Archive for the 'Наталия Бояджиева' Category

апр. 20 2012

Да се родиш в Китай

Преди време авторът на днешния пътепис – Наталия – ни разказа за отношението на китайците към жените. Днес ще видим как се отнасят към децата. Дано има разлика, защото ми се струва, че след няколко години Китай ще бъде първата страна в света, в която жените изневеряват повче от мъжете (съгласно една нематематическа заблуда 😉

Приятно четене:

Децата на Китай

 

нравопис

 

 

Пътувах натам, откъдето през цялото време получавах във Варна нетърпеливи имейли: “Хайде, кога ще се върнеш? Липсваш ми” и “Откакто замина, в живота ми има празнота”… Как няма да бързаш към такива приятели?…

Срещнахме се в Пънлай.

То беше радост! Да споделиш своите очи с чуждите. В приятелските очи – няма я прословутата азиатска непроницаемост… Те светят, греят със споделеното щастие и тези мигове не се забравят… Сун безгрижно ме попита: “Като заминеш налято за България, кога ще си дойдеш пак?”

“Заминавам завинаги , Сун…”  Тя нищо не каза, само няколко сълзи се отрониха от очите й. После бързо се съвзе и опита да придаде бодрост на гласа си:  “Но до лятото имаме време…”

Заледено езерце в парка – Пънлай, Китай

Заледено езерце в парка

Лилии в парка – Пънлай, Китай

Само след два месеца езерцето ще изглежда така

 

Трета пролет посрещам вече тук. Суха, мразовита, слънчева – китайска морска пролет. По нещо прилича на варненската, въпреки че според местните  е настъпила още на 23 януари, заедно с Новата година, драконската… Леденият вятър развява вече над парка пъстри хвърчила, наизлязоха по алеите мъже с бичове, а плющенето им отеква като пушечен изстрел из целия квартал… Любими занимания. Мъжете гордо позират за снимки, размахвайки саморъчното оръжие. Понякога ми дават да опитам и аз – не пробвайте това без учител – движението е усукващо и отривисто, ръцете се сменят светкавично, ако не знаете как, може да се ударите лошо. Още не са изнесли пумпалите, нунчите и музиката за танците из парка, нека се постопли малко…

Мъж с бич в парка на Пънлай, Китай

Мъж с бич в парка

Мъж с бич в парка на Пънлай, Китай

Ето за това движение ви говорех

 

Раздадох мартеници на приятели с подробни указания кога и как да се закичат и с обещание да бъдат здрави и щастливи. Щастлива бях и аз, когато на Баба Марта освен нас – петимата българи, и няколко пънлайчани разнасяха из града националното ни пожелание за здраве.

Penglai, Янтай, Шандун, Китайска народна република

 

Докато ме нямаше  за три месеца, тук са се случили важни събития –  три нови китайчета поздравиха света. Деца на приятели – Лианг и Маа имат синове, а Чу – дъщеричка. Очакваме още двама сина – на Джанк и на Нини… Толкова желани и чакани – единствени деца в семейството. Родителите им са  от поколението на 80-те – млади и щастливи, първите, които са по едно дете. Задоволени хора, много от тях са завършили колеж, знаят какво искат от живота. Разбира се, след 20 –годишната си възраст те се сблъскват и с някои проблеми, породени от китайските традиции, но – за това друг път … Темата сега е бъдещето на Китай – тези важни, сериозни и прекрасни, както се вижда от снимките, младенци.

Първа проплака в края на октомври госпожица Чу Янг – дъщеричката на Чу, колега на съпруга ми. Собственото й име Янг означава “слънчева светлина”, или перифразирано – Светлозара, Лъчезара или просто Светла. В древен Китай новородената Янг би била оставена в ъгъла на стаята на кучешка постеля, забавлявайки се с парчета от глинени съдове. Традиционно тук никога не е имало равноправие между половете. Семейният клан е бил загрижен за раждането на синове, които да продължат рода. Новороденото момче се е поставяло на празнична подложка и близките са го успокоявали като му давали скъпи играчки. За да родят син на всяка цена, китайките са прибягвали към всевъзможни заклинания и гадания.

“Малка радост” – така наричат китайците бебето момиченце.

Днес на сто момичета се раждат 130 момчета. Според последни изследвания увеличаващото се междуполово неравновесие се дължи на абортите на момиченца – най-вече в селските райони, а ултразвуковите прегледи, въведени в края на 80-те, са засилили тази практика. Тя е причина за голяма тревога в Китай – повече от 24 милиона млади мъже ще се окажат без съпруги към 2020 г. според Китайската Академия за социални науки. Това ще доведе до бракове между хора от различни поколения, ще се засили и трафикът на хора в много части на страната. Мъжете от по-бедните райони ще останат ергени през целия си живот.

Най-сериозният демографски проблем за най-големия народ в света се изостря и от нежеланието сред младите китайци в градовете да имат въобще деца. Хората много са се променили през последните двадесет години. Младите двойки предпочитат да живеят живота “двойни доходи без деца” (има вече и такъв термин).

Общината на Пънлай, Китай

Общината в Пънлай - тук се регистрират новите граждани на Китай

И сега законът разрешава по селата второ дете, ако първото е момиче. В градовете обаче – не, дори някои семейства не регистрират новородените си дъщери,  за да могат да имат второ дете. Затова и преброяванията на населението никога не могат да бъдат точни – при толкова укрити деца… Нерегистрирано дете означава, че то живее нелегално в страната, без гражданство – не може да ходи на училище, да постъпи в болница  или да започне работа… Дори не може да си купи билет за влак – и там искат лична карта.

Но да се върнем при нашата чаровница Слънчева светлина. Нея не я грози такава опасност – като единствено дете тя е дълго чакана и обичана от родителите си.

Годината на Дракона е смятана за много благоприятна за раждане.

Младите майки таят надеждата, че техните малки “дракончета” ще станат велики хора. Затова и тази година се очакват много бебета. Създаването на дете се счита за едно от най-важните задължения в живота на  човека. Според древните китайци бездетното семейство е застигнато от голямо проклятие. Ето защо има много традиции, свързани с бременността и раждането. Бременната жена тук винаги се е радвала на голяма почит и уважение. Близките й се стараят по всякакъв начин да направят живота й през деветте месеца колкото може по-приятен. Бъдещата майка се храни със специално приготвени за състоянието й ястия и пие отвари от различни китайски билки, които подпомагат развитието на плода.

Момиче – Пънлай, Китай

Случайна среща в магазина

Когато Маа разбра благата вест, че ще става майка, веднага спря работа, но идваше известно време в школата. Сядаше важно в едно кресло, облечена в красива широка рокля, макар още да не й личеше и се оставяше на радостта на момичетата. Те пристигаха за репетиция една по една, първо отиваха при нея и нежно я милваха по коремчето. Носехме й разни лакомства, Маа не отказваше никое и си ги хапваше с достойнство…

Майка с бебе – Пънлай, Китай

Щастливата Маа със сина си

 

Сега вече е майка на син! За синове се вдига голям шум – чак и знаме се побива на прозореца. Видяхме го с Уан Уей, когато отидохме на 13 ден на бебе – червено знаме със златен надпис – благопожелания за новородения син – всички да знаят! Понякога се окачват две знамена – второто е от бабата и дядото. Тук не се чака дълго за посещение – след десетия ден приятелките на майката идват да я видят. Голяма чест за един чужденец е да бъде поканен в дома на китаец, те канят гостите си обикновено на заведение. Но ние с Маа не сме чужденки една за друга…

Знаме за новородено бебе – Пънлай, Китай

Знамето на прозореца на Маа за новородения син

 

Баба и внуче – Пънлай, Китай

и тук бабите се грижат за внучетата си

Бебе на 13 дни – Пънлай, Китай

Хай Джян на 13 дни

 

Посрещна ни гордият татко на малкия Сун Джин Хао. В превод името му означава “блестящо бъдеще”, но млечното му име е Хай Джян – “безопасно море” – в чест на дядо му и прадядо му, които са рибари. За имената е интересно. Те са пожелателни – вярва се, че името води до по-добро бъдеще за детето. Мъжките имена са свързани със здраве, сила, твърдост и успех, а женските – с красота и цветя. Има и изключения – например името на приятелката ми Сун Фу Рен означава  “богата жена”.

Днес има над 700 различни китайски фамилни имена. Разнообразието зависи в по-голяма степен от собствените имена, а не от фамилните. На първо място се пишат фамилиите, а при обръщение те не се разделят от собствените имена: Ян Шао, Джан Бин, Уан Уей…

Хората от провинцията често носят имена, отразяващи живота в селските райони, например “Голям вол”. Понякога момиченце получава име като “Надежда за по-малък брат” или “Ще получи по-малък брат”. Освен официалното, има и други видове имена: млечно (в ранното детство), училищно име, “карикатурни” имена, западно (след икономическите реформи на Дън Сяо Пин – за улеснение на западните бизнес партньори. Изненадващо се възприемат и като патриотични поради тяхната връзка с икономическия прогрес). А има и посмъртно (храмово) – само за императори…

Едно име може да има няколко значения, някои много поетични. Аи означава любов, привързаност, приятелство, Баи – бял, чист, Бао – съкровище, похвала, Чао – да надмине, Чун – извор, изток, Хуанг – ярък, мъдър, Хаи – море, щастлив, радостен, Линг – дух, душа, камбана…

Та влизаме ние при Хай Джян, даваме подаръците на майка му, защото той не се впечатлява особено, радваме му се, правим малко снимки и слушаме разказа на Маа за някои обичаи. След голямото събитие семейството три дни вари яйца, боядисва ги в червено и ги раздава на роднини, съседи и приятели. Ако имат момче, яйцата са 99, а ако е момиче – сто. Родилката един месец не излиза от къщи, а след това отива у родителите си и гостува 10  – 15 дни с бебето.

Навършването на сто дни е празник.

Идват роднини да благословят бебето, носят му дрехи, бижута, сребърна огърлица за дълъг живот. Майката отива пред олтара на богинята на милосърдието Гуанин, за да й благодари за детето. Бащата му дава име и извършва обреда на подстригването.

Бебе на 100 дни – Пънлай, Китай

Чу Янг на сто дни

На една година се прави прощъпулник, подобно на нашия. Пред бебето се нареждат няколко предмета – пари, книга, писалка и други – и то трябва да си избере един. По избора се гадае за бъдещето му.

Маа има помощница, която се грижи за бебето, тъй като бабите работят и не могат да помагат. Не стоим много и на тръгваме благославяме мъника да е здрав и щастлив и да радва родителите си.

Тези дни предстои да посетим и третия ни нов приятел – Лианг Младши. Когато той се роди, получих светкавично имейл от баща му с единствените две думи, така жадувани от всеки китаец – “Моят син!” – и множество снимки на бебока. Вълнението и гордостта са неописуеми. Щастието е огромно.

Майка с бебе – Пънлай, Китай

Мей Лиу с Лианг Джин Тай

Китайче – Пънлай, Китай

Лианг Джин Тай

 

 

“Избрах името му насън – разказва Лианг.  – Собственото му име е Джин Тай, където двете думи имат по няколко значения. Джин – ярък, умен, сияен, весел и блестящ, а Тай – достоен, горд, важен, здрав и читав”.  Като гледам, в тези две имена се съдържат всички хубави пожелания за един бъдещ мъж. Желаем му ги и ние.

 

По старо местно поверие ако бебето плаче много, родителите  написват името му на много листчета, застават на кръстопът и ги раздават на случайни минувачи. Вярва се, че колкото пъти  се произнася името на човек, толкова повече той се изпълва със сили. Надявам се, че като споменаваме с обич имената, ще вдъхнем по – голяма  сила на трите невръстни деца на Китай.

Да сте живи и здрави, Чу Янг, Хай Джян и Лианг Джин Тай!

 

 

 

 

 

Автор : Наталия Бояджиева

Снимки: авторът

Още разкази за Китай по света от нашите автори – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

5 коментара

окт. 20 2011

Вълшебната морска земя: Остров Чандао, Китай

Днешният китайски разказ на Наталия ще ни води до остров Чандао – на границата между две морета: Жълто и Бохай. Последното едва ли някога сте го чували, но нали затова са пътеписите 🙂

Приятно четене:

 

Вълшебната морска земя

Остров Чандао, Китай

 

 

Вълшебната морска земя: така наричат Чандао – град, спуснат върху едноименния китайски остров между морето Бохай и Жълто море. Окръг Чандао се намира в провинция Шандун, на север от Пънлай и включва архипелаг от тридесет и два острова. Десет от тях са заселени (общо 52 000 жители), останалите са необитаеми. Веригата от острови е известна с красивите си плажове и живописни варовикови скали.

Главният поминък тук са морските ферми, в които се отглеждат любими китайски лакомства – морски краставици (не растението, а вид скъпо мекотело с жилаво месо), морски охлюви, таралежи, миди, кафяви водорасли, дори риба. Другият отрасъл е туризмът, но отскоро. До преди три години Чандао е бил затворен за чужденци поради многобройните си военни съоръжения. Островитяните незабавно са докладвали всички външни лица на властта. Западноевропейците, откривани на острова, бързо бивали натоварвани от полицията на следващия ферибот за сушата.

Островите са открити за чужденци едва от декември 2008

и заради дългата изолация са сравнително непознати за външния свят.

Днес

Националният горски парк и природният резерват

привличат почитателите на незасегнатата от цивилизация природа. Птичият остров е спирка за почивка на десетки хиляди птици от повече от двеста вида, които всяка година прелитат от тук. Остров Дахейшан пък е дом на повече от 10 000 змии. Друг известен остров е Зушан с неговите бамбукови гори и фантастични скали…

Джанбин се качва на корабчето за Чандао

Джанбин се качва на корабчето за Чандао

 

Качваме се с моя водач Джанбин на пътническо корабче от морската гара в Пънлай. Морето е сиво притихнало и за 40 минути сме отсреща – в Чандао. Няма места на кея и ние се прилепваме до друго пристанало карабче. Вземаме го на абордаж с помощта на екипажа (мъжете отказват помощ) и от там стъпваме на сушата.

остров Чандао
остров Чандао

Морска гара Чандао

 

 

 

 

Бродим по сънливите улици в търсене на ресторант, защото вече минава 11 – часът, в който цял Китай сяда да обядва. Естественото любопитство към не-азиатците отдавна не ме впечатлява, свикнала съм с втренчените погледи и вкамененото изражение на изненада щом ме видят. Впрочем местните се бяха изпокрили. Може би поради упоритата пелена от топъл дъждец, която се редуваше с мараня, а може би просто предпочитат да си празнуват вкъщи.

 Целият пътепис със снимките>>>

No responses yet

окт. 11 2011

Китайските втори съпруги – анахронизъм или реална действителност

Когато се въжхищаваме на китайския комунизъм, нека погледнем и неговите културни достижения. В крайна смтека светът е поле за културно съревнование между народите (Гоце Делчев), нали? Интересно ми е нашите (западните) феминисти и еколози какво изобщо търсят в България и Европа ?!? Ето къде е мястото, където е добре да се развихрят!

Приятно четене:

 

 

 

Китайските  втори  съпруги

анахронизъм или реална действителност

Шанхай (река Шанхай)

Модерен Шанхай

Идеята дойде от Моника – моя холандска приятелка. Когато се завърна от Шанхай със съпруга си, между разказите за забележителностите, тя ми спомена и за два феномена, които обикновено убягват на вниманието на туристите –

улицата на вторите съпруги и брачния пазар.

За първи път чувах за тях  и Моника накратко ми обясни, че на тази улица в луксозни жилища живеели младите и красиви „втори съпруги” на богатите китайци. Те карали скъпи коли и пазарували само в бутици. Любопитството ми се разпали, но Моника не знаеше повече. Подари ми само една снимка, която е направила на брачния пазар.

Реших да поговоря с познати китайци, въпреки че темата можеше да е болезнена за тях, съзнавах това. Но нали е част от живота им, а аз искам да го опозная, да разкрия мистерията…

Пазар за жени – Шанхай, Китай

Пазар за жени

– Защо се интересуваш от тази тема – засегна се Джанбин. – Този феномен го има и в Америка, и в някои африкански страни. „Втори съпруги” (er nai) стават бедни момичета, които са изгубили своя дух. Понякога те дори обикват своите господари. Всичко лошо изчезва от техния живот за една секунда. Животът им става вълшебна приказка…

Хай Мън ми разказа, че когато била двадесетгодишна и живеела в Нандзин, срещнала мъж, два пъти по-възрастен от нея. Той я харесал и й предложил да му стане втора съпруга, тъй като от първата нямал деца. Като военен той нямал право да се разведе и така кръгът на нещастието му се затварял. Девойката му отказала и те се разделили. Сега той живее в Пекин, навярно си е намерил втора съпруга и се радва на рожба…

Пазар за жени – Шанхай, Китай

Ценоразпис?

Но такива случаи са изолирани. По-често разбогателите се мъже, вече на години, не искат да се примирят с природните закони, по силата на които физическата им сила отслабва. Чрез младите си наложници – живи кукли, те демонстрират не само финансова, но и жизнена мощ и енергия… И не е само една улица в Шанхай, а цял комплекс, многоетажен, известен с наемателките си – шанхайските метреси, наричани благовидно „втори съпруги”. Er nai са на върха на планината от китайската търговия със секс.

Пазар за жени – Шанхай, Китай

На пазара

 

Древната роля на наложница има модерен вариант и днес

е превърната в доходоносна кариера за някои млади китайки. Това е сделка. Богаташът иска от втората съпруга дете и да го представя в обществото така, че другите мъже да му завиждат. И двете страни имат задължението да се държат благоприлично един към друг, така че да се спечели уважението на другите хора. Това е ключът на загадката – престижът и доброто име на преуспелия, той демонстрира благосъстояние с живото си тамагочи – безправно и безсловесно като прочутата играчка.. До неотдавна съпругата сама е избирала наложници на богатия си съпруг, сега тя е избавена от това унизително задължение…

Шанхай

Шанхай

 

Коравосърдечен и непрощаващ бизнес.

Много от тези носещи Гучи и каращи беемвета момичета биват изоставяни когато стигнат 30-те и това се знае предварително. Уговаря се един от двата вида договори – краткосрочен или дългосрочен, никога безсрочен… Забранени от закона, но на практика на показ, едновременно им се възхищават и ги осъждат, както конкубините винаги са били. Част от тях са дъщери на селяни, други са студентки, които се издържат по този начин.

Начинът им на живот е отражение на възможностите на господаря. Напълно безпомощни в мига, в който той изгуби интерес към тях, остават на улицата без бъдеще. Той пък си избира друга.

В специален сайт в интернет може да се прочете лозунгът: „Вторите съпруги са хора и имат своите човешки права”. Адвокат предлага услугите си на тези жени, но те рядко се оплакват. Използвани и потискани от властните си любовници, те приемат това за нещо нормално, за част от традициите… Както очевидно го приемат и първите, законни съпруги.

Пазар за жени – Шанхай, Китай

Пазар за жени

Тъй като потомството е много важно в китайската култура,

Китай практикува полигамия в продължение на хиляди години

В миналото императорите са имали стотици до хиляди наложници. Една  китайка ме попита как така в Европа един цар има само една царица, нали властта е в неговите ръце. Китайците винаги са свързвали богатството и властта с многоженството.

Законът „едно семейство – едно дете” е въведен през 1980-те от Дън Сяопин като средство за намаляване на бедността. Богаташите винаги са заобикаляли закона – и това е един от начините.

 

Ако в САЩ и в Европа любовницата се пази в тайна от законната съпруга и от обществото и ако Мария – Тереза Австрийска е била забранила на жените с древни професии да се разхождат на публични места редом до почтените дами, то тук в Азия е точно обратното. Семейните жени доскоро не са имали достъп до външния свят и неговия блясък, наказани да не прекрачват прага на дома си до живот. Техните съпрузи са се забавлявали открито по ресторанти и театри с мин дзи, или момичетата на цветята в Китай или с гейшите в Япония. „…хукнах надолу по улицата край Ширакава, но дори там бе пълно със забързани мъже и гейши, чиито живот бе пълен с цели”. Пред театър „Минамидза” „тълпи от хора се изкачваха по стълбите и се вливаха в сградата. Сред мъжете в тъмни европейски костюми или кимона се отличаваха няколко гейши в ярки одеяния”  – Артър Голдън – „Мемоарите на една гейша”. Никъде не се споменават съпругите на тези мъже – светските развлечения не са за тях.Да, не може да не са останали следи от старите азиатски представи за ролята на мъжа и жената в обществото. Друг свят, друга подредба на ценностите…

Пазар за жени – Шанхай, Китай

На малките момчета все още не им е интересна търговията с жени ;)

И към края – няколко думи за

шанхайския брачен пазар – анахронизъм или актуална действителност…

В събота и неделя следобед между 12 и 15 часа можете да го откриете в Народния парк, около Порта 5, срещу театъра. Родители, с или дори без съгласието на техните деца, организират срещи и уговарят брачен партньор за наследниците си. Местният сватовник, г-н Фу казва: „Въпреки че за момичетата от Шанхай не е трудно да си намерят съпруг, все още имам много имена в моите списъци”.

Такива пазари има и в други големи градове – например в Янтай родители се събират два пъти в месеца.

Бракът в Китай винаги е бил работа на родителите. Един баща държи снимка на дъщеря си и говори на струпалата се около него малка група: „Дъщеря ми следва в австралийски университет. Дошъл съм да й намеря съпруг”.

На снимката се вижда как родители преписват данни от списъци на кандидат женихи – височина, тегло, образование, професия и заплата.

Само след десет години тук ще има 24 милиона неженени мъже, които не могат да си намерят съпруги. И сега в някои гранични с Виетнам райони се внасят нелегално виетнамки за съпруги…

 

С  присъщия си оптимизъм Сун внесе „светлинка” в обсъждането на иначе мрачната според мен тема: „Er nai? Да, знам, има ги много и в Хай Джинюан (нашият квартал  е луксозен, но не знаех, че се ползва с такава слава) – засмя се тя:

– Даже познавам лично една. Родителите не се гневят, че са избрали такъв път, защото дъщерите им разполагат с много пари и им помагат. А и ако момичетата са умни, могат да спестят пари и да се омъжат за някое хубаво момче…

Да, и за брачния пазар съм чувала – там едни родители представят децата си на други родители в търсене на подходяща партия. Младите са много заети с работа и нямат време за запознанства и срещи.”

– И животът им става вълшебна приказка – каза замислено Джанбин.

Дали…?

Брачен пазар в Шанхай, Китай

Брачен пазар в Шанхай

 

Автор : Наталия Бояджиева

Снимки: авторът

Още разкази за Сватби по света от нашите автори – на картата:

21 коментара

Switch to mobile version