Категория: Мария Найденова

Из Андора и Каталония 1

Из Андора и Каталония

Днес ще посетим една рядко описвана страна – Андора. Мария ще ни води първо из малките градчета по брега на Каталония, а после ще ни води и до Андора.

Приятно четене:

 

Из Андора и Каталония

Лорет де Мар, Тоса де Мар и Андора

Сиеста, фиеста и маняна…Трите ключови думи в речника на испанеца, които научих още първия ден в Барселона. До края на пътуването ни успях да разбера истинското им фундаментално значение.

В студа и тъмнината на януарските дни най- честият мираж е ходенето на море – слънце, пясък и мързел. Погледът ми се заковава върху организирана екскурзия до някакъв курорт, някъде в Испания около Барселона. Цената е повече от прилична, сделката е сключена и плановете за подобна почивка в края на май включват изключително и само търкаляне по пясък и тук – там коктейли в изпотени чаши. И мързел, никакво обикаляне, гонене на автобуси по препълнени автогари, търсене на евтини нощувки и боравене с картите на Гугъл. Единственият труд, който положих преди заминаването, беше да проверя отстоянието на нашия хотел до плажа. Оказа се точно 400 метра. Доволна въздъхнах, сложих банските и джапанките в куфара и поехме. Не съм привърженик на организираните екскурзии, но понякога си заслужава риска, заради удоволствието да изключиш за момент мисленето, съобразяването и организацията по логистиката, за да се отдадеш само на наслаждения, колкото и каквито ти предложат.
Полетът е на нискотарифната Wizzair до…По средата на полета долита гласът на стюардесата, съобщавайки, че след малко кацаме в Барселона. Как в Барселона, нали трябваше на летището в Жирона? “Отпусни се, нали си куфар, не си обърнала внимание, пристигаш където трябва, има кой да се грижи.” – това е вътрешният ми глас, една червена лампичка обаче светва. Кацаме в буря с проливен дъжд, багажът закъснява, групата е изнервена, последни и полумокри се добираме до автобуса, който ще ни отведе до онова малко градче, какмубешеимето. Само знам, че сме на Коста Брава. Упс, изненадкаааа! Попаднали сме в групово карго с екскурзианти от програмата “Златна възраст +55” . По пътя към хотела симпатичното момиче, което ще отговаря за нас през следващата седмица, обяснява програмата, предлага допълнителни екскурзии и уточнява часа на срещата преди обратния полет. Червената лампичка светва още по – силно, пускам процесора в действие и набелязвам план за евакуация. 🙂 Пристигаме по късна доба в Lloret de Mar , курортно градче от калибъра на Китен.
На следващата сутрин посещаваме групово

Барселона,

това е част от програмата, предварително платена от България. Препускането по булевардите на този твърде интересен град ми дава възможност да нащракам няколко фотоса през стъклото – къщите на Гауди, “Саграда фамилия”, хълма Монтжюик, пристанището. Доста облачно и ветровито е, особено за разходки из парка Гюел. Не мога да преразказвам градове, а само емоции, и затова за Барселона няма да кажа нищо съществено, освен – Идете и я вижте, заслужава си!

Барселона, Испания

Само едно денонощие е изминало, откак сме в Испания, но леко започвам да се изнервям. Няма го плажа, няма го слънцето, вали на пресекулки, качване-слизане от автобуса – погледни наляво- а сега надясно- а тук спираме, за да ви покажа… Не, това не е моето.

Лорет де Мар, Испания

 

Дочувам съседите по седалка, че питат за Тоса. “Може и с корабче, може и с автобус” – следва отговора на екскурзоводката. Хващам се като удавник за сламка. Бърз набег до крайбрежната, на плажа има няколко будки, в които се продават билети за корабчета за кратки плавания до съседните градчета. На следващата сутрин, първи наредени пред гишето, взимаме билети за катамаран до Tossа de Mar, първото съседно село на север от Lloret. Пътуването е около 50 минути, корабчето спира на две места и капитанът ви кани да слезете едно ниво под палубата, където през остъклените стени да разгледате малко подводния живот. С нас пътуват два класа полски средношколци, които предпочетоха през цялото време да стоят “долу”. Обстановката е по-интимна, светлината по-приглушена, а и учителите стояха на палубата.

Тоса де Мар, Испания

Тоса де Мар, Испания

 

 

Тоса де мар (Tossa de Mar)

– древно поселище с останки от крепостна стена, морски фар, запазено и добре реставрирано кварталче от каменни къщи, и нова част с хотели, магазини за сувенири и ресторантчета. Заглеждам се в пощенските картички. На една от тях сниман града с лека снежна покривка от около 1,5 сантиметра. Споделям го с една от сервитьорките в хотела ни, родом от Днепропетровск. Тя се засмя искрено и каза – „Не, тук никога не вали сняг, защото средногодишната температура не пада под нулата. Но действително в един мартенски ден преди две години стана студено, заваля сняг, колите не можеха да тръгнат,защото всички карат само с летни гуми. Нямаше ток за около 3 денонощия и на помощ ни дойдоха военните. За местните беше ужас“ – Смее се тя, смеем се и ние, ама като си помисля как биха ни се смели японците, чувайки за нашето последно земетресение, не ми е чак толкова смешно.

На връщане взимаме междуградския автобус, хапваме набързо порция калмари ( двойно по-евтини от тези на Халкидики ) и решаваме, че в мрачната сивота и студения бриз единственото, което е смислено за вършене, е да се разходим до рекламираните на местно ниво

градини на Санта Клотилда

Откривам най-близката автобусна спирка до хотела ни, преброявам спирките до района, в който очаквам да се намират според картата в ръката ми, трикратно проверявам посоката на автобуса, да не би да запиша и тук поредното си излизане от града и снимка с табелата “край” на населеното място , хващам другарчето и тръгваме. Попитах шофьора, той потвърди посоката, но все пак не уцелихме добре спирката. След 10 – минутно скиторене из нов квартал, между блокчетата надникна горичка от кипариси и ботаническите ми познания спомогнаха да уцелим входа на парка. Създаден е от графа – владетел на този приморски участък, в памет на починалата твърде млада негова съпруга, която се казвала Клотилда. Изпълнен е в стил италиански ренесанс, много добре поддържан, едно невероятно спокойно място, предразполагащо към релакс , в смесения хор от птички и плясъка на вълните.

Градините на Света Клотилда – Тоса де Мар, Испания

Градините на Света Клотилда – Тоса де Мар, Испания

Градините на Света Клотилда – Тоса де Мар, Испания

Градините на Света Клотилда – Тоса де Мар, Испания

 

На връщане автобусът прегря и спря, та се наложи да прекосяваме пеша и транзит поредния хълм с поредната крепост из диви, лъкатушещи сокаци, и да излезем като партизани от гората насред оживен площад.

Няколко часа по-късно седим на балкончето,

помислихте си, че е спряло да вали ли? Почивката ни върви леко към провал, остават пет дни нищонеправене, банските стоят необлечени, гледам с насмешка плажните хавлии, домъкнати от другия край на Европа. А дъждът вали, а дъждът валиии….

– Хайде да скочим до Андора?
– Хайде! / и да беше на Луната, в този момент ми е толкова депресивно – равнодушно, че ми е все тая къде искам да кацна утре/
-Знаеш ли кой ще ни го организира? /нямаме wi – fi, или имаме, но той е на 500 метра в едно кафене/
– Децата!

Звъним по телефоните, кратки справки, уточняване на маршрута, който включва и Жирона, и слънцето заблестя в очите ни. На следващата сутрин отиваме до автогарата и започваме да разпитваме- билети, откъде, как и кога. Удряме на камък. Билетите се продават само в

Жирона

Има два дни, в които оттам тръгва автобус за Андора- в петък и събота, и толкоз. Мислямислямисля и измислям – ще отскочим до Жирона, хем да си купим за по-сигурно билети за след 2 дни, хем да я разгледаме. Речено – сторено!
Дотам пътуването е около час. На слизане сградата на автогарата ме впечатлява с размерите и дизайна си, другарчето се шмугва в сервизните помещения набързо, а аз заставам на едно от гишетата и поисквам два билета до Андора в петък. Чичото,приличащ на Минчо Празников, се засмива с глас и започва да ми обяснява, че до Андора не пътува влак, защото няма жп линии.

– Аз това много добре го знам, не ми го обяснявайте! Затова съм дошла да си купя билети за автобуса!
– Драга госпожо, това е жп гара. Автогарата е надолу вляво по улицата.
– Пардон, пор фавор, неволна грешка!

Откривам автогарата, гишета, лека опашка.
– Два билета за Андора в петък, моля!
– Разписанието е това, билетите струват…, обратният автобус е в …
– Да, де, добре, знаем, дай сега билетите!
– Не мога, билети за Андора се продават само онлайн или на място, от шофьора на автобуса.

Ами сега?!
Сядам на пейката, набирам спасителните SOS – телефони на младите потомци, хващам първия, седнал пред лаптопа, диктувам паспортните ни данни, купуваме билетите, остава да намерим и интернет-кафене, където да ги принтираме. Защо са ни принтирани и защо хабим хартия ли? Защото, ако нямам хартиен носител, при липса на wi fi, може да си гледам през крив макарон дестинациите. Намирам, отпечатваме, как стана с блокиран и – мейл адрес в gmail и разпознаване на акаунт във Фейсбук от ново, неразпознато IP, не питайте!

Билетите са готови, сега да поразгледам града. Стара част, нова градска част, река, мост – старинен, павиран, с орнаменти, и туристическо открито влакче, което предлага 40 – минутна разходка из стария град. От същата атракция се възползвахме и в Тоса де Мар. Удобно, плавно,интересно, върви на запис на пет езика кратко обяснение за нещата, които виждаш при обиколката. Влакче – мечта за хора, скарани с туризма, фитнеса и всякакви подобни физически напрежения.

Тоса де Мар, Испания

 

Андора

Пътуването от Жирона до Андора трае 4,5 часа в едната посока. Цял ден прекарваш из Пиренеите, полянки, селца, естакади от новострояща се магистрала, кончета пият вода, картинг – писта високо в планината, зъбери и чукари и две неспирно говорещи млади,сладки и руси шведки точно зад гърба ни. Разкош!

Андора

Андора

Андора

 

Имаме на разположение точно час и 15 минути до тръгването на обратно. Магазините са затворени – сиеста, въртим се в някакъв квартал като мухи без глави за някакви сувенири, такъв магазин така и не открихме, снимаме нон- стоп каквото ни падне, без да подозираме дори къде сме, защото в Андора има все пак четиринадесет града.

AD500 Андора ла Вела, Андора

 

 

Ние попаднахме в

Ла Веля*

– дотам е пътят от Испания.

Андора

Андора

Андора

Андора е държавата с най – голяма търговска площ в МОЛ – ове на глава от населението и всички стоки са безмитни. Един огромен фри – шоп, в който се продават всевъзможни стоки- от игла до автомобил, но сувенири не открихме. Май не сме търсили добре. 😀

На връщане търся табелата упорито, оказва се, че сме били в една от енориите Sant Julia de Loria , което звучи не толкова красиво и поетично, може би, колкото нашето Станке Лисичково или например Карлмарксщат, ама нейсе…Влизането в държавата е бързо и лесно, излизането е през огромен хангар с обособени паркоместа и всяко превозно средство преминава обстойна митническа проверка** за закупени промишлени количества стоки, примерно десет парфюма от една марка са неприемливо количество. Не разбрах какви са санкциите, но никой не минава гратис.

АндораАндора

Андора

 

Ами, това беше, слънцето пекна най – накрая, плажът се превърна в реалност, калмарите и прошутото не загубиха вкуса си, допълнени с приготвената по три различни рецепти сангрия.

Плаж – Тоса де Мар, Испания

Мисля си за Коста дорада, Коста дел Сол, а бе Коста да има! :))

*** *** *** *** *** ***
Малко практическа информация за ентусиасти –

  • Цени на автобусни билети на човек в една посока: в евро
  • – Йорет де Мар – Барселона – 6,90 – комбиниран транспорт автобус и влак, на който се прекачвате в съседното градче на юг – Blanes.
  • -Йорет де Мар – Жирона – 5,50
  • -Йорет де Мар – Тоса де Мар – с кораб – 15 , с автобус – 1,60
  • -Жирона- Андора – на отиване -31, на връщане -21
  • – билет в градски автобус в Йорет -1,20
  • – туристическо влакче в Жирона- 4,00
  • – туристическо влакче в Тоса де Мар – 4,00
  • -вход за Музея на морето- Йорет де Мар – 2,00
  • Сангрия- литър – от 7 до 9
  • Калмари – 4,90
  • Кафе може да пиете и за 90 цента.
  • Входен билет за градините на St. Clotilde в Йорет де Мар – 5,00

*Андора ла Веля е столица на държавата Андора – бел.Ст.

** Андора НЕ Е член на Европейския съюз, затова на границите ѝ със страните от Съюза, има митническа проверка върху пренасяните стоки – бел.Ст.

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Андора – на картата:

КЛИКАЙТА НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

Буенос Айрес 4

Буенос Айрес

Понеделник – ден за … много далечни места 😉 Така че, нека разгледаме Буенос Айрес през очите на Мария.

Приятно четене:

Буенос Айрес

Буенос Айрес, Аржентина

 

 

Буенос Айрес се оказа апотеоз на географското ми невежество

Защото не се намира на море, а на река, и защото представлява ултрамодерен град, в който кипи световна търговия, а не е няколко къщурки с дървени веранди от времето на Карл Май.

Рио де ла Плата

за мен е звучала като река с тропическа растителност, колиби на туземци по бреговете й и някой и друг гаучо. Истината е, че това е огромен естуар, формиран от река Парана и река Уругвай.  Дължината му е 290 km, като постепенно се разширява от мястото на сливане на двете реки, където ширината му е 48 km. При вливането си в океана Ла Плата достига 220 km ширина, с което е най-широкият естуар в света. Водата е жълтокафеникава, с цвят на тиня.

 

водата на Рио де ла Плата, Аржентина

Предварително знаех, че в Буенос Айрес има танго. Танго – школи, танго на улицата, танго – представления, дълги червени рокли, разгърдени сака с белоснежни ризи с жабо, червена роза между зъбите? Да, всичко това е тук и може да се види на почти всеки ъгъл в полуподземни театрални салон – ресторанти, в които хапвате и гледате демонстрация на танго. Може да се види и по улицата, най- вече в Квартала на тангото – La Boca и Caminito, с разноцветни стари къщи, пешеходна алея, италиански таверни и много танго.
Другото, което знаех беше историята на перонизма и култът към Ева Перон.

Всичко това , изброено дотук, са приказки от 1001 -та нощ на Гугъл. Ако сте в организирана екскурзия, ще видите това, точно тези неща и абсолютно нищо друго.

Реших да постъпя по трудния начин и да открия сама за себе си какво е всъщност Буенос Айрес с цената на много километри, изходени пеша, снимки на сгради и паметници, за които прочетох впоследствие какво символизират.

Понеже почти винаги тези далечни градове достигам с кораб, а на всеки кораб по света има поне двама работещи българи, ги попитах как да постъпя и накъде да тръгна, за да видя повече неща за краткия престой. Упътването беше – с такси от пристанището до ул. “Флорида”. “Оттам ще се ориентираш много лесно, в самото сърце на града си.” Таксито струвало около 6 долара, без да се пазаря.

Важна подробност е, че пристанището, жп гарата и летището са почти прилепени едно до друго, намират се в един район и дали пътувате по море или суша, излизате на един и същ 10 – лентов булевард, който пресича Ситито –

Avenida Antartida Argentina.

Avenida Antartida Argentina - Буенос Айрес, Аржентина

Avenida Antartida Argentina - Буенос Айрес, Аржентина

 

Нареждаме се чинно на лека опашка на стоянката за таксита. “Докъде сте?” – ” До Флорида” – “Качвайте се?” – “Колко?” – “10 долара”  Тук ще спестя какво изрекох на чист български, с бърз отскок и мигновено пресягане взех една карта на града от сгъваемата масичка на отговорника по такситата и се юрнах с безумен устрем да намеря Атлантида, пардон Флорида.

Пътят минава между Централната железопътна гара и градските градинки, незнайно защо обозначени като площади –

Plaza Canada и Plaza Fuerza Aera Argentina

с една доста венециански изглеждаща часовникова кула.

Plaza Fuerza Aera Argentina - Буенос Айрес, Аржентина

Централната гара - Буенос Айрес, Аржентина

Централната гара

Централната гара - Буенос Айрес, Аржентина

Централната гара отдалеч

Plaza Fuerza Aera Argentina - Буенос Айрес, Аржентина

Часовниковата кула

 

В края на тези градски паркчета е издигнат достолепния Мариот, който може да ви послужи за пътепоказател – от задната страна на хотела започва лелеяната

Флорида

Улица Флорида – Буенос Айрес, Аржентина

Улица Флорида – Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес, Аржентина

 

 

Тази улица се оказва пешеходна, само магазини, тук- там – бирарии и кафенета, повечето заведения може да бъдат открити по пресечките вляво и дясно, докато вървите в посока основния булевард на аржентинската столица, който слага и финал на “Флорида” .

Улица Флорида – Буенос Айрес, Аржентина

Улица Флорида

 Улица Флорида – Буенос Айрес, Аржентина

 Улица Флорида – Буенос Айрес, Аржентина

Улица Флорида – Буенос Айрес, Аржентина

Улица Флорида – Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес, Аржентина

Улица Флорида – Буенос Айрес, Аржентина

Булевардът е Avenida 9 de Julio

и е съизмерим по мащаби със Садовое кольцо в Москва.

Plaza de la Republica – Буенос Айрес, Аржентина

Тръгвайки по лявата му страна откриваме

Plaza de la República - Avenida Corrientes 1066, Буенос Айрес, Autonomous City of Buenos Aires, Аржентина

 

 

Plaza de la Republica

Plaza de la Republica – Буенос Айрес, Аржентина

Plaza de la Republica – Буенос Айрес, Аржентина

 

Понеже в непозната среда се оставям на инстинктите си и автономната ми навигация, спонтанно решавам да отбия вляво по изпречилия ми се булевард и в дъното виждам нещо червено, импозантно и обещаващо интересно.

Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес, Аржентина

Plaza de Mayo – Буенос Айрес, Аржентина

Така откривам

Plaza de Mayo

и тази сграда, която мислех за парламент. Но се оказва , че в нея се помещава вътрешното министерство и още нещо, което не разбрах, но достъпът на туристи беше насочван от две мобилни каси и разпоредители. Казва се

Casa de Gobiemo

и обещавам следващият път да вляза и да разгледам.

 

Casa de Gobiemo – Plaza de Mayo, Буенос Айрес, Аржентина

Casa de Gobiemo

Plaza de Mayo – Буенос Айрес, Аржентина

Plaza de Mayo – Буенос Айрес, Аржентина

Plaza de Mayo – Буенос Айрес, Аржентина

Plaza de Mayo – Буенос Айрес, Аржентина

Plaza de Mayo – Буенос Айрес, Аржентина

Plaza de Mayo – Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес, Аржентина

 

Зад тази сграда започва паркът Колон, но и той остана за следващия път. Жегата си е жега- 35 градуса на сянка не  е за аматьори.
Връщаме се по други улички пак до “Флорида” на интервали от около 30 минути обилно се поливаме кой с вода, кой с бира, и посядаме на всеки 10, където ни видят очите.
Последното такова местенце се оказва плътносенчестата тераса на един Старбъкс. Преплитайки крака и езици , поръчваме кафе, питат ни за името, за да го напишат на чашата, и го изписват “Perrof” , вместо Berov, но другарчето ми реши , че това е пореден знак на перонизма* и го изпи с наслада, чувствайки се като латиноамерикански президент.

Буенос Айрес, Аржентина

 

 

Танцуващи танго

видях в залата на пристанищния терминал – шоу за изсипващите се пасажери.

Като в youtube е. Ако решите да посетите такъв тип представление, може да си купите билет от улични продавачи по същата тази улица Флорида – предлагат билет и транспорт.

До пристанището, по крайбрежието точно на границата, отделяща Ситито от реката , е отделена обширна територия – национален резерват и там никога нищо няма да бъде построено. А тези дребни факти лично мен ме респектират. Там са обособени вело- и пешеходни алеи, места за риболов, детски площадки. Достъпът на автомобили е забранен. Та , хем резерват, хем парк за столичани.

Резерватът на Буенос Айрес, Аржентина

Това зеленкото на преден план е резерватът

Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес

Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес, Аржентина

Буенос Айрес, Аржентина

След връщането си в България разбрах, че съм видяла един друг Буенос Айрес, а не този от рекламите и туристическите сайтове. Но, като за първи път, бива! 🙂

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

*Перонизъм – основната политическа идеология в Аржентина. Идва от името на Хуан Перон, аржентински президент и неволен предвестник на песента „Don’t cry for me Argentina“ на Мадона 😉 – бел.Ст.

Други разкази свързани с Аржентина – на картата:
 
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

 

 

Рио де Жанейро: И как е? Хареса ли ти? 5

Рио де Жанейро: И как е? Хареса ли ти?

Какво – какво, … да вземем да отскочим до Рио де Жанейро днес? Мария ще ни води до едно странно за харесване място 🙂
Приятно четене:

 Рио де Жанейро, Бразилия

 

„И как е Рио? Хареса ли ти?“

– Мълчание. Хареса ми, разбира се, но не мога да кажа с какво. Опитвам се вече повече от месец да уточня кое му е толкова хубавото, че целият свят изтръпва като сладострастник при споменаването на този град, но не ми се получава. Краткото ми резюме включва статуята на Христос, скалата Шугърлоаф и плажа Копакабана, а по- дългото…и то е толкова. Честно да си призная, единственото, което ме впечатли беше местоположението и земния релеф. Но да започна отначало.

В 4ч. сутринта , в деня на откриването на карнавала, акостираме на пристанището. Записала съм предварително организирана екскурзия. Първоначалните ни планове бяха за 2-3 дни престой, но 7 месеца преди пътуването най – добрата цена, която намерих в нет-а, за билет за отдалечена и  сбутана ложа на Самбодрома започваше от 264 долара на човек. За хотелите не ми се и пише, по- скъпи са от лондонските и нюйоркските. Както вече съм споменавала – карнавал година храни. Това наклони везните към организиран тур и самолетен билет късно вечерта обратно към Европа.

Крайбрежната морска градина – Рио де Жанейро, Бразилия

Крайбрежната и Морската градина

 Рио де Жанейро, Бразилия

Успяваме да слезем от кораба към 8,15, защото сме изчакали бразилските гранични процедури около 3 часа. Тук е мястото да предупредя, ако пътувате до/ за/ през Бразилия, си планирайте поне по 2 часа време, за да преминете границата, независимо в коя посока.

Рио де Жанейро, Бразилия

 

Първата спирка е

статуята на Христос Спасителя,

докъдето се стига с влакче.

Към статуята на Спасителя – Рио де Жанейро, Бразилия

 

 

На „гарата“ бяха закачени множество национални флагове, ето и нашия:

Българско знаме – Рио де Жанейро, Бразилия

Горда Стара планина, а Боевски – в затвора ;)

 

Гордост, я! Цялата група разбра веднага откъде сме, за малко ми се стори и че страхопочитание в очите прочетох. Така, така! 🙂

Рио де Жанейро, Бразилия

 

Това се вижда по пътя на влакчето, изкачвайки са по хълма:

Към статуята на Христос Спасителя – Рио де Жанейро, Бразилия

Христос Спасителят – Рио де Жанейро, Бразилия

Христос Спасителят

 

От хълма гледката е смазващо – феноменална.

Рио де Жанейро, Бразилия

Гледката от Корковадо

 

Корковадо - Parque Nacional da Tijuca - Alto da Boa Vista, Рио де Жанейро - Рио де Жанейро, Бразилия

Нормално е там да е пълно с туристи, всеки снима нон- стоп, опитвайки се да хване най-добрия ъгъл и перспектива. Сигурно в Нет-а има милиони фотоси от там. В „краката“ на Христос от задната страна на статуята, в самия камък е „вкопан“ параклис, в който всеки може да влезе и да се помоли. Не ми беше удобно да го снимам, имаше хора, а молитвата е много личен момент.

Рио де Жанейро, Бразилия

Рио де Жанейро, Бразилия

 

В подножието на хълма, около станцията и касите за билети има сергии с различни сувенири, в съседство е градинка с пейки, масички за шах и детска площадка, а в супер-а отсреща може да си купите вода и сладолед с кредитна карта.

Потегляме към

плажовете Копакабана и Ипанема

В Рио имат общо пет големи плажа. Може и да са шест или осем, числата никога не са имали значение за мен, чувала съм само за първите два, които са и най- известни, тъй като в годините са бая рекламно брандирани. Обиколката е с автобус. Не е включена разходка по пясъка, посядане под чадър или топене на краченца в морето. Копакабана побира едновременно 2 милиона плажуващи, за Ипанема цифрата е съвсем по – малка. Но понеже плажуването ми е малко далечно, не страдам, че няма да съм част от тях.
Снимам по пътя каквото ми видят очите и както го видят “сапунерката” и телефона. Виждам как живеят в центъра –

Копакабана – Рио де Жанейро, Бразилия

Копакабана

Копакабана – Рио де Жанейро, Бразилия

Копакабана

Лагуната – Рио де Жанейро, Бразилия

Лагуната

Копакабана – Рио де Жанейро, Бразилия

Копакабана – Рио де Жанейро, Бразилия

Копакабана от автобуса

Рио де Жанейро, Бразилия

В центъра на Рио

Рио де Жанейро, Бразилия

Животът в центъра на Рио де Жанейро

Рио де Жанейро, Бразилия

Рио де Жанейро

Тук групата се разшумулява, екскурзоводката е добре тренирана и долавя, че групата е гладна. Не ми е работа да коментирам хората, ама на някои нации само манджа им е в главата. Няма как, трябва да разстреляме 2 скъпоценни часа в приличен ресторант, специално изграден и обслужващ ятата туристически автобуси под час и с много стройна организация.

Следващият обект за ” превземане” е

скалата в морето Шугърлоаф

Наречена е така, защото който я видял, я оприличил на бучка местна захар. До върха се стига с лифт, а оттам една въжена линия я свързва със съседната скала. Мястото си е само за панорамни снимки и разходки под фикусите, обсипани с орхидеи. Има навсякъде кафе- сладкарници, ресторантчета, сувенири, даже и магазин за бижута имаше.

Рио де Жанейро, Бразилия

 

Хм, то май Рио свърши.

Потегляме към летището,

само аз и другарчето ще летим от първи терминал, всички останали са от втори, което не попречи да ни закарат два пъти до втория етаж на единия терминал – кацащи, после да ни върнат на първия етаж – излитащи, да отидем до втори терминал – кацащи и отново да се върнем на първи терминал – излитащи, всичко това съпроводено със слизане, вадене на багаж от багажното отделение, около 15-ина телефонни разговора между гидовете и шефовете на фирмата, и отново качване. Накрая нас ни прехвърлиха в съседен автобус на същата тур – фирма с още трима човека и спокойно си отдъхнаха.

Рио де Жанейро, Бразилия

Рио де Жанейро, Бразилия

Покрайнините на Рио де Жанейро, Бразилия

Животът в покрайнините

Покрайнините на Рио де Жанейро, Бразилия

Покрайнините на Рио де Жанейро

Покрайнините на Рио де Жанейро, Бразилия

 

Единият куфар го нямаше, предварително от сутринта имахме уверението, че всички багажи ще са на летището. Две от екскурзоводките на последната група, оказа се, че сме пътували почти пакетно 6 автобуса, останаха с нас и тръгнаха да го търсят. Ама  едни ” колеги” пък изобщо нямаха багажи, дано да са ги намерили. Обаче в този момент на мен вече ми беше абсолютно все едно какво се случва с някакъв скапан куфар, важното беше, че бях стъпила и на бразилска земя, и то не къде да е , а в самото Рио!

“Вие не сте ли бразилка? Бих се заклела, че…” 🙂

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът


Други разкази свързани с Бразилия – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДБРОБНОСТИ 🙂

Монтевидео, Уругвай 6

Монтевидео, Уругвай

Нали „знаете“, че (северо)американците са мноооого зле с географията, не знаят къде е България, когато в Югославия имаше война спират да ходтя в Германия, защото има война наблизо и т.н. и т.н.? 🙂

Днес Мария ще но води до Уругвай и по-точно до столицата Монтевидео. Пожелавам ви приятно четене и очаквам от вас, без да гледате картата, да отговорите на въпроса: на коя граница може да започне една сухопътна война между Уругвай и … Парагвай? 😀

 

 

Монтевидео, Уругвай

една малка Европа в Америка

 

Пристъпвам бавно под леката жега, която в средата на февруари ми се струва необяснимо дразнеща. По булеварда има доста малко движение, а е вече 10 ч. сутринта. Вървя, заплесната по сгради, балкончета,витрини и се усещам в София. Всичко е толкова познато – малки квартални градинки, булевардът Avida 18 de Julio, който напомня на “Раковски” в едни по –  древни времена, магазините с почти същата китайска конфекция.

Монтевидео, УругвайМонтевидео, Уругвай

Don Bruno Mauricio de Zabala – Монтевидео, Уругвай

Don Bruno Mauricio de Zabala.

Акостирахме на порта два часа преди градът да се събуди. За да се стигне до новия център, трябва да се премине през стария град. Там е много тихо, като в галерия е. Всяка втора или трета къща е обявена за продан или се ремонтира, или просто е напусната от собствениците. Това е дюшеш за мен – обичам да снимам сгради, но не и хора. И на други места по света съм виждала позапуснати квартали,които действат малко хорър, но този стар квартал не е стряскащ. Тук – там отворен плод – зеленчук, магазинче, патрулираща двойка полицаи раздвижват пейзажа.

Plaza Zabala, Circunvalacion, Монтевидео 11000, Уругвай

 

 

 

След 3-4 преки на зиг – заг излизаме на

Plaza Zabala,

където сред малка китна градинка е статуята на откривателя на Монтевидео –  Don Bruno Mauricio de Zabala.

Монтевидео, УругвайМонтевидео, Уругвай

Монтевидео, Уругвай

Оттук започва и кварталът на бутиците, скъпите сувенирни магазини, тук е катедралата, както и повечето музеи – Torres garcia museum. El cabildo, Museo romantico, както и повечето улични търговци, разпънали сергии и масички със сувенири по средата на улицата.

В Стария град улиците са само пешеходни, което много ми хареса. Да си призная, не проявих никакъв интерес към музейните експозиции.

Монтевидео, УругвайМонтевидео, УругвайМонтевидео, УругвайМонтевидео, Уругвай

Откак във Венецуела  в едно имение от 17 век гидът ми показа полюлей, произведен в Чехословакия, испанското нашествие по тези места се лиши трайно от интереса ми.Някак неусетно този старинен град свършва пред една арка, зад която се ширва Plaza Independencia – невъобразимо голям площад с всичките му прилежащи атрибути – паметник на генерал -освободител в средата, което се оказва

мавзолей на бащата на нацията José Gervasio Artigas,

новата и старата сгради на Президентството, хотел Радисън, Народният театър /театърът се казва Solis/, и…

Монтевидео, Уругвай

…и ето това изключително архитектурно бижу – снимано отпред и отзад –

Монтевидео, Уругвай

Време е за кафепитие и шляене по магазините. Да,де, но всичко ми е като дежа  вю, все едно се разхождам по Графа. 🙂 Шляенето се осъществява главно по булеварда “18 юли” , там просто имаше много сгради за снимане.
Кафето някак неусетно се претвори в еднолитрова бутилка “Стела Артоа”, защото за втори път през този ден отказах да изрека вълшебното “кафе кон лече” на чист испански. Всякакви термини като “меланж”, “кафе о ле”, “мокачино”, ” капучино” , “кофи уит милк” и прочие европеизми тук не вършат работа. Малко инфо за интересуващите се – o,975 l “Стела” и едно кафе с мляко на Площада на Независимостта, тоест на пъпа на центъра на Монтевидео, струва 8 щатски долара с включен 10% бакшиш.

Монтевидео, УругвайМонтевидео, УругвайМонтевидео, Уругвай

Вече е обяд, слънцето препича, Сивушка е поприпаднала, Белчо само пръхти,поемаме

към Стария град,

стъпките са тромави и бавни, хоризонтът мержелее, представям си само една една ледена сода с много лед и тази картинка бавно са уголемява и заема цялото ми мисловно пространство. Минаваме покрай постройка много напомняща на столичните Хали.
Белчо- “Хайде да видим какво има вътре!”, Сивушка – “Бе, к`во ще му гледаме- пазар на закрито, аман от сергии!” Все пак, изключителното ми женствено любопитство надделява и влизаме …

в Меката на барбекюто.

Бившата жп гара е преустроена в BBQ – мавзолей, с около дузина ресторанта, ситуирани всеки около своята жарава, с леко повдигнати и наклонени към публиката скари, върху които цвърчат най- вкусните месни атрибути. Тук гвоздеят на програмата определено са телешките стекове, дебели по около 2 см и меко-вкусни като захарен памук., за които ни течаха лигите още от София.

 Барбекю – Монтевидео, Уругвай

Барбекю – Монтевидео, Уругвай

Барбекю – Монтевидео, Уругвай

Барбекю – Монтевидео, Уругвай

“Монтевидео” винаги ми е звучал доста европейски и екзотично, някак не на място  ситуиран в Латинска Америка ( понякога наистина прекалявам с оксимороните), а в ранна детска възраст и като родно място на граф Монте Кристо. Сега в съзнанието ми е градът, в който бих живяла с удоволствие. С една дума: на въпроса къде ми хареса най- много от цяла Южна Америка, веднага и без да се замислям отговарям – Монтевидео.

 

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът


Други разкази свързани с уругвай – на картата:
КЛИКАЙТА НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБОНОСТИ 🙂

Пунта Аренас (Чили) 0

Пунта Аренас (Чили)

Днешният пътепис ще ни води до най-южните част на Южна Америка. Мария ще ни води до Пунта Аренас в Чили, а на който му се струва, че най-южният чилийски град не се намира на Огнена земя, пък аз погрешно съм го поставил там, мога да кажа, че е прав, а аз съм го сложил там, заради елементарния факт, че който стигне Огнена земя, ще стигне Пунта Аренас и … обратното.

Приятно четене:

 

Пунта Аренас

Чили

От Сантяго до Пунта Аренас са  1535 морски мили, които изминаваме за три денонощия. Този път морето е доста бурно и тези 3 денонощия се поклащахме като в гемия. Не е страшно, но е неприятно да се будиш нощем от разни по-мощни поклащания, странични изхвърляния, проскърцвания на мебели…

Пунта Аренас – Магеланов пролив, Чили

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Малки едноетажни къщички, бръснещ вятър, лек дъждец през около половин час и пингвини. Това е

Пунта Аренас, чилийското пристанище, откъдето тръгват експедиционните кораби за Антарктида.

Телешките стекове тук са най-вкусни, “дамските сърца”, любимото цвете на баба ми, най-многоцветни.

 

Пингвините

си живеят на една малка територия на около 30-ина километра от града. Дотам може да отидете лесно- навсякъде из града предлагат превоз с такси или туристически бусове.Там винаги е тихо, за да се чува по – отчетливо вятъра…Шегувам се, правилата изискват пазенето на тишина, чистота и забраняват досега с животинките. Пингвините не са големи, дребнички ми се видяха, разпръснати на кръжоци по интереси. Някои търсеха риба в морето, други мътеха, трети имаха  учебни занимания, а четвърти правеха любов…Голяма романтика и студ. Интересен факт, който не знаех е, че пингвините се връщат да правят любов и поколение на същото място, на което са се родили, всяко лято, правейки пауза първите 3 години, докато достигнат полова зрелост.

Пингвини край Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пингвини край Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пингвини край Пунта Аренас – Патагония, Чили

 

Пунта Аренас – Патагония, Чили

 

Пунта Аренас е  в Патагония.

А в Патагония 99% от земята е частна собственост. Наистина не мога да се досетя за причината да притежаваш огромен къс от земя, на която никнат лишеи, мъхове, храсти с височина 30 см, но пък виреят щрауси* /как не падат от вятъра също е загадка/ и овце.
Самият град е малък, подреден, лесен за обикаляне.

Пунта Аренас, Punta Arenas, Магалянес и Чилийска Антарктика, Чили

 

 

В центъра е паметника на Магелан насред градинка с опънати сергии, на които се продават пуловери, блузи,шалове и одеяла – местно производство и някои други дреболии мейд ин Чайна.

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Магелан

Пунта Аренас – Патагония, ЧилиПунта Аренас – Патагония, Чили

 

На картата видях улица “Югославия”**

Спрях се до една будка за вестници да попитам как да стигна до нея. Продавачката ми каза, че е далече, но ме помоли да изчакам за момент, след което се шмугна навътре и ми донесе за разглеждане каталог с недвижими имоти, питайки ме с надежда в гласа дали не търся нещо за покупка. Всъщност, да, търсех, но не къща, а пощенски картички, защото в централната поща продаваха само марки. В търсене на картички пообиколихме почти целия град, но не намерихме.

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пунта Аренас – Патагония, Чили

Пунта Аренас – Патагония, Чили

 

Малко е свирепо да ходиш срещу вятъра, да те вали дъжд и да търсиш пощенски марки. Пардон, не е свирепо, нелепо е. Накрая изгладняваш като вълк и се опитваш да се сетиш как се казваше улицата с ресторантчетата, която ти беше препоръчана от екскурзоводката точно 3 пъти.

О, да!

О`Хигинс е улицата с повечето кръчми,

в които има две основни блюда, които заслужават вашето внимание – омари и телешки стек. Намираме Хигинс и влизаме в първото ресторантче, изглеждащо като хоремаг през 60-те години- онази желязна дограма, кафеникавият мокет и типичният сервитьор от ерата на Балкантурист. Стекът е …невероятен, вкусен, омагьосващ, фантастичен! По някое време шефът се измъква иззад касата, хвърля престилкита и излиза. Готвачката и тя след него. Нашият сервитьор едва сдържа прозявката и нетърпението си да ни изпроводи и да заключи след нас. Часът е 14,15, ние се лигавим с разни стекове, а хората си имат сиеста. Ресторантчето е “Donde Mariano” на ъгъла на О`Хигинс и Кроация, горещо препоръчвам!

 

 Пингвини край Пунта Аренас – Патагония, Чили

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

*„Щраусите“ в Южна Америка се наричат ему и са различен от африканския щраус биологичен вид – бел.Ст.

** Патагония е приютила голяма хърватска колония още отпреди войните в бивша Югославия – бел.Ст.

Други разкази свързани с Чили – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА 🙂

 


Огнена земя и Ушуая (и глетчери за цвят) 0

Огнена земя и Ушуая (и глетчери за цвят)

Днес Мария продължава с пътешествието си из Южните морета – наред са глетчертите на Чили, както и Огнена земя и Дряно… упс, Ушуая 🙂

 

Приятно четене:

 

Огнена земя и Ушуая

и глетчери за цвят

6,15 сутринта. Всички сладко спят. По уредбата капитанът любезно ни приканва да станем, да излезем на горната палуба и да съзерцаваме красотата на глетчерите. Първоначално отказвам категорично, после размислям и се опаковам като шушулка. Навън е .5 гр., с лек бръснещ вятър на талази. Красотата, която се открива пред погледа ми, изтрива всякакво недоволство. Глетчерите са кръстени с имената Espana, Romanche, Alemania, Francia, Italia, Holanda… Опитала съм се да ги подредя по този ред. Enjoy!

Глетчери

Глетчери, Чили

Глетчери

Глетчери, Чили

Глетчери

Глетчери, Чили

Глетчери, Чили

Глетчери, Чили

Глетчери, Чили

Глетчери, Чили

 

Огнена земя (на испански Tierra del Fuego)

е архипелаг, разположен в южната част на Южна Америка между Магелановия проток и протока Дрейк и между Атлантическия и Тихия океан. Той е част от природогеографската област Патагония. Намира се на координати 54° ю. ш. 70° з. д. (G). Името на архипелага е дадено от Фернандо Магелан, който е първият европеец, минал край него през 1520 г.
Включва над 40 хил. острова. Най-големият остров от архипелага е Огнена земя (или Големият остров на Огнена земя), с площ от 48 100 km². На архипелага е и най-южната точка на континента – Нос Хорн. На него живее племето она. Общо населението е около 250 хил. души.
През 1881 г. островите на архипелага са разделени между Аржентина и Чили. Аржентинската част от архипелага Огнена земя е обособена в провинция Огнена земя, Антарктида и острови в Южния Атлантик. Най-големият град в нея и най-южен град на планетата е Ушуая (Ушоае, Ушоайе).

 

Бигъл

 

А пък аз знаех от татко, че хората, които не са много наясно със себе си и света наоколо, се наричат патагонци. И че има някъде някаква Огнена земя, в която бушуват огньове. Малко преди да потегля натам разбрах, че в Ушуая имало евтини дънки.
…По средата сме на канала Бигъл, не много широк, но достатъчен да се разминат два кораба. По протежението му има естествени островчета, населени с моржове и корморани. Стотици моржове и хиляди корморани. Ветровито, облачно, понякога се показва и слънчице, вали на пресекулки китен дъждец, а ние обикаляме с катамаран канала, току под носа на ушуайци.

Моржове и пингвини в канала Бигъл, Огнена земя

Моржове и пингвини в канала Бигъл, Огнена земя

Фар в канала Бигъл, Огнена земя

Огнена земя

Ушуая е един среден по големина град,

малко по- голям от Дряново със сигурност, ниски постройки, множество магазини, кафенета, ресторантчета. Абсолютната туристическа атракция да си ” краят на света”. Цените са приемливи, пъбовете -пълни с хора и бира, отегчени младежи обикалят по улицата в търсене на купона, обичайното за всеки западен град настроение. Тук също е много “топло” – целият ден, в който престояхме, температурите не паднаха под 14 гр.С.Запознати отблизо с Огнена земя споделиха, че сме извадили невероятен късмет с това хубаво време. И сигурно е така. 🙂
Над града се е разпрострял ледник, до който се стига след около 4 часа комбинирано изкачване с лифт и пеша. От него се разкрива невероятна гледка към града, залива и Канала. Спестихме си го, ние си падаме повече по бирата, гарнирана със стек.

Ушуая, Огнена земя

Ушуая, Огнена земя

Ушуая, Огнена земя

Ушуая, Огнена земя

Ушуая, Огнена земя

Ушуая е възникнал като каторга за престъпници, осъдени и заточени вовеки там, в пустошта, на края на света… По някое време се съюзили с пазачите си, вдигнали бунт и си обявили автономия, за да контролират далаверата от преминаващите кораби между Тихия и Атлантическия океан по времето, когато това е бил единственият път. През 1914 година тази уникалност умира с пускането на прокопания Панамски канал. Бунтът на затворниците бързо бил потушен от централната власт, защото доходите от пристанищни такси и митническите сборове явно и досадно рязко намалели. В магазините за сувенири видяхме за продажба набор затворнически дрехи, хората просто знаят да правят бизнес.:)

Ушуая, Огнена земя

Природата е величествена, залезите са оранжево-лазурни, за миг даже можеш да се отнесеш и да си представиш, че си в Алпите. Напук на насрещния и напорист вятър, правим снимки пред табелите и пътепоказателите, пред бюста на Ева Перон и поемаме обратно към кораба. На пристанището им павилион, в който слагат печати в паспортите срещу 1 долар, там можеш да си купиш пощенски картички и марки. Моите картички пристигнаха за 10 дни до Виена, за 24 – до Балчик и за 27 – до Габрово.

Изпълних се с красоти, благодаря ти, Ушуая! 🙂

 

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Огнена земя – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

По пътя към края на света (Сантяго и Валпарайсо) 4

По пътя към края на света (Сантяго и Валпарайсо)

Днешният пътепис ще ни води до края на света. Почти де 🙂 Ще стигнем пристанището на Валпарайсо в Чили, за да се качим на едно параходче 😉 Какво се случва по пътя до там? 

Приятно четене:

По пътя към края на света (Сантяго и Валпарайсо)

– Вие не сте бразилци? Бих се заклела, че вие приличате на истинска бразилка! – Момичето на чек-ин гишето на летището в Рио ме извисява с поне 5 см над земята.
– България?

– Да, родината на таткото на вашия президент.

– О, наистина ли? – леко отнасяне на погледа на около 30 градуса наляво, упорито печелейки време за досещане кой ни беше президентът

– О, колко интересно! Вие всички ли сте такива бели там или имате и тъмнокожи? Защото много приличате на бразилци 🙂
Да, приличам на бразилка след 12 часов преход из Рио, станала съм в 5,00 ч., изчакала съм 2 часа паспортната проверка на кораба, едната еспадрила вече е скъсана, предстои ми 12 – часов полет обратно до Европа… и съм щастлива по своему.

 

Така завърши пътуването ни, а как започна?

 

Започна с два полета, продължили общо около 20 часа, до Рио. Пристигаме късно вечерта, след кратък анонс и опит за пазарлък хващаме такси, което да ни закара до хотела. Февруари в Рио де Жанейро преминава под надслов – “Карнавал година храни”, и въпреки шестмесечните ми опити да намеря поносима хотелска цена, не успявам. За краткия ни престой там на път за Чили/само 10 часа/ накрая успявам да резервирам един тризвезден на около 7 -8 км от летището. Хотелите на Ипанема и Копакабана са на около 22-25 км оттам. За този курс таксиджията поисква 75 долара. Нито повече, нито по- малко, все пак е февруари. Понеже сме изстискани като портокалови фрешчета, решаваме да се възползваме от удобството да изпием по бира на басейна, разположен на покрива. Тук снимките не са ясни, но поне бирата беше балсам за тялото и душата.

На по бира в Рио де Жанейро

Рио де Жанейро

Рио де Жанейро нощем

На следващата сутрин хващаме отново такси до летището.

 

Медицински център в Рио де Жанейро

Това на снимката по- горе е медицински център в Рио.

Предстои ни полет до Сантяго с прекачване в Монтевидео

с нискотарифната уругвайска Pluna.com. В 7 ч. сутринта вече има 2-километрови задръствания, а в участъците от магистралите, където още не са се образували, шофьорът ни кара със 160 /час. Леко одраскахме нечия броня, няколко клаксона и половин час по-късно сме на летището.

В Монтевидео намираме кафенето с терасата за пушачи, там бирата и кафе-лате са 7 долара, мисля, че е по-евтино от софийското.

 

Андите, Южна Америка

Андите

Андите, Южна Америка

Да остържем дъното на самолета...

 

 

 

След още 3 часов полет над равна Аржентина , самолетът се плъзга между върховете на Андите и много бързо снишава над

 

Сантяго, Чили

 

Сантяго

Паспортните проверки минават светкавично в сравнение с бразилските, а в залата за получаване на багажа ни посреща изненада- митничар със свободно разхождащо се куче. Нещо като голдън ретривър. Обикаля бавно, оглежда, помирисва отминава…е , невинаги, защото на един човечец се залепи за ръчната чанта и не мръдна, докато „господарят“ му не сложи една дебела жълта лепенка върху сака и създаде половин час работа на колегите си от скенера , ситуирани по-навътре. Предполагам, че и в багажните отделения също се разхождат такива мили кученца.

Сантяго, ЧилиСантяго, Чили

 

От летището се мятаме на градки автобус, който след 10-ина спирки и 20 минути ни оставя на една метростанция, откъдето пък взимаме метрото за 17 спирки до Los Leones,където е хотелът ни. В метрото няма ескалатори и/или асансьори или поне ние не видяхме, ползвайки го 8 пъти, та не знам как се справят инвалидите. Др. Беров с куфарите обаче се справи отлично! Оставяме багажа и почти веднага тръгваме на разходка из центъра, няма време за лиготии като бира и други благинки. Тук другарчето ми изригва:

– А бе, Маро! Хората ни подаряват уелкъм – питие, ти закъде се разбърза? Ден голям, още е светло!

Сантяго, Чили

Сантяго, Чили

 

Прав е! Идваме малко на себе си и тръгваме да търсим  Ла Монеда. По пътя си разказваме спомени от революцията и преврата, Алиенде, Пиночет и стадиона. Сантяго е град на 80-те, няма излишен лукс, няма показност, хората са мили, добронамерени и английско-неговорящи, което изобщо не ни пречи на нас, основно български-говорящите. Разходки, снимки, бира и “официална” вечеря в ресторанта на хотела ни, която е изключително вкусна. Ура! Дотук – добре, пристигнахме благополучно и всичко стана по план. В момента, в който изричам тези думи, фотоапаратът ми блокира, дисплеят му почернява навеки и аз оставам в 18 ч. вечерта толкова безпомощна и объркана, че ми иде да се прибера при мама.
Тръгнала съм на експедиция из Южна Америка без фотоапарат…

Сантяго, Чили

Сантяго, Чили

Преспиваме в хотела, който е “со бритиш”, а на сутринта тръгваме да търсим магазин за фотоапарати. В Сантяго обаче всичко започва работа след 10ч. Кратка обиколка на района, кафепитие и откриваме магазин на Кодак. Моят спътник, до болка познатият вам др. Беров, изхъмква „Тия фалираха, ама хайде да проверим все пак.“  Влизаме, оглеждаме промоциите, и на въпроса на продавача какъв апарат търсим, смело и дръзновено отговарям

– Онзи, червеничкият!

Сантяго, ЧилиСантяго, Чили

 

Продължавам да щракам с новата придобивка наоколо и в този момент другарчето казва- “Я, ето офис на твоята автобусна фирма, чиито автобуси пътуват до Валпарайсо!” Добре,де! Шест месеца съм изучавала Сантяго с автобусните и метро лините, знам, че билети за междуградските автобуси се купуват на самата автогара, но пък нищо не пречи да си ги купим и от центъра на града. И добре, че го направихме. Два часа по-късно на автогарата преживяхме истински шок, откривайки, че опашките за билети са от средно 800 човека , а навън на стоянките за автобусите има вече наредени, наблъскани още 8000, очакващи своя автобус. Багажи, деца, сергии, пек, др. Беров с два куфара легна пред един автобус, скара се с двама други шофьори, и след 40 -минутно закъснение този, за който имахме закупени билети, най-накрая ни взе.

 

Сантяго, Чили

Сантяго, Чили

Сантяго, Чили

Пътуването от Сантяго до Валпарайсо е около 1:40 часа. Магистралите са хубави, има пътни такси и обширни пейзажи на лозя, овощни градини и малки китни селца.

Слизаме на автогарата във

Валпарайсо,

която се оказва същата, но в по-умален мащаб като тази в столицата. Др. Беров незлобливо и почти умолително прекъсва фотосниманията ми с прошепнато: -” Такси?! ” Как такси, аз всичко знам. Една пряка наляво, до първия светофар, след това още три преки и сме на пристанището. След първата пряка попадаме в съботния битак. Не “на” , а буквално “В” него. Стискаме зъби, той от умора заради носените 2 куфара и пътна чанта, аз заради непоправимия си инат и прекосяваме това “кратко” разстояние за около 15-ина минути, за да се озовем пред естакада и под нея жп линия, без никакви указателни табели накъде е пристанището. В този момент съзираме притичващи хора с познати баджове… Хелоу, ние сме за вашия кораб, как да стигнем до него? – О, наблизо сте, през жп- линията и после наляво стотина метра, там сме!

Валпарайсо, Чили

 

Валпарайсо, Чили

 

 

Валпарайсо, Чили

Валпарайсо

 

Валпарайсо, Чили

Валпарайсо от кораба

 

Следва още по-силно стискане на съзъбието, малко повече от необходимото охкане и вече сме на терминала. Пред него долитат автобуси, микробуси, таксита…тия ми правят скомина, какво се лигавят, като ей го-на къде е близко пристанището… Опитвам се да допълзя до разтегателна масичка с три момчета, които подават червени панделки за закачване на куфара. Така и не разбрах, защо трябваше на всички куфари да се закачат точно тези еднакви червени панделки, но закачих нашите, оставихме куфарите за проверка и скениране, запалихме по една цигара, поехме дъх и влязохме в залата за чекиране. 20- ина гишета и една виеща се опашка от около 500 човека…Хм, тази няма да я бъде! Изваждам си бордната карта,предварително получена по пощата. Насочвам се към едно въженце- с надпис “Приорити чек-ин” , поставям най-очарователната и обезоръжаваща усмивка и показвам картата на момичето до въженцето.

–Уелкъм он борд, лейди! Вие сте следващата на гишето.

Толкова победоносни 3 метра отдавна не бях пристъпвала. Формалностите са оправени и ние сме отново на борда.
Следват 14 дни пълен релакс, глезотии, сън и здрава храна и обиколка на половин Южна Америка. To be continued….

*Малко инфо за колегите пътешественици:
-билет за метро в Сантяго- 660 песо, което е около 1,1 евро /1,5 щ.дол.
-билет за автобус от летището до метрото-1600 песо
билет за автобус Сантяго- Валпарайсо- 8 долара
-вечеря в 5 звезден хотел за двама с алкохол – около 65 долара

*Авторът носи цялата отговорност за допуснати неточности в пътеписите си. За точности , моля, обръщайте се към Гугъл, Уикипедия, Большая советская, Уебстър, Енциклопедия Британика и прочие скучности.

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Чили – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБОНОСТИ

Фолклендски острови 1

Фолклендски острови

Да сте чували израза „Г@за на географията“ в училище? Днес сме тръгнали натам 🙂 Мария ще ни покаже Фолклендските острови, които аха-аха да заприказват испански преди години, но Маргарет Тачър нещо не се оказа привърженик на чуждоезиковото обучение тогава 😉

 

Приятно четене:

Фолклендски острови

Магданоз и ядрени подводници

Административен център – Порт Стенли (1 600 жители).
1520 г. – открити от Ф. Магелан; 1764 г. – започва френска колонизация; 1766 г. – Франция предава правата си на Испания; 1816 г. – след обявяване независимостта на Аржентина отстровите минават под неин контрол; 1833 г. – завладени от Великобритания
Държавно устройство – управлява се от губернатор, назначаван от Кралицата на Великобритания. Към него има Законодателен съвет и Изпълнителен съвет.

Фолклендски острови

Фолклендски острови

Порт Стенли, Фолклендски островиПорт Стенли, Фолклендски островиПорт Стенли, Фолклендски острови

Тази справка открих в интернет след завръщането си от Фолкленд. Дотогава единственото, което знаех е, че там се отглежда предимно магданоз и че войната от 1982 г. между Великобритания и Аржентина е заради плановете на Короната да разработи нефтени находища в шелфа.

На място открих, че освен магданоз, може да се отглеждат зеле, картофи и ряпа.

В Порт Стенли

има 3 пъба, 2 супермаркета, в единия се продава бяла и черна техника, а в другия- храни и дрехи. Има 1 катедрала и една по-малка църква, има поща, три магазина за сувенири с различни цени и редакция на местната печатна медия, два мемориала в чест на падналите за свободата на Фолкленд британски войници и два полупотънали кораба до брега, останали от миналия век и неизвадени за назидание /?/

Порт Стенли, Фолклендски острови (Малвински острови)
Бях изненадана да науча, че на датата, на която крачето ми стъпи на пристанището във Форт Стенли, външният министър на Аржентина Ектор Тимерман заявил, че правителството е получило информация за изпратена

британска подводница клас Vanguard

Тези подводници обикновено са въоръжени с ракети с подводно базиране „Трайдънт”, които са в състояние да носят ядрена бойна глава. Това обаче не беше обезпокоило идилията на местните жители, които се разхождаха по тениски в неописуемата жега от близо 11 градуса над нулата.

Порт Стенли, Фолклендски островиПорт Стенли, Фолклендски острови

Порт Стенли, Фолклендски острови

Порт Стенли, Фолклендски острови

Порт Стенли, Фолклендски острови

Атмосферата в градчето е идилична и типична за дълбока английска провинция

Малки спретнати къщички, огромни лехи с цветя и зеленчук, 3-4 къщи със стаи под наем, очакващи някой заблуден турист да преспи.
Не срещнах такива, нямам представа и как “заблудено” можеш да попаднеш на Малвините /тук използвам аржентинското наименование на островите/ Единствените начини да стигнеш до Порт Стенли са два:

  • да кацнеш със самолет от Лондон или от тамошните околности или
  • да пристигнеш с круизен кораб без гаранция, че последното винаги е възможно заради неблагоприятните климатични условия.

Общо островите са 202 – два големи и около 200 малки, равнинни, пусти, с тревиста растителност. Основният поминък е риболов и овцевъдство.

Местоположението обаче наистина е стратегическо

Всеки , който иска да премине през Магелановия проток, трябва да премине пред “очите ти”. Населението по последни данни е близо 3600 човека, от които работоспособносто е само 1702. Няма данни за безработица, а за недостиг на работна ръка. В мисли съм… Споменах ли, че болницата е многопрофилна, не работи с Касата и има напълно оборудвани пет линейки-джипове? 🙂

 

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Атлантическия океан – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

 

Още снимки от Фолклендските острови:

Още една причина на кликнете на разказа: през четци се виждат само част от тях!

На стоп из Адриатика 2

На стоп из Адриатика

Какво, мислите, че не можете да хванете един кораб на кораб-стоп ли? Можете и още как! Вижте как го е направила Мария, пък аз искрено я съжалявам, че е изпълнила една то детските си мечти 😉 

Приятно четене:

 

На стоп из Адриатика

Току – що сме се върнали от морската ни почивка – първа и единствена за мен през лятото на 2011 – та. Усещам полъха на идващата есен и, стоплена в уюта на сайтовете за пътувания , премрежвам поглед в предложенията за следващата година, когато…О, не! На това предложение не мога да устоя – седем дни с кораб из Хърватия и Корфу. Още седем дни слънце и море в края на октомври? Цената е направо смешна, каквито са и повечето цени last minute. Да, ама е петък вечер и на фирмените телефони за контакт никой не вдига. Купуваме спешно билетите за Wizz air до Венеция, същата вечер съм намерила и хотел в Местре, в който ще трябва да преспим една нощ преди обратния полет за България и зачакваме понеделника, когато ще се опитаме да си купим и круиза.

Венеция. Из Адриатика с кораб.

 

 

Пет телефонни разговора, безсмислени обсъждания на вида кабина – ще ви го спестя. Три дни преди отпътуването получаваме потвърждението и ваучера, и питаме нашенския туроператор – А как да стигнем от летището до пристанището? Отговорът както обикновено изкърти всички мивки вкъщи. “Знаете ли, аз съм ходил веднъж във Венеция, хич не е сложно, навсякъде има табели, ще се оправите”.Добре, че са форумите на пътешественици, та да придобием наистина представа.

Венеция. Из Адриатика с кораб.

 

 

От “Леонардо да Винчи” , което е по – голямото летище на Венеция, има автобуси на всеки 20 минути до Piazale Roma- площад – автогара във Венеция, в близост до жп гарата. Оттам се тръгва в посока противоположна на центъра, по булеварда, от който току- що сте дошли и по втората, повтарям – втората пресечка вляво, се спускате по едно локално шосе с ширина на тротоара около 45 см към

пристанището

Навлизайки в неговата зона ви остава наистина да се ориентирате сами по табелите, указващи кой кораб къде е акостирал. Намираме и нашият след 25 минути ходене относително в стегнат ритъм с багажа пеша.

Из Адриатика с кораб.

 

 

Чекирането става почти мигновено, пристигнали сме в последния момент заради задръстването от летището покрай венецианския маратон точно в този ден, снимат ни за добре дошли, почти на бегом се изнасяме до кабината, съпровождани от човек от персонала, който непрекъснато ни пита за кой път пътуваме и досега били ли сме на “техен” кораб. Сигурно този факт е от съществено значение, защото първопроходците поне 2 -3 дни са леко дезориентирани, шашнати и притеснени, и е част от фирмената политика на всяка круизна компания това начално безпокойство да бъде уравновесено с повече внимание и грижа.

Леко съм ядосана на българската фирма още, очаквам най – забутаната каюта или направо отказ да ни настанят, когато ахвам от нашата – настанени сме с изглед към носа на кораба, точно под капитанския мостик и ще “порим вълните”. Настава буйна радост  и това е повод да се почерпим набързо на палубата на най – високия дек при басейните.

Първи ден – събужда ме възглас: “Маро, ставай и гледай – паркирали сме на булеварда!” Да, точно на булеварда сме,

на главния крайморски булевард на Триест 🙂

Триест. Из Адриатика с кораб.

 

Програмата на пътуването с кораб следва логика – пътува се през нощта, а сутрин акостирате в различните градове или острови от програмата. Индивидуалната ни програма също има своя логика и идентичност – бърза разходка из историческия център на съответното място, което наричам “потапяне в атмосферата” , изкачване до най – високата точка, където обикновено е замъкът , крепостта или останките от такава, което съм кръстила “малко история” , избягване на туристическите маршрути и шляене по малки обиколни улички, с карта в ръка, което почти винаги завършва в пресечка без изход, нечий частен дувар или табела със задрасканото име на града.

Adriatic Sea 

 

 

В този момент от обиколката за “напояване с впечатления от първа ръка и щракане на папарашки пози за Фейсбук” , сме почти изтощени, с мускулна треска, глух тътен на недоволство от тесни обувки и лек глад. Започва трескавато търсене на място за кафепитие и лениво отброяване на час – два, докато се качим обратно на кораба. За аромата, вкуса и силата на италианското еспресо е излишно да говоря. Както е излишно да споменавам какъв балсам се оказва за душите и телата ни кампари- оринджа, пак италианско откритие, което в собствената ни туристическа скала е съизмеримо с откриването на Америка.

Из Адриатика с кораб

 

За градовете и островите, които посетихме по пътя си – Триест, Сплит, Корфу, Закинтос и Котор има писани хиляди страници. От себе си бих допълнила, че Италия за мен е великолепна държава, независимо в коя част от нея сте попаднали, Хърватска за сетен път ме изненадва със спокойствието и красотата на крайбрежието си (ах, тези хърватски острови!), а Гърция оставя усещането, че нищо не е помръднало хилядолетия. Там очаквах да видя всеки момент Одисей или Аристотел. Кипарисите, песъчливите хълмове, малките къщички, обрамчени с разцъфнали бугенвилии от партера до третия етаж в червено и портокалово – златисто, заливите с изумрудените води и кристалнопланинска чистота не подлежат на преразказ.

На Корфу попадаме твърде рано по гръцкия часовник.

Едва 8,30 сутринта е, което за гърците е малко след полунощ. Няма жива душа на крайбрежната, нито по площадчетата. Кафенетата и магазините са затворени, само една лавка за сувенири работи, Собственикът ни заговаря- откъде сте, що сте, заповядайте! Не беше грък, сигурна съм!

Корфу. Из Адриатика с кораб.

 

След близо двучасово зяпане и обикаляне по тесните квартални улички, видели три църкви и безброй таверни (затворени, разбира се), се промъкваме по Главната, която, както във всеки уважаващ себе си град е и пешеходна зона, и се натъкваме на симпатичната гледка на седнали на спокойно кафепитие и клюки местни мъже. Гледат ни с леко и едва прикрито отегчение. Така, де! Всеки ден по един кораб “изхвърля” 2 000 човека, да им вдигат шум и да им се разхождат около къщите, щракайки с фотоапарати и търсейки къде да оставят поне едно евро за някое фрапе или поредния китайски сувенир. Е, завидях им на местните, признавам! Държавата във фалит, пенсиите и заплатите непрекъснато намаляват, а те с достолепие като на Омир се присмиват отстрани и продължават да живеят без стрес и посока. Същата картинка се повтори в Закинтос. Красота, красота, ама нали все нещо трябва да се яде?!

Черна Гора. На кораб из Адриатика

А Черна гора си е приказка.

Хората са красиви, дружелюбни и спокойни. И какво друго да очакваш от народ, приел еврото като законно платежно средство преди да е поканен дори за член на Евросъюза?

Черна гора. Из Адриатика с кораб.

 

Цъкахме от удивление пред красотата на старинните къщи в Котор и църквите. Но всеизвестният вам мой спътник, именуван др. Беров, се прехласна и онемя пред красотата на местните девойки и умно заключи, че “дотук е стигал Иван – Асен с войската си, няма друго обяснение за тази неземна красота!”

Черна гора. Из Адриатика с кораб.

 

Да ви говоря за красотата на залива на Пераст с изкуствения остров по средата, специално издигнат насред морето от местните хора, за да построят там църквата “Богородица на скалата” е излишно. Всъщност , островите са два, върху другия е бенедиктинско абатство, заобиколено от висока стена и почти горичка кипариси.

Венеция. Из Адриатика с кораб.

И най – после идва денят, в който съм на път да изпълня една почти необикновена доскоро за мен мечта –

да премина покрай площада “Сан Марко” във Венеция с кораб. Сбъднах я!

Скачах по палубата и снимах ли, снимах!

Сан Марко, Венеция. Из Адриатика с кораб.

 

Венеция. Из Адриатика с кораб.

 

Венеция за мен не е реална, този остров, с толкова много дворци, църкви, тесни улички, безбройните канали и мостчета връз тях, частните лодки, с които местните ходят на работа или на пазар, линейката- скутер на “Бърза помощ”, гондолиерите с поглед на Челентано,  гълъбите, макар и десеторно намалели, залезът и…онази сладникава за някои, но за мен изключително примамлива романтика, лъхаща отвсякъде и денем, и нощем, във всички сезони и всички години. Как да не загубиш усет за реалност и да се потопиш, да се разтвориш в тази прелест?

Венеция. Из Адриатика с кораб.

Сега стоя до радиатора, потънала в сладки спомени, усмихвам се и ви каня : Хванете на стоп който и да е кораб! Опънете платна, дайте живот на мечтите и потегляйте! Цените са спаднали главоломно, а Италия е на две крачки! Успех! 🙂

Венеция. Из Адриатика с кораб.

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Острови и пустини – на картата:

Тринидад … без Тобаго 0

Тринидад … без Тобаго

Лято, жега, море, плажове, Кариби… Крайно време беше да открием още една нова за нашия сайт държава 🙂 Мария ще ни заведе до Тринидад и Тобаго, а това, което всички са забравили е, къде е живял литературният Робинзон Крузо 🙂


Приятно четене:

Тринидад … без Тобаго

Порт ъф Спейн…Порт ъф Спееййн…

Звучи романтично, по южняшки, някак Бет Мидлъровско. . Добре дошли в Тринидад!

На пристанището ни очаква лек инструктаж – Движете се само в указаните посоки! Имам проблем с авторитетите и спазването на инструкции, бъг в ДНК- то ми, не подлежи на реконструкция. Мятам пренебрежителен поглед на момчетата на кокили, които се опитват да се заиграят с мен, минавам през сергиите с китайски джунджурии, каквито мога да видя навсякъде – от Кейптаун до Норвегия, и се потапям в палещия зной на ранната утрин. Хоп! – цъфтящо дърво, хоп! – хотелче, хоп – Червенодрешко, който ми се усмихва на първото кръстовище и ми посочва пътя. „Пътят” е огромен булевард, нещо като „Царя” с разни министерства, обществени сгради и не особено луксозни магазини, прорязан по средата от доста широка пешеходна алея. Снимам вляво, снимам вдясно, снимам Борсата – респект! и хоп! – поредните червенодрешковци! „Добър деееееен, как сте, моля насам!“ Пак ми е посочен „пътя”.

Порт ъф Спейн, Тринидад и Тобаго

Порт ъф Спейн, Тринидад и Тобаго

Порт ъф Спейн, Тринидад и Тобаго

Явно съм била доста руса него ден, за да схвана с такова закъснение ролята на червенодрешковците – при акостиране на круизен кораб, компанията наема местни хора, облича ги в униформи, за да са разпознаваеми както на тексасци, така и на ескимоси, и те помагат за насочването на туристите в правилната посока, с цел сигурност и безопасност.

Port-of-Spain, Trinidad & Tobago

Решавам да им пробвам рефлексите и правя две крачки надясно.

– Не, не, мадам, екскюз ми, моля ви – по тази улица, наляво! 🙂

Е, дооообре, щом казвате! Шмугвам се в квартал с безброй магазинчета, стоката отново и основно е китайска, но поне навсякъде климатикът работи. Пет минути навън, десет минути – вътре. Така се добирам до Центъра, парк, катедрала, друга църква и Палатата на правосъдието. На тротоара са наредени 5 – 6 камионетки със зарешетени прозорци и надпис – „Правосъдие за всеки“. Полицаите са с бронежилетки, вдъхват респект.

Порт ъф Спейн, Тринидад и Тобаго

Порт ъф Спейн, Тринидад и Тобаго

Порт ъф Спейн, Тринидад и Тобаго

Слънцето прежуря, кварталните улички започват да ми дотежават с еднообразието си, но

следва изненада – библиотека,

и после – още една, и още една след нея – чисто нова. Брей! Приятно изненадана излизам отново на булеварда, „нашите” хора са там, вече поседнали, уморени, жегата наистина е стопяваща. Около 32 градуса на сянка, които ти се струват стотина след 2 часа на слънце. Другарчето ми е уморено, вече съжалява, че не ме послуша да отидем на плаж. Влачейки по едно крило, се отправяме обратно към кораба. И в този момент настъпва тихият ужас, разбирам какво е мираж. Вървиш, вървиш, а целта е пак на хоризонта и не се приближава изобщо. Причерняло ми е вече, мисля си за завещанието си, когато последните синапси отчитат близостта на огромно хотелище „Хайят”. Този хотел се превръща в полузамъгленото ми съзнание в Спешна помощ. Дотътряме се до лоби – бара, устните сами изговарят „Водааа, много вода, и малко кафе, ако може!“

Порт ъф Спейн, Тринидад и Тобаго

Порт ъф Спейн, Тринидад и Тобаго

Порт ъф Спейн, Тринидад и Тобаго

Поободрени, дошли малко на себе си, поръчваме

сметката. 138 долара.

Хлъцвам, преглъщам на сухо, иде ми да върна обратно водата в стъклената бутилка, но ме осенява идеята все пак да попитам, валути разни, знаете, може да са се объркали хората.

– Да, госпожо, сметката ви е в източнокарибски долари. Превърнато в щатски е 12, 80. Благодаря ви! Заповядайте пак! 🙂

И в този момент си представих средностатистическия, леко бедничък германски турист на Слънчев бряг и думите които щеше да чуе:

– Разбира се, господине! Това е вашата сметка в евро. Беше ни приятно! Заповядайте пак! 🙂

Та… историята беше за Порт ъф Спейн, столицата на Тринидад. Град като град – хора, къщи, салтанати, карибци, прималели от жега, гледайки с леко пренебрежение на нас обърканите туристи. Може би, защото Боб Марли звучи навсякъде, а, може би, защото си живеят живота без излишни кахъри? Тук, за разлика от доста други места, където съм изпадала в екстаз от екзотика и детинска възторженост, почувствах уважение. Респект и уважение.

Порт ъф Спейн, Тринидад и Тобаго

Порт ъф Спейн, Тринидад и Тобаго

Порт ъф Спейн, Тринидад и Тобаго

На връщане разбрах, че купонът бил в Тобаго, плажовете и дайкиритата на корем – също. Така е, няма как да ти пренесат „Какао бийч” на „Раковски”.

Сувенирчета, бейзболна шапка с извезан националния флаг на козирката и але! – обратно на борда.

Та, ако ходите по тези места, помнете – Тобаго! За да ми разкажете как е там времето:))

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Караибско (Карибско) море – на картата:

Караибско (Карибско) море

Още снимки от Порт ъф Спейн (Тринидад и Тобаго):

Порт ъф Спейн, Тринидад и Тобаго

Порт ъф Спейн, Тринидад и Тобаго

Порт ъф Спейн, Тринидад и Тобаго

Порт ъф Спейн, Тринидад и Тобаго

Порт ъф Спейн, Тринидад и Тобаго

Порт ъф Спейн, Тринидад и Тобаго

Порт ъф Спейн, Тринидад и Тобаго