Archive for the 'Сватба' Category

апр. 10 2013

Една американска сватба (Индианаполис, САЩ)

 Необходимо ли е да ви припомням, бих казал, класическия американски филм „Американски пай“ и как в крайна сметка завършва?

Днес Гери ще ни води на една американска сватба – да видим ние дали филмите са верни или не 😉

Приятно четене:

Една американска сватба

Това е историята на една сватба – сърцата като на село и лъскава като в града

Три мартенски дни встрани от туристическите маршрути

 

Индианаполис

е най-равният град, който съм виждала. Буквално е плосък, и с изключение на центъра, или както му казват – даунтауна, всичко почти е максимум двуетажно. Няма хълмче дори. Абсолютно равнинна местност, идеална за селско стопанство. Както се оказва най-вече царевица отглеждат. От въздуха изглежда обширен град и в действителност е така. Летището е доста отдалечено от центъра, а събърбите се простират едва ли не безкрайно в радиус от центъра. Посрещат ме Джени и Роб.

Дженифър е първата ми близка приятелка в Истанбул

Заедно започнахме учителската професия, а тя се завърна в Щатите окончателно след няколко години неуспешни опити да се адаптира към турският начин на ръководене на учебни заведения.  Страшно се вълнувам че ще присъствам на сватбата й този уикенд. Това ще е първата американска и първата католическа сватба, на която съм гост. А, освен това не познавам абсолютно никого другиго освен младоженката! Ще е щуро парти!

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Аз и Джени първата вечер

Роб –младоженецът,

виждам за първи път, но в след пет минути в негово присъствието вече се чувствам удобно и свойски, ни кара към къщата на родителите на Джени.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Джени и Роб още годеници

 

От колата успявам

да зърна няколко местни забележителности

Прочутата писта на Наскар не се вижда никъде, но минаваме покрай бейзболен стадион, музей предназначен за деца, от който излизат или влизат огромни макети на динозаври (бодва ме като си помисля че Тео би изпаднал в екстаз) и един тъжен квартал с интересни, предимно двуетажни къщи, които обаче изглеждат изоставени и пустеещи. Джени обяснява, че наистина е така. Нещо се е случило в недалечното минало и кварталът западнал. Къщите, макар и красиви са запуснати, училищата в близост не се водят с добра репутация и хората нямат желание да се заемат с реставрация и възраждане.

Разбирам че населението на Инди е предимно доста консервативно. Така да се каже основно републиканци със силно чувство за национална принадлежност. Хора, които рядко пътуват и още по-рядко променят унаследените си порядки и възгледи. Абе, като на село.

Индианаполис, Индиана, Съединени американски щати

 

И също толкова пусто. Незнам дали заради сезона, привечерният час или просто навиците, но

в шест вечерта центърът е полупразен

Огромните паркинги също. По улиците се виждат по-малко хора от колкото по същото време на деня в центъра на Варна при това в най-страшната зима. И все пак за мен е очарователно, ново и примамващо непознато.

Кварталът, в който пристигаме след повече от половин час път е наистина в покрайнините. Повече от спокоен и доста тъмен. Къщите са с големи дворове, много дървета и широки алеи помежду си. Пред всяка има лампа и очарователна пощенска кутия, но улични лампи няма, както няма и тротоари. Накратко, представете си нещо като зимен вариант на Уистерия лейн, улицата от Отчаяни съпруги. Естествено не чак така излъскано и спретнато, но много близко с оригинала.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Нора Уудс – Уистерия лейн

На сутринта откривам, че тротоар  всъщност има – възтясна алея, която минава пред къщите от двете страни на пътя. Установявам че съм забравила колко е прекрасно е да се събудиш на фона на птичи песни и абсолютната липса на механичен шум. Също като на село.

Родителите на Джени

са много мили и гостоприемни и настояват че трябва да ходя с обувките вкъщи докато дойде време за лягане. По дебелия мек мокет? Как ли не! Тайничко зарязвам ботушите до леглото, в бившата детска стая на Джени, на втория етаж, където ще спя аз. Предната част на къщата се състои от широк гараж побрал две коли, трапезария с маса за шестима и странна стая – нещо средно между  читалня с голяма библиотека и чакалня с удобни фотьойли. Минаваме навътре към задната част където са спалнята на родителите й и холът с преход към кухнята.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Родителите на Джени

Баща й, Ник, ме настанява на един фотьойл срещу си и провъзгласява:

–          Значи ти си от България, така ли? И името ти било трудно за произнасяне. Как се казваш?

–          Гергана

–          Геугана, а?

–          Не, Гергана.

–          Е да де, Геугана. Не е трудно. Красиво е! Да ти призная, аз грешно съм разбрал. Уж се поподготвих, но по погрешка изчетох частта в енциклопедията за Албания. Сега не смея нищо да те попитам, понеже нищичко не знам. И все пак…

От къде точно си, коя е столицата, колко хора живеят, колко е голяма страната? Въпроси зададени с изключително добронамерен тон от човек изпълнен с любопитството на пътешественик, който за съжаление е осъден от коварния полиомиелит да се придвижва изключително трудно. Джени казва че мечтата му е била да стане кореспондент, но съдбата му скроила номер от рано. И въпреки това си личи че не е загубил любознателността към света. Голям шегаджия е, без да е досаден.

Малко по-късно

излизаме да вечеряме с една от общо петте шаферки,

да се запознаем и да хвърлим едно око на новия й приятел. Уенди напълно оправдава името си на героиня от Питър Пан – енергично миньонче с пламтящи очи и широка усмивка.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Уенди и аз

Не ѝ личат нито четиридесетте, нито трите бивши брака. А новият приятел е единственият тъмнокож, присъствал на събитията. И както самият той сподели по-късно – не му е много по сърце този факт. Научавам че Уенди и Джени се познавта от университета и са вършали из Европа на екскурзия организирана от училището. Освен това тя е продавач на цветна и бяла козметика с дългогодишен опит и ще изпълнява задачата на гримьор на булката. Новият приятел минава „теста”  както ми се струва, а и Уенди изглежда много влюбена.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Уенди и новото ѝ гадже

 

Завършваме вечерта в един от няколкото отворени бара в центъра

Пием бира с шотове, както е традицията тук, с двамата по-малки братя на Роб. Тримата са много еклектичен сбор – тотално различни един от друг.  Роб, както предполагам, е мечтата на всички родители с дъщери, добре образован, с идеални маниери, тих и с престижна работа в средно голяма софтуеърна фирма. Средният е доста по-странна птица. Татуировчик в Лос Анджелис, облечен  в готик стил, с тупирана, боядисана коса и черен грим. Сигурно би му било трудно да се впише в ежедневието на Индианаполис, но навярно в ЕлЕй е точно на мястото си. Най-малкият брат, добре че беше Джени да ми сподели, е рапър в Атланта.  За рапър ми се вижда ужасно неразговорлив и подозирам, че сватбата на брат му е съвпаднала с нещо много важно, което се случва без него на някое друго място, защото се е вкопчил в телефона си и присъства само телом.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Тримата братя – образи

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

По-късно първата вечер

На другата сутрин

разбирам че Джени ни е запазила час за маникюрист. Не съм голям привърженик, но пък е жест от нейна страна. Тръгвам с идеята, че преди всичко ще е ново преживяване. Салонът е на пет минути, естествено с кола. Тук, както сигурно всички знаят, никой не се движи пеша, а и обстановката съвсем не предразполага  – разстоянията са огромни а и обезопасени тротоари почти липсват.  При това всеки две керемидки, независимо от какъв вид – заведение за хранене, магазин, бензиностанция или друго – си имат прикачен доволен размер паркинг. Първото нещо, което забелязвам в салона е, персоналът – изцяло азиатски. По-късно, докато маникюристката се труди над твърдите ми, девствени нокти споделя, че всички момичета са от Виетнам. Много ми е трудно да разбера английския й поради акцента и затова не научавам как и дали ще мога сама да сваля от ноктите си този „гел”, който ми слага вместо лак, с идеята че изтрайвал до 2 седмици.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Уенди помага на Джени за воала

След маникюра се прибираме да се приготвим за

официалната вечеря преди сватбата

Традиционно, според думите на Джени, вечерята се организира и плаща от семейството на младоженеца, докато за разходите по сватбата са отговорни родителите на булката. Преди вечерята обаче главните действащи лица – двойката, техните родители, шаферките и шаферите трябва да минат през църквата за наставления и репетиция за утрешния ден. Обличаме си красиви роклички, разкрасяваме се още повече и заедно с родителите й и една леля се натоварваме в едната от колите в гаража.

Църквата е впечатляваща!

Отвън и от вътре е съградена в светли цветове, с изключително високи тавани и огромни прозорци с красиви витражи. Имам чувството че са запалени хиляди лампи, толкова е светло и приветливо вътре! Достатъчно е обширна да побере поне триста-четиристотин души. Поради периодът на пости не е разрешено да се украсява, така че утре вътре няма да има цветя и панделки. Но и без тях, сданието си е достатъчно пищно, макар и доста студено.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Църквата Света Мария

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Църквата Света Мария отвътре

 

Следват указания за реда и мястото на всеки от участниците в церемонията, както и кратка репетиция. Всички изглеждат като че знаят какво се очаква от тях, с изключение на една от шаферките, която пропуска да се появи. Аз проявявам инициатива и предлагам да я заместя в репетицията за да не се объркват останалите, пък и да си разходя фамозните нови обувки по пътечката към олтара!  Помощничката, която обяснява кое след кое следва и каква е ролята на всеки е много чевръста и набързо приключваме упражненията. Междувременно се запознавям с останалите шаферки, приятелки на Джени и шаферите – приятели на Роб.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Шаферките разпределят задачи

Родителите на Роб са прекалено съсредоточени да следят дали всичко е по план за да успее Джени да ме представи и на тях, но въпреки това вече започвам да се чувствам като почетния гост. Повечето ме гледат с почуда и леко възхищение за ентусиазма да прелетя половината кълбо в чест на събитието и Джени.

 

Американска сватба – Индианаполис, САЩ


Вечерта преди сватбата

Отправяме се към италиански ресторант,

не твърде далеч от църквата. От вън не е нещо особено, но вътре изглежда доста луксозно и най-вече топло. След като се смръзнахме на репетицията в църквата, не само аз, но и останалите гости, предимно роднини на Роб, изглеждат като да нямат търпение да се доберат до подгряващите напитки. Настаняват ме на една маса с Уенди и двама от шаферите. Сервитьорите не губят време, а започват да сервират салати и питиета.

Скоро започват и тостовете,

бащата на младоженеца, шаферите от нашата маса и една от шаферките, всички споделят по нещо смешно за младоженците и пожелават най-доброто за бъдещото семейство. В това време вина и бири се леят в изобилие, а основното е сервирано в италиански стил – в големи общи чинии в средата на всяка маса. Храната е истински превъзходна.  Хората на нашата маса са много общителни и не ни оставят да скучаем за миг. Томпсън работи в агенция за недвижими имоти и споделя че козметично префасонира къщи и апартаменти за да ги продаде по-добре. Грегъри от своя страна току що е станал за трети път татко и с гордост показва снимки на наследника си.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Томпсън и съпругата му

Със сервирането на десерта долавям, че вечерята е към края си. Времето е минало неусетно. Аз се прикачвам към липсващата шаферка, която се оказва че не е прочела инструкциите изпратени от Джени и се появи направо в ресторанта. Казва се Поян и както изглежда е най-лежерния човек в цялата сбирка. Допадаме си от пръв поглед. Разбирам че е обещала на голяма група от приятелите на Роб да ги заведе някъде да си допият след ресторанта. Пристигнали от различни краища на страната, повечето стъпват за първи път в Инди и нямат представа къде могат да се позабавляват.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Поян – малката стопанка на готината къща

Двете с Поян се натоварваме в колата и отиваме до апартамента й да се преоблече. Предлага ми да ми услужи с едни дънки и на мен, но аз глупаво не се възползвам. После хвърчим към хотела, в който са отседнали повечето от гостите на Роб.  Заварваме група от около двайсетина човека да пият бири в една средно голяма хотелска стая. Порядъчно сгъчкани, нямат търпение да се пренесат някъде на по-забавно.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Поян и Брайън в ранните часове на вечерта

Не отнема много време да се изсипем в един недалечен спортен бар

Спортният бар е нещо като „истински” бар, но с по-ярко осветление и много телевизори предаващи различни спортни събития. Музиката кънти, а единият ъгъл от бара и съседното сепаре са свободни. Виждам само няколко смътно познати лица от ресторанта. Много от хората са пристигнали в града буквално преди час или два или не са били включени във вечерята, дадена от родителите на Роб. Настроението е повече от добро и разбирам че макар да живеят в различни градове като Атланта, Сиатъл, Филаделфия, Ню Йорк или Лос Анджелис имат страхотната традиция да се събират за по един уикенд поне веднъж годишно в имението на едно от момчетата. Запознавам се с момичето, до което седях в самолета от Ню Йорк, още една двойка от там, друга от Атланта и един особен тип, Брайън, който изглежда много заинтригуван от Поян. Една от шаферките печели 600 долара от моменталната лотария и съответно следват два тура от бира и шотове за цялата компания.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Поян и Брайън в спортния бар

 

На следващия ден къщата сякаш ще се пръсне от емоции,

макар на повърхността всички да са много спокойни. Джени е организирала подробностите  до най-дребния детайл и останалите просто трябва да следваме плана й. Потегляме към

Ратскелер, немски културен център, в чиято приземна част е ресторантът

Задачата на шаферките е да подготвят до известна степен залата на ресторанта. Аз също се включвам, тъй като Джени ме провъзгласява за почетната шаферка. Слагаме номерата на масите, подреждаме картичките с имената на гостите, пренасяме украсите за масите – красиви бели високи вази и ниски фенери отново в бяло.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Ратскелер, Индианаполис

Джени подрежда рамките със снимки на близки и приятели споминали се последните няколко месеца на почетна маса до прекрасен букет свежи цветя. Сравнително семплата четириетажна торта е поставена на кръгла маса в средата на дансинга.  Гостите ще са около 150, разположени около 15 обширни маси, така че ни отнема известно време да се справим с всичко. После се отправяме към стаята, на по-горен етаж, където Джени да се приготви.

Света Мария

е на само около 100 метра от ресторанта и слава Богу, защото навън вее пронизващ вятър и студът е просто смразяващ през тънките рокли и чорапи. Притичваме до църквата където Джени се скрива зад специално поставен параван вдясно от входа. Роб, както повелява традицията, не е виждал роклята и трябва да остане в неизвестност до последно.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Църквата Света Мария отвън

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

В преддверието на църквата иззад пареавана

 

 

Гостите са започнали да пристигат, поздравяват се и постепенно изпълват предните редици в църквата. Вмъквам се и аз набързо, защото шаферките са длъжни да влизат една по една най-тържествено, а аз съвсем не съм по тази част. Церемонията започва в уречения час с две солови изпълнения на млада хористка. Заедно с пастора на „сцената“ някъде изотзад излизат шаферите и младоженеца и се подреждат вдясно от олтара, разположен върху платформа висока няколко стъпала. Следват шаферките, които влизат от централния вход и бавно минават по пътечката между редиците гости.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Баща и дъщеря

Последни са Джени и баща ѝ, който предава ръката й на Роб.

Двамата заедно застават пред стълбите и пасторът отправя кратка молитва. После шаферите и шаферките сядат на първите редове, дясно е страната отредена за родата на младоженеца, а ляво – на булката.  Джени и Роб сядат на два стола в ляво от олтара. Ред е на лелята на Джени, която прочита кратка поема от Стария завет. Роднина на Роб също прочита кратък откъс от Светата книга, подходящ за събитието. Пасторът им благодари и отправя кратка приветствена реч към всички присъстващи. После се обръща към двойката в черно и бяло. Гости споделят че церемонията е много стегната, а не досадно протяжна.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Младоженци

След като се уверява в намерението им и чува съгласието им да се обичат и уважават един друг

пасторът ги обявява официално за ново семейство

и гостите сърдечно ликуват докато младите срамежливо се целуват. По традиция следва младото семейство и родителите да приемат личните поздравления на присъстващите. Подаръци не се подаряват, тъй като са отдавна избрани и изпратени по списъка, съставен от младоженците. Полека-лека народът започва да се стича към мястото за почерпка. Аз имам половин час да си отдъхна от фамозните обувки и да се опитам да се стопля, че Света Мария макар и пълна пак си е доста студена.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Моя милост пред измръзване

Празненството започва с едночасов коктейл, по време на който

близък приятел на Джени и Роб изнася соло рецитал с китара

По-късно разбирам, че Джереми Рей е така да се каже професионален човек на изкуството. Изкарва хляба си с графики и стенописи, участва в концерти соло или с приятели, но е продуцирал и собствен кратък албум. Показва ми снимки на някои от своите произведения. Наистина са грабващи окото. Освен това се сдобивам и с автограф върху обложката на албума – личен подарък. Споделя че иска да преподава изкуство в университет, а аз го съветвам да ни посети в Истанбул за вдъхновение, понеже забелязвам че на много от картините му се повтаря образ на око.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Джереми Рей изнася рецитал

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Рецитал

Докато се наслаждаваме на интерпретациите на различни романтични рок парчета от Джереми, имаме възможност да опитаме и няколко вида предястия. Неусетно става време за основното и рязането на тортата. Младоженците откриват дансинга с първия блус. След това диджейът кани на дансинга последователно гости според това от къде са. „Хората от Индиана, да ви видя как можете да се забавлявате! Южна Каролина, Атланта, Пенсилвания, Ню Йорк” и пр. и пр. Идва ред и на Турция. Дансингът е препълнен, но все пак ми правят място в средата. Следват няколко часа на най-разнообразна музика и луди танци. Изглежда че гости и младоженци се забавляват повече от доволно. По между танците успявам да се запозная и с още няколко от приятелите на Джени – една жена от Бразилия женена за турчин, едно турско семейство, събрало се тук в Щатите и най-младият гост на сватбата – бебшорка на три месеца. Всички са изключително дружелюбни и усмихнати.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Моето място

Междувременно Брайън се е преместил на нашата маса и шепне нещо в ухото на Поян. Започвам да се съмнявам че ще има къде да спя по-късно, понеже апартаментът й макар и прекрасен, няма никакви вътрешни врати. Радвам се за нея, но и се притеснявам малко, понеже Джени и Роб скоро ще офейкат, а аз няма как да се натрапя отново на родителите й. Успокоявам се с това че багажа ми е готов и под ръка.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Жартиерът

Идва ред на булката да хвърли букета, а после младоженеца – жартиера.

Скоро след това Джени и Роб потеглят от ресторанта върху впечатляващ бял файтон, цяла каляска, теглена от бели коне. Постепенно и гостите се разотиват. Оставаме предимно шаферките и родителите на Джени да приберем украсите по колите. Поян не се вижда никъде. Вече започвам мислено да съчинявам какво да кажа на майката на Джени, но докато нося две от големите вази към тяхната кола съзирам Поян, която товари нещата си в своята. Уговаряме се да прехвърля куфара си в нейната кола. Слава богу, все пак ще има къде да пренощувам.

Американска сватба – Индианаполис, САЩ

Джени и Роб

Докато шофира към апартамента си споделя, че има уговорка да се чуе с Брайън след като той се разбере с компанията дали ще продължават с празнуването. Тук вече въпреки поканите аз съм пас, защото от емоции и обувки с осем сантиметров ток нямам сили за нищо повече освен заемането на хоризонтално положение. Разбираме се да не я чакам, както и че на следващата сутрин Джереми ще дойде с такси, което да споделим до летището. Полетите и на двама ни са почти по едно и също време, макар той да лети до Атланта, а аз обратно до Ню Йорк.

На следващата сутрин

ме събужда мяукането на пухкавата Кики, която благосклонно е оставила Поян да се грижи за нея. Поян също се измъква от леглото и пием кафе. Споделя ми за своите не много успешни връзки в миналото и долавям, че всъщност е доста самотна. А иначе е забележителна жена. Родителите й са от Иран, но тя е родена и израстла в  Щатите. Преподава английски на деца на емигранти, които тепърва започват да се приспособяват към тукашната учебна система. Работи в държавно училище и по много часове, но е доволна, защото е независима, може да си позволи да изплаща ипотека и наем и да има такъв стил на живот, какъвто пожелае.

Таксито пристига и се налага да се сбогувам с Поян и Инди. Джереми е много разговорлив и научавам много за него и начина, по който твори докато споделяме един доста питателен летищен обяд. Както навсякъде, хората и тук са много щастливи, когато имат възможност да говорят за себе си пред човек даряващ ги с цялото си внимание.

Стюардесата на борда ни съветва да посетим тоалетните преди излитане, защото се полета се очертавал доста турбулентен. Ню Йорк, очаквай ме!

 

Автор: Гери Чифчиоглу

Снимки: авторът или официалният фотограф на сватбата (неизвестен за редакцията 😉

Послеслов от редакцията: Гери не за пръв път се появява на нашия сайт, въпреки, че това е първият ѝ чисто неин разказ на нашия сайт. Вероятно си спомняте, че тя има огромен принос към разказ за предразсъдъците, които имаме българите към турците и турците към българите, който предизвика известен интерес преди година време.  🙂

 

Други разкази, свързани със Сватби – на картата:


КЛИКАЙТЕ НА ЗАГАЛВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИТЕ 🙂

13 коментара

ян. 07 2012

За жените-пуми и секс-туризмa (Тунис)

Таня, обикновено ни води из съседните страни, но днес е решила да ни напише дописка за секс-туризма в Тунис. Информацията е полезна и интересна * и все пак се чудя, дали да не сложа една голяма осемнайсетица 

Забранено за малолетни и непълнолетни

Приятно четене:

За жените – пуми и секс – туризмa в Тунис

Секс – туризъм

Кои са жените пуми: 

32 коментара

Дек. 14 2011

Една виетнамска сватба (2): Женитбата

Продължаваме с виетнамската сватба, която Ан ни описва. Вече ги запознахме и сгодихме младите, сега остава и да ги оженим 😉

 

Приятно четене:

 

Една виетнамска сватба

част втора:

Женитбата

 

 

 

Та така… Запознахме двете страни на момчето и момичето, съгласихме се те да си дружат официално, сгодихме ги… Сега остава да ги оженим.

Излишно е да споменавам, че отново се търси подходящия според звездите ден и час, нали?

Стряскащо, но факт –

този етап от виетнамската сватба се състои от 7 (седем!) подетапа

Няма да ви ги разказвам всичките, ще ги посъкратя и слея до 2, защото едва ли вече се спазват от-до, но 7 си е внушителна и съвсем не случайна цифра, която заслужава да бъде спомената. Предвид дотук изминалите процедури.

Преди важната дата двете страни правят бесни или поне освежителни ремонти на къщите си и ги украсяват в червено – символа на щастието.

Ханой, Виетнам

 

 

Най-първо от страната на момчето изпращат вестоносец

с малки дарове да съобщи за пристигането на голямата делегация. Забавна част от тази церемония е как гостите се посрещат най-първо от няколко малчуганчета, които опъват голямо въже пред къщата на момичето и не пускат никого, докато не получат достатъчно бонбони. 🙂

Участниците и даровете с малки изключения се повтарят с предишната сватбена церемония. Да си припомним – цялата рода на момчето плюс цялата рода на момичето плюс момчетата-носачи и момичетата-посрещачи на дарове… и тук, освен всичко, се добавят и гости на двете страни.

 

Делегацията на момчето се предвожда от най-възрастния във фамилията, който държи сноп ароматни пръчици, след него са носачите на дарове. Домакините най-първо канят него да влезе и да запали пръчиците на олтара, приемат даровете, след което заедно посрещат цялата рода на момчето.

Следва младоженците да се поклонят на предците

пред олтара и заедно да раздадат даровете на всички гости. Родителите на момичето поднасят подарък на дъщеря си, после всички близки и роднини на двете страни заедно слагат трапезата. Приканват се гостите им да се присъединят към тържествения обяд.

След гощавката

всички – отново да припомним: младоженците, техните семейства, гостите, носачите и посрещачите, вземат булката и се замъкват към къщата на момчето. Единствена остава майката на момичето. Още преди края на обяда майката се скрива някъде из къщата, докато цялата делегация напусне къщата. Обичаят гласи, че тя не трябва да изпраща дъщеря си, защото на младата булка може да й стане мъчно за дома и да вземе да размисли.

Същият обичай гласи, че майката на момчето, демек злата свекърва, не трябва да посреща булката – вероятно поради същите причини. 🙂 Чак когато булката престъпи прага, свекървата се появява. „Късно, чадо, излъга се…!“ 🙂

Тук на гостите се поднасят чай и сладки, вероятно за да им слегне храната от обяда. 🙂

След като се разотидат всички,

освен най-близките и преките роднини по първа линия на двете страни, младоженците отново палят пръчици, този път почитайки предците на мъжката страна. После свекървата или друга почитана възрастна жена с много деца и внуци (демек, доказала се) се заема с постилането и украсяването на бъдещото семейно ложе.

Само да вмъкна, че няма такъв филм двамата да се изнесат отделно – традицията повелява булката да се пренесе в къщата на родителите на мъжа си и да се грижи за тях като предана снаха. Обикновено всяко виетнамско семейство живее в еднофамилна къща, в която винаги се предвижда за всеки син отделен етаж, на който той да доведе бъдещата си булка.

Горе споменах, че правят ремонт на къщата и най-вече на етажа на младоженците, като сменят изцяло мебелите в спалнята.

Та така,

след като спалнята е вече приготвена и украсена,

един по един всеки гост (добре, че голямата част си е отишла, че какъв калабалък иначе, не е истина) минава да ѝ хвърли по едно око и добра дума – например цъкайки на какво хубаво място си дават момичето или пускайки по някое пожелание за вечно щастие, мир и разбирателство.

Пред леглото на бъдещото семейство се поставя шишенце оризова ракия и специален сладкиш и възрастният господин-предводител на мъжката страна сипва на двамата млади по една чаша за наздравица. И с това се приключва тази част от церемонията.

 

Последната част на виетнамската сватба. Тюх, най-после!

Дотук всичко изброено изтощава дори само докато го изчетеш, камо ли да го изживееш. То излезе бетер циганска сватба, дето три дена яли, пили и се веселили. Сигурна съм, че дори кралските особи не се морят толкова с церемонии.

Ще кажете, че най-сетне стигнахме до купона, но както споменах преди,

тази част е всъщност най-скучната.

Защото цялата дандания се развива за около 2-3 часа и най за жалене са младоженците – уж трябва да е техният най-важен празник, а през цялото това време се занимават с посрещане на гостите, ръкуване със стотици ръце, обикаляне по масите и усмивки през зъби, и не могат ни да хапнат нещо, ни да седнат. И не, не ми казвайте, че тук е същото. Сега ще видите за какво ви говоря.

Споменах също, че средната виетнамска сватба има 300-400 гости. Ако семействата са по-заможни или с по-високо социално положение, цифрата може да достигне и 700-800.

Как става това? Ами всъщност обичаят е родителите на двете страни да уреждат (и плащат) сватбата и съответно те канят своите гости. Подчертавам – своите гости. Младоженците общо взето са само участници в този филм и техните лични гости са не повече от 20-30 от цялата бройка.

Колкото по-високи позиции заемат родителите, толкова повече гости канят. Роднини, колеги, бизнес партньори, състуденти, приятели и съседи, ако щете.

Ама като казвам роднини, имам предвид ВСИЧКИ. И вторите, и третите братовчеди, и стринката от село, и цялото им гордо поколение. Няма значение, че последно сте се виждали преди 10 години. Ако не ги поканиш, ще те прокълнат до девето коляно.

А и другите гости не е задължително да са близки. Сватбата на детето ти е възможността ти в живота да събереш всичките си познати. За тях пък е възможност да ти върнат услугата, или по-точно сумата, която си дал, когато си отишъл на сватбата на тяхното дете…

Така, обяснявам:

Във Виетнам по сватбите е прието да се дават пликове с пари, а не подаръци.

Тези пликове задължително се надписват от кого са. Още при посрещането на гостите от двете страни на входа има два големи сандъка с тънки процепи и катинарче – за страната на момичето и страната за момчето. Всеки гост любезно е запитан от чия страна е и подканен да пусне пликчето си в точния сандък.

Понеже и двете семейства участват в разходите по равно, равна е и бройката гостите, които канят. Събраните пари всяка страна сама решава какво да ги прави и в повечето случаи ги дава на младоженците като помощ за изграждането на новия им съвместен семеен живот.

След цялата церемония се сяда и описва старателно в списък кой колко е дал. Този списък задължително се пази, за да може когато някой от гостите те покани на сватбата на тяхната щерка, ти да знаеш колко да дадеш – да не е по-малко от тяхната сума. Или пък повече – да не си помислят, че нещо се перчиш или ги критикуваш, че са дали малко.

Въобще виетнамците плащат сериозен данък обществено мнение и това най-добре се наблюдава по сватбите.

 

Гостите се посрещат от младоженците и родителите им на входа. Докато успеят да посрещнат, да се ръкуват и да разменят любезности с последния гост, първият вече е на основното.

Досещате се, че сватба с толкова много гости не минава без помощници. Обикновено това са сестрите, братята, братовчедите и братовчедките на младоженците. Едните посрещат гостите и ги упътват кое е правилното сандъче, други ги настаняват, трети раздават подаръци. Най-отговорна е задачата на пазителите на сандъците.

На съвременното сватбено тържество вече се допускат малко волности

извън типичните виетнамски традиции като разни баналности от световната практика – младоженците с техните родители влизат тържествено под мелодията на Менделсон, предводени от малки сладки шаферчета, хвърлящи розови листенца. Булката е в бяла рокля. Има диджей, развлекателна програма, певци и танцови ансамбли, разрязване на торти и разливане на шампанско в пирамида от чаши.

Дотук с модерните отклонения.

Младоженците заедно с техните родители се качват на една сцена, украсена с цветя, червени тежки завеси и бели надписи от стиропор с имената на младите, датата на събитието и двойка целуващи се гълъби. Родителите хващат микрофона и благодарят на гостите за присъствието. Свекървата подарява златна огърлица на снахата в знак на майчина любов и загриженост. Огърлицата не е собственост на новото семейство, а личен капитал на младата жена, с който тя може да разполага, както реши за добре.

После всички слизат от сцената и тръгват по масите, за да поздравят гостите един по един. Пак така – докато стигнат до последните гости, първите вече са си тръгнали.

Толкова. От два до три часа. В 10 младоженците вече са се прибрали в къщата на момчето и едва тогава те и техните родители смогват да сложат залък в устата.

Няма ядене на корем, няма пиене и повръщане до 6 сутринта. Няма танци. Това е делова вечеря, ако обичате!

Край

Автор: Ан Фам

Снимки: авторът

Задачка за наблюдателни: авторката пише за 7 подетапа, аз успях да открия и маркирам 6 – кой е липсващият етап, който не мога да открия? (бел.Ст.)
Сватби при други народи – на картата:

2 коментара

Дек. 08 2011

Една виетнамска сватба (1): Подготовка и годеж

Наскоро разказахме за китайските втори съпруги, а днес Ан Фам ще ни разкаже как преминава една виетнамска сватба.

 

Приятно четене:

 

Една виетнамска сватба

част първа:

Подготовка и годеж

Така и не успях да проследя една автентична виетнамска сватба от самото й начало до истинския й край, поради натовареността в работата ми точно в най-благоприятния откъм климат (и съответно най-желания за сватби) период във Виетнам.

Успях да хвана последния етап от сватбата на брат ми –

сватбеното тържество, а то, да ви кажа честната, е най-безинтересният от всички ритуали.

Не искам да се покажа неблагодарна, защото специално го отложиха заради мен, но предхождащите го процедури са в пъти по-забавни.

Все пак надеждата ми да видя цялостна виетнамска сватба е у малкия братчед, който възнамерява да се жени тъкмо тази година. Ще почакаме и ще видим.

Но пък мога да ви разкажа цялата процедура по „бракуване по виетнамски“, без да съм присъствала лично, само от разказите за предишните сватби на по-големите братовчеди. Фамилията ни е била ту от страната на младоженеца, ту – на булката, и то няколко пъти, така че едва ли ще пропусна нещо значимо. Освен емоцията.

Преди да започна, трябва дебело да подчертая, че

културните разлики са огромни

Основно не толкова в ритуалите, защото стига да прочетете малко разкази на Ивайло Петров и ще намерите съвпадения. По-скоро разликата е в това, че тези ритуали все още се спазват строго във Виетнам.

Ханой, Виетнам

 

 

Освен това

Семейството все още е висша инстанция.

По-скоро имам предвид Фамилията и така лелеяното одобрение на по-старшите – бабите, дядовците, родителите, лелите и чичовците, вуйчовците и вуйните. „Уредените“ бракове отдавна са в миналото, в поколението на нашите дядовци и баби, но мнението на по-възрастните все още накланя везните на избора не само по отношение на това с кого да прекараш живота си, но и какво да учиш, какво да работиш или пък, не дай боже, дали да се разведеш.

Няма как да не направя

аналогия с италианските мафиотски семейства,

където Кръстникът диктува кога да дишаш и кога да спреш. Но това е защото съм израстнала от 5-годишна в България, в друга културна среда, оформила съм различно, по-самостоятелно мислене и се бунтувам срещу всякакви подобни вмешателства в личната свобода.

И все пак. Случи се една семейна трагедия, която ме замисли над силата на това обединение, на тази задружност. Всеки от семейството се опита да помогне с каквото може, без да се замисли и да поставя условия. Без да чувства досада и задължение. Естествено, като условен рефлекс. И това няма как да не те кара да се чувстваш сигурен, стабилен, и някак те утешава, че има много хора около теб, които да се погрижат да не се разпаднеш и не си сам-самичък на тази земя в своята мъка…

Но… За това – по-късно.

Следват четирите основни ритуала на виетнамската сватба…

Lễ Chạm ngõ (Първа среща на родителите)

Ще удължа малко предисловието с уточнението, че описвам типичната северно-виетнамска сватба, защото все пак родата ми произлиза от тази част на страната. По другите краища традициите се различават, но е съвсем разбираемо – една такава мъничка България има такова голямо разнообразие от народни обичаи, какво да кажем за страна, 4 пъти по-голяма и 11 пъти по-населена?

Отварям още една скоба, че хората във Виетнам са много суеверни и за всички важни събития в живота си (включително и за смъртта си, ако могат да избират) се съобразяват с доброто разположение на звездите спрямо тях конкретно. Така че не се учудвайте, че повтарям как внимателно избират деня и часа на провеждане на всеки етап от своята сватба.

Та… да започнем с първия сватбен ритуал:

Lễ Chạm ngõ 

Буквално се превежда „церемония по допиране на улиците“. Официалната първа среща на родителите на двете страни. Има за цел взаимно проучване на произхода, имотното състояние, образователното и професионалното ниво на двете роди, както и дали двамата млади си подхождат според звездите и личните им качества. Един вид „опипване на почвата“. И ако резултатът от срещата е задоволително положителен, родителите на момчето искат разрешение от страната на момичето „младите официално да си общуват и да се опознаят“. Нищо, че вече ходят от 6 години. 🙂

Тук е мястото да вмъкна, че

младите във Виетнам все още се женят девствени

Поне тези от „добрите семейства“. Дълго време си мислех, че е алабала и че все пак живеем в XXI век, пък и тях ги друсат същите хормони като младите хора навсякъде по света. Но не – всички мои братовчедки стоически се пазят до първата брачна нощ, а братовчедите вярват, че трябва да са първият мъж на своята жена, иначе ако тя така лесно се дава преди сватбата, то каква ли ще е след нея.  Та дори „лесно“ да значи след 6 години връзка. 🙂

И не, не се женят на 13-15 години. Дори изчакват поне да завършат висшето си образование, да започнат работа и тогава да създадат семейство.

Обичайно двете семейства избират заедно датата и часа, в който бъдещият жених с родителите си или с баща си и един висшестоящ член на рода отиват на гости на семейството на момичето. Носят дарове:

  • един странен плод trầu cau, който бабите използват вместо дъвка и който оцветява зъбите и устните им в алено червено; броят на плодовете трябва да е четен
  • две бутилки оризова ракия
  • два или четно количество пакети зелен чай на листа

плод trầu cau, който бабите използват вместо дъвка – Виетнамска сватба

снимка: thuongminh.net

Посреща ги ЦЯЛАТА рода на момичето плюс най-близките й приятелки. Момчето е в официални дрехи или в днешно време – в костюм сако, панталон, риза и вратовръзка. Момичето е в традиционна виетнамска рокля. Гостите се посрещат без официалности, скромно, със зелен чай, плодове, динени семки и сушени захаросани кокосови лентички. С това се показва, че са добре дошли, но не и непременно, че им се приема целта на посещението.

Когато страната на момичето приеме даровете от гостите, ги поднасят на олтара на прадедите и с това дават съгласието си младите да общуват „сериозно“. Тогава извикват момичето, което сервира чай на гостите и цялото си семейство, като приканва родителите си да отпият от чая, с което изразява пък своето съгласие по темата, но няма право да приканва гостите. Това право имат само родителите й. Това е и моментът, в който родителите на момчето преценяват бъдещата си снаха. Момчето присъства, но няма право да седи заедно с родителите си. Абе един вид

преговорите се водят между родителите на двамата, а самите те висят като прани гащи отстрани 🙂

 

След цялата тази процедура от страната на момичето вече могат да поканят гостите да останат на тържествен(-а) обяд (вечеря), за да покажат по-близките си отношения. Приема се, че две семейства щом се сродят, те наистина стават роднини, а не чужди хора, и откази от всякакво естество не се приемат. Нещо като членовете на Масонските ложи по света. 🙂

След тази среща кандидат-булката се възприема като момиче с потекло, произлизащо от добро семейство, а не без корен и семейство.

Този ритуал, макар и скромен по отношение на дарове и гощавка, все пак е много важна част от една сватба. С него се дава официалният старт на едни роднински отношения, които, макар и некръвни, остават за цял живот. Но тази среща не е обещание, а само първа стъпка към това двете семейства да станат роднини. Мостът към годежа и сватбата.

Пристъпва се към избирането на деня и часа за следващия ритуал – искането на ръката на булката (годеж).

 

Lễ ăn hỏi (Годеж)

Церемонията по искане на ръката на булката. Сиреч годеж. Много важна част от виетнамската сватба, богата на ритуали, дарове, трапеза и брой участници. От двете страни присъства ЦЯЛАТА РОДА – от дядото и бабата до най-малките наследници.

Освен това делегацията на момчето трябва да бъде предводена от няколко млади, симпатични и енергични ергени, близки приятели или роднини на момчето или пък… взети под наем. С изненада открих сайт, който отдава под наем „възпитани, учтиви, високи над 1,70 м (!!!) студенти, с опит в обслужването на такива събития, облечени в бели ризи, червени вратовръзки, черни панталони и черни обувки, с цена 80 000 донги (8 лв) на момче“. Могат да бъдат облечени и в национални мъжки носии. Не се учудвайте, че и те са рокли. Навремето нашите баби и дядовци цяла революция са сътворили, когато започнали да носят само панталони без рокли отгоре…

Та тези момчета поднасят в големи табли даровете за родата на момичето. Те пък трябва да бъдат посрещнати от моми, които да приемат даровете. Обикновено това са най-близките неомъжени приятелки или братовчедки на булката. Девойките са облечени в червени традиционни рокли.

Годеж във Виетнам

снимки от годежа на брат ми

Годеж във Виетнам

 

 

Броят на момците и момите трябва да е равен и нечетен – по 3, 5, а при по-заможните семейства – по 7, 9 или 11.

Даровете в общи линии се повтарят като при предишния ритуал Lễ Chạm ngõ (Първата среща на родителите – виж горе), но към тях се добавя и печено млечно прасенце (потекоха ми лигите!) и плик с пари за искането на булката.

Количеството и съдържанието на даровете варират според финансовото състояние на семействата. Разправят, че в Южен Виетнам освен споменатите по-горе дарове, родата на момчето поднася годежен пръстен, огърлица или обеци.

При все това разнообразие на традиции по различните краища на страната, навсякъде се спазва правилото броят на даровете да е четен, като символ на равенството между двамата бъдещи съпрузи. В същото време даровете трябва да се разпределят на нечетния брой момци, които ги поднасят. Това пък символизирало развитието. И аз нещо не успях да го схвана.

Даровете са израз на уважение и благодарност към семейството на момичето, за това, че са го създали, отгледали и възпитали. Защото родата на момчето ще се увеличи с още един човек, а обратно – от страната на момичето ще се лишат с един. Споменавала съм ви и преди – приема се, че само синовете остават твои, дъщерите отиват при чужди. И наистина сякаш е по-обичайно при нужда снахите да се втурнат да помагат наравно със синовете и дъщерите, но не и зетьовете. Не че седят отстрани безучастно, но не се очаква от тях да бъдат солидарни. Защото те пък носят голямата отговорност и дълг към собственото си семейство. Как да е, отплеснах се…

Та даровете, най-вече парите, освен споменатото по-горе, символизират и доброто желание от страната на момчето да подпомогнат за разходите на бъдещата сватба, да облекчат усилията и т.н. Твърди се, че напоследък тази символика все повече избледнява, за да не излиза, че семейството на момичето си дават детето за пари.

Всички дарове трябва да бъдат поднесени в златни кутии или медни табли, лъснати до блясък. Червеният цвят е символът на радостта, затова всички дарове се опаковат в червени кутии или пакети, покрити с червени покривала.

 

 

Цялата рода на на момчето с момците-носачи, независимо от начина на придвижване – с коли, таксита, рикши или пеша, трябва да спрат на стотина метра от къщата на момичето, за да се приготвят и приведат в приличен вид и тогава да заповядат в къщата на момичето.

За разлика от предишния ритуал на „опознаване“, когато от страната на момичето трябва да се правят на дружелюбни, но леко недостъпни, при този ритуал те трябва да се подготвят много старателно, защото на гости идват не само родителите на момчето, а и цялата му рода. По майчина и бащина линия!

Въпреки това целта на това шумно и многолюдно гостуване е

да се уговорят всичките етапи по подготовката на сватбата,

по стари традиции от страната на момичето не приготвят „солена“ гощавка, а само „чаена“. В наши дни обаче всички семейства на булките посрещат гостите с пищна трапеза, за да изразят своето гостоприемство, а и вероятно да покажат, че и те не отстъпват по нищо.

Момата за женене пък, облечена в бяла или червена традиционна виетнамска рокля, трябва да се скрие в стаята си, докато момъкът не дойде да я вземе или родителите ѝ не я извикат. Откривате ли прилики с българската сватба? 🙂 След което двамата палят по една пръчица на олтара, за да почетат предците, и тогава булката излиза пред родата на момчето, за да им поднесе зелен чай.

Семейството на момичето приема даровете, част от които поставя на олтара. След като изтлеят пръчиците, те връщат една част на родата на момчето, а останалата разделят от всичко по малко, но в четен брой от 4 нагоре, на пакетчета и раздават на своите роднини, приятели и съседи. В наши дни тези малки дарове се придружават от картички, с които се съобщава, че щерката вече е дадена и няма връщане назад. 🙂 Съобщителната картичка има и извинителна функция, ако нямаш възможност да поканиш някого (примерно съседа) на самата сватба, но все пак трябва да го уважиш и отчетеш. Ако пък искаш да го поканиш и сватбеното тържество е на по-близка дата, към картичката има и покана, в която се указват точната дата, час и място на сватбата.

По времето на дядо ми и баба ми периодът между годежа и сватбата можел да трае и 2-3 години, примерно защото момичето е било твърде младо и и родителите й са я жалели да ходи още малка у чужда къща. През това време на младите не им се е разрешавало да си общуват отблизо, нищо че са сгодени.

В настоящи дни двете събития ги делят само няколко дни, а заедно с годежа и последвалото го „вземане/посрещане на булката“, момчето може да си я прибере веднага, дори преди официалното сватбено тържество.

За което обещавам да ви разкажа скоро. 🙂

Очаквайте продължението

Автор: Ан Фам

Снимки: авторът


Сватби при други народи – на картата:

28 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version