Archive for the 'Ваня' Category

авг. 21 2007

Сиера Леоне, Freetown или … в околностите на едно африканско летище

Най-сетне дойде и моят ред да ме запратят в Сиера Леоне. Казвам „най-сетне“, а всъщност никак не ми се идваше… Какво ли не бях чула от колегите си, вече били там… Ама нали съм жена, дето изслушва мнението на другите, но гледа да си състави и свое — нямам нищо против да видя с очите […]

7 коментара

май 28 2007

Завръщане в Баку

Published by under Азия,Ваня

След цели 2 години най-сетне съм отново тук. Явно англичанката със студен поглед и бозава физиономия, която се разпорежда с времето ни цели 22 дена от месеца, пишейки служебните ни командировки и разписания, най-накрая се е смилила и ме е пратила в Баку за разнообразие…На път за хотела в 7 сутринта пак не ми се […]

No responses yet

мар. 05 2007

Някои щрихи и объркани мисли от Тбилиси

Не търсете последователност или смисъл… Така видях града преди няколко месеца, така го и описах. Не съм майстор на словото, просто следвам собствените си мисли. Това тук всъщност в оригинал беше писмо до един познат (доскоро го наричах приятел), в когото имах глупостта да се влюбя (за кратко, ама качествено!) по онова далечно време… Помислих си, че всъщност може да ви бъде интересно и на вас… И така — Тбилиси… — Много църкви. Кара ме да се чудя колко ли много […]

No responses yet

февр. 26 2007

Адис Абеба – новото цвете на Африка

След толкова много посещения в Адис Абеба, така и до днес не разбрах на кого и защо му е хрумнало да кръсти тоя град точно така… Защото нито думата „ново“, нито „цвете“ имат нещо общо с това място в сърцето на Етиопия. Или поне така го видях аз, с моите си, европейски очи…

Вече не помня преди колко години се озовах за първи път там, но помня, че беше ноември и бе лято. Африканско, етиопско лято. Идвах от Лондон – града без сезони, в който ако случайно изгрее слънце и температурите се покачат над 20 градуса – настъпва всенародна еуфория (но през ноември си е по лондонски мъглив, влажен и неприветлив)… Така че съвсем разбираемо – с удоволствие стъпих на африканска земя и нямах нищо против топлия нощен вятър да развали прическата ми, направена с цената на доста паунди и усилия така, че да изглежда небрежно ненаправена…

Помня, че отивайки към минибуса, който ни чакаше да ни откара в Хилтън, минахме покрай цяла дузина инвалиди и деца, които протягаха ръце и казваха една-единствена дума на английски – „pen“… Идея си нямам за какво са им потрябвали химикали и дали това, за което са им потрябвали си заслужава да висиш на паркинг в 3 посред нощ, надяващ се на благоволението на непознати чужденци… А може би ако си нямаш дом и легло, паркинг на летището е също толкова добро или лошо място като всяко друго…

Нощна Адис Абеба

ми се стори като едно голямо село. Главният път от летището до Хилтън бе асфалтиран, но с толкова много дупки, че все едно не беше. Бездомни кучета спокойно си кръстосваха и пресичаха улиците на сантиметри пред минибуса ни, като че ли не им пукаше ще доживеят ли до сутринта, или ще се окажат под гумите ни… Зачудих се къде ли се е дянал първичния им инстинкт за самосъхранение?Това бе само началото. На още много неща имах да се чудя, пребивавайки в Адис Абеба.И не чаках дълго за това! На около половин километър от летището, всред блоковете и тенекиените магазинчета – гледам – истински самолет! Вече не му помня модела, ама беше малък и на Етиопските Авиолинии! Паркиран там и вътре било кафене! И досега се чудя чия е била тази блестяща идея, след като се бракува един самолет – да го превърнат в кафене! Но понякога човек си остава само с въпросите… Завивам зад ъгъла – и пак изненада! Поне 30 човека тичат по хълма! Знаех си, че етиопците са едни от най-добрите в света в разните му там „бягащи“ спортни дисциплини и вече ми е ясно защо… Тренират си, дори в 4 сутринта (или в 4 посред нощ – зависи от разбиранияра на човек ). И се замислих откъде тоя хъс (това от позицията на жена, която би я домързяло да тича, дори ако живота й зависеше от това )… И си помислих, че едва ли е само от любов към спорта. Просто може би това е един от немногото начини да надмогнеш мизерията – ако си достатъчно добър и упорит, за да се издигнеш до нивото на международен състезател… И въпреки, че само единици успяват, явно надеждата наистина умира последна и всеки един от тичащите посред нощ се надяваше, че може би точно той ще е една от тези единици…

No responses yet

Older Entries »

Switch to mobile version