Категория: Мартин Линков

До Бориково и Триград с Приус 2

До Бориково и Триград с Приус

Батко ви Мартин отново ще тества лек кола по чукарите на българските пътища (нито редакцията, нито сайтът ни имат някакъв финансов интерес, за нас е важен пътеписът).

Днес той ще ни разкаже за едно кръгче из Родопите – до селата Бориково и Триград

Приятно четене:

Бориково и битото сирене на Салих

първа част

Бориково и неговото бито сирене

 

Вдъхновени от една статия, прочетена в списание “Тезгях” на Горичка, се отправяме към село Бориково. Може да се каже, че това село е предпоследна спирка, последната е село Арда, след това вече е Гърция. Граничната тел минава само по склоновете на ниските ридове около селото.

Пътят от Смолян към Бориково

минава през Смилян и Могилино, вие се из чудни борови гори, прохладата се усеща навсякъде около нас, особено когато ни спират за гранична проверка малко над Смолян. Ако пътувате в южните родопи задължително го правете с лична карта в джоба.
Дишаме, дишаме и не можем да се надишаме. Осъзнаваме как в София сякаш въздухът е заменен с нещо лепкаво, горещо, прашно и задушно.

Borikovo, Smolyan, BG

 

 

Пристигаме и паркираме пред съседна на Салих къща. Имотът на Салих е в самото начало на селото, посреща те едно голямо черно куче.

Приус на баир

 

 

Салих има тъжна история – изселен е от родното си село, комунистите запалили обора на прадядо му и цялата стока изгоряла. Спасил се единствено един казан, който сега е на около 100 години, тъй като в него била закисната вълна. Сега в този казан той продължава да вари извара и да прави сиренето брънза по рецепта на прадядо си.

Съселяните на Салих не го “галят” (по родопски: обичат) и той малко страни от тях. Жена му е починала, по думите му от тревоги по деца и пиене. Останал сам-самичък с животните си Салих е първоначално резервиран, но с течение на времето отваря душата си и изповядва занаята си. Той притежава едно много специално и почти уникално вече за България умение – да прави бито сирене и брънза. И двете сирена са вкусни, но се правят по различна технология.

Салих Пашов и неговото бито сирене

Салих Пашов и неговото бито сирене

 

 

Салих ни показа инсталацията за биене на сиренето. Това е една тясна и висока каца, един вид голяма маслобойна. “Буталото”, с което се бие, завършва с кръгла плоскост, която трябва да е с около един сантиметър по тясна от дъното на кацата, за да може да се “вдигне” млякото.

Процедурата започва с прокисване на кацата с вода в продължение на един ден, за да може дъските да се надуят и да не пропускат млякото, след което кацата се попарва с гореща вода и запарка от хвойна за дезинфекция.

В идеалния случай, цялата каца е направена от хвойново дърво. Другото дърво от което се прави кацата е бук, най-добре парен бук. По другите дървесини маслото полепва.

След това млякото се прецежда през тензухена кърпа и се слага мая за сирене. Когато млякото започне да става като “грес” започва “биенето”. В процеса на биене маслото се отделя, и се прехвърля в друг съд. Битото сирене се изважда от кацата и се слага в казан с вода с температура около 38 градуса.

на каквато температура си го доил, на такава го слагаш в казана и бъркаш

Казан за сирене

Сиренето вече започва да се формира. Традицията повелява сиренето да се съхранява в животински мях “абе като гайда, без ручалките”. Така сиренето може да издържи с години.

Салих ни обяснява и за брънзата. (Власите по моя край така наричат всяко сирене). Брънзата се засирва като битото сирене, но не влиза в кацата. Когато започне да се сгъстява влиза в казана.

“Гасената извара”, подобно на брънзата влиза в същия обгорял казан се и се бърка. Когато изварата започне да кипи се “гаси” с хладка вода. Започват да се образуват малки късчета като “сняг на парцали”.

Кисело мляко

 

 

На изпроводяк и след дълги увещания, Салих извади бито сирене от ланшната “мандра”. Сиренето има характерен вкус, твърде различен от всичко, което се предлага по магазините. Опитахме и от брънзата, както и от смесица м/у двете. Брънзата беше с вкус на нещо средно между моцарела и саламурено сирене. Нито много солена, нито много твърда, но не прилича на нито едно от двете. Опитахме и ланшно кисело мляко. След като му се премахне най-горния слой, сякаш е затворено… преди седмица. И да, кисело е 🙂

След известно време, прекарано с майстора на сиренето, от неговата резервираност нямаше и следа. Пред нас се откри един усмихнат, добронамерен, но и доста самотен човек. Неговата болка е, че не само, вече си няма другар в живота, но и няма на кого да предаде занаята. Сподели, че ако имаме желание може да се съберем и да ни демонстрира на някой събор как се прави млякото. Но това трябва да стане в рамките на Смолянско, тъй като няма кой да му гледа животните.

Чуйте разказът му в оригинал:

http://youtu.be/RHKWKk9mApI

 

Дядо Зафир – триградската Икеа

втора част

 

Мебели, Триград

 

 

До Триград

се стига по еднолентов път с насрещно движение усукващ се около отвесните скали на Триградското ждрело. Единственото по-широко място е паркинкът пред пещерата Дяволското гърло, където триградчани твърдят че Орфей слезнал да търси Евридика. Планинските недра крият още вековни тайни, за които е най-добре местните да те просветят.

Слушайки разказите на триградчани на по малка мугленска* оставаш с впечатлението, че времето е спряло. Наш пътеводител в триградските потайности е дядо Зафир – благ старец, дърводелец, изработил почти всички дограми, врати, пейки, маси – абе де що дървения има из Триград.

Негова собствена изработка от скицата на мазната бакалска хартия до последната бурмичка е и тесничкото, но “кукленско” легло на което спим, когато му гостуваме. Леглото е многофункционално, има шкафчета под матрака, ракла при главата и решетка, която умело прикрива “серпентината”, разбирай бойлера осигуряващ топлата вода на домакинството.

Дядо Зафир е самоук, изучил занаята заедно с брат си на младини и му станал професия. Документираният си професионален връх дядото достига по време на социализма, когато става главен дърводелец на триградското начално училище, гимназия и пансион.

Родопска вечеря

 

Истинският майсторски е овладяването на тайните на кацата. Дядо Зафир прави най-здравите каци, маслобойни, дула за “черешови” топчета – всичко конусовидно, което се прихваща с обръчи и трябва да издържа на напрежение и да съхранява течности. Докато му гостувахме, тъкмо довършваше поръчка за дървени кашпи.

При прешното ни гостуване дядото ни спретна “кръг” – традиционен родопски уред за “обръщане” на баница (клин). Кръгът е чисто и просто голяма, кръгла дъска за рязане върху която се точи, подрежда се баницата и се слага в тавата. После се изсипва от тавата върху клина, за да се опече равномерно. Имаме си и софра, отново негова изработка, от която вкусно-вкусно похапваме и си спомняме за времето прекарано в Триград.

Баба Фиданка е спътницата на дядо Зафир в неговия житейски път, двамата имат две дъщери, които са ги дарили с цял отбор… внучки. Дядото страда, че няма на кой да предаде занаята и с мъка говори за момента, когато ще трябва да се раздели с цялото си обурудване и инструменти събирани през годините.

Триград

 

 

Двамата, като доста триградчани са мюсюлмани, поне на книга. Триградският център е космополитен, на няколко метра отстоят постройките на джамията и на църквата, добре поддържани, но слабо посещавани. Триградчани си нямат ни ходжа – ни поп. Привикват ги само за специални случаи.

Най-удачното време за посещение на Триград е по време на събора,

за чиято точна дата трябва да се информирате от вътрешен човек, защото провеждането му зависи от редица фактори – изборният цикъл например. Миналата година събор нямаше, защото кмета нямало да се кандидатира и не му се занимавало. Затова пък тази година триградчани избухнаха на 28 и 29 Юли с шествие и възстановка на “Орфей слиза в подземното царство на Хадес да търси Евридика”. Актьори пресъздадоха легендата в пещерата Дяволското гърло, а зрители наблюдаваха действието от екран опънат върху скалата.

Авторът малко преди да яде пердах ;)

Авторът малко преди да яде пердах 😉 (малко пие!)

 

 

Ако не се притеснявате да карате по заснежен еднолентов път с насрещно движение, то може да посетите Триград и за нова година, както сторихме и ние. Тогава, може да се включите в ритуала за здраве, който само най-смелите триградчани практикуват – ледено хоро във водите на река Триградска.

Ние с дядо Зафирчо ви черпим по една голяма мугленска и ви пожелаваме лек път!

* Родопчани са хора с големи сърца. “Малката мугленска” е единица за водна мярка равна на 100 милилитра. Село Мугла е близо до Триград, но е откъснато от света и до него се стига само по черен път. – бел.автора

Послеслов за колата и пътя:

Бориково е на около 50 километра от Смолян. От Триград до Бориково през Смолян са точно 100 километра, с връщането до Смолян стават 150. Успяхме да ги изминем с разход от едва 3.1 литра на 100 километра с третата версия на флагменския хибрид на Тойота – Приус v3. Този нисък разход остана и рекордът ни за пътуването, в което само веднъж минахме над 4 литра на 100 – м/у София и Триград през Девин.

От София до Триград през Девин са около 220 километра. Ние карахме малко по магистралата до Ихтиман, а оттам поехме по стария път за Пловдив през Белово и близо до село Орешак обядвахме в извадено от миналото ханче с пауни и сервитьорки с униформи.

Приус на сянка

 

С леки отклонения направихме общо 263 километра с Prius v3, любезно предоставен ни от TM Ауто София и дадохме разход от едва четири литра на 100 километра.

 

Разходът ни на Орешак пък, беше още по-впечатляващ: 109 километра с едва три литра и половина. Изкачването след Кричим към стената на Въча е сериозно и там качихме доста разхода, но все пак се справихме съвсем икономично. Тези чудесни показатели ни окуражиха, че имаме съвсем реален шанс да изминем 1300 километра само с един резервоар (45 литра), какъвто бе амбициозният ни план и целта на пътуването ни. Имахме шест дена и 1000 километра да го изпълним!

 

Автор: Мартин Линков

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Родопите – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

1

Зимните планински проходи на България

Какво ли не правят хората през зимата … Има даже такива, които тестват автомобили 😉 Днес Мартин  ще ни разведе из зимна България като тестов шофьор – той ще си тества, а ние ще се възползваме от възможността да попътуваме из планинските ни проходи през зимата.

Приятно четене:

 

 

Зимни приключения из планинските проходи на България

Велико Търново – Чифлика – Сенник – Беклемето – Батак – Триград

Повечето хора пътуват за празниците.

Повечето хора го правят от точка А до точка Б и обратно.

Аз така не мога, издивявам на едно място и се ядосвам, когато карам по познат път. Пътуването трябва да е вълнуващо, уморително и опасно в разумни граници. Както казва Кафавис в любимото ми стихотворение:

моли се пътят ти да е далечен,
изпълнен с перипетии и знания.

Ще щрихирам набързо едно пътуване от над 1000 км. през три заснежени прохода и две прехвърляния на Стара Планина, първо от север, а после и от юг.
Стартирахме на 28-ми декември сутринта, от Арбанаси.

 Велико Търново

Велико Търново

тънеше в лека мъгла, а пунтото, което взехме да тестваме от venci.bg бе позамръзнало.
Последното поколение Пунто (Punto Evo) бързо се сгря и без никакви проблеми излезна от снежния паркинг, върху който го бях оставил предната вечер, това ми вдъхна увереност че и без вериги ще успея да се справя със зимната обстановка.
Направихме кратка обиколка на Търново, от която най-много ме впечатлиха стилните графити по оградата на незавършен строеж на брега на Янтра, по пътя към църквата Св. Петър и Павел
Велико Търново
Дестинацията ни за деня бе село Чифлик над Троян, като съвсем не бързахме, мисля че с губенията, спиранията за снимки и придвижването ни предимно по второ и третокласни пътища изминахме стоте километра между Търново и Троян за около 4 часа 🙂 Съвсем случайно се озовахме в

родното село на Дан Колов – Сенник,

където има и негов паметник:
Паметник на Дан Колов в село Сенник

В Чифлика

хубаво се напарихме на минералните басеини и на следващия ден решихме да се върнем до София, но не през Ябланица ами през най-високия проход на Стара Планина – Троян – Кърнаре (1525 м.) Искахме да видим Арката на Свободата на Беклемето, но не би! Хубавото и слънчево време само на няколко километра под превала отстъпиха пред гъста мъгла, придружена с ураганен вятър, както си личи и от навяванията по боровете. Пунтото си има фарове за мъгла, които включихме с облекчение
Зимна идилия
Замръзнала река – Зима в България

Беклемето is a bitch.

Не случайно всеки път колоездачната обиколка на България минава оттам и често пъти именно в етапа с Беклемето се решава крайната победа, както стана и тази година, когато с много силно каране Ивайло Габровски спечели рекордна, пета титла в родния тур.
Троянски проход, Троян, България
Почти веднага щом преминахме на южната страна времето утихна, снегът изчезна, появиха се биволски стада. Заковах скоростта на 90 километра по подбалканския път и с разход от 5-6 литра на сто се прибрахме в София.
Замръзнали рози – Зима в България
На следващият ден
тръгнахме към Триград,
през възможно най-тежкия маршрут: Ихтиман, Костенец, Батак, Доспат, Борино, Триград. Тук вече направихме и видео, което да илюстрира условията като за зимно рали по пътя между Батак и Доспат. Всъщност по този иначе разбит и осеян с дупки път се караше доста по-добре от обикновено, снегът бе позапълнил дупките и настилката си беше направо гладка.

http://youtu.be/KLZX3SutYBU

От видеото не се вижда много добре, но пътят на места наподобяваше повече просека в гората със струпани около нея трупи.

Изстребител в Батак – Зима в България

 Мост – Зима в България

Когато пристигнахме в Триград направихме и един тегел до Девин в най-обилния снеговалеж на 31-ви:

http://youtu.be/D1uwsXeXBpY

Триград и ждрелото му

са много красиви и зиме и лете, но за жалост пътят не се поддържа добре особено през зимата и най-вече онази му част, за която отговарят от село Тешел. Повечето коли слагаха вериги, но фиатчето беше достатъчно стабилно и без тяхна помощ.
Триград – Зима в България
На първи януари прехвърлихме балкана и от южната му страна през прохода Шипка и акoстирахме на OMV-то в Габрово. Там заредихме резервоара до нивото на което взехме колата от шоурума на Fiat Венци Велико Търново, с нормално каране за зимните условия и доста работа на място колата изхарчи около 70 литра за 1000 км. Средният разход се движеше м/у 6,8 и 6,5 на 100, икономично возило като се има предвид, че 1.4 литровият двигател на колата често стоеше в зоната на трите хиляди оборота.

Автор: Мартин Линков

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със Стара планина – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА

Конкурс: Ти в Гърция 0

Конкурс: Ти в Гърция

Офисът на Гръцката Национална Туристическа Организация (ГНТО) в София стартира конкурс за снимки, видео и кратки разкази с тема преживяванията Ви от пътуванията и почивките ви в Гърция.
Конкурсът е отворен за всички възрасти и ще приема материали от участниците най-късно до 15 Април 2011 включително.


Гърция

А нашето момче Мартин Линков е избран за член на журито и ми обърна внимание върху конкурса 🙂 Също и Антоанета Ненкова от Дойче веле ми обърна внимание на обявения конкурс:

Пълните условия на конкуркса се ето в този линк: www.patepis.com/wp-content/gallery/manual/Konkurs.doc

Целта на конкурса е да разкажете за Гърция с думи или образи, а ако решите, че нямате собстевн блог или сайт, но искате да участвате – моя милост с радост ще ви предостави нашия сайт като платформа за публикуване 🙂

Прочетете внимателно условията и … ако разказът мине и през моята цензура – ще го качим на Пътуване до… (Patepis.com) 🙂

Успех!

Специално трябва да обърна внимание на факта, че произведенията ще са със запазени авторски права (прочетете внимателно условията!), които се различават от нашия CC Creative Commons 2.5 България

Нашият сайт не печели финансово от обявяването на конкурса!

Ние печелим само симпатиите на авторите и читателите си 🙂

Други разкази свързани с Гърция – на картата:

Гърция

48 часова обиколка на Румъния 2

48 часова обиколка на Румъния

Днешният пътепис ще ни заведе при съседите от другата страна на Дунав. Мартин ще ни разходи из Румъния за колоездачнат обиколка на страната. Както се казва: хора – всякакви 🙂 Приятно четене:

48 часова обиколка на Румъния

Година след като посетих Румъния за първи път, ангажиментите ми към РСК (републиканската съдийска колегия по колоездене) ме изпратиха отново в необятното царство на хората ядящи мамалиги и чупещи рекорди за скорост с Дачии.

Наводнение в Румъния

Между другото, ако си млад или още по-добре млада, знаеш езици, разбираш от компютри, можеш да работиш под стрес и напрежение, обичаш да пътуваш, обичаш и колоездачния спорт и си готов/а да работиш за без пари (или за минимално заплащане, но пък с покрито спане, ядене и транспорт) съдийската комисия разширява състава си, заповядай на някоя от сбирките ни през вторник (втори и последен вторник на месеца от 18:30) на столичния колодрум.

Пътуването ни започна с голямо закъснение още от София и кратко отклонение в Ботевград и за жалост пристигнахме малко след ферибота от 5:30 за Бекет, та трябваше да чакаме следващаия в… 8, но поне изгревът над Дунава си струваше:

Изгрев над Дунав – Бекет, Румъния

Aвтоматично си калкулирахме закъснение от 2 поне часа за Хунедоара, градът който приюти старта на тазгодишната

колоездачна обиколка на Румъния

В крайна сметка стигнахме навреме за обяда, имахме време да разпънем и фотофиниша и да запишен успешно пролога на състезанието, в който българите от КК “Вивело” Хемус Троян се представиха много добре.

Пътят към Хунедоара не бе от най-добрите, но направо си е чудесен за път, който води в ромската столица на клановете от югозападна Румъния –

Крайова

Околовръстното на града минава покрай река, а от двете му страни са разположени ромски гета с автомивка във всяка втора къща (улиците в Крайова са доста разбити и прашни, така че миенето на коли си е доходен бизнес). Във въпросните мивки освен БМВ-та други коли не видях.

Четете по–нататък>>>

Разходка из Епир в Гърция 6

Разходка из Епир в Гърция

Днес ще се разходим отново из Гърция, но вече в малко по-далечната област Епир. Освен, че е гранична с Албания, областта има и други забелецителности, за които ще прочетем в днешния колаж от впечатления. Приятно четене:

Епир в Гърция

От около месец се радвам на слънчевите лъчи на едно място където топлият въздух от Йонийско море се сблъсква с невисоките планини по гръцкото краибрежието и в резултат тревата тук не изсъхва през лятото, цветята цъфтят дори и през Октомври и радват хората с аромата си, а зима почти няма. Мястото се казва Амудия и се намира в област Превеза, част от префектурата на Епир, Гърция.

В Епир има има много археологически обекти

византийски църкви, венециански, византийски и турски крепости, традиционни селца запазили старинния си облик, стари каменни мостове с красиви арки и много, много други неща, които може да видите.

Сега само ще дам обща идея за облика на археологическите обекти, които за разлика от снимката, която виждате по долу, не са прашни, претъпкани места, без дори една пейка където да поседнеш:

Въздушна снимка на атинския акропол с партенона:

Ходил съм два пъти на хълма на акропола, от които веднъж със сандали и се прибрах целия посипан с бял прах до колената чак и черни като на негър ходила…

В Епир, поради благоприятния климат

и по-северното си разположение археологическите места са обсипани със зеленина. Природа и камъни от векове се съревновават за надмощие, а разходката в старото светилище на Зевс в Додона е като разходка в градски парк:

До Румъния и назад (3) 4

До Румъния и назад (3)

Продължаваме с последната част на Мартин из Румъния. Удобен повод да се запознаем с няколко сръбкини и да разгледаме Букурещ. В началото проследихме пътуването му из Румъния, а го оставихме в град Яш. Сега ще прочетем повече за:

Банки, Сервитьорки, Влакове

В предната глава от приключението ми до Яш и обратно Ви споменах за две изкусителни сръбкини с който се запознах там, беше много забавно макар и за кратко:


Момичето от снимката – Анита, наполовина румънка ни помогна много, особено със закупуването ми на билета обратно за България. Оказа се и дъщеря на сърбо-румънеца от предната глава благодарение на който имах подслон.

Та първата ни работа рано сутринта беше да се сдобием с гумени пари или както

румънците им викат – леи:


Съветвам Ви като обменяте леи да вземете и по-малки банкноти, защото румънските пари не са като нашите хартиени, ами са почти гумени, носи им се слава, че не се късат, мачкат, мокрят и едва ли не ги слагат на пачки в бронирани жилетки и спират куршуми и 101% ще ги дърпате и мачкате, за да го проверите.

Славата им биде разбита от Алекси, който с едно по-силно дръпване си развали петдесетте леи на две парченца с номинал около 29 леи едното и 21 леи другото.

Четете нататък>>>

До Румъния и назад (2) 5

До Румъния и назад (2)

Продължаваме със следващите две части на пътеписа на Мартин за Румъния и град Яш. Началото е тук: До Румъния и назад (1)>>>

А сега продължаваме с уроците по сръбски. Приятно четене:

До Румъния и назад

Глава трета:

Братя србе, волим ви!

Колкото повече отивахме на север, толкова повече Румъния се цивилизоваше. Пътищата ставаха по-широки, с по-хубава маркировка, шофьорите каращи в ляво с 20 реагираха на присветвания с фаровете и се прибираха в дясно — усещаше се цивилизация.

Както си напредвахме накрая на едно малко село, движението беше спряно, след като полицаите го възстановиха видяхме и причината — тежка катастрофа на ван и лек автомобил — труден за идентифициране вече, може да е бил голф или Дачия, но сега приличаше на хармоника, встрани на пътя видях бял саван, явно водачът на смачканата кола е загубил живота си на място. Цялото село се беше събрало на местопроизшествието и се суетяха около линейката и полицейските коли, с повишено внимание продължихме одисеята си.

Започна да се стъмва обаче, някъде на около 120 километра от Яш в поредното село през което минава пътя и в края на което поне според присветванията на фаровете от другите шофьори ни чакаше полиция „Politia Rurale“ си позволих една огромна глупост, изпреварих една Дачия насред селото със 120, като за жалост точно тогава срещу мен профуча една друга Дачия — полицейска и ми присветна бая заплашително, викам си край… след малко ще ни догони и ми отиде книжката. Да, ама не – хич и не обърнаха, още по-добре! Обаче спешно ми трябваше антирадар — тоест кола, която да се движи приблизително с моята скорост и да е малко по-голяма от Саксото — антирадарът беше открит — Дачия Логан Ван, много читав автомобил, Саксото му стана сянка и след като съзрях и регистрация IS — Яш, ясна работата, това е моят човек.

Стъмни се, благодарение на моя антирадар успях да избегна удар в каруца, дърпана в дясното платно и започвах да разбирам защо румънците карат в ляво. Антирадарът летеше напред, а аз се возех по него за по-сигурно.

Четете по-нататък>>>

До Румъния и назад (1) 16

До Румъния и назад (1)

Днес ви представям едно пътуване до Румъния. Авторът е минал с кола от Дунав мост през Букурещ до северния град Яш. Приятно четене:

До Румъния и назад.

Глава първа – Камикадзета и кръгови

Преди доста време се бяхме уговорили с Peb да ходим заедно до Румъния за езиковият и курс.
Речено-сторено, ама с фалстарт 🙂
Предната вечер ядохме и пихме до късно и едвам се събудихме. В резултат на оспиването ни, едно момче от Гърция, което за първи път трябваше да видим в деня на общото ни пътешествие, ни чака около час на симпатичната ни гара – сам и без да знае какво се случва, защото Пеб не чува телефони, нито аларми нито топове, нищо не чува, просто става когато се наспи.

Както и да е събрахме се, потеглихме, пътят в България беше приятен, нямаше много трафик и дупки, и стигнахме за около четири часа на “Дунав Мост”:

За първи път минавах по него, но след колоните човек лесно се разочарова – асфалтът е нагънат и напукан от тировете и не се знае скоро ще се оправя ли, жалко че така изпращаме чужденците, също така жалко е че и румънците ги приемат с такъф път.

Вече сме в Румъния:

Нищо не се променя в пейзажа – мръсотия, бараки на някогашните фри шопове и соц. постройка прилична на нашата при Кулата приютяваща румънските граничари. Поемаме по път много приличащ на тези дето си имаме около русенските села – тесен, осеян с дупки и без маркировка, първата ни мисъл беше да се връщаме преди да е станало късно, но слава Богу след няколко километра (тоест след първото кръгово движение) този път става по-широк, с хубава маркировка, ограниченията за скоростта и предимството например се означават и по асфалта, което е доста полезно. Тук изцепвам култовата фраза:

“Румънската маркировка като я има е много готина”