Archive for the 'Юлиян Марков' Category

авг. 03 2011

До Охрид и обратно (обиколка на Македония)(2 част): От Щип до Прилеп през Бабуна планина.

Продължаваме с обиколката на Македония извън обичайните пътища. Предишният път Юлиян ни води от Станке Лисичково до Щип, а днес през Бабуна планина ще стигнем Прилеп. Пригответе GPS-a, чака ни офроуд!
Приятно четене:

До Охрид и обратно (обиколка на Македония):

част втора

От Щип до Прилеп през Бабуна планина

 

След кратката почивка в Щип продължихме на запад към град Велес (до скоро Титов Велес). Хълмистите пейзажи от околностите на Щип плавно преминават отново в равнинни-навлизаме в община Свети Николе. Общинският център остава на север а ние продължаваме на югозапад при разклонението след село Кадрифаково, като оставаме на М-5. Следващото нещо, което се открои на монотонния пейзаж е една църква, която се намира отляво на пътя в

село Лозово-малък общински център

Край Лозово, Македония

Лозово

 

 

 

Колкото повече наближаваме

Велес

толкова по-хълмист става пейзажа. Градът е разположен на река Вардар-предимно на десния ѝ бряг

Велес, Македония

Велес

 

Населението му е над 50 хиляди души и по улиците гъмжи от хора и автомобили

Велес, Македония

 

 

Велес е важен транспортен възел по пътя между Скопие и Атина, като покрай него преминава автомагистралата М-1, която е част от Е-75.

Тук трябваше да изберем по кой път да минем. Единият вариант беше да се качим на магистралата и от разклона за село Градско да тръгнем за Прилеп през Кавадарци. От Велес до Градско има и дублиращ път, който не е платен за разлика от магистралата (в Македония всички магистрали са платени и приемат само денари – (за повече информация: Пътните такси в Македония>>>).

Има и пряк път през село Извор и Бабуна планина, който води директно към Прилеп. Този път на картите на Гугъл е означен като М-5. На хартиената карта на Македония е означен като третокласен път и ние минахме по него. По начина , по който пиша сигурно се чудите къде е уловката и защо описвам път, по който не сме минали преди да опиша нашия. Веднага след като напуснахме Велес разбрахме, че макар и означен като М-5 според Гугъл сме напуснали основната пътна мрежа на Македония.

Пътят до село Извор (община Чашка)

редува отсечки с много износен асфалт с такива с току-що положен

Пътят между Велес и Извор, Македония

Релефът отново става равнинен,

Пътят между Велес и Извор, Македония

 

 

а покрай пътя се появиха дървета, които го направиха особено привлекателен, макар и доста тесен вече.

Пътят между Велес и Извор, Македония

 

 

 

 

 

Стигнахме до село Извор

 

Извор, Македония

 

и след като селото свърши свърши и …асфалта

Пътят между Извор и Прилеп, Македония

 

 

 

Ако някои реши, че сме объркали пътя, веднага ще му кажа, че греши, като за доказателство GPS-а ни водеше уверено напред. Допуснахме, че се касае за малка отсечка и с оглед на ремонтираните участъци преди селото предполагахме, че скоро ще се качим отново на асфалт-все пак според картата пътя е третокласен и маркиран с жълто, а не като черен път. Наоколо почнаха да се издигат хълмове, които преминаха в планина-Бабуна планина. От макадам настилката стана чакълеста, а се задаваше и буря

Пътят между Извор и Прилеп, Македония

Иде буря

Пътят между Извор и Прилеп, Македония

Да живее GPS-a!

 

 

 

По пътя преди да навлезем в планината срещнахме един турски ТИР и това донякъде ни даде кураж, а ако бяхме решили да се връщаме трябваше да се върнем до Велес. В последствие разбрахме, че този ТИР или не е минал през прохода или шофьорът му е скъсил живота си с няколко години…

 

Пътят е много стръмен и с много, ама наистина много остри завои

някои от тях по 180 градуса. Като за черен път беше що годе добър. Може да се движиш само на първа скорост, за да не налетиш на някой камък или изровен участък от пътя. Пътят позволява движение на един автомобил и места за разминаване почти няма… Все се надявахме да стигнем превала на този проход, а края на това изпитание не се виждаше. Един от приятелите в колата дори изрази съмнение, дали въобще знаем къде сме. Но GPS-а показваше, че сме си по маршрута и поне това беше успокоително. С достигането на билото и спукайки се надолу поне колата почна да се охлажда. Иначе пътя си беше толкова гаден, колкото и от другата страна. Добре, че бурята ни подмина.

Пътят между Извор и Прилеп, Македония

Бурята ни подмина

 

 

Когато наближихме Прилеп и стъпихме отново на асфалт бях забравил накъде сме тръгнали и откъде сме минали, но поне това нещо свърши. Като равносметка карахме 26 километра по черен, макар и подържан път, загубихме около два часа, което ни костваше спирането в Охрид в последствие, а мен като шофьор и водач на групата ме постави в неудобно положение, раздрусахме здраво колата и стомасите си.

 

Очаквайте продължението

Автор: Юлиян Марков

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Македония – на картата:

9 коментара

юли 18 2011

До Щип през Станке Лисичково (До Охрид и обратно – обиколка на Македония(1)

Започаваме една автомобилна обиколка на Македония. Юлиян ще ни преведе през Станке Лисичково, за да стигнем до македонския Щип.

Приятно четене:

До Охрид и обратно (обиколка на Македония):

част първа

До Щип през Станке Лисичково

Това е един пътепис, който може би повтаря казано от други, но то ще е непреднамерено и случайно. Предполагам, че много от вас са ходили до Охрид и вероятно всеки е придобил своите впечатления. Това са моите. Те вероятно са едностранчиви, но човек е от едната страна, в моя случай зад волана. Пътуването беше осъществено за един ден, но не препоръчвам това като идея. Пътят е дълъг и се шофира бавно и с повишено внимание-има много стръммни и опасни участъци с много завои и стеснения. Ще видите и снимков материал заснет от нас.

Това е второто ми пътуване в БЮР Македония за около два месеца. От София тръгнахме по новата магистрала „Люлин“ и продължихме към Дупница. На излизане от града се минава под внушителен каменен мост, който преполагам повечето от вас знаят добре-това е моста по ЖП линията Дупница-Бобов дол. Снимката е от месец април, но мостът си е същият.

Край Дупница

Когато наближаваме Благоевград следя за

отклонение за ГКПП Станке Лисичково.

Има една табела, която трябва да не пропуснете след първото градско отклонение за Благоевград. За ориентир може да служи магазин „Метро“-пътя за Македония минава непосредствено до него. Предстоят около 30 км третокласен път, който е в прилично състояние, като последната 1/3 е самият планински проход на чийто връх се намира граничният пункт. Тук ще предстаявя малко снимков материал, който е както от сегашното пътуване така и от април.

Към Станке Лисичково

Към Станке Лисичково
Към Станке Лисичково

Накрая се вижда и македонското знаме:

ГКПП Станке Лисичково

По този път няма интензивен трафик и на ГКПП-то се минава обикновено бързо. По въпроса за тоалетните на граничните пунктове тази на Станке Лисичково беше заключена.

За влизане в БЮР Македония трябва да имате валидна лична карта или задграничен паспорт.

Ако пътувате с лична карта ще ви дадат да попълвате едни бележки, така че си носете химикалка. След като приключите с граничните формалности следва първата добра новина:

Пътят за Делчево, Македония

Пътят е широк и гладък. Е, не е все такъв но като цяло, който е бил в Македония знае, че има неравни и овехтели пътища но не и опасни дупки. След стръмно спускане, каквито има много оттук нататък следва първият

град Делчево

(около 10 хил. души население),

Delčevo, Former Yugoslav Republic of Macedonia

който на някои български карти е написан като Царево село-старо име на града до 1950 година.

Делчево, Македония

През македонските градове трябва да се кара с повишено внимание, защото са оживени и по тротоарите и улиците се движат много хора. Пътят продължава през живописната долина на река Брегалница

покрай язовир „Калиманци“.

Според някои GPS системи има пряк път(R521), който минава на юг от язовира през с. Бигла, но не съм го пробвал. Предпочетох да се придържам към М-5.

От Делчево към Калиманци, Македония

Язовир Калиманци, Македония

След около 25 км ще достигнете до

град Македонска Каменица

-по-малък град разположен в подножието на Осоговската планина по долините на две реки-Мощица и Косевичка река, които се вливат в язовира „Калиманци“, намиращ се в непосредствена близост до града. Тук трябва да внимавате да не напуснете главния път, който прави почти обратен завой през моста на река Мощица, намиращ се в центъра на града. До следващия по-голям град-Кочани предстоят около 25 км път. Слизането надолу към равнината е покрай язовира и по речната долина на Брегалница.

Край Брегалница, Македония

След село Истибаня, през което трябва да се премине с повишено внимание поради многото пешеходци по пътното платно, навлизаме в безкрайните оризови полета около Виница и Кочани. По пътя може да се движат земеделски машини и по-рядко каруци, както и да се движат стада от добитък. Следва доста скучен пейзаж и пътя преминава южно от град Кочани-регионален център с население над 25 хил. души. Пътя продължава през Кочанската котловина на юго-запад.

Град Щип

е на около 30 км леко встрани от главния път. Там спряхме да пием кафе. Градът е много красив, но с много стръмни и сложно оплетени улици. Препоръчвам да настроите gps системата(ако имате такава) до центъра на града, иначе рискувате да не го откриете. Улиците са тесни, криви и с много завои, но обикновено се намира място за паркиране, но само с изправна ръчна спирачка и добри умения за използуването и при потегляне. Над града има стара крепост от Римско време.

Щип, Македония

Очаквайте продължението

Автор: Юлиян Марков

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Македония – на картата:

9 коментара

Switch to mobile version