Archive for the 'Мария Найденова' Category

авг. 13 2012

Из Андора и Каталония

Днес ще посетим една рядко описвана страна – Андора. Мария ще ни води първо из малките градчета по брега на Каталония, а после ще ни води и до Андора.

Приятно четене:

 

Из Андора и Каталония

Лорет де Мар, Тоса де Мар и Андора

Сиеста, фиеста и маняна…Трите ключови думи в речника на испанеца, които научих още първия ден в Барселона. До края на пътуването ни успях да разбера истинското им фундаментално значение.

В студа и тъмнината на януарските дни най- честият мираж е ходенето на море – слънце, пясък и мързел. Погледът ми се заковава върху организирана екскурзия до някакъв курорт, някъде в Испания около Барселона. Цената е повече от прилична, сделката е сключена и плановете за подобна почивка в края на май включват изключително и само търкаляне по пясък и тук – там коктейли в изпотени чаши. И мързел, никакво обикаляне, гонене на автобуси по препълнени автогари, търсене на евтини нощувки и боравене с картите на Гугъл. Единственият труд, който положих преди заминаването, беше да проверя отстоянието на нашия хотел до плажа. Оказа се точно 400 метра. Доволна въздъхнах, сложих банските и джапанките в куфара и поехме. Не съм привърженик на организираните екскурзии, но понякога си заслужава риска, заради удоволствието да изключиш за момент мисленето, съобразяването и организацията по логистиката, за да се отдадеш само на наслаждения, колкото и каквито ти предложат.
Полетът е на нискотарифната Wizzair до…По средата на полета долита гласът на стюардесата, съобщавайки, че след малко кацаме в Барселона. Как в Барселона, нали трябваше на летището в Жирона? „Отпусни се, нали си куфар, не си обърнала внимание, пристигаш където трябва, има кой да се грижи.“ – това е вътрешният ми глас, една червена лампичка обаче светва. Кацаме в буря с проливен дъжд, багажът закъснява, групата е изнервена, последни и полумокри се добираме до автобуса, който ще ни отведе до онова малко градче, какмубешеимето. Само знам, че сме на Коста Брава. Упс, изненадкаааа! Попаднали сме в групово карго с екскурзианти от програмата „Златна възраст +55“ . По пътя към хотела симпатичното момиче, което ще отговаря за нас през следващата седмица, обяснява програмата, предлага допълнителни екскурзии и уточнява часа на срещата преди обратния полет. Червената лампичка светва още по – силно, пускам процесора в действие и набелязвам план за евакуация. 🙂 Пристигаме по късна доба в Lloret de Mar , курортно градче от калибъра на Китен.
На следващата сутрин посещаваме групово

Барселона,

това е част от програмата, предварително платена от България. Препускането по булевардите на този твърде интересен град ми дава възможност да нащракам няколко фотоса през стъклото – къщите на Гауди, „Саграда фамилия“, хълма Монтжюик, пристанището. Доста облачно и ветровито е, особено за разходки из парка Гюел. Не мога да преразказвам градове, а само емоции, и затова за Барселона няма да кажа нищо съществено, освен – Идете и я вижте, заслужава си!

Барселона, Испания

Само едно денонощие е изминало, откак сме в Испания, но леко започвам да се изнервям. Няма го плажа, няма го слънцето, вали на пресекулки, качване-слизане от автобуса – погледни наляво- а сега надясно- а тук спираме, за да ви покажа… Не, това не е моето.

Лорет де Мар, Испания

 

Дочувам съседите по седалка, че питат за Тоса. „Може и с корабче, може и с автобус“ – следва отговора на екскурзоводката. Хващам се като удавник за сламка. Бърз набег до крайбрежната, на плажа има няколко будки, в които се продават билети за корабчета за кратки плавания до съседните градчета. На следващата сутрин, първи наредени пред гишето, взимаме билети за катамаран до Tossа de Mar, първото съседно село на север от Lloret. Пътуването е около 50 минути, корабчето спира на две места и капитанът ви кани да слезете едно ниво под палубата, където през остъклените стени да разгледате малко подводния живот. С нас пътуват два класа полски средношколци, които предпочетоха през цялото време да стоят „долу“. Обстановката е по-интимна, светлината по-приглушена, а и учителите стояха на палубата.

Тоса де Мар, Испания

Тоса де Мар, Испания

 

 

Тоса де мар (Tossa de Mar)

– древно поселище с останки от крепостна стена, морски фар, запазено и добре реставрирано кварталче от каменни къщи, и нова част с хотели, магазини за сувенири и ресторантчета. Заглеждам се в пощенските картички. На една от тях сниман града с лека снежна покривка от около 1,5 сантиметра. Споделям го с една от сервитьорките в хотела ни, родом от Днепропетровск. Тя се засмя искрено и каза – „Не, тук никога не вали сняг, защото средногодишната температура не пада под нулата. Но действително в един мартенски ден преди две години стана студено, заваля сняг, колите не можеха да тръгнат,защото всички карат само с летни гуми. Нямаше ток за около 3 денонощия и на помощ ни дойдоха военните. За местните беше ужас“ – Смее се тя, смеем се и ние, ама като си помисля как биха ни се смели японците, чувайки за нашето последно земетресение, не ми е чак толкова смешно.

На връщане взимаме междуградския автобус, хапваме набързо порция калмари ( двойно по-евтини от тези на Халкидики ) и решаваме, че в мрачната сивота и студения бриз единственото, което е смислено за вършене, е да се разходим до рекламираните на местно ниво

градини на Санта Клотилда

Откривам най-близката автобусна спирка до хотела ни, преброявам спирките до района, в който очаквам да се намират според картата в ръката ми, трикратно проверявам посоката на автобуса, да не би да запиша и тук поредното си излизане от града и снимка с табелата „край“ на населеното място , хващам другарчето и тръгваме. Попитах шофьора, той потвърди посоката, но все пак не уцелихме добре спирката. След 10 – минутно скиторене из нов квартал, между блокчетата надникна горичка от кипариси и ботаническите ми познания спомогнаха да уцелим входа на парка. Създаден е от графа – владетел на този приморски участък, в памет на починалата твърде млада негова съпруга, която се казвала Клотилда. Изпълнен е в стил италиански ренесанс, много добре поддържан, едно невероятно спокойно място, предразполагащо към релакс , в смесения хор от птички и плясъка на вълните.

Градините на Света Клотилда – Тоса де Мар, Испания

Градините на Света Клотилда – Тоса де Мар, Испания

Градините на Света Клотилда – Тоса де Мар, Испания

Градините на Света Клотилда – Тоса де Мар, Испания

 

На връщане автобусът прегря и спря, та се наложи да прекосяваме пеша и транзит поредния хълм с поредната крепост из диви, лъкатушещи сокаци, и да излезем като партизани от гората насред оживен площад.

Няколко часа по-късно седим на балкончето,

помислихте си, че е спряло да вали ли? Почивката ни върви леко към провал, остават пет дни нищонеправене, банските стоят необлечени, гледам с насмешка плажните хавлии, домъкнати от другия край на Европа. А дъждът вали, а дъждът валиии….

– Хайде да скочим до Андора?
– Хайде! / и да беше на Луната, в този момент ми е толкова депресивно – равнодушно, че ми е все тая къде искам да кацна утре/
-Знаеш ли кой ще ни го организира? /нямаме wi – fi, или имаме, но той е на 500 метра в едно кафене/
– Децата!

Звъним по телефоните, кратки справки, уточняване на маршрута, който включва и Жирона, и слънцето заблестя в очите ни. На следващата сутрин отиваме до автогарата и започваме да разпитваме- билети, откъде, как и кога. Удряме на камък. Билетите се продават само в

Жирона

Има два дни, в които оттам тръгва автобус за Андора- в петък и събота, и толкоз. Мислямислямисля и измислям – ще отскочим до Жирона, хем да си купим за по-сигурно билети за след 2 дни, хем да я разгледаме. Речено – сторено!
Дотам пътуването е около час. На слизане сградата на автогарата ме впечатлява с размерите и дизайна си, другарчето се шмугва в сервизните помещения набързо, а аз заставам на едно от гишетата и поисквам два билета до Андора в петък. Чичото,приличащ на Минчо Празников, се засмива с глас и започва да ми обяснява, че до Андора не пътува влак, защото няма жп линии.

– Аз това много добре го знам, не ми го обяснявайте! Затова съм дошла да си купя билети за автобуса!
– Драга госпожо, това е жп гара. Автогарата е надолу вляво по улицата.
– Пардон, пор фавор, неволна грешка!

Откривам автогарата, гишета, лека опашка.
– Два билета за Андора в петък, моля!
– Разписанието е това, билетите струват…, обратният автобус е в …
– Да, де, добре, знаем, дай сега билетите!
– Не мога, билети за Андора се продават само онлайн или на място, от шофьора на автобуса.

Ами сега?!
Сядам на пейката, набирам спасителните SOS – телефони на младите потомци, хващам първия, седнал пред лаптопа, диктувам паспортните ни данни, купуваме билетите, остава да намерим и интернет-кафене, където да ги принтираме. Защо са ни принтирани и защо хабим хартия ли? Защото, ако нямам хартиен носител, при липса на wi fi, може да си гледам през крив макарон дестинациите. Намирам, отпечатваме, как стана с блокиран и – мейл адрес в gmail и разпознаване на акаунт във Фейсбук от ново, неразпознато IP, не питайте!

Билетите са готови, сега да поразгледам града. Стара част, нова градска част, река, мост – старинен, павиран, с орнаменти, и туристическо открито влакче, което предлага 40 – минутна разходка из стария град. От същата атракция се възползвахме и в Тоса де Мар. Удобно, плавно,интересно, върви на запис на пет езика кратко обяснение за нещата, които виждаш при обиколката. Влакче – мечта за хора, скарани с туризма, фитнеса и всякакви подобни физически напрежения.

Тоса де Мар, Испания

 

Андора

Пътуването от Жирона до Андора трае 4,5 часа в едната посока. Цял ден прекарваш из Пиренеите, полянки, селца, естакади от новострояща се магистрала, кончета пият вода, картинг – писта високо в планината, зъбери и чукари и две неспирно говорещи млади,сладки и руси шведки точно зад гърба ни. Разкош!

Андора

Андора

Андора

 

Имаме на разположение точно час и 15 минути до тръгването на обратно. Магазините са затворени – сиеста, въртим се в някакъв квартал като мухи без глави за някакви сувенири, такъв магазин така и не открихме, снимаме нон- стоп каквото ни падне, без да подозираме дори къде сме, защото в Андора има все пак четиринадесет града.

AD500 Андора ла Вела, Андора

 

 

Ние попаднахме в

Ла Веля*

– дотам е пътят от Испания.

Андора

Андора

Андора

Андора е държавата с най – голяма търговска площ в МОЛ – ове на глава от населението и всички стоки са безмитни. Един огромен фри – шоп, в който се продават всевъзможни стоки- от игла до автомобил, но сувенири не открихме. Май не сме търсили добре. 😀

На връщане търся табелата упорито, оказва се, че сме били в една от енориите Sant Julia de Loria , което звучи не толкова красиво и поетично, може би, колкото нашето Станке Лисичково или например Карлмарксщат, ама нейсе…Влизането в държавата е бързо и лесно, излизането е през огромен хангар с обособени паркоместа и всяко превозно средство преминава обстойна митническа проверка** за закупени промишлени количества стоки, примерно десет парфюма от една марка са неприемливо количество. Не разбрах какви са санкциите, но никой не минава гратис.

АндораАндора

Андора

 

Ами, това беше, слънцето пекна най – накрая, плажът се превърна в реалност, калмарите и прошутото не загубиха вкуса си, допълнени с приготвената по три различни рецепти сангрия.

Плаж – Тоса де Мар, Испания

Мисля си за Коста дорада, Коста дел Сол, а бе Коста да има! :))

*** *** *** *** *** ***
Малко практическа информация за ентусиасти –

  • Цени на автобусни билети на човек в една посока: в евро
  • – Йорет де Мар – Барселона – 6,90 – комбиниран транспорт автобус и влак, на който се прекачвате в съседното градче на юг – Blanes.
  • -Йорет де Мар – Жирона – 5,50
  • -Йорет де Мар – Тоса де Мар – с кораб – 15 , с автобус – 1,60
  • -Жирона- Андора – на отиване -31, на връщане -21
  • – билет в градски автобус в Йорет -1,20
  • – туристическо влакче в Жирона- 4,00
  • – туристическо влакче в Тоса де Мар – 4,00
  • -вход за Музея на морето- Йорет де Мар – 2,00
  • Сангрия- литър – от 7 до 9
  • Калмари – 4,90
  • Кафе може да пиете и за 90 цента.
  • Входен билет за градините на St. Clotilde в Йорет де Мар – 5,00

*Андора ла Веля е столица на държавата Андора – бел.Ст.

** Андора НЕ Е член на Европейския съюз, затова на границите ѝ със страните от Съюза, има митническа проверка върху пренасяните стоки – бел.Ст.

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Андора – на картата:

КЛИКАЙТА НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

One response so far

юли 16 2012

Буенос Айрес

Понеделник – ден за … много далечни места 😉 Така че, нека разгледаме Буенос Айрес през очите на Мария.

Приятно четене:

Буенос Айрес

Буенос Айрес, Аржентина

 

 

Буенос Айрес се оказа апотеоз на географското ми невежество

Защото не се намира на море, а на река, и защото представлява ултрамодерен град, в който кипи световна търговия, а не е няколко къщурки с дървени веранди от времето на Карл Май.

Рио де ла Плата

за мен е звучала като река с тропическа растителност, колиби на туземци по бреговете й и някой и друг гаучо. Истината е, че това е огромен естуар, формиран от река Парана и река Уругвай.  Дължината му е 290 km, като постепенно се разширява от мястото на сливане на двете реки, където ширината му е 48 km. При вливането си в океана Ла Плата достига 220 km ширина, с което е най-широкият естуар в света. Водата е жълтокафеникава, с цвят на тиня.

 

водата на Рио де ла Плата, Аржентина

Предварително знаех, че в Буенос Айрес има танго. Танго – школи, танго на улицата, танго – представления, дълги червени рокли, разгърдени сака с белоснежни ризи с жабо, червена роза между зъбите? Да, всичко това е тук и може да се види на почти всеки ъгъл в полуподземни театрални салон – ресторанти, в които хапвате и гледате демонстрация на танго. Може да се види и по улицата, най- вече в Квартала на тангото – La Boca и Caminito, с разноцветни стари къщи, пешеходна алея, италиански таверни и много танго.
Другото, което знаех беше историята на перонизма и култът към Ева Перон.

Всичко това , изброено дотук, са приказки от 1001 -та нощ на Гугъл. Ако сте в организирана екскурзия, ще видите това, точно тези неща и абсолютно нищо друго.

Реших да постъпя по трудния начин и да открия сама за себе си какво е всъщност Буенос Айрес с цената на много километри, изходени пеша, снимки на сгради и паметници, за които прочетох впоследствие какво символизират.

Понеже почти винаги тези далечни градове достигам с кораб, а на всеки кораб по света има поне двама работещи българи, ги попитах как да постъпя и накъде да тръгна, за да видя повече неща за краткия престой. Упътването беше – с такси от пристанището до ул. „Флорида“. „Оттам ще се ориентираш много лесно, в самото сърце на града си.“ Таксито струвало около 6 долара, без да се пазаря.

Важна подробност е, че пристанището, жп гарата и летището са почти прилепени едно до друго, намират се в един район и дали пътувате по море или суша, излизате на един и същ 10 – лентов булевард, който пресича Ситито –

Avenida Antartida Argentina.

Avenida Antartida Argentina - Буенос Айрес, Аржентина

Avenida Antartida Argentina - Буенос Айрес, Аржентина

 

Нареждаме се чинно на лека опашка на стоянката за таксита. „Докъде сте?“ – “ До Флорида“ – „Качвайте се?“ – „Колко?“ – „10 долара“  Тук ще спестя какво изрекох на чист български, с бърз отскок и мигновено пресягане взех една карта на града от сгъваемата масичка на отговорника по такситата и се юрнах с безумен устрем да намеря Атлантида, пардон Флорида.

Пътят минава между Централната железопътна гара и градските градинки, незнайно защо обозначени като площади –

Plaza Canada и Plaza Fuerza Aera Argentina

с една доста венециански изглеждаща часовникова кула.

Plaza Fuerza Aera Argentina - Буенос Айрес, Аржентина

Централната гара - Буенос Айрес, Аржентина

Централната гара

Централната гара - Буенос Айрес, Аржентина

Централната гара отдалеч

Plaza Fuerza Aera Argentina - Буенос Айрес, Аржентина

Часовниковата кула

 

В края на тези градски паркчета е издигнат достолепния Мариот, който може да ви послужи за пътепоказател – от задната страна на хотела започва лелеяната

Флорида

Улица Флорида – Буенос Айрес, Аржентина

Улица Флорида – Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес, Аржентина

 

 

Тази улица се оказва пешеходна, само магазини, тук- там – бирарии и кафенета, повечето заведения може да бъдат открити по пресечките вляво и дясно, докато вървите в посока основния булевард на аржентинската столица, който слага и финал на „Флорида“ .

Улица Флорида – Буенос Айрес, Аржентина

Улица Флорида

 Улица Флорида – Буенос Айрес, Аржентина

 Улица Флорида – Буенос Айрес, Аржентина

Улица Флорида – Буенос Айрес, Аржентина

Улица Флорида – Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес, Аржентина

Улица Флорида – Буенос Айрес, Аржентина

Булевардът е Avenida 9 de Julio

и е съизмерим по мащаби със Садовое кольцо в Москва.

Plaza de la Republica – Буенос Айрес, Аржентина

Тръгвайки по лявата му страна откриваме

Plaza de la República - Avenida Corrientes 1066, Буенос Айрес, Autonomous City of Buenos Aires, Аржентина

 

 

Plaza de la Republica

Plaza de la Republica – Буенос Айрес, Аржентина

Plaza de la Republica – Буенос Айрес, Аржентина

 

Понеже в непозната среда се оставям на инстинктите си и автономната ми навигация, спонтанно решавам да отбия вляво по изпречилия ми се булевард и в дъното виждам нещо червено, импозантно и обещаващо интересно.

Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес, Аржентина

Plaza de Mayo – Буенос Айрес, Аржентина

Така откривам

Plaza de Mayo

и тази сграда, която мислех за парламент. Но се оказва , че в нея се помещава вътрешното министерство и още нещо, което не разбрах, но достъпът на туристи беше насочван от две мобилни каси и разпоредители. Казва се

Casa de Gobiemo

и обещавам следващият път да вляза и да разгледам.

 

Casa de Gobiemo – Plaza de Mayo, Буенос Айрес, Аржентина

Casa de Gobiemo

Plaza de Mayo – Буенос Айрес, Аржентина

Plaza de Mayo – Буенос Айрес, Аржентина

Plaza de Mayo – Буенос Айрес, Аржентина

Plaza de Mayo – Буенос Айрес, Аржентина

Plaza de Mayo – Буенос Айрес, Аржентина

Plaza de Mayo – Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес, Аржентина

 

Зад тази сграда започва паркът Колон, но и той остана за следващия път. Жегата си е жега- 35 градуса на сянка не  е за аматьори.
Връщаме се по други улички пак до „Флорида“ на интервали от около 30 минути обилно се поливаме кой с вода, кой с бира, и посядаме на всеки 10, където ни видят очите.
Последното такова местенце се оказва плътносенчестата тераса на един Старбъкс. Преплитайки крака и езици , поръчваме кафе, питат ни за името, за да го напишат на чашата, и го изписват „Perrof“ , вместо Berov, но другарчето ми реши , че това е пореден знак на перонизма* и го изпи с наслада, чувствайки се като латиноамерикански президент.

Буенос Айрес, Аржентина

 

 

Танцуващи танго

видях в залата на пристанищния терминал – шоу за изсипващите се пасажери.

Като в youtube е. Ако решите да посетите такъв тип представление, може да си купите билет от улични продавачи по същата тази улица Флорида – предлагат билет и транспорт.

До пристанището, по крайбрежието точно на границата, отделяща Ситито от реката , е отделена обширна територия – национален резерват и там никога нищо няма да бъде построено. А тези дребни факти лично мен ме респектират. Там са обособени вело- и пешеходни алеи, места за риболов, детски площадки. Достъпът на автомобили е забранен. Та , хем резерват, хем парк за столичани.

Резерватът на Буенос Айрес, Аржентина

Това зеленкото на преден план е резерватът

Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес

Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес, Аржентина

След връщането си в България разбрах, че съм видяла един друг Буенос Айрес, а не този от рекламите и туристическите сайтове. Но, като за първи път, бива! 🙂

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

*Перонизъм – основната политическа идеология в Аржентина. Идва от името на Хуан Перон, аржентински президент и неволен предвестник на песента „Don’t cry for me Argentina“ на Мадона 😉 – бел.Ст.

Други разкази свързани с Аржентина – на картата:
 
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

 

 

4 коментара

юли 02 2012

Рио де Жанейро: И как е? Хареса ли ти?

Какво – какво, … да вземем да отскочим до Рио де Жанейро днес? Мария ще ни води до едно странно за харесване място 🙂
Приятно четене:

 Рио де Жанейро, Бразилия

 

„И как е Рио? Хареса ли ти?“

– Мълчание. Хареса ми, разбира се, но не мога да кажа с какво. Опитвам се вече повече от месец да уточня кое му е толкова хубавото, че целият свят изтръпва като сладострастник при споменаването на този град, но не ми се получава. Краткото ми резюме включва статуята на Христос, скалата Шугърлоаф и плажа Копакабана, а по- дългото…и то е толкова. Честно да си призная, единственото, което ме впечатли беше местоположението и земния релеф. Но да започна отначало.

В 4ч. сутринта , в деня на откриването на карнавала, акостираме на пристанището. Записала съм предварително организирана екскурзия. Първоначалните ни планове бяха за 2-3 дни престой, но 7 месеца преди пътуването най – добрата цена, която намерих в нет-а, за билет за отдалечена и  сбутана ложа на Самбодрома започваше от 264 долара на човек. За хотелите не ми се и пише, по- скъпи са от лондонските и нюйоркските. Както вече съм споменавала – карнавал година храни. Това наклони везните към организиран тур и самолетен билет късно вечерта обратно към Европа.

Крайбрежната морска градина – Рио де Жанейро, Бразилия

Крайбрежната и Морската градина

 Рио де Жанейро, Бразилия

Успяваме да слезем от кораба към 8,15, защото сме изчакали бразилските гранични процедури около 3 часа. Тук е мястото да предупредя, ако пътувате до/ за/ през Бразилия, си планирайте поне по 2 часа време, за да преминете границата, независимо в коя посока.

Рио де Жанейро, Бразилия

 

Първата спирка е

статуята на Христос Спасителя,

докъдето се стига с влакче.

Към статуята на Спасителя – Рио де Жанейро, Бразилия

 

 

На „гарата“ бяха закачени множество национални флагове, ето и нашия:

Българско знаме – Рио де Жанейро, Бразилия

Горда Стара планина, а Боевски – в затвора ;)

 

Гордост, я! Цялата група разбра веднага откъде сме, за малко ми се стори и че страхопочитание в очите прочетох. Така, така! 🙂

Рио де Жанейро, Бразилия

 

Това се вижда по пътя на влакчето, изкачвайки са по хълма:

Към статуята на Христос Спасителя – Рио де Жанейро, Бразилия

Христос Спасителят – Рио де Жанейро, Бразилия

Христос Спасителят

 

От хълма гледката е смазващо – феноменална.

Рио де Жанейро, Бразилия

Гледката от Корковадо

 

Корковадо - Parque Nacional da Tijuca - Alto da Boa Vista, Рио де Жанейро - Рио де Жанейро, Бразилия

Нормално е там да е пълно с туристи, всеки снима нон- стоп, опитвайки се да хване най-добрия ъгъл и перспектива. Сигурно в Нет-а има милиони фотоси от там. В „краката“ на Христос от задната страна на статуята, в самия камък е „вкопан“ параклис, в който всеки може да влезе и да се помоли. Не ми беше удобно да го снимам, имаше хора, а молитвата е много личен момент.

Рио де Жанейро, Бразилия

Рио де Жанейро, Бразилия

 

 

В подножието на хълма, около станцията и касите за билети има сергии с различни сувенири, в съседство е градинка с пейки, масички за шах и детска площадка, а в супер-а отсреща може да си купите вода и сладолед с кредитна карта.

Потегляме към

плажовете Копакабана и Ипанема

В Рио имат общо пет големи плажа. Може и да са шест или осем, числата никога не са имали значение за мен, чувала съм само за първите два, които са и най- известни, тъй като в годините са бая рекламно брандирани. Обиколката е с автобус. Не е включена разходка по пясъка, посядане под чадър или топене на краченца в морето. Копакабана побира едновременно 2 милиона плажуващи, за Ипанема цифрата е съвсем по – малка. Но понеже плажуването ми е малко далечно, не страдам, че няма да съм част от тях.
Снимам по пътя каквото ми видят очите и както го видят „сапунерката“ и телефона. Виждам как живеят в центъра –

Копакабана – Рио де Жанейро, Бразилия

Копакабана

Копакабана – Рио де Жанейро, Бразилия

Копакабана

Лагуната – Рио де Жанейро, Бразилия

Лагуната

Копакабана – Рио де Жанейро, Бразилия

Копакабана – Рио де Жанейро, Бразилия

Копакабана от автобуса

Рио де Жанейро, Бразилия

В центъра на Рио

Рио де Жанейро, Бразилия

Животът в центъра на Рио де Жанейро

Рио де Жанейро, Бразилия

Рио де Жанейро

Тук групата се разшумулява, екскурзоводката е добре тренирана и долавя, че групата е гладна. Не ми е работа да коментирам хората, ама на някои нации само манджа им е в главата. Няма как, трябва да разстреляме 2 скъпоценни часа в приличен ресторант, специално изграден и обслужващ ятата туристически автобуси под час и с много стройна организация.

Следващият обект за “ превземане“ е

скалата в морето Шугърлоаф

Наречена е така, защото който я видял, я оприличил на бучка местна захар. До върха се стига с лифт, а оттам една въжена линия я свързва със съседната скала. Мястото си е само за панорамни снимки и разходки под фикусите, обсипани с орхидеи. Има навсякъде кафе- сладкарници, ресторантчета, сувенири, даже и магазин за бижута имаше.

Рио де Жанейро, Бразилия

 

Хм, то май Рио свърши.

Потегляме към летището,

само аз и другарчето ще летим от първи терминал, всички останали са от втори, което не попречи да ни закарат два пъти до втория етаж на единия терминал – кацащи, после да ни върнат на първия етаж – излитащи, да отидем до втори терминал – кацащи и отново да се върнем на първи терминал – излитащи, всичко това съпроводено със слизане, вадене на багаж от багажното отделение, около 15-ина телефонни разговора между гидовете и шефовете на фирмата, и отново качване. Накрая нас ни прехвърлиха в съседен автобус на същата тур – фирма с още трима човека и спокойно си отдъхнаха.

Рио де Жанейро, Бразилия

Рио де Жанейро, Бразилия

Покрайнините на Рио де Жанейро, Бразилия

Животът в покрайнините

Покрайнините на Рио де Жанейро, Бразилия

Покрайнините на Рио де Жанейро

Покрайнините на Рио де Жанейро, Бразилия

 

Единият куфар го нямаше, предварително от сутринта имахме уверението, че всички багажи ще са на летището. Две от екскурзоводките на последната група, оказа се, че сме пътували почти пакетно 6 автобуса, останаха с нас и тръгнаха да го търсят. Ама  едни “ колеги“ пък изобщо нямаха багажи, дано да са ги намерили. Обаче в този момент на мен вече ми беше абсолютно все едно какво се случва с някакъв скапан куфар, важното беше, че бях стъпила и на бразилска земя, и то не къде да е , а в самото Рио!

„Вие не сте ли бразилка? Бих се заклела, че…“ 🙂

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът


Други разкази свързани с Бразилия – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДБРОБНОСТИ 🙂

5 коментара

юни 25 2012

Монтевидео, Уругвай

Нали „знаете“, че (северо)американците са мноооого зле с географията, не знаят къде е България, когато в Югославия имаше война спират да ходтя в Германия, защото има война наблизо и т.н. и т.н.? 🙂

Днес Мария ще но води до Уругвай и по-точно до столицата Монтевидео. Пожелавам ви приятно четене и очаквам от вас, без да гледате картата, да отговорите на въпроса: на коя граница може да започне една сухопътна война между Уругвай и … Парагвай? 😀

 

 

Монтевидео, Уругвай

една малка Европа в Америка

 

Пристъпвам бавно под леката жега, която в средата на февруари ми се струва необяснимо дразнеща. По булеварда има доста малко движение, а е вече 10 ч. сутринта. Вървя, заплесната по сгради, балкончета,витрини и се усещам в София. Всичко е толкова познато – малки квартални градинки, булевардът Avida 18 de Julio, който напомня на „Раковски“ в едни по –  древни времена, магазините с почти същата китайска конфекция.

Монтевидео, УругвайМонтевидео, Уругвай

Don Bruno Mauricio de Zabala – Монтевидео, Уругвай

Don Bruno Mauricio de Zabala.

Акостирахме на порта два часа преди градът да се събуди. За да се стигне до новия център, трябва да се премине през стария град. Там е много тихо, като в галерия е. Всяка втора или трета къща е обявена за продан или се ремонтира, или просто е напусната от собствениците. Това е дюшеш за мен – обичам да снимам сгради, но не и хора. И на други места по света съм виждала позапуснати квартали,които действат малко хорър, но този стар квартал не е стряскащ. Тук – там отворен плод – зеленчук, магазинче, патрулираща двойка полицаи раздвижват пейзажа.

Plaza Zabala, Circunvalacion, Монтевидео 11000, Уругвай

 

 

 

След 3-4 преки на зиг – заг излизаме на

Plaza Zabala,

където сред малка китна градинка е статуята на откривателя на Монтевидео –  Don Bruno Mauricio de Zabala.

Монтевидео, УругвайМонтевидео, Уругвай

Монтевидео, Уругвай

Оттук започва и кварталът на бутиците, скъпите сувенирни магазини, тук е катедралата, както и повечето музеи – Torres garcia museum. El cabildo, Museo romantico, както и повечето улични търговци, разпънали сергии и масички със сувенири по средата на улицата.

В Стария град улиците са само пешеходни, което много ми хареса. Да си призная, не проявих никакъв интерес към музейните експозиции.

Монтевидео, УругвайМонтевидео, УругвайМонтевидео, УругвайМонтевидео, Уругвай

Откак във Венецуела  в едно имение от 17 век гидът ми показа полюлей, произведен в Чехословакия, испанското нашествие по тези места се лиши трайно от интереса ми.Някак неусетно този старинен град свършва пред една арка, зад която се ширва Plaza Independencia – невъобразимо голям площад с всичките му прилежащи атрибути – паметник на генерал -освободител в средата, което се оказва

мавзолей на бащата на нацията José Gervasio Artigas,

новата и старата сгради на Президентството, хотел Радисън, Народният театър /театърът се казва Solis/, и…

Монтевидео, Уругвай

…и ето това изключително архитектурно бижу – снимано отпред и отзад –

Монтевидео, Уругвай

Време е за кафепитие и шляене по магазините. Да,де, но всичко ми е като дежа  вю, все едно се разхождам по Графа. 🙂 Шляенето се осъществява главно по булеварда „18 юли“ , там просто имаше много сгради за снимане.
Кафето някак неусетно се претвори в еднолитрова бутилка „Стела Артоа“, защото за втори път през този ден отказах да изрека вълшебното „кафе кон лече“ на чист испански. Всякакви термини като „меланж“, „кафе о ле“, „мокачино“, “ капучино“ , „кофи уит милк“ и прочие европеизми тук не вършат работа. Малко инфо за интересуващите се – o,975 l „Стела“ и едно кафе с мляко на Площада на Независимостта, тоест на пъпа на центъра на Монтевидео, струва 8 щатски долара с включен 10% бакшиш.

Монтевидео, УругвайМонтевидео, УругвайМонтевидео, Уругвай

Вече е обяд, слънцето препича, Сивушка е поприпаднала, Белчо само пръхти,поемаме

към Стария град,

стъпките са тромави и бавни, хоризонтът мержелее, представям си само една една ледена сода с много лед и тази картинка бавно са уголемява и заема цялото ми мисловно пространство. Минаваме покрай постройка много напомняща на столичните Хали.
Белчо- „Хайде да видим какво има вътре!“, Сивушка – „Бе, к`во ще му гледаме- пазар на закрито, аман от сергии!“ Все пак, изключителното ми женствено любопитство надделява и влизаме …

в Меката на барбекюто.

Бившата жп гара е преустроена в BBQ – мавзолей, с около дузина ресторанта, ситуирани всеки около своята жарава, с леко повдигнати и наклонени към публиката скари, върху които цвърчат най- вкусните месни атрибути. Тук гвоздеят на програмата определено са телешките стекове, дебели по около 2 см и меко-вкусни като захарен памук., за които ни течаха лигите още от София.

 Барбекю – Монтевидео, Уругвай

Барбекю – Монтевидео, Уругвай

Барбекю – Монтевидео, Уругвай

Барбекю – Монтевидео, Уругвай

„Монтевидео“ винаги ми е звучал доста европейски и екзотично, някак не на място  ситуиран в Латинска Америка ( понякога наистина прекалявам с оксимороните), а в ранна детска възраст и като родно място на граф Монте Кристо. Сега в съзнанието ми е градът, в който бих живяла с удоволствие. С една дума: на въпроса къде ми хареса най- много от цяла Южна Америка, веднага и без да се замислям отговарям – Монтевидео.

 

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът


Други разкази свързани с уругвай – на картата:
КЛИКАЙТА НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБОНОСТИ 🙂

6 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version