По повод днешния рожден ден на Щатите (Америка, честит рожден ден! 🙂 ще посетим зедно с Люси един фестивал на местното население – индианците. За голямо съжаление успяхме да прхвърлим само две снимки от събитието, но Снимките съм сигурен, че ще ви харесат 🙂

Приятно четене:

Индиански работи

Честит Четвърти юли, Америка!

Трудно е да се гледа обективо на индианците,

ако човек е чел и една индианска книга в детските си години. Романите и филмите, които бяха популярни в България през 80-те, са обвити в романтика. Животът на индианците е представен в черно и бяло – те са добрите, белите са лошите, и в края доброто обезателно някак побеждава злото.

Реалността днес е друга.

Индианските племена, които живеят в Щатите, са нарицателно за алкохолизъм, депресия, безработица и бедност. Може да се спори дали отношението на белите се е променило, но несъмнено индианците са жертва на расизъм, наред с другите не-бели народи. Оплетена между романтиката и реалността, с нетърпение чакам деня, в който отиваме на едно пау-уау (индианско празненство, прави се 1-2 пъти годишно в чест на големи празници) в Уискансин. След няколко часа каране, забелязвам, че се приближаваме – ресторантите започват да носят имена като „Оранжевият Лос“.

Днес в Съединените щати живеят около 3 милиона индианци, представители на над 600 племена. 78% от тях не живеят в резервати.

В резерватите обикновено живеят хора с изцяло индианска кръв

Интересно е, че най-многобройното племе е Чероки, но повечето му представители са всъщност със смесена кръв. Най-многочисленото племе от индианци с изцяло индианска кръв е Навахо. Най-много индианци живеят в Аризона и Оклахома. Известният дъговиден стъклен мост над Гранд Каньон беше построен, за да помага финансово на едно от племената в Аризона. Други от най-големите племена са Су (чувала съм ги в България като Сиукси), Чокто, Чипеуа, Апачи, Блекфийт, Пуебло. Снимките в този пътепис са от племето Хо-чанк (от Уисконсин) – от празненството им в чест на Мемориал дей.

Над 500 племена имат право да избират свое собствено управление,

да съставят собствени закони и да ги прилагат в рамките на териториите си, да налагат данъци, и т.н. Интересно е, че тези територии имат подобни права като отделните щати – не могат да обявяват войни, да развиват международни отношения, или пък да имат собствена валута. Индианските земи с горните права са в размер на 225 000 квадратни километра. Поради горните особености, основен поминък на индианците са казината, които иначе изискват дълъг процес на разрешителни и лицензи.

Тъй като

племената се различават културно и имат различни езици,

не е редно да се говори за индианска култура, но определено има общи културни ценности между отделните племена.

Индианците обикновено живеят в общности, в които има много силна вътрешна подкрепа, затова и мисленето от позиция „ние“ е по-разпространено от „аз“- мисленето. Според традициите на Дакота например, най-важната цел в живота на човек е да спазва законите на рода и да бъде добър роднина – всичко останало е на заден план! В много индиански езици братовчедите са наричани братя и сестри. Също, често най-важната връзка в живота не е тази с родителите, както е в повечето култури, а е тази с дядовците и бабите. Принадлежността към определеното племе обаче е много важна, и често бива споделяна при запознанство. Моя позната, чиито родители са от племената Навахо, Чероки и  Апачи дори обяснява поведението им и черти на характера им с това от кое племе произхождат. Интересно е, че така се гледа и на белите – според индианците белите много говорят и никого не слушат, което май не е далеч от истината, въпреки, че е генерализация.

Интригуващо е, че

обичаите са различни по отношение на междуплеменни бракове –

според „законите“ на някои племена новото семейство трябва да живее в клана на съпругата, при други – на съпруга. В много езици липсват думи за снаха, зет, зълва, девер – използват се дъщеря и син, сестра, брат. Всички имат функции в племето или клана – чичовците например са натоварени със задължението да градят дисциплина у децата, затова родителите единствено трябва да създадат уважение към чичото у децата, дотам спира тяхната отговорност. Сред популярните наказания на деца са да им се изсипе кофа с вода върху главата, или да им се даде работа.

Естествено,

вярванията

са един от най-интересните аспекти на културата на индианците – предвид, че са живели и още живеят доброволна или принудителна изолация, обяснимо е, че вярванията им трябва да бъдат в състояние да дадат отговор на почти всеки въпрос. Някои вярвания са наистина крайни – например, че епилепсията е причинена от инцест между брат и сестра. Според вярванията на Навахо, човек се разболява, когато не е в хармония с живота, за да се възстанови хармонията, болният трябва да се напръска с полен от царевица. Въпросният прашец дори се вярва, че носи късмет, и е мост между хората и духовете.

Няколко растения имат значение в религиозните им ритуали –

те се считат за свещени треви – тютюн, градински чай и сладка трева. В религиите им присъстват също барабани, песни, молитва, пост. Има интересен закон – законът на орловото перо – че само индивиди, които могат да докажат индианския си произход и са членове на индианско племе, имат право да притежават орлово перо (за религиозна практика). Индианците не дават орлови пера на не-индианци.

Преживяването ми на пау-уау (празненството, на което бях)

беше впечатляващо. Племето Хо-Чанк е наречено Народ на свещения език, считат земята си за свещена, защото чрез нея Създателят е осигурил всичко, от което се нуждаят, за да живеят и да благоденства културата им. Затова е важно да се уважава земята и от нея да се взима само необходимото, без алчност. Всеки клан в племето има старейшина.

 Ударите на барабаните имат хипнотизиращ ефект! Но очите ми направо залепват на старейшината –  МечоСърце – сигурно го снимах 50 пъти – от него лъха толкова благородство, вътрешен мир, доброта. Търпеливо обикаля кръга отново и отново, в чест на този и онзи, на това и онова, на поредното песнопение – унесен в някакъв свой вътрешен процес, недостъпен за лаици като мен.

По високоговорител отвреме навреме звучат съобщения като: „Един от синовете на ГръмовенОблак да дойде, моля!“, „Синът на МечоСърце да дойде да помогне с …“. Чувството на принадлежност към рода е невероятно! Но също ми прави впечатление, че има сексистки елементи в тази култура – дори когато обикалят, танцувайки под звуците на барабаните, мъжете и жените са отделени, много рядко виждам мъж и жена да вървят заедно в ритуалите, или дори да разговарят. Но извън празненството, костюмите, публиката, семейства с деца вървят към паркинга заедно.

Впечатлена съм, че имената са запазени както сме ги чели в романите – МалъкОрел, ЗеленЕлен, ЧеренЕлен, Облак, Гръм.

Светът на индианците безспорно е много интересен! Докато гледах празненството, ми мина през ума,

колко сходни са костюмите с тези от Сурва от моя край (Перник) в България,

даже и фигурите по костюмите и одеялата са сходни с нашата култура, или поне така изглеждат от моята гледна точка на любител.

Не мога да не завърша с любим (че и актуален!) виц: Казват, че имало около 12 милиона емигранти в Америка. Но ако попитате някой индианец, броят е по-скоро около 300 милиона! 😉

Поздрави,

Люси Рикспуун

П. П. Естествено, не сме отворили темата за шаманите и магиите, но реших, че ще я оставим за Вси Светии, че някои ритуали са съвсем екстремни!

Традиционните индиански обувки са мокасини – те са направени от мека кожа или велур. Тези са украсени с мъниста. Преди 2-3 години, мокасините бяха много модерни.

Автор: Люси Рикспун

 Снимки: авторът

Други разкази свързани с Щатите – на картата:
Кликайте на заглавието за подробности