Archive for the 'Милена Илиева' Category

ян. 24 2011

С дъх на сангрия и ухание на жасмин – Барселона

Когато зимата настъпва отново (не че се оплаквам ;-), като че ли е най-добре да прочетем за място слънчево. Днес Милена ще ни води до Барселона. Приятно четене:

С дъх на сангрия и ухание на жасмин – Барселона

Барселона оставя невероятно очарование у всеки, който я посети и копнеж да се върне там отново. Барселона е уникалността на шедьоврите на Гауди, Барселона е красотата на крайбрежието, Барселона е уханието на жасмин, което се носи от почти всяка градинка, покрай която минаваш.  Барселона е един от градовете, за които не може просто да се разкаже. Той трябва да се види, да се почувства.

Началото на май е. Въоръжени с купища събрана информация за града, съвети за пътуване и голяма доза ентусиазъм прелитаме над града. Самолетът се снижава, морето е под нас, правим завойчета във въздуха, за да заходим към пистата, а аз умирам от ужас както при всяко кацане, стискам зъби, замръзнала от страх и си казвам, само и сега да кацнем, повече в самолет не се качвам (до следващия път, когато ме обземе пътешественически дух). Бях прочела, че летището е огромно и трябва доста да внимаваш, за да не пропуснеш лентата с багажа. Всъщност то по нищо не се различава от другите големи европейски летища, следваш табелите, следиш информационните табла и се ориентираш без проблеми. Още на летището от гишето за информация можете да поискате карта на града. Дават я безплатно. Тя обаче е много голяма и подробна и всъщност е неудобна за ползване. В хотела ще ви дадат друга, джобен формат, която е по-опростена и напълно достатъчна за орентацията ви из туристическите забележителности. Мънички карти разнасят и улични търговци из главната улица. Вероятно струват 2-3 евро. От летището до града вървят два автобуса A1 и A2, крайната им спирка е площад Каталуня.

Ла Рамбла, Барселона

Ла Рамбла

Ла Рамбла

Ла Рамбла е главната туристическа  улица. Притежава особен колорит. Пълна е със сергийки с всевъзможни дрънкулки, сувенири, пощенски картички, ресторантчета с масички на улицата и множество  маскирани персонажи, които забавляват туристите и красят снимките им срещу няколко цента. Оживена е до късно през нощта като понякога е толкова претъпкано с туристи, че разминаването е трудно.

В една от първите пресечки след площад Каталуня е сгушено пазарче, което изкушава с всякакви екзотични плодове и фрешове. В края на деня, когато продавачите вече прибират сергиите, там можете да намерите плодовете и соковете на половин цена. Сандвичи и разни кексчета също.

Бахме резервирали

хостел в една пресечка на главната улица Ла Рамбла

Очаквах мястото да бъде мизерно, все пак бе хостел и  то един от възможно най-икономичните варианти за спане, но бях приятно изненадана. Оказа се много приятно и чисто. В стаите липсваше само телевизор и минибар, което смъкваше категорията му от хотел на хостел, но едва ли някой е отишъл в Барселона, за да гледа телевизия, нали. Районът на площад Каталуня, Ла Рамбла и паметника на Колумб е най-подходящото място, според мен, за избор на хотел.  Някои от забележителностите са само на 5 минути, можеш да отскочиш до брега на морето и да се разходиш там всяка вечер, районът е оживен до късно, а от площад Каталуня лесно можеш да стигнеш до всяка точка на града с градски транспорт. На всяка спирка има карта с номерата на автобусите и маршрутите им, така че е лесно за ориентиране, дори без да познаваш града.

Паметникът на Колумб, пристанището и Аквариумът

И така, регистрирахме се в хотела, хвърлихме багажа в стаята и тръгнахме на разходка. Решихме първо да потърсим ресторантче да хапнем и да си починем.  Беше станало обяд. От Ла Рамбла ни примамваха приятни открити заведения, но тъй като там е доста скъпо, решихме да се шмугнем в страничните улички в търсене на приятно местенце.

Страничните улички обаче никак не са приятни. Малки, тесни и тъмни, пълни със съмнителни типове, проститутки, сутеньори, продавачи на дрога и то посред бял ден. По най-бързия начин претичахме от там и се озовахме на приятно площадче с палми, и заведения на прилични цени. Разходката ни продължи към паметника на Колумб и морето.

На пристанището се намира и

Аквариумът,

където можете да видите огромно разнообразие от невероятно красиви и цветни средиземноморски риби. Тунелът с акулите също е атракция. Направен е така, че да създава виртуално усещане, че си заобиколен от вода и акули в тях.

След аквариума отново се озоваваме на пристанището и тръгваме по безкрайната крайбрежна улица и квартал Барселонета. Думите тук са излишни. Красота, спокойствие, безкрайна алея с палми, зеленина, цветя и фонтани. Малки бели яхти, закътани сред многобройните кейове. Възможностите за разходка са неограничени.

Навътре по кейовете, край  морето и яхтите или покрай брега сред палмите. И навсякъде е пълно с пейки , на които да поседнеш и да се полюбуваш на гледката, ресторантчета и кафенета, млади и усмихнати хора. Барселона е рай за пешеходците. Безкрайни пешеходни алеи, широки тротоари и паркове със зеленина, изникващи сякаш от нищото. Прекарахме на крайбрежието целия следобед, докато вече краката не ни държаха от дългата разходка, а хоризонтът ни примамваше с нови интересни места, които очакваха фотоапарата, ако повървим още малко напред и после още малко и още малко….

Гауди – Саграда Фамилия, Паркът Гюел и къщите Ла Педрера, Батьо и Мила

Следващата сутрин бе денят на Гауди. С карта в ръка и болки в краката тръгнахме този път в обратната посока, нагоре, в търсене на Саграда Фамилия. По пътя разгледахме (отвън) другите къщи, проектирани от него. Разстоянието

от площад Каталуня до Саграда Фамилия

никак не е малко, но ние предпочитаме да вървим от една забележителност към друга пеша. Със спирки за почивка на някоя от множеството китни пейки по пътя или примамени от вкусотиите в лъскавите сладкарници, както и със задължителните фотопаузи край интересни архитектурни шедьоври, които не знаехме чии са или какви са, просто случайно се натъквахме на тях в търсене на катедралата на Гауди. И ето я пред нас – величествена и неописуема. Никой разказ не би могъл да предаде уникалността на творението, нито пък лентата е в състояние да запечати картината в целия й бласък и пълнота. Прекарахме часове край нея, обикаляйки я или съзерцавайки я от хубавата градинка отпред и след часове вперени в детайлите пак оставаха такива, които все още не сме видяли.

Според програмата, която си бяхме начертали, трябваше от Саграда Фамилия да се отправим към парка Гюел, но дали заради умората от предния ден или заради магнетизма на катедралата прекарахме часове около нея, хапнахме в ресторантче наоколо, насладихме се на кана „Сангрия” и разни испански вкусотии и после се върнахме в хотела, решавайки че паркът на Гауди заслужава да му се насладим отпочинали на следващата сутрин.

Паркът Гюел

е отдалечен от останалите забележителности и от центъра на града. Намира се на един от хълмовете в Барселона и предлага хубави гледки от високо. Най-лесно се стига до него с метро, а за уморените туристи, които не обичат да катерят стръмни улици са монтирани ескалатори, които да те отведат горе без особени усилия. Самият парк – шедьовър, както всичко проектирано от великия архитект. Нужни са ви поне 3-4 часа, за да го разгледате спокойно и да направите поне стотина снимки на каменните палми, причудливите тунелчета под тях, необикновените пейки и уникалните мозаечни къщи.

Площад Испания

Късният следобед сме го заделили за хълма Монджуик, площад Испания и двореца. Отново метрото ни отвежда там (вече сме твърде уморени, за да си позволим лукса да кръстосваме града пеша). Идеята е да разгледаме мястото по светло, да направим безброй снимки и да дочакаме вечерта (петък е), когато трябва да започне магическото шоу на танцуващия фонтан. Гледката е величествена, но сме малко неприятно изненадани, че фонтаните не работят.

Изчакваме вечерта заедно с още неколцина туристи, дошли тук за шоуто и се питаме взаимно ще го има ли. Стъмва се, а хората са твърде малко за такава грандиозна програма. Оказа се, че шоу има само в събота, така че малко разочаровани се прибираме към хотела, но ваканцията ни не е свършила, така че утре пак ще сме тук. Така и стана. На следващата вечер мястото сякаш беше преобразено като с магическа пръчка.

Всички фонтани работеха, тълпи от хора изпълваха площада, а когато започна програмата и фонтаните затанцуваха, обагрени в червено, жълто, зелено, розово…. наслада за всички сетива.

Побле Еспаньол

Завършихме деня на площад Испания под звуците на „Барселона” на Фреди Меркюри и го започнахме пак на същото място, този път в търсене на испанското селце Побле Еспаньол, което пресъздава архитектура и занаяти от всички краища на Испания.

По пътя към него минахме край олимпийския огън и олимпийския стадион, а на връщане отделихме малко време за един парк, чието име вече забравих. Отправихме се към лифта, който виждахме в далечината, за да слезем с него до морето. Оказа се, че на хълма има два лифта. Първият, който срещате по пътя води към планината, а малко по-надолу по улицата е другият лифт, с който се прелита над морето и те отвежда долу на пристанището.  Преди да се качите на лифта ви среща прекрасна градинка с великолепни цветя, храсти, фонтанчета и скулптури, а на самата тераса, от която се взема лифта има кафене с невероятна гледка към морето и града.

Паркът на Цитаделата

Последният ни ден. Трябва да освободим стаята в хотела, оставяме багажа там и се отправяме на безцелно шлаене, тъй като полетът ни е късно вечерта. Вече сме разгледали основните забележителности и решаваме, че ще прекараме деня в парка на Цитаделата.

Предните дни винаги го пропускахме, тъй като бе много близо до хотела. Все го оставяхме за края на деня след  разходката до по-далечните обекти и после бяхме твърде уморени и се отказвахме от него. Е днес няма да го пропуснем.  Не го пропускайте и вие. Невероятно място. Толкова много красота и релакс.

Отделете му няколко часа, за да можете не просто да преминете край него и да снимате езерцето, фонтаните и храстите, а да се поглезите, излежавайки се на някоя пейка и да усетите духа на това магическо кътче за релакс. Насладихме му се и се отправихме пак към морето, за сетен път крайбрежието ни теглеше на там.

Оставащите няколко часа минаха в разходки сред палмите и припичане на слънце край плажа, загледани в младите хора, които спортуваха наоколо, в синевата на водата и блясъка на яхтите край нас. Неусетно дойде времето за връщане в хотела, за да вземем куфара и да се отправим към летището и към вкъщи. Питам се кога ли отново ще се върнем там, но толкова много места по света все още ни очакват, че не знам ще имаме ли възможност да се върнем отново към онези, които оставят най-трайни спомени в съзнанието.

Милена Илиева – 8.01.2011г.

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Испания– на картата:

Испания

4 коментара

Switch to mobile version