. Докато беше на телефона, се обърна и каза: “Полицията те търси…” Моля?!?! Оказа се че SPOT сигнала който е изпратил предната вечер не е бил получен от жена му. Тя се е разтревожила, и се обадила в полицията във Fairbanks. Оттам са и казали че шофьори на камиони са съобщили за мотористи с проблеми, и че ще ни потърсят със самолет.

Шефа съответно е оставил няколко съобщения на моя телефон, от рода на: “Ако имате възможност се обадете защото чухме че сте имали проблеми и се чудим дали сте живи.” А сега де… Както и да е обадих се да кажа че всичко е наред. Научих че и колежката от Вашингтон се е обадила за да ме поздрави с успешното интервю и че заминавам за Русия. А аз още веднъж: Моля?!?!

След като успокоихме всички, които се тревожеха за нас, се заехме с работа:

Аляска на мотор

 

 

 

Аляска на мотор

 

 

 

Също така почистих и въздушният филтър. Беше и време да сменя маслото, и се понесохме към Walmart. Оттам ми отказаха да ми услужат с леген за масло, и трябваше да купя нов и да го ползвам веднъж. Явно миналият път сме прекалили, или просто някой друг е на смяна.

Не можах да повярвам на очите си кого срещнахме отново:

Аляска на мотор

 

 

 

Andy и Phil!! След сърдечни поздрави, ги запитахме какво е станало. Те са спали до обяд, въпреки че са сложили часовник да ги събуди в 6 сутрин… Когато погледнах Харлито, имаше отново спукана задна гума. Казах на Andy, той не знаеше.

След всичко това, ние

решихме да продължим

вместо да оставаме във Fairbanks. Вече закъсняхме с 2 дена, и ако можем да наваксаме дистанция, ще можем да хванем ферибота. Казахме на Andy и Phil че ще останем на къмпинг по пътя, и ще вържем оранжева лента да покажем къде сме. Поехме отново. Мотора ми отново имаше проблеми, като угасваше и запалваше.

Изминахме около стотина мили и започнахме да търсим място за престой през нощта, което не отне дълго:

Аляска на мотор

 

 

 

Аляска на мотор

 

 

 

Лос ме изненада след като преминах през завой, но се разминахме. Върнах се до главния път и оставих оранжевата лента и бележка за Andy и Phil.

Някои данни от този ден:

GPS данни, ден 20 – Аляска на мотор

 

 

21 ден

На следващата сутрин успяхме да станем сравнително рано. Целта беше да стигнем обратно до Whitehorse, Yukon, където се бяхме намерили отново с Дики преди време. Макар че ми се искаше да разгледаме нови места, пътят за връщане минаваше отново през Whitehorse. През Западна Канада и Аляска няма голям избор при избиране на маршрут – вариантите са общо взето само 2-3. Разстоянието дотам беше около 510 мили.

За съжаление не успяхме да се видим с Andy и Phil отново. Те или останаха във Fairbanks, или ни подминаха през нощта. Те имаха само 3-4 дни да стигнат до New York.

Delta Junction, Аляска, Съединени американски щати

 

Delta junction

Първата ни спирка за деня беше в Delta Junction, където и свършва знаменития Alcan Highway:

Delta Junction, краят на пътя – Аляска с мотор

Delta Junction, краят на пътя

 

 

 

Някъде в началото ние се снимахме на миля Номер 0, и сега не пропуснахме възможността да направим снимки и на края. Общо взето заредихме и спряхме до информационния център, за да купим по някой сувенир. Много мотористи се снимат със статуите на комарите, но ние не успяхме, защото имаше по-големи мераклии:

Статуи на комари – Delta Junction – Аляска с мотор

Комари и комарченца

 

 

Интересно беше да се научи как се чисти нефтопровода който минава през Аляска. Тези машини минават по 6-7 мили, за да почистят восъчно-подобната материя, образувана от нефта, който е доста по-охладен когато протича през нефтопровода:

Машина за чистене на нефтопровод – Аляска с мотор

Машина за чистене на нефтопровод

 
След това

продължиме към Ток,

където огромните комари ни бяха накацали вечерта в къмпинга… Насрещният вятър беше брутален. Бях дал пълна газ, а мотора едва едва се движеше напред. Струваше ми се, че ако мотора вървеше малко по-бавно, би тръгнал назад. Скоро се наложи да спрем и заредим отново, и се оказа че изминахме едва около 30-35 мили за галон (~ 8l/100 km).

Както и да е, стигнахме до Tok, и отново спряхме пред ресторанта Fast Eddy’s, известен с мотористи (http://www.facebook.com/fast.eddys). Да си призная, не разбрах какво толкова специално имаше там – сандвичи и пица, и баби, дето се показват рано за да ядат с намаление… Колегата си поръча горещ шоколад:

Сладолед с шоколад – Аляска с мотор

 

 

 

След като излязохме оттам, се засякохме с група мотористи на BMW-та. Взели са ги под наем, и ще посетят Канада.

Скоро след Tok започнахме да имаме проблем с умора. Колегата разумно реши да спрем и да се разведрим. Аз постелих найлон и заспах върху асфалта, със шлем и ръкавици:

Умора – Аляска с мотор

Умора

 

 

 

Около 90 мили по-късно

наближихме границата с Канада

Митничарят събра всички мотористи заедно, и ни пита общо. Така се запознахме с Джон, от Oregon, който беше на V-Strom. Казахме на митничаря че имаме билети за ферибота, и Джон се заинтересува. Скоро говорихме само помежду си, при което митничаря махна отчаяно с ръка да минаваме.

Някои моменти от

Alcan (Alaska-Canadian) Highway:

Alcan Highway – Аляска с мотор

 

 

 

Alaska-Canadian Highway – Аляска с мотор

Alaska-Canadian Highway

 

 

 

Беше интересно да видим шпертплатовата кола. Тези не ги бях виждал от както живях на източното крайбрежие:

Картонени полицейски коли – Alaska-Canadian Highway

Картонени полицейски коли

 

 

 

Тук някъде видяхме гризли покрай пътя. Имаше колега зад мен, който спря да я снима. За съжаление, аз не го направих.

Но пък затова доста по-късно аз бях впечатлен от залеза. Спрях настрана, изгасих мотора, и приготвих фотоапарата за да запазя тази снимка:

Залез в Аляска

 

 

 

Тази снимка ми излезе доста скъпо… След като свърших с фотоапарата, аз опитах да запаля мотора… Хммм, още веднъж, аз опитах да запаля мотора…

Никакъв резултат.

Най-накрая мотора, след всичките тия проблеми от Deadhorse отказа да пали. След многократни опити аз се отказах и чаках колегата да се върне – той носеше инструментите с него. Това се случи на 50 км от Whitehorse. След време той се върна, и попита какво е станало. Казах му, и започнахме да разглобявам мотора край пътя. Махнах багажа, след това страничните пластмаси, след това седалката, след това пластмасите покрай резервоара, и накрая резервоара, за да стигна до свещта…
Аз се уморих само докато написах това, какво остава за тогава 🙂 Освен това вече беше около полунощ. Комарите след кратко време се настаниха където намериха възможност да хапят. Не мога да си спомня кога за последен път изредих толкова експлетиви…

Един индианец мина с пикапа си (като че ли в БГ се нарича джип) и каза че ако искаме да бутнем мотора в ремаркето, ще ни закара до града. Взехме му номера за всеки случай. Запознахме се, името му беше “О”. Питах го и втори път, защото си помислих че не разбрах когато си каза името първоначално. Скоро мина и друг индианец, който ни предупреди, че по пътя  има гризли, на около 4 км от нас. Благодарихме му сърдечно за загрижеността. Колегата започна да проверява електрическата система. Накъсо, изкарахме лулата на свещта, вкарахме ч отново, и запали!!! Това е. Не знам какво сме поправили, ако въобще поправихме нещо, защото оттогава досега мотора си работи нормално, без да ми е правил проблема с угасването и запалването по време на движение. И до днес се чудя, но тогава останахме на пътя около полунощ.

Най-накрая около 1 сутринта стигнахме до

Whitehorse

Уморени и ядосани, намерихме долнопробен мотел на висока цена. Не беше добро решение – наложи се да оставим моторите навън, където имаше някакъв досаден характер който все ги поглеждаше и гледаше да изпроси бира. Това беше единствената неприятна среща с канадец в продължение на 1 месец.

Някои данни от този ден:

GPS данни 21 ден – Аляска с мотор

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Аляска – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂
Аляска

Към Аляска с мотор (18 и 19 ден): Северен ледовит океан 2

Към Аляска с мотор (18 и 19 ден): Северен ледовит океан

Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през неянавлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, обиколихме полуостров Кенай, ловихме сьомга в реките на Аляскаа за последно стигнахме непосредствено до Северния ледовит океан 🙂

А днес ще имаме честта да стъпим на самия бряг на Северния ледовит океан 🙂

 

Приятно четене

Северен ледовит океан

осемнайсети ден

Интервю

 

Станах в 4 сутринта, за да имам време да направя кафе и да се опитам да събера мислите си в очакване на интервюто. В ресторанта бях сам, нямаше жива душа по това време… Интересното е, че можеш да си вземеш каквото ти хареса от хладилника, и да заплатиш по-късно. Система на доверие.

 

Чаках да стане 5, но сигнал вътре в бараките, които се наричаха хотел, нямаше. Излязох навън в паркинга, беше около 22F, някъде под нулата в Целзий.

Гледах, че телефона има сигнал и продължих да мръзна. Телефона звънна точно в 5 😯

 

Едната колежка се намираше във Владивосток, а другата във Вашингтон. Започна да се говори по руски, затова и се обаждаха. За да съкратя нещата, казаха ми че искат някой, който не само говори и пише езика, а и да може да води разговори по техническите въпроси на проекта по руски. Кажи-речи нищо не можах да обеля, само че разбирам езика, а също така чета и пиша. Като че ли само това повтарях. От другата страна имаше дълго мълчание. После започна да се говори за друго. След известно време приключихме и си казахме довиждане. Пълен провал. В 5 сутринта толкова можах да направя.

 

Прибрах се в стаята, а колегата ме пита как е минало. И той се е събудил. Казах му как оплесках работата. Той каза нещо в смисъл: “Сигурен съм че си се справил по най-добрия начин за момента, каквото  и да се случи, не се притеснявай.” Опитах се да забравя.

 

Северен ледовит океан

 

Настъпи време за екскурзията до Северния океан. Отначало ни показаха видео: как BP взема нещата на сериозно и се грижи за природата, и т.н. Беше интересно да се научи как живеят работниците тук. Работят 2 седмици, после почиват за толкова. Общо взето работят половин година при сурови условия.

След това ни натовариха в бус за екскурзията до брега на Северния океан, като по пътя шофьорът се опита да покаже нещо по-интересно наоколо.

 

Кой да знае, че точно на брега на Северния Океан има гора определена като Национален Парк:

Северен ледовит океан

 

 

Тези “пълзачи” са интересни. Гумените балони са с 3-5 psi (0.2 до 0.34 atm) налягане. По този начин като минат през тундрата, не прегазват и стръкче трева когато пренасят тежки товари. Чухме и история, когато шофьор попаднал под един от тези пълзачи който минал през него. Когато пълзачът отминал, шофьорът станал и го догонил.

Амфибии – Северен ледовит океан

Всъдеход – „пълзач”

 

 

В очакване да достигнем до Северния океан:
Четете пълния текст>>>

 

1

Към Аляска с мотор (15, 16 и 17 ден): От Феърбанкс през Полярния кръг до Северния ледовит океан

Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в...

Към Аляска с мотор (12, 13 и 14 ден): Риболов на сьомга 9

Към Аляска с мотор (12, 13 и 14 ден): Риболов на сьомга

 

Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през неянавлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, а за последно обиколихме полуостров Кенай

Днес? Днес ще ловим сьомга 🙂 Но не в пустинята 😉

Приятно четене:

Към Аляска с мотор

12 до 14 ден

Риболов на сьомга

За вчерашния ден забравих да спомена, че се звързахме с Ерик, който беше препоръчан от Джо относно организиране на риболов.

Ерик ни каза да изчакаме до четвъртък, когато може да държим и океанска сьомга, а не само от тези които са въдени и после пуснати в реката. Така че се уговорихме с него за през ден.

Утрото започна така, кафе “подправено” с уиски:

Лагер – Из Аляска с мотор

Кафе ;)

 

 

Колегата почна да недоволства, помня изрази като “Ти сега какво, алкохолик ли стана?” Какъвто и да съм станал, ние сме в отпуска 😀

След кафе се срещнахме с комшиите от къмпинга:

Лос – Из Аляска с мотор

съседите

 

 

Лос – Из Аляска с мотор

 

 

Хич не и пукаше че сме толкова наблизо, дори не ни обръщаше никакво внимание. Само учтиво ни пренебрегна

 

 

След това се мъчих да се обадя в къщи. Изведнъж колегата се провикна: “Търсят те под дърво и камък.”
Слушам съобщението, шефът казва, че ме търсят от Вашингтон, Москва и Владивосток. Хмм, работата звучи на сериозно.
Обаждам се до Вашингтон, а оттам искат да съм готов за телефонно интервю с Москва и Владивосток. Добре, ама с часовата разлика, трябва да е около 4-5 часа сутрин Аляска време. Както и да е съгласих се, помъчих са да забравя и да продължа с приключението. А то наистина продължи, благодарение на Дики!!!
Той дойде до Soldotna, и така имахме късмет да се видим още веднъж. Решихме да посетим

Homer,

известен като най-доброто място за ловене на палтус (halibut на англ. – бел.Ст.).

Беше адски студено карайки до океана!!! Изгледи по пътя:

Аляска

 

 

 

Аляска от другата страна на залива (Cook Inlet):

Cook Inlet – Аляска

 

 

 

Наближаваме Homer:

 

Град Хоумър – Из Аляска с мотор

 

 

Спряхме да хапнем рибка, там беше тази витрина:

Град Хоумър – Из Аляска с мотор

 

 

Ето го и героят на деня, с чисто нова хромирана каска, южен стил 🙂

Из Аляска с мотор

 

 

Изненадах се колко белоглави орли имаше в Homer, стотици ако не хиляди орли които газеха в океана:

Белоглав орел – Из Аляска с мотор

 

 

 

Този младок беше на около 5-6 метра от нас:

Белоглав орел – Из Аляска с мотор

 

 

Марината в Homer:

Марината в Хоумър – Из Аляска с мотор

 

 

По някаква причина стари кораби страшно ме привличат, като че ли имат безкрайна история:

Стари кораби, Хоумър – Из Аляска с мотор

 

 

След като се завърнахме от Homer, историята от предишния ден продължи.

Месо, огън, бира,

нали разбирате за какво става въпрос? 😀

Влизаме в магазина за алкохол, и аз викам на продавача: “Пак сме тук!!!” Той отвърна лаконично: “Забелязах…” Посмяхме се.

Върнахме се до къмпинга с покупките, и подкарахме на живот. Ваканция!!!

Барбекю – Из Аляска с мотор

 

 

Добре, но в един момент

ни налетяха милиони малки хапещи мушички

Дики не можа да си намери мрежата против комари, и се препдазваше както можеше:

Лагер – Из Аляска с мотор

 

 

В един момент му писна, и се качи на мотора, както си беше по анцуг и пантофки за да си купи мрежа против комари:

Из Аляска с мотор

 

 

 

Ей т’ва е характер 😀

След като се върна, всички поседяхме около огъня, но тези мушички както внезапно дойдоха, така и внезапно изчезнаха… На лягане се сбогувахме с Дики, на другия ден той тръгваше да хване ферибота до щата Вашингтон, а ние–на

риболов на сьомга

13 ден

Станахме раничко, Ерик ни беще казал да сме готови че започваме в 8 сутринта. Доста по-добре от първоначалния план за среща в около 4 сутринта 😀

Аз, както се подразбира, се повъртях да пия кафе. Нищо лошо, по същото време си проверих чантата за деня. Бира, сандвич, шапка, разрешително за риболов, и някои топли дрехи. Оставихме и бележка с довиждане на Дики, който още хъркаше здраво.

Ерик пристигна, с камиона и лодката на ремарке зад него, запознахме се, стиснахме ръце, казахме си някоя и друга шега за добрутро и потеглихме.

След малко време стигнахме до

река Касилоф:

http://en.wikipedia.org/wiki/Kasilof_River

 

Kasilof River, Аляска, Съединени американски щати

 

На тази река ще ловим сьомга или king salmon, който по това време се връща в реката от океана:

http://en.wikipedia.org/wiki/Chinook_salmon#See_also

Оказа се че времето за деня беше фантастично, с малко облаци да ни пазят от слънцето, и без забележим вятър. Вече настанени в лодката, ние се понесохме по течението на реката:

Аляска

 

 

Да ви запозная и с Ерик:

Риболов на сьомга в Аляска

 

 

Пуснахме въдиците, след като Ерик ни обясно техниката специфична за всеки тип стръв–яйца от сьомга, или парче солена херинга вързана за примамка. Същевременно се порадвахме и на природата:

Белоглав орел – Из Аляска с мотор

 

 

Риболов на сьомга в Аляска

 

 

Не бяхме сами, имаше и доста други лодки, но това не ни притесняваше:

Риболов на сьомга в Аляска

 

 

 

Минаха час-два, не помня… Докато в един момент внезапно дърпане на въдицата ме накара да изостря внимание:

Риболов на сьомга в Аляска

 

 

Ерик като спортен треньор ми казваше какво да правя… Не дърпай внезапно, остави го да глътне куката добре и т.н… Аз започнах да навивам макарата, но докато приближих сьомгата до лодката, тя се уплаши и ззззззззззз–дръпна надалеч. Още веднъж, аз навивам, и тъкмо другия край на въдицата стига до лодката и–ззззззз, пак изтегли надалеч. Така се борихме на няколко пъти. Започнах да се уморявам, и си мислех че ще изтърва улова, но не само аз се бях уморил:

Риболов на сьомга в Аляска

 

 

 

След като прибрахме улова с кепа, спряхме на брега да видим какво съм уловил:

Сьомга – Риболов на сьомга в Аляска

 

 

Сьомга – Риболов на сьомга в Аляска

Див мъжкар, най-малко 20-25 паунда, или около 9-10 кила. Документирахме събитието и с Ерик:

 

 

Също така и с колегата:

Сьомга – Риболов на сьомга в Аляска

 

 

След триумфалните снимки, Ерик отново бутна лодката в реката и ние продължихме, вече напълно наострени с внимание след първоначалния улов.

Докато ми провървя отново, и този път улова беше женска сьомга, не дива а пусната в реката:

Сьомга – Риболов на сьомга в Аляска

 

 

 

Оттук нататък каквото и да хвана, отива обратно в реката. Дневният лимит е две–само едната от които може да е естествена. Ерик сподели че аз съм първия за тази година който е хванал 2 за един ден. Не знам дали му повярвах, но все пак звучеше като добро постижение.

Колегата по едно време също закачи една която дръпна много яко. В същото време и той опъна въдицата рязко. Сьомгата за съжаление се откачи и избяга.

За съжаление краят на деня настъпи, и ние стигнахме до мястото където изтегляме лодката навън. Имаше доста гларуси, крясъците бяха доста оглушителни.

Риболов на сьомга в Аляска

 

 

 

Калният път нагоре…. Добре, че имаше теглич:

Риболов на сьомга в Аляска

 

 

Риболов на сьомга в Аляска

Позирах още веднъж, този път с целият улов за деня:

 

 

Също така и с Ерик:

Риболов на сьомга в Аляска

 

 

С удоволствие споделих по бира с Ерик, той напълно заслужаваше след като греба цял ден, а ние само се возихме в лодката. Докато бяхме в лодката, той отказа бира. След като лодката вече беше извън реката, той майсторски изряза 4 големи филета, извади хайвера от женската, и останалото беше подарък на гларусите.

Виждайки че сме на мотори и нямаме възможност да се оправяме с риба, той ни покани у тях за да ни проготви сьомга на грил.

Ей това се казва прясно 😀

Сьомга – Риболов на сьомга в Аляска

 

 

Миришеше вкусно:

Сьомга – Риболов на сьомга в Аляска

 

 

 

Ерик дори предложи да закара улова до магазинче, където щяха да разфасоват и запечатат всичко във вакуум. След това да го остави във фризера си и когато Джо се върне в Аляска, ще ми го прати по самолет. Супер!!! Звучи като добър план, иначе аз на мотор и сурова риба няма да се оправя. Жестът беше неоценим, и дори сега когато пиша не мога да не изпитвам благодарност за всичката тази помощ. На прощаване дори ни подари един пакет с негова пушена сьомга. Невероятен човек–беше доста интересно докато слушахме как с жена си през зимата са трапери, вдъхновени от старите тефтери на дядо и, които те са намерили случайно в стар сандък. Там дядото е описвал любимите си места и техниката която е използвал. Те следват неговите инструкции като начин за почитане на паметта му.

14 ден

След пълнодневен роболов, печена сьомга, и огън късно вечер, амбицията да станем и да сме на път рано звучеше прекалено оптимистично.
Нямаше как, трябваше да го направим. Плана за този ден беше

да стигнем до Fairbanks

Разстоянието до там от Soldotna е 505 мили, или 812 км:

http://www.google.com/maps?saddr=Soldotna,+AK&daddr=Fairbanks,+AK&hl=en&sll=62.67064,-149.38777&sspn=5.14888,19.753418&geocode=FWL4mgMdYwj_9ik_vkB3YWHGVjH-7nNkYGV_VA%3BFZJY3QMd2wYy9ympZf1nT0UyUTE69_4J4AXYsw&vpsrc=0&doflg=ptk&mra=luc&t=h&z=6

Не помня много от сутринта–само това, че беше раничко и че бях страшно доволен че не се налагаше да хвърча из града и да се занимавам с пакетиране на риба…

Обратно на път за Anchоrage спряхме да се насладим на това езеро:

Езеро в Аляска

 

 

Панорама благодарение на колегата:

Езеро в Аляска

 

 

Отново избрахме да преминем през Anchorage колкото се може по-бързо. Тежко движение ни забави, и по време на зареждане на бензиностанция забелязахме че е време за обяд. Отново благодарим на Ерик, нагънахме пушената сьомга:

Сьомга – Риболов на сьомга в Аляска

 

 

 

 

Хммм, следващото което помня може да не се хареса много… Както и да е, това стана, това пиша. Следващият град по пътя се случи

Wassila, градът на Сара Пейлин…

Сега, писнало ни е до уши да слушаме как там “трябвало да се оцелява”, как там “хората за далеч от всичко и трябва да се прехранват” и т.н. Пълна измишльотина – беше натъпкано с к’ви ли не магазини както навсякъде другаде по USA, а и движението беше отвратително. Не само това, но и

шофьорите бяха под всякаква критика

Например–напред виждам червен светофар и съответно забавям скорост. Това не се понрави на охранено женище във голям автомобил зад мен, ядосано ме изпреварва от дясно, само за да забие спирачки пред мен и така чакаме за зелен сигнал :livid:
Най-смешното беше, че след зеления светофар още веднъж забива спирачки, за да влезе в бензиностанция :highly_amused:. Голям зор за 2 метра напредък 😀

Както и да е, след като най-после се отървахме от “истинската” Америка на Пейлин, продължихме

по Glenn Highway към Fairbanks:

Път – На мотор през Аляска

 

 

За съжаление дивотиите продължиха. Спираме да заредим, по това време “банда” мотоциклетисти, в интереса на истината хлапетия, пристигат също… Също така следвани от кола, с момче и момиче. Тоя вътре в колата по едно време почва да ръкомаха оживено, гледайки в наша посока. Отивам до там да го видя кво иска, той обяснява “Аз говорих с момчетата с които сме заедно…” Добре, а би ли се мръднал назад сега, че да изляза с мотора напред, да не го бутам назад? Отговора беше не. Ей това е–също като в Калифорния, само дето е по- на север.

Махнахме се и оттам. Пътят беше доста оживен от туроператори в автобуси, карайки баби насам натам да видят

Denali

Стигнахме и дотам, и честно казано гледката си заслужаваше, макари и да и се насладихме от разстояние:

Аляска

 

 

 

Това е може би една от любимите ми снимки от това пътешествие:

Аляска

 

 

 

Не стояхме много, все пак нашата задача за деня беше тежка. Продължихме към Fairbanks. Когато наближихме града, слънцето вече беше слязло доста ниско. Имайки предвид че дните по това време на годината тук са много дълги, беше късно вечер, 22:20. Сянката все още ме следваше, въпреки късният час:

Път – На мотор през Аляска

 

 

 

Информация от форумите ни беше подсказала, че може да намерим

стая в общежитията на университета на Аляска

на достъпна цена. Речено сторено, намерихме университета и се устроихме там за следващите няколко дни. Не е лошо, до сега живяхме в къмпинг, а тук има и баня и перални, макар и да са в коридора!!!

стая в общежитията на университета на Аляска

стая в общежитията на университета на Аляска

 

 

 

Трябваше да сменим гуми, масло, да проверим вериги и т.н по време на престоя тук. Освен това и трябваше да решим дали да се осмелим да стигнем до Северният океан до Deadhorse, по Dalton Highway, пътят който е описан доста подробно в шоуто Iceroad truckers.

След като се настанихме, аз и колегата имахме доста сериозен разговор… Той заяви, че целта му е да се опита да стигне до Северният океан, и е готов да тръгне сам. Аз бях доволен с постигнатото, нямах интерес да направя същото, а и тревогата ми беше телефонното интервю с Москва. Исках да бъда сигурен, че мога да получа сигнал когато ми се обадят. Колегата провери покритието, и изненада – има покритие в Deadhorse. Аз изпаднах в размисъл–не ми пука, ако работата в Русия се провали, но за шефа е от голямо значение, той разчита на мен… Въпреки това аз съм с колегата в това пътешествие, и ако сме тръгнали заедно, не би трябвало да го изоставям…

Майната му, да става каквото ще, ако интервюто се провали, ще намеря начин да говоря с Русия по-късно. Заминавам с колегата до Северния Океан.

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Аляска – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂