Archive for the 'Красимир Гетов' Category

апр. 05 2013

Красивата Испания (2): Сеговия, Сантандер, Мадрид,Саламанка и Толедо

Продължаваме с обиколката на Краси из Испания. Предишния път обиколихме Севиля, Валядолид, Кордоба, Бургос и Сан Илдефонсо, а днес ще продължим през Сеговия, Сантандер, Мадрид,Саламанка и Толедо
А за десерт има рецепта за готвене през уикенда 😀
Приятно четене:

 

 

Красивата Испания

част втора

 Сеговия, Сантандер, Мадрид,Саламанка и Толедо

 

Сеговия

Сеговия е град с население около 60 000 жители и се явява административен център на едноименна провинция Сеговия в Кастилия и Леон. Заедно с Толедо и Авила е един от трите най-известни древни града около Мадрид.  Още при влизането в града ни посреща табела с информация,че в подземния паркинг има свободни места. Насреща ни е световно известният римски акведукт-най-големия, най-добре запазения и най-дългия в западна Европа. Дължината му е 72 м. а височината 28,5 м. Явява се наземен отрязък от многокилометров водопровод. Не е изввестно точно кога е построен. Предполага се,че е в края на 1-ви век или началото на 2-ри век. Без съмнение това е чудо на римската изобретателност,тъй като почти 2 000 години той все още продължава да изпълнява своята дейност. Акведукта има 166 арки,като са използвани 25 000 гранитни блокове. Използваният метод на строежа се нарича Hueso, което означава, че няма хоросан или бетон между камъните. Равновесието се поддържа с помощта на точния баланс на теглото.

Акведуктът на Сеговия

е символ на града и е разположен на емблематичния площад Plaza Azognejo“.

 Акведукт – Сеговия, Испания

Същият този ден, когато бяхме там беше и празника на града или така да се каже имаше

Fiesta

На площада беше изгреадена голяма сцена,на която изпълнения имаха много състави. Разбира се не пропуснахме да си направим снимки с някои от учасниците. Малко по-надолу имаше улични музиканти,които имаха представления и накрая обикаляха с шапки да събират пари. Навсякъде – много хора и празнично настроение.

От 1985г. Сеговия е част от световното и културно наследство на ЮНЕСКО

Старият град е много живописен и интересен. Има много културни забележителности – например готическата катедрала построена през 1525 година по заповед на крал Филип 5-ти. Строежът и започва 1525г. и е завършена през 1768г. Катедралата на Сеговия е последната готиическа катедрала построена в Испания. Тя е и най-високата сграда в Сеговия – 33м. широка-50м. и дълга 105м. Градските отбранителни стени които са много добре запазени,са съществували още когато Алфонсо 6-ти превзема града от арабите и заповядва да имат по-голям периметър от 3 км. с 80 кули и 5 врати. Освен катедралата и множеството църкви в рамките на градските стени се намира и

кварталът Саballeros

Там са къщите на богаташите и дворците на благородническите фамилии. Много приятен за разглеждане е старият град. Също в рамките на градските стени се намира и

дворецът на Сеговия –

на хълма който се издига между реките Eresma и Clamores. Силуетът му е като на въображаем кораб над вливането на реките. „Alkazar de Segovia“ е бил една от любимите резиденции на кастилските крале. Той е построен около 11век. Вероятно крепостта е съществувала в по-ранни времена,защото гранитни блокове подобни на тези на акведукта са били открити по време на последните разкопки. Сегашната фасада е построена от Филип 2-ри. Alcazar първоначално е бил построен като крепост,но е служил като кралски дворец,държавен затвор,кралски колеж по артилерия и военна академия. В момента е музей на испанския военен архив и на кралския артилерийски колеж.

 дворецът на Сеговия – Сеговия, Испания

Отвъд стените на стария град също има красиви площади,градини и множество римски сгради и църкви. И накрая колкото и приятна да му е разходката на човек винаги ожаднява.

Та седнахме по на бира и пак имаше нещо ново – този „Tapas“ – мезенце,което се дава като бонус към поръчаната напитка. Досега не бях го срещал/този модел/ – беше мидена черупка и вътре мидата и още нещо с галета /панирано/, разбира се ти дават и малка лъжичка. На връщане през площада си направиме още снимки с участниците.

Сеговия, Испания

 

 

Отправихме се към подземния паркинг за колата и когато събирахме монети за да си платим престоя на автомата се оказа ,че не ни дотигат някакви си жълти евроцентове. Отнякъде се появи един испанец,който ни услужи с недостигащите ни монети. Благодарихме му разбира се и последва коментар от страна на Станимир дали това в България би се случило. Моят отговор беше светкавичен – на 95 процента. И така стигнахме до мнението, че има допирни точки между България и Испания – и те не са само в пиенето на бира и харесваните мезета -имат мнго вкусни желирани и подлютени свински ушенца.

Така приключи днешнит ден в Сан Илдефонсо и Сеговия. Още снимки за Сеговия може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457710234284071. 106641. 100001352950520&type=1&l=45f583fcb7

Сантандер

На другия ден по-раничко сутринта с приготвени хавлийки за плаж потегляме към Сантандер с пежото на Станимир.

Пътят е дълъг, а Станимир и Нели дремят. Минаваме през планина а на мен взе да ми става хладно и взех, че пуснах парното. По някое си време се замислям-тръгнали сме на плаж с работещо парно. Разбира се,че не може да е истина.

Влизаме в Сантандер и спираме в центъра до парка „DePeredo“, който е изпълнен с много палми,магнолии и паметници посветени на видни личности на Кантабрия. Пристанищният град Сантандер е столица на автономна общност на региона Кантабрия,разположен на северния бряг на Испания. Градът има население от около 180 000 души.

Тръгваме към центъра и се сблъскваме с множество красиви сгради,като например емблематичната за града – банка Сантандер,също така и на

Royal Yacht Club…

 Кралски яхт-клуб – Сантандер, Ислания

Взе да ръми. Наблизо беше катедралата на Сантадер и влязохме да я разгледаме, но имаше литургия и поседнахме да изслушаме част от нея, като и разглеждахме любопитно. Тя е построена между края на 12-ти век и 14-ти век. Структурата на

катедралата „Успение на Дева Мария Сантандер“

е предимно готическа,въпреки че е била разширена и обновена в по-късни времена – през 16-ти и 17-ти век с влючването на нови параклиси. Тя е напълно възстановена след големия пожар от 1941г. върлувал в продължение на два дни. Цетърът на града също е засегнат,но е напълно възстановен и сега е толкова разкошен и модерен. В близост до катедралата е църквата на йезуитите със своята впечатляваща архитектура. Пак заръмя и използвахме случая да закусим и пием по кафе.

Минаваме през Кметството и малко по надолу един много,много дълъг тунел с търговска цел – тип битак. Основните продавачи бяха испанските роми,но какви ли народности нямаше. От любопитство попитах за цената на едни ски обувки и после съжалявах, защото човекът ме преследва много дълго време и ме молеше да ги купя само за 10 евро. Видях се в приключение и повече за нищо не питах.

Минахме покрай гарата и там от едно магазинче за 1-но евро си купихме от китайците найлонови наметала и в момента в който ги облякохме дъждът спря.  Сантандер – столицата на Кантабрия има прекрасно местоположение между планината и морето,в близост до устието на дълбок залив. Градът се простира по крайбрежието около полуострова,където са паркът „Magdalenа“ и зоологическата градина с площ 25 000 кв. м. Там е и разположен

кралският дворец „Palasio Magdalena“

Първоначално той е бил изоставена отбранителна крепост до края на 19 век и впоследсвие построен през 1909г. от жителите на града като дар за крал Алфонсо 13-ти и неговата съпруга Виктория Еухения. Сантандер става любима лятна резиденция на кралското семейство. Дворецът е обявен за национален паметник през 1982г. и е реновиран между 1993г. и 1995г. Днес се използва като конферентна и заседателна зала.

 Кралски дворец – Сантандер, Ислания

 

 

И руският премиер Путин има вила наблизо – намираща се някъде до Гранд Казиното и предполагам там с удоволствие си кърка водка „Путинка“.

Фарът „Cabo Mayor“,

който се вижда е най старият фар в Кантабрия. Той е построен през 1839г. с височина 30 м. ,а светлината му може да се види от 35километра. По скалните отвеси на северния край има зоологическа градина с морски лъвове,тюлени,пингвини и полярни мечки – нещо изключително красиво!!! След края на зоопарка са изложени корабите от експедицията на Христофор Колумб както и подводницата му.

На връщане се отбихме през елегантния

плаж Ел Сардинеро

Взех си някоя и друга океанска мида – каквито нямаме по нашето море. Пошляпвайки из водата разбрах, че не може само да взимаш, а трябва и да дадеш нещо на Нептун и това се оказаха слънчевите ми очила, които изчезнаха в Океана. Извън плажа са едни страшно красиви градинки,с много палми и цветя, а на този фон отсреща се появи великолепната сграда на Гранд Казиното.

Сантандер е известен като център на международни изложения и конгреси

Наскоро градът нашумя покрай полемиката дали да се събори последната останала в Испания статуя на генерал Франко. Все пак наккрая общината взема решение да не се унищожава, а да бъде приместена от централния площад в бъдещия музей на Кантабрия, тъй като представлява част от историческото наследство. На ввръщане не се наложи да пускаме парното – какви аномалии само – допреди няколко дена 42-ва градуса в Севиля а сега няма и 20-тина градуса. Това е Испания – обобщи Станимир.

Прибрахме се навреме,изпратихме Нели на работа и се заехме с подготвянето на трапезата за гледането на финала на Европейското първенство. Предния ден ходихме на пазар и Нели беше осигурила на Станимир необходимите продукти за направата на паеля, като най-важното според нея беше специалната подправка и едни дребни миди – 16 бройки за 36 евро килограма. Имаше и други миди, кралски скариди и още нещо. Станимир направи страхотна паеля – просто нямам думи. Не съм очаквал,че може да бъде толкова вкусна. И землякът дойде да гледаме мача заедно и започнахме с едни дълги аперативи,продължихме с паелята и поляхме с бира категоричната победа и европейската титла на Испания.

Накрая взехме решение да излеязем навън и да празнуваме заедно с всички испанци. Беше страхотна еуфория. Стигтахме до един бар и предпочетохме да продължим там с бира и много хамон и всякакви други мезета и така чак до ранни зори.

Още снимки за Сантандер може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 458101970911564. 106679. 100001352950520&type=1&l=812c7516e2

 

Мадрид

Населението на Мадрид е 3,3 милиона жители,с което се нарежда на трето място в ЕС след Лондон и Берлин.

Първите сведения за града са от 9-ти век,когато се предполага,че емирът на Кордоба заповядва изграждането на малък дворец на тази територия. През следващите векове Мадрид постоянно сменя своите владетели и влиза във владение на много династии. През 18-ти век крал Фелипе предприема мащабно строителство, защото искал градът да се превърне в истинска столица на неговата империя. Синът му Карлос 3-ти превърнал испанската столица в съперник на тогавашните велики европейски градове. При продължителното авторитарно управление на Франко градът нараства с много бързи темпове.

Мадрид става столица едва през 1562 година

Въпреки че е един от най модерните градове в Европа има многобройни паркове и зелинина. Именно от там-

парка „Ретиро“

започна моята разходка из Мадрид. Той е създаден като кралски парк към двореца „Ретиро“, голям около 130 хектара. От оригиналния дворец са останали само две сгради, а останалата част била унищожена по време на Наполеоновите войни. В близост до северния вход има голямо изкуствено езеро населено с множество шарани, които явно се явяват персонала по чистотата прикрепен към хората от същия бранш,в допълнение имаше и няколко патици. В дъното е паметникът на крал Алфонсо 7-ми на кон. На юг има по-малко езеро,на чийто бряг се намира „Паласио де Кристал“ построен през 1887г. от Рикардо Веласкес.

Друга особенност на парка е Розовата градина – това е една градина с различни видове рози, подредени в различни по форма лехи. Самият парк е с много алеи, пълни с екзотични растения и шадравани с различни скулптори. На излизане от северния изход ме посрещнаха църквите „Сан Мануел“ и „Сан Бенито“. Вляво е внушителната „Puerta de Alkala“. Тя е построена между 1769г. и 1778г. като триумфална арка по заповед на крал Карлос,за да отпразнуват пристигането на монарха в столицата. Проектирана е от Франсиско Сабатини и е висока 19 м. С редица декоративни елементи,капители и релефи изглежда много елегантна.

 Парк Ретиро – Мадрид , Ислания

 

 

Малко по-надолу е

площад „Сибелес“

Там се намира една от емблемите на града-фонтана на „Сибелес“-римската богиня на плодородието, възседнала колесница теглена от 2 лъва. На това място привържениците на Реал Мадрид празнуват победите на отбора. Този ден когато бях там правеха трибуни и озвучаваха площада. Приготовленията бяха за посрещането на европейския им шампион по футбол. Вечерта го гледах по телевизията-беше нещо грандиозно. На югоизточния ъгъл се намира една от най-красивите сгради в света-двореца „Сибелес“,който с грандиозната си фасада служеше за фон на трибуната където бяха футболистите.

На югозападния ъгъл е внушителната сграда на банката на Испания. След сградата на „Метрополис“ започва началото на булевард Гран Виа-в превод „Великия път“. Това е централният и най-натоварен булевард оттрупан с много билбордове,молове,голям брой хотели и кина. Но това което го прави толкова привлекателен е очарованието на множеството големи сгради и техния неповторим дизайн. Гран Виа завършва с

площад Испания

В близост до него се намират две от най-големите и красиви сгради в Мадрид. На площада има голям фонтан и паметник на Мигел де Сервантес и две бронзови статуи на героите му Дон Кихот и Санчо Панса. Площадът беше почистен наполовина и продължаваха с работата,след снощните празненства състояли се тук след спчелването на титлата с победата срещу Италия с 4:0… … … … .

Наблизо се намира автентичният египетски храм Делбод,датиращ от 2-ри век пр. н. е. – посветен на Амон и Изида. Първоначално той е бил в долината на река Нил,но необходимостта от нов язовир означава,че е трябвало да бъде преместен на друго място или да остане завинаги под водата. С помощта предоставена от Испания е помогнато за спасяването на свещенните сгради на Абу Симбел. Египетското правителство е дарило този храм на испанския народ през 1968г. Той е демонтиран камък по камък и транспортиран до Мадрид.

Следва площад Ориент

Има 44 статуи на испански монарси като в центъра му се намира статуя на Фелипе 4-ти на кон. Тук е и Кралският театър,както и кафе „Ориент“ и разбира се катедралата „Санта Мария ле Реал де ла Алмудена“ и Кралския дворец. Катедралата е започната 1883г. и завършена чак през 1993г. ,когато е осветена от папа Йоан Павел 2. Тя е мястото където са сключили брак принц Фелипе и принцеса Летисия през 2004г. Кралският дворец е официална резиденция на краля на Испания,но семейството му не пребивава тук и обикновенно се използва само за държавни церемонии. Площта му е 135 000 кв. м. и има 2 800 стаи. Огромният дворец съдържа мебели,гоблени,оръжия,както и картини от Тиеполо,Веласкес,Гоя,Джордано и Менгс,но за съжаление не е разрешено да се снима. Градините Сабатини принадлежат на Кралския дворец и са отворени за посещения. Всичко е симетрично подредено-статуи фонтани…

Продължавам към

Площад „Майор“

Намира се в така наречения стар град на Мадрид. Построен е през 17-ти в. В центъра му е статуята на Фелипе 3-ти. В непосредствена близост се намира „Пуерта дел Сол“, откъдето започва измерването на пътната мрежа-тук е нулевия километър. Оттам по улица Аточа и съм пред едноименната гара,където в непосредствена близост се намира музея „София Рейна“. На север по булевард „Прадо“ е музея „Прадо“,а малко след това е музея „Тисен“. Това са трите най-големи музея на Мадрид. В тях са събрани някои от най-големите шедьоври на Ел Греко,Франсиско Гоя, Веласкес, Пикасо, Дали, Миро, както и произведения на чуждестранни художници. Както казват испанците – да отидеш в Мадрид и да не посетиш „Прадо“ е все едно да отидеш в Париж и да не видиш „Лувъра“. Да ама не – аз и в Париж бях,но не посетих „Лувъра“. Все пак си зависи от човека. Мен тези неща-картините не ме влечат. Е не,че не бих ги погледнал,но винаги ще ги оставя на последно място.

До „Прадо“ се намира една много красива църква „Де лос Джеронимос“. Също там на кръговото се намира фонтанът на Нептун. През 1876г. Жозе Родригес завършва започнатия през 1870г. проект,който представлява Нептун – богът на морето с тризъбец в едната ръка и змия в другата. Фигурата стои на колеснсица теглена от два коня, излизащи от морето и заобиколени от делфини. Близо до фонтана на Нептун привържениците на Атлетико Мадрид празнуват своите победи.

По обратния път към гара Аточа се вижда стена на жилищна сграда цялата в растения. Тази гара е първата в Испания, но се явява и централна гара на Мадрид. Там заминаващите и пристигащите влакове са на различни нива – етажи. Мерките за сигурност са няколко. За да се добереш примерно до заминаващ влак ти проверяват билета и тогава си на етажа. А за да стинеш до перона ти проверяват багажа на скенер и отново билета, като това се записва от множество камери. Гарата е огромна и има много кафенета и магазини, но най-впечатляващото е вътрешната градина, която всъщност е и чакалня с 4 000 кв. м. от тропически растения и езеро с водни костенурки и гълъби и… Само където маймуни нямаше.

 гара Аточа – Мадрид , Ислания

 

Такава красота,че не ти се иска да си тръгнеш оттам… Още снимки за Мадрид може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 458150887573339. 106688. 100001352950520&type=1&l=89b4a25362

 

 

Саламанка

Саламанка е град в западна Испания-административен център на провинция Саламанка в автономна област Кастилия и Леон. Населението му е около 190 000 жители. Саламанка е смятан за един от най-впечатляващите ренесансови градове в Европа. Изящните сгради са построени от пяссъчника добиван от близката кариера Вилямайор,който е богат на железен оксид. Били те дори и нови също са направени от него. Интересното е,че когато слънцето започне да залязва къщите засияват в златисто,оранжево и розово. Заради това градът е наричан златния град. През 1985г. Старият град еобявен от ЮНЕСКО за част от Световното наследство на човечеството.

 

Градчето има две гари. Слизам аз на втората за да мога да видя нещо в повече. Ранно утро е – приятно време-само за разходки. Минавам през хубава градинка,както навсякъде и тук има такива. Една от главните улици-„Торо“ ме отвежда към Плаза „Майор“,но преди това се отбих до църквата „San Marcos“ за да я поразгледам по-отблизо – заслужаваше си. Величественият площад Плаза „Майор“ датира от 18-ти век и се счита за най-красивия площад на Испания. През 2002г. градът е обявен за „Културна столица на Европа“заради прекрасната си архитектура и този площад.

 Плаза Майор – Саламанка , Ислания

Все още е рано и отседнах на кафе наблизо до

църквата „San Martin“-

чудесен изглед. Градът е като музей на открито. Постройките са от 15-ти,16-ти,17-ти,18-ти век. Старата катедрала представлява романска постройка от 12-ти век със забележителен купол и се намира до новата катедрала. Докато в повечето градове старите катедрали се разрушават когато бъде построена нова, в Саламанка и старата и новата са запазени.

За построяването на Новата Катедрала са били нужни повече от 200 години. Строежът започва 1512 година и поради дългия период, през който е строена показва развитието на архитектурата в Испания. Изваяните арки,ребровидните колони-дело на братята Чуригера създават внушителния вид на огромната сграда, в която се намира и най-големият орган в Испания. Имах удоволствието да я разгледам и отвътре – кара те да се чувстваш като мравка. За съжаление и тук не беше разрешено снимането. На влизане ме подразни една нахално просеща циганка, която дори и служител от катедралата не успя да я изгони.

 Свети Мартин – Саламанка , Ислания

 

Друга забележителност е къщата на мидите-дворец от 15-16-ти век с апликирани по фасадата украшения под формата на мидени черупки. Това е е един изключителен пример за модернистична архитектура от началото на 20 век. Къщата на мидите е един от символите на Саламанка. В момента се използва като библиотека. Фасадата и е в типичния жълт цвят и е украсена с около 300 миди. Отвътре просто е разкошна. Друга забележителност е добре запазеният римски мост „Ел Пуенте Романо“-пресичащ река Тормес. Датира от 89г. Сл. Хр. Той е с 15 арки и е имал важно значение за римския „Сребърен път“ свързващ Мерида с Асторга.

Саламанка е известна с големия си

университетски център,

начело с университета основан през 1218г. Той бързо се превръща в един от най-престижните европейски центрове – най-големият за територията на Испания и третия най-стар за Стария континент. Смята се,че тук се говори най- чистият испански език. Университетът на Саламанка е съставен от голям комплекс от сгради разхвърляни из центъра на града.

В средата на площада пред университета има статуя на Луис де Леон-известен поет и професор,който е бил преследван от инквизицията. Когато след дълги години в затвора се завръща за да преподава първите му думи са „Както споменахме вчера… “. Тези три думи мен ме впечатляват много… Фигури като Мигел де Сервантес и Христофор Колумб остават завинаги свързани с университета на Саламанка. И накрая всяка разходка си има край,а при мен той неизменно завършва с красива гара. Така е и този път. Изкючения явно в Испания няма.

Още снимки за Саламанка може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 458217384233356. 106694. 100001352950520&type=1&l=7db6c58028

Толедо

Времепътуването от Мадрид до Толедо с високоскоростния влак е 26 минути и няма за кога да ти раздават слушалки,за да избираш коя от петте станции да избираш – една радиостанция,оперна или още три вида музика можеш да да слушаш. Просто тръгваш и докато се понаместиш вече трябва да слизаш. Гарата представлява страхотна сграда с цветно стъкло. Красота гарнирана отвън и с много палми.

Толедо е разположен в централната част на Испания на 70км. южно от Мадрид и е столица на провинция Толедо и на автономна област Кастилия – Ла Манча. Населението на града е около 85 000 души. На гарата освен таксита чака и туристически автобус,който срещу 2 евро те стоварва в стария град. За нормален автобус би тябвало да има една спирка,но този е директен и не спира никъде – тарикатски прийоми които ги има навсякъде. След слизането всички туристи интересно защо поеха в различни посоки,а аз останах да разгледам един от многото магазини за сувенири. Бяха изложени много – като между тях се открояваха Дон Кихот и Санчо Панса и множество саби,мечове,брони и доспехи.

 Толедо , Ислания

В района около Толедо – Ла Манча се намира родният град на Сервантес – Esquivias известен с множеството вятърни мелници, а също така наоколо са и родните градове на всичките му персонажи от „Дон Кихот“. Толедо става известен в Европа, Ислямския свят, а вече и в Целия свят с

производството на висококачествена стомана

Още от римски времена тук се произвеждат много мечове, ножове и ками – традиция , която се е запазила и до днес. Иработват се също и оръжия за филми по поръчка от Холивуд.  Зад крепостните стени на Толедо е културното наследство под формата на църкви,дворци,крепости,джамии и синагоги. Поради голямото разнообразие на архитектурни стилове и богата история старият град на Толедо е включен в списъка на ЮНЕСКО през 1986г.

 Толедо , Ислания

Подобно на Бургос и

Толедо може да бъде разгледан без каквито и да било карти

или други материали. Просто заставаш пред първата попаднала ти забележителност и табелка те отправя към следващата… Внушителният

„Alkazar de Toledo“ и средновековната крепост

са кацнали на хълм с изглед към река Тахо. Той е бил императорска резиденция скрита зад дебели стени,въпреки че сегашната сграда е завършена в по-късен период.

 Прочутата катедрала на Толедо

се нарежда сред най-знаменитите готически сгради в света. Тя е построена между 8-ми и 15-ти век на мястото на стара арбска джамия. Именно това наслояване и застъпване на художествените архитектурните и историческите традиции на католическата,мавърската и еврейска общност на Толедо прави града толкова очарователен. След като Алфонсо 6-ти превзема Толедо през 1085г. космополитната толерантност тук трае 5 века насърчавайки обмена на идеи и търговията. Градът процъфтява и става център на културата и образованието. Толедо се пълни с майстори и занаятчии и това си личи от направената катедрала и множеството църкви и не случайно е наричан градът на трите култури.

Лабиринтът от улици в историческият център на Толедо

е ограден с много добре запазени крепостни стени, като има и доста входни врати от мюсюлмански произход а също така и „Puerta del Sol“, построена през 13-ти век в мудехар стил и съдържаща останките от древнохристиянски саркофаг. Чрез тези и други живописни входове може да се стигне до редица красиви места като „Пласа де Зокодавър“. В арабския период това централно пространство е помещавало важен пазар. Днес този площад е заобиколен от сгради с веранди и продължава да бъде едно от най-оживените места в града.

Тесните улички на Толедо са пълни със синагоги, джамии и църкви характерни със смесица от художествени стилове. Друга забележителност в Толедо е

готическият мост „San Martin“,

който е построен през 13-ти век заедно с неговите две отбранителни кули и манастира „Сан Хуан де лос Рейс“. Сградата е в пищен готически стил,има и църква която се отличава с характерните си орнаменти… Замакът „San Serando“ е средновековен замък,който първоначално е бил манастир през 1088г. ,а по-късно превърнат в крепост за защита от евентуални мюсюлмански атаки. В далечината се вижда гарата,което ще подскаже че с Толедо привършихме а с него и екскурзията из красивата Испания…

Още снимки за Толедо може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 458759757512452. 106729. 100001352950520&type=1&l=92151a183a

Послеслов: За финал ще Ви предложа една

рецепта за Тортия

Това ястие е визитната картичка на Испания. Сервира се навсякъде и по всяко време.

Небходимите продукти са:

4 големи картофа, 6 яйца, 1 глава кромид лук, олио, чер пипер и сол

Начин на приготвяне:

Обелете и нарежете картофите като за мусака или втори вариант – на по-дебели кръгчета. Сложете в тиган повече олио и започнете с пърженето. Пържете ги не много – до златисто /трябва да са меки/. Нарежете кромида на кръгчета и го запържете. В една купа разбийте добре яйцата, сложете добре изцедените картофи от олиото, кромида, сол, и чер пипер на вкус. В тигана оставете олио колкото за омлета/останалото олио може да се ползва за готвене/. Изсипете сместта в тигана. Изчакайте да се ипържи дотолкова, че горната страна да се стегне за да можете да я обърнете. Захлупете с подходяща чиния и обърнете тигана. Когато тортията е в чинията, върнете я в тигана с необърнатата страна надолу за да се изпърже. Пържете още малко и извадете когато е готова. Можете да направите няколко малки или една по – голяма. При голямата е препоръчително да се притиска с нещо когато е обърната. Аз използвам тенджера с вода с големината на тигана.

Да Ви е сладко…

 

 

Автор: Красимир Гетов

Снимки: автор

 

Други разкази, свързани с Другата Испания – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ

8 коментара

февр. 19 2013

Красивата Испания (1): Севиля, Валядолид, Кордоба, Бургос и Сан Илдефонсо

Днес Красимир ще ни води до Испания – и понеже е решил да я обиколи с влак, то и ние няма да седим на едно място. Ще обиколим няколко града – другия път ще има още.

Приятно четене:

Красивата Испания

 Севиля, Валядолид, Кордоба, Бургос и Сан Илдефонсо

 

Това лято изведнъж се заговори, че ще ни отнемат безплатните международни железопътни билети и екскурзията която планирах през септември се оказа с по-ранна дата – края на юни. Жената тръгна да лекува дископатията, а аз се отправих към Испания на гости на моя приятел Станимир.Основното ми седалище и отправна точка беше Валядолид,а основният превоз влаковете. Пътеписът ми /допълнен с над 1 000 снимки/започва от мечтата на болшинството туристи в Испания

Севиля

Идеята ми беше след пристигането на гарата да поема по една голяма улица, да мина покрай останките от римски храм намиращ се на площада в квартал La Alameda и след известно време да продължа из романтичните малки улички на историческия център на Севиля-Barrio Santa Cruz. Наистина приятна гледка е старият град –  уличките се оказаха много къси,криволичещи и тесни,но пък отвсякъде са надвиснали цветя, а дворовете са само цветя и екзотични растения. Накрая се отплеснах от маршрута си и се повъртях известно време като лудия пумпал,но в края на краищата се озовах по план пред

Кметствотo –

впечатляваща сграда построена през 16-ти век и приятна градинка в непосредствена близост.Кратка почивка и една скрежина ми подействаха много ободряващо в 42-ва градусовата жега.На един огромен площад са събрани доста забележителности .Внушителната катедрала „Света Богородица“, която е сред най големите готически катедрали в света / предполага се трета/ има дълга история. След възвръщането на града от християните в 11-ти век е започнало изграждането на днешната катедрала,като работата е продължила 5 века. Преди това там е имало джамия и при строителството са използвани някои от елементите и. Минарето на старата мавританска джамия днес е камбанария на катедралата,допълнена с голяма бронзова статуя направена от християните. По времето когато „Giralda“ е била построена,това е била най- високата сграда в света.Сега заедно с огромната бронзова статуя на върха е висока 97.5 метра.

 Севиля, Испания

В непосредствена близост е

царският дорец „Reales Alcazares“,

който в типичния си мавритански стил е заобиколен от високи стени. Този велик арабски дворец е строен през различни епохи. Вероятно е започнат още в далечната 884г., но по-голямата му част е построена след християнското завладяване на града през 1248г. от крал Педро.Срещу двореца се намира една ренесансова сграда „Archivo de Indias“, която през 1875г. става архив на всички документи свързани с откриването на Америка и в момента изпълнява същата функция. Срещу „Giralda“ се намира бароковия архиепископски дворец „Palasio Arzobispal“ датиращ от 16-ти-17-ти век.

Време е вече да се настаня в хостела, който бях резервирал, а душът ми дойде супер. Малко приятно стайче за четирима без прозорец, но пък за сметка на това с климатик. Но кой ще ти стои вътре.И злизам навън и тръгвам на север край река Гуадалкивир. Подминавам „TeatroSevilla“, следва  „Torre del Orо“ – осмоъгълна мавританска кула,която е била част от стените на града покрай река Гуадалкивир.Служела е за седалище на морската администрация. Сега се използва като музей на корабоплаването.Следва известната арена за борба с бикове в Севиля –„ Plaza de Toros de la Real Maestranza“. За съжаление всеки ден посещенията са до 13.30 часа, но това е само началото на екскурзита –ще има и други…Отсреща е моста „Тriana“, свързващ стария град с едноименния квартал. Построен е 1845-1852г. от двама френски архитекти.Красив е, а палмите покрай него и другите екзотични растения му дават допълнителен блясък.Пошляях се из квартал „Triana“  и отново във великолепния стар град с чудесната си архитектура.Последва нов душ в хостела и вече съм на път за парка „Мария Луиза“. Това е нещо впечатляващо. Просто ме плени. Мисля, че тук не са нужни думи,а най-вече снимки. През 1929г. в града се е провело иберо – американско изложение и във връзка с него са били построени много интересни сгради, като най – забележителните са на архитекта Ханибал Гонзалес – „Plaza de Espana Pabellon“ , „Pabellon Real“ ,както и много други по-малки сгради в латиноамерикански стил.

 Севиля, Испания

На връщане минах покрай

двореца „Palasio de San Tellmo“ –

красива барокова сграда построена 17-ти-18-ти век и замъка  „Costurero de la Reyna“, но там се бяха струпали протестиращи-явно имаше стачка.Хостелът ми е в идеален център и вече съм пред него и следва нов душ,вечеря и почивка.Вече след 00.00 часа е време за нощна разходка и снимки из стария град – пълно е с туристи.Не,че не липсват и просяци,но все пак са хора на изкуството – свирят на различни инструменти.Хареса ми един румънец с акордеон,с когото размених няколко прказки по Балкански и разбира се получи едно евро за репертоара си.Мисля си, че и нощните снимки станаха добри.Време е за сън.А на сутринта по-удачният вариант между разходка или такси до гарата се оказа второто поради липса на време. Още снимки за Севиля може да видите с кликване  на http://www.facebook.com/media/set/?set=a.457151367673291.106578.100001352950520&type=1&l=e20f98f9a8

Кордоба

Времепътуването между Севиля и Кордоба е около 40 минути и то не с високоскоростен влак. От гарата поемам в посока стария град. В североизточната част на града минавам покрай римски руини в близост до кулата „Torre de la Malmuerta”. Следва

двореца на Виана – „Palacio de Viana”.

Казват, че имала впечатляващите 14 двора и красиви градини. Старият град по мое мнение беше най – красивият в цялата ми екскурзия.        Кордоба винаги е бил важен културен и интелектуален център. Паметниците, които напомнят за най – важните синове на Кордоба са римският философ Сенека, арабският философ Авероес и еврейският философ Маймонид. Може да се видят и няколко синагоги, а къщите с техните дворчета с екзотична растителност и малките тесни улички са неописуеми.

Голямата джамия на Кордоба и катедралата

разположена на 23 000 кв. м. е третата по големина джамия в света и една от най – красивите и оригинални сгради в света. Намира се в историческия център на града и показва смесица от различни архитектурни стилове. Тя е построена в продължение на девет века. Изграждането и започва през 785г. в т. нар. Califal стил, който съчетава римски, готически, византийски, сирийски и персийски елементи. Този стил доминира във всички архитектурни паметници на маврите в Испания, след което идва Mudejar – стил на маврите живеещи в Испания. Халиф Аbderraman 1 – ви започва изграждането на този храм върху руините на стара вестготска църква. Последното най – важно разширяване е направено през 987г. от халифа Almanzor – удвояване на оригиналния размер на джамията и добавяне на колони от син и червен мрамор. Когато през 1236г. християните се възвръщат на власт в Кордоба осветяват джамията да бъде християнска катедрала. През 13 – ти век са направени и първите промени, а през 1523г. католическата църква и крал Чарлз 5 – ти против волята на администрацията на града изграждат християнска катедрала във вътрешността на оригиналната джамия.

 Кордоба, Испания

 Около джамията „Мескита” се намира

архиепископския дорец –

в интериора му има останки от дворец от епохата на готите, върху които е построен двореца на арабския халиф Alcazar Califal. След като е бил изоставен от него, той става резиденция на царете на Taifas. Римският мост над река Гуадалкивир се състои от 16 дъги. В централната му част е добавен паметник на Сан Рафаел, който е бил покровител на града в 17 – ти век. В южния край на моста „Puente Romano” се намира арабското укрепление „Torre de Calahora”, което първоначално се е състояло от две кули свързани с дъга, а през 14 – ти век е добавена трета кула. Покрай реката има останки от мавритански мелници за вода за градините на „Alcazar Califal”. Дворецът на християнските крале „Alcazar de los Cristianos” е построен през 1328г. от Алфонсо 11 – ти. Първоначално в ъглите е имало четири кули, три от които могат да се видят и днес. Четвъртата е била разрушена през 19 – ти век. На връщане поспрях за почивка до кметството на централното площадче, но идеята не се оказа много уместна и затова по – надолу влязох в един МОЛ който беше климатизиран. Изборът ми беше перфектен, а и трябваше да се купят някакви подаръчета и сувенири. Алеята която бях си избрал за обратния път до гарата се оказа върхът на сладоледа за днешната екскурзия. Някава невероятна градина. Ако трябва да я сравня например с тези в Париж – градините Тюлейри, Люксемургските градини или градините във Версайския дворец веднага без да се замислям ще кажа че тази градска градина на Кордоба е по – добра.

 Кордоба, Испания

Вече съм на гарата – оттам високоскоростният влак AVE който се движи с 250 км. За кратко време ще ме достави в Мадрид, а оттам още един малък преход до Валядолид и в задушевна атмосфера ще направим анлиз на изминлия ден.

Още снимки за Кордоба може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457166947671733. 106582. 100001352950520&type=1&l=756fe713b9

 

     Бургос

Бургос е град в северозападна Испания и административен център на провинция Бургос в автономна област Кастилия и Леон, с население приблизително 180 000 души. Има археологически данни, че районът е бил населен още 4 500г. преди н. е. През 884г. крал Алфонсо 3 – ти в опит да възпре атаките на маврите основава тук крепост. По късно през 1308г. при образуването на кралство Кастилия Бургос е избран за столица и остава такава до освобождаването на Толедо през 1085г. Та слизам си аз на гарата и насреща огромна зона, в която се строи много, а като вперя поглед напред не се вижда нищо което да наподобява на център. Попитах момче и момиче, които разхождаха куче дали е далече и след отговор за около половин час се отказах да търся превоз и поех бавно, бавно – и без това беше доста рано. И така след един час и двадесет минути вместо загрявка се получи лека прегрявка, но след пауза за кафе закрачих с бодра стъпка из града.

Бургос притежава най – много църковни паметници от който и да е било друг испански град, като най – бележитата сграда е катедралата „Санта Мария”. Тя е посветена на Дева Мария и е известна с уникалната си архитектура. Счита се за трета по големина след катедралите на Севиля и Толедо. Тя е готическа катедрала, чийто строеж е започнал през 1221г. и е издигната на мястото на по – ранна римска базилика. Високият олтар е осветен 1260г. и е повлиян от френското присъствие на архитекти, а след пауза от близо 200г. строителството е продължило вече под влиянието на немски архитекти. Окончателно е завършена през 1567г. Казват че вътрешността на катедралата е дори по – впечатляваща от фасадата и, но за мое голямо съжаление беше в ремонт и нямаше посещения. Разгледах я на официалния и сайт и бях много впечатлен от множеството картини, гоблени, дърворезби, съкровищница и гробници. През 1919г. тук са погребани Rodrigo Diaz de Vivar известен с прякора El Cid и неговата съпругаDona Jimena. Във вътрешността и кръстообразно са разположени 15 параклиса. Северният вход известен като „Puerta del Sarmental” се счита за най – добрия пример на готическа скулптора за своето време. На фасадата е образът на Понтократор заобиколен от апостолите. През 1984г. катедралата е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

 Бургос, Испания

Бургос напълно е запазил стария център на града, където има много паметници на важни личности от испанската средновековна история като на националния герой El Cid, който е роден тук. Освен катедралата специална забележителност е

арката на Света Богородица,

която е построена рез 14 – ти век при Карл 5 – ти и се явява входна врата на града. Колкото пъти обикалях и стигах до нея се спирах да и се полюбувам още и още.

 Бургос, Испания

Друга забележителност е

двореца „La Casa del Cordon”,

който е бил резиденция на царете на Кастилия. Много ми хареса начина по който са отбелязани забележителностите – когато си пред някоя от тях следва стрелка и упътване за следващата и можеш да си обикаляш спокойно и без карта. Така беше и в Толедо. Бургос е богат на древни църкви и метоси. Малки, но забележителни са църквите „San Gil”, „San Lesmes”… и следват една след друга. Успях да си напазарувам много хубави сувенири и след приятната разходка из тихия и спретнат град Бургос не допуснах грешката от сутринта и си хванах автобус до гарата.

Още снимки за Бургос може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457195734335521. 106587. 100001352950520&type=1&l=84709ae827

 

 

Валядолид

Валядолид е градът на моето гостуване и ето че вече тази сутрин трябваше по моите планове да го разгледам през деня сам. Чак вечерта щяхме да се съберем. Сутринта пихме кафе и всички заминаха на работа. Обиколката ми започна по протежение на булевард Зория –още в началото се открои

арената за борба с бикове –”Plaza de Toros”.

 Валядолид, Испания

Сега когато пиша тези редове мога да кажа, че на местата където бях това е най – добре изглеждащата арена и веднага реших, че трябва да я видя и отвътре. Отдаваше се чудесна възможност за това, тъй като налепените афиши наоколо оповестяваха, че тази вечер е начало на празника на немската бира – Октобер фест, така си го водят хората независимо че сега е месец юни. По пътя имаше големи табели които указваха паркингите и със зелена лампичка и надпис свободно, което значи че има места за паркиране, а ако евентуално е запълнен светва червена лампичка и шофиращите го подминават и продължават към следващият, който би им свършил работа. Страхотна организация – сташно много ми хареса. Паркингите са подземни и обикновенно се намират под големите площади. Нека да спомена няколко думи за града.

Валядолид е град в северозападна Испания,

център на едноименната провинция и столица на автономна област Кастилия и Леон и е с население около 340 000 души. През 1469г. кралица Изабела 1 – ва Кастилска и крал Фердинанд Арганоски са сключили брак във Валядолид и тогава той става резиденция на кралете на Кастилия и остава столица на Кралство Испания до 1561г. , когато роденият тук Филип 2 – ри премества столицата в Мадрид. Между 1601 – 1606г. Валядолид отново е столица на Кралството при Филип 3 – ти. Та по – надолу по булевард Зория следваше градският парк „Campo Grande” – едно чудесно място за отмора с много зелинина, водни басейни и птици.

 Валядолид, Испания

 

Встрани от него се откроявяха като сгради музея на военната академия и църквата „San Juan de Letran”. По – надолу „Plaza Espana” беше превърната в един пазар, както ми го бяха описали предварително, а на връщане след обяд всички маси подобни на тези примерно от женския пазар в София или където и да било в България бяха изчезнали – изнасят ги с техника, нещо което не видях, почиства се и става нещо преобразено – един чист и красив площад. В старата част на Валядолид са запазени много къщи на аристократи и религиозни сгради. Църквата Свети Михаил „San Muguel” е построена в периода 1500 – 1515г. и има необикновенна кула. Фасадата на църквата Свети Павел „SanPablo” се откроява с готическите си статуи и украса.

Църквата Света Мария Антична „Santa Мaria Antigua”

има необичайна кула във форма на пирамида датираща от 12 – ти век. Катедралата на Валядолид „Дева Мария Успение Богродично” е просто великолепна, но за съжаление в момента е посттроена на 40 – 45%. Тя е замислена и поръчана от крал Филип 2 – ри и не е завършена поради финансови проблеми. В околните улици е дворецът на Лос Пиментал, наблизо е „Royal Palase”, както и този на банкера Фабио Нели – сграда построена през 1576г. Театърът – „Teatro Lopes de Vega” e построен в класически стил през 1861г. Други забележителни сгради са Университета – барокова сграда, както и библиотеката представляваща един от първите примери на Испанския ренесанс. В сърцето на стария град се намира главният площад построен през 16 – ти век. Там са статуята на граф Ансуреас – основател и пръв лорд на Валядолид, кметството и часовниковата кула. Тази седмица имаше тенис турнир и на площада беше построен тенис корт и магазинчета за тенис екипировка, които след приключването му щяха да изчезнат.

Във Валядолид се намира къщата – музей на Мигел де Сервантес, където той е живял със семейството си в периода 1603 – 1606г. Там е поставил финалните щрихи на своя шедьовър „Дон Кихот”. Тук е и къщата – музей на Христофор Колумб. Там той прекарва последните дни от живота си. В нея са запазени различни артефакти и документи свързани с откриването на Америка.

За мое съжаление нямах възможността да разгледам нито една от двете. Станимир се прибра, а Нели е вечер на работа и отидохме по мъжки с него на Октобер фестр който се провежда както казах на аренета за провеждане на корида. Сега там няма такива мероприятия, а само подобни на тазвечерното. На мен ми беше по интересно да разгледам съоръжението отвътре. Отидохме по – раничко докато беше светло за да направим по – добри снимки. Много ми хареса. Е разбира се и организираният празник на немската бира беше перфектен. Скарите димят, вурстчета най – различни, ребъца и разни други лакомства. Целият персонал е облечен в Баварски облекла – от готвача до сервитьора. Съставът беше много добър – баварски и тиролски песни се лееха цяла вечер, а не само бира. Направо си беше цял концерт. Литър бира струваше 8 евро – което един испанец коментира, че не е никак малко, но спрямо същия този праник в Германия цената е по висока – 9. 50 евро. Е разбира се че нещо колкото и да е хубаво и то си има край…

Още снимки за Валядолид може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457212854333809. 106592. 100001352950520&type=1&l=29fcb542ea

Сан Илдефонсо

В събота екскурзията беше с кола, а не с влак. Моят приятел Станимир с Нели и аз шофьор. Интресно ми беше да повъртя малко из Испания. Отправната точка беше малкото градче Сан Илдефонсо, намиращо се на няколко километра от Сеговия и на 80 километра северно от Мадрид. Комплексът се състои от бароков дворец, разположен сред обширни градини във френски стил, построен по времето на испанския крал Филип 5 – ти .

40100 Real Sitio de San Ildefonso, Сеговия, Испания

 

 

Поради своето разположение в северната част на Сиера де Гвадарама, мястото на което днес е построен дворецът „Ла Гранха” в продължение на стотици години е любима местност за ловуване на кастилските крале. Тук през 15 – ти век Енрике 4 – ти построява малка ловна хижа и малък параклис посветен на Сан Илдефонсо. Изабела 1 – ва Кастилска дарява хижата и параклиса на манастира в Сеговия, който построява до тях „La Granja” / в превод ферма/. През 1719г. крал Филип 5 – ти купува „Ла Гранха” от монасите, след като разположеният в близост кралски дворец във Валсен изгаря до основи. През 1721г. Филип 5 – ти започва строежа на новия дворец и оформянето на градините по модел на парка на Версай”, построен от дядо му Луи 14 – ти. Пред входа на двореца са оформени градини, обкръжени от гориста местност, в която са разположени още скрити градини, което представлява парка на двореца. Също като френския „Версай” и „Ла Гранха” е замислена като място за почивка на краля, но бързо се превръща в център за кралско управление.

Съсредоточаването на дворцовия живот в „Ла Гранха” дава тласък на икономическото развитие на разположения в негова близост град Сан Илдефонсо. В него се настаняват много чиновници и аристократи, които желаят да са по – близо до любимия на краля дворец. За нуждите на двора „Ла Гранха” са построени казарми, катедрална църква и дори фабрика за стъкло. Градините на „Ла Гранха” заемащи площ от 1 500 акра са едни от най – добрите образци на градинско оформление през 18 – ти век.

 Сан Илдефонсо, Испания

Декораторите на градините използват естествения наклон като елемент от изгледа на градините и като източник на сила изтласкваща водатаот 26 – те скулптурни фонтана които са разположени в парка на двореца. Относно „Баните на Диана” – център, в който се фокусират главните оси на няколко градини, Филип 5 – ти с неохота възкликва „Струваха ми три милиона, а ме развеселяват само три минути”. Скулптурните композиции навсякъде из парка са дело на известни френски майстори от 18 – ти век. Те представляват мотиви от класическата гръцка митология – фигури на божества алегории и сцени от гръцки митове. Излети са от олово за да се избегне корозията и са боядисани с имитираща бронзова боя.

 Сан Илдефонсо, Испания

 

 

Оригиналните водопроводи снабдяващи фонтаните с вода функционират безпроблемно дори и в наши дни. Най – високата точка на парка представлява естествен резорвоар на вода, осигуряващ налягане на цялата водоснабдителна система в парка. Днес само няколко от фонтаните са активни. Всичките 26 фонтана на „Ла Гранха” се пускат само два пъти в годината в дните та Сан Фернандо и Сан Луис. Късметът беше с нас и бяхме уцелили единият ден, в който работеха всички фонтани. Натоварихме се на колата и се отправихме към Сеговия.

Още снимки за Сан Илдефонсо може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457647740956987. 106628. 100001352950520&type=1&l=b23650aeb4

Автор: Красимир Гетов

Снимки: автор

 

Други разкази, свързани с Другата Испания – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗААЛВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

 

5 коментара

Ное. 08 2010

Незабравими дни в Трансилвания(2): Фагараш – Сибиу – Хунедоара – Сибиел – Питещ

Днез ще продължим обиколката на Краси из Трансилвания. Минахме вече през Брашов, Прежмер, Ръшнов  и Бран и продължаваме към Фагараш и Сибиу. Приятно четене: Няколко незабравими дни в Трансилвания част втора Фагараш – Сибиу – Хунедоара – Сибиел – Питещ След Бран трябваше да стигнем до Фагараш, но GPS показваше да се върнем почти до […]

7 коментара

Ное. 01 2010

Няколко незабравими дни в Трансилвания (1): Брашов – Прежмер – Ръшнов – Бран

Днешният пътепис ще ни отведе до северните ни съседи. Румъния винаги има какво да покаже, въпреки странния имидж, който има заедно с нас. Приятно четене и се гответе за следващото лято: Няколко незабравими дни в Трансилвания Брашов – Прежмер – Ръшнов – Бран Увод Ровичкайки се из интернет пространството попаднах на екскурзии до Румъния-Синая- Бран- […]

15 коментара

Switch to mobile version