Категория: Мая

Пътешествие с Фори (5): От Виена, през Прага към София 1

Пътешествие с Фори (5): От Виена, през Прага към София

Едно дълго чакано завръщане — днес публикуваме последната част на пътуването на Мая до Лидо ди Йезоло, Венеция и Виена. Днес ще навръщане към България ще минем от Виена към Прага. приятно четене:

От Виена, през Прага към София

Последната част от лятното ни европейско пътешествие мина по маршрут Виена — Прага — София. Предстоеше ни практически първото посещение на чешката столица и за трима ни, защото моите минавания пътем през и покрай Прага в далечните детско-юношески социалистически времена не се брояха, нищо не помнех.

И така, преливащи от позитивизъм и преситени от красота след градините на Шьонбрун, отлепихме бележката за глоба с автограф от Виенската община от прозореца на Фори и към обяд отпрашихме към Прага. Гледам на картата — нищо работа, някакви си няма и 300 километра, значи 3 часа нормално каране са ни предостатъчни, викам, и ще цъфнем в Прага още рано-рано следобед. Да, ама не. Още с влизането на чешка територия стана ясно, че тия 300 километра не са като ония 300 километра по магистрала, които си мислех, че ни чакат. Представете си да пътувате Пловдив — Чирпан по стария път, същата работа: между табелата за край на едното населено място и тази за начало на другото има не повече от 5 км. Ограничението за всички населени места е 40 км/ч, то се спазва стриктно и на никого дори не му хрумва да изпревари на забранен участък. Тъй че, цялото разстояние до Йихлава, което е някъде към 150 км, го минахме чинно като на военен парад, със средна скорост 60 км/ч

Silvestr v Praze, или как се посреща Нова година на Старе место (Прага) 3

Silvestr v Praze, или как се посреща Нова година на Старе место (Прага)

Днес отново ще се разходим до Прага. Мая ще ни разкажа за посрещането на Нова година в столицата на Чехия. Приятно четене:

Silvestr v Prahe

или как се посреща Нова година на Старе место (Прага)

Това, че Прага е супер-купонджийски град, си го знаем. А Прага навръх Нова година, при това годината, в която ще председателства Европейския съюз, е нещо наистина забележително. След прекрасните летни спомени от тоя уникален град, много бързо спряхме избора си за посрещането на 2009-та година отново на чешката столица.

Този път избрахме самолета като средство за придвижване и в много ранните утринни часове на 29 декември MALEV ни отнесе от София през Будапеща до Прага. Като изключим двата часа висене на унгарското летище, полетът е кратък и ненатоварващ. Станах фен на MALEV и заради самолетите — с двойни, широки и много удобни кожени седалки, с широко пространство за краката, с не повече от 70 места и много просторни. В 9:30 сутринта цъфнахме на летище Ружине, трансферът до хотела си ни чакаше, а градът ни посрещна с ярко слънце и студ от минус 7 градуса. Удивени от липсата на каквато и да било следа от сняг, се заприказвахме с шофьора, който ни осведоми, че по принцип в Прага рядко валял сняг. Още по-добре.

Няколко думи за хотела, който си бяхме избрали: Метаморфис, на площад Тин, на пъпа на Старе место, точно на гърба на катедралата Дева Мария пред Тин. Освен че е построен върху някогашната Източна порта на търговския център Унгелт /12-ти век/, хотелът е разположен в три сгради от края на 17-ти век. Нашата стая беше към 4 метра висока, със сводеста архитектура и с площ 45 кв. м., плюс гигантска баня, горе-долу колкото стандартна детска стая. Естествено, не можеха да ни настанят преди 12:30, така че оставихме багажа и се впуснахме на обиколка из стария град. А той си беше вече добре подготвен за предстоящия празник — площадът Староместке намести представляваше истинско коледно-новогодишно градче от дървени къщички, предлагащи греяно вино, бира, наденички, джоланчета, печени прасенца, палачинки и едни характерни навити на руло кухи сладки хлебчета, които ухаеха невероятно. Впоследствие установихме, че и Вацлавске намести изглежда по същия начин, а освен къщичките, и на двата площада имаше сцени, които през цялото време до 2 януари не останаха празни — непрекъснато течаха представления, концерти и комедийни шоута.

Пътешествие с Фори (4): От Венеция към Виена 9

Пътешествие с Фори (4): От Венеция към Виена

Продължаваме с пътешествието на Мая из Италия и Австрия. Вече проследихме пътуването ѝ от София до Лидо ди Йезоло, разгледахме Лидо до Йезоло и Венеция, сега ще прочетем за пътуването ѝ от Йезоло до Виена. Приятно четене:

От Йезоло до Виена

част четвърта

Виена, ах, Виена…

Срещала съм много мнения, че е скучен град. Е, за мен не само не е скучна, а напротив – това е едно от любимите ми места, в които с удоволствие бих се връщала постоянно.

Да караме по ред. След вълшебната седмица в Лидо ди Йезоло и Венеция, дойде ред бойната ни кавалкада да се раздели. Приятелите ни си тръгнаха накъм България, а Фори, добре натъпкан с торбички, пакетчета и нас тримата,

отпраши към Австрия

Винаги съм се удивлявала на способността на милото ми семейство да разполага и най-малкото количество багаж така, че да препълни и най-големия багажник… Както и да е, понеже купихме една голяма картина за предстоящия ден-ден на щерката, както си беше опакована, изпълни ролята на покривало, за да не приличаме на битпазар.

По предварителни данни от картата, пътят беше от ясен по-ясен – караме си кротко по магистралата към Триест и после хващаме другата магистрала към Удине и Тарвизио.

Вече няколко пъти имах случай да похваля италианците за отличните обозначения и маркировки, обаче, за да ги следва, човек трябва да гледа тях, не да зяпа крайпътните красоти (като моя милост). Излязохме си ние на магистралата за Триест, обаче изведнъж гледам табелка “Удине” и хоп! – оказвам се на прекрасен път, само дето изобщо не е магистрала. Но пък нали сме тръгнали да си правим кефа, обзети от откривателски дух, продължаваме по него. Около нас – лозя, ферми, селца, градчета, абе истинска прелест, само дето караме сравнително бавно заради многото ограничения.

Пътешествиe с Фори (3) – Венеция и Венецианската лагуна 3

Пътешествиe с Фори (3) – Венеция и Венецианската лагуна

Продължаваме с пътешествието на Мая до Лидо ди Йезоло, Венеция и… (изненада!). Проследихме пътуването ѝ от София до Постойна, продължихме до Лидо ди Йезоло, а сега тя ще ни представи Венеция и нейната лагуна. Приятно четене:

Венеция и Венецианската лагуна

Чувствали ли сте се някога уморени от красота? Е, Венеция е един от градовете, които могат да предизвикат това усещане. Толкова много хора са сипали суперлативи за нея, че е излишно да прибавям още, затова само ще споделя единодушния извод на семейния съвет — човек задължително трябва да види Венеция и да оцени неповторимата й ренесансова романтика, но веднъж му е напълно достатъчно.

Виж, Венецианската лагуна е нещо друго.

Мога спокойно да мина без нова разходка из лабиринтите около Канале Гранде, но на островите с удоволствие бих отишла пак. За разлика от града, който малко или повече ти навява усещането за нещо консервирано-музейно, островите са живи и много привлекателни.

Да се ходи от Лидо ди Йезоло до Венеция с кола е безсмислено.

Изминаваш над 40 километра през трафик, пред който Цариградско шосе в пиков час е алея на спокойствието, загубваш куп време и накрая пак опираш до вапоретите — корабчетата, представляващи венецианския градски транспорт. Затова най-разумният вариант е човек да се закара до Пунта Сабиони — точката, разположена на върха на източния затварящ рог на лагуната, където колата се оставя на един от многобройните и огромни паркинги за цял ден срещу 5 евро, а после — на вапоретите, които те стоварват право на площад Сан Марко, откъдето вече може да се тръгне практически във всички посоки. Ако не му се блъска на опашката или има много да чака до следващия, има и едни специални малки туристически корабчета „Марко Поло“, които предлагат същото, при това на по-ниска цена, и часовете им на тръгване са в промеждутъците между градските вапорети.

Четете по-нататък>>>

Пътешествия с Фори (2) – Лидо ди Йезоло 32

Пътешествия с Фори (2) – Лидо ди Йезоло

Продължаваме с автомобилното пътешествие на Мая до Венеция. Вече проследихме как стигнала от София през Постойна (Словения) до Лидо ди Йезоло, а днес тя ще ни разкаже за самия курорт. Приятно четене:

Лидо ди Йезоло край Венеция

втора част

Нашият летен почивен “цивилизационен избор” – Лидо ди Йезоло – е познато на любителите на автобусни екскурзии до Италия. Обикновено там нощуват групите, чиято обиколка включва посещение на Венеция. И аз за пръв път го посетих така, пътем, един ноември преди 7-8 години, когато си го заплюх за почивка някое лято. Е, въпросното лято е точно сега, и определено няма да е последното.

Лидо ди Йезоло е сравнително млад курорт – развива се през 50-60-те години на 20 век, по добре обмислен застроителен план с много зеленина и обществени зони за развлечение. Пълен е с италианци, които го предпочитат както заради цените, които са с пъти по-ниски от тези в лъскавите им курорти, така и заради спокойствието и прекрасния плаж. Пълен е и с чужденци от всички краища на Европа. Почиващи българи все още има сравнително малко – поне в нашето апарт-хотелче ние бяхме първите представители на нацията.

Вече топнали се в “големия син аспирин” след дългия път, лежим на шезлонгите около 7 вечерта и се припичаме на залез. Докъдето ти поглед стига – плаж. Необятен, много широк, впоследствие научаваме, че е 14 км дълъг, със ситен-ситен златен пясък и кристално море, определено по-солено от Черното, но идеално – плавен наклон навътре, голяма плитка зона, пясъчно дъно и много чисто. Между всяко каре хотели към плажа води асфалтова алея, преминаваща в дълга дървена скара върху пясъка, а тя на свой ред – в кейче навътре в морето. На всеки вход на плажа има голяма – и абсолютно чиста – тоалетна, душове и чешми за измиване на пясъка от краката, когато тръгнеш да се прибираш. Всеки хотел има свои чадъри, шезлонги и масички. Допълнителен шезлонг е 4 евро на ден, а самите шезлонги имат и собствени сенници. Общо редиците чадъри са 7-8, но стигат само до средата на пясъчната ивица – от тях до водата има още толкова свободна зона за тези, които държат на собствен чадър и хавлия на пясъка. В следващите дни установяваме, че те никак не са много, а и на това огромно пространство има място за всички.


Четете по-нататък>>>

Пътешествие с Фори (1) – София – Постойна – Лидо ди Йезоло 4

Пътешествие с Фори (1) – София – Постойна – Лидо ди Йезоло

Какво да се прави – продължаваме с поредицата как да прекараме отпуската си извън българското Черноморие (ако някой намери пътепис и за там – да праща). Днес ще придружим Мая по пътя ѝ към Венеция. Приятно четене:

София – Постойна – Лидо ди Йезоло

Първо, да поясня кой е Фори – това е моята любима играчка, прекрасното ми новичко Субару Форестър, първата ми собствена кола, в която се влюбих още на ниво картинка и описание. Засега любовта ни е споделена, Фори се държи прекрасно по европейските пътища.

Второ, няколко думи за пътешествията – понеже човекът е човек, когато е на път, семейният съвет реши подаръкът за принцесата, която това лято постигна бляскав кандидат-студентски успех, да бъде във вид на двуседмична комбинация от морска почивка в Италия и посещение на Виена и Прага.

Планирането на италианската част от въпросния круиз се проведе още през зимата. Изборът ни беше

курортът Лидо ди Йезоло,

а всичко по намирането на подходящ хотел се извърши по нета.

И така, рано-рано на 22 август

поемаме по пътищата към Италия

като двучленна кавалкада от Фори и джипа на племи – внушителен Volvo XC90, абе, с две думи, лъскав камион.

С Фори сме авангард, уж заради другата глезотийка, с която се снабдих, навигатор Престижио с програма IGo 2006. Точно тръгнахме и установих, че съм забравила най-важната част на навигатора – зарядното за кола, тъй че Анелия /така е кръстен гласът, който насочва на български/ практически беше лишена от думата, освен в някои ключови участъци. Не е фатално, пътя до Загреб го знам, а и го бях изрепетирала седмица по-рано на една командировка, тъй че водя без проблем, пък оттам нататък – каквото сабя покаже. Е, и табелите, естествено.

Българската граница я минаваме за нула време, както и сръбската.

Няма да спра да се учудвам, защо на нашите гранични власти им е толкова приятно да ни изпроводят извън страната и им е такъв проблем да ни пуснат обратно в нея… Вероятно поради ранния час, гадната отсечка до магистралата преди Ниш я взимаме много бързо и само около 20 км се влачим зад камиони.

Четете по-нататък>>>

Санкт Петербург – живата приказка за един амбициозен цар 3

Санкт Петербург – живата приказка за един амбициозен цар

Забелязвам в последно време, че след летните горещини ме тегли към по-студени дестинации. И така днес ще открием за пръв път на нашия сайт старата столица на Русия: Санкт Петербург. Приятно четене:

Санкт Петербург

живата приказка за един амбициозен цар

Няма друг такъв град. Почти 3 десетилетия не бях стъпвала там, обаче в Санкт Петербург времето е много относителна категория. Впрочем, това се отнася за хода на времето, не за времето като климат – почти няма питерец, който да не започва деня си със синоптичната прогноза. Съвсем логично – там боговете на слънцето, дъжда, снега, мъглата, облаците, водата и вятъра провеждат постоянни съвместни заседания. При това, дневният им ред явно е много конфликтен, защото постоянно някой от въпросните богове се разкрещява или направо откача. Един пример – за 6 априлски дни там, нямаше нито един, който да е еднакъв от сутринта до вечерта. Поне по 4 пъти на ден валеше, ту сняг, ту дъжд, ту и двете, температурите в отрязъка 10:00 сутринта – 7:00 вечерта се движеха между 5 и 18 градуса, а който не вярва, че 18С в Питер е повече от 25С в София като усещане, да иде да провери лично. Определено не е много забавно да излизаш с дебело палто, след час да си по блузка, без нито една свободна от дрехи ръка и да мечтаеш за заведение с климатик, а като излезеш полу–разсъблечен от заведението, вече да те вали лапавица и да замръзваш.

Ледоходът току-що се беше изчистил и в последната нощ от престоя ми там /10 срещу 11 април/ за пръв път вдигнаха мостовете и корабите потеглиха по Нева. Обаче точно тази нощ такава яка мъгла и дъжд беше затиснала града, че не си и помислих за снимки – какви ти снимки, на 2 метра от моста виждах само някакви мъгляви очертания и мъждукащи светлинки…

11

„Добре дошли в България“ ли?! По-скоро „Разкарайте се оттук!“

Подкрепям борбата с корупцията. Всички я подкрепяме. Но едва ли борбата с корупцията трябва да се превръща в борба с бюрокрацията, допълнителните банкови такси и удължаване на времето за влизане и излизане от страната…...

Кипър – съвети за пътуване и впечатления 6

Кипър – съвети за пътуване и впечатления

С днешния пътепис откриваме Кипър за пръв път на нашия сайт. Популярната туристическа дестинация и разделен на две остров ще ни бъде представен от Мая. Четете внимателно съветите ѝ за пътуване до Кипър и очаквам следващите ви пътеписи от

Кипър – островът на Афродита

Чаровно място е Кипър.

Не бих казала, че е от дестинациите, на които ти се връща постоянно, но определено е прекрасно за почивка. Използвахме многото почивни дни в началото на май, за да видим къде се е родила богинята на любовта и твърдо не съжаляваме, въпреки че надали бихме отишли повторно.

Излетяхме рано-рано от София, потреперващи от хлад въпреки якетата, и час и нещо по-късно кацнахме на 27-градусова жега на летището в Ларнака. Хората с по-слаби нерви по-добре да не гледат през илюминаторите: пистите са съвсеееееем-съвсем до морето и на човек му се струва, че ей сега самолетът ще цопне във водата.

Четете по-нататък>>>

За Белоградчик, Магурата, Кула и родното безхаберие 10

За Белоградчик, Магурата, Кула и родното безхаберие

Днес ще се отправим към Белоградчишките скали чрез пътеписа на Мая. Приятно четене:

За Белоградчик, Магурата, Кула и родното безхаберие

Белоградчишките скали и особено Магурата

са от природните ни чудеса, за които всеки е чувал, но някак трудно се навива да иде да види. Изобщо, Северозападна България обикновено остава встрани от обичайните дестинации, към които се отправяме в събота и неделя. Напразно – нито е далече, нито е трудно достъпна, а като гледа човек какво му предлага природата наоколо, направо не му се тръгва обратно към градския хаос.

Магурата

Обаче, фактът си е факт – ако някой си беше направил труда да порекламира малко повече местата, на които бяхме, вероятно милата родна картинка около тях нямаше да изглежда толкова тъжна. Особено ми е мъчно за Магурата и района около нея. Пещерата е уникална. Даже не знам кое по-напред да спомена – дали невероятните сталактити, сталагмити и сталактони, дали рисунките, дали залите, които сякаш нарочно са дълбани така, че да ти създават чувството, че си в някакъв приказен дворец на подземни великани, или странното усещане, че ей сега ще ти изскочи отнякъде някой неандерталец или пещерна мечка. И цялата тази спираща дъха красота е практически зарязана непипната от поне 30 години насам. В ученическите и студентските ми години около Магурата имаше хотелче, имаше дървени капанчета за скара-бира, места за пикник, сергийки някакви – сега няма нищо. Тоест, има, но във вид на развалини и боклук. Да не говорим за изхода на пещерата, пред който се шири огромен празен паркинг с 2 пейки. От пейките се разкрива страхотна панорама към Рабишкото езеро – и толкова. Сядаш , пред теб се е разпростряло езерото, а в краката ти развиват цивилизации хиляди микроорганизми – практически си стъпил в бунище…

„Ученичката“ – Белоградчишки скали