Archive for the 'Гренада' Category

окт. 07 2013

С катамаран из Карибско море (4): Карибски пирати на о.Сейнт Винсент

Продължаваме плаването из Карибско море заедно с Диана и нейния катамаран. Започнахме с  Остров Мартиника, о.Санта Лусия и о.Бекия, продължаихме със  Сейнт Винсент и Гренадини:  рифа Тобаго, о.Юниън и о.Меро, а за последно обиколихме Гренада – с островите Гренада, Кариаку и Пясъчния остров

Днес ще продължим към остров Сейнт Винсент и залива Порт Роял на световноизвестните Карибските пирати

Приятно четене:

 

С катамаран из Карибско море

част четвърта

Карибски пирати на о.Сейнт Винсент

 

Ден 9:

Сутринта трябваше да станем рано, за да се върнем до острова, да напазаруваме от някой магазин и да направим митницата. Градът отдавна се беше събудил и вече кипеше от живот, а отвсякъде дънеше музика.

Остров Кариаку, Гренада

С дингито до брега

Остров Кариаку, Гренада

На зеленчуковия пазар. Сградата отзад е автогара. Паркинг за автобусите не видяхме, може би сергиите бяха разположени на него, защото автобусите влизаха и излизаха буквално между сергиите.

Остров Кариаку, Гренада

Честа гледка из градовете

Остров Кариаку, Гренада

Да покажем новите прически 🙂 Оказаха се много удобни, сутрин ставахме с готови прически, не се налагаше, да се решим, връзваме и т.н. Изкарахме с тях до последния ден. Лошото беше, че ни изгоря кожата на главата и след няколко дни се обелихме.

2 часа по-късно потеглихме за един по-дълъг и по-опасен преход към

остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

 

За щастие имахме късмет с хубаво време. Освен това през целия път се разминавахме и заобикаляхме от далече многото шквалове, които се образуваха. Това са силни ветрове, които отдалече приличат на торнадо и никак не е препоръчително, да влизаме в периметъра му.

остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Пореден залез

Вечерта в 20ч, пристанахме в едно заливче на остров St. Vincent. Името му е

Wallilabou

На това място са снимани части от филма „Карибски пирати“, а името на заливчето във филма е „Port Royal“

Wallilabou Bay, Saint Patrick, VC

 

За вечеря решихме, да сготвим паста. Но сладката вода ни беше вече на привършване и ние решихме, да я сготвим със солена от морето, понеже така или иначе трябваше, да се сложи сол. За съжаление се получи най-соленото нещо, което човек може, да си представи и се наложи, да я мием със сладка вода. Това спаси положението, но все пак не успяхме, да я изядем всичката и остана половин тенджера.

 

Ден 10:

Рано сутринта свалихме дингито и отидохме на сушата.

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Рано сутринта, гледка от катамарана към залива

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Гледка от залива към катамарана и една скала, която също е снимана в „Карибски Пирати“ – в началото на първата част на филма, на нея висяха обесени пирати.

Вече бяхме информирани, че там

декорите от филма са оставени

непокътнати за атракция и привличане на туристи. Беше страшно интересно. Още от кея ни посрещна една голяма статуя на пират, загатващ за мястото, на което се намираме.

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

След това започваше улица, която вървеше успоредно на брега, а по нея бяха наредени топове, сандъци и бесилки.

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

От другата страна на улицата имаше постройки, на които бяха подпрени отворени ковчези.

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

В  една от постройките влязохме в помещение, където бяха оставени различни предмети от филма. Стените бяха облепени със снимки от снимачната площадка, снимки от филма, снимки на героите, включително и цялата програма по заснемането на филма.

Аз съм голям фен на „Карибски пирати“

и това място много ме впечатли.

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Автографи на всички участници във филма. Този в средата, в черепа е на Джони Деп.

 

Една от постройките там я бяха направили на бар. От тавана висяха черепи, пиратски знамена и изкуствени паяжини, а за маси служеха ковчези. Навсякъде беше пълно с раци и гущери, ама по много. А пясъкът беше супер ситен, но черен! Никога не бях предполагала, че може да съществува черен пясък (това ми напомня, че Sandy Island имаше места и с розов пясък).

 

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Направихме си разходка из декорите, поснимахме и отидохме до края на плажа, където беше единствената жилищна къща. Това беше къщата на Бобо. Той ни видя, че се разхождаме и излезе да се запознае с нас. Разказа ни как по време на снимките на филма неговата къща била превърната в лечебница, за да може при инциденти, да има къде, да лекуват артистите. Бобо предложи, да ни покаже някакви водопади, който били на близо.

остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

По пътя към водопадите. Бобо е този с белите дрехи, а другият е негов приятел, който срещнахме

Успяхме за пореден път –

да ядем банани от дърво и да пием от кокосов орех

В такива моменти се замисляхме, как едно време банани имаше само по Коледа и бяха нещо страшно екзотично и интересно, а сега си ги късахме от дърветата. Водопадите не бяха нищо интересно и бързо си тръгнахме обратно. Попитахме Бобо дали иска да му дадем пастата от предната вечер и той много се зарадва. Поискахме му съд в която да я сипем, а той ни даде някаква гигантска кратуна. След това ние се върнахме на катамарана, а Бобо доплува с кануто си, за да си вземе обещаната паста. Аз му дадох и едно шишенце ракия, на която също много се зарадва.

остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Снощната паста в кратуната на Бобо

остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Бобо след като е опитал ракията :)

По обяд отново потеглихме,

това трябваше да е най-рисковия ни преход

за цялото плаване, поради това, че ще сме в открития океан и нещо свързано с ветровете. Но отново извадихме страшен късмет и всичко мина леко и безпроблемно. А в морето срещнахме акули, малки делфини и една гигантска змия, който се доближи за секунди и изчезна. Бяхме се запътили към Двата Питона, където бяхме преди няколко дни, но този път целта ни беше, да пристанем между самите питони.

 

Двата Питона, Санта Лусия

 

Според упътванията там трябваше да има един гъзарски хотел, страхотен плаж и едно-две ресторантчета. Още бяхме много далече от сушата, когато един welcome boy ни посрещна и

предложи да ни изпроводи до Суфриер

Обяснявайки му, че нашата цел е съвсем друга, той започна, да ни обяснява, че там, където сме се запътили няма свободни бочки (мъртви котви, за които да се вържем) и нямало смисъл, да ходим. Но ние решихме, да поемем риска. Тогава момчето изчезна. Но за наша изненада пак се върна след известно време и каза, че ни е намерил бочка и да го следваме. От далече се виждаше, че на брега наистина май има някакъв ресторант, със запалени огньове на плажа, изглеждаше доста шикозен. Но момчето ни закара в другия край на заливчето и започна, да ни обяснява, че тук нямало ресторанти и той можел, да ни закара в Суфриер на вечеря с негова лодка. В същото време на огромната яхта до нас настана някаква суматоха, екипажът почнаха, да обикалят, да гледат към нас, да звънят някакви телефони и да ни святкат с фенерче. След като момчето отиде, да види за какво е цялата тази работа, се оказа, че не можело, да спираме тук. Така и не разбрахме защо, но се наложи, да се преместим.

Така разбрахме, че все пак има повече свободни бочки, а не нито една, както по-рано ни излъга момчето. Определено това дете нещо ни баламосваше и искаше по всякакъв начин, да ни заведе в селото. Ние обаче отново решихме, да се убедим сами в думите му, свалихме дингито и няколко човека се запътихме към мястото с горящите факли, да търсим ресторант. Както вече казах, това беше доста далече и ни отне известно време. Оказа се, че

мястото с факлите наистина беше ресторант,

но супер изискан, на входа от към плажа имаше хостеса, а клиентите бяха с костюми и вечерни рокли. Може да си представите, как ни изгледаха всички с нашите „тоалети“. Решихме все пак да прегледаме менюто, за да може, да вземем решение, какво ще правим с вечерята. Цените бяха от 40 евро нагоре… Оставихме хората да си вечерят, а ние се запътихме, да обиколим наоколо и да потърсим друг ресторант. Оказа се, че ресторантът с факлите е част от огромен хотел с къщички със собствени дворчета и басейнчета и огромен парк с градини, палми, цветя, шезлонги, люлки и т.н. На много места в градината имаше сепарета със запалени огньове пред тях, а нямаше жив човек.

Определено

освен хотела, в този залив нямаше нищо друго

и се обадихме по радиостанцията, да съобщим на останалите. А те от своя страна поръчаха на момчето, да ни донесе вечеря от Суфриер. Това беше последната оферта на детето, която този път приехме. След по-малко от час имахме голяма тава с гигантски парчета опечена риба тон и едно супер мазно бурканче, обвито със смачкано найлоново пликче, пълно със съмнителна не еднообразна смес. Това се оказа някакъв невероятен сос, който ни бяха пратили от ресторанта за рибата. Това беше една от най-вкусните ни вечери до сега.

Карибска вечеря

 

Очаквайте продължението

Автор: Диана Чавдарова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Караибско (Карибско) море – на картата:

 Караибско (Карибско) море

8 коментара

сеп. 30 2013

С катамаран из Карибско море (3): Меро и Гренада: о.Кариаку и Пясъчния остров

Продължаваме плаването из Карибско море заедно с Диана и нейния катамаран. Започнахме с  Остров Мартиника, о.Санта Лусия и о.Бекия, а после продължаихме със  Сейнт Винсент и Гренадини:  рифа Тобаго, о.Юниън и о.Меро.

Днес ще приключим с остров Меро и ще се прехвърлим на неуспялата в социалистическото стрителство Гренада – с островите Гренада, Кариаку и Пясъчния остров

Приятно четене:

 

 

С катамаран из Карибско море

част трета

Гренада: о. Гренада, о.Кариаку и Пясъчния остров (Sandy Island)

Mayreau, Grenada, Carriacou, Sandy Island

 

 

Ден 6:

На следващия ден имахме уговорка да тръгнем преди обяд за следващия остров. Но аз бях видяла на едни картички, че на тукашния остров има невероятен плаж, с много тънка пясъчна ивица, по която има няколко палми и морето се разбива от двете страни на плажа. Успях да убедя няколко ентусиаста, да станем в 7 сутринта и отидем, да видим това място. За което после всички ми благодаряха.

Плажът беше нереален

От едната му страна водата беше супер плитка, гладка, прозрачна и отново с онзи невероятен син цвят. Палмите бяха надвиснали над водата и буквално можехме да ходим по стъблата им. От другата страна беше каменисто, а морето мастилено синьо и неспокойно.

остров Меро – Карибски плаж

В края на плажната ивица островът отново се разширяваше и се превръщаше във високо хълмче с малка гора. С едно от момичетата отидохме да разгледаме и да погледнем този нереален плаж от високото. А гледката беше зашеметяваща – уж едно и също море, пък една тънка ивица плаж разделяше все едно два свята. От дясно морето беше кристално чисто, равно, прозрачно и синьо-зелено. От ляво беше бурно, зловещо и черно.

 

Карибски плаж

Толкова малка плажна ивица, а сякаш разделя два различни свята

Карибски плаж

Карибски плаж

Карибски плаж

 Направихме малко плаж, снимахме се с палмите и тръгнахме обратно към лодката. И потеглихме за един доста дълъг преход към един по-голям

остров Гренада,

и то за южната му част. Пътувахме цял ден, за щастие нямаше вълни и всички изпоналягахме по палубата да се печем. Естествено и изгоряхме. Морето отново беше пълно с летящи риби. Излитаха на ята от водата, летяха по 3-4 метра и се забиваха обратно във водата.

Остров Гренада

Остров Гренада

Остров Гренада

Остров Гренада

 

По тъмно пристигнахме в

Сейнт Джордж (St.Georges), столицата на Гренада

Докато плавахме, по крайбрежието отвсякъде се носеше музика, усещаше се как животът там на сушата кипи. Неописуемо усещане. Влязохме в заливчето и за първи път пристанахме на марина. Най-накрая малко цивилизация.

За тези, които не знаят какво е марина, това си е пристанище, където можеш, да заредиш с вода, ток, има бани и тоалетни, ресторантчета и всичко, което би било необходимо на плаващите туристи. Вече не беше нужно всеки да се съобразява с още 4-5 човека, за да свалят дингито, за да се отиде на сушата. Можехме да се изкъпем в истинска баня, а не да се блъскаме в стените на нашата половинметрова баня. Можехме да изразходим колкото си искаме количество вода, а не да се притесняваме, че ще изхабим водата на лодката. Можехме да си заредим телефоните и фотоапаратите на спокойствие, защото на лодката това беше адски трудно, особено имайки в предвид, че сме 11 човека и всеки има да зарежда минимум по един телефон и един фотоапарат, а единствения ток на лодката сами си го произвеждахме със соларни панели.

Забравих да спомена, че

в тази част на света контактите са като в Англия

(или Америка, не разбрах точно). И трябваше да се ползва адаптер за контактите, ако искахме да заредим в някое заведение на сушата. Ние имахме само един, но капитанът предвидливо беше взел и разклонител. И така с един адаптер успявахме да зареждаме по 3 устройства на веднъж. Бяхме супер смешни, как отивахме в някое заведение и молехме за ток. И след това изваждахме от една торба куп кабели, разклонител, лаптопи, телефони и т.н. На хората им ставаше лошо направо.

Сейнт Джордж, Гренада

St. Georges по тъмно

Отново си направихме барбекю с някаква невероятна риба-тон, която беше купена сутринта, докато ние бяхме на плаж и после тръгнахме, да обиколим малко града. Оказа се, че на следващия ден

ще се празнува денят на независимостта и ще има карнавал,

а хората няма да са на работа. Целият град беше украсен с шарени знаменца, хората бяха излязли на главната улица и от всякъде се чуваше музика. Къде си я пускаха, къде направо си свиреха на живо, хора танцуваха по улиците. Беше невероятно!

 

Ден 7:

На другата сутрин бяхме решили, да си тръгнем в 10 сутринта от острова и за това няколко човека се разбрахме, да станем в 6, за да разгледаме града и на светло. Три момичета успяхме да станем в 7 и тръгнахме на разходка. Слънцето вече беше изгряло, но градът още спеше. Нямаше никакви хора по улиците, но всичко беше много цветно и интересно.

Сейнт Джордж, Гренада

Заведение на марината

Сейнт Джордж, Гренада

St. Georges по светло

Сейнт Джордж, Гренада

St. Georges по светло

 

За съжаление бързахме, да се върнем до 8, заради уговорката да тръгнем рано сутринта и успяхме, да видим много малко от града. Но за наша изненада всички в лодката все още спяха.

След като капитанът стана, каза, че трябва да направим митница и не можем, да си тръгнем преди това. Една група тръгна да търси митницата, а останалите седнахме в барчето на марината, да чакаме, което много ни изнерви. Чакахме до обяд, когато след единодушно гласуване решихме да останем още 4-5 часа на острова.

Имахме няколко опции – да се разхождаме в града, да ходим на плаж или да си вземем екскурзия до дъждовната гора и някакви водопади. По-голямата част от групата предпочетохме

дъждовната гора

Тук е добре да спомена, че по тези острови хората работят всичко, за което ги помолиш; ако имаш нужда от нещо, хващаш първия срещнат и той ще ти помогне. И така, намерихме един човек, който ни качи всички в един бус и тръгнахме.

Първо минахме през града, за да го разгледаме на бързо, след това покрай стадиона и оттам навлязохме в гората. Шофьорът ни разказваше най-различни интересни неща. Оказа се, че населението се издържа предимно от подправки и туризъм. Но ураганите често нанасят сериозни поражения на насажденията и съсипват реколтата. По пътя ни показа къщи, които са били пострадали от ураганите и още не са възстановени.

Въпреки че карахме от доста време в планината, навсякъде имаше къщи, а хората бяха излязли в дворовете си и празнуваха Деня на независимостта. Имаше барбекюта дори на самия път, чуваше се музика, а хората празнуваха. На едно място бяха изкарали две огромни тонколони, обърнати към пътя, и някакви хора пееха на микрофон и се забавляваха. Дори ни поздравиха, докато минавахме покрай тях. По пътя шофьорът ни спираше от време на време, да ни показва различни дървета, като какао, индийско орехче, мангово дърво, евкалипт, бамбук и много други.

Гренада

Във вътрешността на острова

остров Гренада

Във вътрешността на острова

Забравих да спомена, че

движението на островите е обратно

на нашето, а улиците са страшно тесни и на места безумно стръмни. А по завоите шофьорите си сигнализираха за всеки случай, за да избегнат сблъсък. След около 2 часа стигнахме едно място, което беше

отправна точка за дъждовната гора и водопадите „Seven Sisters”

Предупредиха ни да си вземем пръчки, защото било много кално и хлъзгаво. Първоначално си мислехме, че ни взимат за префърцунени туристи, но след като навлязохме в гората установихме, че без пръчки нямаше да се справим. Това си беше реално истинска джунгла, с гигантски дървета и растения, много кал, а шумът на гората имаше съвсем различно звучене от тези в България – птиците бяха различни, дори потракването на клоните беше различно. Малко хора успяха да изминат разстоянието до водопадите, без да паднат поне един път.

 

В дъждовната гора на остров Гренада

В дъждовната гора

В крайна сметка след 30-40 мин борба с джунглата, успяхме да стигнем водопадите, целите покрити в кал. А там ни чакаше поредната шокираща картинка:

беше пълно с народ –

местни хора, празнуващи деня на независимостта. Имаше барбекюта, палатки, варяха се странни манджи в едни огромни тенджери, момичета месеха тесто, ей така – направо на камъните. А по водопада се катереха момчета и се мятаха от 20 метра височина. След като се окопитихме в ситуацията, влязохме да се изкъпем под водопадите и тръгнахме на обратно.

Водопадите Седем сестри (Seven Sisters) – остров Гренада

Водопадите Seven Sisters

В дъждовната гора на остров Гренада

В дъждовната гора. Това отсреща е бамбук

 

Шофьорът ни чакаше и ни закара на едно място, където можеше да видим много маймуни. Там по принцип водеха туристи и маймуните си знаеха, че могат, да се докопат до храна и не ги беше страх от хората. Беше страхотно да се докоснем в буквалния смисъл до маймуни в естествената им среда.

 

Маймуна – остров Гренада

Маймуните идваха спокойно при хората, да чакат, някой да им хвърли нещо за хапване

Ден на независимостта – остров Гренада

Знаменцата за деня на независимостта, с които беше украсен целия град, та дори и извън него

 

След това се върнахме в града. Помолихме да спрем само за 5 мин някъде, за да си купим нещо за хапване, преди да се върнем на лодката. И тогава на улицата изведнъж се появи

парад

– групи от хора с различни военни униформи, строени по групи и маршируващи в колона. Всяка рота си имаше специфична униформа, а накрая имаше дори и деца. И всичко това се случи на улицата, където случайно спряхме за мин. Невероятен късмет.

Ден на независимостта – остров Гренада

Военния парад

Вече ставаше 6ч., а ние отдавна трябваше да се връщаме на лодката, за да потеглим към следващата дестинация. Гренада беше последният ни остров в посока юг, и сега за първи път тръгвахме на север. Т.е. обърнахме посоката, което означаваше, че вече се връщаме.

Последваха 6 часа плаване на мотор, защото нямаше никакъв вятър и късно през нощта стигнахме на

остров Кариаку

 

Ден 8:

Сутринта решихме, че ни е време най-накрая, да направим един ден плаж, ама истински, на сушата, с пясък и т.н. Тръгнахме с катамарана да търсим плаж на остров Кариаку. За наша изненада

попаднахме на най-страхотния мини остров

Много е трудно да се опише, но беше дълъг около 500 метра примерно, и широк не повече от 50.

Пясъчния остров (Sandy Island) - Гренада

Sandy Island

Преди време там е имало само пясък и за това са го кръстили

 

Paseo del mar 1, Гренада

 

Пясъчния остров (Sandy Island)

Островът бил застрашен от безвъзвратно заливане от океана и за това била направена нещо като дига от корали и камъни от едната страна. И така сега по дължината на острова от едната страна е каменисто, а от другата е бял ситен като брашно пясък с много плитко море. На самия остров се бяха образували като мини басейнчета/езерца, заради водата, която прехвърля натрупаните камъни, но не и целия остров. Едното басейнче ставаше за къпане, беше супер плитко и водата много по-топла, отколкото в морето.

Пясъчния остров (Sandy Island) - Гренада

От ляво е море, от дясно е мини езерце и от зад е пак море

Пясъчния остров (Sandy Island) - Гренада

Самият остров даже се беше раззеленил, имаше много палми и храсти, които правеха така необходимата сянка. Ние обаче не се възползвахме и всички пак изгоряхме.

Пясъчния остров (Sandy Island) - Гренада

Малка пауза за позьорски снимки 🙂 Сигурно имаме снимки с всички палми по островите. Всеки път им се радвахме все едно виждаме за първи път

Късния следобед си тръгнахме от това райско местенце, което беше като извадено от картичка. Пристанахме

отново на остров Кариаку,

при едно селце.

остров Кариаку, Гренада

Остров Кариаку

 

В този ден започваше карнавалът на острова

Мисля, че до сега не съм споменала, че бяхме нацелили такъв период от годината, когато по всички острови в региона се провеждаше годишния карнавал, който продължава по няколко дни. Ние съвсем неволно бяхме хванали точно този период, страхотен късмет. Улиците бяха пълни с хора, супер шарени и с интересни коси. Харесахме си едно ресторантче с гледка към морето и хапнахме риба там.

Карибски долари

Карибски долари

Аз отново бях взела чантата със зарядните, удължителя, фотоапарати, телефони… На човека в ресторанта му стана лошо, като ме видя. След като заредихме всички батерии и хапнахме и пийнахме, потеглихме към стадиона, където трябваше да се проведе карнавалът.

Но преди това се разходихме по малките улички и баровете там. Пред едно от заведенията срещнахме двама маскирани, които носеха странно куфарче. Изведнъж от него извадиха жива змия, размахаха я, всички се разпищяхме и пак си я прибраха. След това видяхме на улицата едни жени, които плетяха косите на разни мъже и жени на ситни негърски плитки. Аз и още едно момиче се престрашихме да си направим и си намерихме по една местна „фризьорка“ на улицата.

Фризьорка

И като се започна едно скубане, едно дърпане, страшни болки и то насред улицата в прахта и пясъка. Това продължи близо час, след което оцелелите ходихме да пробваме

местния специалитет „свинска опашка“

на скара. Около стадиона беше пълно със скари, които предлагаха главно пилешки бутчета и пържени картофки.

Картинката е същата както в България, с разликата че в БГ се пекат кебапчета и кюфтета, а тук –  пиле и свински опашки. След като се смесихме с тълпата и хапнахме, се запътихме към входа на стадиона

да видим карнавала

А това, което видяхме там, не може да се сравни с нищо, което съм виждала до сега из моите пътешествия. Хората бяха страшно весели и всички развяваха някакви странни дълги знамена. Имаше изготвена програма за цялата нощ, но това, на което ние попаднахме, беше малко от концерта, на който изпълнителките бяха огромни и в същото време много разголени.

След това започна конкурсът „Мис Кариаку“

на който участваха 5-6 момичета, като всички без една бяха от категорията на гореспоменатата певица. Но това не им пречеше да са със страхотно самочувствие и да излъчват увереност и лъчезарност.

 

Кариаку (Carriacou), Гренада

Конкурс за Мис Кариаку

Усещането на стадиона беше невероятно, супер приповдигнато и весело, хората танцуваха, викаха, радваха се.

Още един уникален карибски ден.

 

Очаквайте продължението

Автор: Диана Чавдарова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Карибско море – на картата:

 За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе

6 коментара

Switch to mobile version