Archive for the 'Иванка Спасова' Category

мар. 28 2012

Италия през март (Флоренция)

За приключенията на една майка в Италия, ще ни разкаже днес Иванка. Приятно четене:

Италия през март (Флоренция)

Планиране

Забележка: Споменаването на фирми и хотели изразява моето лично мнение, без да искам да защитавам или обругавам когото и да било. Посочените линкове съм ползвала за собствена информация и улеснение и се надявам да са полезни и за вас.

2ри януари 2012 – лежерен почивен ден какво друго да прави човек освен да се чуди накъде да пътува през току що започналата година. Сещам се колко бяха интересни снимките и разказите за Кападокия и почвам да проучвам как сега да стигнем до там? Малко е далеч за пътуване с кола, предизвикателно е с детето, я да видим полетите как са. Нормалните авиокомпании – скъпи; евтините…, особено евтини няма в тази посока, но – я какви цени излизат на Wizzair до Форли/Болоня, че то излиза 47 лв на човек в двете посоки с всички такси и таксички, ми що да не идем до там, че и Флоренция е близо, а миналата година я заобиколихме далеч от север. Бърза проверка за още желаещи, има, разбира се. Следва търсене на 2 коли, възможно най-евтини, настаняване за 8 човека за 3 вечери. Имаме сделка! Колите за 3 дни с по едно детско столче – стотина евро, вила, която побира цялата група за 3 дни 300 евро и остава да чакаме спокойно да дойде денят. Оообаче, както се казва, зимата ни изненада. Собственикът на вилата пише 2 седмици преди деня, че снегът е разбил пътя, тръбите са спукани и вилата не става за пребиваване, още по-малко с деца, ще върне капарото, да си търсим друго място. Алооо, така ли се търси място за 5 възрастни и 3 деца! Паника! Сменяме плановете, ще се спи на морето, което е по-близо до летището една вечер и ще се придвижим към Флоренция на следващия ден, тъкмо и морето ще видим.

 

 

Заминаване

Зветният петък наближава, след малко сметки установяваме, че по-добре да оставим колата на Терминал 1, тъй като такси от и до летището от нашия квартал и след това до работа се равнява на билета за паркинг за 5 дни.

Wizzair получава червена точка, като позволява на цялата детска градина да се качи преди останалите редови пътници в самолета.

Летището на Форли е толкова малко, че имахме смелостта да помислим, че ще сме единствените на гишето за наемане на коли в девет вечерта, но уви. Опашката се оказа от няколко човека и за сметка на това и евтиния наем се оказа с уловка…., за да ползваме нормална застраховка (Каско) трябва да платим по 30 евро на ден допълнитело, в противен случай блокират 1200 евро депозит от кредитната карта и ако колата има и най-малката драскотина, си ги задържат! Моля не се лъжете с наем на кола от Auto Europa/ Sicily by Car. Мечка страх, мен не страх тръгваме без застраховка иначе трябва да тръгнем направо с колите към България, тъй като ще сме си ги платили.

Първа спирка близо до летището – Милано Маритима.

След известна борба от моя страна с ръчните скорости пристигаме сравнително бързо в крайната цел. Малко спретнато хотелче, с малко ресторантче, в което въпреки че бяхме далеч от сезона, успяха да угодят на всичките ни хранителни претенции.

Хотелче в Милано Маритима

 

Сравнително отпочинали и почти наспани разглеждаме морето. Плажът се оказва пясъчен и безкраен и осеян с безброй красиви миди, които след нас останаха безброй минус 3-4 джоба. Снимките пропуснахме този път замаяни от мириса на море. Казах почти наспани тъй като щерката се събуди с писъци посред нощ, че я боли крачето. Прекарахме почти цялата нощ в голяма трвога и гушкане до сутринта, когато се поуспокои и се разминахме без доктор на този етап.


Тръгваме към Флоренция.

Сега, кой път да изберем, скучната платена магистрала или безплатния и живописен междуградски път, по който времето е само 30 минути вповече според навигацията. Какво са 30 минти, освен това спестяваме 15-16 евро на кола от пътни такси. Правилното решение изглежда лесно, нали, нооо.

Вече съм твърдо убедена, че думата „sightseeing“ на бългаски трябва да се превежда „неописуемо много завои“. Та междуградски път SS67 започва много приятно и красиво в равнината около Равена със спретнати италиански къщичкии фермички, докато не стигне до Апенините. До този момент не вярвах, че може да ми се завие свят и да ми прилошее, докато шофирам, е прилоша ми. Моите пътници оцеляват геройски, но другата кола трябва да снабдим с всякакви торбички, които намираме багажа и колата, да не уточнявам за какво са им… Ако четете това и карате мотор, газ натам, сигурна съм, че щe ви хареса. Ако искате просто да стигнете до Флоренция, запасете се с торбички и предвидете поне час допълнителен път или просто минете по магистралата 😉 Показно филмче от там, което намерих в Интернет след това можете да видите тук.

Зоопарк

Като извинение пред децата отиваме директно в зоопарка на Пистоя, за да се разведрят от мъчителния път. Храним козичките и слона, при които имаше автомати, където пускаш 20 цента, подлагаш шепа и тя се пълни със специална храна, която можеш спокойно да дадеш на животните, интересно е и за възрастните.

Гладен слон

Монтекатини терме

Следващите ни две вечери са в Монтекатини терме.

Както се настанихме в хотела и щерката започна отново да се оплаква от крачето. Айии, паника, поликлиника, доктори, аптека, лекарство и слава богу спокойна нощ. За първи път ходим на доктор в чужбина и използваме ЕЗОК, като за първи път мина без какъвто и да е проблем.

Искам да дам специални адмирации за хотела, в който предложиха и безглутенова закуска на моята приятелка, която е на строга безглутенова диета и каза, че за пръв път и предлагат подобно меню на закуска в хотел където и да е.

Хотел Монтебело

Флоренция

Тоскана изглеждаше много красива през спокойно наспаните ни очи в неделя сутрин. Стигнахме бързо до Флоренция и оставихме колата в един от обществените паркинги, с тая блокирана сума в кредитната карта и заплахата от драскотина не посмяхме да рискуваме и да търсим място в центъра, въпреки че в неделя е достъпен и за посетители като нас.

Brozzi, Toscana, 50145, IT

В града правим програма „минумум“, тъй като за децата най-забавното е да почукат на всяка врата в историческия център и да попитат „чук-чук-чук, кой жиивее тук“, така и не им отговаря никой. Освен това питат за всеки магазин дали се продават сладоледи там. С тази скорост, докато се огледаме и изядем все пак сладоледите на площадчето срещу двореца, се оказа, че трябва да обядваме.

До Палацо Векио:

Палацио Векио

 

Река Арно от Понте Векио:

река Арно

 

Понте Векио:

Понте Векио

 

 

 

Църквичката с известния си купол:

 

Куполът на катедралата

След хапването, наближава време за сън на деца, естествено и решаваме да им го предложим в колата на път за Пиза. Последва кошмарно излизане от неделна натоварена Флоренция и хоп, стигаме в

 

Пиза

 

 

Пиза

 

Подпираме и ние кулата най-сетне, естествено, сме закъснели за изкачването и вече съвсем става ясно, че пак трябва да дойдем в Тоскана или с порастнали деца или просто без тях.

Последен ден

На следвашия ден уважаваме магазина на Декатлон в Монтекатини терме, от там винаги има какво да си вземем, дори и когато сме само с ръчен багаж в самолет, след което се запътваме обратно към Форли. Този път, разбира се, по магистралата. Тя също се оказва завойчеста и окупирана от тирове в работния ден, но пътуването е далеч по-спокойно отколкото по SS67.

Ранното пристигане във Форли оползотворяваме с разходка из центъра, където се разделяме и загубваме на 2 части по много нелеп начин. В желанието си да ползваме „кулата“ или „камбанарията“ като ориентир, се оказа, че има 4-5 такива в радиус от 5 минути в центъра, които обаче не се виждат от всякъде.

Връщаме колите малко инфактно, опитват се първоначално да ни обвинят, че едната кола има драскотини. Дааа беее, след такова пазене и треперене.

Драгоценните “лимузини” Nisan Micra и Fiat Panda като истинска забележителност:

Двете лимузини

На летището сме отново единственият полет, който излетя и кацна по разписание.

Автор: Иванка Спасова

Снимки: авторът

 

Още разкази от Тоскана  – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА

No responses yet

юли 21 2011

На мач на Реал Мадрид

И така: днес ще ходим на мач 🙂 Насред Мадрид ще видим как местния Реал посреща Хихон. А най-хубавото е, че авторът подобно на редакцията не разбира много от футбол и разказва не само за мача, но и за Мадрид и за Бургос.

Приятно четене:

На мач на Реал Мадрид

 

От известно време съм фен на сайта, обичам да пътувам и редовно го чета, за да пътувам и докато съм пред компютъра. Реших да напиша няколко реда за последното пътуване, при което заведох баща си на мач на Реал Мадрид в Мадрид. 🙂 извинявам се на футболните фенове за терминологията ми е чужда.

 

 

Всичко започна от едно пътуване до Барселона, в което моята роля беше на допълнителен куфар към багажа за командировката на половинката и по-точно всичко започна след посещението ми на стадион Camp Nou, когато реших, че трябва да заведа баща ми на голям стадион. Той е истински футболен запалянко, които по ред политически и икономически причини до сега бе виждал голям стадион само на малкия екран. След кратко проучване на отбори, стадиони, мачове и полети, решавам –

Мадрид и мач на Реал!

Проучих по-подробно графика на мачовете и избрах този с Хихон (Gijon) – посредствен отбор, мачът планиран за края на март, та се надявах лесно да взема билети на приемлива цена и да разгледаме града преди туристическия сезон.

Купих самолетни билети и ги представих като коледен подарък на тате. Оставаха тези за футболния мач. В началото проверявах как вървят цените и наличностите на билети преди всеки мач – всяка седмица, колкото повече наближаваше датата, толкова по-често отварях сайта и всеки път – нищо… Казвах си, здраве да е, поне ще разгледаме града и музея на отбора.

 

Дойде заветният ден, взехме самолета на Bulgaria Air рано сутринта и след около 3 часа път – хоп, летище Барахас. Посрещна ни новият терминал, който предизвика първия цивилизационен шок за тате – за да стигнем до багажа, хванахме влакче и, представяш ли си, намерихме си куфара, въпреки че имаше толкова много хора и самолети.

Летище Барахас, Мадрид

Почивка на летищенцето

 

 

 

Купихме седмична карта за транспорта, взех схема на метрото и ето го следващия шок – подземният живот на града е на няколко етажа и няколко стотин километра… Хостелът ни беше в центъра, ама съвсем в центъра, близо до спирка Sol, от където тръгват всички пътища в Испания – километър „нула“. Естествено Sol е огромна спирка и естествено излязохме от най-отдалечения от нашия хостел изход на площада. Кой да чете имена на изходи и да гледа карта.

Хостелът беше на ръба на мизерията,

която мога да понеса като за 30 Евро за двама на вечер в центъра на Мадрид. Добре че видях как ни слагат чисти чаршафи.

Настанихме се, поехме дъх и въоръжени с пътеводител излязохме.

Plaza de Santa Ana, Мадрид

Plaza de Santa Ana

 

 

 

 

И така задача номер едно – да „открием“ стадиона и да взмем билети. Онлайн билети се появиха късно вечерта, преди да тръгнем и се отказах от покупка през Интернет. Според навигацията разстоянието беше около 5 км и баща ми предложи да ходим пеш. Прекосихме широкия център от Plaza de Santa Ana до Callao и получих въпроса „а до стадиона ходи ли метрото?“ 🙂

Estadio Santiago Bernabéu, Av de Concha Espina, 1, 28036 Madrid, Spain

 

Излязохме на спирка Bernabeu stadium и предстоеше следващияt шок – стадиона!

Стадион Сантяго Бернабеу, Мадрид

Стадион Сантяго Бернабеу

 

 

 

Много етажи, красив терен, много цъкане с уста, жестомимично пазарене с охраната да го пуснат да пипне тревата, посядане на VIP местата, на седалките на треньорите и резервите, съблекалните, в прес-клуба – голяма радост и така 2 часа като с дете на лунапарк.

Новият треньор на Реал Мадрид

Новият треньор на Реал

 

 

 

 

Следващата важна задача бяха билетите за мача. Най-напред видях първите табели за каси и гишета и смело се засилих да се наредя. Пресрещна ме охраната, сочейки ми в друга посока, аз се опитвам да му обясня, че искам билети, той не, та не…, накрая разбрах, че това са каси за членове на фен-клуба.

 

 

 

Намерихме верните каси, старая се да говоря много просто, за да имам шанс за обратна връзка. Масово обслужващият персонал не говори и дума английски: „Tickets, match, Gijon“? – “What kind of tickets would you like” ме изненадват, ама отговарям пак просто „Cheapest“. Нямало от най-евтините едно до друго, та дали ме устройват тия от 55 евро. Ами устройват ме, мисля си, чак от България съм дошла да заведа тате на мач! Пита ме продавачът, от къде съм – от България, подава ми билетите и ми казва българското „Довиждане“, много приятно ме изненада! Поверих билетите на тате, имаше най-отговорната задача да ги пази цели два дни.

 

На връщане напазарувахме храна и вода от супермаркета на El Corte Ingles. Особено вода, че по павилиончетата в центъра я даваха по-скъпа от бензина. Прибрахме се в хостела, доволни и щастливи.

 

Петък – обиколка на града по според план картата – красив и уреден град – дворец, катедрала, площад, сгради…

Plaza Mayor, Мадрид

Plaza Mayor

 

Дворецът, Мадрид

Дворецът от пред

Дворецът, Мадрид

Дворецът отзад

 

 

 

 

 

 

 

Втората цел на пътуването беше

гостуване на роднини в Бургос

и трябваше да решим как да стигнем до там.

  • С кола под наем – 60 евро за 24ч + каране и гориво.
  • Вариант 2 – с автобус. Отидохме до автогара Avenida de America, проверих билетите и разписанието на един автомат 64 евро 2 двупосочни билета. Решението се оказа по-лесно. Купих билети и реших да намеря терминала, от където тръгва автобуса.

Автомата за билети се намираше на етаж -1 и нормално, се качих нагоре, за да потърся терминалите. Да, ама не, терминали няма, само изход. Слизаме на -2, защото там видяхме автобуси, обиколихме всички стоянки, ама това са градски линии сами.

По дяволите, от къде тръгват автобусите? На испански знам само „Си“, „Но“ и „Грасиас“. Съзерцавах известно време схемата и срам не срам – към информация, показвам билетите, изчаквам колежката с английския, „Where is the bus?“ Е, оказа се, че е през вратите в края на чакалнята.

Шок на цивилизацията, автогарата се оказа на -1 ниво, на -2 тръгваха градските автобуси, а на останалите до -7 бяха различните линии на метрото, които минават от там… Добре, че проверихме от къде тръгва автобуса.

 

Събота, обиколка на другата част от Мадрид и

Museo del Prado, ботаническата градина

и малко почивка преди мача.

Ботаническа градина, Мадрид

Ботаническата градина

 

 

 

Нямах никаква идея как се пълни стадион с 80 000 души и държах да сме там поне 2 часа предварително. В метрото нямаше нужда да гледам спирките и смяната на линиите, слизаме там, където слизат всички мъже от влакчето и вървим след тях.

Стигнахме при стадиона

– почти пусто, очевидно сме много подранили… По-д0бре отколкото закъснели, гледаме как излизат конните полицаи, агитката на гостите, бабите и бебетата със шалчета и шапки на отборите. Като изключим вувузелите и зурлите, атмосферата е почти като преди театрално представление.

Спокойствие и усмихнати лица.

Отвориха вратите и естествено бяхме едни от първите там, много се чудех дали ще се напълни целия стадион или ще е празен като мач на Васил Левски.

 

Преди мач на Реал Мадрид на Сантяго Бернабеу

Час преди мача

Ами, напълни се…

На мач на Реал Мадрид на Сантяго Бернабеу

“Ултрасите” на гостите

A Реал загуби.

Било първата домакинска загуба на Мауриньо (за футболните фенове като мен: това е треньорът им). Очаквах големи драми и дрязги между феновете, да ама не, хората си тръгнаха спокойно като след симфоничен концерт.

Мач на Реал Мадрид на Сантяго Бернабеу

Нещата тръгнаха зле...

 

 

Тръгнахме си и опитахме да вземем метро, за съжаление цялата спирка беше претъпкана с хора и самата мисъл да седя с тая тълпа в това затворено пространство ме накара да излезем отвън и да се разходим поне няколко спирки, докато се разотидат феновете.

За следващата сутрин ни предстоеше

пътуването до Бургос на гости

при роднини. Малко преди мача се оказа, че е хубаво да преметим часа на връщане за по-късен. Станахме рано, за да имаме време за преговори. Излязохме на уличката, на която беше хостела и културен шок – боклуци, „мозайки“ от върнати поръчки,

„езерца“… Такова чудо и в Студентски град не бях виждала. Наистина бяхме станали рано, тъй като и метрото още не беше тръгнало, та поседяхме с „подранилите“ купонджии на спирката. Подредих се на информация, приготвих си химикалка, бях сигурна, че човекът не говори английски, добре че арабските числа и часовете се изписват

универсално и няколко минути по-късно имахме презаверен билет. Ура!

 

Културен шок за тате:

за ~150 километра внимателно разглеждане около пътя видя само 2 изхвърлени торбички… Тия хора боклук нямат ли си, цигарени кутии, пластмасови бутилки, какво правят с тях, че не ги изхвърлят около пътищата…

 

Бургос е симпатично малко градче

с голяма красива катедрала, паметник на ЮНЕСКО. Освен това е на Пътя – Камино де Сантяго де Компостела. Бях чувала бегло за Пътя и виждайки разни хора с раници и тояжки, поразучих и се запалих*.

Катедралата в Бургос, Испания

Бургос и Катедралата

Автор: Иванка Спасова

Снимки: авторът

 

* Повече за пътя Камино можете да прочетете в разказа и съветите на Тихомир на нашия сайт – бел.Ст.

 

Други разкази свързани с Испания – на картата:

4 коментара

Switch to mobile version