Archive for the 'Уайоминг' Category

апр. 24 2012

Из националните паркове на Щатите (2): Glacier National Park и Скалистите планини

Продължаваме обиколка из някои от националаните паркове на Съединените щати. Започнахме с Grand Teton и Йелоустоун. Днес ще продължим с  Glacier National Park и Скалистите планини

Приятно четене:

 

Из националните паркове на Щатите

част втора

Glacier National Park и Скалистите планини

7 септември.  Рано сутринта сме вече на път.  Съвсем наблизо е

Националният Парк Глетчер (Glacier National Park)

Тръгваме да го пресичаме от запад на изток, по 50-те мили на небезизвестния „Going-to-the-Sun Road“ (Пътят, отиващ към слънцето).

 Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 Езеро Макдоналд, Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 Езеро Макдоналд, Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

Езеро Макдоналд, Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 

 

Glacier National Park, 295 Mather Dr, West Glacier, Монтана 59936, Съединени американски щати

 

Отначало се движим покрай

езерото McDonald,

с прозрачни сини води, после започваме да се изкачваме нагоре, нагоре, нагоре… върховете наоколо вече са със снежни шапки.  Задминаваме група колоездачи – евалла им, по тоз баир…

 Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 

Стигаме до най-високата точка –

Logan Pass  – над 2000 м надморска височина

Гледката е омайна – отвсякъде високи сини планини, склонове обрасли с цветя, снежни глетчери.  Участъци от Going-to-the-Sun Road са в ремонт и ни отбиват ту в едното платно, ту в другото… пътят се задръства и чакаме в дълги колони… нищо – тъкмо има да се насладиш на гледката 🙂

 Ретро автомобил на Logan Pass в Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

  Logan Pass, Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

  Logan Pass, Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

От другата страна на склона пътят върви покрай

езерото Saint Mary,

също чудесно, кристално-синьо.

 

 езеро Сейнт Мери (Saint Mary lake) – Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 езеро Сейнт Мери (Saint Mary lake) – Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

езеро Сейнт Мери (Saint Mary lake) – Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

Продължаваме на север и навлизаме в

местността  Many Glacier, покрай езерото Sherburne

Встрани от пътя са спрели няколко коли.  Спираме и ние, по системата „What’s up there?“.  Рейнджърка от парка сочи нагоре по склона на планината –

МЕЧКА!  Истинска, жива, черна!

Далече е, вижда се малко като буболечка, ама си е мечка, няма шега!  Бяхме чували за мечките из тези паркове, неотдавна по вестниците писаха за турист, станал жертва на мечешко нападение, даже си купихме свирки, за да плашим мечките при нужда 🙂  Малко по-нататък друг рейнджър показва през бинокъл даже няколко мечки гризли по склона.  Е, видяхме, значи, и мечки, можем спокойно да си ходим…

 Черна мечка – Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 езеро Sherburne – Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

Паркът продължава на север,

отвъд границата с Канада,

която е съвсем близо.  Там вече се казва

Waterton Park

Тръгваме към него.  Пътят върви през съвсем пуста планинска местност.  Пресичаме границата през малък граничен пункт.  На задната седалка в колата съм прибрала една тояга, на която се подпирам отвреме-навреме.  Човекът на граничния пункт ме кара да я изхвърля, преди да минем границата – изискването е с цел ограничаване на разпространението на някаква болест по дърветата.  Наистина, на доста места из парковете се виждат изсъхнали борове…

Не след дълго влизаме и в парка Waterton.  Веднага си личи, че сме попаднали в друга държава (освен дето пътят се мери в километри, а не в мили) – в селището на парка по улиците се разхождат хора 🙂  Много е приятно, чудесно е.  Разхождаме се и ние, радваме се на късното следобедно слънце.  Селището е до езерото Waterton, горе на склона се вижда впечатляващият Prince of Wales Hotel, емблематичен за този парк.

 Prince of Wales Hotel – Waterton Park, Канада

Bear Mountain Motel – Waterton Park, Канада

 

 

Настаняваме се в малко мотелче с нарисувани мечки на стената – Bear Mountain Motel – и тръгваме да разглеждаме околността.

 

По Akamina Parkway стигаме до

Cameron Lake

Райско място!  Шегата настрана, направо се оглеждам дали ангели не пърхат наоколо 🙂  Обградено отвсякъде с високи снежни планини обрасли с борове, огряни от късното слънце на залеза, с прозрачни води, езерото ми взима дъха.  Клише отвсякъде, ама на… красиво!  Връщаме се и продължаваме разходката из селището в парка.  Пълен кеф!

 Езеро Камерън – Waterton Park, Канада

 Птица край езеро Камерън – Waterton Park, Канада

езеро Камерън – Waterton Park, Канада

 

8 септември.  На сутринта посрещаме изгрева над езерото и продължаваме обиколката из парка. Вземаме си сбогом с мечките в мотелчето и поемаме по Red Rock Parkway.

 езеро Камерън – Waterton Park, Канада

 езеро Камерън – Waterton Park, Канада

Минаваме покрай върхове с причудлива форма и стигаме до

Red Rock Canyon

– малко поточе е издълбало внушително дълбок каньон в червените скали.  Красиво е!  Край пътя стои сърничка.  Не мърда.  Мисля си дали пък не е статуя?!  Накрая мръдва с ухо – жива е, и хич не ѝ пука, че сме на 5 м от нея.

 Red Rock Canyon – Waterton Park, Канада

 Сърна – Waterton Park, Канада

 Waterton Park, Канада

 Waterton Park, Канада

Поемаме обратно и

пресичаме обратно границата

Отбиваме се до една от местностите в югоизточната част на парка Glacier, която вчера пропуснахме –

Two Medicine

Преди да прокарат  Going-to-the-Sun Road, тук е била най-посещаваната част на парка.  Отново езеро с кристални води, отново снежни върхове наоколо, отново чудно красиво, ох, как да не се повтаря човек!

 

 Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 

Национален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩНационален Парк Глетчер – Glacier National Park, САЩ

 

 

Поемаме на югоизток през щата Монтана.  Следващата ни цел е

паркът Rocky Mountain,

който е далеч, на почти 1000 мили, така че – газ!  Винаги съм си мислила, че щатът Монтана е планински – може би заради името… Ми не е!  Планинска е само най-западната му част, където е паркът Glacier.  Оттам нататък е прерия, хълмиста равнина.  Big Sky Country.  Напълно пуст!  Огромна територия – третият най-голям щат след Тексас и Калифорния (Аляска не я броя), но съвсем пуст.  Караш, караш с часове и не виждаш жива душа – ни град, ни село, ни дявол… тук-там има заграждения, в които пасат крави – не знам кой се грижи за тях, като наоколо няма никакви селища… е, те сами се грижат за себе си де, ама все пак… А, и ветрогенератори тук-там по баирите показват, че все пак и оттук е минала цивилизацията.

 път в Монтана

 Ветрогенератори, Монтана

Спираме да преспим в

градчето Billings, което май се явява най-големият град в Монтана

 

9 септември.  Продължаваме на юг-югоизток.  Не след дълго напускаме щата Монтана и

влизаме в Уайоминг

Все същия пейзаж – безкрайна прерия, безкрайно синьо небе и само пътят показва, че мястото е обитаемо.  Известно време караме зад кола с регистрационен номер от щата Аляска.  Ей, че ми се ходи в Аляска!  Пресичаме целия Уайоминг и навлизаме в

Колорадо

– Colorful Colorado!  Пейзажът се променя – на запад вече се виждат високи планини, движението става по-оживено, около Fort Collins почти попадаме в задръстване – брей, бяхме забравили, че има и такива неща 🙂   Напускаме магистралата I-25 и се отправяме към планините на запад по път #34.  Започваме да се катерим нагоре, нагоре, между скалисти високи баири, и ето ни в Estes Park – планинско курортно градче, на входа на

парка Rocky Mountain

Настаняваме се вчудесно мотелче и се втурваме към парка, преди да е успяло да се мръкне.  Решаваме днес да покрием отсечката на юг, до Bear Lake, а за утре да оставим пътя на запад – Trail Ridge Road.   Върховете наоколо са си нахлупили облачни шапки и са много шик!  Сърни и елени с голеееми рога се разхождат наоколо.  В Мечешкото езеро се оглеждат високи борове, сини върхове и бели облаци.  Също и в съседното Sprague Lake. Луната вече се е показала над върховете, връщаме се в

градчето Estes Park

– много весело и шарено.

Rocky Mountain, Колорадо Rocky Mountain, Колорадо

 Елен – Rocky Mountain, Колорадо

 Елен – Rocky Mountain, Колорадо

10 септември.  Облаци и сняг се белеят по върховете на сутрешното слънце.  Тръгваме да ги катерим на запад, по Trail Ridge Road.

Впрочем, по доста от гористите склонове се виждат участъци от напълно изсъхнали борове.  Става ясно, че виновник е една дребна гад – mountain pine beetle – дребен бръмбър, който се завирал и си снасял яйцата под корите на боровете;  щом се излюпят, лакомите ларви постепенно унищожавали дървото, излапвайки вътрешността на кората му.   За разрастване на белята особено спомагало глобалното затопляне – по-рано, през студените зими много от бръмбарските яйца не успявали да преживеят, но сега вече, с по-меките зими, бръмбарите-злодеи се чувствали все по-комфортно и с добър апетит… лоша работа!

 Rocky Mountain, Колорадо

 Rocky Mountain, Колорадо

Пътят се катери стръмно нагоре.  Долината, от която тръгнахме, е вече далече долу.  Продължаваме да катерим… облаците вече са съвсем близо 🙂  По скалите наоколо търчат дребни чипмънкове.  Вече сме между снежните преспи на глетчерите!  В най-високата точка на прохода GPS-ът на телефона ми показва 3712 м!  На високо ниво протича рожденният ми ден 🙂  Никога не съм се качвала толкоз нависоко!  Спираме прi

Fall River Pass

редом с преспите на ланшния сняг.  Докъдето стига погледът – море от планински вериги, скалисти върхове, забили глави в облаците.

Вододелът на Северна Америка – Rocky Mountain, Колорадо

Вододелът на Северна Америка

Езеро Irene – Rocky Mountain, Колорадо

 

Малко по-нататък,

при Milner Pass, минава континенталният водораздел

– потоците на изток от него постепенно се събират в Мисури, оттам в Мисисипи, и оттам – в Мексиканския залив, т.е. в Атлантическия океан; потоците на запад пък се събират в река Колорадо и оттам – в Калифорнийския залив, в Тихия океан.  Вече слизаме по обратния склон.  Спираме при чудно красивото езеро Irene.  Малко по-сетне стигаме и до реката Колорадо, все още във вид на поточе – да не повярва човек какви подвизи я чакат по-нататък – цял Голям Каньон ще прокопае!

Край пътя са наспряли коли – значи пак има нещо интересно за гледане!  Спираме и ние.  Голям лос и малко лосче пият вода в един голям гьол долу в ниското.  Много са симпатични!

 Лос – Rocky Mountain, Колорадо

 Лос – Rocky Mountain, Колорадо

Вече сме слезли доста надолу, пътят минава покрай няколко големи езера –

Lake Granby е най-голямото,

пълно с яхти и прочее платноходки.  Небето се е покрило с перести бели облаци, които се отразяват в езерата.  Излизаме от парка, караме на запад по път #40, покрай река Колорадо, която постепенно набира сила.

 

Lake Granby, Колорадо

 

 

Облаците на хоризонта започват да се сгъстяват и небето става все по-драматично.  Вижда се как ту тук, ту там в далечината се изсипва порой.  Ние обаче минаваме между капките.  Скалите наоколо стават все по-червени – личи си, че наближаваме

щата Юта 🙂

Доста съм обикаляла вече из Щатите и за мен най-причудливо красивият щат, с извънземни и невероятни гледки, е Юта – с всичките тези червени скали и безкрайното небе (е, Големият Каньон е в Аризона, но е съвсем близо до границата в Юта 🙂 ).  Ето я и табелата – Welcome to Utah –  Life Elevated!

 

Край пътя стърчи табела „Dinosaur National Monument – 22 mi“.  Е, няма начин да не го видим.  Оказва се, че тук са открити множество вкаменелости на динозаври.  За съжаление, не успяваме да ги видим – вече е привечер и музеят в парка е затворен.  Но пък гледките наоколо са невероятни!   Комбинация от причудливи скали и драматично небе – чудо!  Слава богу, че решихме да се отбием!  Спираме за нощувка в градчето

Vernal

 

 Из щата Юта

 Из щата Юта

 Из щата Юта

 

 Из щата Юта

Из щата Юта

11 септември.  Пътешествието ни е към края си.  Остава да се доберем до

Солт Лейк Сити

Пътуваме по високо плато, всред червени скали.  Спираме за малко до Strawberry Reservoir, после почваме да катерим баирите, обграждащи Солт Лейк Сити от изток, минаваме покрай Park City, и ето ни в града на мормоните.  Имаме време за една бърза разходка из града – спираме до внушителния мормонски замък, после се отправяме към летището.  От прозорците на самолета посрещаме изгрева на пълната луна.

 Солт Лейк Сити

Солт Лейк Сити

 

 

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Съединените щати – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

2 коментара

апр. 03 2012

Из националните паркове на Щатите (1): Grand Teton и Йелоустоун

Днес Румяна ще ни води на обиколка из някои от националаните паркове на Съединените щати. Започваме със Скалистите планини, Grand Teton и Йелоустоун.

Приятно четене:

 

Из националните паркове на Щатите

Grand Teton и Йелоустоун

В началото на септември 2011 направихме обиколка из няколко от планинските национални паркове в Щатите:  Grand Teton, Yellowstone, Glacier и Канадското му продължение Waterton, Rocky Mountain, Dinosaur – за която искам да ви разкажа.

3 септември.  Стартираме от Солт Лейк Сити, щата Юта, където сме пристигнали със самолет предишната вечер и сме взели кола под наем.  Солт Лейк Сити е всред

Скалистите планини,

отвсякъде е обграден с внушителни високи баири.  Цялото ни пътешествие през следващите 9 дни ще е все из Скалистите планини, впрочем.  (Едно време, като ходех на училище – а това беше доста отдавна – тези планини ги учехме като Кордилерите;  не знам откъде е дошло това – може би от някой Кубински учебник по линия на соц-обмена?!;  във всеки случай тук, в Щатите, никой не е чувал за Кордилерите – казват си се Rocky Mountains * 🙂 (всъщност Скалистите планини са част от Кордилерите. Още малко по темата – бел.Ст.)

 Из националните паркове на Америка

 езеро Bear Lake, Айдахо

Първо караме на север по магистрала I-15, после се отклоняваме на североизток по шосе #89, пресичаме югоизточното ъгълче на щата Айдахо – колкото да снимаме табелата “Welcome to Idaho” – покрай красивото синьо езеро Bear Lake, и навлизаме в Уайоминг – “Welcome to Wyoming – Forever West”.

 Афтън – Уайоминг, САЩ

Пейзажът е планински, със заоблени гористи баири, зад които постепенно почват да надничат остри скалисти върхове със снежни шапки.  Навлизаме в

парка Grand Teton

Гледката е впечатляваща!  Цял ред от висо-о-оки снежни върхове, сред които стърчи най-високият – Grand Teton, почти 4200 метра.  Около него са Mount Owen, Middle Teton, South Teton – все високи, скалисти и остри – като забучени в небето.

 

 Grand Tenton – Уайоминг, САЩ

Grand Tenton и Snake river – Уайоминг, САЩ

Grand Tenton и Snake river – Уайоминг, САЩ

 

Между тях и пътя тече Snake River.  При Moran Junction обръщаме, пресичаме реката и пред нас е

 Jackson Lake – синьо-синичко!

Още по на юг е Jenny Lake, с обрасли с борове брегове. Продължаваме към Jackson Hole, където имаме резервация за нощувка.

Jackson Hole е доста лъскав планински курорт,

с луксозни хотели, но има и един – The Hostel – който си е… еми хостел 🙂 екстра си е! 🙂   Няколко различни по калибър лифтове водят нагоре по баирите.  Единият качва направо цели “автобусчета” нагоре по въжетата.  Зад баирите забелязваме да се вият кълбета пушек – изглежда съвсем като пожар!  Оказва се, че наистина е пожар – контролиран горски пожар – и такива имало.  След кратка разходка и порция пица се приютяваме в хостела.

 Jackson Hole – Уайоминг, САЩ

Jackson Hole – Уайоминг, САЩ

 

4 септември.  Слънцето изгрява иззад боровете.  Време е да хващаме пътя.  Има и по-ранобудни от нас – два големи шарени балона с кошове бавно се издигат в небето.  Тръгваме по обратния път на север, покрай острите скалисти върхове с блестящи на сутрешното слънце глетчери.  Още по-красиви изглеждат на сутрешна светлина!  Спираме отново покрай Jackson Lake, спускам се с фотоапарата по стръмния бряг, за да хвана в преден план една туфа жълти цветя и… за малко не се претрепвам.  Е, не точно, но се сурвам надолу и в стремежа си да опазя апарата от потрошаване, си поизкълчвам крака – не е лек животът на фотографа… Оттук нататък малко нещо куцукам, ама – това не плаши душите наши :).

 

 Скалистите планини – Уайоминг, САЩ

 Скалистите планини – Уайоминг, САЩ

Jackson Lake – Уайоминг, САЩ

Продължаваме на север покрай Snake River, по Rockefeller Memorial Parkway, и – йей! – влизаме в

парка Yellowstone!

 

Yellowstone, Съединени щати

 

Първият национален парк (създаден 1872 г.), на площ почти 1/10 от територията на България (приблизително квадрат 100 х 100 км), разположен върху активен супервулкан, с около 300 гейзера и още толкова водопада, множество горещи извори, калдери, вкаменени дървета, реки, езера, каньони, бизони и всякакви чудесии.

 Йелоустоун – Уайоминг, САЩ

Не, Йелоустоун не е еднозначно красив – на места е подтискащ и мрачно-пустинен, направо зловещ със сухите дървета и миризма на сяра, разнасяща се от бълбукащата кал.  На други места е прекрасен, с гейзери, езера в невероятни цветове, буйни реки с каньони и водопади.  Общо казано, Йелоустоун е невероятен, неповторим и вълнуващ – нещо, което няма къде другаде да видиш.

 Йелоустоун – Уайоминг, САЩ

Национален парк Йелоустоун, САЩ

 

Движим се на север покрай Lewis River, покрай Lewis Lake, в далечината се вижда Shoshone Lake.  После покрай West Thumb – западния залив на езерото Йелоустоун – завиваме на запад, към една от най-големите атракции на парка Йелоустоун –

гейзера Old Faithfull (Стария Верен)

В Йелоустоун има към 300 гейзера, някои от тях са по-големи и изригват доста по-високо от Old Faithfull, но техните изригвания са доста по-непредсказуеми и въпрос на лично настроение 🙂 , докато Старият Верен си изнася представлението най-редовно и прилежно на всеки 90 минути, без капризи и глезотии.  Оказва се, че сме пристигнали тъкмо навреме – следващото изригване се очаква след около 10-15 мин.  Точно по обед е.  Настаняваме се на пейките около гейзера, заедно с няколко стотин други зяпачи, приготвяме фотоапаратите и затаяваме дъх.  Бълбукането отначало е слабо, после все повече пръски се разхвърчават наоколо, докато накрая гейзерът се развихря в пълната си прелест и мощ. Вода и дим хвърчат на около 50 м височина!  Спектакълът продължава 7 минути (отчетено по тайминга на първата и последната ми снимка), след което само белият дим над дупката показва къде се е скрил Верният.  По-късно надвечер се опитахме отново да го видим, но не можахме да го улучим така добре, като първия път – оказа се, че шоуто току-що е приключило и не ни се чакаше час и половина до следващото…

Апропо, повече от половината гейзери в света се намират в парка Йелоустоун!  Има малко в Русия (Камчатка), малко в Чили, в Нова Зеландия и Исландия, но тук са най-много.  Така че, ако на някого му се гледат гейзери – Йелоустоун е мястото :).

 гейзер Old Faithfull (Стария Верен) – Йелоустоун, САЩ

Продължаваме на север покрай още няколко гейзерски сборища – Upper Geyser Basin, Midway Geyser Basin, Lower Geyser Basin – повечето в момента са само бълбукащи езерца, някои се поуригват малко на сяра.  Завиваме на изток към другото най-известно място на парка – Големият Каньон на Йелоустоун (The Grand Canyon of the Yellowstone).  На това място реката Йелоустоун е прокопала доста дълбок каньон – дълбок 300-400 м и широк към километър, с

два водопада – горен и долен (Upper Falls, Lower Falls)

и мяско за вдъхновение (Inspiration Point) 🙂  Много е красиво!  Между боровите гори по платото се врязват червеникави стръмни скали, долу тече реката – буйна и зелена, скачаща с главата надолу отвреме навреме за разнообразие.

 Водопади – Йелоустоун, САЩ

 Национален парк Йелоустоун, САЩ

 Национален парк Йелоустоун, САЩ

Продължаваме на юг.  Пътят през парка описва една голяма осмица – днес обикаляме долния кръг на осмицата, горният сме го оставили за утре.  Минаваме покрай серния калдрон (Sulphur Caldron) и калния вулкан (Mud Volcano) и стигаме до голямото

Йелоустоунско езеро (Yellowstone Lake).

Намиращо се на около 2400 м надморска височина (по-високо от Черни връх!),  през зимата езерото се покрива с 1 м дебел слой лед.  Изобщо, целият парк Йелоустоун се простира почти изцяло на над 2400 м височина и през зимата е покрит със сняг и недостъпен – пътищата там се затварят в края на есента и се отварят късно на пролет.

Серен калдрон (Sulphur Caldron) – Национален парк Йелоустоун, САЩ

 Серен калдрон (Sulphur Caldron) – Национален парк Йелоустоун, САЩ

 

 Серен калдрон (Sulphur Caldron) – Национален парк Йелоустоун, САЩ

Серен калдрон (Sulphur Caldron) – Национален парк Йелоустоун, САЩ

Серен калдрон (Sulphur Caldron) – Национален парк Йелоустоун, САЩ

 

 

 

Преди  мръкване обикаляме още малко гейзери и горещи извори – в Black Sand Basin, Biscuit Basin – навсякъде има направени удобни дървени пътеки до бълбукащите езерца, с предупреждения да не се доближаваш, освен ако не искаш да бъдеш сварЕн.  А те, езерцата, бълбукат и хвърлят вода, напомняйки, че отдолу къркори жив вулкан – не какъв да е, а супервулкан, на който по график май му било време пак да изригва – в следващите плюс-минус десетина хиляди години 🙂   Твърди се, че тъй като той – вулканът, по-точно горещата му точка – си стои на място там долу, а североамериканският континент се движи бавничко на запад-югозапад, така се е образувала долината на Snake River.

 Snake river – Национален парк Йелоустоун, САЩ

Но стига толкоз за днес.  Подминавайки няколко кротко пасящи бизона, се отправяме към градчето West Yellowstone, на западния вход на парка, където ще нощуваме.  Градчето е типично туристическо, с много хотелчета и ресторантчета.  Привечер по улиците е пълно с туристи.  Нощуваме в Evergreen Motel.

5 септември.  Рано сутринта отново сме в Йелоустоун.  Близо до входа пасе стадо лосове (от по-дребните, дето тук има казват elk, а не онези големите добичета – moose-овете), спираме да ги видим.  Когато край пътя има нещо интересно, това лесно се разбира по спрелите коли.  Не дай си боже да спреш, за да облекчиш някаква нужда – веднага поне още няколко коли ще спрат, ще подадат глави от прозорците и ще питат „What’s down there?“ – това от личен опит (е, не бяхме спрели да се облекчаваме, а само да се поогледаме, но две каки веднага спряха зад нас и проточиха глави като костенурки J).  Днес ще обикаляме горния кръг на осмицата, така че се отправяме на север.  През Artist Paintpots (бълбукащи езерца във всякакви причудливи цветове) и Roaring Mountain (пушеци и мирис на сяра), стигаме до

Mammoth Hot Spring

Много причудливо място, невероятно красиво и странно.

 

 Изворът на мамута (Mammoth Hot Spring) – Национален парк Йелоустоун, САЩ

 Изворът на мамута (Mammoth Hot Spring) – Национален парк Йелоустоун, САЩ

 Изворът на мамута (Mammoth Hot Spring) – Национален парк Йелоустоун, САЩ

Вкаменени дървета – Национален парк Йелоустоун, САЩ

Множество тераси са като замръзнали, обагрени във всички отенъци на жълто, оранжево, червеникаво, керемидено.  Невероятна работа, много красиво, а и малко зловещо със стрърчащите изсъхнали дървета…

Продължаваме на изток и юг, отбиваме се да видим вкаменените дървета, отново спираме до големия Йелоустоунски каньон, водопадите на Йелоустоунската река, вдъхновяваме се на мястото за вдъхновение :).  Гейзерите в Norris Basin са едни от най-впечатляващите – прекрасни, във всички цветове, и страховити, с пушеци и кал.  Отново спираме и се дивим на терасите при Mammoth Hot Spring.  Нима наистина не са конструирани от архитект с развинтено въображение?!  Късно следобед тръгваме на север, към северния изход на парка.  Табела край пътя обозначава пресичането на

45-тия паралел – средата на пътя между екватора и северния полюс

 45 паралел – Национален парк Йелоустоун, САЩ

 Йелоустоунска река – Национален парк Йелоустоун, САЩ

 Национален парк Йелоустоун, САЩ

 

 

 

Покрай Yellowstone River, излизаме от парка през Roosevelt Arch.  Нощуваме в градчето Gardiner.  В пристъп на хипогликемия, спирам в магазинче да си купя бонбони.  Продавачката – младо момиче – се заглежда в името ми на кредитната ми карта и ме пита дали съм рускиня.  Не съм рускиня, българка съм.  Момичето ококорва очи като палачинки – оказва се, че също е българка, а такива не минавали тук всеки ден – окончателно ми повярва едва като заговорих на български.  Нощуваме в един от любимите ни Super 8 мотели.  На сутринта същото българско момиче, плюс още няколко такива, оправят стаите в мотела.  По линия на студентските бригади били.

6 септември.  Отправяме се на север по път #89.  Пътуваме през щата Монтана.  Следващата ни цел е паркът Glacier.  Днешният ден е главно за пътуване – почти 700 км са пред нас.   От път #89 завиваме на запад по магистрала I-90, после на север по път #83.  Пътуваме основно през хълмисти плата.  В последната част на пътя минаваме през иглолистни гори, край няколко красиви езера – Salmon Lake, Seeley Lake, Lake Inez, накрая чудесното Swan Lake.  Наблизо има и

друго голямо езеро – Flathead Lake.

Правим опит да го видим и него, но след няколко неуспешни опита да намерим подход и място за паркиране, се отказваме – отвсякъде попадаме в частни имения.  Продължаваме към градчето Columbia Falls, където ще нощуваме.  На картата се вижда друго езеро наблизо – Hungry Horse Reservoir.  Решаваме да използуваме времето до мръкване, за да го видим.  Тръгваме по някакво странично пътче, което се вие по баирите нагоре, между гори от високи борове. Минаваме покрай малко, но

много красиво езеро – Lion Lake

 

 Lion Lake, Америка

Боровете се отразяват във водното огледало и е чудно хубаво в залезната светлина.  Докато стигнем до Hungry Horse е почти мръкнало, но все пак успяваме да видим впечатляващо високата му язовирна стена.  Наоколо няма жива душа, високо в планината сме, обградени от високи борове и тишина.

Очаквайте продължението

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Съединените щати – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

7 коментара

Switch to mobile version