Категория: Люси Рикспуун

Ботаническата градина на Чикаго (фотопътепис) 4

Ботаническата градина на Чикаго (фотопътепис)

На Бъдни вечер с чикагски красоти ще завършим годината за нашия сайт. Пожелавам ви Честито Рождество и една щастлива Нова година, да сте здрави у дома, а за останалото си има начини 🙂
Ще се видим отново след Нова година и не ни забравяйте, ами пишете и пращайте пътеписи 🙂 А ако случайно не ви отговоря веднага, това значи само, че не мога да се ориентирам между масата и бутилките 🙂
Още веднъж:
Честито Рождество и щастлива Нова година!

Ботаническата градина в Чикаго

има завидна история – малко повече от век. Дори да не се интересувате от растения, градината си струва да се посети – усещането е невероятно. На шега често го сравнявам с натурален антидепресант – ефектът е неизменен – нищо не може да ви извади от сладкия унес сред тази невероятна селекция на природата в най-съвършения й вид.

Chicago Botanic Garden, 1000 Lake Cook Rd, Glencoe, IL 60022, USA

На площите на градината всъщност има 24 различни градини – най-популярните са Розовата градина, Японските градини, новата Иглолистна градина, Зеленчуковата и плодова градина, Дзен градината…
Всеки сезон е различен в  Ботаническата градина – през пролетта можете да видите полета от нарциси, лалета… След тях идват азалиите и розите… Ружите… Петуниите… Водните лилии и лотусите… А есените са впечатляващи с безбройните хризантеми – всяка година в различна палитра и форми…
В градината стъпвате леко, дишате дълбоко и очите ви скитат неуморно…
Надявам се снимките поне малко да предадат това чувство!

Ботаническа градина, Чикаго

Picture 1 of 157

 

Снимките са много, така че кликайте упорито, за да стигнете края 🙂

 Снимки и текст: Люси Рикспун

Други разкази свързани с Чикаго – на картата:

Ах, този Ню Йорк! 2

Ах, този Ню Йорк!

Днешният пътепис ще ни заведе до един от най-забележителните градове на света – Ню Йорк. Водач ще ни бъде нашия американски кореспондент – Люси. Приятно четене:

Ах, този Ню Йорк!

Статуята на Свободата – Ню Йорк, САЩ

Ако пристигнете в Америка и първият град, който видите, е Ню Йорк, няма как да не останете впечатлени. Той е всичко, което медиите са ви обучили да си представяте, че и повече, защото непрекъснато се променя.

Ню Йорк, САЩ

Ако обаче сте видели някои от другите големи градове преди него, ще трябва да се „научите“ да обичате Ню Йорк. Защото той далеч не е привидно най-привлекателният град в Америка.

Всъщност в даунтаун се носи неприятна миризма,

която през лятото е непоносима – поради липсата на задни улици, боклукът за прибиране се оставя на тротоарите, не стига това, ами и улиците не са особено чисти. Повечето американски градове имат безупречно чисти централни части, ако има занемарени или непочистени места, това са определени райони в покрайнините. Тук можете да подритнете боклуци на Парк Авеню.

Хотелите са стари

и въпреки гръмките си имена, не блестят с нищо, дори хигиената не е на висота в много от тях. С нетърпение очаквах първия си престой в Уолдорф Астория, а той се оказа съвсем незабележителен.

Паркирането е като мисията невъзможна,

а трафикът… по-добре е да не бързате! Никога няма да забравя първото си пътуване в такси в Ню Йорк – мислех, че ще се размажем на всеки 2 минути – всички се разминават на една боя разстояние, рязко спират и тръгват… Впечатли ме, че това не изнервя шофьора. Причината е, че всички карат така и винаги карат така!

Ню Йорк, САЩ

Дори и да живеете на другия край на света, няма как да сте пропуснали една от емблемите на Ню Йорк –

Таймс Скуеър

Той всъщност е внушително малък – ако видите каква тълпа се събира там във всяка новогодишна нощ /около 600 000 души/, и сравните с ежедневния вид на площада, ще се запитате дали сте на правилното място. За многократните ми посещения в Ню Йорк, досега не съм видяла площада безлюден. Животът кипи, непрекъснато се чува жизнерадостно жужене! Хората са с няколко градуса по-доволни, по-впечатлени, по-енергични на Таймс Скуеър. Трудно е човек да не се засмее и на небивалия интерес към иначе обичайни за Америка вериги магазини и ресторанти там – все едно, че са по-различни и по-модерни в сравнение с локалните им посестрими в местния мол.

Най-известното кьоше в света – Ню Йорк, САЩ

За архитектурата на града могат да се пишат страници и страници. Но има няколко сгради, които няма как да пропусна.

Първата сграда, наречена небостъргач е Флат Айрън Билдинг,

построена е през 1902 година по проект на архитекта Даниел Бърнам. Тъй като това е една от първите сгради с метална конструкция, а и със съвсем необичайна за времето си триъгълна форма, тя привлякла доста скептицизъм по отношение на здравината и издръжливостта си, а с това и прякора „Глупостта на Бърнам“. За всеобща изненада, повече от век по-късно, сградата стои непоклатима.

Небостъргач Емпайр Стейт Билдинг – Ню Йорк, САЩ

Въпреки, че най-известната сграда е

Емпайър Стейт Билдинг,

която още доминира като най-висока със 104-те си етажа, не по-малко атрактивна и дори архитектурно по-красива е Крайслер билдинг, която е построена малко преди това и дори за кратко държала рекорда за височина.

Ground Zero, 535 W 34th St, Ню Йорк, 10001-1303, Съединени американски щати

Трудно е да останете безразлични при вида на огромната дупка на

мястото на кулите-близнаци на Световния търговски център

Мястото е тихо, разговорите спират и хората навеждат като по команда глави, когато наближат пропастта. След толкова години това все още е някаква трагична строителна площадка с много кранове и други съоръжения, от чиято работа не се вижда резултат.

Ужасяваща е мисълта, че из прахта, по която стъпваме, са останките на тези над три хиляди души, които нищо неподозиращи са отишли на работа в съдбовния вторник сутрин.Много години ще минат преди градът, дори и страната, да успеят да надживеят тази трагедия.

Кота Нула (мястото на кулите-близнаци на Световния търговски център) – Ню Йорк, САЩ

Кота Нула днес

Наскоро

кампанията за построяване на джамия в близост до Кота Нула

събуди позадрямалите болка и гняв. Американците имат изключително чувство за патриотизъм и тази тема създаде конфликт и където го нямаше.

Та за патриотизма… За 8те години, които прекарах тук, никога не чух някой да каже, че се срамува, че е американец. Не се заблуждавайте, че тук животът е лесен и всички са богати, защото не са. Но тези хора са горди с държавата си.

Жителите на Ню Йорк

пък са горди с това, че живеят там. Плащат безумни наеми, намирането на апартамент е сходно с игра на лотария, но това са детайли. Важно е, че живеят в Ню Йорк!

Градът е и източник на модни тенденции – във всичко

Преди години помня как всеки трети по улицата носеше ботуши ЪГГ /UGG/, а на следващата зима и следа нямаше от тях. Изцяло бяха заменени от гумени ботуши Хънтър.

Има мода и в храната… Типичната местна закуска е геврек със сирене Филаделфия. А десерт номер едно са капкейкс. /cupcakes/.

За да се научиш да обичаш Ню Йорк, трябва да можеш да виждаш отвъд на пръв поглед непривлекателното – бетонът в Сентръл Парк, боклукът по улиците, сергиите на аксесоари ментета, които преди бяха само на Канал Стрийт, но постепенно се размножиха навсякъде, безмилостната надпревара за таксита, и често бруталната зима.

Защото този град има дух, има енергия и космополитизъм, какъвто рядко се среща. Из него витае здравословен ентусиазъм, за когото е трудно да не завидим!

Поздрави,

Люси Рикспуун

Автор: Люси Рикспуун

Снимки: авторът

Гастрономически шок или да отидеш на бразилски ресторант 13

Гастрономически шок или да отидеш на бразилски ресторант

Може да се каже, че днес ще ходим до Америка: ще посетим едновременно Щатите, като място на действието, и Бразилия, като… ресторант. А, да – четивото не е за вегетарианци 🙂

Приятно четене и добър апетит 🙂

Гастрономически шок или да отидеш на бразилски ресторант

Ако не сте били в бразилски ресторант, преживяването си заслужава! Концепцията за този тип ресторант, наречен чураскария, идва от традициите на Южна Бразилия. Там месото се приготвя в отворени пещи, нанизано на дълъг шиш. Ухаещият къс месо се донася до масата и от него вертикално се отрязват парчета от най-външния пласт – този ритуал показва уважение към хората, с които споделяте храната си, а също е и проява на уважение към храната.

Бразилски ресторант, САЩ

Бразилските ресторанти се гордеят с избора на месо – пилешко, телешко, свинско, наденички, агнешко…

Почти с пренебрежение ви показват къде е останалата храна.
Из целия ресторант неуморно „кръжат“ сервитьори с дълги шишове различно месо. Спират за малко до определени клиенти и продължават. Ресторантът е сравнително голям, но броят на тези момчета е поне десет.

Бразилски ресторант, САЩ

С влизането са ви изяснени правилата на „играта“

– от дясната страна на приборите ви има картонче с две лица, всяка страна носи послание към сервитьорите – в този, от който са снимките – ако картончето е от зелената си страна, това означава, че бихте желали да ви бъде сервирано месо.

Маями, Флорида, Съединени американски щати

Първата ви стъпка е да посетите бюфета /шведска маса/ – там ви очаква щедро разнообразие от храни, кулинарни подчинени на месото… Броят на блюдата в този ресторант беше петдесет, според любезните домакини. Бюфетът предлага всичко – от картофи, аспержи, палмови сърца, артишок, домати, марули, печени чушки, пушена сьомга, риба тон, скариди, няколко вида мариновани зеленчуци, подобни на българските туршии, маслини, различни видове сухи салами и сирена, така модерното козе сирене, сос чимичури, бразилски сос, сушени домати, вкусна салата от грозде и синьо сирене…

Бразилски ресторант, САЩ

Бразилски ресторант, САЩ

Бразилски ресторант, САЩ

За времето, прекарано в близост с латиноамериканската култура, едни от нещата, които намирам за вкусни са двата соса – бразилски сос или пико де гайо и чимичури.

Пико де гайо също е наричан прясна салца

– прави се с нарязани на много дребно домати /без сърцевината/, кромид и понякога чушлета, залива се с олио /зехтин/ и оцет, подправя се със сол. Почти наподобява соса, който остава на дъното на шопската салата. Сосът е популярен из повечето латиноамерикански кухни в различни вариации. Бразилският е по-воднист и с повече кромид.

Чимичури е друг популярен сос,

който се използва за подправка на много зеленчуци – той се приготвя с много дребно нарязан магданоз в щедро количество, счукан чесън, зехтин, оцет и сол. В някои варианти – и лют червен пипер. Поради обилното количество на всички съставки, сосът има богат вкус и е подходящ за меса, варени картофи, други зеленчуци.
Храната в бюфета е вкусна и предостатъчна! Но нещата придобиват съвсем друг обрат, когато обърнете картончето си от зелената му страна – на секундата попадате в полезрението на момчетата с шишовете – които досега вежливо ви отбягваха.

Бразилски ресторант, САЩ

Бразилски ресторант, САЩ

Едно от най-атрактивните месни ястия се нарича

Пиканя

/простете побългареното произношение/ – парче телешко месо, което според кулинарни експерти е по-вкусно от филе миньон – заедно със слой сланина, прегънато на полукръг и нанизано на шиш. Подправя се само с морска сол и се пече по специален начин, за да се запазят соковете на месото, но и да се получи вкусна хрупкава коричка.
Бразилските наденички също са хит. Също и наденичките, увити в бекон, пилешко в пармезан, филе миньон, агнешки бут на шиш или агнешки пържоли. Момчетата с шишовете не чакат дори да ги погледнете, надпреварват се да ви предлагат техните специалитети! Докато не обърнете картончето от червената му страна, този кулинарен ураган ще продължи да ви преследва.
На този етап любителите на месото горко съжаляват за всяка погълната маслина, маруля или каквото там заема и без това ограниченото място в стомасите им…

Бразилски ресторант, САЩ

Бразилски ресторант, САЩ

Вечерята в бразилски ресторант е като битка между разума и стомаха!

Положението става дори още по-сериозно, ако се намеси и природното ни любопитство да опитаме всичко, особено ако е непознато.
Месото се пече на дървени въглища /може да има и по-тайни техники, но тези са официалните/ и ароматът му следва сервитъорите като облак от анимационно филмче. Това подлага сетивата и тезата за изкушението на съвсем ново изпитание. И кой знае къде остана разумът…
Разумът всъщност напомня, че тази вечеря струва $40… 😉

Бразилски ресторант, САЩ

Бразилски ресторант, САЩ

Бразилски ресторант, САЩ

Американците предпочитат месото в по-суров вид от българите и някои от снимките може да не ви се сторят много примамливи. С годините и аз свикнах на червенеещото се месо и останалото ми се струва сухо.
Агнешките пържоли се радват на популярност в американските ресторанти – месото е сравнително скъпо и местните го намират трудно за приготвяне. Интересът към господина с агнешките пържоли е очевиден! Шишът се свършва за минути и сервитьорът бива изпратен в кухнята за следващия.
Обръщането на картончето от червената му страна е мъдро решение – ако успеете да стигнете до него навреме – отпраща прииждащите изкушения и ви предпазва от пръсване!
И все пак, кулинарното приключение си заслужава!

Ваша,
Люси Рикспуун

Автор: Люси Рикспуун

Снимки: авторът

Завладяването на Маями 4

Завладяването на Маями

Днешният пътепис на Люси ще ни отведе на място топло и слънчево – там, където латиноамериканските сериали не са филми, а ежедневие на хората. Приятно четене:

Завладяването на Маями

Когато някой спомене Маями, повечето хора си представят приказни плажове, слънчево време И … някак естествено зазвучават латински ритми.

Истината е, че Маями не може да се сравни с никой друг американски град. Всъщност, в много отношения той далеч не е американски. Ако не се натъкваш често на Шел, Мак Доналдс И други подобни типично американски символи, може И да забравиш къде си.

Надписите на испански те спират отвсякъде, слухът ти избирателно отхвърля речта, която не можеш да разбереш…

И това далеч не е изненадващо предвид статистиката, че тук живеят 80% испаноговорящи.

Емигрантската общност тук е предимно от кубинци, аржентинци, бразилци, еквадорци И преселници от Ямайка И останалите Карибски острови.

За разлика от другите американски градове с испаноговорящо население, тук почти няма мексиканци.

Голямата част от емигрантите са легални

И далеч не се чувстват емигранти. Имат високо самочувствие И не се срамуват откъде са. Общностите са сплотени И често само споменаването на нечии произход, автоматично го присъединява към приятелски групи.

Кубинците страдат по родината си, но таят ненавист към Кастро. Повечето от тях са напуснали страната преди много години в разцвета на режима, с много перипетии И с ясното съзнание, че напускайки, оставят собствеността си на държавата. Като човек, който помни 80те в България, за мен е необяснимо как цели фамилии са успели да напуснат Куба и да влязат в Щатите.

Моя приятелка от кубински произход разказва, че родителите И дошли тук през 60те – с много трудности, но успели да дойдат с двете си деца. Днес родителите са в напреднала възраст И в недобро здраве. Питам дали не биха пожелали да видят Куба още веднаж. Не, отговорът е твърд. Но децата им са любопитни да видят откъде идват. Не скриват, че подобно преживяване би било тежко, но все пак биха отишли. Казват, че помнят как къщите на други бежанци били “превземани” в същия ден, когато собствениците напускали Куба.

Маями, Флорида, Съединени американски щати

Тези хора определено обичат страната си , но все още я свързват с управлението на Кастро. Дори споменаването на името му променя изражението на лицата им.

Емиграцията определено е променила живота на много от настоящото население на Маями. Понякога само определени членове на семейството успяват да се преселят. Мой приятел, роден в Панама, казва, че дошъл тук на 16. Спомням си как на 16 едва успявах да си напиша домашните, а той емигрирал, при това сам. Питам как се емигрира на 16. Той се усмихва И казва, че ако имаш леля, която живее в Щатите, е възможно. Но оставяш семейството си назад.

Впечатляващо за мен е, че всички тези националности са запазили идентичността си. Понякога само в семейството си, понякога в рамките на малко общество, но те живеят по начин, който максимално ги доближава до културата, от която произхождат.

Наскоро се изумих, че моя позната от Ямайка не знаеше какво е “флан”. За пояснение – това е десерт, подобен на нашия Крем Карамел, който е свръх популярен в местната култура И е невъзможно да бъде избегнат в магазините за хранителни стоки – има обикновен флан, флан с карамел, флан с кафе… Учудената ми физиономия я кара да поясни – ние ядем само храна от нашата си култура в къщи.

Тази, в известен смисъл, затвореност, си има и страничните ефекти. Местните не проявяват желание да учат английски. Много от тях имат минимални познания, колкото да се разберат в обикновен, непретенциозен разговор.

С други думи, твоята лична драма започва с условието, че не говориш испански. И се задълбочава, ако външният ти вид не разкрива отдалеч това. Преди да забележиш, всички ти говорят на испански, и дори не подозират, че хич не ги разбираш, а обърканият ти поглед само ги насърчава да бъдат по-обяснителни. Докато ти трескаво мислиш кога е подходящият момент да разкриеш, че и думичка не си разбрал от 5-минутното изречение. Истината е, че няма подходящ момент.

За мен е интересно, че те не са мотивирани да учат английски дори и по причини, свързани с бизнес– ако говорят добре, ще имат повече клиенти.

Американците, от своя страна, мълчаливо протестират срещу очакването да говорят испански и също не полагат усиля да учат езика. От страни е почти комично да се види как двама души се разбират без да говорят на същия език.

Няма да забравя първото си преживяване в популярен фризьорски салон. Бях впечатлена, че ме попитаха дали говоря испански, когато се обадих да запиша час. Ура, някой мисли далновидно по въпроса с неразбирането! Да, ама, не. Само собственичката на салона говореше някакъв английски, никой друг! Така прекарах 4 часа в главоболие… Да уточним предварително, българите не сме мълчаливи хора, никак даже. Предвид журналистическото ми минало, аз пък съвсем не съм от мълчаливите… Обаче, това, на което бях свидетел няма нищо общо с представите ми за приказливост. Те не прекарват и 2 минути в мълчание. И не се изслушват. Часовете минаха в превзета врява… Внезапен прилив на тестостерон ме накара да разбера по-добре мъжете, които често се оплакват, че жените не млъкват… целуваха и прегръщаха всеки, който влезе. И го наричаха “ми амор” И “ми корасон”. Всяка секунда на лицата им се появяваше нова гримаса, израз на поредното емоционално преживяване – понякога свързано със съвсем обикновени неща, като как някой си взел ново куче… А аз се чудех как нямат бръчки от толкова гримаси.

Теленовелите тук нямат бъдеще

Реалността навън е съвсем близка до тях. За какво ти е да гледаш теленовели, като можеш само да се заслушаш в нечий разговор. Или да погледнеш как Хосе, който поддържа тревата навън замечтано наблюдава Карменсита, която пак разнася пощата. След малко тя ще разказва забързано нещо по мобилния си телефон, кикотейки се, И хитричко ще поглежда към Хосе. Представете си какво следва…

И да сте били фен на Шакира, тук това ще се промени. Музиката ѝ кънти отвсякъде, което рано или късно, ще убие любовта ви.

Латиноамериканците са весели хора. Тържествата им са шумни, музиката гръмка, И всички са облечени с най-хубавите си дрехи.

Жените отказват да приемат, че ще остареят. хвърлят много пари, за да поддържат младостта си с каквито средства се случи. Неслучайно броят на клиниките по пластична хирургия в Латинска Америка дори не може да се сравни с този другаде по света. Бразилия, Колумбия, Коста Рика дори предлагат ваканции за преобразяване.

В резултат жените тук изглеждат далеч по-млади от истинската си възраст. Което пак крие своите капани. Моя колежка едва не припаднала, като видяла колко млад е приятелят на майка ѝ. Побързала да я съди, че не е редно да лъже за възрастта си. Над 60-годишната дама се засмяла, че просто не е споменала на колко години е.

Иначе

Маями е райско кътче

– тропически климат, дълги плажни ивици, заради непрекъснатите дъждове всичко е зелено цяла година. В част от годината портокалови дръвчета украсяват дворовете, след тях екзотични храсти и цветя, а сега, натежали от сладост плодове манго. Палмите щедро ти предлагат така нужната сянка, а шумни ята от зелени папагали спорадично те изваждат от летния унес.

И никой не ти позволява дори да споменеш думата “ураган”. Сякаш се страхуват да не подсетиш Боговете…

Автор: Люси Рикспуун

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Щатите: КЛИКНЕТЕ НА РАЗКАЗА

За кожата на един алигатор (Флорида, Съединени щати) 4

За кожата на един алигатор (Флорида, Съединени щати)

Днешният пътепис ще ни покаже един особен вид човешка дейност, а и забележителна турситическа атракция – отглеждането на алигатори. Действието се развива във Флорида, а наш водач ще бъде Люси. Приятно четене:

За кожата на един алигатор

За повечето хора крокодилите и алигаторите са екзотични животни, които живеят далеч и срещата с тях се осъществява в зоологическата градина. За някои обаче, те са ежедневие и източник на прехрана.

Кожа на алигатор, Флорида

В края на 60те години повечето представители на семейство Крокодилови намират място в Книгата на застрашените видове.

Днес обаче, само във Флорида живеят над 2 милиона алигатора. Причината за това е, че много от тях биват развъждани във ферми.

Това е законен начин за търговия с кожи и месо от алигатори и крокодили. Най-много ферми има в Луизиана, Флорида и Джорджия.

През 60те квадратен фут кожа от алигатор се е търгувала за $6-$8, в края на 80те цената стига до $40. А днес в зависимост от качеството й, може да достигне до над $100.

Около 1 милион крокодилски кожи се търгуват всяка година законно по света. Разбира се, алигаторите извън фермите са обект на интерес от страна на трапери с цел нелегална търговия на кожи.

Ферма за алигатори, Флорида

Фермите за алигатори обикновено са и туристическа атракция.

Трудно забравимо преживяване е посещението в такава ферма. Поглеждам към блатиста площ и се опитвам да броя… Някои от обитателите й са на брега, а други показват само очите си над водата. Пак започвам да броя… Като всеки журналист, обичам цифрите. Отказвам се отново и питам работещите във фермата – обитателите на блатото са около 240. Най-големият, когото още търся, е дълъг около 3.70 метра и тежи около 450 кг. Възрастта му е между 50 и 60 години. Почти не е за вярване, че не мога да го намеря.

Евърглейдс, 40001 State Road 9336, Homestead, Флорида 33034-6733, Съединени американски щати

Блатото е оградено от двойна телена ограда. Като човек, който живее във Флорида, разбирам добре причините за това. Семейство Крокодилови често хапе или дори убива Семейство Човеци.

Бебетата са отделени на друго място – живеят в нещо като наклонен басейн – така имат достъп до вода и суша едновременно. Бебетата са много симпатични – те са на възраст между 4 и 8 седмици. През първата година от живота си ще пораснат с около 25-30 см при диви условия. Във фермата ускоряват растежа им като увеличават храната. Бебетата са най-активната група – като видят хора, повечето се размърдват и забързано приближават оградата. Те са дълги около 20-25 см и издават смешни звуци – нещо средно между мъркане и ръмжене.

Туристите имат възможност да ги нахранят със специални бисквитки. Това събужда интереса им мигновено.

Ферма за алигатори, Флорида

В друг подобен басейн живеят около 1-годишните. Изглеждат отегчени и мързеливи. Пробвам трика с бисквитките. Работи. Интересно е, че не се нахвърлят върху другите, по-скоро се състезават за наградата и се отказват веднага, щом тя полети към съседа им. Поради особеностите в зрението им – те виждат обекти встрани от телата си, но не отпред и отзад – понякога бисквитката пада извън полезрението им и остава да стои така. Впечатляващо е, че въпреки така известната им хищническа природа, останалите обитатели на басейна не проявяват интерес към храната, която стои в близост до съседа им. Човек почти би си пожелал и хората да имаха такава етика.

За часовете, които прекарах във фермата, не чух никаква негативна реакция на едно животно към друго. Ръмженето беше насочено само към един от хората, които се грижат за тях – Джереми, докато ги хранеше – почти заслужено при това, след като той размахваше плъх под носовете им. Питам го дали е някога е бил ухапан. Казва, 7 пъти. Дори 2 пъти завършил на операционната маса. Недоумявам как човек се връща след такова преживяване. Казва, че като се занимаваш с диви животни, си подготвен, че рано или късно ще бъдеш ухапан.

Представление (шоу) с алигатори, Флорида

Добавя, че отдавна си има вземане-даване с хищници – отглеждал тигър, лъв и мечка в дома си. Смее се, че като се родило детето му, трябвало да ги премести …в задния двор. Вижда озадаченото ми изражение и не ми спестява и …отровните змии.

Питам го какво изважда алигаторите от равновесие – отговаря шеговито, че най-често това са хора, които се опитват да плуват с тях.

Наблюдавам нервно как показва няколко трика на публиката – в един от тях поставя брадата си в челюстта на животното и разперва ръцете си встрани. Не показва и следа от страх.

Питам го дали това животно е по-различно от останалите – може би е дресирано?

„Мозъкът им е колкото човешки нокът, затова не могат да бъдат тренирани. Те са движени изцяло от инстинкти”, обяснява Джереми.

„Светлината и топлината им действат добре, и въпреки, че изглеждат мързеливи на слънцето, много бързо се раздвижват”, потвърждава по-ранните ми впечатления той.

Питам го дали продават само кожата или и месото. Оказва се, че тази ферма търгува само с кожите. Нямат възможост да обработват месото за продажба.

Месото на алигаторите струва около $17-$21 за половин килограм. Тъй като се разваля бързо и трябва да се обработва по специален начин, много ферми не го преработват.

Различните части на тялото на алигатора имат различен вкус. Най-крехко е месото около челюстта.

Най-добре е да се приготви панирано на хапки или пържено. Някои сравняват вкуса му с телешко. Аз го намирам за по-крехко.

Диетолозите определят месото от алигатор за по-полезно от домашното пилешко поради ниското съдържание на холестерол и мазнини и високото съдържание на желязо.

Кожите определено са много атрактивни – те са здрави и се отличават с уникалност. Чанта от крокодилска кожа струва около $3500. Дизайнерите намаляват цената като използват по-малки парчета кожа или пък използват също и парчета питон. Цената се определя до известна степен от големината на чантата и от големината на отделните парчета и това дали се изисква да са от определена част на животното, например гръбнакът.

Естествено, на пазара има много имитации на кожи от алигатор или крокодил – някои синтетични, други пък са кожи от други животни, пресовани по определен начин, за да придобият характерния релеф и люспи. Единственият начин със сигурност да се разбере дали кожата наистина идва от крокодил или алигатор е да се намокри леко – ако е истинска, ще се появи характерна миризма на риба и блато. Понякога тази миризма е доловима дори и без вода, но често е отстранена при процеса на обработка.

Както вече казах, посещението в такава ферма е трудно забравимо. Светът на Семейство Крокодилови е движен от собствените си закони и със сигурност – от закона на зеления долар.

Поздрави,

Люси Рикспуун

Автор: Люси Рикспуун

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Щатите – на картата: КЛИКНЕТЕ НА РАЗКАЗА

Аспен от зеления щат Колорадо 5

Аспен от зеления щат Колорадо

Спомням си от ученическите години (осемдесетте на миналия век*) как ни обясняваха термина „идеологическа диверсия“ :

„Ето например гледате американски филм и режисьорът – а те всички са много добре подготвени идеилолгически – ви показва едни красиви пейзажи, планини, езера, и вие, понеже сте млади и невинни, се поддават на тази диверсия и си мислите колко е хубаво в Америка. А там е див империализъм и трябва да се дава отпор на тази идеологическа диверсия!“

Та днешния пътепис можете да го разглеждате като идеологическа диверсия – иначе не забравяйте, че в Щатите управлява кървав империалистически режим, който потиска работниците в стремеже им към социални права!

(а, да – а филмът „Социална мрежа“ също е империалистическа пропаганда – къде се е видяло някакъв си студент за няма и 4 години да стане милиардер? 😉

Приятно четене:

Аспен от зеления щат Колорадо

Едно е да кажеш, че отиваш на ваканция в Колорадо и съвсем друго – ако кажеш, че отиваш в Аспен. Дори само произнасянето на името на Аспен отключва хиляди асоциации с лукс, красота и елит в съзнанията на хора по цял свят.

Аспен, Колорадо

Аспен

бил създаден от група миньори, търсачи на сребро към края на 19ти век – в следващите години от района излиза 1/6 от среброто, намерено в цялата държава. Аспен се намира се в долина, обградена от планини – природно проектиран за ски курорт. Всяка от планините е различна – но много от склоновете са стръмни и не са за начинаещи.

Днес средната цена на имотите там е малко над $1 милион долара. В Аспен се намира и една от най-скъпите къщи в света – на стойност $135 милиона долара – притежавана от саудитски принц.

Има и нова звезда в класациите на световните ски курорти – Вейл – построен в европейски стил,

Вейл е много атрактивен!

Той има и друго важно преимущество – намира се значително по-близо до Денвър от Аспен.

За да стигнете до Аспен от Денвър, имате две алтернативи – живописен, опасен, стръмен и тесен път или пък по-нов, значително по-прав, но съвсем неживописен път. На теория, първият вариант е по-къс, но по него се кара много по-бавно. Този избор е почти екзистенциален и ако пропусна думата „път”, сравнението ще бъде приложимо в много други избори, които сме принудени да правим в живота си.

„Екзистенциален” е и защото по него можете като нищо да загубите „екзистенцията” си, буквално – завоите са остри, стръмни, непредвидими, а в голяма част от пътя даже няма мантинели. Не стига това, ами и колоездачите са активна група в движението. Пътят е толкова тесен, че едва се разминават две коли. А и небезизвестната любов на американците към всичко, на което пише 4х4, никак не помага, поради щедрите размери.

Първата ми мисъл е да погледна дали има покритие на мобилните телефони. Даа, така и очаквах – нито чертичка.

Усещам как все по-често повтарям на съпруга си да намали. Все по-нервно. Даже и 4-годишният ми син приглася. Замислям се, че това пътуване може и да завърши с развод, ако на този път не му видим края скоро.

Залепвам се за вратата и се опитвам да не създавам паника.

Аспън, Колорадо 81611, Съединени щати

Минава ми през ума, че този, който е построил пътя, е имал особено чувство за хумор – на всеки 15-20 минути смяната на надморската височина е 1000-1500 фута (300 – 460 м.н.в. приблизително – бел.Ст.) Пътят отнема около 4 часа.

По изпитана американска методика се опитвам да държа мисълта си на наградата в края на изпитанието. За миг се разсейвам и поглеждам надолу! 2-3 хиляди метра! Ако излезеш от пътя на 30 см, падаш.

Да опитаме друга методика за отвличане на вниманието – така, като се разведем в Аспен, ще се обадя на всичките си бивши гаджета! И това не помага!

Сменям тактиката – казвам му, че, ако кара много бавно, няма да има развод. Готова съм на какви ли не обещания! Добре, че той не злоупотребява!

Аспен, Колорадо

Гледките всъщност са впечатляващи! За мен обаче, е важно, че вниманието на съпруга ми не се отмества от пътя. Така, че не обелвам и думичка за гледките.

На всеки 10 минути го питам какво вижда – и по-добре отговорът да е „бяла пресечена линия” или нечий регистрационен номер!

Да се върнем на гледките, преди съвсем да загубя разсъдък – много е важно уточнението, че в Америка няма много планини. В по-голямата си част, страната е по-равна, отколкото можете да си представите. Затова планинските гледки с безкрайни зелени гори или червени скали имат особена стойност.

В типично американски стил някой е маркирал най-живописните места и до тях водят табелки. Засмивам се, че това е за такива като мен, които ще ги пропуснат в паниката си.

Малко преди Аспен се изкачваме по дълга спирала. Има паркинг и пътека, която води до поредното магическо място. Невероятно е! Виждаш околните върхове от висотата на тяхната величественост!

Въздухът е разреден и дишаш трудно, вятърът е безмилостен, но това са подробности! Ти си на върха!

Почти като в житейски сценарий, насладата на главозамаяния ти екстаз е прекъсната от съдържанието на една табелка – 12 000 фута е височината, на която се намираме! (3 658 м.н.в. – бел.Ст.)

Да припомним, че Аспен се намира в долина – това означава, че спиралата на пътя започва отново – надолу!

За момент вниманието ми е привлечено от колоездач на пътя – досега не отделих подобаващото внимание на колоездачите – но видяното ме стъписва – белите му коси се подават изпод каската. Вглеждам се – човекът е поне на 70 години.

Циникът у мен надделява и едва не се разсмивам – аз едва дишах на върха само вървейки, а този юнак на 70 кара колело под заплахата на колите, завоите, разредения въздух и не виждам дори да се задъхва.

Въпреки, че първата ми мисъл беше какво ще правим без телефони, когато някой от тези беловласи „младежи” получи инфаркт на пътя, трябва да кажа, че инфаркт нямаше, никой не беше прегазен и никой не падна в пропастта.

Истината е, че това е начин на живот в Колорадо – всички са активни, хранят се правилно и се гордеят как са похарчили сериозна сума за най-новия олекотен велосипед с алуминиева рамка. Инфаркти не се споменават.

Тук виждам и друг феномен, нетипичен за повечето части на страната – много ресторанти предлагат маси навън и интересът на клиентите определено поддържа тази тенденция. Казват, че се хранят навън, докато времето позволява.

Днес в Колорадо

живеят около 5 милиона души, населението му се е увеличило със 17 процента в последните 10 години.

Малко след средата на 19ти век най-големият приток на преселници към Колорадо донесла Треската за сребро. Минералните залежи в щата осигурявали и все още осигуряват поминък на част от населението. Макар и по-рядко, но и днес се срещат мини за злато, сребро и диаманти.

Откривам магазин за минерали и фосили и това изтрива наведнъж спомените ми от кошмарния път – все едно музеят „Земята и хората” има сезонна разпродажба! Фосил от динозавър струва около $7-$8, ако пък искате зъб, се пригответе да платите около $20. Изобилието от камъни е невероятно – планински кристали, кварц, опали, топази, сапфири, диаманти… Така си представям пещерата в „Али Баба и 40те разбойника”.

Впечатлявам се, че не виждам много скъпи коли в Денвър, дори рядко се срещат бутици на най-големите световни дизайнери. Недоумявам как така Аспен и Вейл с многомилионните имоти са наблизо, а стилът на живот е много по-различен от този в Денвър. Отговорът е, че там се стичат пари отвсякъде и много от имотите са предназначени само за активния зимен сезон, а хората в Денвър са местното население.

Колорадо е на 11то място в страната по доходи на човек

Подновявам въпроса за скъпите коли. Бива ми обяснено, че хората не държат на външната проява на парите. Не се обличат според тенденциите на големите дизайнери. Но пък купуват органична храна. И велосипеди с алуминиева рамка, добавям аз.

В Денвър активно се строи, и за разлика от други щати, се и продава – цената на нова къща с две спални започва от $200 000. Популярни са градските къщи, които са залепени една за друга и имат собствени задни дворове. Както и навсякъде из Щатите, и тук барбекюто е на почит и му се полага заден двор.

Дори раздават малки площи, в които да си разкопаеш градинка. Хм… явно „Фермата” от Фейсбук не е популярна тук.

Населението на Колорадо е с най-нисък процент на затлъстяване измежду всичките американски щати. Правилното хранене и активният начин на живот определено ще те вкара в тази класация.

Впечатлявам се и от слънчевите батерии, които ме срещат често – върху покриви, в планините, във ферми, дори в гараж за поправка на коли. Използването на слънчева енергия е популярно в Колорадо – географското му положение и желанието на местните да живеят природосъобразно са причина за развитието на тази индустрия. Фирми предлагат различни оферти за намаляване на сметките за електричество и отопление чрез използване на слънчева енергия. А правителството подкрепя тази важна стъпка с данъчни облекчения.

Зеленият начин на живот е честа и модерна тема на безкрайни дискусии на всякакво ниво по цял свят, но в Колорадо са направили следващата стъпка, която е значително по-важна – да го превърнат в ежедневие!

Поздрави,

Люси Рикспуун

Автор: Люси Рикспуун

Снимки: авторът

Още снимки от Щатите:

Други разкази свързани със Северна Америка– на картата: Кликайте на разказа