Категория: Сватба

Моето сватбено пътешествие (1) 0

Моето сватбено пътешествие (1)

Явно ще откривам нова рубрика в сайта, а именно — „Сватбени пътешествия“:-) Което е добре, защото тези пътешествия винаги се правят с положителна нагласа, а нас ни остава удоволствието от четенето. Днес младоженецът ще бъде Петър. Приятно четене:

Моето сватбено пътешествие

част първа

Сватбеното ни пътешествие започна с 2 спуснати гуми на автомобила. „Добронамерен съсед“ ме поздрави за добре дошъл в квартала, като се е опитал да подчертае, че мястото където съм паркирал през нощта е негово?! Няма да си хабя нервите да се ядосвам, но очаквайте продължение на историята…

След прекарани 2 часа на смяна на гуми и разходка с такси до вулканизтор, най-накрая тръгнахме! Избрахме маршрутът ни да мине през Гоце Делчев — Илинден — Драма, защото не познавах тази част от Балканите. Иначе пътят минава през Разлог и Банско, но няма какво да спомена относно тези „китни бетонени селца“. Карал съм няколко пъти сноуборд на Пирин в подножието на в. Тодорка и планината е истинската причина да дойда — не безбройните хотели нагъкани без инфраструктура и идея.

Пътят

през местността Предела

криволичи из красиви планински хълми, които през есента са в различни цветни багри. Слънчевите лъчи докосваха листата на дърветата, които по това време на годината бяха в прекрасни цветове.

В Гоце Делчев

се отбихме на гости на приятелско семейство. Лидия и Бойко, заедно с децата им Мария и бебето Божидар ни посрещнаха с широки усмивки и отворени сърца. Вярата в Господа е скрепила това семейство и им дава надежда за живота напред. Тяхното гостоприемство, сърдечност и лъчезарност бяха прекрасен следсватбен подарък за нас. Винаги е добре да имаш приятели при които да се отбиеш. Още по-добре е да спечелиш приятели на готово, само заради факта, че си се оженил за прекрасна невеста!

Избрахме с. Огняново

за първа спирка за нощувка. Следвам принципа да питам местни хора за най-подходящо място нощувка. След като отминах няколко минувачи, се спрях пред човек с побеляла коса, до когото явно си играеше внучето му.

„Добър ден. Да препоръчате някой приятен хотел в селото, подходящ за младоженци като нас?“- запитах аз.

„Разбира се, ще ви покажа най-доброто място. Даже аз съм се запътил натам — работя като охрана в хотел ДЕЛТА.

За миг извика жена си да прибере внучето, непознатият се качи в колата ни и за няколко минути се превърна в ценен познат. Разказа ни за ситуацията в селото, показа някои от хотелите и ни заведе до просторния двор на хотела. Четири постройки със стаи, закрит басеин, сауна, джакузита, детска площадка и дори изкуствено езерце за ловене на риба съставляват хотелският комплекс.

Оказа се, че заради текущ ремонт на едната от сградите, получаваме възможност да ползваме лукс апартамент, на цената на двойна стая.

„Случайната среща“ с охраната на хотела ни позволи да открием едно прекрасно кътче от България, в което се влюбихме и с удоволствие ще посетим отново. Най- малкото заради пропуска ми да се цопна в басеина с минерална вода.

Пътят до ГКПП Илинден

ми напомни за миналите дни в българската история. По тези земи многократно са крачели български войници, които са се борили за доброто на нашата държава. През времето на комунизма, хълмите около границата са служели за прикритие на биещите до пръсване сърца на български бегълци през границата. Сега само изоставена табела „Граничен район“ напомня за миналото. Илияна ми разказа за детските и спомени от живота в пограничен район край Петрич. Как детското й съзнание е запечатало сирените на пограничната линия, издаващи липсата на някой местен.

В светлината на тези разкази, минахме за около 2 минути и през българския и през гръцкия граничен пункт. Нямаше нито един автомобил преди или след нас — може би заради делничния ден, или заради обедния час?!

Като споменах обеден час, явно наистина гърците не работят по това време. Поне няколко градчета в Северна Гърция през които минахме бяха напълно без признаци на живот. Като се замисля, през което и да е българско село да мина по обяд, предполагам гледката би била същата…

Четете по-нататък>>>

Чудесата на Крит или по пътя към една сватба(4) 1

Чудесата на Крит или по пътя към една сватба(4)

Продължаваме със сватбарското пътуване на Росица до Крит. В началото пообиколихме из Крит, за да идем на сватба, бяхме в Ано Вианос и Като Закрос, както и в Йерапетра за последно, а днес ще завършим с Кали Лимани, Ледас и Каламаки. Приятно четене:

Чудесата на Крит

част четвърта

Кали Лимани, Ледас и Каламаки

В този предпоследен ден решаваме да посетим близките до Мирес плажове на Кали Лимани и Ледас. Неделя е и много хора са тръгнали да отмарят и да похапнат добре, затова движението е по-натоварено. Предстои ни спускане към първото от изброените села, което означава бавно и славно изкачване — осморки и промяна на денивелацията с поне 1000 метра, след което спускане по същия завъртолен начин. За да отидеш от едно крайморско село до съседното, което ти се вижда на кутренце разстояние по картата, трябва да правиш тези осморки с качването и слизането два пъти. Ако го смятаме с тръгването и връщането до изходната ви точка, пътите стават шест. Все едно, че пътуваш по зъбите на огромен скален гребен. Все едно плажовете се крият от теб до последно, но откриеш ли ги, подаряват ти цялото си великолепие. Това му е хубавото на посоченото упражнение! Има предизвикателство и победата (разбирай къпането и храната) ти се услажда много повече.

На Кали Лимани някога акостирал св. Павел, връщайки се от първото си римско заточение (преминало в чудна римска вила!). Има черквичка, която слави името на Апостола — който се интересува, може да я посети.

Аз съм се размечтала за морето толкова много, че с нетърпение се цопвам и стоя блажено във водата колкото ми е приятно. Емо наблюдава как върви продажбата на жива риба, после сяда да пие бира.

Наздраве!

Четете по-нататък>>>

Чудесата на Крит или по пътя към една сватба(1) 4

Чудесата на Крит или по пътя към една сватба(1)

Днес отново ще идем на топло — Росица ще ни покаже чудесата на Южен Крит. Цялата история се върти около една критска сватба, на която е канена авторката — така че пригответе както винаги за интересен разказ за хубава страна за хубав обичай. Приятно четене:

Чудесата на Крит или по пътя към една сватба

част първа

ЧУДЕСАТА НА ЮЖЕН КРИТ

Юли 2009

Заминаваме за седмица. На сватба сме. Решаваме пътуването да е „тънканайка“, т. е. да го направим колкото може по-евтино. Понеже не купихме навреме самолетни билети от промоциите на http://www.aegeanair.com, ще пътуваме така: влак от София до Солун; автобус до Атина от Солун; кораб или фери от Атина до Ираклион. При това положение отиването и връщането излиза около 250 лв на човек.

С надеждата всички преходи да са плавни и точни, тръгваме в ранна утрин за Солун. Стачка на жп транспорта в Гърция е причината да пристигнем в града 3 минути преди тръгването на автобуса за столицата. Добре, че спирката е непосредствено срещу жп гарата! С изплезени езици се тръшваме на седалките. Браво на нас! Спираме за още пътници на една от солунските гари. Един малака (в буквален смисъл — чики…ия, между приятели е мило обръщение — „копеле“, „брато“; между шофьори — псувня) отива за фрапе и се връща след цели 20 минути. Шофьорът е бесен, но пътниците по принцип подкрепят малаката — фрапето си е жизнено важно! Изпускаме кораба — не с много, само с пет минути. Не се отчайваме — купуваме си нови билети за след час — ще пътуваме не с „Анек“, а с „Миноан“. „Миноан“ са по-големите баровци и бързаци. А пък ние — хитрата сврака с двата крака. Но нищо, няма да си разваляме настроението, я!

Какви изписани коридори има нашият ферибот!

Пристигаме в Ираклион

към 05:30 сутринта. Закусваме и посрещаме изгрева — толкова внезапно слънцето идва и си отива на този остров. Приятно е. Към 07:00 часа се появява нашият посрещач — пие фрапе, носи и за нас. Тръгваме към Мирес — сравнително нов, южен градец, където просто няма какво да се случи. Голямото му предимство е, че се намира в най-плодородната долина на острова — Месара. Тук има работещи българи, албанци, румънци. Според БГ официални източници броят на българите, работещи на Крит, е 20 000. Благодарение на българските деца много учители са запазили работните си места — пълнят им се паралелките. Отличавали се с много добър успех в училище! Пишели по-добре от гърчетата!

Четете по-нататък>>>

Сватба в Галац – Разказът на Тони 1

Сватба в Галац – Разказът на Тони

А от тук нататък трябва да съм аз: Традициите са това което са … Ритуалите приличат много на нашите, но имат някои съществени различия. Стартът на вечерната сватба е в 16 часа следобед, а...

За сватбите, комарите, жегата и мамалигата – част 3 – Връщане 2

За сватбите, комарите, жегата и мамалигата – част 3 – Връщане

Първа част е тук: Пътуване до Галац;  а втора – ето тук: Сватба в Галац Връщане от Галац Планът за връщането беше максимално прост – наспиваме се през деня след сватбата, привечер – газ...

За сватбите, комарите, жегата и мамалигата – част 2 – Сватбата 4

За сватбите, комарите, жегата и мамалигата – част 2 – Сватбата

Първата част е тук: Пътуване до Галац>>> Ето и продължението Сватба в Галац Галац На другия ден сутринта се разходихме из Галац. Градът е шести по големина в страната с 327 хил. жители, намира...

За сватбите, комарите, жегата и мамалигата(1): Пътуване до Галац 2

За сватбите, комарите, жегата и мамалигата(1): Пътуване до Галац

За сватбите, комарите, жегата и мамалигата Пътуване до Галац Габриел реши да се ожени…:-) Май още в началото що трябва да направя едно отклонение и да поясня кой е Габриел и изобщо малко предистория:...

За сватбите, комарите, жегата и мамалигата – (в 4 части) 0

За сватбите, комарите, жегата и мамалигата – (в 4 части)

За сватбите, комарите, жегата и мамалигата – част 1 – Пътуване до Галац Габриел реши да се ожени…:-) Май още в началото що трябва да направя едно отклонение и да поясня кой е Габриел...