Лято, жега, слънце – как да избягаме от горещините ще ни разкаже Детелина в днешния италиански пътепис. Приятно четене:
Разходка из Адамело Брента в Италия
Летните жеги в Италия са трудно поносими. Освен че, термометрите сочат почти през целия ден повече от 30 градуса, влажността на въздуха е този фактор, от който няма спасение дори на сянка.
Възможните изходи са два: затваряш се в къщи и пускаш климатика или поемаш някъде по-височко в планината.
Като запалени рибари, за нас специално, летните уикенди са идеалното време да се отдадем на любимото си хоби, а и да се спасим от зноя и задуха на асфалтирания град. Решаваме да тръгнем рано на следващия ден. Дъщеря ни, която обикновено не иска и да чуе да идва с нас за риба, мълчаливо се съгласи и с прикрит ентусиазъм се захвана да рови из своите си съкровища в търсене на федербала и летящата чиния. Мъжът ми почна да мърмори тихичко нещо по мой адрес, в смисъл, че съм се възпротивила на мерака му да си купи оная страшна въдица, дето беше даже в намаление миналата седмица, но явно мисълта за предстоящото риболовстване сред планинската прохлада, а и тегнещия зной си казаха думата и той кротичко си извади „старите“ въдици.
Ех, този Дунав, този Дунав – от единия до другия си край предизвиква и въздишки и възхищение. Днес Вили ще ни заведе до средното течение до красивия град Мелк, на стотина километра по-нагоре от Виена. Приятно четене и слушане:
На хубавия син Дунав
Мелк
Много хора си мечтаят да отидат до Виена, защото са чули или чели, че е аристократичен, изключително красив и романтичен град. Освен това го свързват с балове и валсовете на Щраус, и въобще с класическата музика и Виенската опера, където на всеки 1-ви януари по обяд има голям Новогодишен концерт /който се излъчва и по Канал 1/
А много хора въздишат по Виена, защото вече са я видели и са били очаровани от чудесното съчетание на старинни, добре поддържани сгради и дворци, малки улични Kaffeehaus /кафененца/, където пиенето на кафе /ммм… с разкошни тортички / е едва ли не ритуално, с великолепни паркове, удивителни катедрали и богати музеи, с прилични галерии и ултра изчекнатости; с настойчивия, осезаем дъх на класика и ретро, и освежаващата остра нотка на модернизма.
И като споменавам Виена, ето един поздрав за всичките й настоящи и бъдещи ценители
Само че, за да поразгледа и усети Виена, човек би трябвало да разполага поне с една седмица. Обаче, ако предварително си направи труда да разучи кое къде е и реши какво точно иска да види, ако късно ляга – рано става, ако ходи много и гледа бързо, то тогава спокойно ще види и чуе даже повече от предвиденото, а за награда ще може да си направи и някоя допълнителна разходка до не много надалеч от Виена. А, повярвайте ми, има какво да се види и там!
[geo_mashup_map]
И сега ще ви покажа едно местенце само на 100 км от Виена, нагоре по течението на „хубавия син Дунав“
Недалеч от магистралата за Линц и Залцбург, по края на прочутата долина Вахау и на самия бряг на Дунав се е разположил
Мелк – едно малко градче с 5-6 хил. жители.
Не сте и чували за Вахау?… Е, значи не си падате по виното
Две думи: В провинция Долна Австрия се намира долината Вахау, прочута, благодарение на река Дунав, с мекия си климат, овощните си градини и… обградена е от полегати хълмове с подходяща именно за лозя почва, по които от край време се отглеждат разни сортове грозде, от което правят изключителни, предимно бели вина, ценени от познавачите по цял свят.
А 33-те километра между Мелк и Кремс са пълни със замъци, загадъчни руини, накипрени селца и… куп традиционни ресторантчета, където човек може да хапне вкусно и да пийне чаша тънко, ароматно вино на съвсем разумна цена. И /о, sorry за зет ми, англичанина / тук се намира и едно много историческо място – Дюрнщайн, където крал Ричард Лъвското сърце бил пленен от херцог Леополд V.
Заради всичко това, долината Вахау си е заслужила местенце в списъка на ЮНЕСКО.
А Мелк е малко градче, но датира от много отдавна и има богата история.
Районът около Мелк още през 831 г. е споменат като славянско дарение на Лудвиг Немски; 150 години по-късно играе роля на „буфер“ между маджарите и Бавария; през 996 г. за пръв път е споменат с името Ostarichi, от което по-късно произлиза името на днешна Австрия /Йостерайх на немски/.
През 1227 г. като селище на голямата река, получава митнически и пазарни права, а през 19-ти век вече става самостоятелна община.
Едва ли съществува стар град на Земята, в който да не е пламвал голям пожар поне веднъж през съществуването му. Така е и с Мелк. През 1847г. голям пожар унищожил част от него. Но за малката си площ градчето има голямо архитектурно разнообразие, носещо чертите на изминалите столетия.
В петък (26-ти февруари) веднага след работа започнах дългоочакваното ми ходене на сноуборд в Словения. Отидох до София, където да взема и останалите хора от групата. Първо отидох у Цецо. Там дори имах малко време и успяхме да хапнем и да направим сандвичи за из път. След това кръстосахме София за да вземем другите ни две спътнички – Ина и Мира, с които всъщност се запознах тогава. Излязохме от София в 23:30 с пълна кола с екипировки и идея да направим нощен преход.
Сърбия ни посрещна с проливен дъжд. Ама наистина от най-силните. Тези които почти нищо не виждаш и те карат да караш със 60 на магистралата, защото цялата е в локви. Белград ми се стори невероятно далече. Спряхме да почина за по-малко от час някъде към 4 и тъкмо дъжда малко намаля. Въобще беше си гадно пътуване, но ние се надъхвахме – щом тук вали дъжд, значи в Марибор вали сняг и като отидем, ще има пресен сняг. Въпреки прогнозите за топло време. Мира ме смени някъде по хърватските магистрали, когато вече беше светло, за около час и успях да дремна. Бяхме решили, че ще си плащаме магистралите, защото искахме да стигнем бързо и да имаме максимално време в Словения. В Сърбия платихме на двете отсечки 730 и 340 динара (съответно 8€ и 4€), а в Хърватия 105 и 42 куни (14,6€ и 5,9€). Навсякъде приемат кредитни карти и нямахме проблеми. (още подробна информация за пътни такси и винетки по пътищата на Европа – бел.Стойчо) Само в Хърватия на магистралите явно има някакъв монопол на бензиностанции Ina и се излъгахме да заредим там. Не приемат кредитни карти и доста ме прецакаха с курса на еврото – за 39 литра бензин ми взеха 52€. Така че ако пътувате натам изчакайте до Загреб, където има “нормални” бензиностанции, или просто заредете колкото да стигнете до там. Стигнахме Словения, където трябваше да си вземем винетка – за 7 дни е 15€, което е може би една от най-скъпите в Европа.
Целият облян в слънце. Наоколо в планините имаше сняг само на пистите. В града беше сигурно към 15 градуса. Това на нас, като хора отишли на снежна ваканция, въобще не ни хареса.
Разгледахме града и дори седнахме на едно приятно кафене на открито. След кратка разходка из града отидохме в
който е на 20 километра от Марибор, където живееше нашата домакиня от couchsurfing – Nina. Цецо я познаваше от предишното му ходене в Марибор, затова този път нямахме никакви проблеми с намирането на host, дори имахме няколко предложения. Дори се оказа, че тя живее в едно селце точно до Словенска Бистрица – Горна Бистрица (Zgornja Bistrica). Беше много красиво място с големи къщи, като явно в Словения това е обичаен начин на живот. Имахме и огромна стая за нас четиримата.
Вечерта, след като предишния ден бяхме на работа, цяла нощ пътувахме, а пред деня се разхождахме из Марибор, решихме да отидем на нощно каране Просто не се стърпяхме, а и искахме да видим как са условията.
Както и предполагахме имаше само изкуствен сняг и въобще не ни хареса. На мен ми изглеждаше все едно карам на кристали сол. Евала им на усилията да поддържат пистата, но на 15 градуса да има сняг не е нормално. Така и така си бяхме платили, така че карахме и тотално се изморихме (особено аз). Все пак решихме, че няма да си взимаме на другия ден тридневна карта. Пътуването ни отиваше на етап да се провали. Прибрахме се при Нина, която ни даде сумати брошури за цяла Словения (много добра идея, която аз трябва да направя за моите гости от couchsurfing). Решихме че на другия ден ще се разходим из Словения. Така и така бяхме там и така и така сме си платили винетката.
„Писмо до теб от Амазония“ – книга–календар с легенди от амазонската джунгла в подкрепа на децата–автори от Перу
Прочети я на децата си и ги научи да пазят и следват мечтите си,
дори ако тези мечти са безумни като моите.
Прочети я и ти и помни:
Никога не е късно да сбъднеш мечтите си, особено най-безумните от тях!!! - Даниела Соколова
Можете да я купите При Дачи и по книжарниците
Ползвай за некомерсиални цели, без да променяш текста, с указване URL-а на конкретния разказ- източник, както и на централната страница на на този блог. Запазваме си правото да не разрешаваме публикуване в сайтове нарушаващи нетикета, професионалната етика, авторските права или добрите търговски практики така както ние ги разбираме. За повече подробности - виж тук
Нищо публикувано е този сайт не може да се приема като указание. Фактите може да са верни, може и да не са верни.
Нито аз (Стойчо), нито Комитата носим отговорност за щети, пропуснати ползи или каквото и да е друго предизвикано от ползването на информация от този сайт.
