Archive for the 'Апостол Мушмов' Category

ян. 13 2011

Англия и англичаните – кратко и пристрастно

Знаете, че на нашия сайт сме  твърди привърженици на пристрастността и личния поглед, та ако ще и този поглед да се отличава драматично от общо-приетото. Аз пък съм забелязал, че има страни, разказите за които винаги предизвикват, ако не скандал, то поне мнооого пристрастни коментари. Днес ви представя точно един такъв пътепис, който освен личното мнение на автора се отнася и за една от най-спорните страни на нашия сайт – Великобритания (само Белгия се приближава като страстност на нашия сайт). И така: през блога на Ангел Грънчаров (той е автор на следващото въведение) ви представям краткият и пристрастен поглед на Апостол Мушмов.

Приятно четене:

Англия и англичаните – кратко и пристрастно

Британският парламент – Лондон, Великобритания

Британският парламент

снимка: patepis.com

При всяко нещо лесно може да се говори „за” и „против”. Никой не мрази и не обича никого, нито англичаните, нито американците, нито руснаците (като изключим особено неприятния руски политически елит, който усилено продължава да конспирира срещу свободния свят), тук място за емоции няма. Просто приемаме нещата за сведение такива, каквито са.

Паралели между Англия и България по ред причини са неуместни – тези страни са прекалено различни като история, демографски потенциал, география, природа, климат и т.н. Самият аз нямам нищо против някои аспекти на английската култура, а във философията съм поклонник на британския емпиризъм. От това обаче не следва, че съм наивен апологет на Англия и англичаните. Вече не сме преди 1989, знаем го добре и „Запада” и сами сме се убедили, че там не всички са „красиви, богати и щастливи”. И там в действителност „готвят само с вода”.

Ако все пак трябва да сравняваме Англия дори с посткомунистическа България, сравнението в крайна сметка няма да е в полза на Англия. А Лондон въпреки голямата си фирма, лъскавите витрини, финансовото сити и безсмислено високите цени не издържа никакво сравнение с Пловдив. Не дай си Боже някой ден България да стане като Англия или Америка!

Да, Америка е велика демокрация и пазителка на свободния свят от руския и китайския комунизъм. Ако не бяха САЩ, Русия и Китай набързо биха се разправили с демокрацията по света. Вярно е, че европейците съществуваме само благодарение на американската военна мощ, защото Европа във военно отношение е пренебрежима величина. Това е, така да се каже, доста нахално от страна на Европа, защото нищо не пречи на ЕС да отделя повече пари за военни цели.

Англия, Великобритания

Но както и да е, благодарим на Америка! Клишетата за the american way of life не са съвсем верни, там има много различни форми и стилове на живот. Освен това Америка е екстензия на Европа и западната култура и цивилизация. Но Европа все пак си остава Европа, стара, велика, изтънчена култура. Пак повтарям – живееща, така да се каже, на гърба на Америка. Факт.

Ето и няколко реда е подкрепа на горното, именно откъси от книгата на Апостол Мушмов:

„Виза за Англия? Не, благодаря!”:

Вместо предговор

Здравейте читатели!

Тази книга е първи по рода си опит да се разсеят или поне провокират за истинност някои заблуди, грижливо насаждани сред средния българин от т.нар. псевдодемократи през последните 13 (20) години. Това, което сме чували от тях е, че трябва да искам да стане у нас като на Запад. Че там хорат живеят по-добре, че са по-щастливи, че всичко е наред. За мен лично това е поредната Голяма лъжа… Не след дълго ще се окаже, че и това „Светло бъдеще” е било илюзорно… и за пореден път ще ни превърне в послушни роби на системата.

Книгата е и опит за реабилитиране на позагубената ни национална гордост… Нима ви се струва случаен фактът, че в последно време англичаните започнаха да се прескачат презглава, за да дойдат на почивка в България, да купуват жилища в България, да се женят за българки, да изкупят утре и земята ни и т.н. Не, не е случайно… Ние сме по-добри! Битът ни, ценностите ни, душевността ни и най-вече силата ни са такива, че те искат да избягат при нас. Да се почувстват хора поне на старини или дори само за седмица-две. А как се отнасят, когато ние имаме нужда от тях? Спират визите, пускат кепенците, тръшват вратата и ни казват: „Оправяйте се.”…

Виза за Англия? Не, благодаря! Визи за англичаните – да!

За консервите и консерватизма

… По време на първото ми посещение в Албиона непрестанно се чудех и главоблъсках защо ли нещо си е наопаки на нормалното и каква е логиката да бъде така… Има консерватизъм, който е болестен и тормози същите тези „консерви”, които го създават… Запазването на статуквото е желано най-силно от тези, които са облагодетелствани от него. Останалите според мен го искат по навик или в резултат на пропагандата. По друг начин не бих могъл да си обясня например феномена с двете чешми на мивката в почти всяка английска баня… от едната тече топла, а от другата студена вода… Така е било преди 200 години. Тогава водата не достигала и за да се пести, се е пълнела мивката с топла и студена вода и после се миеш, бръснеш и т.н. в гьолчето. Днес това изглежда малко абсурден вариант, но традициите са си традиции…

Ами така наречената традиционна английска къща?

С изключение на централната част почти целият Лондон се състои от двуетажни къщи. Цял живот катериш тесни, но за сметка на това стръмни стълби, за да отскочиш до тоалетната или да поразгледаш какво има в хладилника. Докато бях в болницата (в Лондон), ежедневно виждах хора, предимно възрастни, със счупен крак или друго, на които предстоеше да бъдат затворници в собствените си домове. Ако ги оставят горе в спалнята, няма как да стигнат до кухнята долу… Ако пък са долу, трябва да забравят за обедна почивка в леглото без нечия помощ… В резултат на липсата на високо строителство градът толкова се е разраснал, че е нещо обичайно сутрин да вземеш колата си, да попътуваш 20-ина минути до метрото или влака от от там с 2-3 прехвърляния по гарите – на работа. Общо от един до три часа. Не се учудвайте, че и спирките са на обратно… на спирките платното за движение не се разширява, а се стеснява…

По Коледа в Англия

По Коледа

снимка: http://img.webme.com/

В събота и неделя основното забавление е организирането на битаци. Стоката е върху колите. Цени народни… А народът купува ли, купува…

Малко за чистотата и някои други вредни навици

Дааа, наистина изглежда чисто по английските улици, особено около градските центрове и особено сутрин. Всъщност тя, чистотата, в случая е два вида. От една страна е прахта по улиците, а от друга – всички останали хартийки, кутийки… Ако все пак си мислите, че улиците са чисти, защото съзнанието на хората в достигнало необходимата висота… или поради страх от скритите камери… отговорът е не… Улиците са чисти, защото непрестанно се почистват… А гражданинът… изхвърля малкото боклуче директно на земята, защото плаща данъци. При това положение кошчетата малко или много са излишни. Отредени са им предимно почетни фукции край спирки… А за да няма прах… няма откъде да дойде… Зелените площи в сравнение с който и да било град в България са в пъти по-малко, т.е. асфалтът и паветата са изяли почти всичко от пейзажа… У нас обикновено пръстта излиза отгоре и се лее по асфалтовите пътеки при всеки дъжд… Като се добавят и армията чистачи, които ползват широки четки вместо древните метли, получаав се еко-ефектът… Що ли не вземат тия англичани да си изхвърлят отпадъците в кошчетата?!

Найт Бас – Нощен автобус

… Едно редовно практикувано преживяване, сравнимо по адреналин с бънджи или пого, което, от друга страна, е съдба на всеки студент, бачкатор или просто средностатичстически млад лондончанин е пътуването с нощни автобуси… след здрав купон…алтернативните по посока на заветното леговище са 40 лири за такси или найт бас…

Културата на тъпото

… Културата на тъпото… на тъпия начин на живот, както и много други неща на Запад, е умело насърчавана от всесилните медии. Защо ли? Отговори много… Ако целта е да се произвеждат тъпаци… Рекламите заливат постоянно ефира с послания от типа, че да си дебил е секси, че неуспехът е нещо нормално, че е по-добре да си тъп и безгрижен, отколкото успяващ хипертоник…

Безправието на правилата

Всичко е регламентирано… В кафе „Рандеву” например изрично е написано на всяка маса, че можете да останете точно половин час… Ден след ден хората в Англия са притискани от все повече нови правила, все по-безсмислени и превръщащи ги в безлични нищожества, но Западът е нарекъл това ДЕМОКРАЦИЯ.

За светлото бъдеще

… Тук ценността е само една. Нарича се „пари”… И тук могат да се намерят неверници и еретици, опълчващи се срещу тази висша форма, но те са малко и определени като чудаци, бездомни… Истината е, че обикновените хора в уж „светлото бъдеще” са неимоверно жалки и положението на повечето от тях относно правата и свободите им не се е променило съществено в сравнение с това на крепостниците от ХVI в. Или малко по-късно оформилите са пролетарии.

Средният англичанин също живее на тясно, студено, блъска се като добитък в транспорта, не харесва работата си, затънал е в заеми… 42% от нетната заплата на собственици, купили жилища със заемни средства, отиват за погасяване на техните ипотеки. Е, у нас с оплакваме, че подобен процент от доходите ни отиват за храна, но човек без покрив над главата си няма… От друга страна, наистиан си заслужава да се види един двустаен английски апартамент. В 80% от случаите едната спалня е малко по-голяма от необходимото място за двойно легло, а втората е с размери 2 на 3 метра. И това е представата на развития Запад за „светлото бъдеще”… Парното е на газ, пуска се само вечер… защото в противен случай разходите биха били непосилни. Сутрин в мегаполиса Лондон обикновено са пътува около час до работа. Повярвайте ми, висящите хора от вратите на автобусите не са патент само на „развития социализъм” или щрих от Третия свят. Задръстване по 2-3 часа, изнервени хора и мачкане до последно са ежедневие за т.нар. средна класа. Да, в Англия е като едно време у нас… Всичко е пряко свързано, разбира се, със следващия компонент на „светлото бъдеще”. Животът на кредит. Системата фунционира така, че за да живееш нормално, си задължен, ама много, на самата система… Средният човечец има жилище, кола, пералня, хладилник, мебели и др., но те всъщност не са негови. Пералнята ще стане негова след 5 години, когато ще се развали и ще трябва нова. Мебелите след 10, когато ще са остарели… жилището след цели 30, когато ще трябва тлъста сума за ремонт… И всичко това… докато си на работа. Ако изпаднеш от системата, оставаш на улицата… Нима при това положение бихте си позволили да роптаете пред шефа си за заплатата или дългия работен ден? Ами ти губиш всичко, ако той си мръдне пръста и те уволни. Тогава живуркаш с каквото ти се даде и имитираш, че си щастлив. При това работиш колкото може повече, защото пенсиите в Англия се формират по много проста формула. Умножаваш заплата си по трудовия стаж в години и разделяш всичко това на 80, т.е. получаваш между една трета и една четвърт от дохода си, докато си работил. И английските пенсионери се жалват като българските, че пенсиите им стигат само за хляб и кисело мляко…

Провинциална Англия

Провинциална Англия

снимка: http://www.infozoom.ru/

Английската точност

… Съвременният англичнин не е чувал обаче за английската точност…

Епилог

В следващата книжка може и да ви разкажа за „Големия брат” – за „американската мечта” – и живота отвъд Океана. Ако питате мен, там всъщност е най-зле, но не забравяйте, че и пропагандата, твърдяща обратното, е най-силна… В добрата стара Европа хората още не са се роботизирали така напълно, че да нямат време да се замислят за нищо, а това в крайна сметка дава повече хармония в живота им…

… Преди време един приятел, работещ като системен администратор в САЩ… твърди, че изкарвал до 100 000 долара годишно, ми каза, че животът там не го кефел и шял да бяга в някое по-„топло” местенце. Ако го беше казал на някои друг, сигурно нямаше да му повярва. Аз обаче го разбирах напълно. По свой път той беше стигнал до същите прозрения като моите.

Едно време проф. Марко Семов… пишеше хвалебствени книги „За Америка като Америка”, „За Япония като за Япония” и т.н. Надявам се с тази книга поне отмалко да съм успял да балансирам изкривените представи на повечето хора за т.нар. Запад. Пък ако трябва ще отида и до Япония…

Ако имате близък или приятел, който се кани да напусне страната, подарете му тази книга, може пък да размисли. А на тия, които вече са там, вдъхнете сили и вяра да се върнат, защото съвсем скоро икономико-социалният октопод ще се вкопчи в тях така, че ще бъдат безвъзвратно загубени за близките си тук, в родна България, за възможността да съградим заедно едно по-добро общество, учейки се от собствените, както и от грешките на другите. Амин!

Искрено Ваш, Апостол

Автор: Апостол Мушмов

Второ въшедение: Ангел Грънчаров

През блога на Ангел Грънчаров

Снимки: указани са под снимките

24 коментара

Switch to mobile version