Категория: Белград

Нежността на Хърватия и колоритът на Черна гора (1): От Дунав и Белград към Риека и Плитвице 6

Нежността на Хърватия и колоритът на Черна гора (1): От Дунав и Белград към Риека и Плитвице

Днес Петя ще ни качи на мотор си и ще ни поведе на една обиколка из Западните Балкани. Започваме с Белград и Плитвишките езера. Приятно четене:

Приказката продължава – приказка без край…

или нежността на Хърватия и колоритът на Черна гора

/пътешествие с мотор – юли, 2011 г./

част първа

От Дунав и Белград към Риека и Плитвице

Предисловие

Ще ви разкажа тази приказка със сърцето си и като повечето приказки тя ще ви разкрие вълшебствата на един реален и нереален свят, в който доброто винаги побеждава, а най – често срещаните думи са – спокойствие, тишина и възторг. Зима е. Все още кроим планове. Единствено картините, съхранили нещо непознато, далечно, желано, ми помагат да преживявам зимата. Възнамерявам. Подтиквам Веско да задълбае по мисловните пътища на безкрайното чудене, за да ни изненада с маршрут, изпълнен с най – неочаквани места. Да замечтаем,  дишайки по – леко и проклинайки зимата. А после, после – април. Срамежливото слънце, бледолико и притеснено, напомня, че приближава сезонът на моторите. Това ме връща към онова първо пътуване, заключило скромните1000 кмпо пътищата на Родината. Родопите – ангелска планина с неповторима заобленост, небрежно полегнала с поглед нагоре, уютна, безкрайно наша. Гледам снимките и плача. Вече имаме история…Стихоплетци и историци, фотографи и хроникьори, сериозници и хумористи, подстрекатели и мечтатели, умници и умнотворци – хора, пъстро множество от характери, емоционалност и присъствие, с изразен вкус към приключенията и афинитет към богатите софри. Пиша, пиша, а има още много пространство, което очаква думите. Когато не мога да заспя…тогава „пътувам”. Знам всяко кътче в куфарите, познавам всяка вещ и драскотините на историята по нея, мислено слагам всяко нещо на мястото му и чакам. Чакам оная първа снимка, типично начало за всяко пътуване – аз, Ники и вярната ни машина, строени, натъкмени и щастливи. Чакащи. После идват стандартните спорове за маршрута. Споразумяваме се за тръгването, но прибирането трудно се поддава на договаряне. Веско се тревожи. Люшка се в емоционални крайности, притеснява се за хиляди неща. От самото начало имам подозрения, че това пътуване по някакви негови си причини, не му е по сърце. Казвам: „Отпусни се, ще решаваме в движение, не можем да предвидим всички изненади и превратности, които ще променят нещата. Да поставяме цели, а не да кроим планове!” Вальо казва само – „С вас съм!”.  Толкова. А и какво повече? Ники пипва това – онова по мотора, последни допълнения към екипировката. Дните се изнизват като пъстрите мъниста на скъсан гердан – един по един се разпиляват в пространството, оставяйки привкус на противоречие. Всяко предстоящо събитие, оценявано като много вълнуващо,  ни зарежда и ограбва. Изпълва ни с неповторими мигове, но същевременно ни подтиква да живеем  по – бързо.

На мотор из Балканите

Тръгването

Само двамата с Ники сме. Решаваме да си подарим една вечер в Белград. До Видин – студ и мъгла. Почти нищо не виждам, треперейки безпаметно на задната седалка. Минаваме в Република Сърбия. Местен митничар се гаври, правейки проверка на един от куфарите. Попада на огромно количество шишенца, кутийки, лекарства… Подсмихва се снизходително и великодушно махва да си вървим. „Благославяме” го мислено и чинно следваме посоката, която показва. Първоначално не разбирам, че съм в друга страна. Същите аромати, съмнителна чистота и кърпени пътища. Постепенно ми правят впечатление различните гробища с ярки изкуствени венци, регистрационните номера на колите. Къщите – с някаква показна натруфеност, която откривам във фасадите, парапетите на терасите и оградите, върху които гордо се пъчат гипсови орли, лъвове, обикновени  топки. Иначе – същото. Поздрав между познати на сръбски ми напомня, че сме далече от дома.

Покрай Дунав

Дунав при Железни врата – На мотор из Балканите

Крепост край Дунав – На мотор из Балканите

 

Многолика река – лъкатушеща между стръмни, обрасли брегове,  или разлята, ленива и мощна. Път между постижения на човешката  мисъл – шлюза  „Железни врата”, и руините на антични крепости. Усещане за покой и вечност.

Слона на брега на Дунава – На мотор из Балканите (Сърбия)

 Снимки върху бивните на слон до известно кафене съвсем повишават настроението

 

Доволна съм, жадно поглъщам всеки метър от пътя. Снимки върху бивните на слон до известно кафене съвсем повишават настроението.

Белград

Град с непосредствено и топло излъчване, гостоприемен и щедър на  история.

Крепост Калемегдан – Белград, Сърбия

Белградска крепост

Красива крепост, от чието състояние е очевидно, че грижата за историческото наследство е някак небрежна – типично по нашенски.

Край река Сава, Белград – На мотор из Балканите

Край река Сава

Сава се влива в Дунав - гледка от Калемегдан към Земун, Белград

Сава се влива в Дунав

Модерна част с великолепна пешеходна и велоалея край Дунав, там където р.Сава слива водите си с него. Пъстро множество от хора на различни възрасти се разхожда, напрежение липсва, само смях и спокойствие.

Залез над Белград

Залез над Белград

 

Вечерта настъпва, топла и само наша. Излизаме. Тълпа от хора, които нещо очакват. Прозаично предполагам, че наблюдават залеза, от което Ники прихва. Информираме се от съседен зяпач. Оказва се, че в чест  на нашето посещение в Република Сърбия, Новак Джокович е спечелил Уимбълдън. Сериозно погледнато на събитието обаче – цялата нация ликува, улиците са пълни с възторжени и патриотично настроени сърби, които приветстват своя шампион. Аплодисментите следват пътя му през града до специално изградена сцена, където еуфорията се разразява с пълна сила. Залива и удавя индивидуалностите във всеобщото усещане за национална принадлежност. Много ни липсва това.

         Срещата

На другия ден се срещаме с останалите, след дълго и изнервящо търсене. До прекрасен мотор стои самоуверен млад мъж – нов човек в групата. Вътрешно съм леко враждебна. Гената – балансът и спокойствието на цялото,  много ми липсва.

          Светльо

         Вълшебник и многознайко, той е свежата струя в нашето общо преживяване. Способен да сътвори невероятни постановки, непрестанно разиграващ сцени, на които е и режисьор, и сценарист, и актьор. Леко дистантен, емоционално прикрит, сякаш  загубва себе си в лабиринтите на театъра, в който играе. Овладян и информиран, приспособим, все пак намира своето място между нас. На мен обаче през цялото време ми липсва  една идея сантимент, която би освободила спонтанността му. Типичен представител на едно различно поколение – приветствам го.

         Загреб

Загреб, Хърватия

         Чудесен, запазен, одухотворен. Със съхранено архитектурно наследство и забележителности. Минаваме покрай музея „Мимара”. Наясно съм, че ще го пропуснем. Моторите създават неудобства при разглеждане на  градски забележителности. Сега разбирам Веско.

Св.Марко – Загреб, Хърватия

 

По тясно кръгообразно стълбище се  изкачваме на кула с прекрасен изглед над града. Гледката си заслужава. Съзирам прословутата катедрала с две кули, за която ми е разказвала дъщеря ми и съм виждала на снимка. Озадачена и възхитена съм, сякаш съм част от някаква магия! Искам непременно да я докосна. Настоявам и с това предизвиквам известно напрежение сред мъжете. Раздвояваме се от противоположни желания – да продължим /времето ни притиска/ или да останем още малко на това вълшебно място.

Св.Марко – Загреб, Хърватия

Св.Марко

 

Снимки с Вальо пред църквата „Св. Марк”, на чиито покрив са изваяни от разноцветни плочки гербовете на Хърватска, Славония и Далмация, както и гербът на Загреб.

Успение Богородично – Загреб, Хърватия

Успение Богородично – Загреб, Хърватия

Все пак навигацията на Светли ни завежда до двувърхата катедрала „Успение Богородично”. Величествена, украсена със сложни каменни орнаменти, които сякаш разказват милиони човешки истории, тя е обител на божественото. Влизаме, макар че възрастен мъж се опитва да ни спре на входа. Гледам и слушам, поглъщам. Усещам мир, спокойствие и тишина. Вътре в мен. Тайничко потапям пръсти в светената вода и докосвам челата на момчетата. Ние си знаем защо.

         Първа нощ в Хърватска

         На смрачаване, след  дъжд, догонване по пътя, студен и мъглив проход /така изглеждаше в тъмнината/, съзираме проблясващите води на Адриатика. С любезното съдействие на местни мотористи се озоваваме в къмпинг близо до Риека по посока полуостров Истрия. Бързо хапваме и лягаме, останалата част от групата е изминала1145 км.

         Риека

Тази сутрин Куршумов се събужда като Веско, а до края на пътуването се зове  Бобан – „Я сам Бобан!”, казва категорично. Бобан Куршумович – известен пътешественик, галантен спътник и творец на оригинални подаръци.

Крепостта на Риека, Хърватска

Крепостта на Риека, Хърватска

Риека, Хърватска

 

Обикаляме Риека няколко пъти, проклинайки еднопосочните улици. Стигаме до желаното място, разглеждаме крепостта, правим няколко провокативни снимки и тръгваме. После, отчайващо дълго в горещия ден, търсим масло за мотора на Вальо. Намираме, разбира се, когато се отказваме –  на края на града.

Плитвишки езера, Хърватия

Плитвички езера

Плитвички езера, Хърватия

Плитвички езера, Хърватия

         Някой ги е нарекъл тюркоазените очи на Хърватска. Няма какво да се каже повече…

Плитвички езера, Хърватска

 

Плъзгаме се с корабче по повърхността на езерото Козяк. Някои от нас разиграват всеизвестната сцена от филма „Титаник”. За всички вече е ясно чий е сценарият. Не е романтично, но е смешно. Само ние сме шумни, говорим високо и се смеем. Краткото пътуване  е невероятно. Водата – неестествено синя, не оказва никаква съпротива на движението. Корабчето се чувства комфортно в тази хладна, елегантна прегръдка, ефирна като полъх и нежна като погалване.

Плитвички езера, Хърватска

Плитвички езера, Хърватска

Плитвички езера, Хърватска

 

 

Езерата преливат едно в друго, устремени в безкраен бяг нанякъде. Дълбочината е сякаш безкрайна, синината – също. Водните пръски се заиграват за миг, после прохладни  и чисти, недокоснати, се сливат във весели потоци, за да загубят себе си в общата приказно синя повърхност.

Плитвички езера, Хърватска

 

Гледаш, гледаш – не стига. Не можеш да спреш. Дори когато езерата постепенно се скриват зад дърветата, отчаяно надничаш да ги зърнеш още и още веднъж. Отново закъсняваме с намиране на място за нощувка. Веско получава снизходително разрешение от хърватски полицай да спим „у шумата”, както и правим, с уточнение – у тревата. Отново сме сами сред нищото.

На мотор из Балканите

Паяжина в полето

Утрото ни събужда с дъх на мокро сено и  мъгла, лениво дремеща  над падината. Летаргичен паяк, в центъра на съвършена паяжина, смутено наблюдава странните люде сред необятното поле. Чака ни новият ден.

Очаквайте продължението

Автор: Петя Стефанова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със обиколки на Запасните Балкани – на картата:

Много дълъг уикенд в Белград 9

Много дълъг уикенд в Белград

Днес вече редакцията се сдоби с нормален интернет и като компенсация за миналата седмица – днешният автор ще бъде другия админ на нашия сайт – Комитата. Той вечно се помайва с писането на пътеписи, но този път се прояви като сериозен автор 😛 😛 😛 и ще ни води до Белград. А Белград, както знаете заема особено място на нашия сайт 🙂

Приятно четене:

Много дълъг уикенд в Белград

Отвори ми се възможност за едно доста изгодно обучение в Белград и не чаках да ме питат два пъти:
„Искаш ли да заминеш за Белград, за…“
„Да!“
Отлетяха първите 4 дни от седмицата и вече съм на летището и си давам багажа за самолета. Да, прави сте, пряк полет до Белград няма. Защо няма? Вероятно защото няма достатъчно желаещи. Белград е съвсем близо до София (по-близо от Варна), но първата третина от пътя е гадна, удобен транспорт няма, а и трябва да се минава външна граница на ЕС. Досадно е да се чака.
За по-бързо летя през Виена. Легнал съм си към 3, ставам към 8, за да стигна до 9 на летището, където в 11 излита моя самолет и очаквам към 15,00 часа местно време да съм в Белград.
Хора на летището почти няма и се сещам, че мога да звънна на В., който работи там. Уж сме големи приятели, а не успяваме да намерим време да се виждаме по-често.
Не знам, ще доживея ли време, в което ще спрат да унижават хората, да си изпразват джобовете и да си свалят обувките и коланите преди да влязат в транзитния салон. Че няма да доживея, да разрешават да се внася вода или нещо друго за пиене, то това е ясно. И без друго кафенетата работят с безбожна (за България) надценка. Откъде знам, че е безбожна ли? По-нататък ще разберете.
Явно недоволството на пътниците е довело до там, да има автомати за напитки и закуски на горе-долу поносими цени и дори указателна двуезична табела към тях.
Обичам да летя с австрийските авиолинии. Горещо одобрявам наземния им персонал. Ето това е подбор на персонал — професионален!
В транзитния салон е леко депресивно и социалистическо. Какво значи социалистическо?
Ами че магазините са малко, но пък са големи.
Големи са, но в тях има малко стоки.
Стоките са малко, затова пък са скъпи.
Стоките са скъпи, но пък има много неизползвани площи.
Много неизползвани площи, но пък комфортните места за пътниците са малко.
И така… цените са безбожни.
Качваме се в малкото фокерче на Tyrolean. Продължавам да се възхищавам от кабинния (въздушния) персонал на Austrian, особено от това колко добре им стоят яркочервените униформи и чорапогащници и как добре се връзват с русите букли.
Летище София
Закуската е скромна — едно микроскопично хлебче с две сосчета, но поне дават кафе и вода.
Прелитаме над Белград, след слънчева София на земята нищо не се вижда и летя в уникална ситуация – има трипластова облачност, един пласт под мене, един пласт над мене и един по средата.
София
Пристигаме във Виена, където времето е гадно. Спираме на ръкава, но вместо да ни свържат с него, докарват стълба и автобусче. Автобусчето заобикаля цялото летище, закарва ни на някакъв вход на партера, влизам, показвам си личната карта и директно се упътвам към гейта за излитане, който е съседен на този за пристигане. Фрашкано е с магазини, дори по коридорите има сергии покрай стените. Можело, значи.
Максимум час след това ни натоварват на самолета за Белград. В последната чакалня успявам за малко да пусна компютъра, за да поцъкам из интернета. Интернетът е от най-гадния тип – държи да ти отвори страница, за да се съгласиш с някакви идиотски условия. Докато разбера, че трябва да отворя браузър, за да тръгне връзката, се изнервям. Час и двайсет и пет до Виена, час обратно до Белград, колко щеше да се пътува до Белград, ако имаше директен самолет?
Летище Белград
На летището ме чака шофьор с табелка. Аз му говоря на български, което го смущава, така че млъквам и се присъединявам към останалата част от групата. По някое време се отказвам да говоря славянски езици, и оставям шофьорите и гидовете да блеснат със знанията си по английски.
Покрай чехите, словаците и мен в групата на летището има и един унгарец, което оправдава усилията им.

Настаняват ни в Belgrade Art Hotel – чисто нов хотел на най-баровското място в столицата

(на пешеходната зона, точно срещу шведското посолство). Персоналът на хотела също държи да ми говори на английски, въпреки че им отговарям на български.
Белград
Ще трябва да си въведа кредитната карта, като залог за консумация от мини бара за 30€. Добре, добре, все тая.
Стаята е супер, много добре, единствено парното е навъртяно до дупка. Дадоха ми жица за интернета, въпреки че се хващат и две безплатни мрежи. Пробвам ги, но не са стабилни, прекъсват.
След малко отново тръгвам към Калемегдан и този път съм твърдо решен да отида до края, там, където не успях да стигна пролетта и където има добър изглед, а и да намеря Видинската капия (порта), за да се снимам пред нея. Странно, но въпреки гадното време, доста хора се движат заедно с мен към вътрешността на парка. Странно, къде ли отиват.
Калемегдан, Булевар војводе Бојовића, Белград, Сърбия
Май са същите любители на хубавите гледки. Седят по пейките, говорят си, някои си правят снимки. Две девойки си разменят фотоапарата до висок паметник на самия ръб. Не се ли сещат да питат някой турист да ги снима 😉
Сава и Дунав в Белград
Постепенно се стъмва, колите палят фаровете си, а по сградите и улиците се палят лампите, и изведнъж грейва внушителния пейзаж на вечерен Белград. Точно тогава, за късмет ми свършва батерията и се оказва, че и другите две батерии не са заредени. Греда!
Между крепостните стени има изложба на военна техника, която разглеждам с интерес, но не успявам да си доснимам. Леките танкове изглеждат направо като играчки. На външен вид уж не се различават много един от друг, но днес от историята е ясно, че някои от тях са били успешни модели, а други – крайно неудачни.
Военно - исторически музей в Калемегдан, Балград
Много бързо ми свършва свободното време, а Видинската капия е много далече. Чака ме и обща вечеря с останалата част от групата. Домакините не се опитваха да ни запознаят помежду ни и имаше неловки моменти в началото. Наблюдавам и друга странна особеност — няма пиене, дори бира и вино. Спонсорите не финансирали консумация на алкохол. Политически правилно, но тъжно.
Започвам серията тъпкане с прекрасна сръбска храна, която няма да свърши чак до последния ден на престоя. След приятни разговори и първи запознанства се прибираме по стаите, защото утре ни чака дълъг ден.
На другата сутрин, денят е облачен и леко ръси дъждец. Още по-добре, няма да ни е яд, че учим.
Белград
Заседателната зала, където се провеждат занятията, е доста тясна и сме натъпкани като сардини около една П-образна маса.
От друга страна, лекциите са много интересни и всеки има възможност да сподели какъв опит има с провеждането на кампании с web 2.0 инструменти. Първият лектор разаснява опита си с използването на социални мрежи за политически кампании.
Пиеме кафета и вече бавно, но сигурно се стопява леда между нас.
На обяд отивам да си сменя малко пари и да си накупя обичайните неща – дъвки, вода, ментови бонбонки, айран. За две води, два айряна, сушени смокини, дъвки и три пакетчета ментови бонбонки харча около 15 лева. Започвам да разучавам защо. Ментовите бонбонки по 2,60 пакетчето са половината от сметката. Мдааа.
В Белград е много лесно да се смятат цените. 1 евро = 100 динара. На мен ми беше най-лесно да си представям, че един динар е равен на един евроцент. На вас, ако ви е по-лесно, делете всяка сума на 50, за да я получите в левове 😉
Лекциите са доста интензивни и до вечерта вече ми е бръмнала главата от всякакви примери, кампании и теоретични постановки.
Белград
Преди вечеря обикалям книжарниците откъдето наслука си купувам две книжки, които изглеждат интересни. Едната си я купувам заради корицата, а втората, заради този цитат:
Nitko te kao žena
Neće zaštititi od nasilja
Vlasti i drugih žena.
Ja ženama verujem
A najviše verujem da su pravi komunisti.
Тези дни ще ги прочета и двете и ще ви докладвам за тях.
За втората вечер домакините ни водят в традиционния ресторант „Два елена“ на ул. Скадарска.
Ресторантът изглежда страхотно и антикварно отвътре, с ламперии и дърворезба. Има оркестър, който досажда по масите. Келнерите са безупречно облечени в бели ризи и черни костюми и обслужването е безупречно. Държат на английския. Брей, не знаех, че са такива любители на чуждите езици.
Ресторант Два елена, Белград
И кухнята е супер – мезенца, салатки, скара, баклава и някакъв сладкиш с орехи. За пореден път се натъпквам до пръсване.
Падам се на една маса със С. – американец, който живее в Източна Европа. Подхващаме разговор за политика, в който освен интернета намесваме бивши и сегашни президенти и кандидат-президенти на САЩ. С. показва завидна политическа грамотност по ситуацията в България. Дори има свои възгледи защо БСП загуби изборите, а ГЕРБ ги спечели. Впечатляващо!
По някое време отивам да посетя санитарните възли и когато се връщам от моята маса липсват хората, преместили са се. Местя се на друга маса, където разговорите са по-земни — за пиене, купон и жени. Вероятно има значение, че масата е населена с българи, македонци и други екс-югославяни. Очилатата симпатична босненка, към която като струни са опънати невидими силови линии от тестостерон от всички мъжки участници, по някое време си тръгва, след като е разменила едно 50 бройки СМС по телефона. След това нерадостно събитие разговорът изпростява, а ракията започва да циркулира в пъти по-бързо. Словенецът на масата, мисля, придобива много по-добра представа за манталитета на южните славяни отколкото от какъвто и да е учебник.
Аз май пих твърде много вино, и, леко полюшвайки се, си тръгвам. В хотела откривам, че ми няма калъфката за фотоапарата с флаш картите и резервните батерии.
На закуска питам — дали някой е виждал моята калъфка. Не? Ще я търся в ресторанта.
Преди обяд със сетни сили се сдържам да не заспя и да ми падне главата върху клавиатурата на компютъра. Първата лекция беше обобщаваща за метрики и социални мрежи, води я симпатична сръбкиня с мек, но приспивен глас.
На обяд отивам пак до ресторанта да си търся калъфката. Научавам, че калъф за фотоапарат е „фотлера“ на сръбски. Няма го, съветват ме да дойда вечерта, когато ще е другата смяна на работа, вероятно те ще го донесат.
Започвам да се шматкам из града, за съжаление времето е ужасно малко и обикалям само едни и същи места – ул „Княз Михайло“ (пешеходната зона), и двете успоредни улици. За друго не остава време.
Белград
За втората вечер е предвиден ресторант „Бела Виста“ — дървена сграда на брега на реката (дори и сърбите на масата не бяха сигурни дали това е Сава или Дунав). Този път се паднах на една маса с две сръбкини, страшни симпатяги — С. и Н., които в момента работят в държавната администрация. Н. е от Шабац, град с много специфичен диалект и силна организирана престъпност, специализирана в автоджамбазлъка. Мотото на града било „Заповядайте в Шабац, вашата кола е вече тук“. Бих препоръчал на Дупница да се побратими с Шабац, виждам голямо поле за сътрудничество и културен обмен. С. пък е от Зайчар, град на 30-тина километра от Видин, и ровичкаме в местния диалект, за да открием общи думи. Откриваме няколко — например панаир/панаджур.
Белград
Между другото, успявам да изненадам голяма част от чехите и словаците с познанията си по чешки. Доволен съм.
По-младата част от компанията се упътва към клуб „Трамвай“, където имало жива музика. „В неделя вечер?“, се учудвам аз. „Журката (купонът) в Белград никога не спира!“ обясняват местните. Ех, а ние откак влязохме в ЕС станахме абсолютни сухари и аз вече на пръсти мога да изброя всички денонощни заведения в София. Не са много.
Говориме си до късно, разказваме си за весели случки от социалните мрежи. Кой с какви хора се запознал, двама от сърбите, които са семейство, обясняват как девойката непрекъснато си губела запалките и младежът, за да ѝ направи добро впечатление, се появил в родния и град с цяла торба рекламни запалки. Словакът обяснява как си изтрил фейсбук профила, защото тъщата му обичала с лаптопа да обяснява пред младото семейство какви неща научила за него от мрежата и т.н.
Както сме се унесли в сладки приказки, по едно време другата част от групата се обажда, че нещо не ставал купон в „Трамвая“ и щели да си ходят. Хубаво.
Най-накрая оставаме съвсем сами, персоналът пуска силно музиката и май ни намеква че трябва да си ходим.
Тръгваме си, но след 1 минута трябва да се върнем — забравил съм си шапката. Ей, не ме оставя тоя Белград бе, навсякъде си забравям по нещо. Разделяме се с компанията като първи приятели и си обещаваме да си пишем. Аз наум си обещавам, че трябва да сваля 4-те кила, които качих от невъзможност да откажа такова гостоприемство.
На другия ден рано-рано ставам и отново повтарям цялата процедура с пътуване до Виена и обратно. Последният полет до София е наистина натъпкан и не е много комфортен. Присъствието на нормални таксита на летището е голям плюс. И пак има някаква странност – такситата са строени в две колони, така че не може и пиле да прехвръкне. Хайде на бас, че не е това оригиналното им подреждане.
Най-накрая се прибирам у дома и спя чак до вечерта, като утрепан. Щом се събуждам, пак ми се ходи до Белград. Много яко беше, ей!
Автор: Комитата
Снимки: авторът
Към Европа с влака (1): Белград и Виена 8

Към Европа с влака (1): Белград и Виена

Днес започваме едно железопътно приключение в Европа. Крум се качва на влака и ще ни разкаже за неговата Европа. Приятно четене:

Към Европа с влака

част първа

Нещо като Увод

Ами всъщност имаше редица обстоятелства, които ме подтикнаха, да направя едно голямо пътешествие из някои европейски държави, или по-скоро някъде около центъра на Европа. Ето и кои бяха те/обстоятелствата.

  • Първо, Любчо един от най-добрите ми приятели замина по Еразъм в Лил за няколко месеца и просто, тъй като рядко се и виждахме из България напоследък, се разбрахме, че на всяка цена трябва да отида да го посетя във Франция.
  • Второ, татко работи в БДЖ и аз като негов син, под 26 годишна възраст и със студентски права, имах възможността да ползвам безплатни билети за железниците из Европа (разбира се това не е неограничено, като мога да пътувам годишно в 12 страни и във всяка мога да ползвам 4 билета важащи за по 2 дни всеки – смятай 8 дена максимум да пътувам в страна).
  • Трето, къде с приятели, къде с познати на приятели общо взето навсякъде си намерих места, където да остана за по няколко дена (навсякъде хората бяха много любезни и готини).
  • Четвърто Тук таме се намираха някакви пари, изкарани от мен, и така вече имах всичко налично да тръгна на едно такова голямо пътуване.

11.12.2009г. На 11 декември- петък тръгнах на дългоочакваното пътешествие из Европа. Това беше вторият ми опит, но този път влакът тръгна въпреки стачката в Сърбия (на гара Лепово заради която 1вият път ми спряха влака още в София). И така цялото предстоящо пътуване щеше да е нещо между план и импровизация и маршрутът постоянно подлежеше на промени. На гарата дойдоха да ме изпратят Яни, Стела, Дани, Вальо, Жоро и Мама и Татко. Бих искал да благодаря и на всички, които ми се обадиха и които бяха дошли предната вечер да се видим и които ми пожелаха лек път и да се върна. И най-накрая влакът тръгна по график.

Четете по-нататък>>>

Три столици за два дни 8

Три столици за два дни

Днес материалът се публикува не от дежурния редактор – Стойчо, а от Комитата, който няма толкова опит с обработката на текстове и прави грешки. Става дума за едно двудневно пътешествие до Белград, Прищина и Скопие, с много гадно време и много впечатления. Приятно четене. Снимките са гигантски, изчаквайте да се заредят или ползвайте мобилната версия.

Три столици за два дни

Ж. ми подхвърли, че има място в колата да пътувам с него

до Белград и Скопие,

тъй че много-много не му мислих. В Белград не бях стъпвал около 25 години и ми се искаше да опресня спомените си, както и да видя малко нощен живот. Съгласих се прибързано и след това започнаха корекциите. Нямало да спим в Белград, а в

Прищина. Прищина? Косово

го бях отложил за посещение най-рано след 10 години. Репутацията на косовската мафия въобще не ме въодушевяваше да го посетя, а и хал-хабер си нямах какво може да се види там.

Но Ж. беше настоятелен, и колко ли пъти си отбелязвам, че трябва много да се внимава с изблиците на авантюризъм в този сериозен човек, и накрая се навих на една нощувка в Прищина.

Знаете, че в нощта на музеите леко понастинах, а когато потеглихме за Белград в 7 сутринта в сряда, след два часа ободряващ сън, гърлото ми вече сериозно стържеше. Колата уж беше плътно затворена отвсякъде, но предателски отнякъде подухваше хладно, пуловерът ми беше в багажника, така че като стигнахме, вече ми бяха вледенени някои части от тялото, въпреки че се бях увил добре с якето.

Има ли смисъл да повтарям баналното наблюдение, че единствената държава на Балканите, плътно отрязана от Европа, е България? Че единствените 100-тина километра без магистрала до Европа са по пътя София-Ниш? След толкова богати години се намериха пари за глупости, а за магистрали не се намериха?

След живописните Западни покрайнини и особено след каньона на Нишава преди Ниш заспах и с малки прекъсвания се събудих чак в Белград.

Белград

Веднъж съм бил тук, транзитно прибиращ се в България, за един ден с ученическия оркестър, в който свирих, вече изял храната за из път и доста, доста прегладнял. Имах някакви бледи спомени от Калемегдан, от централните улици на Белград и от книжарниците. Сега трябваше да видя колко ще си спомня и какви промени ще забележа.

Ж. трябваше да се отбие до офиса на фирмата си, за да провежда разговори, а аз слязох в центъра да поразгледам и да пощракам.

Шофьорът ме остави в началото на “Княз Михайло”, пешеходна зона и белградско стъргало. Времето беше мрачно, облачно, ужасно, студено и ветровито.

Белград

Туристическият информационен център на „Княз Михайло“; паметникът на княз Михайло Обренович; Книжарница в стачка против приватизацията; изложба с кофти места от Белград (гениално, и аз имах подобна идея в бг вариант ;-))

За щастие, съвсем скоро попаднах на туристическия информационен център в Белград. Изглежда съвсем по европейски, вътре се щураха някакви чужденци, а аз си взех безплатна карта на центъра и някакви брошурки.

Четете по–нататък>>>

На концерта на Rammstein в Белград: Jedan je Ramštajn 3

На концерта на Rammstein в Белград: Jedan je Ramštajn

Днес, мили деца, ще продължим миналогодишната традиция да разказва за концертите, на които са били зрители и слушатели нашите автори. Днес Жоро ще ни заведе до Белград на концерта на Рамщайн, провел се миналата седмица в Белград Арена в столицата на Сърбия. Приятно четене:

На концерта на Rammstein в Белград: Jedan je Ramštajn

В Сърбия, след концерта на Рамщайн: Jedan je Ramštajn

„Чакането приключи. В ушите ви звучи една легенда”. Думите от песента “Rammlied”, откриваща последния албум на Рамщайн, прозвучават в препълнената “Арена Белград” точно в 9 ч. вечерта на 20-ти март. Само преди секунди момчетата от групата са пробили с чукове дупки в декора на сцената и са се подредили в мрачна редица под оглушителните аплодисменти на над 20 хил. фенове. Чакането наистина е свършило, колкото и нескромно да звучи тексът.

А Рамщайн са легенди и го доказаха категорично в Белград – часове след концерта в сръбския новинарски сайт “Блиц Онлайн” се появява материал, лаконично озаглавен “Йедан е Рамщайн!”.

Преди концерта на Рамщайн в Белград

Автобусът с 50 български фенове

тръгва от София в ранната сутрин по добре познатия на много от тях маршрут. Групата е разнородна – мъже с прошарени коси, младежи с еднакви тениски, изпъстрени с щампи от албумите на германската шесторка, жени в полувоенно облекло. Всеки показва билетите си, купени още преди официалното потвърждение, че Рамщайн ще свирят и у нас през юни в рамките на световния фестивал Sonisphere.

Нашата малка група бързо нараства с разни странни птици от съседните седалки. До мен е Мартина, която целият автобус любезно изчака на тръгване, Зори, която има рожден ден и е спала само 3 часа, а до нея пък е Ива, която си има шина на ръката, но не я е страх от сръбските фенове-хулигани. Пред нас е Явор, зад нас е Гаро – ветеранът от един куп концерти, наоколо спят или четат мъжки списания още фенове. На границата минаваме сравнително бързо, а аз съм щастлив, че огромното ми желание за 20 градуса жега се сбъдна на 100%.

Концерт на Рамщайн в Белград

По бензиностанциите в посока

Белград

са се скупчили коли и мотори с българска регистрация – подобно на концерта на AC/DC в сръбската столица през май миналата година, българското присъствие и този път ще е внушително. Това отговаря на въпроса на Мартина: “Дали има шанс да видим познати в Белград?”. Отговорът е: „Има”. Тя самата видя. В съботния следобед трафикът в Белград прилича на София в делничните пикови часове. Колоните от превозни средства са километрични и практически са блокирали централната градска част. Все още почти нищо не предвещава гръмотевичното шоу, което ще последва топлия пролетен ден, освен суетнята на работници и тежки подемни машини около

Арена Белград

Гледайки модерното спортно съоръжение на съседите, българските фенове въздишат: „Mетро си нямат, ама я гледай каква зала! В София скоро няма да доживеем подобно нещо“.

Четете по-нататък (има и много яки снимки:)>>>

Белград – Рок енд Рол Презареждане 0

Белград – Рок енд Рол Презареждане

Днес отново ще идем до Белград на концерта на AC/DC. Дани (авторката) е пътувала с влака до там, така че ще прочетем, както за предварителната атмосфера, така и за терците, които човек среща на такова културно мероприятие. Приятно четене:

Белград — Рок енд Рол Презареждане

влакопис за коцерта

Началото на този рок енд рол влакопис започна със

сбирка в базовия лагер (Банкя)

на всички фенове жадни за музика, твърда както преди, заливаща ни ту с високо, ту с ниско напрежение… и въпреки, че рок енд рола е най-силния и най-опияняващия алкохол, всички дружно решихме да „освободим Куба“ и да й покажем какво е пътуване с най-невероятния влак, на който машинист е Ангъст, заедно с духа на Бон Скот.

Кубинската история започна лежерно, като градусът на еуфорията и очакването да видиш една от най-великите групи на света, които казват за себе си, че са наемна батарея и това което ни очаква е експлозията на техния китарен огън… Светкавиците в очите на феновете започваха все по-често да проблясват и да разрязват до скоро трезвия ум на всеки един от тях, така че да ги приведе в състояние подходящо за

ВЕЛИКОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ — Rock’n’ Roll Train.

Вечерта напредваше, с нея и нетърпението да се качим всички на влака и

да потеглим към Белград,

където ни очакваше нашето Рок енд Рол презареждане….почти животоспасяващо, защото пред нас щяха да свирят не кои да е, ами AC/DC, тези които взривиха детско-юношеските ни илюзии и продължават да владеят душите ни със своята музика…твърда и винаги същата, както в началото; разтърсваща, защото за миг те връща към идолите ти от детството, когато си ставал човек и когато си осъзнал, че рока не е просто музика, а начин на живот, начин на мислене.

Силата на смесените чувства, които ни връхлитаха като лятна буря, ту силно, ту притихнало вяло, после отново и отново, все повече се засилваше, защото наближаваше часът в който всички ние трябваше да се качим на влака.

Четете по-нататък>>>

До Белград с влак за плескавици и рок 1

До Белград с влак за плескавици и рок

Концертът на AC/DC в Белград минаката седмица напирави нещо наистина добро — отпуши зрителите на това представление да пишат пътеписи, което мен изключително много ме радва:-). Днешният е точно „пътеписната“ част на преживяното от Георги Грънчаров — за Белград „около“ концерта. Авторът е пътувал като акредитиран журналист на концерта и предоставеният пътепис е именно „нежурналистическата“ част от впечатленията му. Приятно четене и чакам следващите престрашили се да пишат рокаджии:

До Белград с влак за плескавици и рок

Концерт на AC/DC е добър повод да се разходиш до столицата на западната ни съседка в разгара на пролетта. Разбира се, ако го направиш в влак, било то „рокендрол влака“ на Цонко Цонев, рискуваш да пристигнеш в Белград в насипно състояние. В общи линии така изглеждахме всички ние, акредитираните журналисти от ВИП-вагона на специалния „Каварна рокендрол трейн“, организиран за концерта на австралийците, рано сутринта в деня на шоуто. Близо 11 часа път, през които постоянно си казвах „Сега ако скоча в движение, няма дори да се одраскам, егати!“. Било заради неелектрифицираната линия около Ниш, било заради лошия релсов път, желязната машина се движеше убийствено бавно и отчайващо към заветната спирка…

Времето е с нас, при това с един час аванта, сменяйки стрелките на часовника в Белград. От гарата автобус ни кара

до стадиона на „гробарите“ от „Партизан“.

Там директивата е „Волна програма!“. С фотографа на вестник „Дневник“ Асен Тонев се спускаме към все още строящата се църква „Свети Сава“ за кратко кръгче из центъра.

Пешеходната алея пресича целия град, не е като в София едва леко загатната на места. От рано сутринта напича страшно слънце, сръбкините са излезли по улиците като мажоретки от сценично изпълнение по Пинк ТВ, а денят тепърва започва. Навсякъде стените са изписани с графити, най-често повтарящият се рефрен е „Правда за Уроша“. След кратка справка в интернет се оказва, че това е някакъв сръбски младеж, не знам по какви причини осъден на 10 години затвор. Общественото мнение явно го има за невинен, както разбирам от специалната страница във Фейсбук със същото име.

Църквата „Св. Сава“

е мегаломански проект в стил — Сталин-Тито-Димитров-Дедо Боже. Опит да се надмине по величие нашия храм Св. Александър Невски, но се е получило по-скоро чудовищно мавзолейоподобно сдание, по което продължават да се трудят работници.

Четете по-нататък>>>

Белград: AC/DC – концертът 6

Белград: AC/DC – концертът

Да не стане грешка: не харесвам метъла, хард рока и „песните на нашата младост“ — в частност не харесвам А-це-де-це, Ивана, Металика, Мадона, Азис, Майкъл Джексън и Мерилиън. Това е положението — слушам друга музика. Обаче се радвам на факта, че в последните години световни изпълниетели идват в България — това е едно от хубавите неща, които ни се случват в последните 20 години и всячески го приветствам. И сега съм много доволен, че AC/DC направиха великолепен концерт в съседен Белград и искрено се надявам, че ще ги чуем и в София (аз няма да ходя да ги гледам, но ще се радвам да дойдат и тогава със сигурност ще ги чуя, както слушах Металика от Попа;-)). Та докато ги чакаме да дойдат нека прочетем първия разказ за концерта им в Белград преди седмица. Очаквам още един, но още не е написан — така че — търпение.

Настоящият разказ няма снимки, т. к.авторът е бил очевидно замаян — ако някой има снимки, които можем да качим тук, да праща.

Всъщност — приятно четене:

На концерт на AC/DC

Белград

Вторник, работен ден, преди осем сутринта. Обикновенно по това време още съм в леглото, но днес вече съм станал, направил съм две големи чаши кафе — едното със захар за мен, другото без, щото Джини така го пие — и съм пред входа. Проверката на маслото и водата на колата показа, че един литър мазно няма да навреди на успешното завръщане. Към осем и малко пристигна Сашо, паркира си колата и отиде за закуска, а от свирката на моята вече подгряваме квартала. Оказа се, че Толи и Джини закъсняват, така че тръгваме да ги вземем от Баба Яга и поемаме на запад.

ЗУУУУМММ…

Шест часа по-късно вече сме в Белград,

паркираме близо до стадиона и се отправяме на лов за бира.

Първо налазихме малко магазинче, където стъкло не продават, та се наложи да се задоволим с кутийки (кенчета за по-модерните). След кратка разходка прекосихме магистралата и медицинския университет и в близост до една голяма църква (няма време за забележителности, културната програма започва след малко) намерихме къде да седнем. Поръчваме домашна ракия и пиво, но се оказва, че храна сервират само вътре, а времето и сръбкините са толкова хубави отвън… Нищо, от съседната сергия си купуваме по една плескавица, Джини да му мисли, щото без месо не може! Хапваме, пийваме, няколко приказки с компанията унгарци от съседната маса, и вече затварят (всяка сряда ли ще работиме?). Отправяме се към стадиона, като пътьом пак пием по бира от магазинчето на една полянка — детска площадка (такива у нас нема, и ми е трудно да обясня).

ЗУУУУМММ…

Проверки на билетите, на съдържанието на джобовете (дайте си ми динарите, беее!!! взеха ми ситните монети динари и ги хвърлиха сред купчината бутилки и кутийки от бира), и вече сме на стадиона.
Четете по-нататък>>>