Archive for the 'Непал (Хималаи)' Category

юни 01 2015

Непал преди земетресението

Днес Наско ще ни води до Катманду от преди последните големи земетресения. Искрено пожелавам бързо възстановяване на непалци! Приятно четене: Непал преди земетресението Летището на Катманду ми се стори много малко като за толкова голям град, при това столица. Състои се от два терминала – за местни и за международни полети. Слизайки от самолета последвахме […]

2 коментара

мар. 08 2013

Катманду и Бхактапур (Непал)

Стефан и Жени ще ни водят днес на манифестация – истинска, с плакати КПСС- БКП! Не ви се вярва? Четете 🙂

 Честит ви Осми март 🙂 (както на жената ѝ мине този ден, така на мъжът ще му мине годината 😉

 

 

Катманду и Бхактапур

Непал

17 януари 2013 22:00 местно време ( +6 часа изт.)

Пууу, най-после! След почти 34 часа път сме в Катманду, столицата на Непал, входа към Хималаите, шапката на майка Земя ….

А съвсем мааалко остана да не успеем. След няколко месеца подготовка в последния момент се усетихме че поради липсата на транспортни връзки (и подценяване) може и да не ни стигне времето за да прекосим Босфора за нощния полет ( този път решихме за по-евтино да летим с  AirArabia от азиатското летище на Истанбул през Шаржа (ОАЕ) та чак до Непал). Първо пристигнахме в Истанбул със закъснение , сред  невероятно, тотално задръстване. Хората от Нишикли се опитаха да ни уредят почти без пари да стигнем до Sabiha Gokcen Airport  чрез техните колеги от  Памуккале – от Байрампаша отогар до Алибейкьой, от Алибейкой до Дудулу, от Дудулу със тяхна сервизна кола до някакъв терминал, от където пътували безплатни автобусчета до летището…

За да е още по-объркано и трудно , в първия етап, на някаква стръмна и тъмна плетеница от магистрали и  булеварди, автобуса катастрофира!!!     Точно на едно гадно и стръмно разклонение.. А на вън си вали дъждец, за да омаже съвсем асфалта и положението….и така час и половина. Докато Жени не просъсква: „след 10 минути вече няма закъде да бързаме”. За да не правим сеир на комшиите, разбутвам шофьори, застрахователи и всички други, застанали на стъпалата на автобуса, изскачам в тъмното пред първото появило се такси, спазарявам се по непомня какъв начин с ококорения бакшиш, хвърлям раниците в багажника и.. „Чабук,комшу,чабук, че положението се вмириса.” ..На косъм.

 

На летището в Sharjah, OAE

се заприказваме с трима българи – Жоро, който лети за Гоа,Индия, и Яна и Евгени, които,  ха,изненада!, и те летят за Катмандууууу. Времето от 9-те часа престой минава весело и приятно в приемане на ценни живото-спасяващи, средство-спестяващи и гладо-засищащи съвети. Жени играе ролята на протоколчик- такава ценна информация от първа ръка. Оставяме Жоро да повиси още малко в очакване на неговия си полет: „Айде,Брат, все нейде ще се видим.” В самолета за Катманду сме само 7 бледолики, но…българите сме мнозинство 4:3 !!! Невероятно! Не знам на непалците какво им дават да пият, или пък тяхната раса си имат слаби пикочни мехури, но такава опашка пред тоалетна в самолет, не бях виждал. През целия полет. Един май си кацна в тоалетната…

Непал!…

Еййй, как екзотично и загадъчно звучи – Непал… А как изглежда при късен полет? 

Малкото корейско микробусченце, невероятно как побрало 5-ма човека  и 8 големи раници, пъпли в тъмнината по изровени, отдавна забравили що е асфалт, безлюдни улици.. На много приличащ на английски език , шофьора ни разяснява какво  е положението:

– Тъмно, защото всеки ден по 4 часа има режим на тока. Кално, защото всеки ден вали дъжд (хм, не трябваше ли да е сняг) а асфалт по повечето улици вече няма. Безлюдно,защото не стига че няма ток, ами в 22.00  заведенията затварят. И остават само полицаите с бухалки и военните с карабини, да осигуряват реда всред местното население и  спокойствието на малкото туристи, решили да посетят Непал…

Опциите за спане са около 3:

  • бекпекърски Тамел,
  • духовен Boudhanath или
  • баровски Baktapur.

 

Бусчето спира пред предварително проучено и букнато през booking.com (удобно и сигурно) хостелче в центъра на Тамел, при всичкото бледолико. Хората явно отдавна са на тоя режим, защото са подготвени – акумулатори, агрегати  и подобни, познати от нашето недалечно минало, пособия и средства за аварийно осветление. Прилична стая с голямо легло,бели чаршафи, самостоятелна тоалетна и баня- за тия пари, 16$ на вечер двойката,  не можеш да очакваш 5звезди. Обаче – няма ток, няма топла вода…

След ледения душ вече се осъзнаваме какви ги вършим и къде се намираме- на майната си. След дългото пътуване, многото и различни емоции, треперещи от студ и от вълнение, заспиваме сгушени.(Понякога взимам такива решения че чак бръмбарите в главата ми стават и ми ръкопляскат!)

Катманду

Още от сутринта,около 8:30 – 9:00, те събуждат бибипканията на авторикши и мотопедчета, стържещите отваряния на охранителните ролетки по магазините и виковете на уличните продавачи. В тая бедна държавица туристите сме един от малкото възможности за  изкарване на някоя пара и нормално още от първите крачки по тесните улички на Тамел сме атакувани от всевъзможни оферти за трекове, градски разходки или самолетни обиколки на Еверест, но нищо не ни отклонява от твърдото решение да отделим време единствено и само на историята им  и безцелното скитане из калните и тесни улички. Разстоянието през Pashupatinath до Boudhanath се оказва доста сериозно, но няма по добър начин да разгледаш града извън местата за туристи. И двете места са световноизвестни и не се нуждаят от реклама и подробно описание. А от това да се видят от първа ръка. Изумени сме от невероятно високите цени на забележителностите- тук 5$, там 8! Много мразя да давам пари на някой търтей единствено заради късмета предците му да са били находчиви, трудолюбиви и предвидливи и са оставили нещо след себе си. Въпреки раздялата с доста доларчета, гледките а и мисълта че си на такива култови места действат доста успокояващо и сме доволни че сме включили Катманду в маршрута.

Надолу към Kathmandu Durbar Square

се качваме на раздрънкана авторикша, което се оказва много полезно. „Таксито“ ни стоварва в центъра на площада и така поне тук спестяваме входните такси.   Хапваме в едно гаражче на аварийно осветление, препоръчано от приятел на приятеля на Евгени и открито след немалко скитане, с традиционен Dal bhat

– варен ориз , кремсупа от леща и други пасирани зеленчуци за смешните 2$ за двама. Довършваме на покрива на хостелчето под звездите (да напомня че имат режим на тока) „ликвидирайки“ бутилчица Тийчърс по повод запознанството, утрешната раздяла  и рожденния ден на Йоанна – голямата ни щерка.

Бхактапур, Непал

Бхактапур, Bhaktapur – старата столица

Предния ден Янина и Евгени са поели по своя път из Непал (луди,луди за вързване – из планините е -20градуса) и ние пак се заемаме със скитане из града и доизучаване на малкото исторически забележителности. До старата столица, отдалечена на 15-ина километра, стигаме за около час с градски автобус за почти 1$. На входа за пореден път ни убиват желанието за опознаване на непалската история – входът е 50 цента за индийци, пакистанци,афганистанци и всякаква подобна сволач и … 15$ за останалите!!!  Пообикаляме около крепостните стени, но така са завардили подстъпите че наземен достъп няма…

Няма как, дошли сме до тук и със свито сърце се разделям със сума колкото за няколко седмично ядене. Обирджии!

Иначе стария град е най-интересното място от всички. Личи си, че тук непалците влагат средства и усилия за да имат „очи“ да искат такава цена за гледане – чисто, реновирано, интересно.

Няколкочасовото лежерно гледане, снимане и препичане на срамежливото слънце е пораздвижено от манифестация, с развети знамена със съветски символи. Местните се правят, че не забелязват, бледоликите се скъсват да фотографират, а ние си псуваме на воля и им предричаме „светлото бъдеще“ дето ги очаква.

 

Обратния път към Катманду и кипящия Тамел е изминат отново с градския транспорт за атракция и почуда на местните. Вечерта, след поредната порция Dal bhat следва опаковане на багаж и тъпкане на раници докато чакаме топлата вода. На другата сутрин сме решили да продължим към първия град от 5 седмичната разходка на Индия, свещеният Варанаси.

За това как се стига до там сме изчели всякакви форуми и въпреки това не сме много сигурни как точно трябва да изминем разстоянието от около 600км, пресичайки непало-индийската граница. Или никой не е бил подробен и конкретен, за да не плаши желаещите. Както ще се окаже по-късно.

The streets of Kathmandu:

 Катманду, Непал

Катманду, Непал

 

Задължителната снимка със

Sadhu монасите в  Pashupatinath,

след като сме се убедили че няма опасност от магии  и зомбиране.

 Sadhu монасите в  Pashupatinath, Непал

 

Обиколка на

храма Boudhanath

по посока на часовниковата стрелка, омешани с поклонниците.

 храм Boudhanath, Непал

 

 

 

 

Старата столица

Бхактапур, Bhaktapur - старата столица, Непал

Манифестация

в старата столица –горките…

 Манифестация, Непал

Dhal bat, Непал

Прословутия DahlBat, поднесен за бледолики –  с прибори и в чиния.

Да се поомешаме с местните

Автобус, Непал

 

 

 

Всички снимки са ето тук:  https://picasaweb.google.com/100263870214579547005/KathmanduBakhtapurJan2013

 

Автори: Жени Русева и Стефан Русев

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с – на картата:

Непал (Хималаи)

2 коментара

Ное. 21 2011

С мирис на човешко печено (Катманду и Еверест, Непал)

След кратка пауза продължаваме с поредица на Домосед за Индия и Хималаите. Обиколихме Гоа, Ладах и Делхи, с днешният пътепис ще ни води към Непал. Дали ще му дадат печат от връх Еверест ще разберете, ако прочетете пътеписа внимателно до края 🙂

 

Приятно четене:

 

Приятно четене:

 

 

 

С мирис на човешко печено

 Катманду, Непал

Чангунараяан (changunarayan), Непал

 

На Тибет дорога прямо,
Слева спонсор, справа лама,
Одинокий, одинокий путь.
Мимо древнего Икстлана,
От „Агдама“ до Баяна,
Напиши мне, мама, как-нибудь
По дороге в Непал…
(Машина времени)

Непалци

 

Попадам в Катманду

през изключително мирен за непалската столица период – няма разстрели в кралския двор, няма преврати, няма режими на пълномощията, няма барикади, няма мирни революции. Кралят се е примирил с ролята си на обиден и разочарован от народа си пишман диктатор и не му е останало нищо друго освен да се спотайва в двореца. Физиономията му вече е заменена върху книжните пари с връх Еверест. Още няколко месеца и ще го изпратят по живо по здраво и от двореца. Но той така или иначе ми е последната грижа.

Едва стъпил в Катманду, душата ми почва да мърка от удоволствие. Подмладявам се с 10 години. Сероизно!

Катманду, Непал

 

Изпадам в съвсем искрен възторг, като начинаещ бакпакер, от шарения свят от спонсори, лами, туристи в gore-tex, кришнаити в бели и оранжеви раса, живи богини, вършачи на ориз, хамали, свети аскети, свещени крави, велорикшаджии, крадливи манстирски маймуни, монархисти, маоисти … Не е ясно кои точно са маоистите, но със сигурност са някъде тук. А свещените крави, май са по-свещени е Непал, отколкото в Индия, защото тук попадаш по най-строгите удари на наказателния кодекс, ако ги нараниш, докато в Индия рискуваш не повече от обикновен уличен линч.

Катманду, Непал

 

 

Във въздуха се смесват

ароматите на сафрон, на къри, на говежда тор, на маймунска тор, на човешко печено

(от погребалните клади на хиндуисткия храм Пашупатинах).

Пашупатинах (pashupatinah) – Катманду, Непал

В звуковата картина се опитва да надделее дънещата от всяко кьоше мантра „Ом мани падме хум“ (звучи кощунствено да асоциираш вглъбена будистка мантра с глагола „дъня„, но само ако не си я чул на място от надута на „max“ третокачествена куче марка стереуредба), но в моите уши я заглушава превъртащия се като на развален грамофон рефрен на класическата песеничка на Машина времени за пътя към Непал, спонсора и ламата. Макар и техният път да идва от малко по-различна посока. По следите на Прежевалски. През Средна Азия и Тибет. А и за мене Непал даже не е крайна цел. Напротив – спирка по пътя към Бутан.

 

Буданат – Катманду, Непал

 

Добре е да се вметне, че за де се барикадира столицата Катманду, не е нужно да има революция. Достатъчно е да е 6 следобед, когато хората си тръгват от работа. Улиците не са толкова широки, че две коли/рикши да могат да се разминат, но затова пък никоя не е пешеходна, а всички са двупосочни.

Катманду, Непал

 

 

Но пък да се заобиколи касата за билети на

Дворцовия (Дърбар, неп.) площад,

в който и да е от трита съперничили си столетия наред града в долината – Катманду, Патан и Бактапур – е от лесно по-лесно. Касите са врати в полето.

В Бактапур

от кумува срама доброволно се явявам на касата, колкото да науча, че тук билетът е 3 пъти по-скъп от в другите два града. Защото имали не един, а цели 4 площада – тоест ми давали намаление, колкото за цял площад. Няма проблеми – и историческите центрове и на трите града са толкова чаровни и като архитектура, и като атмосфера, че напълно си заслужават рупиите, за да се съхранят.

Бактапур, Непал

Патан, Непал

Патан, Непал

Отметнах

гледка на Еверест от самолетче на Buddha Air.

връх Еверест, Непал

 

Може би не е съвсем същото усещане като да го изкачиш пеша, но щом и затова дават сертификат – Видял Еверест, подпис и печат – явно е сравнимо постижение!

Връх Еверест, Хималаи

Връх Еверест

Д.’07

Очаквайте продължението

Разказът и снимките са със запазени права

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Илюстрации:

Nepal 2007

Други разкази свързани с Катманду – на картата:

6 коментара

февр. 04 2009

Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик – 6476 м. – част четвърта

Днес ще проследим края на изкачването на Хималаите на Владимир. Вече проследихме пристигането в Непал, изкачването на Мера пик и се върнахме с него до Ташинго. Приятно четене:

Пътешествие в Непал: Изкачване на Мера пик — 6476 м.

— част четвърта

Завръщането

15.10. сряда 20-ти ден.

Днес беше разкошен ден. Тръгнахме към 8 часа. Веднага започнахме с изкачване. Това, което трябваше да направим вчера, но се отказахме. Този път нямах проблеми. Качихме се на върхът на баира. Там имаше няколко лоджета и започна да се отваря панорама.

Еверест, Лоце и Ама Даблам

Тръгнахме към Намче,

почти по хоризонтал с леки изкачвания и спускания. Зад нас в дъното на долината се изправи южната стена на Лоце. Зад него надничаше Еверест. В дясно е Ама Даблам, а отсреща – Тамсерку 6808 м. Направих много снимки.

Връх Тамсерку 6808 м

По едно време за шоу подкарах 5—6 яка с товар към Намче. Свирках и виках точно, както шерпите ги подкарват, повече от половин час. Много ми беше забавно да гледам шашнатите физиономии на белите хора, с които се разминавахме. Голям купон беше.

След два часа

пристигнахме в Намче Базар на 3450 м нмв.

Много живописно градче, сгушено в една гънка на Хималаите. Имат ток от ВЕЦ, с водата също нямат проблеми. Нямат леки коли, камиони, асфалт и тротоари. За сметка на това, навсякъде има якове и пешеходци. Къщите са каменни и ярко боядисани. Разположени са амфитеатрално една над друга и по между тях има стръмни улици. Много приятно място. Столицата на шерпите. Все още сме на високо, но не е 5000 м. Чувствам се прекрасно.

Столицата на шерпите Намче Базар на 3450 м

Днес е 20-тия ден, от както трамбоваме Хималаите. И утре ще му ударим един як табан към Лукла и ще приключваме. Здраво ходене се оказа.

Улица в Намче рано сутрин

16.10. четвъртък 21-ви ден.

Тръгнахме рано от Намче към 7,30 часа. Градът вече се беше събудил и всички магазини и сергии работеха. Спуснахме се надолу през центъра и излязохме в долната част. Свихме наляво и пак надолу, там някъде, където се чуваше шумът от реката.

След близо час доста стръмно слизане стигнахме първият мост над Дуд коси, или Бялата река. Тази река извира от ледника Кхумбу под Еверест. Мостът е въжен, висящ и обвързан целият с молитвени знаменца по обтегачите и парапетите. По него минават и хора, и якове. Днес трябваше да минем през още 5 такива моста.

Якове преминават по моста над Дуд коси (Бялата река)

Доста път ни чакаше и нямаше да минем само със спускане. Естествено веднага след спускането и минаването на моста започна изкачване. Класическа схема за Хималаите: Спускаш, минаваш реката и после изкачваш баира.

Единственото, което ме дразнеше бяха големите тълпи от туристи. По 20—30 човека на групи. Егати и калабалъка! Отвратително! Ходил съм и в други части на Хималаите, където също има много добре развит туризъм, от който там се издържат, но такова стълпотворение за първи път виждам.

No responses yet

Older Entries »

Switch to mobile version