Категория: Людмила Валериева

Из Англия (2): Лейкок и Оксфорд 1

Из Англия (2): Лейкок и Оксфорд

Продължаваме с провинциалната Англия на Людмила. Бяхме вече в Стоунхендж и Лонглийт, а сега продължаваме към Лейкок и Оксфорд. Приятно четене:

Из Англия

част втора

Лейкок и Оксфорд

На прибиране минахме през Лейкок (Lacock), едно село, известно с това, че няма стълбове по улиците и сателитни чинии. По някакви причини селцето е останало сравнително непроменено в последните столетия. Навява асоциации с нашата Копривщица, но тя ми е доста по-симпатична. Както навсякъде, така и в Lacock беше пълно с народ.

Lacock village

Lacock Bakery

Според интернета повечето сгради всъщност са от 18 век, но има и средновековни. Най-много ме впечатли църквата. Въобще готическите им църкви много ме радваха като архитектура.

Църквата в Lacock

Като се върнах разбрах, че селцето Лейкок и прилежащото му абатство, което ние не видяхме, са декор на много филми, предимно на Хари Потър и няколко Робин Худовци.

Четете по–нататък>>>

Из Англия (1): Стоунхендж, Лонглийт 2

Из Англия (1): Стоунхендж, Лонглийт

Отдавна не бяхме ходили до Англия – време е да наваксаме пропуска 🙂 Людмила ще ни разведе из провинциалната Англия. Приятно четене:

Из Англия

част първа:

Стоунхендж и Лонглийт

Доживях и аз да се кача на самолет и да разгледам малко от Обединеното кралство. Целта на пътуването беше да се свърши малко работа. Работата се свърши, че даже успях и да видя едно-друго. Най-общо казано – Англия ми хареса.

Бях в околностите на Оксфорд, в разни малки китни селца. Тихо едно такова, спокойно, като се върнах тук, все едно ми гръмнаха ушите.

от самолета на излитане

Откъде да започна сега… ами нека е от началото, от самолета. Стаменова не се беше качвала в самолет до тоя момент. На летището тук всичко мина от бързо по-бързо, бяхме се чекин – нали (бахти думата) онлайн и за нула време с колегата минахме каквито проверки имаше да минаваме. Самолетът на British Airways се оказа старичък Еърбъс А319, с опърпани седалки и прилично мърляв. Само се надявах общото му състояние да не е като интериора.

След първоначалния шок и осъзнаването, че вече не съм на земята, се започна едно зяпане през прозореца… само за да видя, че цяла Европа е яко облачна… Полета си беше чудесен, но определено не ми е любимия начин на придвижване. Постоянно ме глождеше мисълта, че между мен и твърдата почва има някакви си 11 километра. Забавлявах се с екранчето с маршурта и дебнех Алпите да пъкнат отнякъде, ама не пъкнаха… Докато се нервех на облачността хапнах. Храната не беше нещо особено, но ставаше или просто аз бях твърде гладна, за да проявявам претенции. Не мога да кажа същото за закуската на връщане. Само като видях бекона и надениците и ми мина всякакъв апетит.

P3110004

P3110024

След два часа и половина кацнахме на Хийтроу, отново за нула време си взехме багажа и минахме през паспортната проверка. Сю ни взе от летището и газ към

Chalgrove, селце в околията на Оксфорд,

където ни е офиса. Очаквах, че дясното движение ще ме обърка, но нямаше такива изгледи. Обърка ме само изпреварването, така и не свикнах, до последния ден изтръпвах с това изпреварване отдясно. Тук ще вметна, че там карат много бързо. Колко бързо не знам, защото не си правих труда да обръщам милите в километри в час, но определено е бързо. Магистралите са големи, междуселските шосета – тесни. Като за кола и половина, постоянно спират да се изчакват. Или не спират, а се разминават някак. Сигурно сменят огледала през ден-два, не знам как го правят тоя номер.

Четете по–нататък>>>

Седемте рилски езера, Рила 5

Голямата рилска … навалица

„Какво, Швейцария ли?“ би възкликнал един наш велик предшественик. Не че там е лошо (пази, Боже!), но днес ще обърнем внимание на планината, наречена от друг наш велик предшественик Великата рилска пустиня. И така,...

Почти до Мургаш 0

Почти до Мургаш

Високи сини планинииии … 🙂 и ще разгледаме София от северната страна. Приятно четене:

Почти до Мургаш

След упорито следене на прогнозата и рефрешване на Weather Underground, най-накрая гръмовержеца се смили и ни пусна една дупчица за ходене в неделя. Поради ред причини тоя път камерния състав беше повече от камерен – аз и Ирма, две трети от ударната група.

Рано тая сутрин успях да направя чай, да си посъбера багажеца, да си забравя телефона, да се върна за да го взема и да пътувам с най-бавния тролей деветка на света. Влачеше се като костенурка инвалид, а на мен това никак не ми изнасяше – едно че Ирма вече сигурно ме чакаше и друго че гонехме митичния селски рейс за Желява. Бая се изнервих докато стигна до Дондуков, а като прибавим и недоспиването + липсата на кофеин – съвсем бях сдала багажа. Когато на автостанция Изток цъфна една от ония оранджави чавдарки, които някога ни кандилкаха до Студентски град и обратно и ни натовари за Желява малко живнах. И това беше временно, понеже се оказа че тоя рейс има маршрут по-сложен от моряшки възел и два пъти по-оплетен. Такива завъртулки из всички паланки около магистрала Хемус направи, че все ми се струваше как ще нахлуе в нечии двор. Зави ми се свят и огладнях докато се мъчех поне да налучкам посоката, в която се движехме.

Вестибуларния ми апарат вече даваше заето и твърдеше че ляво е дясно когато слезнахме в селото. Огледахме се, намерихме даже маркировка и поехме за да стигнем до хоремага, аз налазих кафето, Ирма бисквитите, а любезния чичко ни упъти. От упътването разбрах само, че трябва да минем над бента, че някъде си имало паметник и че има “орминотировка” (маркировка де). Тръгнахме уж по неговите указания и попаднахме на два агресивни пуяка, докато ги подминем реших да питам друг човек за посоката. Той каза че не знаел какви са пътеките, ама е имало асфалт и да ходим по него, пък след асфалта имало пътека. Това и направихме, не беше най-разумното решение, но в 9 сутринта не изглежда толкова зле. Всъщност асфалтовото пътче никак не беше лошо, а даже приятно, само дето много заобикаляше. То ни изведе на паметника на ботевия четник Ангел Тодоров на Мерова поляна.


Витошата и смога, който дишаме

Четете по-нататък>>>

Руенски и Рилски манастир 0

Руенски и Рилски манастир

Сега ще ви кажа нещо, което съм сигурен, че ще ви втрещи. знаете ли, че в момента (2008г) в България се строи нов … мол? нови бетонни комплекси по морето? офис сгради? – това съм сигурен, че знаете.

Но знаете ли, че в България се строи и нов манастир? Не вярвате, нали?

Приятно четене:

Руенски и Рилски манастир

Вчера беше време за малко кашкавален туризъм – един приятел на половинката ни натовари на колата си рано сутринта (да станеш в 7 в неделя и да не знаеш къде отиваш – ЯКООООО!) и отпрашихме в неизвестна и на тримата посока. Е, денят започна с кибичене на няква бензиностанция в Горна Баня, затриване около Перник и най-накрая намиране на другите двама спътници с другата кола около Дупница. Това последното беше от решаващо значение, щото ТЕ знаеха къде отиваме все пак.

Леко-полеко с приспивен диск с рок балади се отправихме към Бобошево, подминахме го и по един световъртежен път стигнахме до някакъв манастир и по-точно

Руенски манастир св. Иван Рилски.

Брех какви места имало из страната, за които малко хора са чували.

Въпросният Руенски манастир се намира във Влахина планина и е съвсем новичък – строен е през 2002 година и в момента се достроява. Аз лично не знаех, че все още се строят манастири. Всъщност и Влахина планина не знаех къде е.


Над манастира тръгва пътечка, която води до “Пещерата на св. Иван Рилски”, доколкото разбрах – живял е там. После проверих нещата и се оказа, че селото под манастира – Скрино е родното му място.


Малко встрани от пещерата, на хълма (а може и да е връх) над манастира има голям железен кръст и невероятна гледка към Рила. Тя Рила леко се беше покрила от облаци, но си представям каква нечовешка гледка ще е при хубаво време.

Четете по-нататък>>>
30

Македония, Охрид и цар Самюъл (2): Охридското езеро

Днес ще продължим екскурзията на Людмила до Охрид. Първата част: Македония, Охрид и цар Самюъл – част І предизвика доста бурни реакции. Да видим дали ще бъдете толкова активни в коментарите си и днес....

54

Македония, Охрид и цар Самюъл – част І

Днес ще се огледаме Охридското езеро през очите на Людмила. Тя е посетила Охрид и Струга с една от обичайните автобусни екскурзии до там и днес ще разкаже впечатленията си. Само за македонските читатели:...

Възрожденско през зимата: Копривщица 6

Възрожденско през зимата: Копривщица

Копривщица през зимата

Как да е добрахме се до самата Копривщица, без много лутане намерихме мястото, където щяхме да спим – Бащин кът, много хубаво местенце, топличко, чистичко, хората са много мили, а внукът им е от “наш’те” – кубинките, камуфлажа и тениска на не помня коя група. Ще вметна за лутането, че Копривщица се оказа осеяна с табели, табелчици и табелченцета. На всеки ъгъл по няколко, водещи на различни места, я към някой музей, я към някой хотел или някоя механа. 98% са дървени, другите 2% се правят на дървени. Въобще шанса да се заблуди човек търсейки определено място е по-малък от нулев, ходиш по табелките и рано или късно ще пристигнеш.

На Витоша, като на Витошка… 3

На Витоша, като на Витошка…

Нали сте чели условията за публикуване на пътепис в нашия сайт? Нали видяхте изречението „Целта ми е да събера личните впечатления на пътешестениците от света (вкл. и от Витоша и от Катманду, и от Рейкявик, и от Буенос-Айрес, и от гръцките острови и от…)“.

Днешният пътепис точно отговаря на условието „Витоша“ Днес, сто и нещо години след Алеко, ще се качим на Черни връх заедно с Людмила. Приятно четене:

На Витоша като на Витошка…

От няколко дни покрай прословутото ни ходене на Черни връх обяснявам на всеки, който иска да ме слуша, че през уикенда трафика на Витоша е като на Витошка през седмицата и че целокупното население на столицата ще се изсипе горе при най-малкия намек за хубаво време… Колко права само се оказах, явно почти всички бяха решили че най-добрия начин да се спасят от визитата на чичко Буш е да се покатерят на Черни Връх!

За щастие в неделя се качихме нагоре през Железница, не бях минавала от там и си е истинска дивотия в сравнение с талазите хора, които драпат през Княжево или Драгалевци да речем.

В 7 сутринта успяхме някак си да станем, да се измием, да напъхаме дъждобраните и някоя и друга дрешка по раници и мешки, да опаковаме сандвичите и да поемем към Железница. В автобуса имаше един чичко с огромна раница, с която се опитваше да ме изхвърли през отсрещния прозорец и въпреки всичките ми пъшкания и охкания, недвусмислени намеци и още по-недвусмисленото: „Извинете, може ли да си свалите раницата?” той не ми обърна никакво внимание. Изведнъж започнах да се чувствам много компактна с мешката на гръб. Ако не сте носили мешка в последните 10 години като мен – не си правете труда да ходите с това нещо на планина… супер неудобно е като си отвикнал да връзваш и развързваш бързо. По-добре си сложете нещата в найлоново пликче (и такива герои срещнахме). Та преди да стигнем до Железница съзрях най-безобразната от архитектурна гледна точка сграда – няма такова животно, всъщност има, но по принцип се намира из тревата и децата му подвикват: “Охльо-бохльо покажи си рогцата…”. Та въпросната сграда, ако не се лъжа беше в Бистрица, има форма на истински охлюв! Гигантски един такъв, и на къщичката му е кацнала калинка… червена и с точки! Потресаващо! Естествено нямаше как да отреагрирам и да го снимам щото фотото беше в мешката…

В Железница изпихме по едно кафе с надеждата да се събудим (предната вечер поляхме предварително изкачването и в един през нощта правихме сандвичи…) и поехме по широкия път към хижа Физкултурник. Пътя наистина е широк, маркиран е с метални стълбове и първо минава покрай Железнишката река, покрай едни доста симпатични полянки, една чешмичка и после продължава през борова гора. Отново нямаше как да снимам, чак след като излязохме от гората извадих апарата. В гората обаче се натъкнахме на лелка и чичко, които се качваха нагоре по бански, кубинки и вълнени чорапи :D наистина трябваше да се сетя че ще ми потрябва апарат, пък и телефона си бях забравила сутринта.

Та след гората се откри и гледката към хижа Физкултурник, която в общи линии изглеждаше на майната си. Хижата е онова отгоре дето почти не се вижда: