Archive for the 'Неделчо Чешмеджиев' Category

мар. 27 2012

Добре е, че мечтите ни не свършват (2): Мюнхен и Нойшванщайн

Продължаваме на европейската обиколка заедно с Неделчо. Започнахме с Блед и Залцбург, днес тръгваме към Мюнхен и Нойшванщайн. Приятно четене: Добре е, че мечтите ни не свършват… 2 част или защо вече искам да съм „селски лекар“ някъде в Бавария Пътят за Мюнхен ни връща отново най-напред на австрийска територия и едва тогава на магистралата […]

11 коментара

февр. 27 2012

Добре, че мечтите ни не свършват(1): Залцбург

От днес започваме една обиколка из Европа. Неделчо ще бъде наш водач. Започваме със словенския Блед, Залцбург и Кьонигзее в Бавария. Приятно четене: Добре е, че мечтите ни не свършват част първа: Блед и Залцбург Знам си, че и този път ще стана преди часовника, но нищо нека звънне и той. Тръпката преди тръгване не […]

9 коментара

Ное. 24 2010

Когато мечтите се сбъдват (3): Флоренция

Днес ще завършим общия пътепис на Неделчо и Мария за пътуването им до Италия. Започнахме с Венеция, после Мария продължи разказа с Тоскана, а днес отново Неделчо ще ни покаже Флоренция. Приятно четене:

Когато мечтите се сбъдват

част трета

Firenze

Първият пътепис, който изпратих на Стойчо преди 2 години беше за Флоренция. Ето , че отново съм седнал да пиша за града , който харесвам най-много и който предстоеше да посетя за трети път. Въпреки, че не ни се тръгваше от Монтекатини , заради чудесните условия в хотела и прекараните хубави мигове, все пак около 9 и 30 потегляме , чакаше ни Firenze!!!

Флоренция

Флоренция

Ех Флоренция, защо ли само при мисълта за нея едно радостно чувство обземаше душата ми.

Километрите не бяха много и ето ни в града. Хубаво е да знаете , че централната част е затворена за автомобили. Е, ние уж знаехме, уж навигацията ни водеше , но централно разположения хотел ни принуди да нарушим правилата. Ще видим дали ще отървем глобата или не , но за това друг път.

Хотел Сила

И така препоръчвам ви

хотел Сила

– централно разположен, точно до Арно, на пет минути пеша до Понте Векио, а от там и до всички забележителности. Координатите му от booking .com обаче не са съвсем точни и водят на около 50 метра от него. Иначи цените са прилични, условията и обслужването чудесни.

Флоренция, Италия

Време за губене няма. Хвърляме багажа и заедно с Десито, Тихомир , Алек и Райчо / това са нашите приятели/ тръгваме да видим колкото се може повече. Зная ,че много се е изписало и не само в този сайт за красотите на Флоренция , но нали това беше НАШАТА екскурзия и затова не мога да не ви разкажа за местата , които посетихме. Началото беше в

Санта Кроче – тази църква–пантеон,

в която са погребани Микеланджело, Галилео Галилей, Макиавели и Росини. От там потока от хора те води на Палацо Векио, до него е галерия Уфици , отново и отново се захласвам по Персей на Бенвенуто Челини, Похищението на сабинянките на Джамболони , паметника на Нептун. Опитвам се да не мисля за нищо и се оставям на безвремието, не искам да си тръгвам, но може би така е по-добре… Дъщеря ми ме подсеща , че

имаме традиция да се снимаме пред Уфици.

Как ли се променяме с времето? Ами ето как!!!

Следваща спирка –

сандвичите с агнешко шкембе – трипа лампредото

Надявах се да са си там, където ги оставих предния път и те си бяха, все така вкусни и хубави, този път с бира Peroni , но отново 660ml. Е, сега ни чакаше

Санта Мария дел Фиоре с купола на Брунелески, кулата на Джото, Райската врата на Гиберти

При толкова много красоти и култура човек се чуди как може всичко това да е събрано на едно място.

Санта Мария дел Фиоре, Флоренция

Санта Мария дел Фиоре

И все пак изреждам толкова имена да напиша нещо за

Брунелески

През 1419 г. Печели конкурса за изгрждането на купола на църквата , а следващата година започва строителството, което продължава 16 години. Интересното е ,че куполът е построен без поддържащо скеле.Изградени са два купола един в друг, като единият подържа другия , а тухлите на вътрешния се подреждат зигзагообразно при зидането за да се застъпят и крепят. Резултатът е един от архитектурните шедьоври на ранния Ренесанс. За строителството са използвани 4 милиона тухли , тежащи около 1500тона!? Продължаваме покрай двореца на Медичите и от там към галерията на Академията. Докато чакаме на опашката хапваме и по един сладолед с фрути ди бошко / горски плодове/ и влизаме.

Безпорната атракция е статуята Давид на Микеланджело.

Високата 5.18 м. статуя изобразява героя от стария завет, който е убил могъщия гигант и вожд Голиат само с един камък от прашката си.През 1504г. когато е завършена статуята е поставена пред Палацо дел Синьория, където е било седалището на местното правителство.Тя започва да символизира смелостта на Флорентинската република и непримиримият поглед на Давид е насочен към Рим. Излизаме от галерията и този път сме раз троени в исканията си. Жена ми и дъщеря ми се отправят към Санта Мария Новела. Десито и Райчо се качват на купола на Брунелески , а аз, Тихчо и Алек ще мързелуваме в отсрещното кафене.

След час всеки е изпълнил мисията си. Всички щастливи се отправяме към хотела за малко почивка ,защото денят все още не е приключил . Според мен всеки град трябва да се види по възможност както през деня , така и вечер или през нощта. Спомням си как изглеждаше Виена осветена вечерта преди Коледа, нещо подобно бях замислил и сега , но не предполагах , че ще е толкова хубаво и красиво. И така, изкачете се на площад Микеланджело, намира се на хълм от страната на двореца Пити , усилията си заслужават , защото гледките са наистина невероятни.

Така и не усетихме, че близо час и половина сме правили снимки и сме се любували на нощна Флоренция…

А знаете ли как завърши този ден , ами на тарасата на ресторанта на хотела , на чашка нашенска биричка!!!

Посрещам утрото гледайки Арно. Закуска и бързаме, защото предстои напрегнат ден. Започваме в 8 и 30 от

Капела Медичи,

виждаме гробниците на Лоренцо и Джулиано Медичи и скулптурните шедьоври на Микеланджело „ Утро и Здрач” и „ Ден и Нощ”. В 10 без 5 сме пред

Уфици

Имаме среща с нашия екскурзовод Славомир. Не искам да правя реклама , а само да благодаря на Руал травел, че ни дадоха негови координати,останалото свършихме сами. Благодаря и на Славомир за увлекателния разказ и чудесните моменти в галерията. Щом децата не се откъснаха от него, а искаха да чуят всичко ,което им казваше… За творбите вътре не искам да се повтарям, а само да пожелая на всеки , който има въжможност да ги види!!!

Естественият завършек на срещата ни с него беше обяд в една пицария на чаша просеко и вкусна пица!

Не се разминахме и този ден с изкачването на една куличка . Този път това беше

кулата на Джото

Прословутата камбанария е построена по планове на Джото през 1334г. Самият той е погребан в Църквата Санта Мария дел Фиоре.

Гледка от кулата, Флоренция

Гледка от кулата

Оставаше ни време и за

двореца Питти

Нямаше как да го разминем, защото в момента имаше изложба на Караваджо един от основоположниците на барока в живописта с въведената от него техника на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон. След тъмните краски от картините на Караваджо ни оставаше да се полюбуваме и на

градините Боболи

Градините Боболи, Флоренция

Градините Боболи

Не бяха минали и пет минути от нашата разходка и с ужас остановихме рояците комари , които ни подгониха. Е , не сме всеки ден тук и издържахме атаките, но господа флорентинци за другия път да си напръскате…

Градините Боболи, Флоренция

Градините Боболи

Вечерта премина в наслада от разходките по малките и големите улички, влизахме тук и там, бяхме до къщата на Данте, до малката църквичка ,където е погребана Беатриче Портинари и къде ли още не… На никой не му се искаше да свършва тази приказка , но нали пък може би ще дойде и нова, да сме живи и здрави!!

За обратния път през Падуа и Загреб ще напиша , някой друг път . След Флоренция просто всичко бледнее.

А ето и нашата равносметка. За 11 дни изминахме 4010км.Изпълнихме програмата си на 100% и сбъднахме много от нашите мечти. Изводите които си направих от това първо организирано самостоятелно пътуване са следните.

  1. Изисква се много добра подготовка за избиране и запознаване с маршрутите.
  2. Навигацията е 99% задължителна.
  3. Пътуването с добри приятели и винаги за предпочитане.
  4. Резервирането на хотели през booking.com е 100% сигурно и носи доста предимства.
  5. Когато се върнеш , ако не споделиш или не напишеш за твоето пътуване значи не ти е било кеф , а на всички нас ни беше много , много хубаво!

НЕДЕЛЧО

Нещо като послепис към Стойчо: Не е ли време да отчетем тази „пътеписна” година по на чаша бира?*

Край

Автор: Неделчо Чешмеджиев

Снимки: авторът

*Крайно време е 🙂 – бел.Ст.

Други разкази свързани с Италия– на картата:

Италия

3 коментара

окт. 13 2010

Когато мечтите се сбъдват (1): През Загреб към Венеция

Да ви кажа – винаги ми е кеф, когато има файда от този сайт 🙂 С голямо удоволствие при представям първа част на пътуването до Италия, осъществено и разказано от Неделчо. Приятно четене:

Когато мечтите се сбъдват (Италия)

част първа

През Загреб към Венеция

Имах си една мечта , а и не само аз. Всеки от семейството си имаше. Всички да видим цветовете на Тоскана , един да се изкъпе в Тиренско море, друг да види къде Пучини е написал Тоска и Бохеми, трети да отиде във Волтера, а къде е Волтера ли? Ами в Италия. . . Така че посоката за това лято беше ясна , а когато и едни наши приятели „прегърнаха” идеята за пътуване , оставаше да изберем маршрута, да букнем хотели / за този в Загреб благодаря на Стойчо/ и да чакаме определения час.

И така тръгваме с идеята за следния маршрут: Пловдив – София- Загреб- Лидо ди Йезоло- Венеция- Верона- Монтекатини Терме- Пиза- Торе дел Лаго- Виареджо- Лука-Сиена- Волтера- Сан Джиминяно-Флоренция-Падуа-Загреб-и Пловдив.

Нощта на 21 август е топла и около 4 сутринта потегляме. „Уоки токитата“ работят идеално, така че газ. Между другото тази връзка е много удобна между две коли , препоръчвам ви я. До границата освен отвратителните дупки по околовръсното на София , нищо друго за отбелязване. На Калотина заварваме това, което и очаквахме, колона от прибиращи се турски гастарбайтери. На всичкото отгоре нашата колона вървеше най-бавно, е и пред нас точно решиха да се сменят митничарите. Абе час и половина си почакахме всякък. След Ниш вече нещата се оправят. Макар и много натоварена магистралата си е друго нещо.

Белград

ни посреща с ново задръстване и ремонти в централната част. Още около час и се измъкваме. Пътувайки по пътищата на Сърбия си спомням пролетта на 2006г. , когато за пръв път минавах оттук. Тогава имах чувството , че цялата страна е под вода , автопаркът стар и изобщо всичко много “ олющено” и смачкано. Сега за 4-5 години нещата са доста променени. По-чисто и по-приветливо, с много нови бензиностанции, абе хората вървят напред. Почиваме на първото OMV след Белград и “ щурмуваме “ хърватската граница, защото имаме още доста километри до Загреб. . . . Да караш по хърватските магистрали си и върховно удоволствие, не че словенските и италианските са по-лоши, но тези специално на мен ми доставиха голямо удоволствие. Е пък как нямаще една цепнатинка или неравност. . .

Както и да е , бавно , но сигурно приближавахме

Загреб

и честно да си призная малко се притеснявах , защото за пръв път карах по навигация в чужбина , но всичко бе благополучно и ето ни пред

хотел Phoenix

Хотелът наистина е чудесен относно локацията до магистралата, иначе се намира в квартала на Загреб – Сесвете, който отстои на 15 километра от центъра на града. Проблеми с резервациите нямаше / booking. com/ и ето ни във стаите, а от там първото което забелязвам са шарените букви на пекарната Тина , точно срещу хотела. От там както се оказа по-късно можете да си купите всякъкви банички мъфини, понички и един невероятен айран под името йогурт за който се връщахме няколко пъти.

Твърде изморени сме да ходим тази вечер до Загреб, все пак сме изминали над 900км и решаваме да се разходим из Сесвете но преди това в хотела ще има сватба. . . . Както си му е реда силна музика и клаксони огласяват квартала. Колоната от коли наистина е внушителна , при всички случаи над 50 , а булката пристига в открит кабриолет развявайки хърватското знаме!!!!

Сватба в Загреб

Сватба в Загреб

Оставяме ги да празнуват и се отправяме към центъра на квартала, който е на 10-15 минути пеша. Тук има една красива църква, магазини, които в 8 вечерта вече не работеха , но пък работеха няколко заведения и дали защото лоша бира не съм пил, нооо Karlovacko- то си го бива. Това в кръга на шегата, но хората бяха много любезни и отзивчиви. Нищо че ние нямахме куни , нищо че те не са в ЕС / не са ли?/, познайте на какъв език се разбирахме. Много снимки направихме, много се смяхме и на надписите по къщите „Ostar pes” или зло куче, а сватбата бе в разгара си , но ние заспахме бързо, защото ни чакаше морето и Венеция!!!

На другата сутрин тръгваме веднага след закуска. Оттук имаме път около 5-6 часа до Лидо ди Йезоло, където бяхме решили да се настаним. Идеята беше да пристигнем навреме, за да имаме после време за плаж и разходка.

От Загреб до словенската граница също не е далеч. Там задължително трябва да си вземете винетки, ако не – глобите никак не са малки. Но определено пътищата им са хубави. Е, ние уличихме един ремонт, който малко ни забави, но хората го правят за добро 🙂

Граница между Словения и Италия няма.

Минаваш веднага, без проверки. Усмивка озарява лицето ми. Отново съм на това място, отново съм в Италия. По пътя се появяват вече познатите равноподравнени лози. Триест е близо, а оттам имаме около 170 км. до Венеция.

В Лидо ди Йезоло, Италия

В Лидо ди Йезоло

Лидо ди Йезоло

Не правим повече почивки по пътя, искаме да пристигнем и след 2 пъти ходене най-после да се изкъпем в Адриатическо море. Хотелът, който там бе избрал баща ми, се казваше Rosana, като в цената се включваше и ползването на чадър и шезлонг на плажа. Хотелът беше на самия бряг и минути след като се настанихме се озовахме на плажа. Невероятно спокойствие и приятна атмосфера, горещ пясък, ситен като пудра захар, солено море с много рачета-всичко това на 1 място.

В Лидо ди Йезоло, Италия

В Лидо ди Йезоло

Не чакам да сложим хавлиите си и влизам във водата. Близо 50метра навътре водата е до коленете ти, а след това става дълбоко замалко и после отново плитко-идеално място за хора, които се притесняват от дълбокото. Плувам доста, щастлива, залята отсега с множество приятни емоции. Всяка вълна носи по едно ново, приятно чувство. Радост, щастие, вълнение, много усмивки, а какво ли ще е след още няколко дни. Не, не съм чуждопоклонница в никакъв случай, но човек не може да не се радва на хубавите неща, не може да не ги признава.

В Лидо ди Йезоло, Италия

В Лидо ди Йезоло

Тааа…колкото до Лидо ди Йезоло. В града има доста сувенирни магазини и такива за дрехи, книжарници 🙂, много пицарии и, разбира се, сладоледи. Хубаво място.

Рано на другата сутрин тръгваме с двете коли към пристанище Пунта Сабионе, откъдето ще хванем корабче за

Венеция

Успяхме да пристигнем бързо и да се качим в 9 часа. Пътят е не повече от 40 минути, а след него…Венеция ни очаква…. все така слънчева и великолепна, както я бях запомнила от предишните ни екскурзии. Този път ние сме гайдовете, ние ще развеждаме нашите приятели из основните исторически обекти.

Минаваме покрай моста на въздишките, около който всичко в момента е „опаковано” в табели на Кока-Кола, явно заради ремонти. Набързо ще минем покрай двореца на Дожите, прословутият площад”Сан Марко” и църквата , носеща същото име, ще направим няколко снимки на Часовниковата кула и музея „Корер”, ще установим че броя на гълъбите на площада драстично е намалял, а след това ще изгубим малко време, обикаляйки по тесните венециански улички.

Винаги съм се чувствала някак добре тук, винаги съм се чувствала като у дома си, за мен Венеция винаги носи едно необяснимо спокойствие, една душевна хармония, откъсва ме от ежедневието, за миг атмосферата наоколо ме пренася в онзаи велика Ренесансова град-държава. Тесните улички са малко по-спокойни от площада, тук хората са по-малко, отвсякъде висят дрехи, пространствата са малки и една двама души се разминават и без карта никога не знаеш дали отново ще се върнеш точно на това място.

Мостът Риалто, Венеция

Мостът Риалто

След дълго лутане стигаме до моста”Риалто”, откъдето решваме да се качим на гондола-все пак сме за трети път във Венеция. Прочутите лодки доста се клатят, а на гондолиерите често им се налага да се навеждат доста, за да минат под ниските мостчета-само леко повишаване на водата и това би било невъзможно. На моменти се чувствам излишна като трети човек, гледайки влюбените в съседните годноли и споделям това с нашите, при което те започват да се смеят.

Разходката трае около 40 мин, след което се връшаме към площад Сан Марко и си намираме едно кафене, където да пием от страхотното италианско кафе-късо и ободряващо. Аз лчно предпочитам моето без захар –така вкусът се усеща много по-добре.

Площад Сан Марко, Венеция

Площад Сан Марко

След кратката почивка решаваме, че ще се качим на Часовниковата кула, без да подозираме, че това ще е началото на едно епично изкачване на кулички, за което по-късно ще разберете. 😀 Все пак гледката е невероятна, а панорамните снимки стават много красиви, особено с по-добър апарат.

Венеция, гледана от кулата

Венеция от горе

И колкото и да не ми се искаше…краят наближаваше. Вече щяхме да си тръгваме. Обикновено Венеция ни изпращаше с Time to say Goodbye, изсвирена на цигулка от някой уличен музикант до корабчетата, но този път това ни беше спестено. Е, няма нищо, явно не е време да си казваме довиждане все още и оставам с надеждите да се докосна до това място поне още веднъж. 🙂

В Лидо направихме още един плаж. Екскурзията бавно напредваше. Времето минаваше. Предстоеше да видим красивите цветове на Тоскана през лятото. В следващия пътепис ни предстои да видим Верона , да се повозим още доста на магистралите, на тесни тоскански пътчета, водещи ни до Пиза, Торре дел Лаго, Веареджо, Лука, Сиена, Сан Джеминяно, както и да изкачим един висок път(почти като прохода Шипка) до града на Ветровете-Волтера.

Очаквайте продължението

Автор: Неделчо Чешмеджиев

Снимки: авторът

Разни места от Италия:

3 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version