Archive for the 'Темплар' Category

апр. 08 2011

Поклонение на Атон (Света Гора): Атонските манастири

Днешният пътепис е от доста специалните за нашия сайт – по простата причина, че мястото е само за мъже. И то – православни. С други думи: мили дами, четете и гледайте, поне това можете да направите 🙂 Сигурен съм още, че ще възникнат и въпроси как да си организираме такова поклонение – ето как става […]

3 коментара

февр. 16 2011

На опера във Виена: Летящият холандец

Днешният пътепис ще ни отведе до Виена и то до едно от най-добрите ѝ проявления – заедно с Темплар отиваме да слушаме Летящият холандец* от Вагнер в най-оперната опера на света – Виенската държавна опера.


Приятно четене:

На опера във Виена

Летящият холандец

Виенска държавна опера – Виена, Австрия

Виенска държавна опера

Април месец. Двудневна командировка във Виена.

Срещите ми свършиха към 16ч. излязох на разходка по Ринга и след известно време цъфнах пред операта на „H.von.Karajan Platz”. Погледнах си часовника, нямаше 17:00. Бях съвсем сам, с ръце в джобовете и цяла вечер на разположение. Бях чувал, че в операта има музей, както и че организират турове из вътрешността на сградата.

Реших, че мога да се пробвам.

Видях някаква табела „Opera Museum” или нещо подобно и хлътнах в близкия безистен. Там заварих 50-тина души с вид на туристи, които се редяха около серпентинено заграждение и чакаха пред някаква каса. Явно бях попаднал на вярното място, но все пак реших да попитам. Дама на средна възраст с изящен немски акцент на английския любезно ми обясни, че музеят е в съседния вход и трябва да побързам, защото затваря всеки момент. Тази опашка била за билети за представлението тази вечер и ако съм искал да видя сградата отвътре, по-добре да си купя билет за опера, ще ми излезе по-евтино. Аз се опулих като сепия и напълно си глътнах езика. Никога не съм се надявал да гледам опера във Виена, бях чел, че билетите се разпродават месеци и години предварително, струват три-четирицифрени суми, а където има много желаещи дори се разиграват на лотария.

Виенска държавна опера, 1010 Виена, Австрия

Какво се оказа:

Има едни 100 – тина места в операта в специален сектор за правостоящи, които са дотирани и се пускат на ниски цени само в последните часове преди спектакъла.

Целта е да могат туристи, студенти, млади хора и вся остальная сволочь да получат достъп до голямото изкуство. Освен дотацията от държавата, операта има мощни спонсори, които плащат за масрафа. Тази вечер партньор беше Lexus.

Билет за Летящия холандец от Вагнер във Виенската държавна опера – Виена, Австрия

Билет за правостоящи

Чаках около час, но това време не го усетих, защото се опитвах да асимилирам случващото се.

И така,

малко след 18:00 на 14 април 2008 г стиснал билет за EUR 3:50 за „Летящият холандец” на Вагнер,

оставих палтото си на гардероба, окачих вратовръзката си на парапетчето с моето място и тръгнах из коридорите и фоайетата на една от най-знаменитите сгради в света. Отидох съвсем навсякъде, надникнах от най-горните ложи и от балконите и от кулоарите и от салоните, в които на Нова година танцуват балетистите слизах и се качвах по прекрасните стълбища. Разминавах се с дами с перли, брилянти и кожи, японци със смокинги, шейхове с чаршафи, студенти с дънки и пуловерчета. Надничах зад всяко кьоше, качих се дори на покрива, който се оказа голяма тераса към едно от кафенетата, от която гледаш целия град в краката си.

Залата на Виенската държавна опера – Виена, Австрия

Залата на Виенската държавна опера

В 19:30 вече бях обиколил всичко два пъти и поуспокоен заех мястото си. Секторът за правостоящи се намира в дъното на партера, издигнат стъпаловидно, точно под

главната ложа, от която са гледали Франц-Йосиф, Хитлер, Жуков

и други величия, които са мерили значимостта на империите си с възможността да домакинствах тази ложа.

Е, аз бях само на 3-4 метра отдолу.

Това значи перфектна гледка към сцената, поглед към целия салон и отлична акустика. За всеки има тапицирано с плюш парапетче, на което да се подпреш (подобно на диригентския „мостик”). На парапета има догитален екран, на който през цялото време тече либретото на избран от теб световен език. Идилия, освен в случаите, когато операта е от Вагнер… неговите са особено дълги и крачетата оттичат като на слона в зоологическата градина. Но това го усещаш после.

Летящият холандец от Вагнер във Виенската държавна опера – Виена, Австрия

Летящият холандец

Летящият холандец е пищна опера с голям състав,

особено подходяща за огромна сцена като виенската. Декорите на кораби са почти в естествена големина, само море не са вкарали на сцената, но огромни парчета тюл, вятър и подходящо осветление го докарват почти като истинско.

Емоцията от всичко наоколо те прави неадекватен да преценяваш пеенето, но в последствие видях, че това последно за сезона изпълнение на Холандеца е записано и издадено на CD.

Антрактът дойде тъкмо навреме за да раздвижа кръвообращението си, да се дотътря до едно червено плюшено кресло стил Луи н’амкой си и да се отпусна.

Втората част бе още по вълнуваща, кулминации, финале гранде, завеси, аплаузи, бисове, поклони, ентусиазъм. Трудно е да се разкаже.

Операта пусна към 23:30 и ме изплю на студа.

Шейховете и японците се товареха на лимузини, лелите с брилянтите спираха таксита, а аз се влях в огромната оперна тълпа, която тръгна по Кертнерщрасе.

Не бях ял от обяд, бях зверски уморен и невероятно щастлив.

Купих си сандвич с вурст (нибелунгски аналог на нашенския бахур, който ползваме в пакет с културата), половинлитров кен Хайнекен, седнах на една пейка срешу катедралата Св. Стефан и започнах методично да дъвча, като периодично продухвах протеклия си от студа нос. Покрай двореца на Кобургите излязох на Ринга, оттам през огромния Карлсплац, стигнах до Белведере, където на калкан до оградата на парка се намира невероятният хотел Линднер. Взех си вана в огромната баня на още по-огромната стая и заспах като моряк от Холандеца, който най-после е надвил прокобата и е стъпил на твърда земя. Бях ходил на опера във Виена. Оказа се лесно. Познайте дали при следващата възможност не влетях в златната зала на Мюзикферайн? Но за това друг път.

А сега за постановката:

Летящия холандец от Вагнер във Виенската държавна опера – Виена, Австрия

Wiener Staatsoper – 14 April 2008
Der fliegende Hollander
Von Richard Wagner

Donald Runnicles (Dirigent)
Thomas Long (Chor)
Christine Mielitz (Regie)
Stefan Mayer (Design)

Senta – Eva Johansson,
Der Hollander – Terje Stensvold,
Daland – Ain Anger,
Erik- Klaus Florian Vogt,
Mary- Daniela Denschlag
Steuermann – Gergely Nemety

Летящия холандец от Вагнер във Виенската държавна опера – Виена, Австрия

Автор: Темплар

Снимки: авторът

5 коментара

Ное. 26 2010

Етрополе, Правец и манастирите им

Миналата седмица един наш читател пожела, освен пътепис за Перник, да публикуваме и пътепис за Враца. С днешния пътепис на Темплар лека-полека и само географски се приближаваме към желаното от нашия читател място – но ще стигнем само до Етрополе и Правец. Темплар ще ни покаже Етрополския и Правешкия манастири – с чувство за хумор и снимки.

Приятно четене:

Етрополе, Правец и манастирите им

Не знам дали постпътешествения синдром е описан от науката, но след като лобистката реформата на нафукания образователен министър се срина с гръм и трясък под шутовете на Конституционния съд, а пък и нереформираната нАука и тя не е стока явно трябва да вземем нещата в свои ръце.

И така, прибрал си се от дълго пътешествие. При сутрешния душ кожата ти се свлича на парцали, ромският ти тен стои парвенюшки неестествено сред бледоликите колеги (изглеждаш като боядисана с унгарска еко-кал златка). Сутрин с раздразнение мачкаш часовника в черни зори и вместо английска закуска или закуска на тревата, хукваш гладен към офиса. Академичната общност от близък до София университетски град пърпори на слалом със старите голфове (учЕните са бедни и карат скапани коли) и предизвиква в съненото ти съзнание агресивен блян по облите бели бутове на все още представителните им майки (ромите и българо-ромите раждат непосредствено след полово съзряване. И правилно, ако зачакат умственото такова, отдавна да са изчезнали).
Докато чакаш на светофара нервният поглед се спира на червена формичка за пясък – слонче, три шишарки, черупка от рапан и водолазния ти нож, който е паднал между седалките. Артефакти от миналите дни, изостанали в колата. Когато на края на ужасния ден най-после положиш морна глава на възглавката и решиш да забравиш, отваряш книгата и върху добре развития ти гръден кош и изваяните коремни плочки се посипва златист морски пясък… Не не може да е толкова гаден животът и добрите времена да се свършили… Няма да им се дадетш. Ще се бориш до край. Ще намериш начин. Ето, ако стиснеш зъби, само още 4 дни … И тогава ще отидеш поне до вулкана Попокатепетъл и ще им покажеш на тия мазохистични зомбита със стъклени погледи и безмислени папки, че можеш временно да вържеш пътешественика в офис, да експлоатираш труда и да смучеш потта му чрез финансова принуда, но не и да победиш волния му дух на Easy Rider. Ето тази амалгама от чувства се нарича Постпътешествен синдром.

Идва събота. По време на английската закуска, през уханния дим от печени наденички и парата над кубинската кафеварка, мазваш маргарин на препечената филийка, отпиваш шумно първата глътка кафе, повишаваш авторитетно глас за да привлечеш вниманието на славните пътешественици и делово им свеждаш няколкото възможни дестинации на днешния ден-отмъщение. Мальовица и Рилският манастир отпадат (времето е колебливо), Габрово остава за по-добри времена (изисква преспиване), вулканът Попокатепетъл е замразен като проект, защото не си сигурен дали съществува. По методът на изключването последен остава Етрополският манастир.

За зоната Етрополе – Правец знам твърде малко

Свързвам я с другаря Тодор Живков, откъдето си мисля за тъпи и прости хора, комунисти, паметник на дебилния сатрап (сатир), бате Бойко и Гоце от двете му страни… Някога на път за Плевен винаги спирахме на шатрата на Правец, купувахме си сладолед – сандвич (между две вафлени плочки) и плюехме малки парченца в езерото, за да гледаме как рибките се боричкат за тях. Виждал съм Етрополския манастир на снимки от 1933, когато баба ми е била там в „ученическата колония” на III Софийска девическа гимназия. В тези противоречиви чувства везната накланя картата, от която се вижда, че до там се стига по магистралата, с много късо отклонение след Правец, което прави пътуването кратко и приятно, особено подходящо ако тръгваш от София чак по пладне.

Дълго и досадно излизаме от София, но след караулката на Казичане слънцето грейва и пътят (дао, до) се разстила пред теб като сив килим, който светът на пътешествениците е търкулнал за да посрещне тържествено своя блуден син.

Приятно, кратко и весело пътуване по магистралата до Правец, по време на което разучаваме песента „ах тез панталонки колко много знаачат”. Около шатрата на езерото в Правец днес се намира голф-комплексът на Златев. Прави добро впечатление – чисто, лъскаво, просторно. Паркингите са пълни с коли. Отминаваме го, минаваме покрай „Правешки ханове”, което също изглежда прилично и без да влизаме в града на tatto di tutti carvulli се отклоняваме към

Етрополе

Още след Правец пейзажът става старопланински, пътят се вие между хълмчета, а зад тях се зеленее и чернее планината. Голям разклон с табела за правешкия манастир Св. Теодор Тирон поставя и този обект в точка „разни” на дневния ред. Красотата на пейзажа е превърнала пътуването в пътешествие и душата ми тържествува. От обиколния път на Етрополе се виждат панелки. Вярно, нисички, 3 – 5 етажни, но въпреки това стоят като… изходил се е правешкия гений в този прекрасен ambiance. Минаваме покрай конна база, няколко вилни зони и след поредния завой с табелка за манастира юрваме по стръмен път нагоре.

Пътят е идеално гладък, но е тесен. Минава през още няколко вилни квартала и навлиза в разкошна гора. Вием се в зеленикавия мрак още 2 – 3 километра, обясняваме на децата, че това е гората от книжката за Горското училище, в което „Ежко, мъдър горски жител, назначен е за учител” и изведнъж изскачаме пред масивната порта на манастира.

Етрополски манастир

Етрополският манастир „Св. Троица – Варовитец”

има голям двор, покрит с окосена и поддържана зелена трева.

Етрополски манастир Св. Троица, Етрополе, България


До масивната 4-куполна църква, строена 1859г. има няколко детски катерушки, люлки и пързалка. Жълта. Не знам защо е важно, но е важно. Слънцето безмилостно жули, децата обаче нямат никакво намерение да спрат да се катерят по жълтата пързалка. Дори обещанието да им покажа малки прасенца се посреща от дъщеря ми с безраличие, а от сина ми – с насмешка, граничеща с неуважение. Зарязвам ги с мама и отивам да разгледам интересния каменен свод на храма, който изглежда като ориенталски елемент.

Етрополски манастир

В манастира е отседнала група свещеници със семействата си, които правят впечатление с интелигентни физиономии и достолепна осанка. Напомнят ми на дядо и на починалите наскоро отци Грозев и Станой Андонов. Църковното магазинче е на самообслужване. Една от манастирските килии на първия етаж е

музей на революционната дейност на манастирското братство

Игуменът йеромонах Хрисанд е бил деен член на революционния комитет и в специалното скривалище изкопано под одъра е крил Левски и куриерите на БРЦК. Музейчето прави добро впечатление – непретенциозно, чистичко, автентично, без традиционните за подобни места помпозни лозунги със стиропорени букви.

Музеят в Етрополския манастир

Връщам се при моите хора и отново подканвам да оставят за малко нагрятата от слънцето жълта пързалка.
– Гйуупавата пъйзайка – поправя ме настойчиво моят собствен наследник, откъдето разбирам, че майка му е започнала да изтрещява от слънцето и трябва да се намеся. Демокрацията бива брутално погазена и двамата членове на хунтата с бърз ход понасяме по едно крещящо дете към задната порта на светата обител.

Етрополски манастир

Етрополски манастир

Малките прасенца, въргаящи се в калта не успяват да потушат справедливи гняв на гражданското общество, но рибките в поточето, водещо към няколко бетонни рибарника дават резултат. Спокойствието на планината е възстановено и Ловчанска епархия може отново да заживее пълноценен духовен живот.

Навлизаме в гората и само на 30-тина метра ни цапардосва невероятна гледка.

От висока 4-6 метра скала падат струи и капки на широк водопад.

От пръските околните скали са вечно влажни и са покрити със зелен мъх. И всичкото това под купола на огромни дървета с високо разположени корони. Няколко десетки такива гледки, които ни е писано да видим осмислят цял живот!

Водопад край Етрополе

Водопад край Етрополе

Мотаем се още малко из манастира и поемаме

обратно към Етрополе

Панелките, споменати в началото пораждат скептицизъм, който се засилва от гледката на многолюдна и шумна ромска сватба. За някой културолог от НБУ нещото може да е манна небесна, но аз се сещам за христоматийна финална сцена с хеликоптерите от известен американски филм, озвучен с Вагнер.

Зад тази външна обвивка на Етрополе ни очаква много приятна изненада.

Градчето е чисто, спретнато,

с широка пешеходна гладна, оградена от подчертано градски къщи от началото на миналия век.

Етрополе

Е, блок тип „китайска стена” не е спестен, но пред него има чудесен стар паметник на загиналите във войните.

Паметник на загиналите във войните – Етрополе

Минаваме покрай десетина кафенета, но само един ресторант – непретенциозен, с пластмасови маси с покривки „Пепси” пред ъглова стара къща. Затова пък има богато меню, в този ден предлагат телешко варено, изпипано както за постоянните посетители на изискан будапещенски ресторант с оркестър от 30 невръстни цигулари. Буца крехко сварени месо, цял белен картоф и цялаотлично обелена глава лук, меки като мозък плуват в чиния бульон.

Любопитни са сградите на първото местно училище,
историческия музей, съдебната палата,

Местното училище – Етрополе

Исторически музей – Етрополе

Съдебната палата – Етрополе

а на края на главната се намира

стара часовникова кула от 1710г

Часовниковата кула – Етрополе

На тръгваме почти случайно минаваме покрай

църквата Св. Архангел Михаил

е строена вероятно през 30-те години на XIX век. Има широко, изнесено и оградено с колони преддверие. Когато влизам в двора тъкмо бие камбаната за вечерня. Зарадвах се, че ще мога да разгледам храма, но на входа се сблъсквам със свещеника, който с бързи стъпки се кани да излиза. Успявам само за миг да зърна хубавата вътрешност на църквата. После научавам, че в града има 4 църкви, разположени във формата на кръст около центъра и той ги обслужва всичките. В двора на храма има десетина стари надгробни паметници, които впечатляват със своята типично градска пишност. От порцелановите портрети гледат богати търговци, индустриалци, общински упарвници и чорбаджии от по-миналия век. Вече си обяснявам хубавите къщи в центъра.

Църква Св. Архангел Михаил – Етрополе

На връщане се отбиваме по отклонението за

Правешкия манастир Св. Тодор Тирон

Не знам дали бай Тошо е приемал Св. Теодор за свой закрилник, но си спомням някогашния майтап за „Св. Тодор Правешки и 8 милиона мъченици”. Пътят до манастира е отличен. Самия манастир не е нищо особено. Представлява голяма порта, след която пътя продължава да се вие по хълм, а на върха има доста странна църква и една къща тип „възрожденска”, в която живее духовникът.

Правешки манастир Св. Тодор Тирон – Правец

Има голяма ливада по склона, лехи с цветя, а гледката, която се открива към Средна гора е прелестна. С две думи: малко, но отлично поддържано, с чудесен въздух и пейзаж.
Едно изящно русо момиченце с ангелски къдрава коса любезно пожелава да играе с щерка ми. Тя се скрива зад крака ми и започва да реве. Когато я гушкам, успокоявам и питам защо не иска да си играе с детето, тя отговаря
– Йошаво е! (рошаво).

В странната църква, строена през 1866 са вградени плочи с релефни иконографски изображения от предишните храмове, унищожавани от турците. Явно в Правец има някакъв самодеен кръжок по гоблени, защото много от иконите са рамкирани гоблени. Кичозно, но изключително мило. Свещеникът е приготвил храма за сватба. Изнасяме се, преди да са дошли сватбарите и да са развалили идилията.

Църквата на Правешкия манастир Св. Тодор Тирон – Правец

Докато пътуваме по обратния път получаваме дружеска покана за гостуване у другата половина от консервативната общност в Бистрица. Приемаме. Децата ще спят у родителите ми. Никой не е длъжен да гледа на бабите внуците.

Автор: Темплар

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Стара планина – на картата:КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

12 коментара

Switch to mobile version