юли
24
2008
След като успях да разбера как да поработвам с новата (2.6) версия на Wordpress, продължавам с основната ни дейност – пътеписите. Днес ще ви представя втора част на пътуването на Цветка до Кападокия. Първата част е: Кападокия, Турция – първа част, а ние продължаваме нататък.
Приятно четене:
Kападокия, Турция
– втора част
Растителността в тези песъчливи скали е само лози и кайсии. Сещам се, че този плод – кайсията идва от Персия. Дали са правилни ученическите ми спомени, трябва да проверя.
Върнахме се в Ючхисар, там където сутринта падна мъглата и не успяхме да се изкачим. Сега пак се готвеше да вали. Беше малко след 16 часа и ние бяхме едни от последните посетители. Тук входът е 1.5 лири, за ученици и студенти безплатно. Крепостта се състои от две огромни скали, които византийци и отоманци са засели и използвали за укритие. Гледката от върха е величествена, но заваля пороен дъжд с гръмотевици и трябваше бързо да се спуснем надолу.
Доста поизмокрени се запътихме към небезизвестният оникс. Отново най-впечатлена беше малката ни дъщеря. Тя получи и резултата от демонстрацията – яйце от оникс. Като най-малката в групата, а и отговори на въпроса, коя е столицата на Турция. Бижутата в магазина към фабриката бяха прекрасни, но с космически цени за финансите на нашето семейство. Гостите бяха почерпени с кападокийско вино. Лично аз не опитах, защото и една глътка след този емоционален и уморителен ден би ме довършила. Мъжете от семейството не пропуснаха.
Фабриката се намира пред Долината на гълъбите. След дъжда слънцето се провираше между облаците и огряваше долината.
- Долината на гълъбите.В далечината крепостта Ючхисар.
На следващия ден на ред бяха подземните градове.
Tags: Каймакли, Кападокия, пътешествие, Турция, Ючхисар
юли
15
2008
Пътеписът, който ви представям днес ще ни разкаже за Кападокия – част от великолепието на азиатска Турция. Приятно четене:
Кападокия – земя на красивите коне
(от персийски)
Използвахме голямата почивка по майските празници, за осъществяване на една отколешна мечта – да посетим тази част от Турция, която някога е наричана Кападокия.
Цялото ни четиричленно семейство и групата тръгнахме по тъмно, защото ни предстоеше дълъг път до Анкара. Не бях пътувала между Истанбул и Анкара и разглеждайки картата реших, че ни престои пътуване с много завои. Учудена бях от пътното съоръжение – мостове, четири виадукта, и доста дълъг тунел, чудесна магистрала и никакви завои. Сравнението с България неусетно изплува, а бях се зарекла да не правя сравнения, да не се ядосвам, само да се наслаждавам на пътуването.
Вечерта пристигнахме в Анкара. Попаднахме в обичайното задръстване.
Рано сутринта се запътихме към музея на Анатолийските цивилизации. Цена 10 турски лири, намаление за студенти с ISIC – ако имат от билетите с по –ниска цена. Тази сутрин нямаха. Ще напиша за всички такси, защото на мен ми отне време да направя една приблизителна сметка, каква сума е необходима на семейството за тази цел.
Музей уютно уреден с много чувство за мярка. Точно когато се наситиш и обиколката е свършила. Това е моя поглед на човек неспециалист по история и археология. Когато след нас дойдоха много групи от ученици от различни възрастови групи и туристи разбрах защо екскурзовода толкова бързаше сутринта. Музеят е разположен в две стари сгради от 15 век, едната е била бедестен ( онази част от покрития пазар, където са съхранявали ценни стоки), а другата – керван сарай. Музеят показва забележителни артефакти от всички цивилизации, които са се установявали, развивали и загивали на територията на Анатолия.
Tags: Кападокия, пустиня, пътешествие, Турция
