Archive for the 'Стоян Чочков' Category

авг. 04 2009

Почивка на Мармарис (с разходка до о.Родос)

Хайде на море! Този път не нашето, не гръцкото, ами направо — турското. За Турция се чуват разнопосочни мнения като място за почивка — днешната е гледна точка на Стоян. Приятно четене:

Почивка на Мармарис

Булгаристан-Мармарис-Родос

Разстоянието между София и Мармарис е около 800 км и се взима за около час и половина със самолет. Във времена на световна финансова криза обаче чартърът е разчетен по-скоро като междуселски автобус и минава първо през Анталия да оставим там малко туристи, после кацаме в Бодрум да оставим и там още малко, а нещастниците с крайна дестинация Мармарис ни товарят в автобус за последните 150 км.

Мармарис

Първото впечатление е за сахарска жега. Градусите са около 45 в един на обяд, а слънцето толкова ослепително, че без слънчеви очила трудно се гледа. Автобусът обачи ни посреща с приятното бучене на климатика, а уютна табелка ни уведомява „2 вода = 1 $“. Турски вариант на руския език. Деси е толкова замаяна от жегата, че се обърква първоначално и ме пита защо водката е толкова евтина и се предлага в автобуси. Батко обаче има само долари и евра и то в големи купюри, щото в София турски лири не се продават даже в единствената турска банка. Пък и вкоренения български комплекс „тея се опитват да ме минат нещо“ ме ръчка да не бързам с покупките, преди да съм проучил пазара.

На първата спирка за почивка влизам в магазинче и излизам гордо с две бутилки вода за два долара. Прецакан с курса и цената, но щастлив че съм се опитал да заобиколя системата. Народопсихология в действие.

Така в шеги и закачки към 16:30 стигаме най-накрая в хотела.

На рецепцията пак ни посрещат на руски. С 70% туристи руснаци, тука всички го говорят или поне се опитват. Аз се правя на луд обаче и отговарям на английски. Даже искам формуляра с хотелската политика на английски разбирате ли, нищо че след 4 години в Москва нямам проблеми с езика меко казано. Така де, в Евросъюза сме все пак, стига ни бръснаха за 16-та република.

Дали за отмъщение или просто така, но гадината на рецепцията ни дава някаква забутана стая в странично крило, точно над нощния бар. Голям проблем както се оказва после. На всичкото отгоре стаята не отговаря и на тризвезден хотел в Карнобат. Да ме прощава Карнобат. А се води 4 звезди. Гардеробът е подпрян с някакви трупчета, стената е олющена, над вратата има 3 пръстта луфт, ваната в банята е цялата на ръждиви резки оставени от античните и течащи кранове. Слава Богу, климатика работи, а чаршафите и кърпите са нови и чисти, така че ще оцелеем и този път.

Преди вечерята има опознавателна среща.

Дебел намек от страна на туроператора да се запишеш поне на 1—2 платени екскурзии. С Деси още от София сме решили задължително да посетим Родос, който е само на 40 км с ферибот. Цената е 50 евро на човек в двете посоки заедно с пристанищните такси. Записваме се и на обзорната обиколка на Мармарис и околностите. Обикновено пътуванията ни минават в нонстоп обикаляне на музеи и забележителности и сега сме настроени за кротко лежане на плажа и чести прибежки до бара.

Обиколната екскурзия е първа и е насрочена за 14:00.

Гениално решение, спор няма. Туристът трябва да бъде мъчен и унижаван по всеки възможен начин. Особено организираният такъв. За пореден път се убеждавам в правотата си да си организирам сам всички екскурзии и да не пътувам в никакъв случай с група.

Четете по-нататък>>>

6 коментара

май 28 2009

Хамбург (2)

Продължаваме с разказа на Стоян за Хамбург — началото е Хамбург (1), а ние продължаваме нататък.

Приятно четене:

Хамбург

част втора

По улиците е пълно с разни дрипави и брадати субекти, групирани на групички по двама трима по ъглите. Повечето са видимо пияни или дрогирани. Пред очите ни се разиграва и малка драма. Невъобразимо смърдящ наркоман колабира пред поредното секскино. Младежът забелва очи и почва да се гърчи на два метра от нас. Немците разбира се действат експедитивно и делово и за минута идва линейка и полиция.

Въобще не е особено приятно място за нощни разходки предполагам. Най-интересните заведения, тези с живите момичета по витрините, са разположени в малките пресечки на Реепербан. В началото на уличките има нещо като преграда, предполагам за да не се смущават жителите на квартала и случайно преминаващите посетители.

Четете по-нататък>>>

11 коментара

май 26 2009

Хамбург (1)

Имаше на времете един съветско-грузински виц, в който една баба отвлича самолет и казва на пилотите „Лети в Гамбург!“. След малко бабата се свлича, халосана по главата от грузинец с репликата: „Гамбург, Гамбург! какой Гамбург?! У мэня в Тбилиси помидорчики сохнут!“;-) Да оставим расистко-съветските вицове и да разгледаме Хамбург. Приятно четене:

Хамбург

част първа

Не съм ставал в 4 сутринта от казармата насам. Което уви остава все по-назад във времето. Навън беснеят ветрове, снегове, ледове и всякаква друга метеорологична гад. Събота е. А батко е тръгнал да пътува, на разходка при това. И то в северна Германия в най-студения период на годината — края на януари и началото на февруари. Хората за Бали и Сингапур летят, а аз за Хамбург… А най-лошото е, че не мога да мрънкам на Деси, защото аз съм избрал дестинацията, времето и всичко останало. Тя уви е фен на ранното ставане и е жизнена и свежа като репичка. Намира даже сили и желание да закуси в самолета, кафенце да изпие и да ми разясни подробно маршрута от летището до хотела, използвайки цяла купчина, принтирани от нета помощни материали. Кафето разбира се не и прощава и на летището в Мюнхен спринтираме към тоалетните и съответно за малко не изпускаме връзката си за Хамбург.

Въпреки подробния предварителен рисърч обаче, на

летището в Хамбург

доста се помотваме преди да намерим нужния ни транспорт. Навсякъде има табели упътващи към метрото, но не и към директния шатъл. Накрая с помощта на любезен полицай се оправяме, автобусът тръгва на всеки 10 мин и въобще всичко е фантастише. Летището в Хамбург се намира в самия град, почти като софийското;-). Така че има няма след 20 мин сме вече в центъра.

Четете по-нататък>>>

One response so far

юли 28 2008

Виена – три дни преди преди Европейското (3)

em>Това е последната част на пътуването на Стоян до Виена. В началото Стоян описа Виена: Моцарт, зоопарк и Бон Джоуви , и продължи с Концерт на Джон Бон Джоуви.

Днес ще прочетем за последния му ден там

Виена – три дни преди преди Европейското

Ден 3

Самолетът ни излита в 17:30 така че имаме цял ден още за шляене. Използваме за да доразгледаме още веднъж чудесната виенска архитектура. Този път по малките улички в центъра.

Виена – улица Грабен

Това в дупката, на което всички са дивят са някаква жалки римски тухлички В това отношение поне София е доста по-напред…

Четете нататък>>>

2 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version