Категория: Копривщица

Къщата на Димчо Дебелянов – Копривщица 0

Копривщица – любимо място

На днешната годишнина от Априлското въстание, ще отидем до града, дал първия изстрел в най-кървавия и ефективен български бунт – Копривщица. Наш водач ще бъде Нели. Приятно четене: Копривщица Копривщица е едно от любимите...

Великден по дирите на царете и въстаниците 2

Великден по дирите на царете и въстаниците

Днес ще направим една великденска обиколка из централната част на България – ще започнем със Старосел и през Копривщица и Априлци ще стигнем до Боженци и Дряновския манастир. Наш водач ще бъде Анжело.  Приятно четене:...

До Копривщица с влака 4

До Копривщица с влака

Къде да хойкаме далеч, като можем и на близо. Селин ще ни качи на влака и ще ни води на Копривщица. Приятно четене:

До Копривщица с влака

В момента се намирам в едно от най-красивите места в България – Копривщица. Много обичам да идвам тук.

Както винаги, и този път

реших да пътувам с БДЖ.

Влакът ни трябваше да тръгне в 7:20, но големият ми мозък беше запомнил 7:40, затова ни се наложи да почакаме следващия влак – в 8:40. А той се оказа прелестен:

Влакът за Копривщица от Централна гара София

Влакът за Копривщица

 

Пътувала съм с такова чудо единствено до Перник и съм свикнала с ужасно изглеждащите стари вагони, които обаче харесвам повече от автобусите въпреки вида им. Пък и доста често вагоните са далеч по-хубави отвътре.
Напоследък все по-често попадам на хубави влакове. Този обаче определено е връх. Отвътре също е чудесен – просторен, нито студен, нито задушен, чист.

Влакът за Копривщица

 

Понеже изпуснахме бързия влак, а този е пътнически, пътуването продължи над два часа. Което в обширното, прохладно и чисто купе изобщо не беше неприятно – а и минавахме през красиви местности, в които слънчогледовите полета и покритите с гори склонове бяха много по-честа гледка от изоставените заводи и разпилените боклуци, които сме свикнали да виждаме, пътувайки из България. Спирахме на много гари, на две стояхме по пет минути, което беше голямо щастие за пушачите.

Слънчогледи – по пътя към Копривщица

През прозореца на влака

 

Урви по пътя към Копривщица

 

 

Когато минахме през два тунела (във влака се включи осветление, а такова, макар и слабо, имаше и в самите тунели), започнахме да се движим през най-зелената и красива местност и така разбрахме, че приближаваме Копривщица.

Трябва да кажа, че

копривщенската гара

ми е любимата:

Влакът на гара Копривщица

гара Копривщица

 

А самата

Копривщица е фантастична.

Ако още не сте ходили, трябва да я видите. Градът е архитектурен паметник и стилът наистина е запазен – улиците са калдъръмени, криви, обградени от стари къщи, измазани в типичния копривщенски стил. Навсякъде има свежа зеленина.

Копривщица

Копривщица

 

 

 

Любимо място – мост Първа пушка.

Както човек лесно се досеща по името, имено тук е гръмнала първата пушка, отприщила Априлското въстание. Вижте надписите на моста – за този, който го е съзидал и неговия правнук, който го е подновил. Чудя се дали има някакъв шанс тази приемственост да продължи и през 2013 година с правнук на Петър Калъчев. Не, че мостът е в лошо състояние – просто се чудя има ли изобщо наследници и дали те биха проявили интерес да правят нещо подобно.

Мостът Първа пушка в Копривщица

Мостът Първа пушка

Мостът Първа пушка в Копривщица

Строителят

Мостът Първа пушка в Копривщица

Продължителят

 

 

 

В града няма твърде много статуи. Тази на Каблешков е досами музея му. Все още не съм минала през

музеите,

но ще го направя – нищо, че съм била вече. Любимият ми е на Любен Каравелов, където е и печатната му машина. Другите музеи са на Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски, както и Ослековата къща и Лютовата къща. Миналата година в Ослековата къща бе настъпила паника, че наследниците на Димчо Дебелянов се опитват да приватизират както нея, така и музея на поета. Явно още не са успели да го направят, защото вратата на Ослековата къща беше отворена днес, а дворът – препълнен с български и чуждестранни туристи както винаги.

Отседнахме в къща „Стела“.

Изключително красива къща с чисти и светли стаи, чардак, кухня и безжичен интернет (благодарение на който в момента пиша този пост).

 Копривщица

 

 

Копривщица

 

Дъждът спря.
Ще пиша пак при следващия дъжд или просто като се задържа на едно място за малко по-дълго. 🙂

 

Край

Автор: Селин Сегундус

Снимки: авторът

Допълнителна информация от Павел НиколовНа гара Копривщица няма билетно гише. Билети се издават във влака. 

Други разкази свързани с Копривщица – на картата:

Кратко съботно-неделно пътуване из България 1

Кратко съботно-неделно пътуване из България

Днес Ренета ще ни разведе из китната ни родина. Да се качваме по моторите! Приятно четене:

Кратко съботно-неделно пътуване

Пирдоп – Клисура – Копривщица – Шипка – Трявна

Беше само два дни през лятото на 2008г., но през тях и по-точно за няколкото часа, в които пътувахме обратно към Варна видяхме едни от най-хубавите места в България.
В съботната сутрин тръгнахме към

Пирдоп.

Пътувахме за събиране, което се организираше от мотоклуб “Средногорие” в местността Еленско. Освен, че местността е много красива, разположена в полите на Стара планина и през нея минава река Еленска, там има нещо много по-забележително – Еленската базилика.
Пристигнахме след обяда, разтоварихме багажа и разпънахме палатката в “периметъра” на мотофорум “Семейството”.

Мотосъбор " Средногорие"

Мотосъбор " Средногорие", местността Еленско.

Бяхме изгладнели от пътя и тръгнахме да търсим кухнята и да проверим какво има за хапване, да поздравим познати, а после да видим базиликата.

За съжаление

Еленската базилика

е много разрушена. На места тухлите са измазани и укрепени с подпори. От базиликата са останали две срещуположни стени с арките върху тях. Стената, която ги свързва е на височина до човешки ръст. Пред нея в земята е забит каменен кръст, който ми се стори като да е от по-нови времена, но какво ли разбирам аз. Около базиликата е имало крепостна стена, на места останките и се издигат около метър.

006165804-big

Еленската базилика, местността Еленско, близо до село Антон.

Дори и само с двете си запазени стени, базиликата стои уверена и внушава респект. Когато попадна на такива места фантазията ми се развихря и тръгва в какви ли не посоки. Опитвам се да си представя хората построили храма, служили в него и идвали на поклонение. Харесва ми да докосвам стените на старите постройки и да си мисля, как преди стотици години, някой е докосвал същите камъни.

Докато се разходим, поговорим с познати, от разните краища на България и хапнем започна да се смрачава. Пренесохме се при “Семейството”, по-далече от силната музика, а малко по-късно оставих Георги на сладки приказки и бира и се примъкнах в палатката. Дори и в собственото си легло не спя така сладко както в палатка.

Четете по–нататък>>>

0

От Хисаря до Копривщица по Гергьовден

Честно казано, много се зарадвах, когато получих днешния пътепис. Докато моя милост се натутка да си събере мислите в главата след 3100 км по пътищата на Европа за празниците ще проследим как Светла е изкарала в милата ни родина 6 те почивни дни. А още повече се радвам, защото самият аз редовно ходя и на Хисаря и на Копривщица и още не съм стигал до Старосел. Приятно четене:

От Хисаря до Копривщица по Гергьовден

Тези дни най-сетне ми се отдаде възможност да ида на планина и да се порадвам на зеленина и чист въздух. Що се отнася до планинарството съм си направо новобранец — като се изключи едно екскурзионно в Пирин преди десетина години. Та…записах се за екскурзия с „лек маршрут“ в Средна Гора — от Хисар през връх Богдан до Копривщица.

Хисар ми се видя приятно градче,

пълно със спа-хотели (които си обещахме да посетим при сгоден случай) и хубави градинки, които по това време на годината са изпъстрени с Великденчета, глухарчета и разни други неизвестни за мен цветя. Преди да отпътуваме, похапнахме в ресторант „Национал“, където освен че има прекрасна градина, готвят доста вкусно:)

Събра се групата — петнайсетина души — някои опитни туристи, някои (като нас) леко „пишман-туристи“ и потеглихме. Първа спирка — комплексът „Бяло Камъне“ близо до Старосел.

byalokamune

„Бяло Камъне“ е бивш пионерски лагер на разположен на много живописно място в полите на Средна Гора, доста приятно обновен, с открит басейн, ресторант и приятни бунгала. Препоръчвам:)

На другата сутрин ни отведоха да видим тракийската гробница в Старосел, а от там започна изкачването към хижа „Фенера“ (бивша х. „Орел“) на около 1450 м. Голямо пъхтене падна през гората с тежките раници (моята естествено се оказа най-голяма;)) — но гледката си струваше. В подножието на връх „Козя грамада“ се натъкнахме на още едни останки на тракийско светилище.

Възрожденско през зимата: Копривщица 6

Възрожденско през зимата: Копривщица

Копривщица през зимата

Как да е добрахме се до самата Копривщица, без много лутане намерихме мястото, където щяхме да спим – Бащин кът, много хубаво местенце, топличко, чистичко, хората са много мили, а внукът им е от “наш’те” – кубинките, камуфлажа и тениска на не помня коя група. Ще вметна за лутането, че Копривщица се оказа осеяна с табели, табелчици и табелченцета. На всеки ъгъл по няколко, водещи на различни места, я към някой музей, я към някой хотел или някоя механа. 98% са дървени, другите 2% се правят на дървени. Въобще шанса да се заблуди човек търсейки определено място е по-малък от нулев, ходиш по табелките и рано или късно ще пристигнеш.

2

Соло екскурзия до Копривщица и кръщавка

По молба на Стойчо, публикувам разказа и тук Соло екскурзия до Копривщица и кръщавка Вероятно повечето хора си мислят, че да ходиш сам на екскурзия е въпрос на също толкова лош вкус, колкото и да ходиш сам на кино, театър или опера. И ако не те укоряват, те съжаляват, така...