Archive for the 'Боян Бонев' Category

сеп. 10 2012

Тежкият път до Черна Гора

Преди да са започнали задръстванията в София, нека се отнесем до Адриатическо море – Боян ще ни води на къмпинг и плаж в Черна гора. А като бонус ще мине през Албания.  Приятно четене: Тежкият път до Черна Гора След това пътуване разбрах колко много подхожда името „Балкански“ на нашият п-ов. Статистиката на GPS-a показа […]

5 коментара

юли 01 2011

Хотнишка екопътека, крепост Хоталич и Бузлуджа (Обиколка на България – 3 част)

Продължаваме с офроуд обиколката на България заедно с Боян. В първата част минахме от Стара Загора до Мадара, минахме през Плиска и Никополис ад Иструм, а днес ще минем през Хотница и Булзуджа Приятно четене: Обиколка на България част трета Хотнишка екопътека, крепост Хоталич и Бузлуджа Ден 5: Голямо спане му ударихме. Сутрешното кафе го […]

5 коментара

юни 24 2011

Обиколка на България (2)

Продължаваме с офроуд обиколката на България заедно с Боян. В първата част минахме от Стара Загора до Мадара, а днес ще поемем през Плиска към Никополис ад Иструм.

Приятно четене:

Обиколка на България

част втора

Плиска, Свещари, Каменово, Басарбово, Иваново, Червен, Никополис Ад Иструм, Идилево

Ден 3:
Добре отпочинали се отправихме към

старопрестолна Плиска

Там, както и на Велики Преслав, орехите се охраняват – за разкопките не знам:

Орехите се охраняват – Плиска

Новият вид петоъгълни кули, които били по-устойчиви на стенобойните машини:

Петоъгълна кула в Плиска

Ето останките от самия град:

Плиска

Там тревата беше по-висока и вероятно имаше повече змии, но се бяха изпокрили защото
времето беше облачно

Pliska, Kaspichan, Bulgaria

Това е една от най-грандиозните постройки които са съществували
в Европа по онова време. За жалост, ако не бяха възстановките никой не би го повярвал.

Плиска

След това потеглихме към

с.Свещари и Свещарската гробница.

Няма снимки от там, но те така или иначе нямаше как да представят това, което ще видите там. Имах чувството, че влизаме в Зона 51 и ще ни покажат някои космически кораб. Гробницата е изключително
запазена и няма възтановки. Разровена е цялата и отгоре е излят бетонен купол в който се
подържа постоянна температура и влажност. Опитахме се и да намерим Демир баба теке, но безуспешно.
Вечерта катуна спря в къмпинг в

с.Каменово

Използвахме апартаментите, тъй като валеше и беше доста хладно.

На къмпинг в Каменово

Не можахме да си намерим мръвки за скара из цялото село тъй като хората там както и по
другите села си ги произвеждат не ги купуват. Намерихме само кюфтета за печене и
имахме една пържола остана от барбекюто в Мадара. Но не подозирахме че имаше още
някой, който точи заби за тази пържола. Ето го разбойника хвант на местопрестъплението:

Все още гладна котка ;)

"Разбойник с пържола" на Тициан

Пържолата на земята не съм успял да я заснема, но можете да проследите погледа на
котарака. Това беше котарака на собственика, който с удоволствие си доизяде после
пържолата.

Ден 4:
На другия ден трябваше да минем през Русе за да видим дунава и да заредим с гориво и
кеш. Следваща ни спирка бе

„Басарбовският скалаен манастир” – единственият действащ скален манастир в България.

Светецът покровител на манастира – Св.Димитрий Басарбов е покровител и на румъската столица – Букурещ и неговата обител има много повече
поклоници от там.

Манастирският комплекс се стопанисва добре. В центъра на двора има чудотворен кладенец с лековита вода, но за нас вода нямаше,защото електрическата помпа
на кладенеца беше развалена. Случайно попаднахме на уредника на манастира и кмет на с.Красен, който много държеше да разкаже всички легенди за манастира на Живка, докато
ние със Слави се мотаехме наоколо. Според легендата тялото на светеца е намерено 3 или
30 г (зависи кой разказва легендата) след неговото изчезване на брега на реката близо до
манастира. Нетленното тяло на светеца е било занесено в родното му с.Басарбово. Но
веднага след като научават за тялото от Румънската патриаршия изискват мощите му.
Легендата разказва, че са сменени три впряга волове преди да успеят да потеглят с тялото,
защото воловете са се връщали веднага щом стигнат края на селото. Въпреки това са
успели да го пренесат до Букурещ.

Басарбовски скален манастир

Следващата забележителност в плана бяха

Ивановските скални манастири.

От тях само един е отворен за посещения, а за другите трябва да се обадите предварително защото
гидовете са кът. Незнайно защо това гениално творение, под опеката на ЮНЕСКО от
1979, отсъства от списъка със 100-те национални туристически обекта. Във вътрешността
му са добре запазени творби на палеологиният ренесанс, с които можем да се гордеем.
Направо изтръпвах като виждах как екскурзовода потропва небрежно върху стенописите с
учителска показалка, докато разказва, че консервирането им е отнело 10 г. Без коментар..
Разбира се по път ни бе и

крепостта „Червен”

Крепост Червен

Ето и снимката на известната 12 м кула послужила за образец при реставрирането на
Балдуиновата кула на Царевец.

Крепост Червен

Този път Слави се престраши да поседне по близо до края на стената, за да снима с.Червен
в краката си.

Село Червен

Има какво да се види там, ако не друго гледката от платото е страхотна. Хубаво е и да има
кой да ти разкаже. Но към 16:00 ч. Нямаше и кой билетите да ни провери. А ние си бяхме
взели дневни билети от Ивановския манастир, които важаха и за крепостта.
Това бе май най-интензивния ден. Последния обект по пътя бе

Никополис Ад Иструм

Пристигнахме там около 18:00 ч. Вратата бе заключена, но мрежата точно до нея е
достатъчно добре потъпкана, можеш и с кола да влезеш. Ако ти трябва някой камък с
фрезки или плоча с надписи от римско време – там е мястото. Не е охранявано и няма
жива душа наоколо. Сигурно вече са изнесени по-ценните неща. Иначе това са останките
от най-големия римски град на Балканския п-ов. Основан е 102 г. Главните пътища с
каналите под тях са все още добре запазени.

Никополис ад Иструм

Денят завърши покрай скарата в с.Идилево, където Слави ни бе домакин.

В село Идилево

Очаквайте продължението

Автор: Боян Бонев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

2 коментара

юни 17 2011

Обиколка на България (1)

Днес започваме една офроуд и не само обиколка на България. Боян ни качва на джипката и … газ към непознатата България!

Приятно четене:

Обиколка на България

част първа

Стара Загора, Сливен, с.Раково, с.Жеравна, с.Садово, Върбица, яз.Тича, Велики Преслав, Шумен, Мадара,

Ето обещания разказ със снимки от пътешествието:
МАРШРУТ: Стара Загора, Сливен, с.Раково, с.Жеравна, с.Садово, Върбица, яз.Тича,
Велики Преслав, Шумен, Мадара, Плиска, Каолиново, Исперих, с.Свещари, с.Каменово,
Русе, с.Басарбово, с.Иваново, с.Червен, Никюп (Никополис Ад Иструм), Велико Търново,
с.Идилево, с.Хотница, с.Идилево, Севлиево (Хоталич), вр.Бузлуджа, Стара Загора
ВРЕМЕ: 25.04.2011 – 30.04.2011
УЧАСТНИЦИ: Слави (шофьор), Боян (навигатор), Живка(екскурзовод)
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Ден 1:
Минути преди потеглянето се доставят последните провизии.

Начало на пътешествието: Стара Загора

Началото

От Стара Загора тръгнахме през селата, упорито избягвайки главните пътища, и така до
Сливен. Идеята беше

да минем край Карандила

и даже да се качим до където можем, но пътят ни отведе доста далеч от там по посока с.Раково. Интересно пътче , около което сливенчани обичат да ходят на пикник през почивните дни.

Карандила край Сливен

Карандила (вляво)

Тук поспряхме замалко поне да поснимаме Карандила (в дъното от ляво). Смутихме
някакви хорица дошли да се наслаждават на романтичната гледка. Сори, ама не може само
вие. Продължихме от завой на завой и хоп

в Жеравна,

ама там всичко беше затворено,
нали е почивен ден (25-04-2011). Само бакалийката работеше. Пасажерите се бяха
поуморили от пътуването и попривършили запасите от бира за изпът и бакалийката беше
добре дошла. Само дето там не раздават печатчета.
Тъй като на шофьора му беше омръзнал „гладкия асфалт” решихме да напуснем
Жеравна по един черен път.

Път край Жеравна

Той беше нееднозначно отбелязан като негоден за използване. Имаше напречно изкопан
ров пълен със стъкла по средата на пътя. Някои обаче се беше погрижил да покрие тук
тама стъклата с камъни и успяхме да преминем. Истинското препятствие беше канавката
точно преди да се излеже на асфалтовия път. В един момент всички бяхме убедени , че ако
сега не се обърнем с джипката няма кога друг път да е. По пътя минаваше някво
минибусче, което спря по средата на пътя да ни гледа. Явно сме били интересна картинка.
Няма снимки от там защото всички бяхме провесени от прозорците да оглеждаме терена.
От Жеравна, хайде през Върбишкия проход, нали и той е историчека забележителност
(битката на хан Крум с/у Никифор I 811г.). Не че има някъв помен от това, но що пък да
минем от там.
От гр.Върбица пътят ни отведе до един полуостров в

яз.Тича

Беше станало късно и
беше време да стъкмим лагера. Само да се бяхме сетили да си вземем ръкавици, брадвичка
или трион. На тоя п-ов освен някви трънесто-подобни дръвчета нямаше нищо друго. Все
пак посъбрахме някви съчки и поседнахме покрай масата. Е, разбира се шофера беше
първи.

Край язовир Тича

Времето беше доста приятно и изглеждаше подходящо за лагер навън. На сутринта бяхме
на друго мнение. Сигурно ви е писнало от снимки на залези, но аз съм начинаещ
фотограф и ми струваше доста усилия да го заснема.

Залез край язовир Тича

Ден 2:
На връщане от язовира към главния път решихме да пробваме ня’кво разклонение на трака,
по който дойдохме и пътят свърши…

Пътят към Велики Преслав

Велики Преслав

Велики Преслав

Върнахме се обратно по стария трак. И по асфалта най-после стигнахме до

Велики Преслав – първият набелязан обект.

Посрещнаха ни учтиво, взеха ни парите и ни казаха , че като стигнем до музея там има
хора ще ни разкажат. Не им се разказваше много, но пък в музея имаше интересни неща.
Първо ни въведоха в трезора където се пази „Преславското съкровище”. Тъй като
незнаехме къде ни водят при вида на вратата бяхме изумени. Същински трезор. Разбира се
снимането беше забранено. Отидете го вижте няма смисъл от снимки. Ето малко снимки
от старопрестолния град.
ПРЕДИ:

Велики Преслав

СЕГА:

Велики Преслав

На мен ми приличаше повече на развъдник на знии отколкото на историческа
забележителност, но видяхме и по-зле подържани археологически паметници.
Ето доказателство за голямат популация на змиите там:

Пепелянка – Велики Преслав

Това е малката Пепе (така я кръстихме), която с доста усилия успяхме да накараме да се
махне от пътя, за да не бъде размазана. Тя беше все още малка 15-20 см и за това бяхме
толкова смели.

Следваща спирка – Шуменската крепост:

Шуменска крепост

Останахме с впечатлението , че хората по онова време само са се биели и са се молели в
църквите, защото всяко имаше поне 10 църкви, малко жилища и казарми. Уредникът на
крепостта се оказа и автор на статията за нея в Wikipedia и беше доста разговорлив. На път
за шуменските супермаркети не подминахме

„Паметник Създатели на Българската държава”.

Първият паметник, който има 3 лв вход. До сега не бяхме виждали
паметник , за който да се плаща и просто преминахме на растояние от касата,
разгледахме паметника и излязохме по пътечката зад него.

Паметник Създатели на Българската държава, Шумен

До колкото знам кракът на коня на хан Аспарух е падал преди години, но явно са го
закрепили отново. Сигурно за подръжка са 3-те лева.

На път за Мадара

навигатора не можа да разчете правилно крайпътните табели, картата и
GPS-a и изтървахме отбивката за главния път. Минахме покрай завода за алуминиево
фолио и поехме по „прекия” път за Мадара.

Пътят към Мадара

„прекият” път за Мадара

Чудесен път, няма много движение. Единствения проблем е разминаването с тракторите.
Покрай нивите, под ж.п. линията, по мостчето и се озоваваш точно след табелата на
Мадара.

Madara Rider, Shumen, Bulgaria

Беше около 18:00 часа, но „Мадарския конник” беше отворен, дори посетихме
музея. Из обекта ни разведе охранителя, който ни изнесе завидна беседа и ни показа
всички забележителности там.

Мадарски конник

Слави искаше да почувства Мадара в краката си, но го достраше да стигне до края на
скалата:

Мадара

Мадара

Катеренето по скалите на капището беше забранено, затова Живка се излегна върху тях.

Мадара

Всъщност сладкодумният охранител се оказа и наш домакин. Бяхме настанени в
„Кумановите къщи” на много изгодна цена. След предната нощувка на брега на язовира
бяхме навити да платим доста повече.

Куманови къщи, Мадара

Очаквайте продължението

Автор: Боян Бонев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата България – на картата: КЛИКАЙТЕ!

One response so far

Switch to mobile version