Archive for the 'Мира Зрънчева' Category

май 09 2012

Германия: Кьолн и Бон. 67 години по-късно.

На днешния Ден на Европа някъде ще организират банкети, другаде – паради. Ние обаче днес ще видим, какво прави днешна Германия – 67 години по-късно. И ако се чудите защо имат успехи, ето защо:

 „Среди всех отменно трудолюбивы были немцы. Всех бесповоротнее они отрубили свою прошлую жизнь… Они стали устраиваться не до первой амнистии, не до первой царской милости, а — навсегда. Сосланные в 41-м году наголй, но рачительные и неутомимые, они не упали духом, а принялись и здесь так же методично, разумно трудиться. Где на земле такая пустыня, которую немцы не могли бы превратить в цветущий край? Не зря говорили в прежней России: немец что верба, куда ни ткни, тут и принялся. На шахтах ли, в МТС, в совхозах не могли начальники нахвалиться немцами — лучших работников у них не было. К 50-м годам у немцев были — среди остальных ссыльных, а часто и местных — самые прочные, просторные и чистые дома; самые крупные свиньи; самые молочные коровы. А дочери их росли завидными невестами не только по достатку родителей, но — среди распущенности прилагерного мира — по чистоте и строгости нравов.“ (Солженицин, Архипелаг Гулаг

А сега, приятно четене:

 

Германия: Кьолн и Бон.

67 години по-късно.

Когато за първи път кацнах на летище  Кьолн/Бон, започнах мисля за двата града като за един. Вярно е, че те са много близо един до друг, но все пак са си различни. И не, както ми казаха, че Кьолн бил много красив, а в Бон нямало какво толкова да е види. Може би настина да липсват много забележителности, но и той си има своето очарование и то не по-малко от Кьолн. Преди месец имах възможността да се разходя из двата града  и да ги усетя, макар и малко.

Парк в Бон, Германия

Парк в Бон

 

 

 

Първият ден от краткия ми престой моята приятелка ме заведе в

Кьолн

на разходка и разбира се да видя

катедралата Св. Св. Петър и Мария

Преди 4 години беше затворена, но сега успях да я разгледам и от вътре – огромна и просторна, тя е втората по височина в света и най- високата в Европа. Иначе – катедрала като катедрала, има 2 много големи органа, място където се палят свещи (от тези чаенитие, по които си падат католиците), олтар и всичко, както си му е реда. Обаче най- много се изкефих на катеренето в една от кулите. Стигнахме почти върха след 533 стъпала! Вътре тясно, стъпалата също, слизащите едвам се разминават с качващитесе. И така завой след завой, след завой, да ти се завие свят, а и аз каквато съм клаустрофобична…. Добре че имаше малки тераски за почивка от време на време. Както каза Ина: „ Всеки път, когато идвам тук, то е предимно заради адреналина в кулата и чак после заради гледката”. А гледката си заслужава – целият град, Рейн, мостовете, все едно гледам Пловдив от Небет тепе! (стига бе! В Пловдив няма железопътен мост 😉 – бел.Ст.)

Кьолнска катедрала

Кьолнската катедралата и мостът Хоенцолерн

 

 

 

Кьолн – гледката от върха на катедралата

Кьолн – гледката от върха на катедралата

 

Преди да стигнем до катедралата минахме по

моста на любовта

Всъщност това е железопътният мост, но по решетките отстрани са закачени любовни катинари – малки, големи, цветни. Влюбените са си изписали имената, както и датата на тяхната сватба, запознанство или пък деня, в който са „заключили любовта си”. Дори имаше младоженци, които се снимаха пред множеството катинари.

Катинарите в Кьолн

Катинарите

Младоженци – Кьолн, Германия

Усмихнати младоженци

 

 

 

Та след любовните и височинни емоции се разходихме по централните търговски улички на Кьолн. Имаше тълпа навсякъде – и в магазините и по улиците. Не пропуснахме да си хапнем от традиционните картофки с горчица, както и да се подсладим в една френска сладкарница. Сладкарница, ама сладкарница – то не бяха торти, пайове, кремове, да се чудиш какво да избереш! И като за финал на чудесния ден срещнахме

група момичета, които очевидно празнуваха моминско парти

Едната, булката, имаше воал на главата и кошница в ръка. В Германия имат интересна традиция – приятелките на булката купуват разни джунджурии – дъвки, бонбони, близалки, дрънкулки, презервативи и още куп други дреболии и ги дават на младоженката да ги продава, после отиват и изпиват парите в някой бар. И така, докато се опитвах да снимам момичетата, едната ме забеляза и се насочи срещу мен, крещейки нещо на немски. Аз чак се стресирах, викам си сега сигурно мрънка, че ги снимам и взех да хълцам, а тя искала да си купя нещо. И така след малко пазарлък се сдобих с кондом за едно евро. И те доволни и аз.

Schildergasse или търговската улица – Кьолн, Германия

Schildergasse или търговската улица

Не може без улични музиканти – Кьолн, Германия

Не може без улични музиканти

Девойките вече са ме фокусирали – Кьолн, Германия

Девойките вече са ме фокусирали

 

 

 

Следващия ден прекарахме в

Бон,

столицата на „Федерална Република Германия”. Почти нищо не е останало в града след като столицата се връща в Берлин, освен централата на ООН и Дойче пост. Но въпреки всичко градът е красив и една от причините е, разбира се, Рейн, нещо което не може да бъде променено. Сутринта се разходихме из центъра,старите сгради, Общината, църквата Мюнстер и едноименният площад, в чиито център се намира статуята на Бетовен. Всички местни са много горди, защото въпреки, че е живял във Виена,

Бетовен е роден в Бон

Минахме покрай ботаническата градина и чудния парк около нея, както и дворецът Попелсдорф, където се организрат множество концерти. Това което ми направи много силно впчеатление беше една стъклена кабина на една от централните алеи, която беше пълна с книги. Не е заключена и спокойно можеш да си вземеш книга, да я прочетеш и след това да я върнеш. И си стоеше така, непокътната – няма счупени стъкла, няма ограбени книги, нещо което не виждам как би оцеляло у нас.

Малката библиотека в парка, Бон

Малката библиотека в парка

Из центъра на Бон, Германия

Из центъра на Бон

Бетовен – Из центъра на Бон

Паметникът на Бетовен

 

 

 

Целия следобед изкарахме на колелото, не ми се беше случвало от години. И въпреки, че задните части ме боляха от седемчасовия престой на седалката, това беше един прекрасен слънчев ден в приятна компания, свобода и релакс. Ина ме прекара през огромния парк на Рейн, където ядохме сладолед и разгледахме японската градина. И така покрай реката, покрай реката стигнахме до градчето Кьонингсвинтер. Само за две минути пресякохме реката с един ферибот и после пеша се изкачихме до близкия замък.

Замъкът Драхенбург

е построен в края на 19 –ти век от богат барон, който обаче никога не е живял в него. Мястото е много красиво с гледка към Бон, има и ресторант и могат да се организират сватбени тържества. На слизане видяхме, че има фуникуляр, който води надолу към града и решихме да се повозим. Добре, обаче, момчето вика 7 евро на калпак. Ха, не си познал, бе момко – 15 минути пеш надолу срещу седем евро. И аха да си ходим и той вика: „Хайде, качвайте се без пари!” и ни намига. Е как да откаже човек на такава оферта!

Schloss Drachenburg, 53639 Königswinter, Германия

 

И така, след този екстремен за мен ден завършихме с навиване на суши – много приятно занимание.

Японската градина, Бон

Японската градина

Замъкът Драхенбург, Бон

Замъкът Драхенбург

Рейн от замъка Драхенбург, Бон

гледка от замъка към Бон

 

 

 

Радвам се, че спонтанно реших да направя този двудневен трип и благодаря на Ина за това! За първи път не бях подготвена за забележителности и се чувстрвах като истински пътешественик с един чудесен гид. Ето и още малко снимки от скромното пътуване.

Един от прозорците на Кьолнската катедрала, Кьолн

Един от прозорците на катедралата

Група момичета на моминско парти, – Кьолн, Германия

Още една група момичета на моминско парти

Бон, дворецът Попелсдорф

Бон, дворецът Попелсдорф

Интересно изкуство в центъра на Бон

Интересно изкуство в центъра на Бон

Драхенбург, Бон

Ето тук се возихме безплатно!

Уличка в градчето Koenigswinter, Германия

Уличка в градчето Koenigswinter

Край Рейн

Край реката

Суши в Германия

И все пак - суши-творението!

 

 

 

 Автор: Мира Зрънчева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Германия – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

5 коментара

юли 22 2011

Силистра, Сребърна и околностите

Пътеписът днес ще ни заведе отново до един от краищата (в буквален смисъл) на България. Мира ще ни покаже Силистра, Дунав и околностите. Приятно четене: Силистра, Сребърна и околностите Там, където Дунав напуска България Точно 375 км преди Дунав да образува прекрасната си делта и да се влее в Черно море, той напуска България и […]

2 коментара

Switch to mobile version