Archive for the 'Божан Божков' Category

мар. 11 2011

Виена – град като град: хора, къщи, салтанати…

С днешния пътепис един Неандерталец ще ни води до циливилизацията 😉 На ред е Виена – нали, знаете: град, като град 😉

Приятно четене:

Виена – град като град: хора, къщи, салтанати…

“Какво ще ѝ гледам на Виената, град като град “ – така започва цитатът, който се мъдри баш отгоре.
Е, ние пък отидохме само да гледаме и в очите на нашия сънародник, прототип на героя, изрекъл тези думи явно ще изглеждаме като безнадеждни будали.

Този път избрахме да пътуваме с .Flyniki.com
Интересна авиокомпания. Нискотарифна, а хранят вътре (е, вярно – по едно сандювче, както казваше незабравимият Парцалев и сокче, ама дават към билета, чак ако искаш нещо допълнително отгоре плащаш). Освен това тръгва в реално време, а не по малките часове, бордните карти са с места и човек може да си пренесе до 20 кила багаж към билета + 6 ръчен. Как го правят, след като някои нискотарифци предвиждаха да въведат даже такса и за кенефа!

Първата мисъл е, че работят на загуба, за да се наложат на пазара. При повторно замисляне се сещаш, че те съществуват от 2004-а година, през това време самолетният им парк нарастна много. На летището във Виена беше пълно с техни самолети, имат си там и собствена зала за чекиране. Нещо не ми звучи, като да е на загуба работата. А и бай ти Лауда е показал, че добре владее самолетния бизнес. Преди имаше една от най-скъпите авиокомпании, после бързо се ориентира към low cost-а. Явно са решили да покажат, че и така може!

До сега не бях летял от новия терминал на софийското летище. Общо взето – почти напълно отговаря на изискванията за съвременно летище. Тъкмо западняците като дойдат, да помислят, че попадат в цивилизована държава и после да им е гадно! Но за приключенията около аерогарата мисля да драсна отделен пост.

За час и 15 минути Embraer-чето на flyniki от слънчева София достигна до виенските небеса, набраздени от реактивни следи, гмурна се в плътна облачна покривка, която свърши кажи-речи над самата писта. Даже почти до контакта с бетона зад крилете се завихряха вълма от конденз.
Виенското небе ни посрещна намусено и продължи да се цупи до последния ден, но поне не заваля, въпреки седмичната прогноза.

Шонбрун – Виена, Австрия

Виена барабар с палата, поглед от високо

Шонбрун – Виена, Австрия

Цялата работа наопаки–т.е от двореца към хълма

И този път за намиране на квартира използвахме www.only-apartments.com и не сбъркахме. Случайно се оказа, че собственичката г-жа Долапчиева-Фонтнер не носи българска фамилия по далечно наследство, но не това е същественото. Апартаментът беше много добър, условията чудесни, собственичката изключително любезна.
Екстрите бяха много, включително сателитна телевизия, от която почти не се възползвахме, понеже след многочасовите обиколки из града не оставаше много ищах за телевизия, както и Интернет, който също си остана неизползван, защото твърдо бях решил, да не мъкна лаптоп във Виена. Стига ми, дето го разходих по морето това лято. А има ли компютър около мен, това автоматично означава по няколко часа работа… Да де, говорех за квартирата. Освен всички необходими домакински уреди, беше заредено с кафе, чай и т.н. Плюс бутилка шампанско за добре дошли.

В римския апартамент нещата изглеждаха леко захабени, докато тук всичко беше „лъскаво“. Оценявам го с 15 (по шестобалната система 😉 ). Да не говорим за удобното разположение, близо до центъра, на 3 минути от разкошна крайдунавска алея и с връзки до всякакъв транспорт. Вярно ние намерихме квартирата от only-apartments.com, но дамата си има собствен сайт www.ferienwohnung-anastassia.at. Ако някой има път към Виена и търси къде да отседне – препоръчвам!

При първата ни обиколка из града метрото ни изведе точно зад гърба на

катедралата „Св. Стефан“

Внушителна гледка… ааа… била е внушителна гледка някога. Сега катедралата е затисната от всички страни от други сгради, построени съвсем наблизо, високи колкото нея и по-високи от нея. Общо взето, първото впечатление е неприятно. Може би беше грешка, да започваме обиколката из Виена точно със „Св. Стефан“. Малко по-надолу е

операта…

мдаа…

Виенска държавна опера

Искам пак тук...

Виенска държавна опера

... или там горе

Около 5 минути ни трябваше, за да се убедим, че това е наистина Виенската  опера…
Вярно хубава сграда, струпотена на някакво мъничко площадче… Телевизията лъже  много! Виж положението около концертната зала беше далече по-добро, но до нея стигнахме чак последния ден (нищо, че е на 5 минути от операта).

Така че

първото впечатление от Виена

беше, че нещата са някак струпани едно върху друго, без простор и с някак нарушена хармония с околната обстановка. По-късно се убедихме, че не е точно така, или по-точно не навсякъде е така.

Пред катедралата за първи път видях „жива статуя“ да говори. На руски. И други руснаци заработваха в района. Пред входа точно момък в ливрея се опита да ни зариби с някакви листовки с думите „тунайт канцерт“. Като влезе човек в катедралата, най-добре усеща разликата между готиката и ренесанса. Внушението в „Св. Стефан“ е, че ти си някакво нищожество и а не слушаш дядо Господ, а бой по каската. Във Ватиканската архитектура и оформление обратно – внушават усещане, че си възвисено Божие творение. Е, това си е лично възприятие, при друг може да е по друг начин.

Вече около кметството и парламента впечатленията бяха доста по-различни. Има достатъчно „въздух“ и зеленина, добри перспективи за наблюдение. В градинката пред кметството кипеше коледен базар, коледната украса вече работеше. Наистина впечатляваща. От градинката пред кметството се открива гледка към друга катедрала, която отначало сбъткахме със св. Стефан, но когато приближихме малко разбрахме грешката си. Виж, тук нещата си бяха вече както трябва, имаше достатъчно пространство и зелени площи около катедралата без близки сгради, които да я „задушават“.

Виенска катеричка

Виенска катеричка...

Виенски патици

... и виенски патки

Хофбург е вече съвсем друга работа

Попаднеш ли в района, чувството е неописуемо. Трябва да се види, да се усети. Целият комплекс включително музеите от другата страна на улицата.

Хофбург – Виена, Австрия

Добре се вижда, че яките момченца с бухалките не са от вчера ;)

Виж, самият замък отвътре не е нещо особено. Полюбувахме се на сложните прически на императрица Сиси. Странна ни се видя системата от преходни стаи без коридори. Всъщност коридори има, но са се ползвали от прислугата, а величествата са се шматкали от стая в стая преминавайки през спални, салони, кабинети. Там са и спортните съоръжения на Сиси, с които е успявала да подържа уникално тънката си талия. (Дали пък свекърва ѝ не я е мразила толква, защото е повредила стените на палата ѝ с тях? … )

Виж, от другата страна на улицата, точно срещу комплекса от дворци музеят на изкуствата и братът му-близнак природонаучния музей са разкошни сгради.

Музей за история на изкуството – Виена

Музей за история на изкуството – поглед към купола

Музей за история на изкуството – Виена

... и отгоре надолу

Самата архитектура, стените, таваните са разкошни. За експозициите да не говорим.
В природонаучния музей освен експонатите има и монитори, които допълват експозицията от конкретната зала – движението на континентите, еволюция на организмите, раждане на животни и т.н.
Имаше много групи ученици, които сядаха на пода и слушаха екскурзоводите, които не пестяха думи, а изнасяха пространни лекции.

За посетители до 19 години входът е безплатен, само с лична карта.
(Между другото и таксите за образование в Австрия спадат към ниските)
Така е „драги зрители“. Образованието, науката, културата, изграждането на ценностна система са държавна политика, а не алъш-вериш, както някои политици у нас мислят, и както разни набедени писачи и „мислители“ им пригласят – кой университет бил „изгоден“, кой се самофинансирал….

Също така музеите там са (предимно) в центъра, моловете – по периферията. Да споменавам ли, къде лашнаха Националния историческия музей?

Ако комлексът Хофбург беше толкова впечатлителен, големият дворцов комплекс – замъкът Шьонбрун с прилежащия му парк вече е нещо невероятно. И без да влезе човек в двореца, може с часове да обикаля парка и да иска още и още.

Е, влязохме и в двореца де. Има какво да се види, само не ми стана ясно, защо тронната зала не е включена в двете обиколки (има голяма и малка обиколка), а я видяхме само на картинка.

Ако ще наминавате по тези места и сте семейство с деца – съвет: има семеен билет, който включва разглеждане на Хофбург, Шьонбрун + някаквъв музей на дворцови мебели, който не посетихме поради липса на време ( а и на особен интерес точно към тия експонати). Много по-изгоден е от всякакви други варианти. Парковете около дворците са със свободен достъп.
Има и  Vienna Card, но спрямо семейните билети не ми се видя изгодна и не купихме такива. Roma Pass за която споменах в поста за Рим беше доста по „на далавера“, но ако не сте семейно на екскурзия, може би Vienna Card не е за пренебрегване.

Във въпросния парк се намира и зоопаркът, който пропуснахме, защото мислехме, че животните ще са прибрани. После разбрахме, че сме се минали, ама карай – да има и за друг път 🙂

Първо там, после в градския парк видях метачи, които си служеха с „праходухачки“ – раници с  компресори с бензинов двигател на  гърба и с маркучи, застанали по двойки един срещу друг издухват листата на купчини, които после други работници събират. Съшо има и малко по-големи подобни съоръжения на колела.

Заводът за боклук на Виена (проект на Хундертвасер)

заводче (май ТЕЦ, по-скоро)*

Не знам, но си мисля, че една метла е не по-малко ефективна (ако не и повече) и далече по-екологична. Не съм екоталибан, но съм против излишното прахосване на горива и опушване на въздуха, така че тия съоръженя ми влязоха в очите. Не на последно място класическата метла вдига много по-малко прах и шум (а и някои могат и да летят с нея, ама излизаме от темата 😉  ).

Всъщност чак толкова много прах не се вдига, защото просто няма. Както и никаква кал! За 5 дни обувките ми не се напрашиха изобщо. Иначе, не бих казал, че е чак токлова чисто – срещат се боклуци по улицата, виенчани си хвърлят фасовете на тротоара, също като булгаристанците, но кал няма.

Като казах виенчани, то е малко условно, защото всякакви народности са се интегрирали там, не само австрийци,  но видях и хора (вкл. млади момичета) с типично австрийски изглед да хвърлят фасове където сварят.

Wiener Riesenrad, Prater 90, 1020 Виена, Австрия

Естествено, като си във Виена, не може без

Виенското колело

В Рим папата го оставихме на спокойствие, ама на колелото не му простихме. Може други колела, като това в Лондон да са по-големи, ама баш виенското колело естествено е във Виена…

Колибката по-долу е в ремонт

Виенското колело – Виена, Австрия

Кабинката е в ремонт

Виенско колело – Пратер, Виена
А за тази цената била 200 евро за час

В Пратера повечето атракции бяха затворени. Имаше електрически  колички, които се блъскаха под звуците на Бранденбургски концерт № 5…
Хеле, по едно време пуснаха Челентано – бих казал далече по-подходящ фон за подобна атракция, ама само по време на почивката. Щом касапницата започна наново, нежно заромоля

Моцарт…

Изобщо Моцарт е навсякъде – сладкарници, сладкиши, бонбони
Консумира се обилно, в неограничени количества.

Моцарт е навсякъде във Виена

Моцарт е навсякъде

Виж, това

Тоалетната пред Виенската опера, Виена

Тоалетната под Виенската опера

ми дойде вповече. Намира се в подлеза, точно пред операта (иначе няма нищо общо с нея) и отвътре гърми музика. Някак не го възприемам, да се напиняш вътре под трелите на Моцарт и Щраус. На всичко отгоре, записите са концертни, та  краят на отделителния процес може  да се случи да бъде овенчан с аплодисменти…

Докато в Моцарт се препъвахме почти навсякъде, Щраус нещо ми се губеше от хоризонта

Единствено паметникът му в градския  парк напомняше  за него.

Йохан Щраус – Виена, Австрия

Йохан Щраус

Както и валсовете, леещи се от музикалния кенеф. Може пък краткото време, да не сме видяли достатъчно. Но така или иначе, с Моцарт се злоупотребява прекалено.

Самият градски парк е разкошен. Но малък. Докато паркът около Шьонбрун повече прилича на Борисовата градина (или обратното 😉 ), градският парк много повече има прилика с Морската градина във Варна. А при това безумно строителство, скоро и тя може да стане колкото или даже и по-малка от Виенския градски парк. 🙂

Близо до парка, между надвисналите околни сгради тъжно наднича с няколко прозореца дворецът на кобургите, сам по себе си много красива сграда.

Една от последните цели, които „отстреляхме“ беше

дворецът Белведере

Много кокетен комплекс с прекрасна градина.

Белведере – Виена, Австрия

Белведере

За съжалене, също притиснат от всякъде с други сгради. Както се вижда на снимката вдясно в дъното точно до самата ограда е лепнат грозен „калкан“.

Презастрояването на центъра на Виена не е от вчера, а от преди стотина години. Много от наблъсканите до забележителностите сгради сами по себе си са красиви (всъщност почти не видяхме грозни сгради там), но не на място.

Нашите мутри явно са на този етап, който виенчани са преминали преди 100 и повече години. Доста места бившата имперска столица биха могли да послужат за пример „как не се“, стига да има кой да гледа и да мисли.

Сладкарница Sacher

има претенции, да е запазила автентичния си вид. До голяма степен – да. Иначе въпреки приятната обстановка имах чувството, че сме в заведение за бързо хранене.. може би поради големия наплив и бързата смяна на посетителите. Иначе едноименната торта – ммммм! Кайвето – тоже!

Прави впечатление, че

виенчани са предимно (ако не и почти изцяло) слаби хора

Пълни почти няма, дебели – хич. Абе не се ли дохранва тоя народ 😉  То при тия цени… Бе цените в Рим бяха наполовина на виенските, ама май и тлъсти римляни не видях. Ама то там е от средиземноморската диета 😉

Явно австрийците масово се хранят правилно и много спортуват. (А и животът им е спокоен и уреден, от нерви много се пълнее) Даже и по улиците видяхме хора, практикуващи джогинг, а в парковете редовно имаше тичащи и правещи най-различни гимнастически упражнения. По всяко време на деня. Използват всеки възможен свободен момент за спорт. Масово хората изглеждат ведри и спокойни и си личи, че това не е маска.

Също

вечер по алеята край Дунава,

даже и към полунощ – току видиш някой, често с фенерче на главата като миньор да пухти напред-назад, без да го е шубе, че  може да го издебнат, да го тупнат по главата и да го преджобят. То от фенерчето много смисъл няма де – алеята е добре осветена, дупки няма, но човекът решил да си свети. Дупки естествено няма и никъде по улиците.

Като споменах Дунава- цялото крайбрежие е превърнато в един красив парк, много приятно място за разходка. Алеи, морави, дървета, пейки…

Как не се намери някой предприемач, да нацвъка местенцето с чалга-кръчмички на всеки два метра! Толкова пространство се хаби! Да завият онези ми ти маанета, да се напълнят храстите с повръщащи и биещи се ученици. Алкохолици да си чупят главите с бутилки, да падат в реката…
Не им стига въображението на австрийците и това си е! (Шшшшт! Сакън!!!)

Като стана въпрос за бегачите, не мога да пропусна и

колоездачите

Навсякъде има алеи за тях, на места тротоарите са разделени на 2, другаде част от платното е отделено само за колела и няма тарикати шофьори, чустващи за свой дълг да си разположат возилото точно там. Светофарите имат секция и за колоездачи. Можеш да минеш цяла Виена на велосипед.Съответно и велосипедистите са масово явление. Има паркинги за велосипеди, както и много такива, за колела под наем, автоматични, като първият час за ползване на колелото е безплатен,

Шофьорите

са много дисициплинирани, нищо общо с римските шофьори… е, видях един, който профуча на много „тъмно жълто“, както и някакъв, който наду клаксона според мене необосновано, но за 5 дни двама си е по-добре от отлично.

Та това е то

Виената – град като град, хора, къщи, салтанати…

Или по-точно един град, в който е удоволствие да се живее, град с много красиви гледки, много места, които си заслужава да се видят и много още неща, които бих искал да видя, а не успях.

Довиждане, Виена!

По пътя към летище Виена

Към летището

Летище Виена

и ... това е 🙂 Довиждане!

Автор: Неандерталецът Джо (Божан Божков)

Снимка: авторът

*Това не е ТЕЦ, ами комина на завода за боклук на Виена. Коминът е по проект на Хунтертвасер (Стоводи) – бел.Ст.

2 коментара

февр. 03 2011

Гудбай, Рома

Днешният пътепис за кратко ще ни заведе до Рим, за да попеем „Ариииведерчииии, Ромаааа/Губаааай, орееевуаааарррррррр“ 😉

Това, което не се сещам обаче е, дали имам изричното разрешение на Неандерталеца Джо да публикувам разказа му. Джо, ако четеш нашия сайт и решиш, че не искаш да виждаш похожденията си тук – пиши, ще го махна с голямо съжаление.


Приятно четене:

Гудбай, Рома

Това е името на кафето и фри-шопа на летище Фиумичино, в зоната преди изходите за заминаване. Много добро попадение бих казал. Минавайки покрай надписа, поотегчен от чакането, с ум все още ангажиран от проверките на багажа и паспортния контрол изведнъж осъзнаваш, че напускаш Рим и носталгията, и желанието да се върнеш отново те захлупват отведнъж.

Good bye Roma!

Good bye Roma!

Очаквах, че Рим ще ми хареса. Имах предчуствие, че няма да се разочаровам.

Не очаквах, че ще ми хареса толкова много! Сериозно. И от Берлин, Франкфурт, Ерланген, Марсилия, Ница и Монако имам много добри впечатления. Рим обаче ме „хвана“ най-силно, кой знае защо. (Може би защото преживяванията са най-пресни? 😉 )

Първо да благодаря на WizzAir, че дават възможност да се пътува човешки, на човешки цени.
За големи самоорганизирани групи като нашата (големи според гледната точка. За някого 6 човека може да не е голяма група 😉 ) препоръчвам www.only-apartments.com от където предварително успяхме да си намерим апартамент на стратегическо място – до Ватикана.

Който държи пък да е на хотел, може да ползва услугите на много сайтове като този , където човек може да си търси хотел по цена, разположение, отзиви от туристи и т.н.

От летището докато се оглеждахме за влак, скоропостижно се озовахме в микробусче (по 1 евро по-малко на човек – както настойчиво обяви агентът, типичен римлянин с дръпнати очи 😀 ) и засъбирахме италиански гледки. Скоро оставихме багажа на гарата ( в Рим стигнаме към 8 тамошно време, а квартирата, както и всеки хотел стандартно могат да се „заселват“ след 12) и минути по-късно Колизеят и Палатинският хълм усетиха тежка българска стъпка.

Рим, Италия

Може на някого решението ни да предпочетем квартира вместо хотел да се вижда недостатъчно комфортно. Не знам. Всеки си гледа със своите „очила“. Хотелът има предимство, че ти чистят всеки ден стаята. Но там няма възможност да седнете цялата компания в широкия хол (освен ако не си ангажирали хотелски апартамент разбира се),
на сладък лаф (с дегустация на различни италиански вина 😀 ) след многочасовото събиране на гледки и да обмените впечатленията, затвърждавайки определени моменти в дълговременната памет  😀

Иначе организацията на фирмата, даваща апартаменти под наем е перфектна. Включително, след като възнедоволствахме, че няма достатъчно одеала, агентът Карло (така и не му научих фамилията 😀 ) донесе за отрицателно време чисто нови. Всъщност, както се оказа в последствие опасенията ни, че ще е студено се оказаха пресилени, въпреки че наближаваше средата на ноември и малко ми е съвестно, че разкарахме Карло излишно.

Когато ровехме по Нет.-а за квартира, все още не си давахме сметка, колко стратегически правилно място сме избрали. На 5 минути бодра крачка се намираше базиликата св. Петър. На олко 15 – замъкът Сан Анжело.

Времето също беше с нас. Вторият ден ни посрещна с … дъжд.

Тръгнахме към св. Петър

с намерението да смъмрим папата и да го помолим, да оправи Божиите бакии, но виждайки колко малко хора чакат пред входа бързо оттеглихме недоволството си. Знам че в хубаво време се чака часове, в което се убедихме, виждайки каква опашка чакаше последния ден от пребиваването ни в Рим. Ние влязохме за по-малко от 10 минути. Докато разгледаме „църквето“, навън блеснало слънчице. Така че от купола на св. Петър видяхме Рим в цялата му прелест, огрян от слънчева светлина. Който наминава натам, горещо му препоръчвам, да не стиска петте евро за изкачване на купола (входът в базиликата е безплатен). Гледката е невероятна и си струва всеки цент. Има и асансьор за част от пътя – 7 евро, но самото изживяване на изкачването по витата стълба около купола си е за предпочитане. Поне по мое мнение.

Третият ден ни посрещна с дъжд… (изненадаа). Съответно опашката пред ватиканските музеи беше незначителна. Както и предишния ден след като излязохме беше слънчево 😀  и останалата част от деня посветихме на обиколка из града.

Тук е моментът да препоръчам Roma Pass– тридневна карта за цялата транспортна мрежа,

без експресните автобуси, от които така и не стана нужда да се възползваме плюс намаление за повчето музеи (без ватиканския – все пак е друга държава 😀  )
Плюс това, с Roma Pass се влиза с предимство в повечето музеи. Така избегнахме близо 50 метровата опашка пред Колизея.

Около Ватикана често ни питаха, дали не сме поляци. Явно католическа Полша бълва много поклонници в тази посока. Даже просяците просеха на полски. Ако чуете да речем „Дал Бог благослов“, не си мислете, че ви говорят на български 😀

Четвъртият ден мина на покрива на туристическите автобусчета, с прибежки до неизследваните още забележителности.

Тук ще спомена единственото си разочарование от Рим. Аз очаквах да има повече останки от античната история – период, който ме интересува по-силно, отколкото Ренесанса. Но уви – всичко е здраво разграбвано и рушено, преди на умни ренесансови личности да им светне, че това е наследство от една велика култура. Част от останките са съхранени от богаташи за украса на вилите им (вилата на Борджиите има разкошна „градинка“ между другото, май по-голяма от Борисовата – препоръчвам за разходка). Някои пък са съхранени от … църквата. Както да речем Пантеонът, който е оцелял, защото е бил превърнат в християнска черква. Няма лошо – щом е бил храм на всички богове, какво пречи там да се приюти и християнският такъв. Но жалко за останалите сгради, които не са имали този късмет.

А снимки? Моите хора направиха към 2000 парчета. Аз не си падам фотолюбител и за това няма да слагам снимки, не че не си ги гледам на монитора от време на време :) Виж, ако някой от фотографите ги качи нейде в Мрежата, може да дам линк. Но така или иначе снимки с доброкачество в Интернет дал Господ много. Тези с нищо не са по-добри, няма някоя характерна с нещо, за да заслужава да я сложа. Просто фиксирани части от пространството в конкретни моменти от времето с ограничените възможности на фотографията, предназначени да послужат на определени хора да задействат лавината от конкретни спомени.

А както припява моята приятелка Кендис Найт, от скоро мисис Блекмор:

„When you’re reminiscing, then all you need is time…“

Като цяло хората, скоито се срещахме в Рим бяха много любезни и отзивчиви. Имаше и едни-два случая на тъпанарски прояви, но те влизат в рамките на статистическата грешка и не си струва да се споменава за тях.

Четирите дни в Рим се оказаха прекалено малко време. Много неща не видяхме, много минахме набързо, припряни да видим още и още.

Ако се озова пак там освен за пропуснатите забележителности, ще отделя повече време за някои от вече посетените. Например на Палатинския хълм спокойно бих прекарал половин, ако не и цял ден. Вярно, това до някъде е свързано с моето пристрастие към античната история, но и за неизкушените от този период една разходка по хълма би била пълноценна. Природата на самия хълм и гледките наоколо са страхотни.

Последваха гарата Термини, експресът за Фиумичино – не по-добър от нашите експреси, летищните пейки. Там се натънахме на млада българка от Пловдив, живееща в Неапол, от която с неудоволствие научихме, че булгаристанската темерутщина важи в пълна сила и в Италия – в Неапол било пълно с българи, които се пазят един от друг и си играят мръсно… Тъжна история. Колко време ще ни трябва, за да станем нормални хора, поне в чужбина?

После еърбъсът ни издигна бързо спасявайки се от разлюляното море от облаци предлагащо стабилна турбуленция. Целият обратен път мина над все такова непрогледно море от млечно бели вълма, в което накрая машината се гмурна отново и се насладихме на гледката на НДК от птичи поглед.

Останалото са спомени.

Автор: Неандерталецът Джо (Божан Божков)

Снимка: авторът

5 коментара

Switch to mobile version