Днес стигаме края на мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йордания,минахме през Египет, минахме през Судан, прекосихме Етиопия, преминахме през Кения, Танзания и Малави,  летяхме над водопадите Виктория в Замбия,  прекосихме Ботсвана, а за последно минахме през Намибия

Днес благополучно ще завършим това пътешествие в Кейптаун, на нос Добра надежда и Иглен нос

Приятно четене:

На мотор из Африка

единайсета част

Южна Африка: Финал при нос Добра надежда

05.08.2010г. – 64-ти ден.

Днес ни предстоеше да стигнем до Кейптаун и за това станахме рано. Имахме да изминем 570 километра. В Спрингбок тъкмо отваряха магазините и решихме да купим SIM карта, защото трябваше да се обадим да си уредим нощувките в Кейптаун. Щяхме да спим в апартамента, за който Лоранс ни помогна.

Купуването на тази СИМ карта отне 30 минути. Отидохме и до магазин, където предлагаха карти на Vodacom за да си купим и флашки за мобилен интернет. Е, точно там попаднахме на най-бавния продавач в света. Покупката ни отне цели два часа и половина и всичко това, за да регистрира картата, копия на паспортите и пресмятане на сумата. Просто не можех да повярвам на какъв човек попаднахме. Хубавото беше, че точно когато щяхме да му извиваме вратлето, той приключи със сметките. Ужас. В 11.30 часа вече бяхме готови.

Добре, че за това време Мони успя да говори с Черил, собственичката на апартамента в Кейптаун и спането беше уредено. Тръгнахме най-после. Дадохме такава газ, че докарахме средна скорост 120 км/час. В началото ни поваля малко дъжд и стана студено, но все пак тук си е средата на зимата. Температурата беше само 12 градуса. Пътят вече беше с доста завои и много живописен. В началото се редуваха скали с най-различна форма, а след това започнаха зелените поляни. Всичко стана много свежо и цветно.

Приятно четене>>>

Tags: Атлантически океан, Африка на мотор, Иглен нос, Индийски океан, нос Добра Надежда, ЮАР, Южна Африка

Постепенно стигаме края на мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йордания,минахме през Египет, минахме през Судан, прекосихме Етиопия, преминахме през Кения, Танзания и Малави,  летяхме над водопадите Виктория в Замбия,  а за последно прекосихме Ботсвана.

Днес наред е по немски уредената Намибия с нейните уредени градове, огромни дюни и студени пустини

Приятно четене:

На мотор из Африка

десета част

Намибия: една Германия в пустинята

• Валута – Намибийски долар.
• 1$ = 7,5 намибийски долара.
• 1 литър бензин 95 = 7,7 намибийски долара
• Виза – 45 евро и се издава предварително от Виена.

28.07.2010г. – 56-ти ден.

Вече започнахме да усещаме, че се движим към зимата. Странно е да чуем, че в България са големи жеги, а ние да се събудим на 12 градуса.

Oтново тръгнахме в 08.30 часа. През целия ден температурата се качи само до 24 градуса. Пътят до границата с Намибия продължаваше през Калахари и това отново беше придружено с огромна пустош и правите пътища. Около 13.00 часа вече бяхме на границата с

Намибия

Тук само се попълва бланка за влизане и няма други формалности. Плаща се и пътна такса 130 намибийски долара. И тук минахме бързо границата. Карахме отново по познатите ни прави пътища през Калахари и нямахме още усещането, че сме в друга държава.

Стигнахме и първия по-голям град на Намибия. Веднага ни направи впечатление, че

Намибия е много светска държава

Усещах, че напускаме онази Африка, за която мечтаех и заради която тръгнах на това пътуване. Всичко беше лъскаво, огромни супермаркети, уредено движение, светофари, дори заведения от сорта на McDonalds и KFC. Бяхме вече в друга Африка, а и се движехме към западното крайбрежие. Дори пътищата имат табели, уширения за камиони, мантинели.

На около 40 километра преди столицата на Намибия – Виндхук /Windhoek/ се появиха малко планини и започнаха приятни завои.

Около 16.30 часа стигнахме във

Виндхук

Четете продължението (има много снимки)>>>

Tags: Dead vlei, Gecko Guesthouse, Maltahöhe, Pellican Point, Solitare, Sossusvlei, Swakopmund, Tsarishoogte, Walvis Bay, Атлантически океан, БМВ, бушмен, Виндхук, гуми, делфин, дюни, Кетмансхоп, КТМ, Малтахьое, Мариентал, мотори, Мъртво блато, Намиб Науклифт, Намиб Науклифт национален парк, Намибия, национален парк, Оранжева река, пустинята Намиб, Свакопмунд, сервиз, Сесрием, Сосусвлей, тюлен, фламинго, Царисхохте

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йордания,минахме през Египет, минахме през Судан, прекосихме Етиопия, преминахме през Кения, Танзания и Малави, а за последо летяхме над водопадите Виктория в Замбия. Днес ще проверим какво правим, ако ни спре катаджия в пустинята Калахари

Приятно четене:

На мотор из Африка

девета част

Ботсвана: Да те спре катаджия в Калахари

• Валута – Пула /pula/.
• 1$ = 6,2 пула.
• 1 литър бензин = 6,29 пула
• Виза – За страните от ЕС няма визи и съответно за България също.

25.07.2010г. – 53-ти ден.

След вчерашния прекрасен ден на водопадите днес станахме отново късно и около 09.00 часа бяхме на път. До границата с Ботсвана бяха около 60 километра от гр.Ливингстън. Пътувайки в тази посока се изненадахме, че навигацията ни води към река Замбези и няма никакъв път. Явно беше, че

границата ще се минава с ферибот –

нещо, което бяхме пропуснали като информация при подготовката. Стигнахме за около час и наистина се оказа нещо подобно на ферибот. От страна на Замбия документите оправихме бързо и бяхме готови да се качим на лодката. Адската глупост тук беше при ферибота. Билета за човек и мотор е 5$, но трябва да се плати само в долари, въпреки, че се намираме още в Замбия. Изразихме остро нашето възмущение, въпреки че на никой не му пукаше и отидохме да чакаме нещото като ферибот. Тъпото беше, че в долари плащат само чужденците, а местните в куачи и това ни подразни. Както и да е. Започнахме да чакаме нашия ред.

Качихме се и така вече напуснахме Замбия и „плувахме“ към

Ботсвана

След като изплувахме веднага отидохме на границата да оправяме документи. Наистина се оказа, че виза не ни е необходима, а само входен печат в паспорта. Просто казахме, че сме от България, те провериха в списък с държавите и видяха, че пътуваме свободно. Карнетите също доста бързо ги оправиха, като се плаща по 20$ на човек за застраховка и входна такса. Отново и на двете граници организацията беше много добра и за това минахме бързо. Доста се чудих на границите, тия тука по-глупави ли са, че не ни дават да си носим флашки из гишетата „за наше улеснение“ и стигнах до извода, че са изостанали в развитието и още не са открили флаш паметта. Дано по-късно я открият, че да се минава бързо границата по-дълго време. 😀

Така, вече бяхме в Ботсвана.

Веднага се отправихме към най-близкия

град Касане,

за да преслушаме някой банкомат за парици. Касане е известен град, тъй като от тук започват повечето маршрути за сафари, разходка по Замбези и общо е много добре уредено градче. Вече ни направи впечатление, че движението е регулирано със знаци, светофари, пътна маркировка. Бензиностанциите бяха вече Шел, с кафе до него и големи супермаркети. Чудихме се дали да оставаме, но в крайна сметка решихме да минем още едни 400 км и тогава да спим в лоджа. Тръгнахме и още за първите 100 километра умрях от скука. Само прави пътища, пълна пустош около нас, нищо интересно като природа, освен отново синьото небе и белите облаци.

Наистина голяма скука. За Ботсвана знаех само, че е държава с доста диамантени мини, 70% от територията е съставена от пустинята Калахари и нищо друго. Обаче край пътя нито диаманти, нито и помен от тях. А доста гледах 😀

Стигнахме населено място след около 100 километра, заредихме бензин и продължихме

към гр. Ната

И пак ни грабна страшната скука. На два пъти заспах на мотора и като гледах Мони пред мен колко пъти се „опитваше“ да излиза от пътя, явно и той спеше. Карахме със средна скорост 120км/час, но тук това се постига с максимална скорост от 140км/час. Няма много движение, но тези прави пътища са ужасни. След тях магистрала Тракия ми се вижда вече като планински проход в Алпите.

Nata, Ботсвана
Около 17.00 часа стигнахме до

мястото за спане – „Baobab Lodge“

Прекрасно място близо до пътя с места за палатки и бунгала.

Решихме да останем две вечери, за да покараме утре по соленото езеро „Makgadikgadi Pan“. Лоджата имаше и друго хубаво нещо – студена бира, след цял ден на температура от 30 градуса. Е, точно с тази течност и малко джин завършихме този ден

26.07.2010г. – 54-ти ден.

Умората се натрупваше в нас и за това днес станахме също късно в 09.30 часа.Пихме кафе и в 11.00 часа тръгнахме към

соленото езеро Makgadikgadi Pan

Мони беше карал преди години в един от туровете му в Африка и сега търсихме пътя, от който да влезем към езерото. Намерихме го. Слязохме към езерото за да видим какво е да се кара по суха сол.

Беше доста забавно, а за мен беше и първия път, в който карам по такава „настилка“.

В този ден за почивка, отново си покарахме доволно. Оказа се, че в този период на годината сухото езеро не е толкова сухо. Имаше места, където си беше чиста кал. Въпреки това решихме да покараме, защото нали всичко трябва да се опита.

Около 13.00 часа решихме да спираме и да си ходим. Малко почистихме

а и тъкмо започнаха да се събират облаците.

Тръгнахме си доволни, отидохме до съседното село да напълним бензин и се върнахме до лоджата. Беше обаче още рано за лягане и трябваше нещо да прави. Вече от няколко дни не бяхме виждали животни, решихме да вземем да си построим едно, че да се снимаме и в Ботсвана с нещо диво 😀 Получи се нещо средно между прасе и мравояд, но за сметка на това пък голямо.

А защо лоджата се казва Баобаб може сами да разберете.

Последва абсолютен мързел придружен със студена бира. Така разпуснахме днес. Утре си тръгвахме и продължавахме към Калахари.

По план

трябваше да се качим нагоре по делтата на река Окаванго, но тук аз реших да пропусна тази забележителност, защото трябва да има за какво да се върна отново. Мони беше ходил на това красиво място и положи доста усилия да ме убеди, че си заслужава, но в крайна сметка променихме маршрута през Калахари към Намибия. Нещо ново и за двама ни, а Окаванго следващия път. Сега просто не си носех въдица. 😀

27.07.2010г. – 55-ти ден.

Днес се събудихме малко по-рано и в 08.30 часа вече пътувахме. Отново ни посрещнаха ужасно правите пътища. Въпреки вчерашното мързелуване сега отново се борихме да не заспим на моторите. Какво ли не правихме и единствено не пробвахме да караме на челна стойка. Спирахме на бензиностанции само и странното е, че тук открихме от енергийните напитки „Монстер“.

Не знам какво му е чудовищното, но със сигурност не помага срещу прави пътища. Спирахме често за почивка и събуждане и от нямане на какво дори започнахме да гледаме как се спазват призивите по кошовете за боклук.

Явно заспиването по време на път не е само при нас, защото на много места имаше направени отбивки за почивка.

Малко

преди да влезем в Калахари ни спря полиция

Брей, най-после нещо за събуждане. Имаха радари беше ни ясно още при спирането за какво става въпрос. Стана ми смешно, защото за всички километри до тук и за всички места, през които минахме тук в нищото за първи път ни спират за превишена скорост. Карали сме със 116км/час при ограничение 60.

Единият полицай ни извика към колата. Там извади таблицата и ни показа, че за това превишение глобата е 1220 пула за всеки, което си е около 200$.

Обаче полицаите удариха на греда. Все пак спират хора от България, където разговора между служител на КАТ и шофьор е висшата форма в артистичното изкуство. Още като видяхме сумите веднага лицата ни придобиха онази физиономия, която може да накара човек да се разплаче по-бързо, отколкото ако гледа сериала „Листопад“. Мони с много трудно и „притеснено“ движение бръкна в джоба и извади 180 пула. Аз също трудно бръкнах и извадих 200 пула. Ама вярно си беше трудно да преброя 200 пула без да гледам.

Мони му каза, че това е всичко което имаме, но пък имаме кредитни карти и можем да платим с тях. Насред пустинята щеше да е голям майтап да платим с кредитни карти.

Мони все още “ притеснен “ попита полицая какво ще правим 😉

И тук чухме вълшебните думи. Момчето каза “ Ами вие кажете, все пак вие сте клиентите“. Винаги като чуя, че съм клиент на КАТ е ясно, че ще се дава и няма да се пише. Казахме му, че можем да оставим общо 380 пула. Полицаят се „смили и каза да оставим само 300, а другите да си ги пазим за цигари. Така ни се разминаха големите глоби.

Смешното беше, че цялата сцена се разигра без да се наговаряме с Мони за действията ни и така лъжехме, че после един друг се питахме дали това са ни всичките пари.

Викаме си, щом се появи корупцията, явно влизаме в цивилизацията

Ама много мило ми стана като видях тези полицаи. Така точно като нашите си – колата скрита в сянката на дърво и храсти около него, радара на тринога скрит зад дървото и само леко се подава, владеят и те онова изкуство на преговори и въобще все едно си бях в България и пътувах от Плевен за София, късно вечер.
Продължихме си по пътя и след малко влязохме в

пустинята Калахари

Интересно място. Нищо общо с истинска пустиня. Тук имаше дървета, храсти и доста зеленина. По-скоро ми приличаше на савана.

Така в скуката на правите пътища около 16.00 часа стигнахме до

гр. Гханзи /Ghanzi/

Тук бяхме решили да нощуваме, тъй като други населени места нямаше. От гр. Маун до гр.Гханзи са 289 километра и няма нито едно населено място и нито една бензиностанция. В Калахари навсякъде от двете страни на пътя има ограда от мрежа и то тя е на около 5-10 метра от асфалта. Няма как да се навлезе навътре в пустинята. Гр. Гханзи се оказа малък, но много чист и подреден град с два хотела и две лоджи, а и един голям супермаркет, от който пазарувахме за вечеря. Вечеряхме и така приключихме за днес.

Утре вече се отправяме към Намибия.

Очаквайте продължението

Автор: Бойко Терзиев

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Южна Африка – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂
[

Tags: Африка на мотор, Ботсвана, Калахари, катаджия

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йордания, минахме през Египет, минахме през Судан, прекосихме Етиопия, преминахме през Кения, Танзания и Малави, а днес ще прекосим Замбия с водопадите Виктория.

Приятно четене:

На мотор из Африка

осма част

Замбия: Полет на водопадите Виктория

• Валута – Замбийска квача /Kwacha/.
• 1$ = 4900 квачи.
• 1 литър бензин = 8009 квачи
• Виза – на границата и струва 50$ за три месеца. По-малка няма. Тук за всеки карнет се плаща 50 000 квачи и задължителна застраховка 112 500 квачи на човек.

И така на 21.07.2010г. след Малави,

границата на Замбия

също минахме много бързо – за около 30 минути. На повечето граници за улеснение са направени гише за паспортна проверка и гише за митница едно до друго. По този начин минаването става доста бързо. След като оформихме всички документи тръгнахме към

гр.Чипата,

където бяхме решили да нощуваме. Градът се намира на 20 километра след границата. За тези 20 километра ни направи впечатление, че Замбия е много по-богата държава. Всичко е много уредено, хората са много добре облечени и чисти, появиха се големи бензиностанции и хубави сгради.

В 18.30 часа стигнахме мястото, което предварително бяхме проучили и което ни препоръча Алекс в Танзания. Казва се

„Mama Rules Bed&Breakfast“

Много хубаво място, където има стаи, място за палатки и бунгала без баня и тоалетна, но пък такива има в близост в отделна постройка. Ние се настанихме в такова бунгало.

Тук имаше много туристи от различни държави. Най – силно впечатление ни направиха двама старци, тръгнали на разходка от Южна Африка с микробус „Фолксваген Транспортер“ и доста обичаха да си пийват. Запознахме се с тях и веднага ни попитаха в България какви животни има за лов. Явно бяха ловци. Пихме по няколко джина и завърши и този ден. След Кения слизайки надолу ни направи впечатление, че става по-скъпо във всички места. Е, вече сме в Замбия и продължавахме към Кейптаун.

22.07.2010г. – 50-ти ден.

Беше спокойна сутрин. Пиехме си кафе и си гледах Траснпортьора 3 – глупав екшън, но тук ми се видя много хубав.

Отново в 08:00 часа потеглихме на път.

Днес трябваше да стигнем до столицата на Замбия – Лусака

През първите 200 километра беше много скучно. Пътят е прав и нищо интересно около него. След това започнахме да се изкачваме в планината, където започнаха поредните хубави завои и красиви гледки. Спирахме за кратки почивки без много да се застояваме, защото километрите до Лусака бяха доста.

Ето и едно от основните средства за придвижване тук.

Стигнахме и

моста над река Луангва

Красиво място. Минавайки по моста от лявата ни страна беше Мозамбик.

Мони отново обсъди с местните защо нямат учебници или книги.

Много е странно как още от Кения всички деца, когато дойдат при нас, първо искат да им дадем учебници, след това питат за книги и после за химикали. Наистина е странно, когато дойде до теб черно момче и не чуеш „Батка дай двайси стинки“.

Минахме и моста.

И продължихме да караме. От толкова много гледане на красоти не заредихме гориво. Сега карахме „леко“ притеснено, защото влизахме в някакъв резерват, а на картата никъде не беше отбелязана бензиностанция.

Следващата беше на 240 километра, а ние имахме още за около 140. Лоша работа, а и тубите са празни. Спряхме в едно село и след кратък разговор местните се съгласиха да ни продадат бензин на черно и естествено на двойна цена. Нямаше мърдане, защото следващата бензиностанция беше на 150км. Веднага ни направиха едни скачени съдове и започнахме да зареждаме.

Вече заредили спокойно продължихме към Лусака. Около 17.00 часа стигнахме.

Лусака като столица на Замбия

е доста голям град, но изненадващо нямаше задръстване и беше много чисто. Още в началото на града започнаха големи и широки булеварди, движението беше спокойно и се спазваха някакви правила на пътя. Градът се оказа много модерен. Навсякъде кипи строителство на големи сгради и в същото време е чисто и някак подредено, а хората отново са усмихнати. До тук Лусака е най-хубавата столица по маршрута ни, а и добре ни посрещнаха.

Намерихме хотел с интернет и така приключи и този наш ден.

23.07.2010г. – 51-ви ден.

Наличието на интернет винаги ни оставя малко време за сън. Беше поредната сутрин, в която Мони трудно ме накара да стана. Затова и днес тръгнахме чак в 09.30 часа, но пък гр.Ливингстън и водопадите Виктория бяха близо. Пътищата отново бяха идеално прави и ужасно скучни. Нищо интересно. Спирахме доста пъти за по цигара и малко да се събудим.

Единственото интересно беше невероятно синьото небе и белите облаци. Много е чист въздуха в Африка и всичко се вижда в истинските си цветове. Спирахме и по бензиностанции, където отново рецитирахме научените вече реплики – откъде сме и т.н.

В 17.00 часа стигнахме до

Ливингстън

Започнахме обиколка, за да търсим къде да спим. За първи път видяхме

река Замбези и водопадите Виктория,

макар и далеч от нас.

река Замбези и водопадите Виктория на заден план

Беше вълнуващо да сме съвсем близо до едно от чудесата на света. Обикаляйки

намерихме и фирма, която предлага полет с хеликоптер над водопадите

и в каньоните около тях. Веднага се записахме за следващия ден, като Мони реши да обясни, че сме журналисти и ни направиха отстъпка. Как му хрумна тази идея още се чудя, обаче много подейства.

Тръгнахме обратно към Ливингстън и точно на пътя видяхме цяло семейство слонове. Е, толкова близо до слонове не бяхме стояли. Но на Мони явно и това му беше далечко и се пъхна почти до хобота на единия.

Продължихме и в Ливингстън намерихме хотел. Решихме да останем два дни, за да починем и да разгледаме водопадите. Вече нямах търпение за утрешния ден и полета с хеликоптера. Обаче пак имаше интернет и пак късно легнах.

24.07.2010г. – 52-ри ден.

Днес беше ден за

водопадите Виктория

Спахме до късно и в 11.00 часа ни взе кола от хотела за да ни закара до площадката на хеликоптера. На място изслушахме кратък инструктаж от сорта да не слизаме от хеликоптера преди да е кацнал, да повръщаме само в торбички и други подобни 😀

Ето го и звяра.

След инструктажа бяхме готови да се качваме. Качихме се, излетяхме и колкото повече се издигахме, толкова повече адреналина се качваше. Досега бях се качвал само веднъж на военен хеликоптер и от тогава помня, че в тях няма торбички, а Мони се качваше за първи път. И двамата бяхме ухилени до ушите.

Полетът започна с обиколка над резервата.

След това слязохме в

каньона на река Замбези

Летеше ниско до водата с всякакви маневри и се чувствах като в екшън филм от рода на Рамбо 1,2,3,4…. Невероятно изживяване.

След каньона се отправихме към водопадите. Отгоре гледката беше много красива. Виждахме целия водопад и странните форми на каньона, в който тече река Замбези. Направихме няколко кръга над

водопадите Виктория

Беше наистина невероятно. След обиколките на водопадите се върнахме в базата. Кацнахме и всичко приключи. Както каза тогава Мони

идеше ни да крещим от радост,

но пък не знам пилота как щеше да го приеме. Върнахме се в хотела за кратка почивка и решихме отново

да се върнем на водопадите, но този път пеша

Тук вече видяхме колко много туристи има. Алеите бяха пълни. Може да се разгледа от страна на Зимбабве и от страната на Замбия. Ние решихме да не минаваме граница и тръгнахме по алеята от нашата страна.

Още с приближаването се чуваше онзи грохот на водата, който никога няма да забравя. Започнаха да се откриват все по-хубави и по-хубави гледки. Естествено появи се и пълна дъга. Бяхме точно срещу водопада и от нашата страна пръските, които се връщаха от падащата вода бяха толкова много, че приличаше на проливен дъжд. За около 2 минути бяхме целите мокри, но това не ни притесняваше. Видяхме и моста, свързващ Замбия и Зимбабве.

Добре се намокрихме и тръгнахме обратно към хотела. Водопадите Виктория са наистина едно от най-красивите места, които съм виждал и напълно заслужено са едно от чудесата на света. Така щастливо завърши и този ден от нашето пътуване. Утре вече продължаваме към Ботсвана, която е на около 60 километра от Ливингстън.

Очаквайте продължението

 Автор: Бойко Терзиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Обиколка на Африка – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

Tags: водопад Виктория, Замбия, Ливингстън, Луагва, Лусака, На мотор през Африка, река, хеликоптер