Archive for the 'Адриана Чешмеджиева' Category

сеп. 08 2015

На плажа на Mamma mia – Острови Скиатос, Скопелос, Алонисос

Защо оставихте да стене… уппс… ами защото отидохме на Гърция! 🙂 Днес Адриана ще ни води на остров Скопелос, за да ни разкаже за мъките на беломорските почивки 😉 Приятно четене: Острови Скиатос, Скопелос и Алонисос Пътуване до Северните споради Най-вълнуващо в едно пътуване са очакването и подготовката. Като дете прекарвах безсънна нощ в очакване […]

2 коментара

юли 11 2011

Англия – едно зелено пролетно изживяване (2)

С настоящия финал на разказа на Адриана, завършваме и седмицата на Англия в нашия сайт. Искрено се надявам да ви е харесало.

В първата част на разказа обиколихме Лондон, днес ще видим замъка Лийдс, Стратфорд на Ейвън и Оксфорд.

Приятно четене:

Англия

едно зелено пролетно изживяване

продължение

 

 

Събужда ме ромоленето на лондонския дъжд. Зад завесите ме посрещат мрачните мокри шипове на кулите на парламента. Късмет! А днес е ден за разходка до легендарния Leeds Castle.

Но докато дойде време да се качим на корабче до Гринуич, дъждът спира. Само че неизменният вятър край реката напомня нашата ранна пролет, нищо че тук е краят на май.

Разходката с корабче по Темза и посещението на квартала Гринуич

 

са твърде популярни за туристите. Минава се покрай интересни обекти, гайд те насочва къде какво можеш да видиш, както в повечето Европейски столици, които са построени на реки. Набелязахме да посетим непременно Tower of London. Виждат се новото кметство, Ситито, Тауър бридж. Видяхме рибарската къща, в която е наемал стая Чарлз Дикенс, за да бъде по – близо до своите прототипи.

Гринуич

Гринуич

На пристанището на Гринуич вятърът е още по – безпощаден и усещането е февруарско. На прочутата обсерватория с нулевия меридиан не бих се спирала. Оттам се открива панорамна гледка към част от града, под нея са Кралският морски колеж и къщата на кралиците – част от Гринуичкия дворец, построена за ежедневните дейности и забавления на кралиците. В далечината е участък от града с много строителни кранове. Там е трескаво подготвяната база за Олимпиадата догодина. Единственият открит обект е само стадиона.

В Гринуичкия дворец е роден крал Хенри VIII, както и децата му. Интересна личност е бил този крал, представител на английския абсолютизъм. След сувенирите със снимки на Кейт и Уилям, тук – там на Елизабет, останалите са с лика на Хенри VIII. Има всякакви куче – касичка, коте – касичка. Например бисквити или конфитюр с прочутия крал и Ан Болейн, до всякакви китайски ключодържатели и химикали. Хенри VIII се е женил 6 пъти. Силно било желанието за наследник син, с какъвто Катерина Арагонска не успяла да го дари. Папата отказва хда му даде развод с нея и да утвърди женитбата му с Ан Болейн. През 1534г кралят скъсва отношения с папата и е провъзгласен от парламента за глава на Англиканската църква, запазила католическите традиции. Ан Болейн също не родила момче и след няколко години била провъзгласена за магьосница и обезглавена в Лодонския Тауър. По ирония на съдбата след смъртта му последователно управляват двете му дъщери – Кралица Мария I Тюдор от брака му с Катерина Арагонска и Кралица Елизабет I от брака му с Ан Болейн. През 1537г от брака му с Джейн Сиймур – любимата кралица, с която е погребан в Уиндзор, се ражда бъдещият крал Едуард VI.

След посещенито на Обсеваторията преминаваме през зеления и спокоен Гринуички парк и потегляме към

замъка Лийдс

Пътуването е около час.

Замък, Англия

Leeds Castle

 

повече от 30 години е отворен за посетители. Издига се на два острова насред живописно езеро. Денят е неделя и на паркинга пред замъка има много автомобили. Разбираме, че този ден тук има изложение на градинарски стоки. Но територията на парка се простира на такава площ, че вътре изобщо не е пренаселено. Тръгваме по алеите покрай красиво езеро с черни лебеди и невероятни градини. Кокетно е разперил опашка царствен бял паун, който така е привикнал с посетителите, че позволява спокойно да го снимаме. По китни полянки отмарят семейства. Деца карат велосипеди или играят с птиците от парка.

Парк, Англия

Легендата за този неслучайно наречен „Дамски замък“ разпалва любопитството ни. За 300години кралско владение през средновековието Лийдс кясъл е бил дом на шест английски кралици. Крал Едуард I купува замъка през 1278г и го подарява на своята кралица Елинор. Това се превръща в традиция на следващите владетели, което дава нарицателното име „Дамски замък”. Крал Хенри VIII подарява Лийдс на първата си съпруга Катерина Арагонска. Той отсяда тук при пътуванията си към Франция. Тук се е състояла и знаменитата среща между Хенри VIII и краля на Франция Франсис I, увековечена в известната картина „Полето на златната тъкан”, която и до днес е в банкетната зала на замъка. Последователно собственици на Лийдк кясъл са били редица английски изтъкнати фамилии. Последно през 1926г го закупува Лейди Бейли, богата наследница от Америка. До края на живота си през 1976г тя е напълно отдадена на замъка. Гостували са й известни личности като Чарли Чаплин, Ерол Флин и др.

Замък, Англия

Насладата от разходка в градините е неописуема. Черният лебед, една от най – екзотичните птици на острова, е емблема на Leeds castle. Наесен тук се провежда празник на цветята. В замъка има помещения запазени в старо обзавеждане като спалнята на Екатерина дьо Валоа. В столовата са поставени бюстове на Хенри VIII и тритему деца, портрети на Лейди Бейли и дъщерите й. Безспорна атракция са библиотеката и балната зала. Жаклин Кенеди е копирала тукашните интериори при реконструкциите си в Белия дом.

Парк, Англия

Навън английският ветрец е станал по – благосклонен . По алеи покрай езерото продължаваме към птичарника. Тук са събрани повече от 100 вида папагали и други екзотични птици. Заслужава си. С дъщеря ми продължаваме към лабиринта. Но съпруга ми вече е уморен и се противопоставя на нашата ненаситност да обиколим всичко. Нещата не вървят в наша полза, защото навлезли веднъж в този лабиринт е истински кошмар да достигнеш крайната цел – възвишение, от което пещера те води към изхода. Добре, че англичаните не разбират български! Една любезна служителка, която стои на възвишението ни предложи помощ и сравнително бързо се ориентирахме. Ако не разполагате с много време по – добре не се набърквайте в този лабиринт.

Англия

Връщайки се в

Лондон

 

решихме да се отправим към

 

Ковънт гардън

 

Тук имаше разминаване с очакванията ни. Покритият пазар не е кой знае каква атракция, а операта в сравнение с Виенската и Парижката не може да ни впечатли. Може би защото е прилепена към друга сграда. Продължаваме към Трафалгар скуеър, където си харесахме заведение за хапване.

Биг Бен, Лондон

На следващия ден набелязяхме няколко обекта, които да посетим. Започваме с

 

Лондонската кула.

 

Отваря в 10 ч. Отпред има няколко автомата за билети, но закупуването от тях е малко объркано. Към 10 отварят и каси, а с карта могат да се закупят билети и от информационният център. Посрещат ни охранители в бийфитърско облекло – наричат ги така, защото навремето им е заплащано с говеждо месо. Интересна е съкровищницата от кралкси бижута и короните. За да няма струпване около експонатите посетителите преминават покрай тях по автоматично движещи се пътеки. Отвън може да се види мястото, където са обезглавявани осъдените, вкл. и Ан Болейн. Черните гарвани, символ на монархията не са страхливи и позволяват снимка. Те не бива да останат по – малко от 9 на брой, за да не загине и кралската власт. Разбира се, този брой се поддържа.

Британски музей, Лондон

Отправяме се към

 

Британския музей

Видяхме египетската експозиция, но търсихме нашето четвероивангелие на Иван Александър. От информацията ни насочиха към Бритиш лайбръри, недалеч от музея. Огромна сграда. Но разбира се нашето четвероевангелие е било в изложбена експозиция миналата година. Така и не видяхме таци ценна за България книга. Останахме с допълнителна разходка по лондонските улици.

В търсене на Четвероевангелието на Иван Александър, Лондон

Шопинг по Оксфорд стрийт

не е от най – приятните преживявания. Много народ, различни магазини, някои от които доста евтини. Въпросът е какво търсиш. Може да си купиш маркови маратонки от естествена кожа на цени по – ниски от тези у нас.

Предпочитам разходка в парк, напр. Сейнт Джеймс. Зеленина, езера, спокойствие. Катериците са много, свикнали посетителите да ги хранят и сами идват при теб. Жалко, че не носехме поне солети, за да им дадем.

Англия

На следващата сутрин се отправяме към

 

Стратфорд на Ейвън

 

да посетим родната къща на Шекспир. Пътят до там е около 2 часа. Равно, зелено. Няма планини .

Stratford-Upon-Avon, Warwickshire, UK

 

Малко, спокойно градче. Къщата –музей е интересна. Служители са облечени в старинни облекла и разказват в няколко от стаите. Бащата на шекспир е бил майстор на кожени изделия. Имал е и чираци. Подът на стаите е абсолютно автентичен. По времето на поета не е имало стъклени прозорци и дебели завеси са предпазвали от вятъра. Като чуеш това ти става още по – студено, а този ден си беше един от поредните за по – топло облекло. В двора ни посрещат преоблечени Ромео и Жулиета. В сувенирния магазин можеш да си купиш от книжка със сонети до вафлички и конфитюри с лика на поета – любимец на Елизабет първа.

Срещу къщата на Шекспир има постоянен магазин за коледна украса. Ухае на канела и карамфил и звучат коледни песнички.

Стратфорд на Ейвън

Потегляме към

 

Оксфорд,

 

който е на половината от разстоянието от Стратфорд ъпон Ейвън към Лондон. Тук всичко се измерва в мили.

Оксфорд е приятно градче – стари сгради, много университети. Тук характерна е индивидуалната работа на преподавателите със студентите. Много известни политици и други личности са завършили образованието си тук. Влязохме в един от най – старите и престижни университети – Christ Church College. В неговата трапезария са правени част от снимките на „Хари Потър”. За жалост тя не беше отворена за посещения същия ден. Студентските общежития са също старинни сгради. Около тях е тихо и не е осеяно с торбички с отпадъци както е в българските общежития. Ние имахме късмет да влезем в залата, където става връчването на дипломите на завършващите студенти. Изкачихме се дори до покрива, откъдето се открива панорамна гладка към града. Управителят на залата като чу, че сме от България, каза с възхищение: „О, майка ми сега е на почивка там”. Добре е, че все пак се споменаваме с нещо и навън. Известно българско име тук е и Бербатов, който произнасят по много интересен начин.

Тъжно е, когато завършва всяко едно пътуване. Прощална вечер по лондонските улици. Е, все пак вече сме европейци и се пътува много по – лесно. Ако и заплатите ни се доближат малко до техните… Вечерни снимки на нощния Биг бен и Лондон ай.

Всяко пътуване си заслужава, дори и да поемеш риск. Надявам се и заболяването ми да отплува по водите на студената Темза. Беше чудесно!

Край

Автор: Адриана Чешмеджиева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Англия – на картата:

3 коментара

юли 04 2011

Англия – едно зелено пролетно изживяване

Миналата седмица в коментар Вили предложи да направим седмица на Англия на нашия сайт, с което съм напълно съгласен и затова от днес ще се опитаме да огледаме всякаквата Англия. Започваме с пролетните преживявани на Адриана из Лондон и Уиндзор.

Приятно четене:

Англия

едно зелено пролетно изживяване

За Лондон и Англия много българи биха могли да споделят. Ще представя нашето пролетно усещане от няколко дни престой там.

Този път за разлика от другите мои пътувания не можах да изживея тръпката на предварителното очакване и подготовка. Разболях се сериозно месец преди тръгването и до последния момент всичко беше под въпрос. Но поех риска и еърбъсът на Бритиш еъруейс ни пренесе до Терминал 5 на летище Хийтроу.

Лондон

ни посрещна със слънчево време. Местните си бяха облечени направо лятно, но и с по едно якенце за нас беше добре. Подухва си един ветрец, особено покрай Темза.

Лондон е една нормална европейска столица–красив град, хора от различни националности, характерни забележителности. Има си правила, които се спазват и животът изглежда по– подреден. Англичаните са хора с традиции–движението с обратен волан/ отначало имаш чувството, че се движиш непрекъснато в отсрещното платно/, на много от местата няма смесителни кранове за топла и студена вода, а те текат в мивките поотделно, известните електрически контакти с три отвърстия.

Хотелът „Парк плаза Уестминстър бридж”,

който бяха избрали нашите организатори, обаче си беше истинско бижу–модерен, на брега на Темза с изглед към Парламента с Биг Бен, непосредствено до сградата на старото кметство и London eye. Имаше дори контакти с два изхода в стаите.

Хотел Уестминстър бридж, Лондон

Рецепционистката, която ни настани, беше българка. Доста нашенци живеят там. Не придобих впечатление, че страдат от особена носталгия по България, но това е друга тема.

След кратка пауза за освежаване, симпатична местна екскурзоводка Галя, българка, живееща от години в Лондон, ни поведе на кратка пешеходна обиколка. Повечето от централните забележителности са известни и не бих досаждала с излишни описания. Всеки от мостовете над река Темза има своя история и име. Красиво е, когато преминаваш през тях да виждаш различни забележителности покрай реката–сградите на парламента, на Английското разузнаване с интересни зелени покриви. Нашето посещение беше по 24 май, 3 седмици след кралската сватба и имаше подчертан интерес на туристите към

Уестминстърското абатство

От сутринта се извиваха опашки на чакащи. Работното време е от 9, 30 до 15, 00ч. Разбрахме, че вътре има какво да се види– столът, на който се коронясват Английските крале, който всъщност бил стар, доста обикновен дървен стол от столетия, там са погребани и английските кралици– дъщери на Хенри VІІІ, Кралица Мери и Кралица Елизабет І, но оставихме абатството за посещения при следващо пътуване до Лондон.

Уестминстърско абатство, Лондон

Много интересни са

английските пъбове

Когато пристигнахме беше петък вечер, голямо оживление по тези заведения. Минахме покрай известният пъб „Шерлок Холмс”. На втория етаж на къщата е бил кабинета на прочутия детектив. Пред заведението, прави, с хабла в ръка около 30 човека, предимно мъже, пиеха бира. Друг известен пъб е св. Стефан, срещу Парламента– любимият на Чърчил. Заведението е малко, предимно костюмирани джентълмени държат халбите там. Интересно е, че по тези заведения и там, където можеш да похапнеш стекове плащането на сметките става предимно с карти и не е прието да се оставя бакшиш.

Пъб на Шерлок Холмс, Лондон

Петък и събота вечер има оживление по заведенията, в неделя то намалява. Въпреки това не срещнахме нито един видимо пиян по улиците, дори в по– късните часове, да не говорим за шумни изпълнения, каквито често виждаме у нас. Непрекъснато по улиците се чуват полицейски сирени, с които от 2–рия ден свикваш. Всъщност не е толкова лошо да има контрол.

На Трафалгар Скуеър

нашата пешеходна обиколка приключи. Там се извисява паметника на Адмирал Нелсън, който е победил Наполеон при Трафалгар, но самият той е загинал в тази битка. Трупът му e пренесен в бъчва с бренди. Погребан е с почести, а войниците изпили брендито след това, за да почерпят сили. След няколко дни на Уембли предстоеше мачът между Манчестър Юнайтед и Барселона. Под паметника на Адмирала имаше 2 големи футболни топки с инициалите на двата отбора, а близо до Националната галерия, която също се намира на Трафалгар скуеър електронен часовник отброява дните до Олимпиадата догодина.

Площад Трафалгар, Лондон

В петък вечер

Националната галерия

работи до 21, 00часа. Тя е безплатна за всички посетители. Възползвахме се от това удължено работно време и я разгледахме. Има какво да се види.

The National Gallery, Westminster, London SW1Y 5, UK

По мое мнение най–ценни са картините на италиански ренесансови и барокови художници–Леонардо Да Винчи– Мадоната при скалите, Сандро Ботичели, Караваджо, Тициан, Рафаел, Паоло Учело–„Битката при сан Романо”, която е трета картина от поредицата– другите две са в Лувъра и Галерия „Уфици”. Голяма е сбирката от картини на френски импресионисти– може би съизмерима с тази в Музея „Орсе” в Париж.

Национална галерия, Лондон

След това духовно зареждане разгледахме

Лейчестър скуеър,

от който се вижда сградата, където раздават филмовите награди, Пикадили съркас, малко от Рийджънт стрийт. Дъщеря ни добре познава централните части на Лондон, така че тя беше нашият екскурзовод в свободното време. В целия град има усилена ремонтна дейност във връзка с предстоящата олимпиада през 2012г.

Въпреки, че там усещането е, че са стъмнява по–късно, а сутрин слънцето изгрява по–рано, времето доста напредна и тръгнахме обратно към хотела. Десетки туристи правят нощни снимки с Парламента и Лондонското око на Уестминстърския мост. Захладило се е, а вятърът те кара да се движиш по– бързо. От прозореца на хотелската стая се виждат осветените сгради на Парламента, а отстрани на хотела е огромната болница „Сейнт Томас”. Мислено пожелавам леко дежурство на колегите и потъвам в меките завивки да се заредя с енергия за следващия ден.

На закуска японците отново са ни изпреварили с биологичния си часовник. Налага се да почакаме на опашка пред основния ресторант, докато се освободят маси. Добре, че това неудобство е само за уикенда. После напрежението от туристи в хотела понамалява.

През този ден първо разгледахме някои от

забележителностите на Лондон

  • Албърт хол,
  • Бъкингамския дворец,
  • Природонаучния музей,
  • Музеят „Виктория и Албърт”,
  • магазина „Хародс”

Това са по– популярни обекти и не бих изпадала в излишни описания. Непременно трябва да се посети някой парк, за да усетиш атмосферата там–Хайд парк, паркът Сейнт Джеймс. Хората отдъхват или играят сред спокойствие, зеленина езера с плаващи патици в центъра на града. Някои дори се хранеха на зелените площи около Бъкингамския дворец. Не забелях да има замърсяване.

Всъщност най– шумното и мръсно място в Лондон според мен беше Оксфорд стрийт с много магазини и навалица.

Повечето от сградите по централните улици са строени във викториански стил – типичните лондонски сгради–прилепени една до друга, на няколко етажа. Кралица Виктория се е възкачила на британския престол през 1837г на 18 годишна възраст и е най–дълго властвалият и един от най– успешните монарси на острова. Млада и красива, тя диктувала модата в своята страна. Обичала да се облича в синьо. За своя резиденция избрала замъка Балморал в Шотландия. През 1840 год се омъжила за своя братовчед принц Албърт, с когото имали 9 деца и щастлив брак. По тяхно време се организирала първата международна изложба на промишлени, научни и художествени достижения. Освен кралица на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия тя е и императрица на Индия от 1876г. След ранната смърт на съпруга си кралица Виктория изпаднала в дълбок траур и наложила модата за черните дрехи и бижута. Паметникът на кралица Виктория е разположен непосредствено пред Бъкингамския дворец.

Уиндзор

Замъкът в Уиндзор

Преситени от впечатления в столицата, потегляме на 35км в западна посока–

градчето Уиндзор

с около 28 хиляди жители, където се намира най– старият замък във Великобритания, а със своите 1000 стаи и най– големият обитаван замък в света. Това е май единстваният ден от престоят ни, в който можем да се разхождаме по тениски. в следващите дни значително се захлади и се наложи да извадим от багажа кожените якета. За около час направихме почивка на търговска уличка до стените на замъка. От заведенията ухае приятно на ободряващо кафе, има атрактивен магазин за шоколадови изделия местно производство. Като ценители излязохме оттам с голяма чанта. Имаше и магазини за облекла и бижута с шестцифрени цени, както и доста сувенирни щандове.

Замъкът в Уиндзор

Но да преминем към

Замъка.

От куполите се развява флагът на кралицата, което означава, че в момента тя е тук. Над Бъкингамския дворец се вееше само британското знаме. Вървейки покрай стените надзъртаме към градините, но те почти винаги са затворени за посетители. На отсрещния браг на река Темза Галя ни обръща внимание да видим известния колеж Итън, в който са завършили средното си образование много от известните политици, а също така и принцовете Уилям и Хари. Влизаме в замъка с аудиогидове и така преминаваме през залите. Впечатляващ е „Кукленият дом” на кралица Мери, замък в миниатюра, всичко е дванадесеткратно умалено. Запазени са куклите на сегашната кралица и сестра й Маргарет, много сервизи, включително този от сватбата на кралица Виктория. И сега при приеми някои от тях се използват.

Замъкът в Уиндзор

В замъка Уиндзор е и параклисът „Сейнт Джордж”, където е погребан крал Хенри VІІІ с неговата любима съпруга–Джейн Сиймур.

След завръщането ни в столицата се завъртяхме и на

Лондонското око

Приказно е да погледнеш града отвисоко преди залез. Опашките минават бързо– не може да се сравнят с чакането при Айфеловата кула.

Лондон, гледан от Лондонското око

Обичайният завършек на такъв ден е в заведение със стек и английска бира.

Имаме обещание за продължение 🙂

Автор: Адриана Чешмеджиева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Англия – на картата:

3 коментара

Switch to mobile version