Archive for the 'Кирил Данаилов' Category

авг. 10 2011

Експедиция „Киргизстан – 2010” (качване на Тян Шан)

Днес отново ще катерим баирите 😉 Този път това ще бъде планината Тян Шан, а заедно с това откриваме една нова за нашия сайт страна – Киргизстан или Киргизия по народному 😉 Кирил ще ни бъде водач.

 

Приятно четене:

 

 

Експедиция „Киргизстан – 2010”

Тян Шан …,

звучеше интересно, Алекси ни го подхвърли на мен и Плътния по време на един курс и …, решихме да опитаме. Малко по късно се закачи и Чироза и работата взе да се заквасва. Поразшетахме се за хора, естествено някой отпаднаха /финанси и здравословни причини/, но като цяло на 10.08.10г. в 22:00h на автогарата срещу Централна гара се събрахме едно разнородно екипче от различни клубове, на което легна „тежката отговорност” да реализират експедицията в далечната Киргизия. Тук само ще вметна, че отношенията между деветте члена на експедицията бяха повече от перфектни, независимо от различната клубна принадлежност и това че някой не се познавахме, до такава степен, че липстваха дори и най дребните „търкания”, така че в това отношение /а и не само в това/, проявата спокойно може да послужи за пример към провежданите в бъдеще такива.
Състав: Чироза – шеф /задължително трябва да има такъв/, Аз, Животното, Блеки, Жорето /Жорж/, Ваньо, Тошето от Етрополе, Пламен от Хасково и Коцето от „Академик” /Софийски или Русенски, все тая/, абе все отбор юнаци и готини пичове. Жалко за Плътния, който според мен беше основния двигател на замислената проява, но …, задължително ще дойде следващия път, сигурен съм.
И така, все пак тръгнахме, единия от спонсорите /ЮНИОН ИВКОНИ/ ни извози до аеорогарата на Истанбул, „паркирахме” се там и си зачакахме кротко полета за Бишкек. С малко мотане и биричка /мислехме си, че е за последно/, времето поизтече, метнахме се на самолета и …, пет часа и половина, да ти дойде до …, направо не ми се мисли как пътуват през океана.
Най после стигнахме, с „далаверата” на часовете и времетраенето на тъпия полет трябва да е било четири или пет сутринта местно време /разликата между нас и Киргизстан е три часа/, посрещат те спретнати милиционери от позабравените /по нашите ширини/ социалистически времена, след като си поогледал от самолета Американските транспортни „Дъгласи” /Щатите имат логистична база в Киргизстан/.

Летище Манас – Бишкек, Киргизстан

Летище Манас (100 долара за пушене!)

Докато се оправяхме с визите, част от групата беше „оформена” със сто щатски долара /оставени в кенефа/, заради лукса да запали по една, но това не помрачи нашето „ведро” сутрешно настроение. Най на края си събрахме пръснатия из залата багаж, натоварихме си го на колички и гордо се изнесохме от летището, носещо името „Манас”, където за наше удовлетворение ни чакаха две бусчета за да ни откарат в хотела.

Влезнахме в Бишкек,

тъмница /Бакиев бил продал тока/, фиксирам табела на която е отразено, че на дясно е Ташкент, а на ляво е Алмати и се осъзнах най сетне, че отново съм в Средна Азия, чувството е много готино, пожелавам го искренно на всеки.
Домакините от „Горы Азии”, под ръководството на Сергей Дудашвили, се бяха погрижили за настаняването ни, за което нямахме абсолютно никакви забележки. Тук е мястото да отбележа, че логистичната подкрепа от тях беше перфектна и на доста добро ниво, като се започне от пребиваването ни в цивилизацията и се стигне до организацията на базовите лагери в планината и цялостното провеждане на експедицията, за себе си мога да твърдя, че в „по английска експедиция” не съм участвал.

Следваше един ден за почивка, рекогносцировка и стиковка на нашия екип и този от страна на домакините, уточняване на задачите и районите в които ще работим, празнична вечеря за запознаване /с ракия и водка/ и спане.

Превоз (ЗИЛ 131) – Киргизстан (Киргизия)

На 13-ти сутринта натоварихме един ЗИЛ-131 пригоден сравнително луксозно за превоз и на хора, метнахме се на него заедно с петимата домакини от руски произход /Валентин, Василий-1, Василий-2, Вика и Валера/ и поехме на юг през Нарын към долините на Ак-Сай и Ко-Къя.

Път в Тян Шан – Киргизстан (Киргизия)

Пътят

Път в Тян Шан – Киргизстан (Киргизия)

 

Пътят до Нарын,

като цяло се покрива с древния „Път на коприната”, с тази особеност, че не е асфалтиран от Съветско време и непрекъснато се изкачва до 3000 и повече метра и слиза на 1500 метра,

Нарын, Киргизстан

 

докато стигне до самия

Нарын /2200 метра/,

който е последния град /доколкото може да се нарече град/, преди да се стигне границата с Китай, на 200 километра от нашия набелязан район за провеждане на експедицията.

юрта – Нарын, Киргизстан (Киргизия)

истинска юрта

Хотел в юрта – Нарын, Киргизстан (Киргизия)

Хотел (юрта)

Преспахме в Нарын /в автентични юрти/

и на следващата сутрин поехме, вече наистина по не асфалтирани пътища, към района на действие. След преодоляването на два гранични пункта за проверка на документите /там е гранична зона и е отворена за посещения при определени условия от пет години/ и редица главоломни качвания и слизания се отзовахме в

Ак-Сайската долина,

широка 2-3 километра и намираща се на височина малко над 3000 метра.

Долина Ак-Сай – Тян Шан, Киргизстан (Киргизия)

Долина Ак-Сай

 

От там по почти „криминални” пътища и качвания до 3700 метра се докопахме и до

долината на Ко-Къя

/малко по малка от другата/, където и установихме първият си базов лагер.

Базов лагер – долина Ко Къя – Тян Шан, Киргизстан (Киргизия)

Базовият лагер в долината Ко Къя

Базов лагер – долина Ко Къя – Тян Шан, Киргизстан (Киргизия)

Базовият лагер

15.08.10 г. /сутрин/ Интересно е да се събудиш на приблизителна височина от 3100 метра на „майка си в гъза”, само на десетина километра от Китайската граница. Като се поогледаш, над теб някъкви високи върхове в сняг, под теб поляна от еделвайси, около теб широка долина по която пасът якове, коне, че даже и една камила /Коцето специално ходи да я снима/, абе идилия. Времето …, засега шибано, ръми някакъв ситен дъжд, руснаците ехидно подмятат, че им се е случвало да усъмват затрупани от сняг, ние разбира се гледаме недоверчиво, ама с едно на ум.

Тръгваме към езерото Кел-Су

/там има известна дупка от преди/, пътя е коритото на реката, абе с една дума веселба /добре че стигнахме и се върнахме/, готин купон беше.

Езеро Кел Су – Тян Шан, Киргизстан (Киргизия)

Езеро Кел Су

 

Езерото е приказно, за разлика от дупката, която се оказа наистина много красива по своему но за съжеление „пършива”, около 200 метра дълга /тая се оказа най голямата/, но пък кой ти я дава. Последва ден на тотален табан с някъкви ненормални денивелации в абсолютно безплоден район, добре че поне времето се оправи и си остана така до края.

На 17.08.10 г. предприехме смяна на базовия лагер в близост до по-перспективен район, пак в долината на Ко-Къя. Пътя до новият ни базов лагер беше съпътстван с много емоции, особено в последната му част, където трябваше да слезнем със ЗИЛ-чето по някакъв път, правен за геоложки проучвания и където си мислех, че всеки момент ще си изтъркаляме набързо в тъпото дере. Коцето и Тоше пък за разнообразие решиха да минат пеша от стария до новия лагер /без да знаят къде ще бъде новия лагер/, с което се справиха без проблеми, качвайки се на близо 4300 метра и изправяйки на нокти домакините, но всичко си мина нормално.

Долина Ко Къя – Тян Шан, Киргизстан (Киргизия)

Ко Къя

Долина Ко Къя – Тян Шан, Киргизстан (Киргизия)

Ко Къя

Долина Ко Къя – Тян Шан, Киргизстан (Киргизия)

Долина Ко Къя

На следващия ден голяма част от групата се натоварихме на машината и тя си ни изкара до така нареченото плато /между другото тук всичко си беше истински карст/, където ни метна и естествено си замина. Направихме си спонтанно разпределение по между си и нашта групичка от пет парчета /Живето, Жорето, Аз и Вика с Василий от домакините/ поехме с твърда крачка към първото ни по-предно лагерче със заветната цел за големи открития във високите планини.

Тян Шан, Киргизстан (Киргизия)

Тян Шан

Поустановихме се на вода на около 3600 метра и се вкопчихме в масива. Започнаха се пършивка след пършивка, по между другото гарнирани с някоя друга лисица, поизкатерихме се ебем ти … колко метра и за финал намерихме и изкартирахме едно интересно дупче от стотина метра с хубава ледена зала и като цяло с ниски температури.

Ледена пещера – Тян Шан, Киргизстан (Киргизия)

Ледена пещера

Ледена пещера – Тян Шан, Киргизстан (Киргизия)

Ледена пещера

 

Прибрахме се в лагера и направихме един екзотичен опит за огън с изсъхнали треви /бяхме си забравили газовите бутилки/, след което плюхме на тази идея и се хванахме за водката, вещо направена от спирт, което се оказа най удачното продължение на вечерта.

 

На сутринта на 19.08.10 г. се наложи руската част от екипа да се прибере към базовия лагер по здравословни причини /казвах и предната вечер на Вика, че водкота на тия височини е полезна, ама тя не ни ми вярваше/ и ние вече поосиротели си преместихме лагера на още по високо, за да ни е по мазохизтично, разбира се. Пътьом се срещнахме с Коцето и Тоше /почти като на „Витошка”/, които след интересни премеждия /някой от които на 4200 метра/ се бяха запътили най на края към новия ни „вече стар” базов лагер, поснимахме се, раздухме и всеки по пътя си.

Разпънахме палатката /вече незнам на колко метра, а и хич не ми и пукаше/ и затабанясвахме наоколо. Естествено поизлезнаха пак малки неща, е вярно, че едно от последните беше малко над 4000 метра, но това е …. На пред платото продължава, интересно е но, …, сигурно следващия път …, няма как, все пак трябва и да се връщаме, наистина сме отишли на майната си дори и от базовия лагер.

 

Вечерта мина с литър и нещо водка /направена по обичайния начин от Живето/, като на сутринта с учудване констатирахме, че забравеното на вън шишенце с вода е станало на камък /замечтахме си за уиски/. На сутринта си „бихме дузпата” и след интересна среща с местните еколози /бяха са „Калашници” и на коне/ си стигнахме „по живо и по здраво” в лагера, където ни чакаше много вкусна манджа от мармот.

Мармот – Тян Шан, Киргизстан (Киргизия)

Ядлив мармот ;)

На 21.08.10 г. отскочихме с Жорето да изкартираме единствените открити пропасти /едната, от които е дълбока 50 метра/, докато другите окончателно довършваха района. Последната вечер на този базов лагер мина на „високи обороти” с приготвяне на баран, докаран от местните /много готини типове/ и довършването на последната останала ракия /от Коцето/ …, абе беше приятно /меко казано/.

Път в Тян Шан – Киргизстан (Киргизия)

На 22.08.10 г. си събрахме поредния базов лагер и се установихме на третия такъв. Рутината вече си казваше думата и всичко се вършеше почти без думи. На другия ден с Жорето и Живето /вече изпитана група/ се изкатерихме до един готин отвор, приличащ на „Сезам” от приказките и се забихме в него, където ни чакаха ледено отвесче /не си носехме въже и правихме некъкви простотии с 1 метър прусече и една щека, за което ме срам да разказвам/, мъртва запазена лисица /температурата е като във фризер, а и това е съдбата на всички влезнали неподготвени/ и три мечи бърлоги и …, беше красиво. Изкартирахме я, поснимахме и излезнахме от раз, което учуди и самите нас, предварително подготвени за некъкви апокалиптични картини за пирамиди от хора и така нататък. На връщане ни започна и дъжда, но се успокоявахме, че все пак това е на края, така че много не ни пукаше.

Път в Тян Шан – Киргизстан (Киргизия)

24.08.10 г. – денят си беше за сушене и мързелуване. Някой от групата вяло пошетаха из района, а вечерта се опитвахме да допием последните остатъци от спирт, след което поспахме /е имаше премеждия с едно стадо крави/ и на сутринта под ръмящия дъжд си стегнахме багажа и по обратния път към Нарын.

Хотел – Киргизстан (Киргизия)

Хотел

Другото …, вече не е интересно /на нас ни беше много интересно/, стигнахме до Нарын, после до Бишкек, а после отидохме и до Иссык куль на море, после пак Бишкек и по обратния път до София.
Честно ви казвам, това беше една от най готините експедиции в които съм участвал.

 

Автор: Кирил Данаилов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Централна Азия – на картата:

2 коментара

Switch to mobile version