Най-добрите пътеписи от света и страната – писани от всички вас
Продължаваме пътуването из Америка, което започнахме през 2018-та година с Валентин (http://patepis.com/?p=83932). Следващата 2019-та година правим двумесечна обиколка на Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ). Първата част започнахме с кратко въведение към пътешествието (http://patepis.com/?p=87234),...
Продължаваме пътуването из Америка с Валентин. Днес продължаваме през северна Аляска, за да достигнем Северния ледовит океан. Приятно четене:
Продължаваме пътуването из Америка с Валентин. Днес продължаваме през западна
Канада за да достигнем границата с Аляска. Приятно четене:
Завършваме обиколката на Аляска заедно с Румяна. Първоначално стигнахме до Северния ледовит океан, после минахме покрай най-високия връх на Северна Америка – Мак Кинли, а днес стигнем и до Края на земята. Приятно четене: ...
Продължаваме с обиколката на Аляска заедно с Румяна. Миналия път стигнахме до Северния ледовит океан, а днес ще минем покрай най-високия връх на Северна Америка – Мак Кинли. Приятно четене: Аляска –...
Днес започваме едно пътуване из Аляска, в което още първия ден ще стигнем до Северния ледовит океан. Приятно четене: Аляска – на север, в бъдещето част първа От Феърбанкс до Северния Ледовит...
Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, обиколихме полуостров Кенай, ловихме сьомга в реките на Аляска, после стигнахме и разгледахме Северния ледовит океан :), тръгнахме назад в посока Канада, а за последно минахме от Лебедобо езеро до Принц Рупърт
Днес продължаваме към остров Ванкувър
Приятно четене
24 и 25 ден
Станахме рано, доколкото си спомням беше 4 сутрин. След баня и проготвяне на багаж, излязохме навън. Проблема беше изкарването на моторите на улицата по стръмна пътека зад къщата. Обещахме предната вечер да не ги палим, за да не будим спящите.
Аз предложих план, колегата се съгласи. Добре, но като стигнахме донякъде, градинката беше заградена с камъни. Колегата кипна и подметна нещо, но се справихме.
На пристанището пристигнахме рано, около 5:30 сутрин. Бяха ни казали да дойдем 2 часа преди тръгване. Оказахме се втори зад Джон, който е нямал предварително закупен билет и е спал пред терминала!! Скоро дойде и Ейдриън, за когото споменах вчера. Сърдечно се поздравихме, и разбира се четиримата се отнесохме в разговор по тема мотори, случките по пътя, и т.н. Като че ли времето да се качим във ферибота дойде неусетно. Да ви представя Ейдриън:
Сузукито вдясно е на Джон. Моят мотор, и този на Ейдриън:
След като бяхме сигурни, че моторите няма да мръднат, се качихме на палубата. Между другото, персонала на кораба се занимаваше с връзването, те знаят какво правят. На излизане от пристанището се обърнахме да видим
уютен малък град с разкошни планински и морски изгледи, за последен път:
Това ни е маршрута за днес, през Вътрешния Пасаж (Inner Passage):
Нашият кораб е нов, завършен през 2009 в Германия. Казва се “Северната Експедиция” (Northern Expedition). Допълнителни снимки и информация има тук:
http://www.bcferries.com/onboard-experiences/fleet/ne_tour/index.html
Един от салоните:
Това е което аз самия успях да снимам от кораба:
Вече сме на път!!!
Още веднъж да представя Ейдриън:
Слязох до ресторанта където поръчах закуска (с бира!!!). Скоро дойде и Ейдриън. Той е бил пилот в Швейцарските авиолинии. Писнало му е, и се е преместил в Британска Колумбия да отглежда коне. Той ме изуми с умерения си тон, винаги любезен, и като че ли също така винаги спокоен и щастлив. Ако всичко това е от гледането на коне, безкрайни поздрави.
Аз бях безкрайно уморен. Докато бях седнал в единия от салоните, заспах за дълго време. Дори сирената на кораба, с която капитана сигнализираше че можем да видим китове ако излезем на палубата, не ме размърда с часове. Беше следобяд когато се събудих.
Още интересни изгледи от днешния маршрут. Ако има интерес, ще избера още някои. Аз се затруднявах да избера само няколко:
Това мисля че е Bella Coola, но не съм сигурен:
Вече се здрачава:
Като че ли наближаваме нашата дестинация, Port Hardy
Слизаме долу за да се приготвим да стъпим отново на суха земя, тук съм с Ейдриън:
Той не за пръв път посещава Port Hardy, и беше доволен да ни помогне с информация къде да пренощуваме:
Да ви представя и Джон, голяма скица и съм много доволен че се запознахме:
Оказа се че има удобен малък парк точно до пристанището. Тръгнахме всички заедно, водени от Ейдриън. Може би изминахме 300-400 метра докато стигнем. Вече сме на
Тук се срещнахме и с един англичанин който беше на велосипед, Ollie. Страхувам се че ние бяхме твърде шумни за него, защото той скоро каза довиждане и потегли.
Ние си поговорихме още малко, ударихме по някое уиски, и се прибрахме по палатките. Данни от днес няма да показвам, не мога да получа кредит за покритата дистанция 🙂
25 ден
На следващата сутрин станахме късно. Не можах да повярвам като погледнах телефона – беше почти 10 часа!!! Добре се спи покрай морето…
Джон вече го нямаше. Ейдриън също, но беше оставил бележка че отива до Port Hardy да търси закуска, и може би ще се видим там. Започнахме и ние да се приготвяме за тръгване, но също така отделихме малко време да се Огледаме наоколо. Това са някои от изгледите от къмпинга:
Не беше никак зле 8)
Аз също така отделих малко време да стегна и смажа веригата, че отново тракаше по предпазителя.
Най-накрая
След като стигнахме, заредихме и паркирахме, за да вземем кафе и нещо за закуска от някакво местно малко кафене:
Предлагаха интересни напитки, с листа от чай, които не бяха филтрирани:
Колегата намери нещо за закуска:
Също така намери и нов приятел:
Имаше интернет – аз проверих имейл и започнах да свалям маршрути за деня. Колегата тук натяква че все съм на линия, затова и е направил тази снимка:
След като изпихме кафето (страшно горещо беше да се стои навън), започнахме да слагаме якета, ръкавици и шлемове… Семейна двойка на възраст се качваха в камиончето си, и разбира се, ни заговориха. Дадоха ни куп съвети къде да останем за вечерта на западното крайбрежие на острова (това беше целта ни за деня), да минем покрай океана защото пътя там е панорамен, а ако искаме, острова предлага около 7 000 мили планински пътища!!! Отново се запознахме с доброжелатели – накрая бладорахме и потеглихме. Плана беше да караме по източното крайбрежие на острова, да стигнем до средата, след това да хванем пътя за западното крайбрежие.
Пътя следвайки океанското крайбрежие не се оказа добро решение. Имаше гъст трафик и докато аз го толерирах, колегата беше готов да си прегризе лакътя… Качихме се на магистралата и мръднахме доста по-бързо.
След време спряхме да заредим отново в
Заредих, и влязох да платя. Оказа се, че съм влязъл през служебния вход, който интересно гледаше към улицата. Изведнъж се оказах зад тезгяха 😀 Както и да е, хубавицата там не ми направи забележка, и аз платих и излязох. Седнах на външната маса с две дами в лятно облекло. Едната от тях се оказа майка на момичето зад касата. Тя ми направи забележка че не съм уцелил правилния вход, и като че ли всички гледахме с хумор на ситуацията. Запознахме се, и те започнаха да ни разпитват откъде сме, и колко сме пътували.
Разказахме нашата история набързо, и дамата която ме скастри възкликна: “Ей виж, тези момчета са като Charley и Ewan!!!” Гледали са дисковете и са големи почитатели. Аз се въздържах и не казах: “След малко и Клаудио ще пристигне…” Питахме ги къде да хапнем, и тя отново възкликна: “The FBI!!!” Ние с колегата се погледнахме объркано, а тя обясни: “Това е Fanny Bay Inn, а не ФБР..” Аааа, ясно… На тръгване ги питах коя от тях идва с нас 8) Получих отговор от рода на: “Мъжа ми се прибира скоро…”
Скоро намерихме и ханчето, което се оказа популярно с мотоциклетисти:
Съжалявам, че не купих такава тениска:
Сервитьорката/барманката беше като кукла, очите ми останаха в нея… Питах я какво би трябвало да си поръчам тук, и тя ми каза че стридите тук са специалитет:
Когато плащахме сметката, тя донесе машинката за кредитните карти при нас. В същото време успя да си пусне косата и да се наведе над масата… Притъмня ми пред очите. Платих цялата сметка, а мисля че също така оставих и толкова бакшиш. Все пак успях да щракна снимка незабелязан:
Това е сайта на ханчето:
Fanny Bay, Британска Колумбия V0R, Канада
След като си оставих очите, сърцето, и портфейла, потеглихме към западната част на острова.
Скоро пътя минаваше през гъсти гори с гигантски дървета:
По едно време умората ме налегна. Опитвах се да се боря, и тръсках глава. Скоро умората победи и заспах… Когато отворих очи видях че съм в другото платно, на път да прегърна един от тези:
http://www.greggharrison.com/images/18wheeler.JPG
Веднага се прибрах в моето платно. Като че ли умората внезапно изчезна. Продължих да карам изтръпнал…
Скоро стигнахме и до
http://www.hellobc.com/port-alberni.aspx
Докато минавахме през централната част, спряхме на светофар. Колегата беше пред мен. Светна зелено и потеглихме, но не задълго. Няколко метра след това колегата дръпна настрана, а и аз зад него. Той се обърна и каза: “Веригата ми я няма…”
Аз се залях от смях: “Флинтстоун, как стигна от Северния океан до тук?”
Той изтича назад до светофара да търси верига:
Не мога да обясня как по същото време аз умирах да се смея. Той досега ми се подиграваше че все чистя моята верига, че ще я скъсам от чистене, и че той чака всеки момент моята верига да падне. Тя падна, ама на кого?
Оказа се че сме точно до бензиностанция, и тикнахме мотора там за да решим какво да правим… Звеното което съединява веригата се е скъсало:
Макар че имаше магазини наоколо, в Канада затварят рано вечер. Аз задействах да намеря помощ. Намерих интернет, след това и адреси за магазини с резервни части. Затворени… Колегата се обади на жена си, за да и каже че сме по пътя с авария. Поне бяхме в града, и хотели колкот щеш…
Изненадващо, аз не бях разтревожен. Излязох на улицата и махнах на минаващи колеги:
Да ви запозная с Кен, Дейвид и приятелката му която е зад него. Обясних положението. Кен ми каза: “Сега всичко е затворено, но ела с мен до моята работилница, аз сигурно имам тази част” ОК, карам зад него. Стигнахме до работилницата, той се порови, намери едно което като че ли ще пасне, и айде обратно.
Колегата се зае да монтира веригата:
Съединението пасна!!! Да ви запозная и с героя на деня – Кен, индианец:
Кен посещава Стърджис всяка година и минава през Монтана. Казахме му да се обади за да се видим когато минава. Поне да го почерпим с бира.
Кен и Дейвид дори ни придружиха до магазин, който те препоръчаха. Планувахме да спрем там на връщане за да сменим веригата. Не моята, а на колегата 8) Чистил съм я аз много…
Продължихме към западното крайбрежие, като пътя беше с многобройни остри завои. Може да се видят на тази карта:
http://www.google.com/maps?q=port+alberni+to+tofino&saddr=port+alberni&daddr=tofino&hl=en&ll=49.145334,-125.352631&spn=0.227277,0.615921&sll=37.0625,-95.677068&sspn=35.219929,78.837891&geocode=FTeA7wIdB5mP-CnPGUTaNveIVDFthbmjwGFwgQ%3BFbIB7gIdY-F – ClDOAmwzJCJVDE1GnRaaZUQMw&vpsrc=6&t=h&z=11
Аз едва не катастрофирах минавайки през един от тях, навлязох много бързо… Започна да се здрачава и да става студено.
Стигнахме и до Long Beach, където останахме за вечерта. Някои изгледи от
Някои данни в края на деня:
Очаквайте продължението
Автор: Александър Петков
Снимки: авторът
Други разкази, свързани с – на картата:
Канада
Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, обиколихме полуостров Кенай, ловихме сьомга в реките на Аляска, после стигнахме и разгледахме Северния ледовит океан 🙂 За последно тръгнахме назад в посока Канада.
Днес продължаваме със северните част на Канада
Приятно четене
22 и 23 ден
За наш късмет моторите не пострадаха през нощта отвън, макар обстановката наоколо въобще да не вдъхваше доверие.
На следващата сутрин потеглихме около 9 сутрин.
спряхме за момент за снимка:
Преминахме през места които видяхме на път за отиване.
беше едно от тях (http://en.wikipedia.org/wiki/Teslin,_Yukon)
Около 2 следобяд стигнахме до
където спряхме за дрямка. Краткият отдих беше добре дошъл защото отново заспивах по пътя.
Този път не пропуснах да се огледам наоколо:
Стигнахме и до миля 833 на Alcan Highway, точно
Watson Lake, Юкон Y0A, Канада
имаше бензиностанция и място където може да се хапне.
Оттук започва и знаменития с планински гледки Cassiar Highway, който ни беше връзката до Prince Rupert, където ни чакаше ферибота.
Там се наложи да чакаме кола-водач, тъй като
Оказа се, че ние следвахме последната кола не само за този, но и за следващите няколко дни, защото затвориха този път поради все по-голямата опасност от горски пожари в близост до пътя. Интересното беше, че ние с дни наред чухме въпроса “Ще бъде ли отворен този път?” мислейки че става въпрос за сняг… Знаехме че снегът се е стопил, но не се сетихме да се съобразяваме с други природни условия. Винаги е добре да се провери drivebc.ca преди пътуване
Докато следвахме водача, мама черна мечка с дечица пресече пътя пред нас. След малко отново спряхме за известно време… Най-накрая на водача му писна да чака с нас, и ни остави да продължим сами до другата бариера.
Когато стигнахме до следващата бариера, се срещнахме с 4-ма израелци. Те бяха на BMW-та от рода на чисто нови 1200 GS издокарани с каквото може, и чакайки да ги пуснат през бариерата, пушеха пури. Запознахме се. Оказа се че единият от тях е половин българин. Той сподели, че майка му е от Пловдив, но за съжаление самият той никога не е бил там. Като човек живял в Пловдив години наред, аз започнах да говоря разпалено за този град 🙂
На сбогуване аз и колегата им дадохме нашите билети за канкан шоуто в Dawson. Билетите важат за цял сезон, и се надявам че са ги ползвали и че шоуто им е харесало.
За съжаление, също така трябва да споделя някои неприятни новини… по-късно научихме, че израелците (не съм сигурен кой точно от тях) са катастрофирали по Dalton, на път за Северния океан… Разбрах че един от тях е имал злополука, оставили са мотоциклета край пътя. Надявам се вече да е добре и Новата година да го е посрещнала с планове за нови пътешествия.
Снимка от случилото се:
Катастрофата (http://advrider.com/forums/attachment.php?attachmentid=271674&stc=1&d=1308438945)
Повече подробности за злополуката в тази тема в ADVRider:
http://advrider.com/forums/showthread.php?t=697785
Минахме участъка с горските пожари и започнахме да се наслаждаваме на гледките.
Спрях да щракна тази снимка:
Dease lake
Чух необикновен шум от мотора, но не можах да разбера къде беше… Дръпнах настрана и чаках колегата да се върне, след като му обясних проблема. Той яхна моя мотор и го покара за известно време, опитвайки се да разбере какво е станало. Оказа се че веригата се е разтегнала, и започна да опира в единия от пластмасовите предпазители. Решихме да продължим и да я стегнем по-късно.
Проблема беше че по-рано аз отново реших да подмина бензиностанция. Съветът който най-често получихме е да заредим където има бензиностанция, дори да имаме гориво. След проблема с веригата ние закъсняхме за бензиностанцията в Dease Lake. Когато пристигнахме там, беше вече затворено, а ние почти нямахме гориво… Решихме да продължим напред за да наваксаме разстояние и да спрем на следващата бензиностанция на около 80 км, за да чакаме докато отвори сутринта. Надявахме се да намерим място за нощувка.
Скоро започна и да вали. Това беше едва втория път да ни вали дъжд за цял месец, като първия път преваля само за около час. За наше разочарование наистина валеше, и аз нямах търпение да се измъкна от водата тъй като ботушите ми бяха подгизнали.
Стана наистина тъмно, и с дъжда вече нищо не се виждаше. Стигнахме до следващата бензиностанция намираща се в
и решихме да останем до сутринта. Освен бензиностанция, имаше няколко къщи и училище. Iskut е индианско или, както е правилното в Канада название, First Nations* селище. Опитахме се да намерим сухо място пред бензиностанцията, но нямаше такова.
Направихме обиколка и видяхме училището. Решихме да пренощуваме там, намерихме подслон върху бетона под козирката на входа:
Колегата реши да спи между моторите, аз се настаних до задните гуми. Близо до дъжда, но на сухо:
Не помня да съм бил толкова щастлив някога през живота си заради местенце със сух бетон. Аз се настаних колкото се може по-удобно, с надуваемия дюшек и спалния чувал. Нали затова съм ги помъкнал? Колегата, боейки се че някой ще мине да ни се кара, спа между моторите със всички дрехи и шлем на главата.
Някои данни от деня, снимката е направена от колегата в 5:30 на следващата сутрин:
23 ден
Колегата е станал рано сънувайки че някой през нощта го е издърпал измежду моторите, и той е съдрал седалката на моя мотор мъчейки се да се хване за нещо…
Аз по същото време спах безгрижно:
Най-много се притеснявах че ще бъдем заварени както спим върху цимента от куп деца които са дошли на училище… За наш късмет този ден се падна в неделя. След време аз също се събудих, и колегата ми каза за сънищата си. Аз го бъзиках че седалката ми наистина е съдрана, като че ли разказаното от него наистина се е случило, може би са били извънземни, и да вземе да се провери за разрези по тялото 😀
Пих кафе и започнах да се оглеждам наоколо. Още веднъж къмпинга ни от снощи:
Невероятни планини, а и дъждът вече беше спрял:
Ако мога да опиша това масто с една дума, би било “Спокойствие”…
Започнахме да чакаме пред бензиностанцията, но беше още много рано, поне 2-3 часа докато отворят…
може би пък да има табела да ни каже колко далече е следващата бензиностанция. Нямахме късмет, и се върнахме. Тръгнахме да търсим нещо за ядене. Отбихме се до каквото ни приличаше на мотел, но беше затворено.
Затова пък намерихме нов приятел:
Колегата погледна през прозореца на мотела и почука. Оказа се че собствениците още спят, но ни чуха и станаха: “Никакъв проблем, заповядайте вътре, ще ви направим закуска. ” Стопаните се оказаха двама братя близнаци, Ed и John:
Казаха ни че кучето се казва Джак.
Добре ни нахраниха:
Разказаха ни как живеят. Преди време когато са работели в гората са застреляли гризли в самозащита. След това са имали куп проблеми, някой на държавна позиция не спрял да съди този който е застрелял мечока. Всичко накрая е минало добре – добър адвокат го е защитил успешно. Харесват мотористи и се надяват да ги привлекат като клиентела.
Високо препоръчано място, не мога да се отблагодаря достатъчно и на двамата за гостоприемството:
Върнахме се до Iskut и заредихме.
където гледките проължиха да изумяват.
Лиса вече се връщаше със закуска:
Пътя напред, тук отново спряхме да починем поради умора:
Още веднъж спряхме да заредим, този път на Bell 2 Lodge (http://bell2lodge.com/), невероятно красиво място:
Bell 2 Lodge
След като платих за бензина се обърнах да излизам. Сладураната зад касата закачливо ме подсети: “Не си забравяй кредитната карта”, като ми я подаде. Аз се засрамих, но отвърнах: “Иначе какво, до мола ли отиваш?”
Въпреки че трябваше да изминем 400 мили (~640 km) за днес решихме да се отбием за да разгледаме Stewart и Hyder. Ето това беше маршрута с отбивката:
http://www.google.com/maps?saddr=Iskut,+BC,+Canada&daddr=Hyder,+AK+to:Prince+Rupert,+BC,+Canada&hl=en&sll=56.010285,-129.157665&sspn=5.874615,19.753418&geocode=FXV3cgMdm5xA-CnvfAS-Xob3UzFowCNP3iGjEA%3BFZ08VQMdYO8_-Cn3MzfjhtELVDEMp4WY0khVAg%3BFWGlPAMdHp07-ClpRX9rE9VyVDESVtlND-MHcQ&oq=Hyder&vpsrc=0&mra=ps&t=h&z=6
Още докато направихме отклонението по Stewart Highway, видяхме някои от местните минувачи:
Отдавна не бях показвал меца. Извинявам се за снимката, напраеих я в движение, но поне успях да хвана мечката в кадър.
Още от този панорамен път:
Още информация и снимки:
http://www.env.gov.bc.ca/bcparks/explore/parkpgs/bear_gl/
Скоро стигнахме и до
Основаването на това селище е свързано с търсене на злато, от двама братя – Джон и Робърт Стюърт (http://stewartbchyderak.homestead.com/homepage.html).
Така и така сме толкова близо, решихме да отидем и до
Отново в Аляска:
Пътят на обратно:
Интересното беше, че това селище може да се стигне по земя единствено от Канада. Това е най-източното населено място в Аляска. Повече може да се прочете тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Hyder,_Alaska
На връщане отново минахме границата 🙂 Митничаря ми погледна паспорта, и възкликна: “България?!?!” Оказа се че той е учил един семестър в София като студент. Много му е харесало.
На връщане отново опитах да снимам глетчера:
Скоро отново стигнахме до главния път до
Навлязохме и в участъка който се съединява със магистрала номер 16:
Красиво, но стана студено. Спряхме за кратка почивка:
Колегата като че ли го сърби главата 😀 Или това, или маха тапите от ушите:
Най-накрая
Търсейки пристанището, аз забелязах този залез. Дори се върнах втори път тук, за да го снимам:
Докато търсихме пристанището, забелязах още един колега на KLR 650. Свирнах му и помахах, като той също отвърна. След като се оправихме с билетите, питахме къде може да пренощуваме. Казаха ни че в чакалнята на пристанището не се спи, но може да останем навън. Навън беше студено, и затова питахме за мотел или хостел.
След като ни упътиха, намерихме индийски ресторант където спряхме за вечеря. По едно време гледам че някакъв човек се върти около моторите. Излязох навън да го питам с какво можем да му помогнем. Оказа се колегата на който махнах по-рано. Запознахме се – казва е Adrian (Ейдриън), и е швейцарец. Той се е изкефил че някой му е обърнал внимание и тръгнал да ни търси за дружинка. Той също ще пътува с ферибота следващата сутрин, и се уговорихме да се съберем.
След вечеря намерихме хостела. Изпросихме си паркинг зад къщата, но беше стръмно. Както и да е, не са на улицата, на сутринта ще измислим как да ги тикаме нагоре…
Беше забавно, имаше характери от къде ли не. Момиче пътуваше сама с кучето си, и учтиво ни пита дали кучето ни притеснява. Тя се заговори навън с колегата, докато някой ги е скастрил през прозореца заради шума 😀 Не бях аз, поне аз нищо не чух. Това ни беше стаята в хостела:
Очаквайте продължението
*Езиците, които не правят разлика между индианец и индиец им се налага да измислят какви ли не евфемизми, променящи се във времето 😉 – бел.Ст.
Автор: Александър Петков
Снимки: авторът
Други разкази, свързани с Аляска – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂
Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, обиколихме полуостров Кенай, ловихме сьомга в реките на Аляска, после стигнахме, а накрая и разгледахме Северния ледовит океан 🙂
Днес ще тръгнем назад в посока Канада.
Приятно четене
20 и 21 ден
Сутринта станахме рано, за да тръгнем от Колдфут и да стигнем до Феърбанкс. Би трябвало да добавя малко информация, за която забравих по-рано… Докато прекарахме няколко дни във Феърбанкс преди да потеглим по Далтън, ние закупихме билети за ферибота от Prince Rupert, който се намира в Британска Колумбия, с последна спирка до остров Ванкувър. Билетите ни бяха за 6 Юни и ако не се появим, изгаряха. След като изгубихме един ден в Дедхорс когато се върнахме, а след това и още един по Далтън след като го минахме само наполовина с аварии, това ни остави 4 дни да изминем 1700 мили (2720 km).
Преди да тръгнем, отделихме време за кафе и баня. Не се знае кога ще мога да ползвам баня отново 😀 Докато бях там, Jack и жена му, които бяха на лъскавото BMW, като че ли тичаха къ мотора, казвайки: “Довиждане, радваме се че се видяхме отново, успех…” След всичките проблеми които имахме вчера аз също бих избягнал такива като нас…
Накрая тръгнахме, знаейки че ни чака доста път, но не изпуснахме шанса да направим снимки. На връщане спряхме на Полярния кръг:
Полярният кръг
На връщане спряхме отново на кафето Hotspot. Аз поръчах солидна закуска, този път без бира. Нямаше как, дори тази която носех беше свършила 🙁
Ако нещо не е харесано, може да се ползва този бутон за да се направи оплакване:
Освен това в тоалетната ни е напомнено от надпис, че “не е толкова дълъг колкото си мислим”, и да се приближим.
Аз купих сувенири, между които и чаша на която пишеше “I survived the Dalton.” Не посмях да изкушавам съдбата и не я купих на отиване, но на връщане си я позволих.
Спряхме и на бензиностанцията
за да заредим за последно преди да стигнем до Феърбанкс. Уцелихме най-неподходящия момент когато имаше куп туристи от автобус, и колегата беше питан от бабичка дали не иска в момента да е на Harley… Доста дълго чакахме на опашка за да платим закупеният бензин. Този нашарен мотор също беше там:
Намерихме и подходящо място да направим снимки до нефтопровода в Аляска, който се протяга от Дедхорс до Валдес по цялата дължина на щата:
Колегата нагласява фотоапарата:
Докато се оглеждах наоколо, нещо изпръхтя край мен. Живота намира начин да си върви:
Спряхме и в началото (за нас вече края!!) на Dalton Highway
Стигнахме отново във Fairbanks рано вечерта, около 5-6 часа. Първата ни задача беше да намерим автомивка и да измием моторите от калциевият слой.
Намерихме автомивка. Там колегата се заговори с двама човека в камион, които са питали: “Вие листе мотористите от Dalton, които имаха проблеми по пътя?”
След това се обади в къщи. Докато беше на телефона, се обърна и каза: “Полицията те търси…” Моля?!?! Оказа се че SPOT сигнала който е изпратил предната вечер не е бил получен от жена му. Тя се е разтревожила, и се обадила в полицията във Fairbanks. Оттам са и казали че шофьори на камиони са съобщили за мотористи с проблеми, и че ще ни потърсят със самолет.
Шефа съответно е оставил няколко съобщения на моя телефон, от рода на: “Ако имате възможност се обадете защото чухме че сте имали проблеми и се чудим дали сте живи.” А сега де… Както и да е обадих се да кажа че всичко е наред. Научих че и колежката от Вашингтон се е обадила за да ме поздрави с успешното интервю и че заминавам за Русия. А аз още веднъж: Моля?!?!
След като успокоихме всички, които се тревожеха за нас, се заехме с работа:
Също така почистих и въздушният филтър. Беше и време да сменя маслото, и се понесохме към Walmart. Оттам ми отказаха да ми услужат с леген за масло, и трябваше да купя нов и да го ползвам веднъж. Явно миналият път сме прекалили, или просто някой друг е на смяна.
Не можах да повярвам на очите си кого срещнахме отново:
Andy и Phil!! След сърдечни поздрави, ги запитахме какво е станало. Те са спали до обяд, въпреки че са сложили часовник да ги събуди в 6 сутрин… Когато погледнах Харлито, имаше отново спукана задна гума. Казах на Andy, той не знаеше.
След всичко това, ние
вместо да оставаме във Fairbanks. Вече закъсняхме с 2 дена, и ако можем да наваксаме дистанция, ще можем да хванем ферибота. Казахме на Andy и Phil че ще останем на къмпинг по пътя, и ще вържем оранжева лента да покажем къде сме. Поехме отново. Мотора ми отново имаше проблеми, като угасваше и запалваше.
Изминахме около стотина мили и започнахме да търсим място за престой през нощта, което не отне дълго:
Лос ме изненада след като преминах през завой, но се разминахме. Върнах се до главния път и оставих оранжевата лента и бележка за Andy и Phil.
Някои данни от този ден:
21 ден
На следващата сутрин успяхме да станем сравнително рано. Целта беше да стигнем обратно до Whitehorse, Yukon, където се бяхме намерили отново с Дики преди време. Макар че ми се искаше да разгледаме нови места, пътят за връщане минаваше отново през Whitehorse. През Западна Канада и Аляска няма голям избор при избиране на маршрут – вариантите са общо взето само 2-3. Разстоянието дотам беше около 510 мили.
За съжаление не успяхме да се видим с Andy и Phil отново. Те или останаха във Fairbanks, или ни подминаха през нощта. Те имаха само 3-4 дни да стигнат до New York.
Delta Junction, Аляска, Съединени американски щати
Първата ни спирка за деня беше в Delta Junction, където и свършва знаменития Alcan Highway:
Delta Junction, краят на пътя
Някъде в началото ние се снимахме на миля Номер 0, и сега не пропуснахме възможността да направим снимки и на края. Общо взето заредихме и спряхме до информационния център, за да купим по някой сувенир. Много мотористи се снимат със статуите на комарите, но ние не успяхме, защото имаше по-големи мераклии:
Комари и комарченца
Интересно беше да се научи как се чисти нефтопровода който минава през Аляска. Тези машини минават по 6-7 мили, за да почистят восъчно-подобната материя, образувана от нефта, който е доста по-охладен когато протича през нефтопровода:
Машина за чистене на нефтопровод
След това
където огромните комари ни бяха накацали вечерта в къмпинга… Насрещният вятър беше брутален. Бях дал пълна газ, а мотора едва едва се движеше напред. Струваше ми се, че ако мотора вървеше малко по-бавно, би тръгнал назад. Скоро се наложи да спрем и заредим отново, и се оказа че изминахме едва около 30-35 мили за галон (~ 8l/100 km).
Както и да е, стигнахме до Tok, и отново спряхме пред ресторанта Fast Eddy’s, известен с мотористи (http://www.facebook.com/fast.eddys). Да си призная, не разбрах какво толкова специално имаше там – сандвичи и пица, и баби, дето се показват рано за да ядат с намаление… Колегата си поръча горещ шоколад:
След като излязохме оттам, се засякохме с група мотористи на BMW-та. Взели са ги под наем, и ще посетят Канада.
Скоро след Tok започнахме да имаме проблем с умора. Колегата разумно реши да спрем и да се разведрим. Аз постелих найлон и заспах върху асфалта, със шлем и ръкавици:
Умора
Около 90 мили по-късно
Митничарят събра всички мотористи заедно, и ни пита общо. Така се запознахме с Джон, от Oregon, който беше на V-Strom. Казахме на митничаря че имаме билети за ферибота, и Джон се заинтересува. Скоро говорихме само помежду си, при което митничаря махна отчаяно с ръка да минаваме.
Някои моменти от
Alaska-Canadian Highway
Беше интересно да видим шпертплатовата кола. Тези не ги бях виждал от както живях на източното крайбрежие:
Картонени полицейски коли
Тук някъде видяхме гризли покрай пътя. Имаше колега зад мен, който спря да я снима. За съжаление, аз не го направих.
Но пък затова доста по-късно аз бях впечатлен от залеза. Спрях настрана, изгасих мотора, и приготвих фотоапарата за да запазя тази снимка:
Тази снимка ми излезе доста скъпо… След като свърших с фотоапарата, аз опитах да запаля мотора… Хммм, още веднъж, аз опитах да запаля мотора…
Никакъв резултат.
Най-накрая мотора, след всичките тия проблеми от Deadhorse отказа да пали. След многократни опити аз се отказах и чаках колегата да се върне – той носеше инструментите с него. Това се случи на 50 км от Whitehorse. След време той се върна, и попита какво е станало. Казах му, и започнахме да разглобявам мотора край пътя. Махнах багажа, след това страничните пластмаси, след това седалката, след това пластмасите покрай резервоара, и накрая резервоара, за да стигна до свещта…
Аз се уморих само докато написах това, какво остава за тогава 🙂 Освен това вече беше около полунощ. Комарите след кратко време се настаниха където намериха възможност да хапят. Не мога да си спомня кога за последен път изредих толкова експлетиви…
Един индианец мина с пикапа си (като че ли в БГ се нарича джип) и каза че ако искаме да бутнем мотора в ремаркето, ще ни закара до града. Взехме му номера за всеки случай. Запознахме се, името му беше “О”. Питах го и втори път, защото си помислих че не разбрах когато си каза името първоначално. Скоро мина и друг индианец, който ни предупреди, че по пътя има гризли, на около 4 км от нас. Благодарихме му сърдечно за загрижеността. Колегата започна да проверява електрическата система. Накъсо, изкарахме лулата на свещта, вкарахме ч отново, и запали!!! Това е. Не знам какво сме поправили, ако въобще поправихме нещо, защото оттогава досега мотора си работи нормално, без да ми е правил проблема с угасването и запалването по време на движение. И до днес се чудя, но тогава останахме на пътя около полунощ.
Най-накрая около 1 сутринта стигнахме до
Уморени и ядосани, намерихме долнопробен мотел на висока цена. Не беше добро решение – наложи се да оставим моторите навън, където имаше някакъв досаден характер който все ги поглеждаше и гледаше да изпроси бира. Това беше единствената неприятна среща с канадец в продължение на 1 месец.
Някои данни от този ден:
Очаквайте продължението
Автор: Александър Петков
Снимки: авторът
Други разкази, свързани с Аляска – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂
Аляска
Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, обиколихме полуостров Кенай, ловихме сьомга в реките на Аляска, а за последно стигнахме непосредствено до Северния ледовит океан 🙂
А днес ще имаме честта да стъпим на самия бряг на Северния ледовит океан 🙂
Приятно четене
осемнайсети ден
Станах в 4 сутринта, за да имам време да направя кафе и да се опитам да събера мислите си в очакване на интервюто. В ресторанта бях сам, нямаше жива душа по това време… Интересното е, че можеш да си вземеш каквото ти хареса от хладилника, и да заплатиш по-късно. Система на доверие.
Чаках да стане 5, но сигнал вътре в бараките, които се наричаха хотел, нямаше. Излязох навън в паркинга, беше около 22F, някъде под нулата в Целзий.
Гледах, че телефона има сигнал и продължих да мръзна. Телефона звънна точно в 5 😯
Едната колежка се намираше във Владивосток, а другата във Вашингтон. Започна да се говори по руски, затова и се обаждаха. За да съкратя нещата, казаха ми че искат някой, който не само говори и пише езика, а и да може да води разговори по техническите въпроси на проекта по руски. Кажи-речи нищо не можах да обеля, само че разбирам езика, а също така чета и пиша. Като че ли само това повтарях. От другата страна имаше дълго мълчание. После започна да се говори за друго. След известно време приключихме и си казахме довиждане. Пълен провал. В 5 сутринта толкова можах да направя.
Прибрах се в стаята, а колегата ме пита как е минало. И той се е събудил. Казах му как оплесках работата. Той каза нещо в смисъл: “Сигурен съм че си се справил по най-добрия начин за момента, каквото и да се случи, не се притеснявай.” Опитах се да забравя.
Настъпи време за екскурзията до Северния океан. Отначало ни показаха видео: как BP взема нещата на сериозно и се грижи за природата, и т.н. Беше интересно да се научи как живеят работниците тук. Работят 2 седмици, после почиват за толкова. Общо взето работят половин година при сурови условия.
След това ни натовариха в бус за екскурзията до брега на Северния океан, като по пътя шофьорът се опита да покаже нещо по-интересно наоколо.
Кой да знае, че точно на брега на Северния Океан има гора определена като Национален Парк:
Тези “пълзачи” са интересни. Гумените балони са с 3-5 psi (0.2 до 0.34 atm) налягане. По този начин като минат през тундрата, не прегазват и стръкче трева когато пренасят тежки товари. Чухме и история, когато шофьор попаднал под един от тези пълзачи който минал през него. Когато пълзачът отминал, шофьорът станал и го догонил.
Всъдеход – „пълзач”
В очакване да достигнем до Северния океан:
Четете пълния текст>>>
