Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, обиколихме полуостров Кенай, ловихме сьомга в реките на Аляска, после стигнахме и разгледахме Северния ледовит океан :), тръгнахме назад в посока Канада, а за последно минахме от Лебедобо езеро до Принц Рупърт

Днес продължаваме към остров Ванкувър

Приятно четене

 Към Аляска с мотор

24 и 25 ден

Канада: От Принц Рупърт до остров Ванкувър

Станахме рано, доколкото си спомням беше 4 сутрин. След баня и проготвяне на багаж, излязохме навън. Проблема беше изкарването на моторите на улицата по стръмна пътека зад къщата. Обещахме предната вечер да не ги палим, за да не будим спящите.
Аз предложих план, колегата се съгласи. Добре, но като стигнахме донякъде, градинката беше заградена с камъни. Колегата кипна и подметна нещо, но се справихме.

Ферибот

На пристанището пристигнахме рано, около 5:30 сутрин. Бяха ни казали да дойдем 2 часа преди тръгване. Оказахме се втори зад Джон, който е нямал предварително закупен билет и е спал пред терминала!!  Скоро дойде и Ейдриън, за когото споменах вчера. Сърдечно се поздравихме, и разбира се четиримата се отнесохме в разговор по тема мотори, случките по пътя, и т.н. Като че ли времето да се качим във ферибота дойде неусетно. Да ви представя Ейдриън:

Сузукито вдясно е на Джон. Моят мотор, и този на Ейдриън:

След като бяхме сигурни, че моторите няма да мръднат, се качихме на палубата. Между другото, персонала на кораба се занимаваше с връзването, те знаят какво правят. На излизане от пристанището се обърнахме да видим

Prince Rupert,

уютен малък град с разкошни планински и морски изгледи, за последен път:

Това ни е маршрута за днес, през Вътрешния Пасаж (Inner Passage):

Нашият кораб е нов, завършен през 2009 в Германия. Казва се “Северната Експедиция” (Northern Expedition). Допълнителни снимки и информация има тук:

http://www.bcferries.com/onboard-experiences/fleet/ne_tour/index.html

Един от салоните:

Това е което аз самия успях да снимам от кораба:

Вече сме на път!!!

Още веднъж да представя Ейдриън:

Слязох до ресторанта където поръчах закуска (с бира!!!). Скоро дойде и Ейдриън. Той е бил пилот в Швейцарските авиолинии. Писнало му е, и се е преместил в Британска Колумбия да отглежда коне. Той ме изуми с умерения си тон, винаги любезен, и като че ли също така винаги спокоен и щастлив. Ако всичко това е от гледането на коне, безкрайни поздрави.

Аз бях безкрайно уморен. Докато бях седнал в единия от салоните, заспах за дълго време. Дори сирената на кораба, с която капитана сигнализираше че можем да видим китове ако излезем на палубата, не ме размърда с часове. Беше следобяд когато се събудих.

Още интересни изгледи от днешния маршрут. Ако има интерес, ще избера още някои. Аз се затруднявах да избера само няколко:

Това мисля че е Bella Coola, но не съм сигурен:

Вече се здрачава:

Като че ли наближаваме нашата дестинация, Port Hardy

Слизаме долу за да се приготвим да стъпим отново на суха земя, тук съм с Ейдриън:

Той не за пръв път посещава Port Hardy, и беше доволен да ни помогне с информация къде да пренощуваме:

Да ви представя и Джон, голяма скица и съм много доволен че се запознахме:

Оказа се че има удобен малък парк точно до пристанището. Тръгнахме всички заедно, водени от Ейдриън. Може би изминахме 300-400 метра докато стигнем. Вече сме на

остров Ванкувър:

Тук се срещнахме и с един англичанин който беше на велосипед, Ollie. Страхувам се че ние бяхме твърде шумни за него, защото той скоро каза довиждане и потегли.

Ние си поговорихме още малко, ударихме по някое уиски, и се прибрахме по палатките. Данни от днес няма да показвам, не мога да получа кредит за покритата дистанция 🙂

25 ден

На следващата сутрин станахме късно. Не можах да повярвам като погледнах телефона – беше почти 10 часа!!! Добре се спи покрай морето…
Джон вече го нямаше. Ейдриън също, но беше оставил бележка че отива до Port Hardy да търси закуска, и може би ще се видим там. Започнахме и ние да се приготвяме за тръгване, но също така отделихме малко време да се Огледаме наоколо. Това са някои от изгледите от къмпинга:

Не беше никак зле 8)

Аз също така отделих малко време да стегна и смажа веригата, че отново тракаше по предпазителя.

Най-накрая

потеглихме към Port Hardy

След като стигнахме, заредихме и паркирахме, за да вземем кафе и нещо за закуска от някакво местно малко кафене:

Предлагаха интересни напитки, с листа от чай, които не бяха филтрирани:

Колегата намери нещо за закуска:

Също така намери и нов приятел:

Имаше интернет – аз проверих имейл и започнах да свалям маршрути за деня. Колегата тук натяква че все съм на линия, затова и е направил тази снимка:

След като изпихме кафето (страшно горещо беше да се стои навън), започнахме да слагаме якета, ръкавици и шлемове… Семейна двойка на възраст се качваха в камиончето си, и разбира се, ни заговориха. Дадоха ни куп съвети къде да останем за вечерта  на западното крайбрежие на острова (това беше целта ни за деня), да минем покрай океана защото пътя там е панорамен, а ако искаме, острова предлага около 7 000 мили планински пътища!!! Отново се запознахме с доброжелатели – накрая бладорахме и потеглихме. Плана беше да караме по източното крайбрежие на острова, да стигнем до средата, след това да хванем пътя за западното крайбрежие.

Караме на Юг:

Пътя следвайки океанското крайбрежие не се оказа добро решение. Имаше гъст трафик и докато аз го толерирах, колегата беше готов да си прегризе лакътя… Качихме се на магистралата и мръднахме доста по-бързо.

След време спряхме да заредим отново в

градчето Fanny Bay

Заредих, и влязох да платя. Оказа се, че съм влязъл през служебния вход, който интересно гледаше към улицата. Изведнъж се оказах зад тезгяха 😀 Както и да е, хубавицата там не ми направи забележка, и аз платих и излязох. Седнах на външната маса с две дами в лятно облекло. Едната от тях се оказа майка на момичето зад касата. Тя ми направи забележка че не съм уцелил правилния вход, и като че ли всички гледахме с хумор на ситуацията. Запознахме се, и те започнаха да ни разпитват откъде сме, и колко сме пътували.

Разказахме нашата история набързо, и дамата която ме скастри възкликна: “Ей виж, тези момчета са като Charley и Ewan!!!” Гледали са дисковете и са големи почитатели. Аз се въздържах и не казах: “След малко и Клаудио ще пристигне…” Питахме ги къде да хапнем, и тя отново възкликна: “The FBI!!!” Ние с колегата се погледнахме объркано, а тя обясни: “Това е Fanny Bay Inn, а не ФБР..” Аааа, ясно… На тръгване ги питах коя от тях идва с нас 8) Получих отговор от рода на: “Мъжа ми се прибира скоро…”

Скоро намерихме и ханчето, което се оказа популярно с мотоциклетисти:

Съжалявам, че не купих такава тениска:

Сервитьорката/барманката беше като кукла, очите ми останаха в нея… Питах я какво би трябвало да си поръчам тук, и тя ми каза че стридите тук са специалитет:

Когато плащахме сметката, тя донесе машинката за кредитните карти при нас. В същото време успя да си пусне косата и да се наведе над масата… Притъмня ми пред очите. Платих цялата сметка, а мисля че също така оставих и толкова бакшиш. Все пак успях да щракна снимка незабелязан:

Това е сайта на ханчето:

http://fannybayinn.com/

След като си оставих очите, сърцето, и портфейла, потеглихме към западната част на острова.

Скоро пътя минаваше през гъсти гори с гигантски дървета:

По едно време умората ме налегна. Опитвах се  да се боря, и тръсках глава. Скоро умората победи и заспах… Когато отворих очи видях че съм в другото платно, на път да прегърна един от тези:

http://www.greggharrison.com/images/18wheeler.JPG

Веднага се прибрах в моето платно. Като че ли умората внезапно изчезна. Продължих да карам изтръпнал…

Скоро стигнахме и до

Port Alberni, красив град в сърцето на остров Ванкувър:

http://www.hellobc.com/port-alberni.aspx

Докато минавахме през централната част, спряхме на светофар. Колегата беше пред мен. Светна зелено и потеглихме, но не задълго. Няколко метра след това колегата дръпна настрана, а и аз зад него. Той се обърна и каза: “Веригата ми я няма…”

Аз се залях от смях: “Флинтстоун, как стигна от Северния океан до тук?”

Той изтича назад до светофара да търси верига:

Не мога да обясня как по същото време аз умирах да се смея. Той досега ми се подиграваше че все чистя моята верига, че ще я скъсам от чистене, и че той чака всеки момент моята верига да падне. Тя падна, ама на кого?

Оказа се че сме точно до бензиностанция, и тикнахме мотора там за да решим какво да правим… Звеното което съединява веригата се е скъсало:

Макар че имаше магазини наоколо, в Канада затварят рано вечер. Аз задействах да намеря помощ. Намерих интернет, след това и адреси за магазини с резервни части. Затворени… Колегата се обади на жена си, за да и каже че сме по пътя с авария. Поне бяхме в града, и хотели колкот щеш…

Изненадващо, аз не бях разтревожен.  Излязох на улицата и махнах на минаващи колеги:

Да ви запозная с Кен, Дейвид и приятелката му която е зад него. Обясних положението. Кен ми каза: “Сега всичко е затворено, но ела с мен до моята работилница, аз сигурно имам тази част” ОК, карам зад него. Стигнахме до работилницата, той се порови, намери едно което като че ли ще пасне, и айде обратно.

Колегата се зае да монтира веригата:

Съединението пасна!!! Да ви запозная и с героя на деня – Кен, индианец:

Кен посещава Стърджис всяка година и минава през Монтана. Казахме му да се обади за да се видим когато минава. Поне да го почерпим с бира.

Кен и Дейвид дори ни придружиха до магазин, който те препоръчаха. Планувахме да спрем там на връщане за да сменим веригата. Не моята, а на колегата 8) Чистил съм я аз много…

Продължихме към западното крайбрежие, като пътя беше с многобройни остри завои. Може да се видят на тази карта:

http://www.google.com/maps?q=port+alberni+to+tofino&saddr=port+alberni&daddr=tofino&hl=en&ll=49.145334,-125.352631&spn=0.227277,0.615921&sll=37.0625,-95.677068&sspn=35.219929,78.837891&geocode=FTeA7wIdB5mP-CnPGUTaNveIVDFthbmjwGFwgQ%3BFbIB7gIdY-F – ClDOAmwzJCJVDE1GnRaaZUQMw&vpsrc=6&t=h&z=11

Аз едва не катастрофирах минавайки през един от тях, навлязох много бързо… Започна да се здрачава и да става студено.

Стигнахме и до Long Beach, където останахме за вечерта. Някои изгледи от

Long Beach, остров Ванкувър:

Някои данни в края на деня:

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с  – на картата: