Archive for the 'Копривщица' Category

мар. 16 2017

Шматки в Копривщица

Днес Бистра ще ни води с влак до Копривщица. Приятно четене: Шматки в Копривщица Хората казват, че като човек е млад, трябва да извърши разни щуротии, че да може на старини хем да има какво да разказва, хем да има опит и да се кротне. Историята, която ще ти разкажа днес, драги читателю, е именно […]

2 коментара

юни 06 2014

Великден по дирите на царете и въстаниците

Днес ще направим една великденска обиколка из централната част на България – ще започнем със Старосел и през Копривщица и Априлци ще стигнем до Боженци и Дряновския манастир. Наш водач ще бъде Анжело.  Приятно четене: Великден по дирите на тракийските царе и априлските въстаници Старосел – Копривщица – Априлци – Дряново – Боженци За първи път […]

2 коментара

авг. 19 2011

До Копривщица с влака

Къде да хойкаме далеч, като можем и на близо. Селин ще ни качи на влака и ще ни води на Копривщица. Приятно четене:

До Копривщица с влака

В момента се намирам в едно от най-красивите места в България – Копривщица. Много обичам да идвам тук.

Както винаги, и този път

реших да пътувам с БДЖ.

Влакът ни трябваше да тръгне в 7:20, но големият ми мозък беше запомнил 7:40, затова ни се наложи да почакаме следващия влак – в 8:40. А той се оказа прелестен:

Влакът за Копривщица от Централна гара София

Влакът за Копривщица

 

Пътувала съм с такова чудо единствено до Перник и съм свикнала с ужасно изглеждащите стари вагони, които обаче харесвам повече от автобусите въпреки вида им. Пък и доста често вагоните са далеч по-хубави отвътре.
Напоследък все по-често попадам на хубави влакове. Този обаче определено е връх. Отвътре също е чудесен – просторен, нито студен, нито задушен, чист.

Влакът за Копривщица

 

Понеже изпуснахме бързия влак, а този е пътнически, пътуването продължи над два часа. Което в обширното, прохладно и чисто купе изобщо не беше неприятно – а и минавахме през красиви местности, в които слънчогледовите полета и покритите с гори склонове бяха много по-честа гледка от изоставените заводи и разпилените боклуци, които сме свикнали да виждаме, пътувайки из България. Спирахме на много гари, на две стояхме по пет минути, което беше голямо щастие за пушачите.

Слънчогледи – по пътя към Копривщица

През прозореца на влака

 

Урви по пътя към Копривщица

 

 

Когато минахме през два тунела (във влака се включи осветление, а такова, макар и слабо, имаше и в самите тунели), започнахме да се движим през най-зелената и красива местност и така разбрахме, че приближаваме Копривщица.

Трябва да кажа, че

копривщенската гара

ми е любимата:

Влакът на гара Копривщица

гара Копривщица

 

А самата

Копривщица е фантастична.

Ако още не сте ходили, трябва да я видите. Градът е архитектурен паметник и стилът наистина е запазен – улиците са калдъръмени, криви, обградени от стари къщи, измазани в типичния копривщенски стил. Навсякъде има свежа зеленина.

Копривщица

Копривщица

 

 

 

Любимо място – мост Първа пушка.

Както човек лесно се досеща по името, имено тук е гръмнала първата пушка, отприщила Априлското въстание. Вижте надписите на моста – за този, който го е съзидал и неговия правнук, който го е подновил. Чудя се дали има някакъв шанс тази приемственост да продължи и през 2013 година с правнук на Петър Калъчев. Не, че мостът е в лошо състояние – просто се чудя има ли изобщо наследници и дали те биха проявили интерес да правят нещо подобно.

Мостът Първа пушка в Копривщица

Мостът Първа пушка

Мостът Първа пушка в Копривщица

Строителят

Мостът Първа пушка в Копривщица

Продължителят

 

 

 

В града няма твърде много статуи. Тази на Каблешков е досами музея му. Все още не съм минала през

музеите,

но ще го направя – нищо, че съм била вече. Любимият ми е на Любен Каравелов, където е и печатната му машина. Другите музеи са на Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски, както и Ослековата къща и Лютовата къща. Миналата година в Ослековата къща бе настъпила паника, че наследниците на Димчо Дебелянов се опитват да приватизират както нея, така и музея на поета. Явно още не са успели да го направят, защото вратата на Ослековата къща беше отворена днес, а дворът – препълнен с български и чуждестранни туристи както винаги.

Отседнахме в къща „Стела“.

Изключително красива къща с чисти и светли стаи, чардак, кухня и безжичен интернет (благодарение на който в момента пиша този пост).

 Копривщица

 

 

Копривщица

 

Дъждът спря.
Ще пиша пак при следващия дъжд или просто като се задържа на едно място за малко по-дълго. 🙂

 

Край

Автор: Селин Сегундус

Снимки: авторът

Допълнителна информация от Павел НиколовНа гара Копривщица няма билетно гише. Билети се издават във влака. 

Други разкази свързани с Копривщица – на картата:

4 коментара

апр. 09 2010

Кратко съботно-неделно пътуване из България

Днес Ренета ще ни разведе из китната ни родина. Да се качваме по моторите! Приятно четене:

Кратко съботно-неделно пътуване

Пирдоп – Клисура – Копривщица – Шипка – Трявна

Беше само два дни през лятото на 2008г., но през тях и по-точно за няколкото часа, в които пътувахме обратно към Варна видяхме едни от най-хубавите места в България.
В съботната сутрин тръгнахме към

Пирдоп.

Пътувахме за събиране, което се организираше от мотоклуб „Средногорие“ в местността Еленско. Освен, че местността е много красива, разположена в полите на Стара планина и през нея минава река Еленска, там има нещо много по-забележително – Еленската базилика.
Пристигнахме след обяда, разтоварихме багажа и разпънахме палатката в „периметъра“ на мотофорум „Семейството“.

Мотосъбор " Средногорие"

Мотосъбор " Средногорие", местността Еленско.

Бяхме изгладнели от пътя и тръгнахме да търсим кухнята и да проверим какво има за хапване, да поздравим познати, а после да видим базиликата.

За съжаление

Еленската базилика

е много разрушена. На места тухлите са измазани и укрепени с подпори. От базиликата са останали две срещуположни стени с арките върху тях. Стената, която ги свързва е на височина до човешки ръст. Пред нея в земята е забит каменен кръст, който ми се стори като да е от по-нови времена, но какво ли разбирам аз. Около базиликата е имало крепостна стена, на места останките и се издигат около метър.

006165804-big

Еленската базилика, местността Еленско, близо до село Антон.

Дори и само с двете си запазени стени, базиликата стои уверена и внушава респект. Когато попадна на такива места фантазията ми се развихря и тръгва в какви ли не посоки. Опитвам се да си представя хората построили храма, служили в него и идвали на поклонение. Харесва ми да докосвам стените на старите постройки и да си мисля, как преди стотици години, някой е докосвал същите камъни.

Докато се разходим, поговорим с познати, от разните краища на България и хапнем започна да се смрачава. Пренесохме се при „Семейството“, по-далече от силната музика, а малко по-късно оставих Георги на сладки приказки и бира и се примъкнах в палатката. Дори и в собственото си легло не спя така сладко както в палатка.

Четете по–нататък>>>

One response so far

Older Entries »

Switch to mobile version