Категория: Коледа

0

По Коледа в Бремен, Германия

В северната част на Германия, на около 130 км от Хамбург в североизточна посока и на приблизително същото разстояние от Хановер, само че на юг, се намира Бремен, един от най- старите градове в земите на келтите и франките.
Поела своя път от Тюрингия, през Рейн- Вестфалия и Долна Саксония към Северно море, през града преминава величествено красивата река Везер, обгърнала го с елегантна синя прегръдка. За пръв път пристъпвах по Пътя на приказките в Германия.

Drachenburg – Замък Драхенбург, Германия 0

Коледа замъка Драхенбург, Германияя

Тия дни наемниците на „Вагнер“ ядоха пердах в Сирия – а тъй като не съм любител на наемници, мисля че е добре да се обърнем към истинския Вагнер и основата на творчеството – легендата...

Коледа в Америка (Американските зимни празници) 6

Коледа в Америка (Американските зимни празници)

Днес, скъпи читатели, ще закрием изминалата 2013 г в нашия сайт. Люси ще ни разкаже за поредицата зимни празници в Щатите, започвайки с Деня на блгаодарността, през Коледа до Нова година, а всички ние...

При Дядо Коледа в Лапландия 1

При Дядо Коледа в Лапландия

Днес, мили деца, ще ходим при … Дядо Коледа 🙂 Толкова рядко ходим до Финландия, че с радост ви представям разказа на Валентин* за официалната резиденция на стареца 🙂 Приятно четене: При Дядо Коледа...

През Африка с джип (4): Намибия 4

През Африка с джип (4): Намибия

Продължаваме прехода с джип през Африка. Вече видяхме приключенията на египетската митница в Александрия, прекосихме Египет, минахме през мюсюлмански Судан и православна Етиопия, прекосим Кения и Танзания на път за Замбия и водопадите Виктория, а днес ще прошетаме из Намибия.

Приятно четене:

През Африка с джип

част четвърта

Намибия

Дни 36 – 38 (23-25 декември)

Намибия – През Африка с джип

Стотината километра до границата минаха незабелязано.

Мостът на Замбези беше разделителната линия между Замбия и Намибия

Въпреки това успяхме да излезем от Замбия и влезем в Намибия без да разберем. Едва когато подпечатаха нов лист в карнета и отказаха да заверят замбийския, разбрахме, че сме чисти закононарушители и нелегално излезли. Върнахме се обратно, оправихме формалностите и обменихме пари. 1$ = 8.65 намибийски долара. Толкова е в южноафрикански рандове. В Намибия можеш да плащаш с местна валута, както и с тази на бившите окупатори от юг. Литър дизел е 11,5 намибийски долара, обикновен сладолед – 16

Ако не броим плащането на пътна такса в Намибия – 220 долара, това бе границата, която минахме най- бързо и безболезнено. Още в началото всичко изглеждаше по- подредено и прилично – като да влезеш от Факултето в квартал Люлин. Ограничението на скоростта е 120 км, а пътя – прав, равен и пуст. Намибия е с площ 820 000 км² и население от само 2 милиона – идеалната страна за обичащите уединението и самотата.

Намибия – През Африка с джип

Рехавите селца се виеха по пътя през ръкава, ограничаван от север от Ангола и Замбия и на юг от Зимбабве. Дълъг около 350 км, краят му се подчертава от река Окаванго.

Постепенно пустошта се замени с пустош с огради – ферми или ловни резервати стигаха досами пътното платно. Полицията и тук имаше често постове, които правеха проверки най- вече на шофьорската книжка, рядко на пътната такса. Винаги понечваха да ми искат книжката, когато осъзнаваха, че Дефендъра е с ляв волан и бързаха да заобиколят и поправят грешката си с колегата.

650 км минаха като на шега – и как не с такива пътища и ограничение на скоростта

Намибия – През Африка с джипНамибия – През Африка с джип

 

Гротфонтейн

е едно чисто и добре подредено градче – първия полъх на западната цивилизация след толкова различни разбирания за архитектура и благоустройство. Виждаш пред себе си света, с който си свикнал, но е и някак различен с цвета и дизайна на къщите и жиците ток над масивните им огради

Хотелчето беше разточително със спалнята, двете легла и детска кушетка, но още по- приятен беше ресторанта му – тук телешкото е цар. Безжичния интернет работеше сравнително добре, но това не помогна да намеря подходящи места за спане в Южна Африка – получих към 40 отрицателни отговора – явно половината свят или поне 2 китайски села се стичаха тук за празниците. Възрастен немец се разговори с нас и вечеряхме заедно, бистрейки бъдещето на Гърция, ЕС, че и това на Африка. Втора година през декември наемаше кола и обикаляше по- цивилизованите африкански страни. Нова година щеше да изкара във въздуха на път за Германия. След като подредихме новият световен ред, беше време за почивка.

Свакопмунд, Намибия – През Африка с джипСвакопмунд, Намибия – През Африка с джип

 

Бъдни вечер, 24 декември

 

Тропичния климат не помагаше много за коледното ни настроение. Всъщност само персонала на хотела, надянал коледни фетиши като рога, светлинки, рогца и прочие, ни връщаше към един от най- хубавите празници изобщо.

Имахме леките 550 км до Свакопмунд, затова тръгнахме в 8 от хотела. На 18 км от градчето се намира лобното място на

най- големия запазен метеорит на Земята – Хоба

50-те тона основно желязо не бяха избегнали земната гравитация и преди 80 000 г в грандиозно спускане се е разбил в района на Каванго. Докосваш се до този извънземен материал, а всъщност живееш на същото формирование каквото в крайна сметка е нашата планета. В обгорялата повърхност на Хоба се събира дъждовна вода – любимо място за водопой на тукашните пеперуди. Мястото е страхотно и с десетките видове птици, конкуриращи се за изобилието на насекоми – пълзящи и хвърчащи. Окичени като Коледна елха, някои дървета приютяваха по 10-15 екзотично изглеждащи гнезда. Изолираността му и липсата на посетители може да е чудесен повод за кратка почивка или добра фотография.

Свакопмунд, Намибия – През Африка с джип

Подобно изпитание за хората и автомобила като пресичането на цял континент винаги е съпроводено с тежки моменти и трудни решения. Съжителстването на двама души седмици наред в 10 м²ражда полемики и дискусии, затова е ключово да имат дълга и положителна история заедно. Бях късметлия, че двамата с колегата винаги се разбирахме, понякога не веднага, но винаги винаги. Задругата се крепеше на повече от обща цел с нисък хоризонт. Дните минава бързо, а трудностите приемахме с усмивка (невинаги), радостите – споделяхме.

С напредването на юг затваряхме кръга – стартирайки от познатата цивилизация, която постепенно затихва, достигайки тревожно ниски нива в средата на континента и постепенно влизайки отново в добре подредените и познати нам светове. Дали беше ирония на съдбата, че на местата, където се е родил собствения ни вид, днес са по- близо до тогавашните времена, отколкото до модерния свят? И дали това непременно е лошо?

Свакопмунд, Намибия – През Африка с джип

Апропо, ценово нещата не стояха точно така. На север беше най- евтино и цените на всичко следваха плавна прогресия, за да достигнат западните в Намибия и Южна Африка. Друга интересназакономеррсност бяха кражбите – колкото по- бедна е една общност, толкова по- малко кражби, колкото разделението е по- голямо, толкова кражбите са ежедневие и залогът – по- голям.

Пейзажът бързо опустя след Гротфонтейн и вместо савана, храсти и дървета,

пясъкът стигаше до хоризонта

На границата на двата свята реките буквално бяха от пясък – зеленина, корито на река, а в него само пясък. Минавахме по главния път Транскалахари – равен, промушващ се през пясъците на неизвестна нам пустиня линия асфалт. На юг беше пустинята Намиб, а на югоизток –Калахари.

 

Свакопмунд

е градчето, където пустинята се слива с Атлантика. От Свакопунд могат да взимат пример сънародниците им от истинска Германия. Населено основно с немци, всичко тук бе чисто, подредено, поддържано, в строг ред. Една странна Европа ни пожела добре дошли в навечерието на Рождество. Къщата за гости бе същата като градчето – безупречна чистота и поддръжка, светли тонове и много практичност. След бърз душ и преди вечеря се разходихме по пустите улици, теглени от крайбрежието. Ако къщите с оскъдно озеленени дворове и павирани улици скриваха пустинята, тук пясъкът се целуваше с океана, сливайки се с водата. Морската пяна делеше пастелната охра на пясъка от зелено-сините води на Атлантическия океан. Ако ги нямаше къщите, нямаше да има плажна ивица, а безбрежна пустиня, миеща се в солената вода на океана.

 

Свакопмунд, Намибия – През Африка с джип

Малкото млади хора се разхождаха или играеха на пясъка, но на практика никой не се къпеше във водата. Беше средата на лятото, но температурата на водата дори сега трудно скача над 15 градуса. Кеят – главната атракция на градчето, е отлично място да изпратиш слънцето в това сюрреалистично съчетание на пустиня с океан.

Свакопмунд, Намибия

 

Таг – може би най- добрия ресторант в Свакопмунд, кацнал до кея – работеше на Бъдни вечер, но дори с резервация не бе лесно да се докопаш до свободна маса. Там ни изненада отново германец и заедно седнахме на бара в очакване, залъгвайки глада с мохито. Дори слабият алкохол действа благотворно на закоравели пътешественици, отвикнали от чаша вино. Ефекта се появява с мощен блясък в очите, минава през весела бъбривост и най- вече ускорява времето, размивайки мислите и предизвикателствата ни. Вечерята беше много приятна с пресните риби и морски дарове, а южноафриканския совиньон внесе празнична нотка на последното място, на което съм си представял да изкарам Коледа.

Тананикайки си Driving home for Christmas, се прибрахме в къщата, мислейки за близките си в снежна България.

Свакопмунд, Намибия – През Африка с джип

Коледа, 25 декември

 

На закуска имахме по коледен комплимент от къщата – без да сме ги сурвакали получихме пакет домашни курабийки и други лакомства. Кабелът, който купихме от Луксор за зарядното на фотоапарата, буквално се разтопи и остави сираче самото зарядно и нас. Беше ни писано пак да търсим кабел.

От предния ден си резервирахме разходка с лодка – малък катамаран трябваше да ни покаже

залива на Walvis bay –

най- голямото пристанище на Намибия и едно от двете дълбоководни в южна Африка. Първо ни дистрибутираха до центъра им, където чинно платихме в очакване да ни откарат към пристанището. Бидохме забравени и самотно се забавлявахме с двата папагала, живеещи в сградата. Все пак дистрибуцията се коригира и се присъединихме към бусчето, препускащо към дивия морски свят на Намибия. Още с напускане на кея, големи тежки пеликани накацаха по перилата на лодката – постоянното даване на риба за радост на туриста ги бе превърнало в домашни птици без значение за месната промишленост. След порядъчни фотосесии и килограм замразени херинга, навлязохме във водите на тюлените. Този път посетителите бяха не от въздуха, а от морето – симпатични и лакоми, научили по някой дребен номер, за да получат лесна храна. В определен участък един тюлен слизаше и се качваше друг, демонстрираше добронамереност и миловидност и отнасяше риба или две. Бяхме катамарана на забавленията и пиршенствата. Само мъжките ни посещаваха, женските или гледат малкото си или зачеват ново – средно положение няма.

Плавно навлязохме в море от ферми за стриди, а след това акостирахме до края на залива, за да се радваме на колонии фламинго и стотици тюлени – бебета, младежи и възрастни, излежаващи се, гмуркащи се, ухажващи или каращи се. Океанът тук трябва да е много щедър на рибни запаси, за да издържа на такова потребление. Следваше излизане в открити води за среща с местни семейства делфини. Докато се оглеждахме за тях, пеликани и тюлени акостираха на катамарана, вперили влажен поглед в нас и гладен към хладилната чанта. Конкуренти им бяха чайките, опитващи до докопат някоя рибна хапка. Една от тях остави много перушина и честта си, стрелкайки се за парче хвърлена във водата херинга. Лапнала рибата, на тюлена до нея не му остана друго, освен да лапне чайката и я потопи под водата. Без много размисъл, птицата пусна плячката, изплува на повърхността с оскубана трътка и спасен живот и отлетя да оправя нараненосамочувствие, а тюленът шмръкна спасената мръвка рибешко и се скри в дълбините.

Делфините не закъсняха и за кратко плуваха и си играеха около катамарана.

Следваше най- важната за мнозина част – приятно хапване включително на стриди, шампанско и ягоди – организаторите знаеха кое върти света и как да оставят доволни изнурените от толкова много див морски живот туристи.

На връщане към Свакопмунд се убедихме защо е столицата на екстремните спортове в Намибия. Делтаплани, бъгите и ентусиасти пореха дюните и въздуха, радвайки се на морски бриз и пустинно слънце.

Решихме вечерта да изкараме във

Виндхук –

колегата летеше следобеда на другия ден, трябваше ни кабел за зарядното, а на мен – съвети от местни как да вляза в Сесрием – врата към Сосевил – края на плоската Земя.

Не можехме обаче да пропуснем

Брега на скелетите –

продължителна крайбрежна ивица на север от Свакопмунд, чието име мъглите, скалите и пустинята бяха предопределили. Безчет кораби и техните екипажа са останали завинаги в една от най- враждебните и безводни територии в света. Португалските изследователи са наричали тези брегове As Arreias do Inferno – пясъците на ада.

100-ината километра безкрайна пустиня и безкраен океан бяха осеяни с изоставени кораби и къмпингуващи, някой – риболуващи в бурните води на океана. Красиво и легендарно опасно е в този край на Африка.

Сосувлей, Намибия – През Африка с джип

Тъй като ми отказаха промяна в резервацията за парка Галагади в Южна Африка, се налагаше да променя целия маршрут надолу. Планирането е добър начин да уплътниш времето в колата, но липсата на интернет го прави неточно и непълно. Нямахме и потвърждение от спедиторската агенция, което правеше ненадежден целия график, с първия работен ден се надявахме всичко да се отпуши. Занапред щеше да е предизвикателство воденето на дневник на пътуването, тъй като сам щях да се справям по- трудно с шофиране, навигиране, писане, снимане и дивене на природните красоти и социализиране с местните.

Първите 100 км бяха чакъл и пясък през пустинята, на който поддържахме около 90 км/ч, които вдигнахме с подобряване на настилката. 400-те км минаха като песен, влизахме в сърцето на намибийската цивилизация.

Дни 39 – 41 (26-28 декември)

Сосувлей, Намибия – През Африка с джип

Хотелът бе неевтин, но страхотна алтернатива на безличните мастодонти с по 100 стаи, където личното отношение е непознато. След закуска и консултация относно маршрута ми, се озовахме в местния мол. Бяхме като вманиачени потребители, треперещи да влязат в меката на магазините във Виндхук. В столицата може би нямаше и 20 сгради, по- високи от 3 етажа, което беше по-скоро предимство. Дали заради Коледа или защото животът тук е такъв, нямаше хора по улиците, а колите бяха явление, когато минаваха по пустите улици.

 

В мола бяхме ние и охраната. Към 9:30 магазините започнаха да отварят бавно врати и ние влетяхме в този за електроника. Кабел за зарядното нямаше. Пробвахме да купим нещо, което да има същия захранващ кабел. Бялото ради с розови кантове струваше 380 намибийски долара, доста скъпо като за един кабел. В другия магазин си спазарих Сони адаптер за 150 и с това се изчерпи нашето присъствие в този съвременен рай. Започнаха да се мяркат основно тъмни девойки и младежи, тръгнали на лов за стоки.

Летището наВиндхук е на 45 км, така че имах време като навигатор да прави последни сметки в двете навигации и хартиената карта. В първите две Сосувлей не фигурираше, нито пътят до там. Летището беше границата, в която нашата задруга се раздели и поехме колегата на север и аз на юг.

По пътя се срещаха често брадавични прасета – явно тук за Коледа не бяха в опасност.

Дюни – Сосувлей, Намибия – През Африка с джип

Намибия носеше огромна част на нашия европейски свят,

така че трудната част от одисеята изглеждаше зад гърба ми. На картата пътищата изглеждаха добре – B – главни, C и D – второстепенни. Вторите всъщност си бяха черни пътища – някой равни, други почерпили вдъхновение от пътя до Марсабит. Обхвата малко след Уиндхук всеобхватно се загуби и останахме аз,Дефендърът и прахолякът. Навигацията даваше противоречиви и заобиколни пътища, а 300-те км макадам, нагънати пътища и пустиня искаха своя дан. Този ден спуках предното стъкло, а на фотоапарата му се развали автофокуса. След като стигнах до Сесрием – врата към парка, трябваше да нощувам в колата. За да видиш

дюните на пустинята Намиб,

трябва да си там по изгрев или залез. За да посрещнеш слънцето обаче, трябва да спиш в рамките на парка. А места нямаше освен за къмпингуващи.

 

В парка освен дюни, се въдят влечуги, птици, антилопи – поне това видях, докато карам към Сосувлей. След 60 км пътят за леки коли свърши, следваха дълбоки пясъци до края на резервата. За тези с 4х4 и поизпуснати гуми пътят е открит. За бързащи като мен става и без изпуснати гуми. Дефендърът се справи блестящо с коварния пясък.

Дюни – Сосувлей, Намибия – През Африка с джип

Залезът посрещнах на дюна 45 – една от най- достъпните и висока „само“ 320 метра. Представете си планини от пясък. До хоризонта. В чудни форми извивки. А сега като малко дете си поиграйте с цветовете. Залязващото слънце позлатяваше ослепително-оранжевия пясък от едната страна, а другата ставаше черно-кафява. В средата си извивката на ръба бе пастелно-прасковена, а в краищата пурпурно – черна. Трудно за опиване и заснемане. Но вълшебно – изглежда абсолютно нереално, от друг свят. Заслужава си всяка дупка, тоновете прах и трудната нощ в колата.

Който не спазва вечерния час да е в лагера преди 20.30, получава мъмрене от управата и си ляга гладен. Ресторантът затварял в 21. Твърде изморен съм да си правя нудъли, затова след бърз душ задната седалка на колата е моя. Въпросът е къде да сложа краката, тъй като мястото е крайно ограничено. В крайна сметка умората надделява и през по-голяма част от нощта не усещам изтръпналите крайници или ръбовете на седалките. Така или иначе нощта ще е кратка.

Дюни – Сосувлей, Намибия – През Африка с джип

27 декември

 

В 4.45 часовникът ме избави от мъките на задната седалка и бързо се изнесох в посока Сосувлей. Изгревът посрещнах на един хребет пясък, който водеше до

най- високата дюна в света – big Daddy (382 метра)

и мястото, където казват, свършвал света – Dead Vlei.

Никак не е лесно изкачването по планина от тонове ситен оранжев пясък. Но показването на диска на слънцето само те кара да ускориш крачки, за да бъдеш там, на върха. На хребета, не на върха на big Daddy. Това дали е най- високата е леко спорно, но че толкова малки песънчинки с помощта на вятъра могат да се превърнат в впечатляваща планина е неоспорим факт.

Лека мъгла се стелеше около част от върховете на дюните. Трудно е да повярваш, че Набим е една от най-старите и сухи екосистеми в света. Поне за второто – но и то е научен факт.

Дюни – Сосувлей, Намибия – През Африка с джип

Дюни – Сосувлей, Намибия – През Африка с джип

 

 

Точно зад гигантската дюна се намира една долчинка, скатала друга природна забележителност – Dead Vlei (мъртво тресавище). Преди стотици години било влажна зона, но с промените в климата сушата и дюните настъпили, а слънцето изсушило до черно мъртвите дървета, които са на възраст около 900 г. Сега калцираното бяло дъно зловещо допълва скелетите на дърветата. Ако Земята има ръб, след който следва хаос, то така би изглеждал неговият край. Красив, но и тежък спомен, който навява какво може да бъде бъдещето.

В подобен апокалиптичен натюрморт се появиха два гарвана – неминуемо ти идва асоциация с Ботевото „Обесването на Васил Левски“.

Малко, след като си тръгнах, гъста мъгла се спусна над целия район. По тази причина пропуснах разположената на юг Big Mama, съперничеща си с най- високата дюна.

Дюни – Сосувлей, Намибия – През Африка с джип

Вече преваляваше 10, затова без закуска тръгнах към

Fish River canyon

600 км офроуд изпълниха душата ми с мрачни мисли, а колата и всичко в нея – с бял фин прах, който полепна по всяка повърхност – открита или под културните натрупвания на дългото пътуване. Макадама се сменяше с едри парчета чакъл и скали, вълните от трапове, червения прах с бял, а белия с още по- бял. Един от най- предизвикателните пътища не бяха зад гърба ми, а пред Дефендъра. И до сега нямам обяснение как дълбоката пукнатина на челното стъкло след толкова много усукване и вибрации не се разшири. Но задна лява гума се. Спукването беше през едносантиметровия грайфер – ще да е бил дълъг и остър камък. Разбрах го, след като стигнах Хобос – врата за Fish River canyon. Изнервен, покрит с дебел слой бял прах, без да съм ял нищо вече 24 часа, не стоях дълго да се дивя на втория по големина каньон в света. Както много други неща, и тук класацията е относителна, приблизителна и условна. Каньона е дълбок и грандиозен, но по мое мнение не е като този в Аризона.

Дюни – Сосувлей, Намибия – През Африка с джип

Чудех се дали след последните два дни тотално изтощение и битови неудобство, нямаше да има стаи в единствения хотел в околността, докато рецепционистката разсеяно зяпаше таблица на заетостта си. Не се наложи да издъхна в метър прах в колата и благополучно акостирах във възскъпичката, но златна за мен стая. След закуската на предния ден, сега слагах за първи път нещо в уста – беше кратка, но богата на калории и количество вечеря. T-bone ми се стори най- крехкото и вкусно месо, приготвяно от човешка ръка. След душа и вечерята ми просветна, за да се порадвам на интериора на хотела и ресторанта – стари коли от различни епохи и даже за тези ширини екзотични растения. А мушкатото – мушкатото беше като шипков храст! Не чаках дълго да се отправя в страната на Морфей, защото имаше опасност да вечерям втори път.

 

 

Дюни – Сосувлей, Намибия – През Африка с джипДюни – Сосувлей, Намибия – През Африка с джип

 

28 декември

Днес бе денят, в който казвах „Чао“ на черните прашни пътища, влизайки в

Южна Африка

Вкусът на прах ще е дълго време в устата ми – скърцащ и горчив – такъв беше вкусът на част от Намибия.

За пръв път дълго ме разпитваха и проверяваха, преди да ме пуснат в Южна Африка. Или това, че съм сам и с кола, потънала в бял прах ги караше да се питат какъв ли е този прах….

Беше чудесен ден за минаване на близо 1000 км, от които само 100-ина по черно.

Литър дизел в ЮАР е към 12 ранда, 1$ се обменя за около 8 ранда.

В първия град –

Упингтън

спрях, за да обменя малко долари и останалите намибийски долари. Банката намерих бързо, но не толкова бързи бяха в обслужването. Чакането 20 минути не обещаваше бързо обмяна. Момата си даде зор, но с всичките тези формуляри, странни български имена и прочее. Първо писах молба, после тя – формуляр. След това втори. Подписвахме се. Тя изпрати по пневматична система един от формулярите, копира паспорта и всяка банкнота, провери ги по два пъти. Клиентката, която заварих при момата – едър представител на местното женско население тип мамутка – към 130 кг живо тегло, заспа. Буквално. С хъркане. На бюрото. След като свършихме с доларите, същото се повтори за намибийските пари. Мамутката се посъбуди, видя накъде върви работата и захърка още по- звучно. Май аз бях единственият, на който му бе смешно. Ще кажеш, банката е любимо място за сутрешна дрямка на местното народонаселение. Което не е чудно с тези процедури.

Стъпвайки на пръсти, да не събудя звяра, се изнизах от банката. Чудех се какво ли ще намеря в офиса на мобилния оператор. Тук бяха сравнително бързи и се сдобих с предплатена SIM карта за мобилния рутер. Имах интернет, стига да имаше обхват – бавно се завръщах в познатия свет. Пътя беше толкова досаден – рядко лозови масиви, почти навсякъде – скромни храсти и малко добитък. И тук ограничението беше 120 км – разумно спрямо липсата на много села или трафик.

Дюни – Сосувлей, Намибия – През Африка с джип

В 19.00 бях влязъл в

Бюфорд уест

само да разбера, че стаята, която ми бяха запазили, била дадена на други изнурени туристи. Вехтото хотелче наблизо ме приюти. Вида му не даваше добри сигнали за кухнята на ресторанта му, затова вечерях в една от добрите къщи за гости в околността. Девойка на средна възраст от Англия бе тук на сватбено пътешествие, а младеж се местеше далеч от родителите си в Кейп Таун и правеше прощално пътешествие в страната си. Историята на разглезения лабрадор Марк не разбрах, но домакинята Сурета се беше справила блестящо с лазанята. Трябваше да измисля утре къде ще съм, затова вечерта беше кратка.

 

 

Очаквайте продължението

 

Автори: Александър Костадинов и Росен Михайлов

 

Снимки: авторите

 

 

 

Други разкази, свързани с Намибия – на картата:

 

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРБОНОСТИ 🙂

Коледа в Чески Крумлов 3

Коледа в Чески Крумлов

 Днес Ваня ще ни води до Чехия, за да ни разкаже за нейната Коледа в град Чески Крумлов. Приятно четене:

Коледа в Чески Крумлов

 

Първата ми Коледа в чужбина.

Чески Крумлов, 2008 година. Градът се намира в Южна Чехия, на река Вълтава, близо до австрийската граница. Известен е със замъка си и старите къщи, част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

 

През прозореца на стаята си виждахме това.

 

През прозореца – Чешки Крумлов, Чехия

Гледката през прозореца

 

На отворен прозорец дворецът изглеждаше като стена пред нас.

 

 Горният дворец – Чешки Крумлов, Чехия

Горният дворец на Чески Крумлов

 

Бяхме си харесали пансиона точно заради гледката (понякога маловажни неща определят избора ни), но в този случай всичко около настаняването беше отлично.

 

Чешки Крумлов, Чехия

Пансион „На острова” (Na ostrově), жълтата тясна къщичка в центъра на снимката

 

В стаята за нас имаше оставени коледни сладки – както разбрахме по-късно – направени лично от стопанката на пансиона. Струва ми се, че силата на чешката традиция да се правят коледни сладки, може да се сравни с боядисването на великденските яйца у нас – всеки го прави. Една жена може и да не готви цяла година, но за Коледа трябва да влезе в кухнята и да приготви коледни сладки. Канелени сладки, кокосови сладки, орехови топки, ванилови курабийки и шоколадови меденки – всички те бяха изядени, преди да бъдат снимани. Вече знаехме какъв е сладкият вкус на чешката Коледа.

 

Докато в България още се питахме дали икономическата криза ще ни застигне, в Чески Крумлов вече се усещаше, че има проблеми. Видяхме затворени кафенета, магазини за сувенири, семейни пансиони. През деня пристигаха организирани туристи и си тръгваха още преди здрач. Вечер градът опустяваше и изглеждаше като декор за много стар филм (с обещание за щастлив край). За всички нас, които бяхме избрали да прекараме тук

няколко дни между Коледа и Нова година,

Чески Крумлов беше идеалното място – пусти улици и уютни кръчми.

Чески Крумлов, Чехия

Ако мислите, че в Прага е романтично, трябва да отидете в Чески Крумлов (може и по Коледа). Мястото е приказно, а времето е някак по-провинциално и забавено. Единственото неудобство на Коледата в Чески Крумлов се състои в това, че замъкът през зимата е затворен за посещения. Но е сигурно, че ще искате да се върнете отново, след като веднъж вече сте били тук.

 

Замъкът

 

Огромен, дострояван и разширяван – трябва Ви дистанция, за да го поберете в една снимка. След Пражкия Бург на Храдчани Чески Крумлов е вторият най-голям исторически комплекс в Чехия.

 

 Замъкът на Чески Крумлов – Чешки Крумлов, Чехия

Замъкът на Чески Крумлов

 

Замъкът на Чески Крумлов е основан през 1240 г. от представители на рода Витигонен от Бохемия. През дългата история на замъка само няколко фамилии от Бохемия са били негови собственици: Витигонен (1240-1302), Розенберг, клон на рода Витигонен (1302-1602), Егенберг (1622-1719), Шварценберг (1719-1947). Прекъсването от 20 години (1602-1622 г.) си има обяснение – заради дългове родът Розенберг продава замъка на император Рудолф II, години по-късно император Фердинанд II дава замъка на рода Егенберг като отплата за направени услуги.

Днес замъкът е държавна собственост. Сегашният външен министър на Чехия Карел Шварценберг е от фамилия Шварценберг, последния собственик на замъка.

 

 Мостът между горния дворец и театъра – Чешки Крумлов, Чехия

Мостът между горния дворец и театъра

 

Мостът, който свързва замъка с театъра, в действителност изглежда … невероятно – прилича на римски акведукти, върху които са добавени няколко покрити етажа, за да се получи топлата връзка между двореца, театъра и градината. Сегашният вид на моста е от 1777 г.

 

 Гледка от моста между горния дворец и театъра – Чешки Крумлов, Чехия

Гледка към града от моста, който свързва горния дворец с театъра

 

Заради запазения бароков театър съм си обещала да се върна поне още веднъж в Чески Крумлов – този път през лятото.

 

 Театърът – Чешки Крумлов, Чехия

Схема на вътрешното разположение на дворцовия театър

 

Тъй като през последните векове не са правени никакви реконструкции на сцената и реквизита, театърът е в автентичния си вид от 1766 г. Пазят се помещенията за актьори, залата за публика, сцената, декорите, сценичната техника за смяна на декорите, костюмите, машините за възпроизвеждане на различни звуци, разни предмети, използвани за осветление и гасене на пожар, както и архивът на представленията (пиеси, разписки, кореспонденция). Механизмът за смяна на кулисите е изцяло дървен, задвижва се от 35 души и позволява промяна на декора, без да се прекъсва театралната постановка.

 

 В един от дворовете на замъка  – Чешки Крумлов, Чехия

В един от дворовете на замъка

 

В замъка съществува дълга традиция да се отглеждат мечки – до кулата на малкия дворец, близо до входа, се намира мечешкият ров. Ние не видяхме животните, защото зимата определено не е сезонът на мечките.

 

 Кулата и малкият дворец – Чешки Крумлов, Чехия

Кулата и малкият дворец, пред тях – сградата на монетния двор

 

Из града има всякакви рисунки на мечки, както и макети на мечки, в които можеш да си наместиш лицето и да се снимаш за спомен.

 

 Изображение на мечки върху стена – Чешки Крумлов, Чехия

Изображение на мечки върху сграда в Чески Крумлов

 

Забелязахте ли, че мечка на чешки е medvěd, както и на руски – медведь, на словашки – medveď, на хърватски – medvjed, на сръбски – медвед (братята македонци също като нас използват думата мечка). Това е любимият пример на студентите филолози за заместването на думите табу чрез евфемизми. В общото ни праслявянско минало хората са вярвали, че прякото назоваване на предмет, болест или опасно животно може да предизвика появата му, затова са използвали за тях други думи, които звучат по-описателно или неутрално. В горния случай medvěd произлиза от праслявянското *medu-ed- (означава който яде мед) и напълно измества другата дума с корен *bьr- (напр. мечка на немски – Bär, английски – bear). Всъщност в българския има следа и от този корен – в думата бърлога (*bьrlogā) – мястото, където лежи мечката.

 

Вижте отново горната снимка – малките мечета летят като пчели около пчелен дънер и похапват мед.

 

Градът

 

Още в средата на 13 в. на десния бряг на Вълтава е имало селище с преселници от Бавария и Австрия. На левия бряг е възникнало друго селище Латран (сега част от историческия център на Чески Крумлов). По-късно двата бряга се свързват с мост и селищата се обединяват в един град.

 

През 1494 г. Чески Крумлов получава статут на кралски град (със съответните права и задължения).

 

 Централният площад и чумната колона – Чешки Крумлов, Чехия

Централният площад на Чески Крумлов и чумната колона от 1716 г.

 

Чески Крумлов дължи развитието си на търговията – намира се на търговския път между Алпите и Северна Европа. Покрай търговията процъфтяват и занаятите.

 

 Чески Крумлов, Чехия

Из улиците на Чески Крумлов

 

Районът има дълги традиции в добива и преработка на сребро и злато (най-голям разцвет през 16 в.), по-късно и на графит (18-19 в.). Все пак, Koh-i-Noor Hardtmuth е чешка фирма за моливи. Основател на предприятието е австриецът Йозеф Хардтмут, който в края на 18 в. е създал молив от графитен прах и глина (дотогава са използвали пръчки от естествен графит), по икономически причини неговите наследници преместват семейната фирма от Виена в Ческе Будейовице, съвсем близо до Чески Крумлов.

 

Чески Крумлов, Чехия

Из улиците на Чески Крумлов

 

Градът има две имена – на чешки Český Krumlov (буквално Чешки Крумлов) и на немски Krummau an der Moldau (от немски – krumm (крив) и Au (ливада, поречие) – Крумау на Вълтава). На това място Вълтава прави красиви извивки. Сегашните немци и австрийци използват чешкото име на града, немското е за историята.

Чешкото име Krumlov е официално документирано за пръв път през 1259 г. Градът става Český едва през 1920 г., за да се отличава от град Moravský Krumlov в Моравия, Чехия.

  Чески Крумлов, Чехия

Из улиците на Чески Крумлов

 

През октомври 1918 г. Австро-Унгария се разпада и на нейно място се създават нови национални държави: на 28 октомври 1918 г. – Чехословакия, на 30 октомври 1918 г. – Немска Австрия (в рамките на старата Австро-Унгария това име е било използвано неофициално за областите с преобладаващо немскоезично население). Имало е териториални спорове за районите със смесено население – представителите на Немска Австрия са настоявали Чески Крумлов да се включи в областта Немска Бохемия (в границите на Немска Австрия), дори за кратко градът е бил обсаден от чехословашката армия.

 

С договора от Сен-Жермен от 1919 г., който Австрия подписва със страните, победили в Първата световна война, Чески Крумлов (заедно с други части от Бохемия и Моравия) отива към Чехословакия. Австрия губи около 6 милиона немци, които остават в пределите на новите държави. Новосъздадената австрийска държава също така трябва да се откаже от името „Немска Австрия” (става „Република Австрия”) и приема, че няма да търси обединение с Германия (аншлус). (Обаче Хитлер явно не е бил съгласен.)

 

След 1945 г. немскоезичното население на Чески Крумлов (както и в цяла Чехословакия) е изселено в Австрия и Западна Германия, имуществото им е конфискувано.

 

Червената роза от герба на Розенберг – Чески Крумлов, Чехия

Червената роза от герба на Розенберг

 

Петлистната червена роза от герба на рода Розенберг присъства и в сегашния градски герб на Чески Крумлов. Такива изображения на рози могат да се видят по фасадите на много къщи в стария център.

  Къщи в Чески Крумлов

Къщи в Чески Крумлов

 

През годините на соца Чески Крумлов запада и едва след промените отново връща стария си блясък.

 

Чески Крумлов, Чехия

Самотна разходка из улиците на Чески Крумлов

 

Сега бизнесът е основно туристически.

 

Чески Крумлов с коледна украса

Чески Крумлов с коледна украса

 

Коледната екоукраса на градските борчета е едновременно домашна и строга – червени панделки, сламени фигурки, канелени пръчици и лимонови резенки. Добро хрумване, защото китайските пластмасови топки щяха да изглеждат нелепо на фона на стария замък.

 

 Чески Крумлов, "селската част"

„Селската” част на Чески Крумлов

 

Времето е спряло. Почти като в картина на Егон Шиле (вж. по-долу).

 

Чески Крумлов и Егон Шиле

 

В сградата на старата пивоварна се намира Egon Schiele Art Centrum – музей и изложбена зала (за съвременно изкуство), посветени на австрийския художник Егон Шиле (1890-1918)*.

 

Egon Schiele Art Centrum, главният вход

Egon Schiele Art Centrum – главният вход (галерия и кафене)

Egon Schiele Art Centrum, задният вход

Egon Schiele Art Centrum – задният вход

 

Състоянието на фасадата сякаш нарочно е в този вид – картините на Шиле имат същото меланхолично, мрачно, потискащо, тягостно, безнадеждно настроение.

 

cesky-krumlov_egon-schiele-die-kleine-stadt-2-krumau-an-der-moldau-1912-13

Егон Шиле, Малкият град – 2 (Крумау на Вълтава), 1912-13

  cesky-krumlov_egon-schiele-herbstsonne-und-baeume-1912

Егон Шиле, Есенно слънце и дървета, 1912 

*Кой е Егон Шиле (1890-1918)?

Известен австрийски художник, представител на експресионизма. Има академично образование (незавършено). През 1911-12 г. живее и работи в Чески Крумлов – родно място на майка му. Има цикъл картини с мотиви от града. Скоро след неговото преместване в Чески Крумлов местното население е скандализирано от свободния му начин на живот и актовите рисунки, които прави на малолетни модели, и Шиле е принуден да напусне града. Срещу него е имало разследване за прелъстяване на младо момиче – обвиненията отпадат в съда, но е осъден на 3 седмици затвор заради намерените в ателието му актови рисунки (защото са били оставени на достъпно за деца място). В последните години от живота си има много успешни участия в различни изложби. Умира от испански грип (само на 28 години), няколко дни след смъртта на своята бременна съпруга. Още приживе всички са признавали неоспоримия му талант, дори и тези, които не са приемали начина му на живот. В момента най-голямата колекция от картини и скици на Шиле се намира в Leopold Museum (MuseumsQuartier) във Виена.

 

Храна за Коледа в Чески Крумлов

 

Чешката традиция повелява на Бъдни вечер да се яде шаран с картофена салата (прилича ми на закъснял Никулден), а на Коледа – шницели (от месо) или пържоли.

 

Храната в Чески Крумлов е същата като в Прага (обаче порциите са по-големи :-)) и изглежда по-близо до домашната кухня – общо взето познатите неща, но като приготвени от баба. Важните специалитети са телешко със сметанов сос, свинско печено със зеле и кнедли, пушен свински врат с картофени кнедли и зеле, южночешка bašta (свинско, пушено месо, наденичка, зеле и кнедли), както и задължителният печен свински джолан.

 

В Чески Крумлов за пръв път бяхме клиенти на интересна система за комбинирано ползване на храна и настаняване.

Заедно с ключовете за пансиона получихме талони с 20% намаление за трите кръчми на нашите домакини. Не зная дали беше някаква коледна промоция или начин за увеличаване на продажбите в кризата, но ние станахме постоянни клиенти още след първата успешна проба. Някои неща наистина са измислени отдавна – Дай и ще получиш!

  Кръчма "Под кметството", Чески Крумлов

Кръчмата на нашите домакини „Под кметството” (Pod radnicí)

 

От кръчмата „Под кметството” (Pod radnicí) пазя забавен (макар и „травматичен”) спомен. Още първата вечер, на масата до нас седеше млада двойка японски туристи (знам, че е предразсъдък, но всеки човек от Далечния изток с фотоапарат или камера ми изглежда като японски турист). Нямаше нищо необикновено в тяхното поведение, докато не им донесоха храната и камерата заработи. Започнаха снимките на личния им документален филм (с вероятно работно заглавие „Как в Чески Крумлов ядох свински джолан”) – първо снимаха яденето от всички възможни ъгли, после момчето отряза парче от месото, огледа го внимателно, помириса го, сложи го в устата си, дъвка продължително, …., глътна го и показа явно задоволство. Снимаха през цялото време, докато имаше джолан пред тях, само операторът зад камерата беше различен. Оттогава наистина мина много време, но и до днес не искам да снимам храна в заведение (изглежда ми като снимка на ловен трофей).

 

Коледа в чужбина

 

Чешка Коледа в Чески Крумлов – далече от дома, с нови приятели, нови вкусове и нови места, умът ми е в особен режим „открий разликите”. Изобщо Коледата в чужбина е много интензивно преживяване – претрупан си с нови впечатления, а старите спомени стават почти реални.

 

За тази Коледа мисля да си остана вкъщи и да правя канелени сладки. Коледата наистина мирише на канела.

 

Весела Коледа!

 

Автор: Ваня Григорова

Снимки: авторът

 

 

 

Други разкази, свързани с Чехия – на картата:


Чехия

Мокра Коледа във Ванкувър 9

Мокра Коледа във Ванкувър

Днешният пътепис е началото на изтриването на белите петна от нашата карта в района на Канада и по-точно западнта ѝ част. Наталия, днес ще ни разходи до Ванкувър – един от най-добрите за живеене градове в света.

Приятно четене:

Мокра Коледа във Ванкувър

Непредвидено се наложи да заминем за Ванкувър. Дните бяха предпразнични, времето по изключение необичайно топло и без сняг, което никак не е характерно за Британска Columbia по Коледа.
Организирахме се само за ден, направихме нужните резервации и рано на следващата сутрин – потеглихме.
Предстоят ни 10 часа път с кола, от нашия град до Ванкувър.
Около 10 сутринтта слънцето най-после се показа и се разведели напълно.

 

 

Коледа във Ванкувър, Канада

Въпреки мрачното време, настроението ни не беше никак мрачно 🙂 Пътищата – сухи, сняг – никакъв , необичайно топло за сезона време. Дори синът ни – тинейджър не намираше причини да недоволства за нещо а както знаем тинейджърите са изобретателни в намирането на причини за недоволство 🙂 🙂

Британска Columbia е място с изключително красива и разнообразна природа. От нашият град до крайната точка на пътешествието ни са около 730 км., като Магистрала 97 (Sauth) преминава през различен ландшафт. По пътя ни се изреждат: Иглолистна гора стъпила върху плато, после хълмове с внушителни с гъстотата си иглолистни гори, толкова гъсти, че из между дърветата цари полумрак дори и в най-ясният ден. (Да му мислят мечките, които живеят по тези земи и трябва да бродят из г ъ c т ите тъмни гори на British Columbia:) 🙂
Следват ливадите с тук – там събрани на групи дървета, дърветата пак иглолистни разбира се. Местноста е идеална за пасища, наричат я Кравешка държава (Cattle country:) В тази отсечка са фермите, каубоите и един малко по-различен (кънтри) стил на живот…. По-нататък е сухата земя – semidesert (полу- пустиня). Съвсем на края се прекосява каньон, долина и…Ванкувър!

Всъщност истинската причина за внезапното ни тръгване налагаше да отидем до Хоуп, това е градче не далече от Ванкувър. Тъкмо заради това: “налага се да отидем по работа до Хоуп” – видяхме случе й да продължим до големия град и да си подарим една по-ралична Коледа.
Дните по това време на годината са кратки а още повече по тези географски ширини. Нямаше време за обичайните отбивки за снимки и видео. И все пак “откраднахме” по някоя снимка от колата в движение.
Без обичайния сняг през зимата, природата като че ли беше лишена от цветове, но въпреки това не по-малко величествена.

Коледа във Ванкувър, КанадаКоледа във Ванкувър, Канада

Коледа във Ванкувър, Канада

Кратка отбивка след много часове път. Поточе с кристално чиста вода стичаща се от планините, богата на много минерали. Идеална за чай!!! Жалко, че не разполагахме с време за подобно крайпътно приключение. Искахме да стигнем до Хоуп а после и до Ванкувър по светло.

 

Коледа във Ванкувър, Канада

Продължаваме. Вече сме съвсем близо до Хоуп. Градчето е разположено в края на долината Фрейзър – място мъгливо и дъждовно. Живеещите тук хора са принудени много по-често да подменят покривите на къщите си заради почти всеки ден леещият се безжалостно дъжд.

 

Коледа във Ванкувър, Канада

Коледа във Ванкувър, Канада

 

Хоуп е вече зад гърба ни, работата която ни доведе тук – свършена! Сега е време за празник, време е за

Ванкувър!!!

Градът е рядко красиво съчетание между планина и океан. Както си му е рада посрещна ни с дъжд. Ко й то ту спираше ту започваше пак да р ъ ми а после внезапно се усилваше…
Ванкувър, разположен върху вода + множеството му мостове = Скъп бензин.

Ванкувър, Британска Колумбия, Канада
Управата на града начислява допълнителни данъци върху цената на бензина заради поддръжката на множеството мостове и налаг ащата се в района сложна инфраструктура. Може би единствено по-скъп бензин имат във френска Canada, но там е така заради социалната политика, която се опитват да водят и заради помощите с които се опитват да привличат повече емигранти. Но всичко това си има цена и заради това бензина в Квебек е скъп! Съ щ о една друга подробност за френска Canada – след определения минимум, всеки доход след тази граница нагоре се облага с 50% данък!!! (Това за Квебек беше малко отклонение).
Денят е към края си, време е да се приберем в хотела. Толкова за днес – 23 Декември 2011.

24 Декември.

 

Коледа във Ванкувър, Канада

Коледа във Ванкувър, Канада

 

Странно чувство. Коледа без сняг с постоянен дъжд. За момент изпитах съжеление за хората живеещите в градове разположени на океан, лишени да почувстват магията на една „Бяла Коледа“ 🙂 🙂
Разбира се, че

не пропуснахме и шопинга

в един от моловете 🙂
Всъщност глътна ни почти цял ден…

Коледа във Ванкувър, Канада

 

 

Видяхме обявените разпродажби, насрочени за Boxing Day, който е на 26 Декември. Този ден е несъмнено известен като денят на откаченото пазаруване в Canada. На този ден (денят след Коледа), можеш да си купиш стоки с невероятно намаление.
По залез се отбихме в

Стенли парк,

където сме били толкова много пъти, но можеш ли да отидеш до Ванкувър и да не се отбиеш до култовият Стенли парк?!..

 

Коледа във Ванкувър, КанадаКоледа във Ванкувър, Канада

Спирахме на бързо за снимки, защото не искахме да плащаме за паркинг. И без това скоро щеше да се стъмни. Стенли парк е огромен, има много какво да се види. Спираме пак и пак и все на бързо, защо скоро ще е сумрак. Дори не изключихме двигателя на автомобила си, а само аз прибягах да щракна снимка от моста. Обаче дълго не можах да се съсредоточа за снимка. Причината – ниско над мен в небето се рееха 3 огромни орела, които упорито исках да снимам, но те упорито все някак си ми се изплъзваха от кадър. Явно НЕ искаха да бъдат снимани:( 🙁 Отказах се и си снимах моста с планината насреща.

Коледа във Ванкувър, Канада

Коледа във Ванкувър, Канада

Коледа във Ванкувър, Канада

Коледа във Ванкувър, Канада

Отбихме се, разбира се и до Тотемите.

Коледа във Ванкувър, Канада

Продължаваме за още няколко снимки и… последният слънчев лъч на 24 Декември. Навечерието на Рождество Христово. Стенли парк.

 

Коледа във Ванкувър, Канада

Свършихме.:)
На единия изход след парка е

Силвия Хотел

Дейвид (съпругът ми) на бяг изскочи от автомобила за да направи ето тази снимка. Казвам “на бяг” защото паркинга на всякъде беше платен и там в далечината имаше един мъж, който раздаваше билети, но определено ние не искахме да ни даде билет:):):):) А и какво толкова интересно на този хотел имаше да се снима – не доумявах аз. Интересното според Дейвид бил факта, като самият той връщайки се в колата ми обясни, че: “The Sylvia Hotel is an old, Vancouver landmark situated across the street from English Bay. It is most renowned for the fact that a very famous Hollywood actor – Errol Flynn – died here of heart failure in October, 1959.

Коледа във Ванкувър, Канада

 
“Интересно, интересно…” – промърморих под носа си аз, но в действителност си мислех:”Добре, че се разминахме с глобата!!”

Нощен Ванкувър.

На път за Чайна таун.

 

Коледа във Ванкувър, Канада

 

Като стигнахме в Китайският квартал обаче се оказа разочарование и НЕ направихме нито една снимка там. Нямаше ги традиционните светлини и китайски украси характерни с ориенталската си пищност, които сме виждали преди. Дали ефект от кризата или просто бяха изключени за да не споделят празника на християните тази нощ в навечерието на Рождество …???
Сменихме посоката – привлечени от красивата палитра разноцветни светлини на града посред тъмнината на ноща. (СНИМКА 21)

Коледа във Ванкувър, Канада

А ето я и сградата на Телус, мобилният оператор монополист в тази част на Canada, които здраво ни дере кожите, но….:(:( тук сега говорим само за приятни неща:):) Сградата -кълбo съставена от хиляди светлини, които ритмично светваха (СНИМКА 22)

Коледа във Ванкувър, Канада

 

и изгасваха.

Утре е Коледа.

Ще оставя празничният ден несподелен. Нека си остане семеен празник. Ами това беше.
Ето, че и светлините на Телус изгаснаха. Помпозното кълбо от светлина притъмня.

Коледа във Ванкувър, Канада

 
Вселената притихна в очакване на Христовото рождение.

 

Автор: Наталия Х.

Снимки: авторът

 

 

Още разкази от Канада  – на картата: