Archive for the 'Ласка Ненова' Category

май 13 2011

Водопад Райското пръскало (Стара планина)

Днешният ни петъчен пътепис отново няма да ни води надалеч – отиваме към Райското пръскало в Стара планина, а водач ще ни бъде Ласка.

Приятно четене:

Водопад Райското пръскало (Стара планина)

Посвещавам на Цанка, Гошо, Тошо, Кольо, нинджите, СИП 1977 и всички знайни и незнайни туристи, които са оставили имената си по вековните буки, за да радват идващите след тях туристи.

Имената на глупците... – Стара планина

По пътя за Райското пръскало – Стара планина

До Райското пръскало

Явно сме на тема водопади тези дни. Онзи беше Сливодолското падало, а в събота поехме към Райското пръскало. Имахме заплануван час на тръгване, най-късно 9:00ч., който естествено не успяваме да спазим, и с около час закъснение поемаме към Калофер.

Разстояния

  • Разстоянието Пловдив – Калофер е около 65 км и отнема около час и двайсет минути.
  • От София има три маршрута. Според Google средно време за достигането до Калофер e около 2:30ч. (155 км по подбалканския път – бел.Ст.)

Райско пръскало, Карлово, България

Не знам точните координати на Райското пръскало, затова маркирам Калофер – ако някой ги знае, да пише – ще ги коригирам – бел.Ст.)

Калофер

Няма табели указващи посоката към местността „Паниците“, където трябва да оставим колата и да поемем пеша към водопада. Най-лесният вариант винаги е бил питането и след кратък, особено ароматен разговор с местния пияница се насочваме към „Паниците“ по асфалтов път, който събуди асоциации у нас за „лунен пейзаж”.Най-лесно до „Паниците“ се стига като на влизане в Калофер поемете към Манастира и еко-пътека „Бяла Река. След около километър пътят се разделя на две, наляво за еко-пътеката, а за „Паниците“ поемате надясно. Другият вариант е GPS.

Местност Паниците

След около 20 минутно майсторско шофиране достигаме до последните в района бунгала на курортния комплекс „Паниците”, където оставяме „Тотка“ (Пежо 106) и поемаме към началото на пътеката, която се намира „Веднага след последната ограда в ляво”!

11:37 „У-упс, изненада-а“!

Оказва се, че ще трябва да изкачим близо четиридесет и пет градусов наклон, краят на който не се вижда. Стръмно е, но нали за това сме дошли. Не сме от страхливите, а и имаме претенции, че сме във форма. Поемаме въздух и тръгваме нагоре. Групичката след нас, в оптимистично градско облекло и обувки се отказа доста бързо. С бодра стъпка си спретнахме един умерен и изпълнен с „героични“ пози марш. Бяхме още в началото на прехода когато установихме, че е крайно необходимо да си замятаме езиците на рамо, за да не ги настъпваме.

Точно тогава открихме и предимството на така наречените „туристически щеки”( в нашият случай по две подходящи на вид и на тежест тояжки). Препоръчваме ги горещо за по-сериозни преходи!
След първите, опитващи се да ни „стреснат”, природни предизвикателства пътят стана доста по-приятен. От ляво в ниското се вижда манастира на „Бяла река”, а връх „Ботев” е пред нас. Някъде под върха е и крайната ни цел –

Райското пръскало

По пътя за Райското пръскало – Стара планина

След едно от поредните нетърпеливи вглеждания в далечината, за да видим къде ни води пътеката, с тайната надежда да не е стръмнина, която е в дясно от нас, видяхме и „Пръскалото” за първи път. Водопадът се виждаше, а разстоянието не беше малко и този факт ни амбицира доста сериозно.

По пътя за Райското пръскало – Стара планина

Това което последва ще го разкажа кратко:

  • надолу- надолу и после,
  • нагоре – нагоре – нагоре – нагоре – нагоре!
  • малко надолу
  • и пак нагоре

Единственото оправдание на майката природа за „напъните”, с които ни уреди е, че ни се показа във всякаква форма и цвят. Пътят ни водеше през вековни букови гори с огромни дървета. На няколко пъти прекосявахме буйни планински потоци, образуващи красиви водопади. Птиците ни пееха серенади, а слънцето срамежливо се провираше през клоните на дърветата. През цялото време имахме чувство, че сме в някакво нереално приключение. Все още изпипвам детайлите по поетичното описание на преживяванията си затова ще оставя вие да прецените сами:

По пътя за водопад Райското пръскало – Стара планинаВодопад – Стара планинаВодопади

Водопад – Стара планина

По време „спуско-изкачването”, температурата ви се променя многократно (на места духа доста силен вятър), добре е да сте подготвени с дрехи, които лесно се събличат и обличат, защото това действие се налага многократно.
„Еха, колко яко“. По пътя срещнахме семейство с бебче на не повече от година. Мама носи, а тати снима. Малката кротушка си стоеше спокойно в раницата и дори ни поздрави с едно срамежливо „хехе“. За малко да се изсипя по пътеката обръщайки се постоянно да се порадвам на малката туристка.
Започваме да се спускаме през буковата гора. Срещнахме още няколко групички туристи, но всички се връщаха от хижа Рай. До този момент, отчетохме, че прехода не е лек, но не е и нещо чак толкова страшно. Прекосяваме поредното мостче и се изправяме пред надпис „Минете на първа предавка“. Поглеждаме и виждаме, че следващата отсечка си е отново сериозно нагоре. Поемаме въздух, пооправяме раниците и тръгваме с амбициозна стъпка нагоре.

Премини на първа предавка – Стара планина

На половината път срещнахме двойка на средна възраст, която слизаше от хижа „Рай“. Погледнаха ни весело и ни казват “ Не остана. Еееееййййй там горе, където се вижда просветление, излизате от гората и почти сте стигнали„. „Толкова ли ни личи?“ – питам аз и се правя гримаса наподобяваща усмивка. Усмихваме се един на друг, пожелаваме си хубави празници и продължаваме всеки в посоката си.

Букова гора по пътя за водопада Райско пръскало – Стара планина

Уф, най-после стигаме поляната след гората. Звучи сякаш сме били на разходка в парка, но не вярвайте. Не е страшно, ама си е ЗОР!

Стигнахме! – Стара планина

Зор :)

15:38

Остават няколкостотин метра до

хижа „Рай“

и за наше щастие пътеката е надолу. След 5 минутки се озоваваме на поляната пред хижата. Посреща ни идилична гледка: огряна от слънцето поляна, дим от комина, разпъната палатка, веещи се чаршафи. За момент се замисляме дали да спрем и да си починем преди да се изкачим до водопада, но познавайки себе си (веднъж седна ли няма ставане), предлагам да не спираме и директно поемаме към последното „нагоре“.

Хижа Рай – Стара планина

Райското пръскало

Кой я предложи тази щуротия“ – питам невинно аз, спирайки на всяка втора крачка. Иде ми да се тръшна на земята и да не мръдна. Е това вече е черешката на тортата. Последната отсечка до подножието на „Райското пръскало“ ни отне почти 40 минути. Реално разстоянието не е много, но наклона си е направо обратно отрицателен. Въпреки това упорито, стъпка по стъпка, всъщност по-скоро лазейки нагоре, стигаме подножието на водопада. От далеч изглеждаше внушителен, но отблизо Райското пръскало отнема дъха в буквален и преносен смисъл. Водата пада от цели 125 метра височина, а водните капки се разпръскват наоколо и достигат до нас. В подножието на водопада все още има сняг и няма как да стигнем максимално близо до него. Задоволяваме се с установяването на една по-далечна скала и гордо се отпускаме в заслужена почивка и възхищение.

Водопад Райското пръскало – Стара планина

Водопад Райското пръскало – Стара планина

Край Райското пръскало – Стара планина

Край Райското пръскало

Водопад Райското пръскало – Стара планина

16:20 Почивка

Солидна фото сесия, размяна на думи с колегите туристи и поемаме надолу към хижа „Рай“. Преди да тръгнем бях поразровила няколко блога търсейки информация и в единият от тях прочетох, че бобеца, който хижаря готви бил несравним, затова още преди да махнем раниците, си поръчваме по купичка боб и дружно нападаме. Не знам дали бобът е вкусен или ние бяхме гладни, но вярно това беше едно от най-вкусните ми хапвания в последно време. Сваляме обувките и се излягаме на поляната пред хижата за кратка почивка преди да поемем по обратния път. Слънцето се скрива и веднага захладнява. Дааа, време е да ставаме и да тръгваме на обратно.

17:17 Надолу

Колко добре звучи „надолу“, но въпреки звученето дори и надолу си е трудно. Обратният път ни отнема около 3 часа и около осем стигаме до колата. Много доволни, уморени и вдъхновени се качваме на колата и се запътваме към Пловдив. (Като си помисля, в началото на прехода планирах да да стигнем и връх Ботев, но…..друг път).

Стара планина

Стара планинаСтара планина

На следващия ден – Великден

А аз си мислих, че съм във форма. Ставането тази сутрин не беше от лесните. Не знаех, че имам мускули и около глезените. Доста болежки имам, но пък ми напомнят за прекрасния ден и успешния преход.

Автор: Ласка Ненова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Стара планина – на картата:

One response so far

мар. 25 2011

Маджарово

Днес няма да хойкаме надалеч – само ще стигнем до тройната точка между България, Турция и Гърция, за кратка почивка край река Арда.

Приятно четене:

Маджарово

Кратък урок по география


В Уикипедия пише, че това е следващият най-малък град след Мелник. Това и аз не го знаех. Градът, такъв е от 1974 година, е в почти непосредствена близост до река Арда. Носи името на тракийският войвода Димитър Маджаров. Както пак пише в Уики-то дори има нос в Антарктика, който е кръстен на Маджарово. Брей….
Да си дойдем на думата
Река Арда
Река Арда
Това не е от тези постове за кратките неделни пътешествия, защото Маджарово и околността около него си заслужават и изискват едно по-дългосрочно наслаждение. Не използвам думичката наслаждение напразно, напротив – представете си малко късче от рая на земята – представихте ли си го?
Не?

Добре, ранна сутрин, месец май. Сутрешната маранята се носи над планината и меандрите на река Арда. Лешояди и орли се реят в небето над вас. Слънцето леко гали лицето ви, а денят ви предизвиква да откривате съкровища. Всъщност ако се загледате в краката си има вероятност да намерите и полускъпоценен камък (кварц, коралит, оникс, ахат, аметист или яспис)- все пак се намирате на дъното на изгаснал вулкан.

Сега как е?

Лично за мен, това е едно от най-изумителните и красиви места, които съм посещавала в България. Природата, реката и нещата които можеш да правиш в околността са толкова разнообразни, че за около 100 км минаваш няколко културни, исторически и природни пояса.

Да плажуваш и лагеруваш на р.Арда


Ден събота – 11:00, поела на път след поредният внезапен порив. Метнах една раница в колата и тръгнах за купон край река Арда. Къде отивам и аз не знам. До този момент не бях и чувала за Маджарово. Знам само че гоня Хасково и от там Маджарово. Като път, от Пловдив до Хасково – 78 км плюс още 65 от Хасково до Маджарово. *Има още един път и той е през Кърджали. До Хасково пътят е ок, въпреки джигитите, които си правят автомобилни състезания. След Хасково пътят е надупчен като швейцарско сирене, но пък за сметка на това много красив. По леки завои и красиви местности се стига бавно, но неусетно до Маджарово. Тоест не точно до Маджарово, а до купона, на който съм поканена. Мястото се намира както един приятел ми обясни минаваш табелата „Граничен пункт“, след моста вдясно, после в ляво и по коларският път“, за който е добре да имаш джип, а не Пежо 106, стигаш до реката.
Река Арда

А до реката имате възможност да си разпънете палатка. Дори няма нужда да ходите до града, защото предприемчив человек е спретнал страхотно малко кръчме с гледка към водата и осигуряващ всичко необходимо за едно безпроблемно лагеруване, разбирай бира и „кифтета„. Дори и тоалетна си има, а това е много важно! Ако не сте по палаткуването в града се предлагат сносни стаи с цена 10 лв за легло (е сега може и да са малко повече)!

Маджарово, България

Лагеруване край реката, обаче,

предполага всякакви условия да забравите гадните градове и просто да си почивате. Това, което можете да правите е: да плажувате, да се къпете – волно или неволно, както се случва на някой от нас, да се забавлявате, да пиете по бира, две, три, да наблюдавате биологичното разнообразие, (на територията на Маджарово може да наблюдавате 291 вида растения),

Край река АрдаЗмия край река Арда

или просто да загризете някоя маргарита и да не правите нищо и така до следващият ден.

Край река Арда

Неделя

Време е за обиколки. Природни и архитектурни паркове.

Село Маджарово
След цял ден мързелуване е добре и да се поразгледате наоколо. Докато сте тук имате възможност да разгледате един куп интересни места и неща. Купът включва: природни паркове, тракийски гробници и свещени места, средновековни крепости, и още много.

Моите забележителности


Непосредствено до Маджарово се намира

Природна забележителност “Кован Кая”

– единственият в България резерват за лешояди, като тук можете да наблюдавате особено редкия белоглав лешояд – един от 3 вида, обитаващи парка. Ако имате късмет можете да видите царски орел или някой скален орел в полет.
Резервата е много добре организиран. Има подходящи упътващи и информационни табели. Пътеките са обозначени и обезопасени. Това за което трябва да внимавате е да не настъпите някой череп останал от закуската на птичките. Осигурени са места, от които можете да наблюдавате лешоядите и другите птици.
Природна забележителност “Кован Кая” - край село Маджарово
След природният резерват поемете към

село Долни Главанак и Тракийско мегалитно култово съоръжение “Кромлех”,

намиращо се на 12 км от Маджарово. Наричат го още българският „Стоунхендж“. Аз се опитах да усетя енергията в каменният кръг, неуспешно, но може би вие ще сте по-добри приемници от мен. До „Кромлеха“ се стига по облагородена пътека с дължина около километър и половина, два.
Тракийско мегалитно култово съоръжение “Кромлех” - край село Долни Главанак
За да продължите по тракийската тема можете да продължите разходката из региона като се насочите към

Тракийски култово-погребален комплекс “Глухите камъни”

За да стигнете до него е добре да знаете, че паркирате колата на обозначеното за това място и след това има преход от около 5 км надолу и 5 км нагоре. Ако все пак не ви се ходят 10 км, но ви се обикаля, добър вариант за посещение е

средновековната крепост до село Мезек.

Средновековна крепост до село МезекСредновековна крепост до село Мезек
Крепостта е доста голяма и е що–годе реставрирана. Имате възможност да се разходите из вътрешността и, и дори да се качите на една от наблюдателните кули. Определено си заслужава посещението. Ако имате развинтено въображение 100% ще чуете подрънкването на брони и цвиленето на коне.
Другата забележителност в село Мезек, крепостта е на влизане в селото, е

тракийска гробница, която се намира по пътя за Свиленград,

на излизане от селото. Тази гробница е една от най-запазените, освен това е най-голямата и внушителна куполна гробница от микенски тип на територията на България.
Тракийска гробница до село Мезек

Коридора на гробница – един от най-дългите

За съжаление когато е открита, региона е бил все още под турско управление и част от намерените златни, бронзови и други артефакти се намират в археологическият музей в Истанбул. Един от най-популярните експонати на музея в Истанбул, е откритата в тази гробница бронзова статуя на глиган от средата на втората половина на IV век преди Хр.

Ако сте в региона на планирано посещение, можете да продължите да облагородявате мозъка и душата си с красиви гледки и чудеса на древната архитектура, но след тази гробница, аз трябваше да поемам назад към дома. За един ден успях толкова да видя и усетя, но тази пролет съм планирала последващо по-организирано и по-дълго посещение на региона. Като отправен източник на информация ще използвам предоставените в сайта на Маджарово упътвания за достигане на различните


  • Тракийски скални ниши – “Хамбаркая”
  • Тракийски култов комплекс. Тракийска и средновековна крепост “Хисаря”. Параклис “Св. св. Кирил и Методий”
  • Тракийски култово-погребален комплекс и селище. Средновековна крепост “Окопа”. Шарапана
  • Тракийски култово-погребален комплекс “Глухите камъни”. Средновековна крепост “Ефрем”
  • Тракийски мемориален комплекс. Параклис “Св. Петка Българска”. Национален тракийски събор-поклонение “Ден на тракийската памет”
  • Тракийски култово-погребален комплекс “Сивридикме–фурнаджика”
  • Тракийско мегалитно култово съоръжение “Кромлех”
  • Меандрите на река Арда
  • Защитена местност “Гюргена”
  • Защитена местност “Момина скала”
  • Защитена местност “Черната скала”
  • Римски път
  • Природна забележителност “Кован Кая”
Снимки: авторът

No responses yet

Switch to mobile version