Съветите на Стела как да си извадим

Виза за Армения и виза за Ливан

Аз пак с непопулярни дестинации…. (но пък човек никога не знае кога и накъде)

Виза за Армения

Възможно е кандидатстване за е-виза онлайн на сайта на МВнР на Армения. Това инфо дължа на колежка- само ми прати линка, самата тя не е минавала процедурата за е-виза. С такава виза може да се влезе само през:

• летищата Zvartnos и Guymri,
• ж. п. станция Ayrum и
• сухопътните гранични пунктове Bagratashen, Baura, Gogava, Megri.

И Mozzila-та, и IE-то ми обаче ми отказаха достъп именно до подстраницата „Apply for e-visa„- и двата браузера си измиха ръцете с еднакво по съдържание системно съобщение- сертификатът точно на тази страничка бил self-issued и те се чувствали несигурни, милите… Един вид- ако настоявам да продължа, правя го на свой риск, предупредена съм. Не ми хареса идеята да продължа, така че оставих е-визата като краен критичен вариант.

Адресът на консулството в София няма да пиша — има го в интернет; намира се близо до Румънското посолство (3 минутки с кола по малките улички, обеден трафик, делничен ден). Виза се издава за минимум 3 работни дни. Необходими са снимка, паспорт с валидност минимум 6 месеца, такса в долари или левовата им равностойност. Плащания в евро не се приемат– питах. Задължително е документите да бъдат подадени лично от кандидатстващия за виза, както се уверих днес след опита да оставя всичко в ръцете на агенцията. Понеже съм (нали!) много заета и пропуснах да попитам предварително за този детайл, се наложи да се връщам почти от изхода на София, след като ми звъннаха да ми кажат, че трябва да се появя лично.

Tags: виза за Армения, виза за Ливан, консулство, консулство Армения, консулство Ливан, посолство

Признавам си, че когато Стела ми прати тази петъчна история се хилих дълго и напоително:-) Основата му е един неин чат-разговор, в който разказва преживелицата си, и за който, признавам си приложих всички допустими методи за изнудване, за да го запише като текст за публикуване. Та, ето и резултата — приятно четене и не се хилете много, ако сте на работа, че колегите ще ви гледат странно:-)

Дъ Дръжка

или

На прозореца… дръжката, дръжката

случка в Будапеща

Това трябва(-ше) да е само копи-пейст с малко „графично оформяне“ на диалог, споделен в скайп. Любезният домакин на сайта от толкова кладенеца надомъкна вода, дано напълни несговорчивата ми глава и я склони към публикация, че… приех.

Особено след като ловко извъртя нещата и ме подведе да убеждавам вече аз него, че петък е просто идеален ден за публикуване на не-пътеписни, не-сериозни, несериозни, безполезни (но пък и безвредни) неща.

Просто повей на несериозност в така целевото ни ежедневие. За Friday feeling.

За да има повей в затворено пространство, каквото е една хотелска стая, трябва прозорец. Ако прозорецът е от типа lockable window frame (със заключваща се рамка) и тая frame е заключена, трябва дръжка. За да отключиш рамката и да отвориш прозореца.

Е, миналата седмица в моята стая в Будапеща дръжки липсваха и на двата огромни прозореца.

Първо се посмях над себе си, като видях прозорците- падаше ми се!- едва 1—2 седмици преди това бях така излишно и смехотворно горда от предвидливостта да си уредя „стая с дръжки на прозорците“ в белградския хотел, след като прочетох в б-ком оплаквания от невъзможност да си отвориш прозореца. Но това е друга история… Сега- обратно в Будапеща

В допълнение към двата прозореца имаше малко прозорче, отворено. През него би трябвало да влиза известно количество въздух отвън. Сигурно е влизало, аз не усетих. Морско чудо(-вище) съм и за мен въздух значи въздух, който се и движи, усещам как ме докосва или зашлевява… Застоялият въздух ме измъчва физически. Който не познава това усещане, с право ще реши, че съм просто глезла. Така да е…

Четете по-нататък>>>

Tags: Будапеща, рецепция, случка в хотел, хотел