До Охрид и обратно (обиколка на Македония)(2 част): От Щип до Прилеп през Бабуна планина.
Продължаваме с обиколката на Македония извън обичайните пътища. Предишният път Юлиян ни води от Станке Лисичково до Щип, а днес през Бабуна планина ще стигнем Прилеп. Пригответе GPS-a, чака ни офроуд!
Приятно четене:
До Охрид и обратно (обиколка на Македония):
част втора
От Щип до Прилеп през Бабуна планина
След кратката почивка в Щип продължихме на запад към град Велес (до скоро Титов Велес). Хълмистите пейзажи от околностите на Щип плавно преминават отново в равнинни-навлизаме в община Свети Николе. Общинският център остава на север а ние продължаваме на югозапад при разклонението след село Кадрифаково, като оставаме на М-5. Следващото нещо, което се открои на монотонния пейзаж е една църква, която се намира отляво на пътя в
село Лозово-малък общински център
Лозово
Колкото повече наближаваме
Велес
толкова по-хълмист става пейзажа. Градът е разположен на река Вардар-предимно на десния ѝ бряг
Велес
Населението му е над 50 хиляди души и по улиците гъмжи от хора и автомобили
Велес е важен транспортен възел по пътя между Скопие и Атина, като покрай него преминава автомагистралата М-1, която е част от Е-75.
Тук трябваше да изберем по кой път да минем. Единият вариант беше да се качим на магистралата и от разклона за село Градско да тръгнем за Прилеп през Кавадарци. От Велес до Градско има и дублиращ път, който не е платен за разлика от магистралата (в Македония всички магистрали са платени и приемат само денари – (за повече информация: Пътните такси в Македония>>>).
Има и пряк път през село Извор и Бабуна планина, който води директно към Прилеп. Този път на картите на Гугъл е означен като М-5. На хартиената карта на Македония е означен като третокласен път и ние минахме по него. По начина , по който пиша сигурно се чудите къде е уловката и защо описвам път, по който не сме минали преди да опиша нашия. Веднага след като напуснахме Велес разбрахме, че макар и означен като М-5 според Гугъл сме напуснали основната пътна мрежа на Македония.
Пътят до село Извор (община Чашка)
редува отсечки с много износен асфалт с такива с току-що положен
Релефът отново става равнинен,
а покрай пътя се появиха дървета, които го направиха особено привлекателен, макар и доста тесен вече.
Стигнахме до село Извор
Извор, Македония
и след като селото свърши свърши и …асфалта
Ако някои реши, че сме объркали пътя, веднага ще му кажа, че греши, като за доказателство GPS-а ни водеше уверено напред. Допуснахме, че се касае за малка отсечка и с оглед на ремонтираните участъци преди селото предполагахме, че скоро ще се качим отново на асфалт-все пак според картата пътя е третокласен и маркиран с жълто, а не като черен път. Наоколо почнаха да се издигат хълмове, които преминаха в планина-Бабуна планина. От макадам настилката стана чакълеста, а се задаваше и буря
Иде буря
Да живее GPS-a!
По пътя преди да навлезем в планината срещнахме един турски ТИР и това донякъде ни даде кураж, а ако бяхме решили да се връщаме трябваше да се върнем до Велес. В последствие разбрахме, че този ТИР или не е минал през прохода или шофьорът му е скъсил живота си с няколко години…
Пътят е много стръмен и с много, ама наистина много остри завои
някои от тях по 180 градуса. Като за черен път беше що годе добър. Може да се движиш само на първа скорост, за да не налетиш на някой камък или изровен участък от пътя. Пътят позволява движение на един автомобил и места за разминаване почти няма… Все се надявахме да стигнем превала на този проход, а края на това изпитание не се виждаше. Един от приятелите в колата дори изрази съмнение, дали въобще знаем къде сме. Но GPS-а показваше, че сме си по маршрута и поне това беше успокоително. С достигането на билото и спукайки се надолу поне колата почна да се охлажда. Иначе пътя си беше толкова гаден, колкото и от другата страна. Добре, че бурята ни подмина.
Бурята ни подмина
Когато наближихме Прилеп и стъпихме отново на асфалт бях забравил накъде сме тръгнали и откъде сме минали, но поне това нещо свърши. Като равносметка карахме 26 километра по черен, макар и подържан път, загубихме около два часа, което ни костваше спирането в Охрид в последствие, а мен като шофьор и водач на групата ме постави в неудобно положение, раздрусахме здраво колата и стомасите си.
Очаквайте продължението
Автор: Юлиян Марков
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Другата Македония – на картата:
