Archive for the 'Десислава Бошнакова' Category

апр. 07 2011

За Нигерия

Опитни хора твръдят, че ако човек отиде веднъж в Африка – или я намразва или изобще не иска да я напусне. Днешният пътепис на Десислава е участвал в конкурса „По пътя“, който Василена беше обявила преди време, а авторката пък ни предостави да публикуваме и тук 🙂

И т.к. нямаше снимки от автора, то реших да помоля мои колеги, които са ходили до Лагос, да ми предоставят някои от техните снимки като илюстрации.

Надявам се Деси да няма нищо против, защото снимките определено нямат нищо общо с текста 🙂

А сега:

Приятно четене:

За Нигерия

С настоящия пост приемам предизвикателството отправено ми от компанията Prestigio, която ще подари на блогъра събрал най-много коментари под поста си по темата GPS навигация Prestigio GeoVision 5500BT – а на мен би ми свършила прекрасна работа.

Така че прочетете, ако ви хареса – коментирайте (не анонимно) и дай един глас в svejo.

Посвещавам този пост на Любов Костова – Тя ще се сети защо:)

Абсолютно вярвам в индийската поговорка, че най-прекият път към себе си е околосветският. И аз тръгнах по него. Обиколих много страни видях много неща и по пътя някъде там намерих частици от себе си, съставаих частици от себе си и оставих частици от себе си.

А за да ви разкажа

за пътя към Нигерия

се вдъхнових от една дама, която говори на конференцията TED2011. Казва се Amina Az-Zubair и е Национален координатор на програмата „Образование за всички“ към министерството на образованието в Нигерия.

Лагос, Нигерия

Докато я слушах вчера през нощта ми се искаше да имам властта да събудя всички настоящи и бъдещи български управници и да я чуят, да запомнят думите й и да ги прилагат на практика. Завидях неистово на постигнатите резултати. И тогава видях предизвикателството. И се запитах – Те управниците спят, а ти, която си била в Нигерия, какво научи по пътя и какво отнесе със себе си от тази страна?

Сутрин към 9 часа, по пътя за работа – Лагос, Нигерия

Сутрин към 9 часа, по пътя за работа

Крайбрежието на Лагос, Нигерия

Крайбрежието на Лагос

Крайбрежието на Лагос, Нигерия

И така осъзнах, че някъде по пътя към и от Нигерия научих няколко неща. Ще започна с първото:

  • – В Нигерия човек си дава сметка колко различна и необятна е Африка и колко много е запазила от традициите си. Това бе и мястото, на което за пръв път (все пак бях по-малка тогава) осъзнах, че както можем да различаваме българи от руснаци, така можем да различаваме нигериици от ганиици, например. Там, в Нигерия, осъзнах, че цветът не е повод за издигане на прегради.
На път за работа – Лагос, Нигерия

На път за работа

Крайбрежието на Лагос, Нигерия

Крайбрежието на Лагос

  • – Пазаренето. Да, точно така, там на открития пазар научих какво е успешна сделка. От малко си бях мечтала за кожени табуретки, които се пълнят с парцали. Там на пазара видях – черни, в комплект по три. Точно моите си бяха. И попитах за цената. Отговориха ми с въпрос – Вие колко давате? И започна едно пазарене. На продавача му бе ясно, че искам табуретките, но в същото време страстта към пазаренето ме бе обвзела. И така за тези три табуретки и тяхната цена преговарях в продължение на три часа. Като през последния спорехме за нещо от сорта на 20 цента, но не изобщо не ми приличаха на 20 цента в местната валута. Накрая си запалих цигара осъзнах, че става въпрос за 20 цента и казах на продавача: „Добре, колкото кажете“. А той се усмихна и каза: дайте колкото искате, но запомнете, че не е добре да се отказвате, ако сте убедена, че цената, която давате е справедлива. Да, успях и то там някъде по пътя се научих да не се предавам и да се боря – било то за 20 цента или за повече. Щом съм убедена, че съм права. А пазаренето си е майсторлък, който човек е добре да овладее в този комерсиален свят.
Не спирайте прогреса – Лагос, Нигерия

Сутрин в задръстването на Лагос

Край пътя – Лагос, Нигерия

Край пътя

  • – Е, това няма да си се хареса, но с Нигерия свързвам и единствения път в живота си, когато съм спечелила пари (сериозна сума) на бас. Става въпрос за великата за българския футбол 1994 г. По пътя към най-големия си успех българския национален отбор срещна отбора на Нигерия. Съдабата така бе отредила, че се озовах в Нигерия за този мач. В хотела се събрахме българите и решихме да гледаме заедно мача. Мъжете предложиха да залагаме и понеже бяхме само българи си мислеха, че всички ще заложим на нашия отбор. Аз обаче ги погледнах и казах: Е, аз ще направя наопаки и ще заложа на Нигерия. И така на масата се събраха около 1000 долара, които всички бяха убедени, че ще си разделят, след като ние победим. Както всички се досещат, парите не отидоха при другите, а при мен. В началото ми бяха сърдити, казаха, че заради мен сме загубили, но когато взех печалбата и почерпих всички, в опит да възвърна доброто им настроение, упреците спряха. С това не искам да кажа, че трябва да залагате против нашите отбори, за да спечелите. Искам да кажа, че когато вътрешният ви глас ви казва как да постъпите – трябва да го послушате, дори и всички да ви сметнат за луди. А моят тогава ми каза да заложа по този начин.

Ако дам думата на Любов, тя ще може още много да говори за Нигерия.

И понеже съм влязла в ролята на какво научих аз, ще заимствам от известните автори техниката, да предложа своя извод от тези неща.

Край пътя – Лагос, Нигерия

Край пътя

Важно е да пътувате. Важно е по пътя да държите съзнанието и очите си отворени за различните и другите. Само тогава пътят си е струвал да бъде изминат. По пътя се случват най-интересните неща, най-великите открития и там някъде по пътя ще намерите и себе си. Но не пропускайте Нигерия, Африка и магията, която могат да ви дарят.

Ако сте стигнали до тук, моля оставете коментар (не анонимно) и дай един глас в svejo.

Благодаря!

Автор: Десислава Бошнакова

Снимки: първата – авторът, останалите снимки: Делян Иванов и Роберт Варсано

Други разкази свързани със Западна Африка – на картата:

One response so far

Switch to mobile version