Категория: Литва

1

До Финландия на Голф (6): През Литва, Латвия и Естония

Започваме връщането от Финландия с Голфа на Иван. Започнахме с Румъния и Лвов в Украйна, продължихме през Белорусия, минахме през Москва, Новгород, Санкт Петербург и Виборг, последния път достигаме крайната си цел – Хелзинки...

Полша на мотор 3

През Литва към Люблин в Полша (част 12 от „Из Русия с мотор“)

Започваме края на пътуването с мотор към Русия. Започнахме с подготовката и визите, първия ден пропътувахме от София до Унгария, през втория – от Унгария стигнахме до Бяла Подляска в Полша, третият ден –...

18

По „Via Baltica“ до Прибалтика (Полша, Литва, Латвия и Естония)

Заради липсата на пътепис вчера, днес ще компенсираме с едно голямо пътешествие през Полша и балтийските държави Литва, Латвия и Естония. Наш водач ще бъде Любо, а в края на пътеписа ще се препитваме коя столица на коя държава е 🙂 (нали знаете, че не знаете още столиците на трите държави? 😉

Приятно четене:

 

 

По „Via Baltica“ до Прибалтика!

Литва, Латвия, Естония и изкачване на най-високия връх на Полша (Риси) в Полските Татри.

 

След известно планиране и доста промени в една чудесна августовска вечер в петък след работа в пълен комплект от 4-ма души се отправихме по

маршрута София -Полските Татри – Литва(Тракай и Вилнюс) – Латвия(Рига) – Естония(Талин) – Остров Хиумаа(Естония) – Куршская коса(Литва) – Жешов(Полша) – София.

Така стана, че връщането през Санкт Петербург и Москва отпадна и това остана окончателния маршрут. Настроението беше приповдигнато до момента, в който

стигнахме до Калотина

Беше активният гастербайтерски сезон, всички те се бяха юрнали по родните си места и сега се прибираха като някои автомобили приличаха на същински „Ноев ковчег“. Сякаш идваше края на света и всички се запасяваха, за да изкарат поне година от припаси. Интересно е да видиш коли за по 30-40 хил. евро натъпкани до козирката с касетки домати, картофи, черги и т.н. Бедните амортисьори – направо стенеха под непосилното тегло. Един приятел ми беше казал, че е видял Мерцедес комби с наковани отзад рафтове от шперплат. И така подготвихме се за бая чакане, но в крайна сметка минахме за близо 2 часа.

По сръбската магистрала трафика беше като на Цариградско шосе в час пик

Някъде по малките часове стигнахме

сръбско-унгарската граница, където адът беше пълен

Не знам точно колко километра беше задръстването, но бяха много. В продължение на час нищо не помръдна. Имаше граничари, които казваха „Ще пускаме, ще пускаме“, но това така и не се случваше.

Беше време за кардинални мерки. Тук един ден не ни мърдаше.

Погледнах малко настрани до близката бензиностанция ОМВ, където имаше метална врата и мазен сърбин до нея. Отидох да разуча, а мазника веднага изскочи с оферта „Десетка, бра-ат и минаваш“. Погледнах картата и решението беше взето на мига. Омитаме се. Дадохме десетте евро на доволния сърбин и започна едно лашкане през околните ливади, но за щастие не трая дълго. Ливадния път излизаше на друг селски, който пък връщаше обратно към Суботица, а оттам към другото КПП за Унгария. Там имаше също коли, но много по-малко. Минахме и се отправихме обратно към магистралата.

Отклонението беше близо 90-100 км, но това е нищо в сравнение с КПП Хоргош, където времето беше спряло.Съмваше се. Унгария я минахме на екс.

В Словакия

ме спряха за превишена скорост. Нарушението беше „голямо“ – при ограничение 50 км/ч, аз бях с 64 км/ч. Случи се един мазен полицай, който искаше 50 евро за това. Ааа, няма да стане тая работа. Реших, че ще се разправям. Почнах с това, че не е възможно да иска пари на ръка, продължих, че ще се обадя в посолството да ми обяснят процедурата за глобите и накрая се договорихме за 20 евро и кой откъде’ е. Даде ми и нещо като документ, който беше смешен. Приличаше на билет за градски транспорт с печат. Е, здраве да е, това е част от пътуването. По-късно в Словакия

спряхме в полите на Татрите

за обяд. Гледката беше много хубава, а времето слънчево и приветливо.

 

Татри, Словакия

Татри, Словакия

Татри, Словакия

 

Полската граница не беше далеч,

а изходния пункт за вр. Риси, най-високия в Полша и в полските Татри, беше само на няколко километра от границата. Паркинга там беше платен и приличаше повече на паркинг пред голям мол, отколкото на стартово място за планински преход. Имаше даже човек, който насочва и подрежда колите.

Приготвяйки багажа за нагоре, Деян с ужас открива, че една от консервите с риба се е спукала и леко е пооляла в багажа му. Това 100% е станало докато сме тъпкали багажа, за да се сместим. Е, за щастие пораженията по дрехите му не бяха големи, но пък миризмата на риба трудно се изгонва.

Татрите

са невероятно популярна планина. Първите метри нагоре по пътя бяха сякаш сме на митинг. Хиляди хора слизаха и се качваха, а имаше и непрестанен трафик от каруци, които изкарваха по-мързеливите любители на планината нагоре срещу съответната сума. Цялото място беше доста комерсиализирано. Имаше и входна такса за влизане в национален парк, но тя беше символична. Спането на палатка беше забранено с изключение на един къмпинг, в който ние възнамерявахме да нощуваме и на другата сутрин да се качим до върха. Е, да, ама не. Оказа се, че няма и помен от този къмпинг.

Посъветваха ни да се върнем в Закопане, където да спим. Всички се спогледахме, което значеше – „Няма да стане тая работа“.

Продължихме нагоре

В най-популярната хижа „Морско око“ беше гъчканица като на рок концерт, а пред регистратурата имаше дълга опашка. И това веднага отпадна като вариант.

На самото езеро беше като на Несебър през летния сезон. Пекат се разни „тюлени“, други са разпънали трапези. Честно не бях виждал такова чудо по планините из Европа. Толкова много хора – любители на планината. Вярно че поляците са много, а планини си нямат достатъчно, но все пак беше странно.

Седнахме да изпием по едно „Шуменско“ на брега на едноименното езеро „Морско око“ и да обсъдим ситуацията. Решението дойде бързо. Влизаме в гъсталака далеч от навалицата и спим само на спални чували в гората.

Мони намери чудно местенце насред плантация от боровинки. Не бях виждал толкова боровинки на едно място. Спахме буквално сред тях, а спейки те сами се завираха в устата и ушите ти. Мекия мъх добавяше допълнителен комфорт и се получи изключително приятна и удобна нощ. На сутринта даже нямаше никаква влага. Прекрасна нощ, а се очертаваше и прекрасен ден. Времето беше ясно и благодарение на утринното слънце, околните върхове се отразяваха в спокойните води на езерото с идеален контраст.

 

 

Татри, Полша

 

Тръгнахме много рано нагоре и имаше малко хора. След около 45 минути ходене се стига до второто

езеро в района – Czarny staw pod Rysamy

Езерото е много бистро и бая дълбоко. От едната му страна има вечен сняг, а другата окъпана от слънчевите лъчи се радва на боровинкови плантации.

 

Татри, Полша

 

Татри, Полша

От тук започва най-стръмния участък, но и най-интересния. На места има фиксирани вериги в скалите за по-голяма сигурност при катерене и слизане. За малко време се добива голяма височина, заради стръмността на терена. Неусетно

стигаме до върха,

където вече има около 10-15 човека, а мястото е силно ограничено. Някои от присъстващите са се качили от словашка страна.

Татри, Полша

 

Татри, Полша

 

Пътеките от двете страни на върха се виждат като на длан. Разкрива се чудна гледка към езерата, а и към целите Високи Татри. Правим си няколко снимки, благодарим на планината за хубавото време и за благосклонността й да ни позволи да се качим и поемаме надолу. Добре че се качихме по-рано, защото отдолу прииждат стотици туристи с една цел – върхът. Налага се да се изчакваме по въжетата, но няма как.

Слязохме успешно до „Морско око“, където е все същата глъчка и лудница. Оттам към паркинга и на север в посока Краков като идеята беше да минем възможно най-много километри преди да се стъмни и да спим на палатки някъде из храсталаците. Е, то като идея добре, ама

пътищата в Полша са бая бавни

Постоянно се минава през села, трафика е много интензивен и тесните пътища едва побират колите, а особено в нашия случай – неделя привечер. И така едва стигнахме до

Краков

преди да се стъмни и някъде в покрайнините си намерихме доста прилично местенце за нощувка, но със свирепи пазители – цяла орда комари, които явно са били на диета откакто са се появили на този свят. Само дето не започнаха да разкомплектоват колата и палатката, за да се доберат до нас. Е, няма как не може всичко да е екстра.

На следващата сутрин по ранни зори се изнесохме с идеята днес да влезем в Литва и да стигнем до Вилнюс.

Полша е хубава държава

Винаги съм имал афинитет към държавата, нравите и хората там, но пътната им мрежа е абсурдна, бавна и досадна. Селата и малките градчета се нижат едно след друго като междуградското шофиране е истинска рядкост (или поне по маршрута, откъдето минахме). Задръстванията са чести и не само в градовете. Има ги и по възлови кръстовища извън тях. В покрайнините на Варшава текат грандиозни реконструкции и скоро трафика ще бъде облекчен. Хубав е и участъка от Варшава към Бялисток, а оттам на север тръгва така наречения път

Via Baltica към Талин

Там населените места бяха по-малко, а трасето минаваше през чудесни гори от двете страни на пътя. Всичко беше зелено и свежо. И така докато наближихме границата с

Литва,

където нещата пак бяха позатлачени. Граничен контрол между двете държави няма и се минава за една минута. Веднага след влизането в Литва се долавя разлика. Усеща се, че си в друга държава.

 

Литва

Движението почти изчезва, селцата намаляват и всичко наоколо създава усещане за спокойствие. Много приятни първи впечатления. Отправихме се в посока

Тракай

 

Тракай, Литва

Тракай, Литва

Тракай, Литва

Тракай, Литва

Тракай, Литва

Малко градче с хубав замък, кацнал на брега на езеро. Мястото се намира на броени километри от столицата Вилнюс. Заварихме чудна картинка. Замъка и езерото обагрени от лъчите на гаснещото слънце, а наоколо пълно спокойствие. Няма тълпи от туристи, няма бутаница и постоянно щракащи фотоапарати.

 

Тракай, Литва

Тракай, Литва

Прекарахме около час на това място и тръгнахме към

Вилнюс,

където пристигнахме по тъмно. Намерихме си приличен хостел и се настанихме. Следващия ден ще бъде посветен на Вилнюс.
Ето го и следващия ден. Леко намръщен, но поне не валеше. Тръгнахме на опознавателна обиколка.

 

Вилнюс, Литва

Вилнюс, Литва

Вилнюс, Литва

Вилнюс, Литва

Вилнюс, Литва

Вилнюс, Литва

Градът е приветлив и чист. Разходихме се по основните забележителности, качихме се на хълма с останки от крепост, който предлага хубава гледка отвисоко и се намира в централната част.

Вилнюс, Литва

Опитахме някакъв странен вид малини от местния пазар, които на вид бая го докарваха, а на вкус нещо хич ги нямаше, но пък боровинките, които продаваха бяха уникални и на доста ниска цена. Следобяд тръгнахме към

Латвия и столицата Рига

Имаше нещо в Латвия, което не ми се връзваше, а именно колко им беше скъпа валутата. Беше по-скъпа от британския паунд дори. Като цяло сякаш всичко беше по-скъпо тук. Паркинг за 1 час на улицата беше около 3 лева и то не в най-централната част. Настанихме се в хостел и решихме да разгледаме през останалата част от деня.

 

Рига, Латвия

Рига, Латвия

Рига, Латвия

Рига, Латвия

Рига, Латвия

Рига, Латвия

 

Стария център е малък и спокойно се обхожда. Рига е хубав град, но мен нещо не ме грабна. Има красиви катедрали и огромна река – Даугава, която пресича града. Вечерта се запознахме с италианеца Марко, който обикаля сам по тези места. Заговорихме се за минали и предстоящи пътувания. Седнахме в един ирландски пъб за по бира и така приключи този ден. С Марко се разбрахме да се видим пак в Талин. На сутринта тръгнахме отново на север към

естонската граница,

която не беше далеч.

 

Естония

 

Естония

Естония

е по-различна от другите две прибалтийски държави. И езиково и икономически, тя е по-близка до Финландия. Там ни спряха полицаи за проверка, но нямаше проблеми. Хората бяха съвсем културни и говореха английски. Тук не се срещаха много чужденци по пътищата с изключение на руски коли, които бяха на всеки километър. Явно се чувстват като у дома си.

В Талин

паркирането се оказа малко по-сложно. След известно въртене стана ясно, че в центъра няма как да се спре. Намерихме платен паркинг за около 10 евро на нощ непосредствено до центъра и без колебание паркирахме там. Стария Талин е място с неповторима атмосфера. Вече се смрачаваше и излязохме на нощна обиколка.

 

Талин, Естония

Талин, Естония

Талин, Естония

Талин, Естония

Талин, Естония

 

Обадих се на италианеца Марко и той дойде с нас. Зарадва се човека, че ще си има компания. Не му беше много готино да е сам.

Нощен Талин е не по-лош от дневния му вариант. Осветените сгради и уличните лампи правят града някак уютен. Има красива руска църква, която осветена е дори по-красива, отколкото през деня. На едно хълмче в центъра седнахме да изпием по една бира и да се порадваме на нощния пейзаж. Марко ни разказа за живота си и за плановете да прекара една година в Египет. Бая беше пообиколи за възрастта си, а и имаше амбиция за още много. Интересни са срещите с пътешественици, които са непознати, но в същото време и някак близки. Хора от една и съща порода с еднакви интереси. Тези срещи винаги са вълнуващи и нещо ти остава след това.

На сутринта беше същинското разглеждане на Талин.

Талин, Естония

 

Талин, Естония

Талин, Естония

Талин, Естония

Освен обичайните точки в стария център се качихме на близкия хълм, откъдето са виждаше града като на длан с всичките червени покривчета. За момент ми напомни на Прага, въпреки че са доста различни. От това място се виждаше и пристанището, откъдето тръгват фериботите за Финландия, която отстои само на около 2:30 часа с ферибота. Погледнах на север, замислих се за момент и си казах „Хайде другия път“. Нямаше време за Финландия макар и толкова близо.

Hiiumaa, Естония

В ранния следобед си взехме довиждане с Марко и се отправихме към град Хаапсалу, откъдето тръгват фериботите за

остров Хиумаа –

следващата цел. Острова е много слабо населен и добре запазен с пренебрежимо малко количество туристи. В градчето Хаапсалу има стара гара тип музей с интересни локомотиви от изминалия век. Заслужава си да й се обърне внимание.

 

 

Хаапсалу, Естония

 

остров Хиумаа, Естония

Пътуването по вода с ферибота траеше около 1:40 часа и неусетно вече бяхме на острова. А там – един малък рай.

остров Хиумаа, Естония

остров Хиумаа, Естония

Празни пътища, гъсти борови гори, девствени плажове, вятърни мелници от отминали времена, стари морски фарове и невероятни места за къмпингуване, но нека да карам едно по едно. Като за начало се насочихме към най-северната точка на острова, където се издигаше най-високия фар, а и най запазения.

остров Хиумаа, Естония

остров Хиумаа, Естония

 

Качихме се до върха на фара срещу 2 евро и се разкри гледка на 360 градуса. Чудна гледка. От едната страна безбрежното море, а от другата гъстите зелени гори на острова.

В целия прибалтийски регион ми хареса нещо, което другаде не бях виждал. Гъстите борови гори като в родните ни Родопи буквално плакнеха стебла в морето. Гората се спускаше на самия плаж и то в продължение на десетки, а дори и стотици километри. Много красив контраст.

На слизане от фара се заговорихме със съдържателя му. Готин човек, който искрено се заинтересува откъде сме и, че сме били толкова път, за да дойдем до „неговия“ фар. Сети се, че е чувал за българското розово масло. Всъщност България не беше съвсем непозната по тези земи. В Литва видяхме вносно сирене от България, но на бая дебела цена.

И така след фара тръгнахме по крайбрежния път на запад и така до най-западната точка на острова. Там вятъра беше ураганен, но пък истински рай за Кайт сърфистите, които бяха много. Водата беше катранено черна и гъста. Вероятно причината беше високата популация на водораслите или може би цъфтежа им. Мястото беше доста магнетично, имаше и малък червен морски фар, но заради вятъра не се застояхме.

 

 

остров Хиумаа, Естония

Вече се свечеряваше и се отправихме на югоизток в търсене на място за къмпингуване. Мисля, че вече споменах, че този остров е рай за къмпингуване и нямаше как да не попаднем на райско място, а именно

залива Kaleste

 

остров Хиумаа, Естония

остров Хиумаа, Естония

Имаше оформени места за палатки, а наши комшии бяха само едно семейство с малки деца и двама рибари.

Без да губим време опънахме палатката, а после и трапезата, която днес беше добре обогатена с няколко вида пушена риба благодарение на Краси, който я избра. Домашната ракия също беше налице и вечерта се оформи незабравима. Особено ярък е спомена за рибарите на фона на залязващото слънце. Сякаш времето беше спряло далеч от всякакви проблеми и нерви, далеч от целия забързан свят… Но като всички хубави моменти и този не можеше да трае вечно. Ярката луна изгря над близките борове, а светлината хвърляна от нея се отразяваше в спокойните води на залива под формата на светла пътека. Поседяхме, поговорихме си порадвахме се на момента и се напъхахме в палатката доволни от пълноценния и запомнящ се ден.

Другото утро ни посрещна все така приветливо и слънчево. На никой не му се ставаше след комфортната нощ. Това беше едно от местата, от които изобщо не ми се тръгваше, но след лежерна закуска на брега тръгнахме да дообиколим острова. Не оставаше още много, но пък хубавите гледки не спираха да се показват зад всеки завой.

 

остров Хиумаа, Естония

остров Хиумаа, Естония

Интересни местни постройки, дървени скулптури край пътя и вятърни мелници. Отидохме и до един южен нос, който беше толкова тънък, че буквално се вървеше по една пътечка, а от двете й страни се плискаха вълните на морето и така до момента, когато пътеката стана две педи широка и двете части на морето просто се сляха. Интересно местенце.

остров Хиумаа, Естония

От там хукнахме към ферибота,

за да хванем по-ранния и да си спестим 1:30 часа чакане. Е, хванахме го де макар и в последните минути преди да вдигне котва. Цялата обиколка на острова беше около 200 и няколко километра. Когато акостирахме на континенталната част, помахахме на Естония за довиждане и се отправихме на юг в посока границата с

Латвия

Не след дълго я пресякохме и се отправихме към

Рига,

на чието околовръстно покиснахме в задръстване известно време. Рига е най-населената от трите балтийски столици.

След нея започнаха да се редуват пътища в ремонт, дупки, стеснения и други такива забавящи фактори. Малко ми дотегнаха тези фактори и когато пресякохме границата с

Литва,

със задоволство изпратихме Латвия. Скоро след това започна да се смрачава и беше време да се мисли за нощувката. Кривнахме встрани през ливадите, но фермите бяха навсякъде и до мръкване не намерихме място.

Тъкмо ни се стори, че сме го намерили, но задавения и неспирен лай на кучетата от съседната ферма ни напомниха, че само ни се е сторило. Вече беше пълен мрак, а мястото за нощувка все още беше на дневен ред. И ето, че ненадейно до прашния път на светлината на фаровете се мерна хубава ливада заградена от гора, а две ябълкови дървета седяха като часовои до ливадата откъм пътя. Това е нашето място! Беше време за вечеря, бира и разпъване на палатка.

Утрото беше свежо и влажно, а тънък слой мъгла се стелеше по полетата наоколо. Отправихме се на запад в посока град Клайпеда, откъдето се хваща ферибота за т.н.

„Kuronian spit“ или „Куршская коса“

в руски превод. Мястото е природен феномен и национален парк като се простира на територията на Литва и Калининградска руска област.

Литва и Калининград

 

Естествено ние щяхме да разгледаме само литовската част. Качихме се на ферибота. Цената беше доста ниска. Вярно че и самото пътуване траеше около 10 минути. Като слязохме тръгнахме на юг по продължение на „Косата“, стигайки до руската граница и оттам вече тръгнахме на обратно като спирахме да разглеждаме интересните места.

Най-впечатляващите места

според мен са две.

  • Първото са пясъчните дюни. Това е голяма площ от фин пясък, който е навят на купчини. Нещо като в пустиня, ама не съвсем, защото имаше и тревичка тук-там. Но пък мястото е наистина красиво и различно.

 

Дюни – Куршска коса, Литва

Дюни – Куршска коса, Литва

Дюни – Куршска коса, Литва

 

Дюни – Куршска коса, Литва

Като се изкачи човек до най-високата им част се разкрива хубава гледка към морето и към природните гледки наоколо.

  • Второто хубаво нещо беше малко градче, което за жалост не мога да се сетя как се казваше. Намира се на самия главен път, който пресича косата от север на юг. Градчето е пълно с къщички в местен архитектурен стил, който много напомня и на скандинавския.

Градчето – Куршска коса, Литва

Градчето – Куршска коса, Литва

 

Градчето – Куршска коса, Литва

Градчето – Куршска коса, Литва

Градчето – Куршска коса, Литва

Градчето – Куршска коса, Литва

 

Имаше и фолколорен фестивал, който допълваше атмосферата. След това се изкъпахме в Балтийско море, което не беше крайно студено и се отправихме към ферибота.

 

Гора, Литва

Гора, Литва

Гора, Литва

От там трябваше да заобиколим цялата Калининградска област, за да стигнем до полска граница, но влизането в Полша остана за другия ден. По тъмно намерихме място за бивакуване и разпънахме последния лагер в Литва.

Гора, Литва

Гора, Литва

Сутринта, пресичайки

полската граница

помахахме на Прибалтика за довиждане и си пожелахме пак да се видим някой ден. Определено на всички много ни хареса това, което видяхме. Отправихме се към Бялисток, откъдето решихме да минем по друг път за Словакия, а именно през

град Жешов (Rzeszow)

Бях чувал хубави неща и решихме да разгледаме града и това решение се оказа добър избор.

Жешов (Rzeszow), Полша

Жешов (Rzeszow), Полша

Жешов (Rzeszow), Полша

Жешов (Rzeszow), Полша

 

Градчето беше тихо и спокойно, но центъра кипеше от живот. Имаше хубав централен площад, парк, в който тичаха и играеха деца, замък и булевард, който ми беше адаш. Прекарахме следобеда в града и потеглихме малко преди залез, за да си намерим място за палатката. Извадихме късмет, защото съвсем скоро местенцето само се показа. Беше на един хълм и се разкриваше гледка към долината, където минаваше главния път за Словакия. Знаех, че това е последната вечер от това пътуване, а някак хич не ми се връщаше. За това време по тези диви и далечни места се бях откъснал доста от монотонния градски живот, ама няма как.
На другата сутрин рано-рано

потеглихме към България

Границата със Словакия беше на броени километри. Времето беше кофти и валеше. Нашия път минаваше през градовете Прешов и Кошице. Имаше бая цигани по тези места.

В Унгария пак валеше. Имаше огромно задръстване на околовръстното на Будапеща, но за щастие продължаваше в посока южната им дъга и оттам към границата с Австрия.

Ние минахме бързо и се отклонихме на юг към Сърбия. Този път нямаше много коли на границата. Минахме неусетно. После и Сърбия се изниза и по тъмно стигнахме до България.

Това беше. И това пътуване отмина и остави приятни спомени, който да сгряват душата през монотонните и сиви дни в града.
Тотал километри – 5953 км, от които по магистрала са някъде около 1400 км.

 

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Европа-общо – на картата:
 
За подробности кликнете на ЗАГЛАВИЕТО горе

12

Литва (2): Вилнюс

Днес Роси отново ще ни заведе до Литва. Вече бяхме с нея в Паневежис, днес ще разгледаме столицата Вилнюс. И ако някой ви пита кои са столиците на прибалтийските държави, а те са членки на ЕС и е добре да сте подготвени, това са:

Естония – Талин

Литва – Вилнюс

Латвия – Рига

А сега – приятно четене:

Литва

Вилнюс

част втора

Пътуването от Паневежис до Вилнюс беше изключително приятно. Движехме се по широк и добре асфалтиран магистрален път. Наближаваше обедно време, когато започнахме да навлизаме в индустриалната зона на столицата. Много спретнато и чисто, бре! Всичко стои някак опаковано и подредено, ще рече човек, че са се подготвили за мащабна ХЕИ проверка. Това първо впечатление за чистота и подреденост щеше само да се бетонира в следващите часове – съвсем, ама съвсем нищичко, което да те разочарова на тази тема!

А времето! Времето беше изумително ясно, слънчево и приветливо – само днес, само този ден, само за мен и за първата и втората цигулка на операта, които ме чакаха на автогарата. Двете музикантки, млади момичета от Вилнюс, се явяваха заедно и поотделно мои хост-ове от couchsurfing.org. Преведено на човешки език това означава, че те бяха отговорили положително на заявката ми за нощуване във Вилнюс. Понеже е понеделник, а Операта в този ден почива, двете дами бяха свободни и ми предложиха повече от легло и гостоприемство. Студиото, в което щях да нощувам, се намираше съвсем близо до автогарата; предоставяха ми го за напълно самостоятелно ползване. Било им в повече, а те живеели наблизо… Когато ти върви, просто ти върви. Оставих багажа и подарих предвидените за тях подаръци от България, а те на свой ред оставиха кутия с литовска закуска до микровълновата печка. “За утре сутринта”. После ми предложиха, ако не съм изморена, да ми покажат Вилнюс. “Че от какво да съм изморена, имам само този ден за опознаване на града”, отговорих аз.

Вилнюс, Литва

Старият град на Вилнюс няма нищо общо със стария град на Рига, нито с този в Талин!

Официалната туристическа информация е, че той е най-големият архитектурен резерват на Източна Европа (източна в политическия смисъл на думата), но местните хора твърдят, че е вторият по големина стар град след този в Прага. Не ми е работа да го проверявам, споменавам го, заради мащабите. Което и от двете твърдения да е вярното, то не променя съществено факта, че старият Вилнюс е внушителен и прекрасен.

Започнахме едно препускане, обикаляне и оглеждане на безчетните църкви и катедрали – коя от коя по-хубави и изящни, толкова прекрасни, че започваш да проявяваш разбиране към Наполеон, който искал да постави една от тях на дланта си и да я пренесе във Франция. Само за няколко часа е невъзможно да осмислиш и запомниш имената им и на коя религия служат.

Ето една малка храмова панорама, която започва с катедралата, в която се пази чудотворна икона на Света Богородица от 14 век – оживено поклонническо място. Малко преди нея пък е величествената “Св. Тереза”:

Катедрала – Вилнюс, Литва

Тук се пази икона на Св. Богородица от 14 век


После, вероятно от уважение към факта, че съм православна християнка, момичетата ме заведоха да разгледам православния храм “Свети дух”

Църква Свети Дух – Вилнюс, Литва

Църква Свети Дух – Вилнюс, Литва

Свети дух”


Последва спиране пред великата “Света Ана”, която Наполеон е искал да си отнесе във Франция:

Църква Света Ана – Вилнюс, Литва

Света Ана

Малко по-късно тъпчехме площада пред основната катедрала на града – “Св. Станислав и Владислав” (преведено по нашенски). До високата наклонена кула пред катедралата има една плочка, на която заставаш и си пожелаваш желание – обичам го този номер, навсякъде по света го има, но не звучи банално, казваш си: “Ами, ако все пак…” и правиш каквото трябва.

Катедрала Св.Станислав и Св.Владислав – Вилнюс, Литва

Катедрала Св.Станислав и Св.Владислав

Катедралата St. Stanislaus and St. Vladislav

Катедрала Св.Станислав и Св.Владислав – Вилнюс, Литва

Катедрала Св.Станислав и Св.Владислав


Катедралата St. Stanislaus and St. Vladislav

Това пък е катедралата “Св. Катерина” – една от най-прекрасните в града.

Катедрала Св.Катерина – Вилнюс, Литва

Катедрала Св.Катерина


Готически, бароков и класически стил – всичко хубаво, та хубаво, а общо християнските храмове май са над 40, в допълнение има синагога, джамия…

Оттук нататък им изгубих сметката, направих снимки, можете да ги видите:

http://royak.snimka.bg/europe/vilnius-lithuania-2010.544047

Предпочитам да изпълня следващото пространство с кадри и впечатления от две много интересни (извън екскурзионните планове) вилнюски забележителности: кварталът Ужупис (Užupis) и Улицата на Литературата.

Ужупис!

Квартал на Вилнюс, който от грозно патенце се превръща в красив лебед. Бедният квартал на Вилнюс преди независимостта и демократизирането се превръща в сцена на същите тези събития, а основните участници са интелектуалци и артисти. Сега това е най-шик кварталът на града, най-арт, най-фешън, най-маняшки, както биха се изразили нашите тийнейджъри преди няколко години.

Галерия в Ужупис – Вилнюс, Литва

Ужуписка галерия в декадентски стил

Жилищната част на Ужуписк – Вилнюс, Литва

Жилищната част


Старото и новото строителство в Ужупис – Вилнюс, Литва

Старото и новото строителство в Ужупис


Ужупис и демокрацията имат свой говорител – агитатор – пияница, изобразен тук:

Говорител на демокрацията в Ужупис – Вилнюс, Литва

Говорителят на демокрацията – един от символите на нова Литва и на Ужупис



  • Ужупис има своя Конституция, защото се провъзгласява за „Рeпублика”: http://www.sagen.at/texte/sagen/litauen/uzupis.html.  Ако си направите труда да прочетете правата, описани в тази Конституция, ще разберете целия нонсенс и хумористичен дух на “републиката”. Впрочем, в такъв стил са и много от надписите върху къщите и заведенията в този квартал.
  • Ужупис се родее с парижкия Монмартр от 1998 г.
  • Ужупис има свой ангел, поставен на мястото, на което някога е имало едно голямо яйце. Яйцето сега краси квортала, в който щях да нощувам тази вечер:
Ангелът на Ужупис – Вилнюс, Литва

Ангелът на Ужупис


Яйцето на Ужупис – Вилнюс, Литва

Яйцето, което сега е другаде


Ужупис е място с много бохемски (но скъпички) кръчми;

От високата част на Ужупис може да се наблюдават красотите на Вилнюс, включително двете реки;

Бохем в градината на шик заведение – Ужупис – Вилнюс, Литва

Бохем в градината на шик заведение

Гледка към града от заведение в Ужупис – Вилнюс, Литва

Гледка към града от заведение в Ужупис


Ужупис е място за младите и за младоженците:

Младежи край реката – Ужупис, Вилнюс, Литва

Младежи пийват бира на брега на реката

Статуи в парка – Ужупис, Вилнюс, Литва

Очевидно... ;-)

статуи – едната ясна, другата –„ пералня”

Статуи в парка – Ужупис, Вилнюс, Литва

Пералня

В Паневежис обещах да продължа темата с фалическите символи. Тя се (само)продължава най-ярко в Ужупис – виждате колко е недвусмислено произведението вляво. Чудя се откъде таз здрава еротична нагласа у тез хора? Да беше в морално разложен Рим или в нещо по-южно, по-примитивно, а то насред католическата столица на тази хладничка откъм климат страна. Или пък тъкмо заради това? Без отговор.

Заведение в Ужупис –, Вилнюс, Литва

Заведение в Ужупис

Мост в Ужупис – Вилнюс, Литва

На този мост младоженците заключват по един катинар


В Ужупис поседнахме да пием капучино. Почерпих момичетата, първо, защото така е редно да постъпи гостът, който ползва couchsurfing-а, второ, защото все още беше рожден ден на племенника ми. Поканих ги и на вечеря. Преди вечерята обаче поскитахме още в стария град и посетихме

Улицата на Литературата

На тази улица могат да се видят снимките и части от произведенията на известни литературни творци от миналото и от наши дни. Не намирам този културен акцент дразнещ или маниерен. По-важно за мен беше отношението на тукашните хора към явлението. А то беше повече от положително. Момичетата ме заведоха на тази улица, защото самите те изпитваха гордост и намираха улицата за особено ценен обект. Точно затова искаха да ми я покажат, те знаеха, че не мога да прочета стиховете на непознатия за мен език. Затова ме водиха и в Ужупис – защото съзнателният им живот беше свързан с това знаково място, което играеше ролята на разделителна черта между миналото и настоящето. Това му и харесвам на couchsurfing-a – това, че местните хора ти показват значимите за тях неща, онези неща, които не би могъл сам или чрез туристическа агенция да усетиш и намериш.

Улицата на литературата – Вилнюс, Литва

Улицата на Литературата – в дъното

Улицата на литературата – Вилнюс, Литва

Улицата на литературата

 

Улицата на Литературата



Но какво ще е Вилнюс без кехлибара и цепелините? Няма да е това, което е! Браво на мен за мъдрото изречение! Исках да кажа, че не се въздържах нито от едното, нито от другото. Купих си медалион с кехлибар, има си сертификат, нищо, че го продават по улиците. Контролът бил твърде суров. За бижуто дадох… цели 3 евро!!! Кехлибарът е красив – това е несъмнено, но той е безценен и при проблеми с щитовидната жлеза. Балтийците са развили това лечение твърде добре и именно от тях научих преди време как се ползва. Не че имам проблем, но човек не знае… Ето я сергията:

Сергия с кехлибар – Вилнюс, Литва

Кехлибарът е напълно истински, няма ментета!


А ето ги и цепелините – пълнените с месо картофи,

които хапнахме в едно квартално кръчме, в което собственикът беше сам по себе си атракция, а в допълнение продаваше прекрасна домашна бира:

 

Собственикът на кварталната кръчма и цепелините

Един съвет към онези, които ще поискат да похапнат цепелини: поръчайте само един картоф, а не два като мен. Това е храна за северни хора, вкусна, но мазничка, хранителна и засищаща. Не оспорвам вкусовите ѝ качества, другия път пак ще си поръчам, но ще направя както правят местните – първо една супичка от целина, после ЕДИН цепелин (не зная дали това е правилната форма за единствено число?!).

Разделихме се с момичетата, прибрах се в малкото апартаментче точно в момента, в който започна да вали. Какъв ден! Но свърши, както свършва хубав празник – бързо и неусетно! Водих записки за видяното и чутото до късно. Не пропуснахме темата за стандарта, заплатите, емиграцията, безлюдните и рушащи се сгради в столицата; темата за пътешествията, дефицитното свободно време, живота, любовта, брака, мъжете, жените… Не съжалявах за онова, което не успях да видя във Вилнюс и околностите – нямаше време за хълма с крепостта на Гедиминас; за музея на КГБ, за старата столица – Тракай… Друг път. Ето един хубав сайт, който каучсърфърите ми бяха изпратили преди да замина за Литва:

http://www.vilnius-tourism.lt/presentation/site.html

На другата сутрин хапнах закуската и излязох да търся кафе. Купих го от един кулинарен магазин, валеше и застанах под козирката на кооперацията. Точно в 9 часа едното от момичетата щеше да дойде с колата си, за де ме закара на летището. Заснех “моето” място докато чаках:

Квартал във Вилнюс, Литва

В този квартал нощувах


Много бързо се озовах на летището, то е съвсем близо до града! Разделихме се с домакинята ми, обещахме си да си пишем и да се срещнем отново! Пишем си редовно, а и сигурно пак ще се видим, кой знае.

Наблюдавах едно момиченце, което не откъсна очи от книгата си, докато не ни извикаха за полета. Майката – вперила очи в лаптопа, а то – чете ли, чете. Така и ще запомня тази страна и съседите ѝ от Латвия – хора, които естествено и открито задоволяват нуждата си от духовна храна по всяко време и на всяко място.

Край

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът

5

Литва (1): Паневежис

Днешният  пътепис ще ни отведе до една страна от Европейския съюз, за която в общия случай средният българин не знае почти нищо – опитайте се да се сетите коя е столицата ѝ и ще разберете какво имам предвид. Както често случва наш водач из неиследваните места на познатия ни свят ще бъде Росица.

Приятно четене:

Литва

Паневежис

Студено и мрачно е в Рига, за първи път най-тежкото ми и топло палто не тежи толкова, колкото в България. Толково е студено. Пък мрачно, мрачно, колко да е мрачно? Ето толкова:

Рига, Литва

Рига – 9 часа сутринта


С Рига отдавна сме на “ти”, няма да разказвам за този град сега, направила съм го поне два пъти. Още с пристигането си на летището помолих колегите-посрещачи да ме оставят на автобусната гара, за да си купя билет за Паневежис в съседната Литва.

Да, съгласна съм с вас, същото си мислех и аз доскоро – какъв Паневежис, какви пет лева, няма ли нещо по-така в Литва, та… Паневежис?! Спокойно, всичко ще издам без бой!

Паневежис (Panevėžys) е четвъртият по големина град в Литва.

Намира се на почти еднакво разстояние между Рига и Вилнюс – съответно на 130км и 150 км от двете столици. През 2011 г. ще стане достатъчно известен сред любителите на баскетбола. Защото ще е домакин на Евробаскет 2011 заедно с още пет литовски града: http://en.wikipedia.org/wiki/EuroBasket_2011

Но аз не съм тук заради спорта, а заради случайността. През лятото в София пристигна литовско момиче от couchsurfing.org, което си търсеше компания за разходка в града. У нас бяха отседнали четирима младежи от същия проект – двама чистокръвни белгийци, една бременна американка от гръцки произход и един чилиец, изучаващ философия и изкуства в Белгия. И без това си имах група, която да разхождам, та по тази причина поканих момичето от Литва да се присъедини към нас. Само след месец това същото момиче ми написа благодарствено писмо и ме покани да ѝ гостувам в ПАНЕВЕЖИС, ако някой ден случайно се окажа наоколо. Милата К.! Просто нямаше как да знае колко навременна и актуална е поканата ѝ. Защото аз трябваше да пътувам за Рига и така или иначе умувах как да комбинирам това поредно работно “турне” с посещение на Литва. С две думи се разбрахме как да се действа – просто трябва да се кача на първия възможен автобус, а тя ще ме чака и ще подреди нещата.

Паневежис, Литва

Настаних се удобно в автобуса на Eurolines, беше (отново) дъждовен октомврийски ден, неделя, ранен следобед, време за почивка. За мой късмет не беше мрачно до черно, това помогна да се наслаждавам на краткото (около два часа и половина) пътуване. Равно като тепсия, брези и тук-там иглолистни дървета. Златна есен, все още сочна и цветна, макар че заварих цветята и храстите в Латвия попарени от слана. Пътят беше обикновен, двулентов, нямаше нищо „магистрално“, което да подсказва, че се движиш по международен път. „Ще разпознаеш кога си преминала в Литва по кравите и овцете”, беше ме предупредила колежка от Рига. Действително, малко след остатъците от някогашната граница, пейзажът се допълни със спокойно пасящи едри животни. Напусках протестантска Латвия, за да зърна за първи път в живота си католическа Литва. Никаквото разнообразие в релефа и флората започваха да ме приспиват, когато разбрах, че сме наближили

Паневежис

Останах със странното впечатление, че дърветата в този град са естествено продължение на крайпътните рехави горички, само дето човекът ги е о/б/градил с бордюри и ниски оградки, за да се получи парк.

Пристигнах малко по-рано от очакваното, което ми даде възможност да си купя билет за утрешното пътуване до столицата Вилнюс и да позяпам хората наоколо. Рижани май са по-изтупани от тукашните хора, имах чувството, че по-скоро съм на нашенска провинциална автогара. К. се появи в компанията на един млад Марадона, перуанец, който живее в Испания, но отскоро е доброволец в дом за аутисти в Паневежис. Омотан до ушите в шал и сгушен дълбоко в дебело яке, перуанецът следваше К., очевидно зарадван, че ще има компания тази вечер. Много бързо разтоварих багажа и поднесох сувенири на К., после, малко преди да мръкне, тръгнахме на обиколка. Паневежис е град на 500 години. Минахме през работнически квартал, за да стигнем до една от величествените катедрали на града.

Паневежис, Литва

Паневежис – работнически къщички


Междувременно се смрачи и точно в този мистичен момент се оказахме при старото руско гробище. К. беше невероятен гид, знаеше в кои моменти да говори и в кои да замълчи. Тишината правеше преживяването при малката руска черква наистина запомнящо се. Мястото бе пусто заради часа, но и по принцип. Руската общност била силно „изтъняла“, почти никой не поддържал тези „ловни полета“. За да подсили тръпката, К. ме осведоми, че на връщане от работа минавала оттук – било ѝ по-пряко. Понякога срещала и други колеги. Майтапи ли се или говори  истината?

Дървена руска църква – Паневежис, Литва

Дървената руска черква (ще прощавате, ама съм размазала снимката)


В светлината на уличното осветление разгледахме още един храм, общината, центъра. Спряхме пред театъра, по-точно пред артистичната мефистофелска статуя на Juozas Miltinis.

Juozas Miltinis – най-известният и обичан театрал в Литва

Juozas Miltinis – най-известният и обичан театрал в Литва


Той дал името си на театъра, обучил мнозина актьори, между които най-известният е Донатас Банионис (Donatas Banionis) – голямата звезда на СССР, участвал в “Мъртъв сезон”,“Соларис” и други велики филми. Банионис е играл в паневежиския тетър дълги години, започвайки на 17, и именно тук са идвали да го гледат фенове от целия Съветски Съюз.

Театърът се пълнеше, не можех да скрия удивлението си от това колко е важно за тези хора да четат, да ходят на опера, на театър, на изложби. В Балтийския регион тези действия все още изглеждат незасегнати от фактори, които не искам в момента да коментирам. А тук освен класически театър има и известен марионетен театър, който гордо е грабнал приза „Ханс Кристиан Андерсен“ съвсем наскоро.

Няколко крачки и сме пред друг паметник – на Александър, великият Дук на Литва и цар на поляците от 1501 г. до 1506 г., основателят на града. Зад паметника вече съзирах отблясъците на езерото – романтиката на града е тук; островче за влюбени по средата; статуи и други скулптурни произведения – много от тях са силно фалически ориентирани, но тази тема е с продължение и ще я коментирам от Вилнюс; можете да поиграете на шах с този човек…

Крайезерната и крайречната алея на Паневежис, Литва

Крайезерната и крайречната алея на Паневежис


Алеята разделя езерото от реката Невежис, която е дала името на града, което в буквален превод означава „Покрай Невежис“.

Неясният силует на паневежиския символ – огромен речен рак, се сливаше с тъмната в този час вода. Утре сутринта ще го снимам на светло.

Докато вървяхме към кафенето-галерия, където щяхме да седнем за почивка и напитка, К. ми разказа за трескавата подготовка на града, който ще  домакинства на Евробаскет 2011, разказа ми и за мрачната мафиотска слава на Паневежис. „Преди пет-седем години тази вечерна разходка нямаше да е толкова ‘спокойна’за да не кажа невъзможна“, казва тя. „А сега?“, попитах аз. „Явлението е изкоренено“, отговори тя. Не питах от кого и как.

Оказахме се единствените посетители на заведението. „Хората са по домовете си“, отговаря К. на мълчаливия ми въпрос. „Откакто построиха всички тези големи магазини, предпочитат да пазаруват всичко необходимо, че и отгоре, и да ядат и пият вкъщи“. Скоро се преместихме в друго елегантно кафене, също тип „арт“, съвсем наблизо до първото. Беше разкошно, уютно, топло, красиво…

Цялата вечер се шегувахме с перуанеца, защото в неговия „бейсик“ английски „йес“ звучеше като „джес“. Според него в Джунайтет стейтс щели да те разберат като казваш “джес”. Контрирам го, че по-важно е дали в Джунайтет кингдъм ще те разберат…

Настъпи време за разотиване. Пихме по един чай в уютната дневна на К., тя ми подари тлъста туристическа брошура с хубавините на Литва и изброи всичко важно, което трябва да видя и да опитам: Планга – заради морето, Хълма на кръстовете (пилигримско място); езерата; керамиката; занаятите; кехлибара и цепелините – огромни картофи, пълнени с месо.

Сутринта беше ведра и обещаваща. Разделихме се с К. – тя отиде на работа, а аз имах два часа за скитане, снимки и кафе. Каква прекрасна есен е, забелязах жена, която си правеше букет от пожълтели листа. Чувството, че съм сред природата, а не на територията на града, не ме напусна докато не подминах големия парк по пътя за центъра.

Златна есен в Паневежис, Литва

Златна есен в Паневежис


На път към центъра на града – Паневежис, Литва

На път към центъра на града

Трескаво търсех кафене, но единствено отворени бяха магазините за месо. При това пълни с хора в този ранен час. После видях от лявата си страна първата книжарница на града от 1905 г., с която местните хора много се гордеят, ще я видите в туристическите гидове като голяма забележителност.

Първата книжарница – 1905 г., създадена от издателя Juozas Masiulis – Паневежис, Литва

Първата книжарница

Първата книжарница – 1905 г., създадена от издателя Juozas Masiulis

Като нямам кофеин за разбуждане, ще наблегна на бързото ходене. Обходих „снощните“ места, направих финални снимки.

Сграда в центъра с националния флаг на Литва – Паневежис

Сграда в центъра с националния флаг на Литва

Езерото с островче в средата – Паневежис, Литва

Езерото с островче в средата

 

езерото                                                                                                ракът – символ на града

Езерото и фалическите символи на брега – Паневежис, Литва

Езерото и фалическите символи на брега

Центърът – Паневежис, Литва

Паневежис - център

Общината – Паневежис, Литва

Паневежис – общината вдясно

Паневежис – общината вдясно

В 10:15 бях на автогарата и най-сетне пиех кафе. Обадих се на племенника си, за да го поздравя за рождения ден. Днес ставаше пълнолетен. Пожелах му… хммм… да пътува и да не се отърве от пътуване. Той ме попита дали съм добре, а аз му отговорих убедено, че съм толкова щастлива, колкото според мен е пределът на човешкото щастие. В 10:40 автобусът тръгна за Вилнюс. Небето беше изчистено и синьо, нещо отдавна невиждано от хората тук, нещо толкова нетипично за този сезон в Прибалтика!

Всички снимки от Паневежис:

http://royak.snimka.bg/europe/panevezys-luthuania-2010.544040

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът
Други разкази свързани с Източна Европа– на картата:

Източна Европа

2

Балтийска руска салата

С този пътепис ви представям един от най-забележителните пътешественици и пътепсци на днешна интернет-България: Димитър Тодоров (Домосед). Той не само, че е изпътешествал половината свят и поддържа сайта със сводките си (http://domosed.dir.bg), но и издаде книга с тези сводки. Днес ви представям последната му сводка от Латвия, Литва и Естония.

Приятно четене:

Балтийската руска салата

Литва, Латвия, Естония

Навън вали ситен дъжд в условия на бръснещ вятър. Вътре е уютно топличко. В барчето-столова на лъскав стъклен банков клон току под сянката на забития в земята бетонен меч на Червената армия. Огласяващ на всеослушание, че латвийският народ (нация?) е освободен за вечни времена. От какво? От каквото Голямата мечка е решила, че е имал нужда от освобождение, разбира се. За радост и одобрение на значителна част на този народ (нация?). След като друга част от същия народ (нация?) е била изразила вече алтернативното си мнение по въпроса за освобожденията със сходен по силует бетонен отвес на другия бряг на река Даугава (Западна Двина, рус.). С тази разлика, че вместо мъжко хоро с шмайзери, скулптурната композиция включва стройна (като повечето млади жени по двата бряга) женска фигура с венец от три златни звезди. Символизиращи четирите(!) исторически латвийски области.

Наддаването по въпроса кой какво е освободил и какво — окупирал — продължава на ринга на музея на окупациите (най-грозната, но и най-незаобиколимата от случайно попадналия в Стария град турист сграда, която преди е служела за музей на едно от поредните освобождения на латвийския народ/нация). И в коментарните страници на вестниците. И по телевизията. И в оживените спорове на негови представители през обедната почивка. 17 (седемнайсет!) години след най-прясното освобожение и 4 години след доброволното включване в Европейския съюз (доброволно дотолкова, доколкото на поддържниците на алтернативното мнение за връщане в Съветския такъв за всеки случай не е дадена думата). Разговорът в барчето на банката не прави изключение: Мой папа на танке приехал! — Russian must not be studied in Latvia!- И в Эстонии русским нельзя жить спокойно! Компанията ми се състои от: един окупатор на Естония (разбирай — етнически руснак, роден и израсъл на територията на Естонска ССР); един окупатор на Латвия (разбирай — етнически руснак, роден и израсъл на територията на Латвийска ССР); един русиянин (разбирай — етнически руснак, роден и израсъл на територията на РСФСР); един фашист (разбирай — етнически латвиец/латиш), който по съвместитeлство играе и непопулярната роля на евро(eiro, латв.)скепитка. И една българка, съчувстваща на окупаторите предимно от лингвистични съображения и солидарност с „потиснатите“. Всички те, заети с научни проекти по физика на атома в университетска лаборатория, натъпкана с лазери и всякакви други необходими пособия с дотации от Европейския съюз. Фашистът се прави на интересен и твърдо отказва да говори на руски в полза на английския. Но само с тези, които му се вързват, т. е. — единият окупатор и българката. С останалите си говори на руски като момченце. Каквото всъщност си е. А аз си сърбам пембената зелева супа, похапвам кюфтенца, гарнирани с гречка (характерна източнобалтийска насъщна житна култура) и се опитвам да си припомня как се определяше понятието „нация“ в учебниците по обществознание. Споменаваше се нещо за общ език, общи граници, общо етническо самосъзание, общи ценности, общи мечти, общи идеали. В задокеанските варианти в зависимост от океана се споменава нещо или за мултикултурализъм, или за общ европейски поробител. В марксическите варианти се наблягаше на интернационализъм, което в никакъв случай не трябваше да се бърка с космополитизъм.