Archive for the 'Белград' Category

май 10 2016

Уикенд в Белград (2): Калемегдан

Уикендът на Влади в Белград, който започна с кръчмите на Скадарска, днес ще завърши с разходка из центъра на града. Приятно четене: Уикенд в Белград част втора Калемегдан Ставам на сутринта в 6:30 ч и се подготвям за сутрешната закуска. Слизам малко след 7 и се залавям да опитам колкото се може повече неща от шведската […]

2 коментара

апр. 12 2016

Уикенд в Белград (1): По кръчмите на Скадарска

Днес Влади ще ни води на разходка до Белград. Приятно четене и помнете: Няма Югославия – вече двайсетина години – и Народна банка на Югославия също няма 😉 А бай Ганьо – има 🙂 Приятно четене: Уикенд в Белград част първа По кръчмите на Скадарска Пролет пукна и Влади хукна – на Балканска разходка през […]

2 коментара

сеп. 07 2011

Нежността на Хърватия и колоритът на Черна гора (1): От Дунав и Белград към Риека и Плитвице

Днес Петя ще ни качи на мотор си и ще ни поведе на една обиколка из Западните Балкани. Започваме с Белград и Плитвишките езера. Приятно четене:

Приказката продължава – приказка без край…

или нежността на Хърватия и колоритът на Черна гора

/пътешествие с мотор – юли, 2011 г./

част първа

От Дунав и Белград към Риека и Плитвице

Предисловие

Ще ви разкажа тази приказка със сърцето си и като повечето приказки тя ще ви разкрие вълшебствата на един реален и нереален свят, в който доброто винаги побеждава, а най – често срещаните думи са – спокойствие, тишина и възторг. Зима е. Все още кроим планове. Единствено картините, съхранили нещо непознато, далечно, желано, ми помагат да преживявам зимата. Възнамерявам. Подтиквам Веско да задълбае по мисловните пътища на безкрайното чудене, за да ни изненада с маршрут, изпълнен с най – неочаквани места. Да замечтаем,  дишайки по – леко и проклинайки зимата. А после, после – април. Срамежливото слънце, бледолико и притеснено, напомня, че приближава сезонът на моторите. Това ме връща към онова първо пътуване, заключило скромните1000 кмпо пътищата на Родината. Родопите – ангелска планина с неповторима заобленост, небрежно полегнала с поглед нагоре, уютна, безкрайно наша. Гледам снимките и плача. Вече имаме история…Стихоплетци и историци, фотографи и хроникьори, сериозници и хумористи, подстрекатели и мечтатели, умници и умнотворци – хора, пъстро множество от характери, емоционалност и присъствие, с изразен вкус към приключенията и афинитет към богатите софри. Пиша, пиша, а има още много пространство, което очаква думите. Когато не мога да заспя…тогава „пътувам”. Знам всяко кътче в куфарите, познавам всяка вещ и драскотините на историята по нея, мислено слагам всяко нещо на мястото му и чакам. Чакам оная първа снимка, типично начало за всяко пътуване – аз, Ники и вярната ни машина, строени, натъкмени и щастливи. Чакащи. После идват стандартните спорове за маршрута. Споразумяваме се за тръгването, но прибирането трудно се поддава на договаряне. Веско се тревожи. Люшка се в емоционални крайности, притеснява се за хиляди неща. От самото начало имам подозрения, че това пътуване по някакви негови си причини, не му е по сърце. Казвам: „Отпусни се, ще решаваме в движение, не можем да предвидим всички изненади и превратности, които ще променят нещата. Да поставяме цели, а не да кроим планове!” Вальо казва само – „С вас съм!”.  Толкова. А и какво повече? Ники пипва това – онова по мотора, последни допълнения към екипировката. Дните се изнизват като пъстрите мъниста на скъсан гердан – един по един се разпиляват в пространството, оставяйки привкус на противоречие. Всяко предстоящо събитие, оценявано като много вълнуващо,  ни зарежда и ограбва. Изпълва ни с неповторими мигове, но същевременно ни подтиква да живеем  по – бързо.

На мотор из Балканите

Тръгването

Само двамата с Ники сме. Решаваме да си подарим една вечер в Белград. До Видин – студ и мъгла. Почти нищо не виждам, треперейки безпаметно на задната седалка. Минаваме в Република Сърбия. Местен митничар се гаври, правейки проверка на един от куфарите. Попада на огромно количество шишенца, кутийки, лекарства… Подсмихва се снизходително и великодушно махва да си вървим. „Благославяме” го мислено и чинно следваме посоката, която показва. Първоначално не разбирам, че съм в друга страна. Същите аромати, съмнителна чистота и кърпени пътища. Постепенно ми правят впечатление различните гробища с ярки изкуствени венци, регистрационните номера на колите. Къщите – с някаква показна натруфеност, която откривам във фасадите, парапетите на терасите и оградите, върху които гордо се пъчат гипсови орли, лъвове, обикновени  топки. Иначе – същото. Поздрав между познати на сръбски ми напомня, че сме далече от дома.

Покрай Дунав

Дунав при Железни врата – На мотор из Балканите

Крепост край Дунав – На мотор из Балканите

 

Многолика река – лъкатушеща между стръмни, обрасли брегове,  или разлята, ленива и мощна. Път между постижения на човешката  мисъл – шлюза  „Железни врата”, и руините на антични крепости. Усещане за покой и вечност.

Слона на брега на Дунава – На мотор из Балканите (Сърбия)

 Снимки върху бивните на слон до известно кафене съвсем повишават настроението

 

Доволна съм, жадно поглъщам всеки метър от пътя. Снимки върху бивните на слон до известно кафене съвсем повишават настроението.

Белград

Град с непосредствено и топло излъчване, гостоприемен и щедър на  история.

Крепост Калемегдан – Белград, Сърбия

Белградска крепост

Красива крепост, от чието състояние е очевидно, че грижата за историческото наследство е някак небрежна – типично по нашенски.

Край река Сава, Белград – На мотор из Балканите

Край река Сава

Сава се влива в Дунав - гледка от Калемегдан към Земун, Белград

Сава се влива в Дунав

Модерна част с великолепна пешеходна и велоалея край Дунав, там където р.Сава слива водите си с него. Пъстро множество от хора на различни възрасти се разхожда, напрежение липсва, само смях и спокойствие.

Залез над Белград

Залез над Белград

 

Вечерта настъпва, топла и само наша. Излизаме. Тълпа от хора, които нещо очакват. Прозаично предполагам, че наблюдават залеза, от което Ники прихва. Информираме се от съседен зяпач. Оказва се, че в чест  на нашето посещение в Република Сърбия, Новак Джокович е спечелил Уимбълдън. Сериозно погледнато на събитието обаче – цялата нация ликува, улиците са пълни с възторжени и патриотично настроени сърби, които приветстват своя шампион. Аплодисментите следват пътя му през града до специално изградена сцена, където еуфорията се разразява с пълна сила. Залива и удавя индивидуалностите във всеобщото усещане за национална принадлежност. Много ни липсва това.

         Срещата

На другия ден се срещаме с останалите, след дълго и изнервящо търсене. До прекрасен мотор стои самоуверен млад мъж – нов човек в групата. Вътрешно съм леко враждебна. Гената – балансът и спокойствието на цялото,  много ми липсва.

          Светльо

         Вълшебник и многознайко, той е свежата струя в нашето общо преживяване. Способен да сътвори невероятни постановки, непрестанно разиграващ сцени, на които е и режисьор, и сценарист, и актьор. Леко дистантен, емоционално прикрит, сякаш  загубва себе си в лабиринтите на театъра, в който играе. Овладян и информиран, приспособим, все пак намира своето място между нас. На мен обаче през цялото време ми липсва  една идея сантимент, която би освободила спонтанността му. Типичен представител на едно различно поколение – приветствам го.

         Загреб

Загреб, Хърватия

         Чудесен, запазен, одухотворен. Със съхранено архитектурно наследство и забележителности. Минаваме покрай музея „Мимара”. Наясно съм, че ще го пропуснем. Моторите създават неудобства при разглеждане на  градски забележителности. Сега разбирам Веско.

Св.Марко – Загреб, Хърватия

 

По тясно кръгообразно стълбище се  изкачваме на кула с прекрасен изглед над града. Гледката си заслужава. Съзирам прословутата катедрала с две кули, за която ми е разказвала дъщеря ми и съм виждала на снимка. Озадачена и възхитена съм, сякаш съм част от някаква магия! Искам непременно да я докосна. Настоявам и с това предизвиквам известно напрежение сред мъжете. Раздвояваме се от противоположни желания – да продължим /времето ни притиска/ или да останем още малко на това вълшебно място.

Св.Марко – Загреб, Хърватия

Св.Марко

 

Снимки с Вальо пред църквата „Св. Марк”, на чиито покрив са изваяни от разноцветни плочки гербовете на Хърватска, Славония и Далмация, както и гербът на Загреб.

Успение Богородично – Загреб, Хърватия

Успение Богородично – Загреб, Хърватия

Все пак навигацията на Светли ни завежда до двувърхата катедрала „Успение Богородично”. Величествена, украсена със сложни каменни орнаменти, които сякаш разказват милиони човешки истории, тя е обител на божественото. Влизаме, макар че възрастен мъж се опитва да ни спре на входа. Гледам и слушам, поглъщам. Усещам мир, спокойствие и тишина. Вътре в мен. Тайничко потапям пръсти в светената вода и докосвам челата на момчетата. Ние си знаем защо.

         Първа нощ в Хърватска

         На смрачаване, след  дъжд, догонване по пътя, студен и мъглив проход /така изглеждаше в тъмнината/, съзираме проблясващите води на Адриатика. С любезното съдействие на местни мотористи се озоваваме в къмпинг близо до Риека по посока полуостров Истрия. Бързо хапваме и лягаме, останалата част от групата е изминала1145 км.

         Риека

Тази сутрин Куршумов се събужда като Веско, а до края на пътуването се зове  Бобан – „Я сам Бобан!”, казва категорично. Бобан Куршумович – известен пътешественик, галантен спътник и творец на оригинални подаръци.

Крепостта на Риека, Хърватска

Крепостта на Риека, Хърватска

Риека, Хърватска

 

Обикаляме Риека няколко пъти, проклинайки еднопосочните улици. Стигаме до желаното място, разглеждаме крепостта, правим няколко провокативни снимки и тръгваме. После, отчайващо дълго в горещия ден, търсим масло за мотора на Вальо. Намираме, разбира се, когато се отказваме –  на края на града.

Плитвишки езера, Хърватия

Плитвички езера

Плитвички езера, Хърватия

Плитвички езера, Хърватия

         Някой ги е нарекъл тюркоазените очи на Хърватска. Няма какво да се каже повече…

Плитвички езера, Хърватска

 

Плъзгаме се с корабче по повърхността на езерото Козяк. Някои от нас разиграват всеизвестната сцена от филма „Титаник”. За всички вече е ясно чий е сценарият. Не е романтично, но е смешно. Само ние сме шумни, говорим високо и се смеем. Краткото пътуване  е невероятно. Водата – неестествено синя, не оказва никаква съпротива на движението. Корабчето се чувства комфортно в тази хладна, елегантна прегръдка, ефирна като полъх и нежна като погалване.

Плитвички езера, Хърватска

Плитвички езера, Хърватска

Плитвички езера, Хърватска

 

 

Езерата преливат едно в друго, устремени в безкраен бяг нанякъде. Дълбочината е сякаш безкрайна, синината – също. Водните пръски се заиграват за миг, после прохладни  и чисти, недокоснати, се сливат във весели потоци, за да загубят себе си в общата приказно синя повърхност.

Плитвички езера, Хърватска

 

Гледаш, гледаш – не стига. Не можеш да спреш. Дори когато езерата постепенно се скриват зад дърветата, отчаяно надничаш да ги зърнеш още и още веднъж. Отново закъсняваме с намиране на място за нощувка. Веско получава снизходително разрешение от хърватски полицай да спим „у шумата”, както и правим, с уточнение – у тревата. Отново сме сами сред нищото.

На мотор из Балканите

Паяжина в полето

Утрото ни събужда с дъх на мокро сено и  мъгла, лениво дремеща  над падината. Летаргичен паяк, в центъра на съвършена паяжина, смутено наблюдава странните люде сред необятното поле. Чака ни новият ден.

Очаквайте продължението

Автор: Петя Стефанова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със обиколки на Запасните Балкани – на картата:

6 коментара

февр. 28 2011

Много дълъг уикенд в Белград

Днес вече редакцията се сдоби с нормален интернет и като компенсация за миналата седмица – днешният автор ще бъде другия админ на нашия сайт – Комитата. Той вечно се помайва с писането на пътеписи, но този път се прояви като сериозен автор 😛 😛 😛 и ще ни води до Белград. А Белград, както знаете заема особено място на нашия сайт 🙂

Приятно четене:

Много дълъг уикенд в Белград

Отвори ми се възможност за едно доста изгодно обучение в Белград и не чаках да ме питат два пъти:
„Искаш ли да заминеш за Белград, за…“
„Да!“
Отлетяха първите 4 дни от седмицата и вече съм на летището и си давам багажа за самолета. Да, прави сте, пряк полет до Белград няма. Защо няма? Вероятно защото няма достатъчно желаещи. Белград е съвсем близо до София (по-близо от Варна), но първата третина от пътя е гадна, удобен транспорт няма, а и трябва да се минава външна граница на ЕС. Досадно е да се чака.
За по-бързо летя през Виена. Легнал съм си към 3, ставам към 8, за да стигна до 9 на летището, където в 11 излита моя самолет и очаквам към 15,00 часа местно време да съм в Белград.
Хора на летището почти няма и се сещам, че мога да звънна на В., който работи там. Уж сме големи приятели, а не успяваме да намерим време да се виждаме по-често.
Не знам, ще доживея ли време, в което ще спрат да унижават хората, да си изпразват джобовете и да си свалят обувките и коланите преди да влязат в транзитния салон. Че няма да доживея, да разрешават да се внася вода или нещо друго за пиене, то това е ясно. И без друго кафенетата работят с безбожна (за България) надценка. Откъде знам, че е безбожна ли? По-нататък ще разберете.
Явно недоволството на пътниците е довело до там, да има автомати за напитки и закуски на горе-долу поносими цени и дори указателна двуезична табела към тях.
Обичам да летя с австрийските авиолинии. Горещо одобрявам наземния им персонал. Ето това е подбор на персонал — професионален!
В транзитния салон е леко депресивно и социалистическо. Какво значи социалистическо?
Ами че магазините са малко, но пък са големи.
Големи са, но в тях има малко стоки.
Стоките са малко, затова пък са скъпи.
Стоките са скъпи, но пък има много неизползвани площи.
Много неизползвани площи, но пък комфортните места за пътниците са малко.
И така… цените са безбожни.
Качваме се в малкото фокерче на Tyrolean. Продължавам да се възхищавам от кабинния (въздушния) персонал на Austrian, особено от това колко добре им стоят яркочервените униформи и чорапогащници и как добре се връзват с русите букли.
Летище София
Закуската е скромна — едно микроскопично хлебче с две сосчета, но поне дават кафе и вода.
Прелитаме над Белград, след слънчева София на земята нищо не се вижда и летя в уникална ситуация – има трипластова облачност, един пласт под мене, един пласт над мене и един по средата.
София
Пристигаме във Виена, където времето е гадно. Спираме на ръкава, но вместо да ни свържат с него, докарват стълба и автобусче. Автобусчето заобикаля цялото летище, закарва ни на някакъв вход на партера, влизам, показвам си личната карта и директно се упътвам към гейта за излитане, който е съседен на този за пристигане. Фрашкано е с магазини, дори по коридорите има сергии покрай стените. Можело, значи.
Максимум час след това ни натоварват на самолета за Белград. В последната чакалня успявам за малко да пусна компютъра, за да поцъкам из интернета. Интернетът е от най-гадния тип – държи да ти отвори страница, за да се съгласиш с някакви идиотски условия. Докато разбера, че трябва да отворя браузър, за да тръгне връзката, се изнервям. Час и двайсет и пет до Виена, час обратно до Белград, колко щеше да се пътува до Белград, ако имаше директен самолет?
Летище Белград
На летището ме чака шофьор с табелка. Аз му говоря на български, което го смущава, така че млъквам и се присъединявам към останалата част от групата. По някое време се отказвам да говоря славянски езици, и оставям шофьорите и гидовете да блеснат със знанията си по английски.
Покрай чехите, словаците и мен в групата на летището има и един унгарец, което оправдава усилията им.

Настаняват ни в Belgrade Art Hotel – чисто нов хотел на най-баровското място в столицата

(на пешеходната зона, точно срещу шведското посолство). Персоналът на хотела също държи да ми говори на английски, въпреки че им отговарям на български.
Белград
Ще трябва да си въведа кредитната карта, като залог за консумация от мини бара за 30€. Добре, добре, все тая.
Стаята е супер, много добре, единствено парното е навъртяно до дупка. Дадоха ми жица за интернета, въпреки че се хващат и две безплатни мрежи. Пробвам ги, но не са стабилни, прекъсват.
След малко отново тръгвам към Калемегдан и този път съм твърдо решен да отида до края, там, където не успях да стигна пролетта и където има добър изглед, а и да намеря Видинската капия (порта), за да се снимам пред нея. Странно, но въпреки гадното време, доста хора се движат заедно с мен към вътрешността на парка. Странно, къде ли отиват.
Калемегдан, Булевар војводе Бојовића, Белград, Сърбия
Май са същите любители на хубавите гледки. Седят по пейките, говорят си, някои си правят снимки. Две девойки си разменят фотоапарата до висок паметник на самия ръб. Не се ли сещат да питат някой турист да ги снима 😉
Сава и Дунав в Белград
Постепенно се стъмва, колите палят фаровете си, а по сградите и улиците се палят лампите, и изведнъж грейва внушителния пейзаж на вечерен Белград. Точно тогава, за късмет ми свършва батерията и се оказва, че и другите две батерии не са заредени. Греда!
Между крепостните стени има изложба на военна техника, която разглеждам с интерес, но не успявам да си доснимам. Леките танкове изглеждат направо като играчки. На външен вид уж не се различават много един от друг, но днес от историята е ясно, че някои от тях са били успешни модели, а други – крайно неудачни.
Военно - исторически музей в Калемегдан, Балград
Много бързо ми свършва свободното време, а Видинската капия е много далече. Чака ме и обща вечеря с останалата част от групата. Домакините не се опитваха да ни запознаят помежду ни и имаше неловки моменти в началото. Наблюдавам и друга странна особеност — няма пиене, дори бира и вино. Спонсорите не финансирали консумация на алкохол. Политически правилно, но тъжно.
Започвам серията тъпкане с прекрасна сръбска храна, която няма да свърши чак до последния ден на престоя. След приятни разговори и първи запознанства се прибираме по стаите, защото утре ни чака дълъг ден.
На другата сутрин, денят е облачен и леко ръси дъждец. Още по-добре, няма да ни е яд, че учим.
Белград
Заседателната зала, където се провеждат занятията, е доста тясна и сме натъпкани като сардини около една П-образна маса.
От друга страна, лекциите са много интересни и всеки има възможност да сподели какъв опит има с провеждането на кампании с web 2.0 инструменти. Първият лектор разаснява опита си с използването на социални мрежи за политически кампании.
Пиеме кафета и вече бавно, но сигурно се стопява леда между нас.
На обяд отивам да си сменя малко пари и да си накупя обичайните неща – дъвки, вода, ментови бонбонки, айран. За две води, два айряна, сушени смокини, дъвки и три пакетчета ментови бонбонки харча около 15 лева. Започвам да разучавам защо. Ментовите бонбонки по 2,60 пакетчето са половината от сметката. Мдааа.
В Белград е много лесно да се смятат цените. 1 евро = 100 динара. На мен ми беше най-лесно да си представям, че един динар е равен на един евроцент. На вас, ако ви е по-лесно, делете всяка сума на 50, за да я получите в левове 😉
Лекциите са доста интензивни и до вечерта вече ми е бръмнала главата от всякакви примери, кампании и теоретични постановки.
Белград
Преди вечеря обикалям книжарниците откъдето наслука си купувам две книжки, които изглеждат интересни. Едната си я купувам заради корицата, а втората, заради този цитат:
Nitko te kao žena
Neće zaštititi od nasilja
Vlasti i drugih žena.
Ja ženama verujem
A najviše verujem da su pravi komunisti.
Тези дни ще ги прочета и двете и ще ви докладвам за тях.
За втората вечер домакините ни водят в традиционния ресторант „Два елена“ на ул. Скадарска.
Ресторантът изглежда страхотно и антикварно отвътре, с ламперии и дърворезба. Има оркестър, който досажда по масите. Келнерите са безупречно облечени в бели ризи и черни костюми и обслужването е безупречно. Държат на английския. Брей, не знаех, че са такива любители на чуждите езици.
Ресторант Два елена, Белград
И кухнята е супер – мезенца, салатки, скара, баклава и някакъв сладкиш с орехи. За пореден път се натъпквам до пръсване.
Падам се на една маса със С. – американец, който живее в Източна Европа. Подхващаме разговор за политика, в който освен интернета намесваме бивши и сегашни президенти и кандидат-президенти на САЩ. С. показва завидна политическа грамотност по ситуацията в България. Дори има свои възгледи защо БСП загуби изборите, а ГЕРБ ги спечели. Впечатляващо!
По някое време отивам да посетя санитарните възли и когато се връщам от моята маса липсват хората, преместили са се. Местя се на друга маса, където разговорите са по-земни — за пиене, купон и жени. Вероятно има значение, че масата е населена с българи, македонци и други екс-югославяни. Очилатата симпатична босненка, към която като струни са опънати невидими силови линии от тестостерон от всички мъжки участници, по някое време си тръгва, след като е разменила едно 50 бройки СМС по телефона. След това нерадостно събитие разговорът изпростява, а ракията започва да циркулира в пъти по-бързо. Словенецът на масата, мисля, придобива много по-добра представа за манталитета на южните славяни отколкото от какъвто и да е учебник.
Аз май пих твърде много вино, и, леко полюшвайки се, си тръгвам. В хотела откривам, че ми няма калъфката за фотоапарата с флаш картите и резервните батерии.
На закуска питам — дали някой е виждал моята калъфка. Не? Ще я търся в ресторанта.
Преди обяд със сетни сили се сдържам да не заспя и да ми падне главата върху клавиатурата на компютъра. Първата лекция беше обобщаваща за метрики и социални мрежи, води я симпатична сръбкиня с мек, но приспивен глас.
На обяд отивам пак до ресторанта да си търся калъфката. Научавам, че калъф за фотоапарат е „фотлера“ на сръбски. Няма го, съветват ме да дойда вечерта, когато ще е другата смяна на работа, вероятно те ще го донесат.
Започвам да се шматкам из града, за съжаление времето е ужасно малко и обикалям само едни и същи места – ул „Княз Михайло“ (пешеходната зона), и двете успоредни улици. За друго не остава време.
Белград
За втората вечер е предвиден ресторант „Бела Виста“ — дървена сграда на брега на реката (дори и сърбите на масата не бяха сигурни дали това е Сава или Дунав). Този път се паднах на една маса с две сръбкини, страшни симпатяги — С. и Н., които в момента работят в държавната администрация. Н. е от Шабац, град с много специфичен диалект и силна организирана престъпност, специализирана в автоджамбазлъка. Мотото на града било „Заповядайте в Шабац, вашата кола е вече тук“. Бих препоръчал на Дупница да се побратими с Шабац, виждам голямо поле за сътрудничество и културен обмен. С. пък е от Зайчар, град на 30-тина километра от Видин, и ровичкаме в местния диалект, за да открием общи думи. Откриваме няколко — например панаир/панаджур.
Белград
Между другото, успявам да изненадам голяма част от чехите и словаците с познанията си по чешки. Доволен съм.
По-младата част от компанията се упътва към клуб „Трамвай“, където имало жива музика. „В неделя вечер?“, се учудвам аз. „Журката (купонът) в Белград никога не спира!“ обясняват местните. Ех, а ние откак влязохме в ЕС станахме абсолютни сухари и аз вече на пръсти мога да изброя всички денонощни заведения в София. Не са много.
Говориме си до късно, разказваме си за весели случки от социалните мрежи. Кой с какви хора се запознал, двама от сърбите, които са семейство, обясняват как девойката непрекъснато си губела запалките и младежът, за да ѝ направи добро впечатление, се появил в родния и град с цяла торба рекламни запалки. Словакът обяснява как си изтрил фейсбук профила, защото тъщата му обичала с лаптопа да обяснява пред младото семейство какви неща научила за него от мрежата и т.н.
Както сме се унесли в сладки приказки, по едно време другата част от групата се обажда, че нещо не ставал купон в „Трамвая“ и щели да си ходят. Хубаво.
Най-накрая оставаме съвсем сами, персоналът пуска силно музиката и май ни намеква че трябва да си ходим.
Тръгваме си, но след 1 минута трябва да се върнем — забравил съм си шапката. Ей, не ме оставя тоя Белград бе, навсякъде си забравям по нещо. Разделяме се с компанията като първи приятели и си обещаваме да си пишем. Аз наум си обещавам, че трябва да сваля 4-те кила, които качих от невъзможност да откажа такова гостоприемство.
На другия ден рано-рано ставам и отново повтарям цялата процедура с пътуване до Виена и обратно. Последният полет до София е наистина натъпкан и не е много комфортен. Присъствието на нормални таксита на летището е голям плюс. И пак има някаква странност – такситата са строени в две колони, така че не може и пиле да прехвръкне. Хайде на бас, че не е това оригиналното им подреждане.
Най-накрая се прибирам у дома и спя чак до вечерта, като утрепан. Щом се събуждам, пак ми се ходи до Белград. Много яко беше, ей!
Автор: Комитата
Снимки: авторът

9 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version