Archive for the 'Людмила Валериева' Category

юли 01 2010

Из Англия (2): Лейкок и Оксфорд

Продължаваме с провинциалната Англия на Людмила. Бяхме вече в Стоунхендж и Лонглийт, а сега продължаваме към Лейкок и Оксфорд. Приятно четене:

Из Англия

част втора

Лейкок и Оксфорд

На прибиране минахме през Лейкок (Lacock), едно село, известно с това, че няма стълбове по улиците и сателитни чинии. По някакви причини селцето е останало сравнително непроменено в последните столетия. Навява асоциации с нашата Копривщица, но тя ми е доста по-симпатична. Както навсякъде, така и в Lacock беше пълно с народ.

Lacock village

Lacock Bakery

Според интернета повечето сгради всъщност са от 18 век, но има и средновековни. Най-много ме впечатли църквата. Въобще готическите им църкви много ме радваха като архитектура.

Църквата в Lacock

Като се върнах разбрах, че селцето Лейкок и прилежащото му абатство, което ние не видяхме, са декор на много филми, предимно на Хари Потър и няколко Робин Худовци.

Четете по–нататък>>>

One response so far

юни 08 2010

Из Англия (1): Стоунхендж, Лонглийт

Отдавна не бяхме ходили до Англия – време е да наваксаме пропуска 🙂 Людмила ще ни разведе из провинциалната Англия. Приятно четене:

Из Англия

част първа:

Стоунхендж и Лонглийт

Доживях и аз да се кача на самолет и да разгледам малко от Обединеното кралство. Целта на пътуването беше да се свърши малко работа. Работата се свърши, че даже успях и да видя едно-друго. Най-общо казано – Англия ми хареса.

Бях в околностите на Оксфорд, в разни малки китни селца. Тихо едно такова, спокойно, като се върнах тук, все едно ми гръмнаха ушите.

от самолета на излитане

Откъде да започна сега… ами нека е от началото, от самолета. Стаменова не се беше качвала в самолет до тоя момент. На летището тук всичко мина от бързо по-бързо, бяхме се чекин – нали (бахти думата) онлайн и за нула време с колегата минахме каквито проверки имаше да минаваме. Самолетът на British Airways се оказа старичък Еърбъс А319, с опърпани седалки и прилично мърляв. Само се надявах общото му състояние да не е като интериора.

След първоначалния шок и осъзнаването, че вече не съм на земята, се започна едно зяпане през прозореца… само за да видя, че цяла Европа е яко облачна… Полета си беше чудесен, но определено не ми е любимия начин на придвижване. Постоянно ме глождеше мисълта, че между мен и твърдата почва има някакви си 11 километра. Забавлявах се с екранчето с маршурта и дебнех Алпите да пъкнат отнякъде, ама не пъкнаха… Докато се нервех на облачността хапнах. Храната не беше нещо особено, но ставаше или просто аз бях твърде гладна, за да проявявам претенции. Не мога да кажа същото за закуската на връщане. Само като видях бекона и надениците и ми мина всякакъв апетит.

P3110004

P3110024

След два часа и половина кацнахме на Хийтроу, отново за нула време си взехме багажа и минахме през паспортната проверка. Сю ни взе от летището и газ към

Chalgrove, селце в околията на Оксфорд,

където ни е офиса. Очаквах, че дясното движение ще ме обърка, но нямаше такива изгледи. Обърка ме само изпреварването, така и не свикнах, до последния ден изтръпвах с това изпреварване отдясно. Тук ще вметна, че там карат много бързо. Колко бързо не знам, защото не си правих труда да обръщам милите в километри в час, но определено е бързо. Магистралите са големи, междуселските шосета – тесни. Като за кола и половина, постоянно спират да се изчакват. Или не спират, а се разминават някак. Сигурно сменят огледала през ден-два, не знам как го правят тоя номер.

Четете по–нататък>>>

2 коментара

Ное. 21 2008

Голямата рилска … навалица

„Какво, Швейцария ли?“ би възкликнал един наш велик предшественик. Не че там е лошо (пази, Боже!), но днес ще обърнем внимание на планината, наречена от друг наш велик предшественик Великата рилска пустиня. И така, по стъпките на класиците, приятно четене: Голямата рилска … навалица До седемте рилски езера Великата Рилска пустиня се отлага за следващия […]

5 коментара

окт. 24 2008

Почти до Мургаш

Високи сини планинииии … 🙂 и ще разгледаме София от северната страна. Приятно четене:

Почти до Мургаш

След упорито следене на прогнозата и рефрешване на Weather Underground, най-накрая гръмовержеца се смили и ни пусна една дупчица за ходене в неделя. Поради ред причини тоя път камерния състав беше повече от камерен – аз и Ирма, две трети от ударната група.

Рано тая сутрин успях да направя чай, да си посъбера багажеца, да си забравя телефона, да се върна за да го взема и да пътувам с най-бавния тролей деветка на света. Влачеше се като костенурка инвалид, а на мен това никак не ми изнасяше – едно че Ирма вече сигурно ме чакаше и друго че гонехме митичния селски рейс за Желява. Бая се изнервих докато стигна до Дондуков, а като прибавим и недоспиването + липсата на кофеин – съвсем бях сдала багажа. Когато на автостанция Изток цъфна една от ония оранджави чавдарки, които някога ни кандилкаха до Студентски град и обратно и ни натовари за Желява малко живнах. И това беше временно, понеже се оказа че тоя рейс има маршрут по-сложен от моряшки възел и два пъти по-оплетен. Такива завъртулки из всички паланки около магистрала Хемус направи, че все ми се струваше как ще нахлуе в нечии двор. Зави ми се свят и огладнях докато се мъчех поне да налучкам посоката, в която се движехме.

Вестибуларния ми апарат вече даваше заето и твърдеше че ляво е дясно когато слезнахме в селото. Огледахме се, намерихме даже маркировка и поехме за да стигнем до хоремага, аз налазих кафето, Ирма бисквитите, а любезния чичко ни упъти. От упътването разбрах само, че трябва да минем над бента, че някъде си имало паметник и че има „орминотировка“ (маркировка де). Тръгнахме уж по неговите указания и попаднахме на два агресивни пуяка, докато ги подминем реших да питам друг човек за посоката. Той каза че не знаел какви са пътеките, ама е имало асфалт и да ходим по него, пък след асфалта имало пътека. Това и направихме, не беше най-разумното решение, но в 9 сутринта не изглежда толкова зле. Всъщност асфалтовото пътче никак не беше лошо, а даже приятно, само дето много заобикаляше. То ни изведе на паметника на ботевия четник Ангел Тодоров на Мерова поляна.


Витошата и смога, който дишаме

Четете по-нататък>>>

No responses yet

Older Entries »

Switch to mobile version