Archive for the 'Силвина' Category

Ное. 16 2010

Из Венеция за кратко

Днешният пътепис с много приятен тон ще ни отведе до Венеция, за което ще ни разкаже Силвина. Приятно четене:

Из Венеция за кратко

Венеция - изглед от моста Риалто през нощта

Ако някой ви е казвал, че блогърите винаги отразяват събитията веднага, след като те се случат, да знаете, че не е бил съвсем прав. 🙂 Макар че вече е почти август, а пътешествието ми до Венеция беше през май, надявам се, че не е прекалено късно да разкажа за него, че даже и да се включа в една блог-игра.

Понеже не ме бива толкова в измислянето на истории, ще пробвам с краткия разказ за впечатленията ми от Венеция да участвам в блог-игра, от която мога да спечеля един от двата безплатни пропуска за семинара на Едуард де Боно в София на 23.09.2010 в НДК. Макар останалите участници в играта до момента да са прибегнали до художествената измислица (или поне така твърдят 🙂 ), това, което ще прочетете по-долу, е самата истина – мисля, че да потърся връзката между тези на пръв поглед несъвместими неща в реалността е още по-голямо предизвикателство, отколкото да си я измисля. Дали това отговаря на правилата на играта решавате вие, читателите. :)

Гондола

Дълго се чудих какво мога да напиша за този град, което вече да не е написано или какви снимки да публикувам, които да не са били показвани и преди, макар и заснети от някой друг. Мога само да потвърдя, че Венеция е идеалното място за разходка – направих си такава и през деня, и нощно време под звездите. Макар че през голяма част от времето ме валя дъжд, а термостатът на климатика в хотела май не беше съвсем наред, забравях за всички неуредици, когато тръгнех по улиците… или когато се качвах в градския транспорт. Сигурно сте чували, че Венеция е градът с най-очарователния градски транспорт – водни автобуси или т. нар. vaporetto.

VaporettoОтвътре малко наподобява автобусите на градския транспорт, но отвън…

Спирка на венециански воден автобусТова е спирката – плаваща платформа, към която „автобусът“ се привързва с въже и се застопорява, докато пътниците се качват и слизат.

Цялата атмосфера на града е уникална само заради това, че вместо улиците, по които се движим на всички други места, са заменени с вода. Допълват я тесните, симпатични улички, пълни с уютни ресторанти и магазинчета, пред които табелите и менютата са написани с истинско мастило, а не просто принтирани…

Цветарница

Ресторантче във Венеция

Не ми се разминаха и веселите случки, като срещата с група сънародници на моста Риалто. По принип тълпата туристи, снимащи се на моста, е напълно нормална гледка, както и това хората да се изчакват един друг, преди да позират за снимка на фона на Канале Гранде. Докато чаках няколко пъти през тези няколко дни, снимах доста хора от различни националности, които искаха да бъдат заедно на фотосите си. В повечето случаи молбата „Ще ни снимате ли?“ беше само словесна, но… веднъж, докато си изчаквах реда за поредната снимка, една ръка ме смушка в реброто. Вярно, деликатно, но все пак… Едва след като привлече вниманието ми, собственикът на ръката ме попита на чист български дали бих го снимала с компанията му. Въпросната компания леко беше разбутала няколко азиатски туристи и се беше подредила усмихната на перилото на моста… Изводи за това как работи умът на българския турист и по какво се различава от средностатистическия турист от други нации няма да правя, оставям ги на читателите – аз само споделям факти. 🙂

Още много бих могла да пиша, но тъй като смятам, че е по-добре Венеция да се види, вместо да се описва, спирам дотук с възторзите и ще завърша с кратка информация за това как да стигнете дотам, в случай, че сте се въодушевили.

Авиокомпанията: Wizzair лети от София до летище Тревизо (TSF), откъдето има редовни автобусни линии до предградията на Венеция и до самия град.

Хотелът: Хотелите в самия град са доста скъпи, затова отседнах в Местре, което се намира близо до самата Венеция и има удобен денонощен автобусен транспорт. Хотелът се казва „Aaron“ – в тиха уличка, уютен и симпатичен, но съвсем близо до гарата и до две автобусни спирки.

Пожелавам ви да имате възможност лично да се докоснете до магията на Венеция, а ако тази публикация ви е харесала, според правилата на блог-играта съм длъжна да ви подканя да гласувате за нея в Свежо с бутона по-долу. 😉

Автор: Силвина

Снимки: авторът

7 коментара

Switch to mobile version