Категория: Стоян Чочков

Почивка на Мармарис (с разходка до о.Родос) 6

Почивка на Мармарис (с разходка до о.Родос)

Хайде на море! Този път не нашето, не гръцкото, ами направо — турското. За Турция се чуват разнопосочни мнения като място за почивка — днешната е гледна точка на Стоян. Приятно четене:

Почивка на Мармарис

Булгаристан-Мармарис-Родос

Разстоянието между София и Мармарис е около 800 км и се взима за около час и половина със самолет. Във времена на световна финансова криза обаче чартърът е разчетен по-скоро като междуселски автобус и минава първо през Анталия да оставим там малко туристи, после кацаме в Бодрум да оставим и там още малко, а нещастниците с крайна дестинация Мармарис ни товарят в автобус за последните 150 км.

Мармарис

Първото впечатление е за сахарска жега. Градусите са около 45 в един на обяд, а слънцето толкова ослепително, че без слънчеви очила трудно се гледа. Автобусът обачи ни посреща с приятното бучене на климатика, а уютна табелка ни уведомява „2 вода = 1 $“. Турски вариант на руския език. Деси е толкова замаяна от жегата, че се обърква първоначално и ме пита защо водката е толкова евтина и се предлага в автобуси. Батко обаче има само долари и евра и то в големи купюри, щото в София турски лири не се продават даже в единствената турска банка. Пък и вкоренения български комплекс „тея се опитват да ме минат нещо“ ме ръчка да не бързам с покупките, преди да съм проучил пазара.

На първата спирка за почивка влизам в магазинче и излизам гордо с две бутилки вода за два долара. Прецакан с курса и цената, но щастлив че съм се опитал да заобиколя системата. Народопсихология в действие.

Така в шеги и закачки към 16:30 стигаме най-накрая в хотела.

На рецепцията пак ни посрещат на руски. С 70% туристи руснаци, тука всички го говорят или поне се опитват. Аз се правя на луд обаче и отговарям на английски. Даже искам формуляра с хотелската политика на английски разбирате ли, нищо че след 4 години в Москва нямам проблеми с езика меко казано. Така де, в Евросъюза сме все пак, стига ни бръснаха за 16-та република.

Дали за отмъщение или просто така, но гадината на рецепцията ни дава някаква забутана стая в странично крило, точно над нощния бар. Голям проблем както се оказва после. На всичкото отгоре стаята не отговаря и на тризвезден хотел в Карнобат. Да ме прощава Карнобат. А се води 4 звезди. Гардеробът е подпрян с някакви трупчета, стената е олющена, над вратата има 3 пръстта луфт, ваната в банята е цялата на ръждиви резки оставени от античните и течащи кранове. Слава Богу, климатика работи, а чаршафите и кърпите са нови и чисти, така че ще оцелеем и този път.

Преди вечерята има опознавателна среща.

Дебел намек от страна на туроператора да се запишеш поне на 1—2 платени екскурзии. С Деси още от София сме решили задължително да посетим Родос, който е само на 40 км с ферибот. Цената е 50 евро на човек в двете посоки заедно с пристанищните такси. Записваме се и на обзорната обиколка на Мармарис и околностите. Обикновено пътуванията ни минават в нонстоп обикаляне на музеи и забележителности и сега сме настроени за кротко лежане на плажа и чести прибежки до бара.

Обиколната екскурзия е първа и е насрочена за 14:00.

Гениално решение, спор няма. Туристът трябва да бъде мъчен и унижаван по всеки възможен начин. Особено организираният такъв. За пореден път се убеждавам в правотата си да си организирам сам всички екскурзии и да не пътувам в никакъв случай с група.

Четете по-нататък>>>

Хамбург (2) 11

Хамбург (2)

Продължаваме с разказа на Стоян за Хамбург — началото е Хамбург (1), а ние продължаваме нататък.

Приятно четене:

Хамбург

част втора

По улиците е пълно с разни дрипави и брадати субекти, групирани на групички по двама трима по ъглите. Повечето са видимо пияни или дрогирани. Пред очите ни се разиграва и малка драма. Невъобразимо смърдящ наркоман колабира пред поредното секскино. Младежът забелва очи и почва да се гърчи на два метра от нас. Немците разбира се действат експедитивно и делово и за минута идва линейка и полиция.

Въобще не е особено приятно място за нощни разходки предполагам. Най-интересните заведения, тези с живите момичета по витрините, са разположени в малките пресечки на Реепербан. В началото на уличките има нещо като преграда, предполагам за да не се смущават жителите на квартала и случайно преминаващите посетители.

Четете по-нататък>>>

Хамбург (1) 1

Хамбург (1)

Имаше на времете един съветско-грузински виц, в който една баба отвлича самолет и казва на пилотите „Лети в Гамбург!“. След малко бабата се свлича, халосана по главата от грузинец с репликата: „Гамбург, Гамбург! какой Гамбург?! У мэня в Тбилиси помидорчики сохнут!“;-) Да оставим расистко-съветските вицове и да разгледаме Хамбург. Приятно четене:

Хамбург

част първа

Не съм ставал в 4 сутринта от казармата насам. Което уви остава все по-назад във времето. Навън беснеят ветрове, снегове, ледове и всякаква друга метеорологична гад. Събота е. А батко е тръгнал да пътува, на разходка при това. И то в северна Германия в най-студения период на годината — края на януари и началото на февруари. Хората за Бали и Сингапур летят, а аз за Хамбург… А най-лошото е, че не мога да мрънкам на Деси, защото аз съм избрал дестинацията, времето и всичко останало. Тя уви е фен на ранното ставане и е жизнена и свежа като репичка. Намира даже сили и желание да закуси в самолета, кафенце да изпие и да ми разясни подробно маршрута от летището до хотела, използвайки цяла купчина, принтирани от нета помощни материали. Кафето разбира се не и прощава и на летището в Мюнхен спринтираме към тоалетните и съответно за малко не изпускаме връзката си за Хамбург.

Въпреки подробния предварителен рисърч обаче, на

летището в Хамбург

доста се помотваме преди да намерим нужния ни транспорт. Навсякъде има табели упътващи към метрото, но не и към директния шатъл. Накрая с помощта на любезен полицай се оправяме, автобусът тръгва на всеки 10 мин и въобще всичко е фантастише. Летището в Хамбург се намира в самия град, почти като софийското;-). Така че има няма след 20 мин сме вече в центъра.

Четете по-нататък>>>

Виена – три дни преди преди Европейското (3) 2

Виена – три дни преди преди Европейското (3)

em>Това е последната част на пътуването на Стоян до Виена. В началото Стоян описа Виена: Моцарт, зоопарк и Бон Джоуви , и продължи с Концерт на Джон Бон Джоуви.

Днес ще прочетем за последния му ден там

Виена – три дни преди преди Европейското

Ден 3

Самолетът ни излита в 17:30 така че имаме цял ден още за шляене. Използваме за да доразгледаме още веднъж чудесната виенска архитектура. Този път по малките улички в центъра.

Виена – улица Грабен

Това в дупката, на което всички са дивят са някаква жалки римски тухлички В това отношение поне София е доста по-напред…

Четете нататък>>>

Виена – три дни преди преди Европейското (2): Концерт на Джоуви 1

Виена – три дни преди преди Европейското (2): Концерт на Джоуви

Концерт на Бон Джоуви във Виена

Ден 2

Големият ден! До концерта обаче имаме цял ден на разположение, така че ще посетим Шьонбрун. Това е вторият символ на Виена след Щефансдом и е не по малко впечатляващ. Построен още през 16 век, дворецът е разрушен до основи от нашите невъзпитани османски комшии при опита им да завладеят цяла Европа. В края на 17 и началото на 18 век е построен наново, като всеки следващ император достроява, пристроява или променя изцяло стила като Мария Терезия например, решила да го барне в рококо. Тя е и един от най-известните му обитатели. Тук ражда и отглежда 16те си деца. Друго дете пък, доста по-гениално, свири тук едва шестгодишен. Моцарт разбира се. Тук вършее и Наполен, щабквартирата му е разположена в двореца естествено, тук се ражда и единственото му дете.

Шонбрун, Виена

Паркът е не по-малко интересен. Всяко стръкче трева е с нужната дължина и форма, алеите са опънати като по конец, фонтаните пръскат в идеалната височина.

Паркът на Шондрун, Виена

Виена – три дни преди преди Европейското (1) 0

Виена – три дни преди преди Европейското (1)

Отдавна не сме чели за нещо за Виена. Днес ви представям пътуването на Стоян до Виена, няколко дена преди началото на Европейското първенство по футбол. Приятно четене:

Виена: Моцарт, зоопарк и Бон Джоуви

Ден първи

 

Полетът е в 9:30, което значи че трябва да сме на летището в 8. И двамата с Виктор сме сънени и кисели. Служителката на чекин–а също. „Г–н Чочков трябва ми само паспорта ви” процежда през зъби, когато дремейки и подавам и билетите. Мързи ме обаче да се заяждам, а и ми е леко нервно, така че си замълчавам. На Виктор също му е нервно и постоянно се оглежда за места за пушене. След паспортния контрол нахлува в кафето и почва да ме врънка да пием кафе с явната идея да запали. Пил съм чай сутринта докато се оправях и не ми се пие нищо, но си взимам сок за да не му развалям кефа. Той се налива неразумно със сокове и кафета без да мисли за тясните самолетни тоалетни.

Самолетът е Боинг 737, но доста старичък както ми се вижда на пръв поглед, което усилва тревогата ми. От нервност почваме да се шегуваме и лигавим как сме видели дупка в крилото, теч под опашката, а като почваме да рулираме съобщаваме на висок глас как двигателите звучат странно. Май успяваме да изнервим всички пътници. Всички тревожно и напрегнато следят как се засилваме и се чува ясна въздишка като излитаме. Полетът до Виена е горе–долу колкото едно пътуване от Младост до Орлов мост. След 55 минути вече кръжим над столицата на Австрия и зяпаме с интерес как се вие Дунава под нас. Лиготията не ни е напуснала и коментари като „Виж вентилатори” и „Да, така се охлажда цяла Виена” относно вятърните генератори издигащи се около летището забавляват всички. При кацането вече сме по–спокойни, а и пилотът е без грешка, за което го възнаграждаваме с бурни аплодисменти както си му е реда.

Виена, Швехат

 

 

Швехат е доста по–голямо и уредено от летище София, има ясни табели на 2 крачки така че за 15 мин вече сме минали всички процедури. Калина ни чака на изхода и ни докладва че има директни автобуси до Шведенплац, което пък е на 3 мин от апартамента където ще спим. Шофьорът е усмихнат, не слуша чалга и ни връща ресто. Не изпреварва през аварийното платно, нито засича по–малките коли. Даже ми се струва и че кара с позволената скорост. А и самото движение е ужасно спокойно, никъде няма задръствания, улиците са с по 4 платна в едната посока и на всеки 100 м се вижда табела за подземни паркинги. Паяци и паркирани коли по тротоарите обаче няма. Подминаваме и боклучийски камион без познатите висящи отзад мургавелковци. Въобще в лек културен шок сме.

Следва кратка почивка за оставяне на багажа и освежаване, която ми дава възможност да си включа телефона. Както и очаквах се изсипва една камара смс–и за пропуснати разговори, а скоро и самите обаждания започват. Вдигам като никога любезно на всички и след като учтиво изслушвам опитите да ми намерят работа небрежно отговарям, че съм Виена и няма как да им помогна. Дребни нещица, ама радват душата. Апартамента където живее бащата на Виктор и Калина е на точно срещу огромна готическа катедрала. На всеки 15 мин камбаната бие веднъж, на половин час, два пъти, на 45 мин три пъти, а на кръгъл четири път плюс толкова колкото е самият час. Нямаш нужда от часовник общо взето. Лошото е че цялата дандания почва в 6 сутринта и продължава до 22 часа, но поне за трите дни нямахме проблем със събуждането. Това е и началната точка на обиколката ни.