Категория: Люси Рикспуун

Ривиера Мая, Мексико 2

Мексикански работи (Мексико)

Мексико за американците е като Гърция за българите – отиваш там на море, защото Слънча… упс… Флорида ти е омръзнала 😉 Люси ще ни разкаже за тази американска Гърция 🙂 Приятно четене: Мексикански работи...

Лисабон 5

Лисабон

А Люси днес ще ни води до Лисабон – и както понякога се случва, човек влиза за пръв път в един западен град не от към източната му, както би било нормално да се...

Баварско градче далече от Бавария (Левънуърт, щат Вашингтон) 9

Баварско градче далече от Бавария (Левънуърт, щат Вашингтон)

Днес ще ходим за баварски красоти из далечния Запад 🙂 Люси ще ни покаже градчето Левънуърт в щата Вашингтон (а този, който слага толкова ъ-та в английските имена на български, да ходи да бачка...

Коледа в Америка (Американските зимни празници) 6

Коледа в Америка (Американските зимни празници)

Днес, скъпи читатели, ще закрием изминалата 2013 г в нашия сайт. Люси ще ни разкаже за поредицата зимни празници в Щатите, започвайки с Деня на блгаодарността, през Коледа до Нова година, а всички ние...

0

Вулканът Сейнт Хелънс

Люси днес ще ни води до едно от страшилищата на Северна Америка – вулкана Сейнт Хелънс. Приятно четене:

Вулканът Сейнт Хелънс

Планината Сейнт Хелънс* има лоша репутация! Най-малкото! Вулканът в сърцето й е един от най-активните в света и последното му изригване през 1980-та година взе 57 жертви, разруши домове, пътища и промени планинската природа до точка, близка до необратимост. Вулканът се намира в северозападната част на Съединените щати, между градовете Сиатъл и Портланд.

Света Елена, Gifford Pinchot National Forest, Вашингтон 98616, Съединени щати

Интересното е, че в региона има около 160 вулкана, но Сейнт Хелънс определено води класацията по печална слава. Традиционният американски позитивен начин на мислене вижда нещата по друг начин – въпреки трагедията, природата успява да се възстанови до голяма степен! Харесва ми този начин на мислене!

 

Първият ни опит да видим вулкана

отблизо завършва на погрешната страна на планината – след земетресение с магнитуд 5,1 през май 1980 година северната страна на конусовидния връх на планината се свлича и образува кратер – това е страната, която искахме да видим. Другата страна планината изглежда невероятно и понеже пътят към нея криволичи, гледката изскача пред нас изведнъж и прави изживяването още по-вълнуващо!

Вулкан Света Елена, Вашингтон

от „погрешната“ страна

 Вулкан Света Елена, Вашингтон

Скоро GPS-ът триумфално обявява, че сме стигнали целта си – по средата на един черен път, и всички избухваме в смях. Също и най-накрая се сещаме, че сме от обратната страна на планината и кратер няма да видим. Затова пък изпращаме „делегат“ да ни донесе камъчета лава за спомен. Децата – нашето и детето на наши приятели, са във възторг – разглеждат камъчетата и нямат търпение да ги покажат на приятелите си. Аз пък се чудя дали да им убия ентусиазма и да им кажа, че всъщност и двамата отдавна имат „камъчета“ от лава вкъщи, само дето и не подозират, че са такива. Жокер: обикновено се намират в банята.

Вулкан Света Елена, Вашингтон

„погрешната“ страна

 

Уморени от дългия път, и разочаровани, че така и не видяхме кратера, решаваме да помислим по темата за

втори опит

Но след два дни вече сме решени – грехота е да пропуснем този шанс! Този път се подготвяме по-внимателно и не се доверяваме на GPS-a.

 Вулкан Света Елена, Вашингтон

Вулкан Света Елена, Вашингтон

Вулкан Света Елена, Вашингтон

Веднага виждаме разликата от тази страна на планината – няма я онази петниста, почти  „далматинска” красота – от северната страна планината е тъмносива, и в някакъв смисъл съвсем непривлекателна и студена. Все още ясно се вижда пътя на разрухата отпреди 30 години. Близко езеро е сменило формата, размера и надморската си височина след изригването на вулкана.

Вулкан Света Елена, щат Вашингтон

Езерото

Вулкан Света Елена, щат Вашингтон

 

Само определени маршрути са позволени за планинари, а някои дори имат определен позволен брой хора, особено след инцидент от 2010 година, в който човек умира, след като пада в кратера при преход по ръба.

 Вулкан Света Елена, Вашингтон

Сейнт Хелънс

Вулкан Сейнт Хелънс, Вашингтон

Погледнат от посетителския център,

вулканът изглежда съвсем близо,

но всъщност е на няколко мили от нас. В подножието му с помощта на далекогледи (не съм убедена, че така се казват!)** могат да се видят елени, но дори с помощта на уредите, пак изглеждат като точки. Питам колко далече са, служителят на центъра за посетители казва, че са на около миля. Растителността е сравнително бедна – но тук-там се виждат лилави петна – едно цвете, което съм виждала в градината на баба ми преди много, много години. Оказва се, че то играе много важна роля в процеса на обновяване на природата в района.

Вулкан Света Елена, щат Вашингтон

Лилавата китка

 Вулкан Сейнт Хелънс, Вашингтон

Вулкан Сейнт Хелънс, Вашингтон

От голямото изригване от 1980 година насам, вулканът продължава да е неспокоен – пара и пепел изригват на няколко пъти, последно през 2008 година.

Преживяването е изключително – стоя пред вулкана и не мога за миг да избягам от мисълта, че рано или късно, пак ще изригне – и никой не може да каже кога или с каква сила.

 

П.П. На този линк можете да видите изглед от вулкана, който се обновява на всеки 5 минути – пише, че понякога нощем може да се види огнената лава. Аз го пробвах днес, но има мъгла и нищо не се вижда.

http://www.mountsthelens.com/volcanocam.html

Поздрави,

Люси Рикспуун

*За да няма спорове по името – вулканът е кръстен на английския лорд Сейнт Хелънс от Джон Ванкувър и няма нищо общо със Света Елена (подобно на това, че църквата Света София и градът София нямат нищо общо със светицата София и дъщерите ѝ, а с Божията Премъдрост) – бел.Ст.

**Далекогледи са си 🙂 – бел.Ст.

Още снимки от вулкана Сейнт Хелънс

Вулкан Сейнт Хелънс, Вашингтон

 Вулкан Света Елена, щат Вашингтон

Автор: Люси Рикспун

 Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с щата Вашингтон – на картата:

 За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе 🙂

Индиански работи  (Честит Четвърти юли, Америка!) 4

Индиански работи (Честит Четвърти юли, Америка!)

По повод днешния рожден ден на Щатите (Америка, честит рожден ден! 🙂 ще посетим зедно с Люси един фестивал на местното население – индианците. За голямо съжаление успяхме да прхвърлим само две снимки от събитието, но Снимките съм сигурен, че ще ви харесат 🙂

Приятно четене:

 

 

Индиански работи

Честит Четвърти юли, Америка!

Трудно е да се гледа обективо на индианците,

ако човек е чел и една индианска книга в детските си години. Романите и филмите, които бяха популярни в България през 80-те, са обвити в романтика. Животът на индианците е представен в черно и бяло – те са добрите, белите са лошите, и в края доброто обезателно някак побеждава злото.

Реалността днес е друга.

Индианските племена, които живеят в Щатите, са нарицателно за алкохолизъм, депресия, безработица и бедност. Може да се спори дали отношението на белите се е променило, но несъмнено индианците са жертва на расизъм, наред с другите не-бели народи. Оплетена между романтиката и реалността, с нетърпение чакам деня, в който отиваме на едно пау-уау (индианско празненство, прави се 1-2 пъти годишно в чест на големи празници) в Уискансин. След няколко часа каране, забелязвам, че се приближаваме – ресторантите започват да носят имена като „Оранжевият Лос“.

Днес в Съединените щати живеят около 3 милиона индианци, представители на над 600 племена. 78% от тях не живеят в резервати.

В резерватите обикновено живеят хора с изцяло индианска кръв

Интересно е, че най-многобройното племе е Чероки, но повечето му представители са всъщност със смесена кръв. Най-многочисленото племе от индианци с изцяло индианска кръв е Навахо. Най-много индианци живеят в Аризона и Оклахома. Известният дъговиден стъклен мост над Гранд Каньон беше построен, за да помага финансово на едно от племената в Аризона. Други от най-големите племена са Су (чувала съм ги в България като Сиукси), Чокто, Чипеуа, Апачи, Блекфийт, Пуебло. Снимките в този пътепис са от племето Хо-чанк (от Уисконсин) – от празненството им в чест на Мемориал дей.

Американски индианци

Над 500 племена имат право да избират свое собствено управление,

да съставят собствени закони и да ги прилагат в рамките на териториите си, да налагат данъци, и т.н. Интересно е, че тези територии имат подобни права като отделните щати – не могат да обявяват войни, да развиват международни отношения, или пък да имат собствена валута. Индианските земи с горните права са в размер на 225 000 квадратни километра. Поради горните особености, основен поминък на индианците са казината, които иначе изискват дълъг процес на разрешителни и лицензи.

Тъй като

племената се различават културно и имат различни езици,

не е редно да се говори за индианска култура, но определено има общи културни ценности между отделните племена.

Американски индианциАмерикански индианци

Американски индианци

 

 

Индианците обикновено живеят в общности, в които има много силна вътрешна подкрепа, затова и мисленето от позиция „ние“ е по-разпространено от „аз“- мисленето. Според традициите на Дакота например, най-важната цел в живота на човек е да спазва законите на рода и да бъде добър роднина – всичко останало е на заден план! В много индиански езици братовчедите са наричани братя и сестри. Също, често най-важната връзка в живота не е тази с родителите, както е в повечето култури, а е тази с дядовците и бабите. Принадлежността към определеното племе обаче е много важна, и често бива споделяна при запознанство. Моя позната, чиито родители са от племената Навахо, Чероки и  Апачи дори обяснява поведението им и черти на характера им с това от кое племе произхождат. Интересно е, че така се гледа и на белите – според индианците белите много говорят и никого не слушат, което май не е далеч от истината, въпреки, че е генерализация.

Американски индианциАмерикански индианциАмерикански индианци

Интригуващо е, че

обичаите са различни по отношение на междуплеменни бракове –

според „законите“ на някои племена новото семейство трябва да живее в клана на съпругата, при други – на съпруга. В много езици липсват думи за снаха, зет, зълва, девер – използват се дъщеря и син, сестра, брат. Всички имат функции в племето или клана – чичовците например са натоварени със задължението да градят дисциплина у децата, затова родителите единствено трябва да създадат уважение към чичото у децата, дотам спира тяхната отговорност. Сред популярните наказания на деца са да им се изсипе кофа с вода върху главата, или да им се даде работа.

Уисконсин, Съединени щати

 

Естествено,

вярванията

са един от най-интересните аспекти на културата на индианците – предвид, че са живели и още живеят доброволна или принудителна изолация, обяснимо е, че вярванията им трябва да бъдат в състояние да дадат отговор на почти всеки въпрос. Някои вярвания са наистина крайни – например, че епилепсията е причинена от инцест между брат и сестра. Според вярванията на Навахо, човек се разболява, когато не е в хармония с живота, за да се възстанови хармонията, болният трябва да се напръска с полен от царевица. Въпросният прашец дори се вярва, че носи късмет, и е мост между хората и духовете.

Няколко растения имат значение в религиозните им ритуали –

те се считат за свещени треви – тютюн, градински чай и сладка трева. В религиите им присъстват също барабани, песни, молитва, пост. Има интересен закон – законът на орловото перо – че само индивиди, които могат да докажат индианския си произход и са членове на индианско племе, имат право да притежават орлово перо (за религиозна практика). Индианците не дават орлови пера на не-индианци.

Американски индианци

Американски индианци

Американски индианци

Преживяването ми на пау-уау (празненството, на което бях)

беше впечатляващо. Племето Хо-Чанк е наречено Народ на свещения език, считат земята си за свещена, защото чрез нея Създателят е осигурил всичко, от което се нуждаят, за да живеят и да благоденства културата им. Затова е важно да се уважава земята и от нея да се взима само необходимото, без алчност. Всеки клан в племето има старейшина.

 Ударите на барабаните имат хипнотизиращ ефект! Но очите ми направо залепват на старейшината –  МечоСърце – сигурно го снимах 50 пъти – от него лъха толкова благородство, вътрешен мир, доброта. Търпеливо обикаля кръга отново и отново, в чест на този и онзи, на това и онова, на поредното песнопение – унесен в някакъв свой вътрешен процес, недостъпен за лаици като мен.

Американски индианци

Американски индианци

Американски индианци

По високоговорител отвреме навреме звучат съобщения като: „Един от синовете на ГръмовенОблак да дойде, моля!“, „Синът на МечоСърце да дойде да помогне с …“. Чувството на принадлежност към рода е невероятно! Но също ми прави впечатление, че има сексистки елементи в тази култура – дори когато обикалят, танцувайки под звуците на барабаните, мъжете и жените са отделени, много рядко виждам мъж и жена да вървят заедно в ритуалите, или дори да разговарят. Но извън празненството, костюмите, публиката, семейства с деца вървят към паркинга заедно.

Впечатлена съм, че имената са запазени както сме ги чели в романите – МалъкОрел, ЗеленЕлен, ЧеренЕлен, Облак, Гръм.

Светът на индианците безспорно е много интересен! Докато гледах празненството, ми мина през ума,

колко сходни са костюмите с тези от Сурва от моя край (Перник) в България,

даже и фигурите по костюмите и одеялата са сходни с нашата култура, или поне така изглеждат от моята гледна точка на любител.

Американски индианци

Американски индианци

 

 

Не мога да не завърша с любим (че и актуален!) виц: Казват, че имало около 12 милиона емигранти в Америка. Но ако попитате някой индианец, броят е по-скоро около 300 милиона! 😉

Поздрави,

Люси Рикспуун

П. П. Естествено, не сме отворили темата за шаманите и магиите, но реших, че ще я оставим за Вси Светии, че някои ритуали са съвсем екстремни!

Традиционните индиански обувки са мокасини – те са направени от мека кожа или велур. Тези са украсени с мъниста. Преди 2-3 години, мокасините бяха много модерни.

 

Автор: Люси Рикспун

 Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Щатите – на картата:
Кликайте на заглавието за подробности

 

Приказните Джинджифилови къщи в Мартас Винярд 6

Приказните Джинджифилови къщи в Мартас Винярд

Люси ще ни води днес до едно чудно местенце в Щатите – остаров Мартас Винярд с неговите Джинджифилови къщички. Тази седмица нещо ни е потръганало на къщи май 🙂

 

Приятно четене:

Приказните Джинджифилови къщи в Мартас Винярд

Първият поглед към тази приказна действителност не може да се сравни с нищо. Все едно, че пищните картинки на куклени пейзажи, познати на моето поколение най-много от ленти на Стереобокс, изведнъж са оживели и само някакви си няколко крачки ме делят от това съвършенство. Тези къщи са известни с името Джинджърбред Хаусис (Gingerbread Houses) (Бел. Авт. Наречени са по името на традиционните коледни джинджифилови сладки) Боядисани са в ярки цветове и носят чувство на неповторим уют и идилия.

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

 

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

 

 

В Оук Блъфс,

градче на острова Мартас Винярд (Martha’s Vineyard), могат да се видят около 300 такива приказни къщи. Повечето от тях са обитаеми, а някои дори можете да наемете. През лятото наемът на един от тези котиджи е около $2000 на седмица. Впечатлена съм, че повечето предлагат съвременни удобства – пералня и сушилня, кабел, климатик… Това много не ми се връзва с приказката, но си има предимствата. Интересно е, че котиджите имат лимит за броя хора, които могат да пребивават в тях – всъщност те са много малки, гледани отвън, което допринася за тяхната нереалност. Но четейки обявите за наем, виждам, че имат по 3-4-5 спални. Отново съжалявам, че не можах да ги видя отвътре. Продажната цена на всеки от Джинджифиловите къщие над $1 милион.

o. Мартас Винярд, САЩПлаж – o. Мартас Винярд, САЩ

Ферибот – o. Мартас Винярд, САЩ

 

Мартас Винярд е остров в Атлантическия океан,

с площ от 260 хиляди квадратни километра, в близост до южната част на щата Масачузетс. До него се стига с ферибот за около час, в по-бързия му вариант, което струва около $36 в едната посока. Постоянните му жители са около 15 хиляди, но популярността му набъбва през лятото, и населението му се увеличава до 100 хиляди души. Островът има няколко причини за слава – там е заснет филмът „Челюсти“

Martha's Vineyard, Масачузетс, Съединени американски щати

 

На път за дома на майка си, Жаклин Кенеди-Онасис в Мартас Винярд, близо до брега, в самолетна катастрофа, умира Джон Кенеди, Младши.  Американските президенти Бил Клинтън и Барак Обама прекарват летните си ваканции на острова.

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

 Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Гледката на редица къщи, боядисани в бонбонени цветове, с безброй дървени орнаменти, ви кара да забравите за новините, за живота си, за времето, и останалите измерения на реалността. В моите представи къщата на Пипи Дългото Чорапче Вила Вилекула изглежда като една от къщите пред очите ми. Духът на този приказен свят е неподправен, чист, има нещо детско в него. Сякаш е нужно богатството на детското въображение, за да бъде създаден такъв свят. Вглеждам се в безкрайните детайли – уникални, е слабо определение. Впечатляващо е, че къщите са били съхранени толкова години при безпощадните зими на Източния бряг.

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

 

 

Голяма част от тези къщи са разположени в окръжност и носят също толкова забавни индивидуални имена – Розовата Къща, Ангелският Котидж, Морската Скарида.

Къщите от редицата  Джинджърбред Хаусис

били построени в средата на 19ти век от последователи на Методистката Църква с целта да предоставят възможност на хората да се отдадат на религиозни учения необезпокоявани. Повечето къщи са предавани в семейства от поколение на поколение.

Розовата къща има славата на най-търсена от фотообективите на туристите. Орнаментите над прозорците й са наречени „вежди“.

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩДжинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

 

Всяка къща е построена с впечатляващо внимание и прецизност, детайлите са изпипани майсторски и изобилстват из целия екстериор на къщите. Понякога редицата къщи е отворена за посещения на туристи, но за съжаление пропуснах тази възможност. Снимките, които виждам, са убедителни – и интериорът е в същия стил. Често дори летните цветя в саксии и в градините са в цветова хармония с основните тонове на къщата. В началото на август тъкмо отминават хортензиите, чиито огромни богати топчести цветове съвсем прилягат на пейзажа. Всяка къща има веранда, с неизменните люлеещи се столове.

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Мислено виждам как мога да прекарам часове в безметежна сладост на някоя от тези веранди. Определено нищо злободневно няма значение в тази „приказка“! Виждам как шегата, че някои хора отиват на ваканция и забравят да се върнат, лесно може да се случи тук. С неохотност напускам „приказката“ с тайното обещание да се върна…, за да разгледам интериора.

Поздрави,

Люси Рикспуун

 Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

Джинджифилови къщи – o. Мартас Винярд, САЩ

 

Автор: Люси Рикспун

 Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Атлантическия океан – на картата:
КЛИКЕЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ