Archive for the 'о.Гренада' Category

сеп. 30 2013

С катамаран из Карибско море (3): Меро и Гренада: о.Кариаку и Пясъчния остров

Продължаваме плаването из Карибско море заедно с Диана и нейния катамаран. Започнахме с  Остров Мартиника, о.Санта Лусия и о.Бекия, а после продължаихме със  Сейнт Винсент и Гренадини:  рифа Тобаго, о.Юниън и о.Меро.

Днес ще приключим с остров Меро и ще се прехвърлим на неуспялата в социалистическото стрителство Гренада – с островите Гренада, Кариаку и Пясъчния остров

Приятно четене:

 

 

С катамаран из Карибско море

част трета

Гренада: о. Гренада, о.Кариаку и Пясъчния остров (Sandy Island)

Mayreau, Grenada, Carriacou, Sandy Island

 

 

Ден 6:

На следващия ден имахме уговорка да тръгнем преди обяд за следващия остров. Но аз бях видяла на едни картички, че на тукашния остров има невероятен плаж, с много тънка пясъчна ивица, по която има няколко палми и морето се разбива от двете страни на плажа. Успях да убедя няколко ентусиаста, да станем в 7 сутринта и отидем, да видим това място. За което после всички ми благодаряха.

Плажът беше нереален

От едната му страна водата беше супер плитка, гладка, прозрачна и отново с онзи невероятен син цвят. Палмите бяха надвиснали над водата и буквално можехме да ходим по стъблата им. От другата страна беше каменисто, а морето мастилено синьо и неспокойно.

остров Меро – Карибски плаж

В края на плажната ивица островът отново се разширяваше и се превръщаше във високо хълмче с малка гора. С едно от момичетата отидохме да разгледаме и да погледнем този нереален плаж от високото. А гледката беше зашеметяваща – уж едно и също море, пък една тънка ивица плаж разделяше все едно два свята. От дясно морето беше кристално чисто, равно, прозрачно и синьо-зелено. От ляво беше бурно, зловещо и черно.

 

Карибски плаж

Толкова малка плажна ивица, а сякаш разделя два различни свята

Карибски плаж

Карибски плаж

Карибски плаж

 Направихме малко плаж, снимахме се с палмите и тръгнахме обратно към лодката. И потеглихме за един доста дълъг преход към един по-голям

остров Гренада,

и то за южната му част. Пътувахме цял ден, за щастие нямаше вълни и всички изпоналягахме по палубата да се печем. Естествено и изгоряхме. Морето отново беше пълно с летящи риби. Излитаха на ята от водата, летяха по 3-4 метра и се забиваха обратно във водата.

Остров Гренада

Остров Гренада

Остров Гренада

Остров Гренада

 

По тъмно пристигнахме в

Сейнт Джордж (St.Georges), столицата на Гренада

Докато плавахме, по крайбрежието отвсякъде се носеше музика, усещаше се как животът там на сушата кипи. Неописуемо усещане. Влязохме в заливчето и за първи път пристанахме на марина. Най-накрая малко цивилизация.

За тези, които не знаят какво е марина, това си е пристанище, където можеш, да заредиш с вода, ток, има бани и тоалетни, ресторантчета и всичко, което би било необходимо на плаващите туристи. Вече не беше нужно всеки да се съобразява с още 4-5 човека, за да свалят дингито, за да се отиде на сушата. Можехме да се изкъпем в истинска баня, а не да се блъскаме в стените на нашата половинметрова баня. Можехме да изразходим колкото си искаме количество вода, а не да се притесняваме, че ще изхабим водата на лодката. Можехме да си заредим телефоните и фотоапаратите на спокойствие, защото на лодката това беше адски трудно, особено имайки в предвид, че сме 11 човека и всеки има да зарежда минимум по един телефон и един фотоапарат, а единствения ток на лодката сами си го произвеждахме със соларни панели.

Забравих да спомена, че

в тази част на света контактите са като в Англия

(или Америка, не разбрах точно). И трябваше да се ползва адаптер за контактите, ако искахме да заредим в някое заведение на сушата. Ние имахме само един, но капитанът предвидливо беше взел и разклонител. И така с един адаптер успявахме да зареждаме по 3 устройства на веднъж. Бяхме супер смешни, как отивахме в някое заведение и молехме за ток. И след това изваждахме от една торба куп кабели, разклонител, лаптопи, телефони и т.н. На хората им ставаше лошо направо.

Сейнт Джордж, Гренада

St. Georges по тъмно

Отново си направихме барбекю с някаква невероятна риба-тон, която беше купена сутринта, докато ние бяхме на плаж и после тръгнахме, да обиколим малко града. Оказа се, че на следващия ден

ще се празнува денят на независимостта и ще има карнавал,

а хората няма да са на работа. Целият град беше украсен с шарени знаменца, хората бяха излязли на главната улица и от всякъде се чуваше музика. Къде си я пускаха, къде направо си свиреха на живо, хора танцуваха по улиците. Беше невероятно!

 

Ден 7:

На другата сутрин бяхме решили, да си тръгнем в 10 сутринта от острова и за това няколко човека се разбрахме, да станем в 6, за да разгледаме града и на светло. Три момичета успяхме да станем в 7 и тръгнахме на разходка. Слънцето вече беше изгряло, но градът още спеше. Нямаше никакви хора по улиците, но всичко беше много цветно и интересно.

Сейнт Джордж, Гренада

Заведение на марината

Сейнт Джордж, Гренада

St. Georges по светло

Сейнт Джордж, Гренада

St. Georges по светло

 

За съжаление бързахме, да се върнем до 8, заради уговорката да тръгнем рано сутринта и успяхме, да видим много малко от града. Но за наша изненада всички в лодката все още спяха.

След като капитанът стана, каза, че трябва да направим митница и не можем, да си тръгнем преди това. Една група тръгна да търси митницата, а останалите седнахме в барчето на марината, да чакаме, което много ни изнерви. Чакахме до обяд, когато след единодушно гласуване решихме да останем още 4-5 часа на острова.

Имахме няколко опции – да се разхождаме в града, да ходим на плаж или да си вземем екскурзия до дъждовната гора и някакви водопади. По-голямата част от групата предпочетохме

дъждовната гора

Тук е добре да спомена, че по тези острови хората работят всичко, за което ги помолиш; ако имаш нужда от нещо, хващаш първия срещнат и той ще ти помогне. И така, намерихме един човек, който ни качи всички в един бус и тръгнахме.

Първо минахме през града, за да го разгледаме на бързо, след това покрай стадиона и оттам навлязохме в гората. Шофьорът ни разказваше най-различни интересни неща. Оказа се, че населението се издържа предимно от подправки и туризъм. Но ураганите често нанасят сериозни поражения на насажденията и съсипват реколтата. По пътя ни показа къщи, които са били пострадали от ураганите и още не са възстановени.

Въпреки че карахме от доста време в планината, навсякъде имаше къщи, а хората бяха излязли в дворовете си и празнуваха Деня на независимостта. Имаше барбекюта дори на самия път, чуваше се музика, а хората празнуваха. На едно място бяха изкарали две огромни тонколони, обърнати към пътя, и някакви хора пееха на микрофон и се забавляваха. Дори ни поздравиха, докато минавахме покрай тях. По пътя шофьорът ни спираше от време на време, да ни показва различни дървета, като какао, индийско орехче, мангово дърво, евкалипт, бамбук и много други.

Гренада

Във вътрешността на острова

остров Гренада

Във вътрешността на острова

Забравих да спомена, че

движението на островите е обратно

на нашето, а улиците са страшно тесни и на места безумно стръмни. А по завоите шофьорите си сигнализираха за всеки случай, за да избегнат сблъсък. След около 2 часа стигнахме едно място, което беше

отправна точка за дъждовната гора и водопадите „Seven Sisters”

Предупредиха ни да си вземем пръчки, защото било много кално и хлъзгаво. Първоначално си мислехме, че ни взимат за префърцунени туристи, но след като навлязохме в гората установихме, че без пръчки нямаше да се справим. Това си беше реално истинска джунгла, с гигантски дървета и растения, много кал, а шумът на гората имаше съвсем различно звучене от тези в България – птиците бяха различни, дори потракването на клоните беше различно. Малко хора успяха да изминат разстоянието до водопадите, без да паднат поне един път.

 

В дъждовната гора на остров Гренада

В дъждовната гора

В крайна сметка след 30-40 мин борба с джунглата, успяхме да стигнем водопадите, целите покрити в кал. А там ни чакаше поредната шокираща картинка:

беше пълно с народ –

местни хора, празнуващи деня на независимостта. Имаше барбекюта, палатки, варяха се странни манджи в едни огромни тенджери, момичета месеха тесто, ей така – направо на камъните. А по водопада се катереха момчета и се мятаха от 20 метра височина. След като се окопитихме в ситуацията, влязохме да се изкъпем под водопадите и тръгнахме на обратно.

Водопадите Седем сестри (Seven Sisters) – остров Гренада

Водопадите Seven Sisters

В дъждовната гора на остров Гренада

В дъждовната гора. Това отсреща е бамбук

 

Шофьорът ни чакаше и ни закара на едно място, където можеше да видим много маймуни. Там по принцип водеха туристи и маймуните си знаеха, че могат, да се докопат до храна и не ги беше страх от хората. Беше страхотно да се докоснем в буквалния смисъл до маймуни в естествената им среда.

 

Маймуна – остров Гренада

Маймуните идваха спокойно при хората, да чакат, някой да им хвърли нещо за хапване

Ден на независимостта – остров Гренада

Знаменцата за деня на независимостта, с които беше украсен целия град, та дори и извън него

 

След това се върнахме в града. Помолихме да спрем само за 5 мин някъде, за да си купим нещо за хапване, преди да се върнем на лодката. И тогава на улицата изведнъж се появи

парад

– групи от хора с различни военни униформи, строени по групи и маршируващи в колона. Всяка рота си имаше специфична униформа, а накрая имаше дори и деца. И всичко това се случи на улицата, където случайно спряхме за мин. Невероятен късмет.

Ден на независимостта – остров Гренада

Военния парад

Вече ставаше 6ч., а ние отдавна трябваше да се връщаме на лодката, за да потеглим към следващата дестинация. Гренада беше последният ни остров в посока юг, и сега за първи път тръгвахме на север. Т.е. обърнахме посоката, което означаваше, че вече се връщаме.

Последваха 6 часа плаване на мотор, защото нямаше никакъв вятър и късно през нощта стигнахме на

остров Кариаку

 

Ден 8:

Сутринта решихме, че ни е време най-накрая, да направим един ден плаж, ама истински, на сушата, с пясък и т.н. Тръгнахме с катамарана да търсим плаж на остров Кариаку. За наша изненада

попаднахме на най-страхотния мини остров

Много е трудно да се опише, но беше дълъг около 500 метра примерно, и широк не повече от 50.

Пясъчния остров (Sandy Island) - Гренада

Sandy Island

Преди време там е имало само пясък и за това са го кръстили

 

Paseo del mar 1, Гренада

 

Пясъчния остров (Sandy Island)

Островът бил застрашен от безвъзвратно заливане от океана и за това била направена нещо като дига от корали и камъни от едната страна. И така сега по дължината на острова от едната страна е каменисто, а от другата е бял ситен като брашно пясък с много плитко море. На самия остров се бяха образували като мини басейнчета/езерца, заради водата, която прехвърля натрупаните камъни, но не и целия остров. Едното басейнче ставаше за къпане, беше супер плитко и водата много по-топла, отколкото в морето.

Пясъчния остров (Sandy Island) - Гренада

От ляво е море, от дясно е мини езерце и от зад е пак море

Пясъчния остров (Sandy Island) - Гренада

Самият остров даже се беше раззеленил, имаше много палми и храсти, които правеха така необходимата сянка. Ние обаче не се възползвахме и всички пак изгоряхме.

Пясъчния остров (Sandy Island) - Гренада

Малка пауза за позьорски снимки 🙂 Сигурно имаме снимки с всички палми по островите. Всеки път им се радвахме все едно виждаме за първи път

Късния следобед си тръгнахме от това райско местенце, което беше като извадено от картичка. Пристанахме

отново на остров Кариаку,

при едно селце.

остров Кариаку, Гренада

Остров Кариаку

 

В този ден започваше карнавалът на острова

Мисля, че до сега не съм споменала, че бяхме нацелили такъв период от годината, когато по всички острови в региона се провеждаше годишния карнавал, който продължава по няколко дни. Ние съвсем неволно бяхме хванали точно този период, страхотен късмет. Улиците бяха пълни с хора, супер шарени и с интересни коси. Харесахме си едно ресторантче с гледка към морето и хапнахме риба там.

Карибски долари

Карибски долари

Аз отново бях взела чантата със зарядните, удължителя, фотоапарати, телефони… На човека в ресторанта му стана лошо, като ме видя. След като заредихме всички батерии и хапнахме и пийнахме, потеглихме към стадиона, където трябваше да се проведе карнавалът.

Но преди това се разходихме по малките улички и баровете там. Пред едно от заведенията срещнахме двама маскирани, които носеха странно куфарче. Изведнъж от него извадиха жива змия, размахаха я, всички се разпищяхме и пак си я прибраха. След това видяхме на улицата едни жени, които плетяха косите на разни мъже и жени на ситни негърски плитки. Аз и още едно момиче се престрашихме да си направим и си намерихме по една местна „фризьорка“ на улицата.

Фризьорка

И като се започна едно скубане, едно дърпане, страшни болки и то насред улицата в прахта и пясъка. Това продължи близо час, след което оцелелите ходихме да пробваме

местния специалитет „свинска опашка“

на скара. Около стадиона беше пълно със скари, които предлагаха главно пилешки бутчета и пържени картофки.

Картинката е същата както в България, с разликата че в БГ се пекат кебапчета и кюфтета, а тук –  пиле и свински опашки. След като се смесихме с тълпата и хапнахме, се запътихме към входа на стадиона

да видим карнавала

А това, което видяхме там, не може да се сравни с нищо, което съм виждала до сега из моите пътешествия. Хората бяха страшно весели и всички развяваха някакви странни дълги знамена. Имаше изготвена програма за цялата нощ, но това, на което ние попаднахме, беше малко от концерта, на който изпълнителките бяха огромни и в същото време много разголени.

След това започна конкурсът „Мис Кариаку“

на който участваха 5-6 момичета, като всички без една бяха от категорията на гореспоменатата певица. Но това не им пречеше да са със страхотно самочувствие и да излъчват увереност и лъчезарност.

 

Кариаку (Carriacou), Гренада

Конкурс за Мис Кариаку

Усещането на стадиона беше невероятно, супер приповдигнато и весело, хората танцуваха, викаха, радваха се.

Още един уникален карибски ден.

 

Очаквайте продължението

Автор: Диана Чавдарова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Карибско море – на картата:

 За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе

6 коментара

май 11 2011

Из Карибско (Караибско) море (1): Барбадос, Санта Лучия, Антигуа, Доминиканската република, Тортола, Каймани, холандските Антили (Аруба, Бонере и Кюрасао), Сейнт Китс и Невис, Гренада

Днешният пътепис ще открие нов регион от света за нашия сайт – островите на Карибско море. Водач ще ни бъде Мария. Приятно четене:

Из Карибско (Караибско) море

част първа:

Барбадос, Санта Лучия, Антигуа, Доминиканската република, Тортола, Каймани, холандските Антили (Аруба, Бонере и Кюрасао), Сейнт Китс и Невис, Гренада

Като на всяка отличничка от недалечните соц. времена, като чуя Кариби, изникваха образи на Куба – някакъв остров и Фидел на него, пури, ром и захарна тръстика. В добавка щъкаха пирати в снежнобели ризи с жабо, саби и превръзки на очите.

Холандски Антили

Карибите – тайнствени далечни острови, аморфна маса от тропическо слънце, палми и дайкири. . .

Като всеки пишман – пътешественик и аз никога не си правя труда предварително да разбера къде отивам. За мен от значение е емоцията от срещата с непознатото. Доста от фактите за този район на света научих след прибирането си в България, но пък мисля, че щяхме да се дублираме с Уикипедия, от което тя само ще загуби. Тръгваме нанякъде, по–точно към

морето, което се намира между Северна и Южна Америка

Пътуването из него ще бъде на „Черната перла“ и съм си приготвила три кърпи за глава и обица на дясното ухо. Избираме като отправна точка Барбадос. Полетите от Европа са през около 15 минути, но избираме най – евтиния варинт – пътуваме с нискотарифните. Да, ама те са 2 пъти седмично и така се озоваваме на острова за цели 5 дни, докато дойде времето да видим „Черната перла“ на хоризонта.

Барбадос

Барбадос

Барбадос – малката Англия

Езикът, маниерите и цените са английски, купонът – карибски. На рецепцията на хотела долавям тихо изстрелян и колебливо зададен въпрос – А, откуда пришли? Из России? Оказва се, че момичето е литовка, омъжена за Дейвид, който организира еднодневни екскурзии из острова със собствен автобус.

Барбадос

Барбадос е разделен на окръзи с център католическа църква, които са кръстени на светци. Столицата Бриджтаун и прилежащото гъмжило от хотели са локализирани в St.Michael. Възползвайки се от любезната покана на Дейвид, се включваме в екскурзията му и обикаляме из плантации захарна тръстика, маймунска гора – аз видях една маймуна, източното крайбрежие, където Атлантика е доста неспокоен и изрязал причудливо скалите в плашещи и уродливи форми. Източният бряг е раят за сърфистите, западният е рай за кашкавалените туристи, които търсят шезлонга и езерно спокойните води на морето.

Барбадос

Наситени от разкази за местните църкви – 16 на брой – като прекрасна дестинация за сватбата ви, разказите за нощния живот около Ойстинс/на юг/, рибния пазар и центъра на столицата с Парламента, чиято сграда ми напомни ранната архитектура на Златни пясъци, първооткривателски тръгваме по крайбрежното шосе да потърсим суперите с леденостудени бири и пощенски клон. Или е жега непоносима с бланширащо слънце, или руква дъжд и Дядо излива кофите с вода върху нас. Пазарчета, сергийки, Пица „Хът“, италианско ресторантче, бръснарница, обществена пералня. . . и изведнъж – капанче на плажа, директно пренесено от Приморско. Вторачваме се в менюто , зажаднели за нещо по – различно от бъргър, и. . . Шопска салата! Не, не е възможно – пак четем, но шопската си стои написана там, а в обяснението е допълнено – бългериън стайл. Скачаме веднага до бара, разпитваме кой – какво и се оказва, че собствениците са българи. Радост, носталгия, домашен уют и , разбира се, шопска на корем!

Можете спокойно да обиколите Барбадос с градски транспорт,

билетите се купуват от водача. Всички автобуси тръгват от автогарата в центъра на Бриджтаун.

Бонере – Холандски Антили

Санта Лучия, Антигуа, Доминиканската република, Тортола, Кайманите и холандските Антили – Аруба, Бонере и Кюрасао

– са повече картички, отколкото емоция – програмата ни е еднаква – плаж – пясъкът е ситно – бял, смлян до брашно, но има и чакълести, тесни, стръмни. . . карибците изобщо не подозират, че нямат плажове като на Албена. Разликата между тези острови е в стандарта, колкото по – дълго са били нечии протекторат и колкото по – късно са получили своята независимост, толкова по – богати и спокойни са. Интернет – кафенета има на всяка крачка, кафето не е скъпо. Единственото неприятно е при тегленето кеш от банкомат, че се изсипват източнокарибски долари, които винаги се превръщат в изостанали дребни суми и с които можеш да си купиш поредния сувенир , произведен в някой южнокитайска провинция.

Тортола – Британски вирджински острови

Тортола

Семана бей, Доминикана

Семана бей, Доминикана

Ямайка

за мен си остана мит и легенда. При слизането на пристанището ни посрещнаха заграждения от жива тел с височина 3 метра, войници с каски, бронежилетки и узи – та. Извозването на туристите се извършваше под техен контрол, с оторизирани таксита. . . Всичко това ми вгорчи много бързо трепета от очакването. Стоях мълчаливо и наблюдавах петнайсетина минути, а в мозъка ми на успореден екран се завъртяха кадри от Гуантанамо. Въздъхнах и отказах да „опитам“ Ямайка. Просто нямаше да е истинско.

Гранада

Гранада

Но пък

Гренада е друга бира

Около 20 – годишното военно присъствие след епохата на Нориега доста силно е притеснило местните въжделения за добър туристически бизнес като на съседна Аруба и затова гренадците дават всичко от себе си, с цялата си душа и сърце, и много мускули работят , за да се развият като желани домакини. И успяват – тихо, спокойно, любезност, искреност, уважение и пиетет към Негово Величество Туриста. Знам, че скоро ще им мине, но ги видях естествени и така спечелиха симпатиите ми. По крайбрежието на Гренада има доста, почти девствени плажчета, удобни за барбекю или просто лениво излежаване, а е и по – евтинко.

Санта Лучия

Санта Лучия

В Сейнт Кийтс/Сейнт Китс и Невис/

на първо виждане няма почти нищо интересно – стар град – в центъра – катедрала, парламент, градски парк, библиотека и интернет – кафе. Но на втори поглед е Любов!

Аруба

Аруба

За Сейнт Китс и Аруба ще ви разкажа в следващата серия. До скоро!

Очаквайте продължението

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

One response so far

Switch to mobile version