Archive for the 'Нигерия' Category

Ное. 12 2013

Нигерия – кратки впечатления по мейла

 Днешният пътепис е малко особен, т.к.не е писан специално като пътепис, а е сглобен от няколко мейла с впечатленията ѝ от едно служебно пътуване до Лагос в Нигерия. Всяка прилика с действителни събития, хора и места е чиста случайност. Да видим резултата – приятно четене:

Нигерия

кратки впечатления по мейла

Пътуването до Истанбул беше кратко и комфортно. Бизнес класа е друга работа. Почват да те обслужват още като си седнеш на седалката. Фрешчета, стъклени чаши…

Аз не се чуствах на мястото си, щот знам, че този лукс е нещо което не мога да си позволя, обаче в полета до Лагос вече не се притеснявах толкова. Явно се свиква, когато минеш веднъж по процедурата (т.е. вече не гледах като „индианец“).

Летището в Истанбул

е доста лесно, един дълъг коридор, в дъното на който е бизнес-частта (т.е.салона за бизнес-класа – бел.Ст.). Т.е. един голям салон, в който влизах с билета си от бизнес-класата. Много храна (безплатна), уютно място и по-тихо. Не оповестяват полетите, така че можеш да си починеш или поработиш на спокойствие. Колегите обясняваха как храната е супер, но единственото нещо, което ми направи впечатление, са баклавичките. Всичко останало – да вкусно е, но чак пък да се превъзнасям… Другото нещо за пробване е лимонадата в самолета, лимоните им не са кисели и е доста приятно.

В тоалетните имаше и крем за ръце – абе, друг свят 😉

Дойде време за полета за Лагос. Още в автобусчето ми направи впечатление една блондинка с къси панталонки. На летището в Лагос вече беше и по пoтник. Познайте националността ѝ – сигурно е от екипа на Кобилкина… но нашите куфари излязоха преди нейния 😉 Бяхме заложили на един розов, но не познахме. Тук русите ги носели на ръце….

Летяхме над Сахара

бях малко разочарована. Очаквах да видя златни дюни, но не. Първоначалко беше пустиня без пясък, каменисто или суха повча с цят на керемиди. После си пролича и пясъка. Може би цветът беше такъв от залеза – не знам. На връщане ще летя през нощта, така че няма да разбера. После се стъмни. Най красиво е да гониш залеза на 10 000 метра над земята, а после като се стъмни, около тебе да има светкавици. Не бяха близо и затова бяха красиви, като фойерверки…

Залехих се лепенка против комари преди кацане и облякох дълъг ръкав. Стюардесата напръска салона с репелент, (същото направи и на връщане, за да не занесат маларийни комари в Истанбул)

 

Кацнахме в Лагос 🙂

Бяхме първи на имиграционнния контрол. Униформените стояха доста време с гръб, вършеха нещо „важно“ 🙂 Като приключиха, ни взеха листчетата и ни пратиха до следващото гише. Там един младеж ръкомахаше и ни каза „стрейт лайн, плийз“. Разбрахме че трябва да застанем един зад друг.

На бюрата седяха по двама. За тях, слава Богу, духаше вентилатор. Жената ми пое паспорта, писа, писа нещо и после го подаде на мъжа. Той гледаше по-неприветливо. Явно беше по-важен и имаше повече работа, или поне работеше по-бавно. Изчаквахме го, и тя извикваше следващия след като колегата ѝ успееше да ни обработи, за да не става опашка.
Вече се бях изпотила цялата… аз – дето не се потя. Извадих салфетка и се опитвах да си трия лицето. Започнахме да чакаме куфарите…бавно… Те дойдоха мокри, от влагата, но дрехите ми бяха в найлони, така че всичко е наред. Идея: вземете си за на връщане фолио (кухненско, прозрачно), с което да си опаковате куфара.

Наблюдавахме хората. Шарен свят.

Почнахме да осъзнаваме, че някои са прислужници на „по-белите“ негри. Но всички искат да ти помогнат, да те упътят. Имаше една  негърка с рокля, която се влачеше по земята, от тафта. Върна ме в креолските времена…

Накрая ни провериха и  жълтите книжки (документ, който удостоверява, че си направил задължителната ваксина за жълта треска) и излязохме навън, Качиха ни в едно бусче от хиляда и балканската и отпрашихме за хотела. Зад нас се движеше „секюрити кола“. Минахме по един 12 километров мост, попътувахме, попътувахме и стгнахме до хотела. По пътя, но в последния момент, видях един негър, който май беше гол и или се сапунисваше или се мажеше с кал. Късно го фиксирах, ясно е защо.

В хотела, другите вече пийваха.

Дадоха ми стая на 11 етаж. На всеки едаж има „помощник“, който те пита за къде си и натиска копчетата на асансьора. Мене ме обърка първия път, а вътре няма бутони…

Викам си, те тези комари не могат да се качат толкова високо, но Х. Г. е видяла комар в стаята си на 14-я етаж. Аз още не съм срещала. За целия 12– дневен престой, не видах комари и като попитах едно момче от обслужващия персонал, кога е по-опасното време (сухия или мокрия сезон), той с изненада отговори, че в Лагос нямат „москитос“
Хотелът е готин. Да, от влагата мирише малко на спарено, но не е непоносимо. Оказа се че картата за телефона, която трябваше да ми дадат е в София… нямах часовник, но станах на време. Закусих от прословутите ананасчета – да хубави са, но не са кой кнае колко различни. Опитаха се да ме накарат да платя закуската и настана суматоха… Объркали са ме.

Лагос, Нигерия

Тръгнахме за буса

От пред стоеше пиколо с цилиндър и смокинг, графитен цвят… Пак чакахме един успал се – З., доста черни точки набра тоз’ човек.
Пътувахме до завода повече от час и то при положение, че сме срещу трафика. 12 километровият мост беше задръстен до половината в обратна посока – 4 ленти. Хората явно отиваха на работа на острова. Направиха ми впечатление продавачите на вестници – носеха на главите си огромни купове с вестници и тичаха с тях между колите. Много хора метяха покрай пътното платно, и тогава видях, че един от тях взима едрите боклучи и ловко ги хвърля зад мантинелата. После са загледах и в другите – и те си изхвърлята лопатите с прах там….

Едни жълти бусчета изскачаха от всякъде. А нашия шофьор само дидиткаше [с клаксона], по едно време се зачудих дали не е по морзовата… „секюрити колата“ беше зад нас.

Сега сме в една зала в завода –

взех си 2 кроасана от хотела. Предния път един колега си поръчал КФЦ, донесли му кофичка – отворил я, а вътре били останали 3 крилца… Явно разносвачът е бил гладен и е решил, че няма да се забележи липсата. На другия ден му донесли пица, но отгоре лазели мравки. Той се позачудил, позачудил, пък ги помести и си я хапнал…..

Няма нищо страшно, а сега до мен мен лази едно хлебарче ама е новородено. То и в София има, даже големи…

Хората тук са като децата –

трябва да им даваш простички, едностъпкови задачи – например на портала на завода ръкомахаха 6 човека, за да те упътват къде да паркираш и май всеки беше с различно мнение 🙂

Тук основно се продава кола малка разфасовка. Човечето не може да си представи да я сподели с някого, мисли си, че трябва да и изпие всичката [сам] и големите разфасовки им идват в повече.
Даже почти няма т.нар. студен пазар* Почти няма супермаркети. Човекът купува и консумира, надали в тенекиените бараки имат печки, а камо ли хладилници. Затова най-разпространена е продаждата на улицата, сложили един леген на главата и ходят между колите. Така продават всичко – ядки, резени папая, ръчни шевни машини и какво ли не.
Беше ми много странно като ми разказваха – взима лелята един легел с кола и продава. Но наистина е точно така – даже има такава разфасовка, но в нея колата е малки разфасовки и легенът е пълен с ЛЕД – така ѝ се дава от нас…

Къщите изглеждат зле, защото от влагата мухалът ги превзема, мазилката потъмнява и наистина контрастът е голям: до подредената градинка, ще видиш пълна мизерия.
Заради задръстванията можехме да събираме доста впечатления. Слязохме от големия мост, може би за да сменим посоката и видях, че под моста кипи живот. Хората си живеят там.

Температурите са:мин 25 / мах 32 – цяла година…

Та, под моста видях козичка, ака като се загледах осъзнах че е малка бяла кравичка, до нея още една си лежеше в малката кална локва, отстрани имаше и и 2-3 козички с големи рога и няколко овце. До тях седеше мъж, изпаднал в нирвана, не помръдваше, дори не трепваше лицето му, а възрастта му беше трудна за определяне.

 

Видях и „бръснарски салон“ – от външната страна на една ограда бяха налепени бели пкочки, имаше счупено огледало и 10 мъже чинно чакаха реди си
Повечето жени също си бръснат главите, и лепят плитки, или слагат екстеншъни или носят перуки….

Въпреки всичко това хората изглеждат много по-шастливи от нас….

Движението е атракция, дават ти сигнал ще ше се шмуднат пред теб… – т.е дидитка този който засича а не потърпевшия :))

Автор: Анжела Димова

Снимки: авторът

*„Студен пазар” при безалкохолните се наричат продажбите от хладилник, т.е. продажбите в заведения, а не тези, които носиш у дома, които пък могат да бъдат продавани и със стайна температура. В България много лесно се разпознава – продажбите в стъклени бутилки са именно „студен пазар“, защото можете да ги поръчате само в заведение от хладилника – бел.Ст.

 

Други разкази свързани със Западна Африка – на картата:

Западна Африка

One response so far

апр. 07 2011

За Нигерия

Опитни хора твръдят, че ако човек отиде веднъж в Африка – или я намразва или изобще не иска да я напусне. Днешният пътепис на Десислава е участвал в конкурса „По пътя“, който Василена беше обявила преди време, а авторката пък ни предостави да публикуваме и тук 🙂

И т.к. нямаше снимки от автора, то реших да помоля мои колеги, които са ходили до Лагос, да ми предоставят някои от техните снимки като илюстрации.

Надявам се Деси да няма нищо против, защото снимките определено нямат нищо общо с текста 🙂

А сега:

Приятно четене:

За Нигерия

С настоящия пост приемам предизвикателството отправено ми от компанията Prestigio, която ще подари на блогъра събрал най-много коментари под поста си по темата GPS навигация Prestigio GeoVision 5500BT – а на мен би ми свършила прекрасна работа.

Така че прочетете, ако ви хареса – коментирайте (не анонимно) и дай един глас в svejo.

Посвещавам този пост на Любов Костова – Тя ще се сети защо:)

Абсолютно вярвам в индийската поговорка, че най-прекият път към себе си е околосветският. И аз тръгнах по него. Обиколих много страни видях много неща и по пътя някъде там намерих частици от себе си, съставаих частици от себе си и оставих частици от себе си.

А за да ви разкажа

за пътя към Нигерия

се вдъхнових от една дама, която говори на конференцията TED2011. Казва се Amina Az-Zubair и е Национален координатор на програмата „Образование за всички“ към министерството на образованието в Нигерия.

Лагос, Нигерия

Докато я слушах вчера през нощта ми се искаше да имам властта да събудя всички настоящи и бъдещи български управници и да я чуят, да запомнят думите й и да ги прилагат на практика. Завидях неистово на постигнатите резултати. И тогава видях предизвикателството. И се запитах – Те управниците спят, а ти, която си била в Нигерия, какво научи по пътя и какво отнесе със себе си от тази страна?

Сутрин към 9 часа, по пътя за работа – Лагос, Нигерия

Сутрин към 9 часа, по пътя за работа

Крайбрежието на Лагос, Нигерия

Крайбрежието на Лагос

Крайбрежието на Лагос, Нигерия

И така осъзнах, че някъде по пътя към и от Нигерия научих няколко неща. Ще започна с първото:

  • – В Нигерия човек си дава сметка колко различна и необятна е Африка и колко много е запазила от традициите си. Това бе и мястото, на което за пръв път (все пак бях по-малка тогава) осъзнах, че както можем да различаваме българи от руснаци, така можем да различаваме нигериици от ганиици, например. Там, в Нигерия, осъзнах, че цветът не е повод за издигане на прегради.
На път за работа – Лагос, Нигерия

На път за работа

Крайбрежието на Лагос, Нигерия

Крайбрежието на Лагос

  • – Пазаренето. Да, точно така, там на открития пазар научих какво е успешна сделка. От малко си бях мечтала за кожени табуретки, които се пълнят с парцали. Там на пазара видях – черни, в комплект по три. Точно моите си бяха. И попитах за цената. Отговориха ми с въпрос – Вие колко давате? И започна едно пазарене. На продавача му бе ясно, че искам табуретките, но в същото време страстта към пазаренето ме бе обвзела. И така за тези три табуретки и тяхната цена преговарях в продължение на три часа. Като през последния спорехме за нещо от сорта на 20 цента, но не изобщо не ми приличаха на 20 цента в местната валута. Накрая си запалих цигара осъзнах, че става въпрос за 20 цента и казах на продавача: „Добре, колкото кажете“. А той се усмихна и каза: дайте колкото искате, но запомнете, че не е добре да се отказвате, ако сте убедена, че цената, която давате е справедлива. Да, успях и то там някъде по пътя се научих да не се предавам и да се боря – било то за 20 цента или за повече. Щом съм убедена, че съм права. А пазаренето си е майсторлък, който човек е добре да овладее в този комерсиален свят.
Не спирайте прогреса – Лагос, Нигерия

Сутрин в задръстването на Лагос

Край пътя – Лагос, Нигерия

Край пътя

  • – Е, това няма да си се хареса, но с Нигерия свързвам и единствения път в живота си, когато съм спечелила пари (сериозна сума) на бас. Става въпрос за великата за българския футбол 1994 г. По пътя към най-големия си успех българския национален отбор срещна отбора на Нигерия. Съдабата така бе отредила, че се озовах в Нигерия за този мач. В хотела се събрахме българите и решихме да гледаме заедно мача. Мъжете предложиха да залагаме и понеже бяхме само българи си мислеха, че всички ще заложим на нашия отбор. Аз обаче ги погледнах и казах: Е, аз ще направя наопаки и ще заложа на Нигерия. И така на масата се събраха около 1000 долара, които всички бяха убедени, че ще си разделят, след като ние победим. Както всички се досещат, парите не отидоха при другите, а при мен. В началото ми бяха сърдити, казаха, че заради мен сме загубили, но когато взех печалбата и почерпих всички, в опит да възвърна доброто им настроение, упреците спряха. С това не искам да кажа, че трябва да залагате против нашите отбори, за да спечелите. Искам да кажа, че когато вътрешният ви глас ви казва как да постъпите – трябва да го послушате, дори и всички да ви сметнат за луди. А моят тогава ми каза да заложа по този начин.

Ако дам думата на Любов, тя ще може още много да говори за Нигерия.

И понеже съм влязла в ролята на какво научих аз, ще заимствам от известните автори техниката, да предложа своя извод от тези неща.

Край пътя – Лагос, Нигерия

Край пътя

Важно е да пътувате. Важно е по пътя да държите съзнанието и очите си отворени за различните и другите. Само тогава пътят си е струвал да бъде изминат. По пътя се случват най-интересните неща, най-великите открития и там някъде по пътя ще намерите и себе си. Но не пропускайте Нигерия, Африка и магията, която могат да ви дарят.

Ако сте стигнали до тук, моля оставете коментар (не анонимно) и дай един глас в svejo.

Благодаря!

Автор: Десислава Бошнакова

Снимки: първата – авторът, останалите снимки: Делян Иванов и Роберт Варсано

Други разкази свързани със Западна Африка – на картата:

One response so far

Switch to mobile version