Archive for the 'Магдалина Генова' Category

юни 11 2013

Виктуалиенмаркт, Мюнхен

Пътеписът ни днес ще представи градът на тазгодишния шампион на Европа – Мюнхен (вече бяхме в града на съперника от Дортмунд)

Гладната Акула ще ни води на централния пазар в града на Байерн 🙂

Приятно четене:

 

Виктуалиенмаркт, Мюнхен

Viktualienmarkt, München

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

 

 

В сърцето на стария град в Мюнхен се намира

Viktualienmarkt – ежедневно работещ пазар за храни, напитки и цветя

Името му идва от латинското victualia (хранителни стоки, подходящи за хора), а историята му датира от XIX-ти век, когато Максимилиан I мести на това място земеделския пазар от близкия Мариенплац.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

 

Започнал като истински фермерски пазар, на който производители от целия регион са продавали зърно, месо, риба, зеленчуци, плодове и млечни продукти, постепенно от началото на XX-ти век Виктуалиенмаркт се сдобива с пекарни, закусвални, щандове с южни плодове и магазини за вино.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

 

По време на войната пазарът е пострадал жестоко, като всички по-големи градове в Германия, което може все още да се види в големите църкви в стария град, въпреки изключителните реставрационни усилия и умения.

 Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

 

Viktualienmarkt, Мюнхен, Германия

След края на войната е имало предложение пазарът изцяло да се премахне, а на неговото място да се построят модерни високи сгради, но слава Богу, градските власти и гражданите са успели да се преборят, в резултат на което в момента Мюнхен се гордее с място, заради което според Ню Йорк Таймс си заслужава да прелетиш Атлантика.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

 

През последните десетилетия, в които на домакините не им се налага да ходят сутрин на пазара, за да напазаруват хранителни продукти за цяла седмица (включващи и жива кокошка или гъска), защото има Лидл, Кауфланд или нещо друго гигантско,

Виктуалиенмаркт се е превърнал в любимо място за гурметата и гурманите

 

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

А също напоследък и за фудитата*

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

 

Разбира се, цените са по-високи, отколкото в супермаркета или в кварталния магазин, но пък към свежите малини получаваш и удоволствието да пазаруваш от някой мил човек, след което да изпиеш чаша бира с 2 вурстчета, или пък чаша ризлинг с малко свръх-пресни стриди.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

 

 

Макар рибният пазар да е преместен на Вестенрийдщрасе още пред 1855 година, на Виктуалиенмаркт има магазинчета за риба и морски деликатеси, в които приготвят и сандвичи с херинга за пазаруващите и пиещите по чаша на крак.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

 

Лангусти, стриди, скариди и миди.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, MünchenВиктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

 

Чудесен тон за стек и розова ципура.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

Хванахме и

сезона на аспержите – Spargelzeit,

който е буквално навсякъде – на пазара, на сергии из целия град и в менютата на абсолютно всеки ресторант, бирария или кръчма, на супа, задушен или на грил. Към шпаргел-менюто се предлага и специална винена листа, на която уважихме вината от Мозел и Райнгау, но без аспержи.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

 

Сирената са особено на почит,

което е напълно разбираемо предвид близостта на Алпите и безбройните алпийски крави, но освен местните сортове могат да се намерят и голям брой френски и италански като камамбер, пекорино, пармезан и горгонзола, разбира се.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

 

В тази част на пазара мирише особено покърително, но пък можеш да намериш всичко, което ти трябва.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, MünchenВиктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

 

 

Къде без прясната биволска моцарела от Кампаня?

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

 

Солети със сирене преди следващите щандове с напитките.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

 

Виното също е в изобилие и най-вече от Франция и Италия, като Сансерите и Бордото са на много приятни цени.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

Viktualienmarkt, München

Качетата с туршии и подправени маслини миришат особено упоително след частта със сирената.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

 

Гледката на изобилните маслини от Гърция, Мароко, Испания и къде ли не, с риган, лимони, сардели и люти чушки са в състояние да ме извадят извън равновесие, което спешно трябваше да бъде възстановено с чаша бира.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

 Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

 

Кисели краставици, но деликатесни. Деликатесни, но кисели краставици.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

Тези със синапа ми изглеждаха особено интересни, но нямаше как да повлека и кесийка краставички в куфара оквен виното, бирите, сирената и ракията от круши с мед. А да, и няколко горчивки.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

Разнообразието от пресни зеленчуци също е голямо, като имаше дори връзки с любимите ми корени за супа.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

 

 

И пресни артишоци.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

 

На пазара, естествено, има много и различна наливна бира, включително био, която не е по-скъпа от другата.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

 

Всъщност момента с био и органичните продукти е много интересен –

има ги в изобилие, включително в специализирани супермаркети, като разнообразието е огромно – от пресни плодове и зеленчуци до десетки видове вино и бира, като се мине през сирене, колбаси, зърнени и бобови храни и какво ли още не, като цените не надвишават тези на не-био продуктите, а най-често същите продукти у нас, не-био са по-скъпи, например диетичния пълнозърнест хляб.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

 

 

Може да е био, но трябва да е пшенична, понеже сме в Мюнхен.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

Всъщност Виктуалиенмаркт е колкото пазар, толкова и

място, където да се отбиеш след работа за по питие,

за сладкиш, на крак или в класическата бирена градина с маси и пейки.

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, MünchenВиктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

Виктуалиенмаркт, Мюнхен – Viktualienmarkt, München

Пазари като Виктуалиенмаркт – отворени целогодишно, всеки ден не се срещат често дори в Европа, но пък като че ли всеки град или село има нужда от подобно място и фактът, че пазарите са били средища на човешкото общуване, търговията и дори политиката десетки векове са само още една причина да ги търсим и искаме.

 

Автор: Магдалина Генова

Снимки: авторът

 *фуди, ~та (мн.ч) – гурман (гастроном) с айфон и брада – бел.авторката и Ст. 

Други разкази свързани с Мюнхен – на картата:

 

Мюнхен

No responses yet

юли 07 2011

Лондон – пролетни впечатления (2)

Продължаваме с пролетните впечатлния на Магда за Лондон. Разгледахме някои неща, а днес продължаваме.

Приятно четене:

Лондон – пролетни впечатления

част втора

 

Прабабите на тези патици сигурно са приветствали адмирал Нелсън със същото хладнокръвие, с което позират на туристите.

Патици, Лондон

 

Друг голям човек. „Моби Дик“ влиза в личния ми топ 10 за книги.

Херман Мелвил, Лондон

 

При тази гледка сърцето ми спря. Буквално.

Спиращи дъха, Лондон

 

Време за чай. За какво друго?

Време е за чай, Лондон

 

Небостъргачи.

Най-новата архитектура на мен изключително ми допада, нищо, че автохтонното население нарича например тази сграда „Исенгард“.

Небостъргачи, Лондон

 

За този Фолксваген – бръмбар (костенурка 😉 – бел.Ст.) така и не реших дали е извращение или кичът преминава в пост-модернистичен-поп-арт.

Фолскваген костенурка, Лондон

 

Библиотека със страхотна архитектура, като от научна фантастика от 70те.

Библиотека, Лондон

 

Баскетболно игрище на покрива.

Баскетболно игрище, Лондон

 

Ново и старо отново, въпреки че стъклената фасада вече е винтидж по онзи начин, по който седемдесетарската архитектура изведнъж стана куул.

Ново и старо, Лондон

 

 

Краят на една легенда –

Карнаби стрийт

Карнаби стрийт, Лондон

 

Лондончани са мили хора

и не биха оставили крал Чарлс Втори да стои с празна чаша.

Чарлз Втори, Лондон

 

 

 

Пикник на тревата.

Пикник на тревата, Лондон

 

Втора мечта се сбъдва –

Британският музей за естествена история.

Natural History Museum, Cromwell Rd, Kensington, Greater London SW9 7, UK

 

Снимам се със скелета на диплодок, който чакам да видя поне от 30 години.

Диплодок – Британски музей за естествена история, Лондон

 

Гигантски праисторически бозайник.

Праисторически бозайник – Британски музей за естествена история, Лондон

 

Скелетът на хищен динозавър, палеонтологията ми беше другата мечта (след малко и за третата).

Динозавър – Британски музей за естествена история, Лондон

 

Динозаврите в популярната култура.

Може да се поспори дали първото място е за тях или за мумиите.

Динозаври, Лондон

 

Един от екземплярите, уловени от сър Чарлз Дарвин.

Екземпляри, уловени от Чарлз Дарвин – Британски музей за естествена история, Лондон

 

Прекрасна и огромна сбирка,

въпреки че почти 2 века по-късно моралът при създаването и, както и на тази на Британския музей е повече от съмнителен.

Британски музей за естествена история, Лондон

 

Трета сбъдната мечта – музеят на науката.

И третото ми желание като малка – да стана космонавт, ако може такъв, който изследва древни космически цивилизации и животни.

Естествено, нищо такова не излезе от мене. Ако науката се движеше по начина, по който си представяхме в началото на 80-те, може би щях да съм Алиса Селезньова, космо-палеонтолог. Уви, все още сме здраво вкопчени в родната ни Земя.

Музей на науката, Лондон

Музей на науката, Лондон

Музей на науката, Лондон

Музей на науката, Лондон

 

Все пак, за век и малко от каруците се качихме на совалки.

 

Останалото е много кръстосване на улици и пъбове, най-добрата бира, опитвана от мен – cask ales, много видове и боб за закуска.

Снимките от музеите са на urban traveler.

Край

Автор: Магдалина Генова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

 

Лондон

 

2 коментара

юли 05 2011

Лондон – пролетни впечатления (1)

Седмицата на Англия продължаваме с впечатленията на Магдалина от Лондон. Приятно четене:

Лондон – пролетни впечатления

първа част

Няколко снимки от Лондон от миналия месец и малко коментари по тях.

Олимпиадата вече е почти навсякъде, което донякъде е много вдъхновяващо, от друга страна се сещам в какво точно се е превърнала тя. На

гара Сейнт Панкрас

висят големи пет кръга.

Оттам тръгва и влака Евростар, който пък ме подсеща как и какво се строи в тази част на Европа, за разлика от някои други места.

Гара Сейнт Панкрас, Лондон

Дама в розово.

Тъй като не съм свикнала тук да срещам често напълно забулени жени, не мога да преценя дали този факт ме притеснява или не, на съвсем първично ниво.

Лондончанка

Индия – следващият имотен балон?

Сигурна съм, че таксита с картинки от Банско са кръстосвали улиците допреди няколко години.

Лондонско такси

Мери Попинз.

Мери Попинс, Лондон

Един голям човек, живял в Тависток. Че къде другаде?

Къщата на Дикенс, Лондон

Характерните будки.

Техният външен вид, както и профила на такситата едва ли някога ще бъде променен. В хотела имаше няколко табели от края на 70те, любезно обясняващи, че телексът на хотела може да се ползва от 2 до 4 следобед, но така и забравих да снимам този пореден символ на британския консерватизъм.

Телефонна кабина, Лондон

Да не забравяме откъде тръгва

почти всичко голямо в музиката.

Музикален магазин, Лондон

Една мечта се сбъдва –

Британският музей.

Британският музей, Лондон

British Museum, Great Russell St, Camden Town, Greater London WC1B 3, UK

Розетският камък

и историята на Шамполион от тази книжка на Магдалина Станчева ме караха да мечтая за живота на археолог – лингвист.

Розетски камък – Британски музей, Лондон

От всички безценни артефакти в музея естествено най-интересни са мумиите. Котешките приличат на играчки, а другите изобщо не изглеждат страшни. Все пак е забавно да си представиш как нощно време се разхождат из залите на музея, играят на шумерска дама или свирят на лири, останали от времето на Орфей.

Котешки мумии – Британски музей, Лондон

Мумия – Британски музей, Лондон

Say ‘Hi’!

Мумия – Британски музей, Лондон

Седмица след кралската сватба

в града всичко все още е сватба.

Кафене, Лондон

Човек със сини торби.

Улица, Лондон

Тези балкони

ме карат да мечтая.

Балкони, Лондон

Истинският джентълмен винаги носи

бастунче или чадър.

Магазин за джентълмени, Лондон

Старо и ново,

най-обичайната гледка в Лондон.

Ново и старо, Лондон

Червенокосо момиче

в Сохо

Сохо, Лондон

Тя е траш и не се срамува да си го признае.

Магазин за бельо, Лондон

Добре дошли на

междугалактическа станция „Уестминстър“.

Станция Уестминстър, Лондон

Станция Уестминстър, Лондон

Станция Уестминстър, Лондон

Очаквайте продължението

Автор: Магдалина Генова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

4 коментара

мар. 17 2011

Да похапнем в Калифорния

Днешният пътепис ще ни води до място топло и слънчево. И понеже за тези тежки метеорологични условия (аз по душа съм ескимос 😉 трябва да сме подготвени – то нека видим какво можем да похапнем в Калифорния.

Приятно четене:

Да похапнем в Калифорния

Още в началото трябва да направя уговорката, че очаквах да имам много повече снимки на храна, но впоследствие установих, че на картата основно има небостъргачи, небостъргачи и пак небостъргачи. Показателно – това, което може да те отнесе е архитектурата на Ню Йорк и океана и нощното небе на Калифорния.

И най-важното: липсва каквото и да е била снимка на бургер, въпреки че за две седмици успях да изям солидно количество такива, с най-разнообразен вкус и гарнитури. Склонна съм да се съглася, че това е националното ястие на САЩ, а вариациите от най-класически такъв до кюфтенца (sliders) от кобе телешко са в състояние да заглушат сигнали като “ама пак ли кюфтета…”.

Лонг Бийч, Калифорния, Съединени американски щати

Калифорния за мен е преди всичко океан, слънце, палми и огромни плажове. И място, където можеш да се сблъскаш с Джейн Фонда и Сали Фийлдс и да се правиш, че си минал покрай съседката от долния етаж. За няколко дни видях част от

Лос Анджелис, Лонг Бийч и Анахайм,

но явно звездите са на всеки сантиметър (поне така ми се иска да вярвам), а океанът е всеприсъстващ и прекрасен.

Лонг Бийч, Калифорния

Закуската е яйчен бейгъл с крема сирене, авокадо, червен лук и зелена салата, а

Калифорния е мястото с най-вкусните плодове, които някога съм яла

(ако не броим прясно откъснатите праскови). Грейпфрути, няколко вида пъпеш, диня и най-сочния и ароматен ананас – всеки, който знае трудностите ми с плодовете, би се изненадал от количествата, които изядох, а пиенето на прясно изцеден сок се превърна от неприятно задължение в огромно удоволствие. Явно с брането на зелено тук няма да имаме шанса да ядем такива плодове извън сезонните родни такива, но пък най-сетне разбрах какво им намират хората на ананасите.

Закуска: яйчен бейгъл с крема сирене, авокадо, червен лук и зелена салата – Лонг Бийч, Калифорния

Закуска

Кафенца, които предлагат еспресо, американо, чай, закуски, бейгъли, всякакви супер-био-органик храни, японски бенто и готвена корейска храна.

Калифорния явно наистина е центъра на здравословната хранителна мания,

но след няколко погледа върху етикети на разни супер-не знам си какви шейкове, сокове и подобни бърканици прецених, че най-здравословно е да не знаеш изобщо какво съдържат, за да не вдигаш кръвно.

Кафене - бистро, Лонг Бийч, Калифорния

Кафене - бистро

Точно в такова кафене – бистро човек може да намери и

рогалах с праскови много преди Ханука,

само дето вкусът повече напомняше тиквеник, но пък е перфектния завършек на една закуска на слънце.

Рогалах с праскови – Лонг Бийч, Калифорния

Рогалах с праскови

Бюфетът

е явление, което май у нас се случва от време на време във вегетарианските ресторанти, но като цяло е чудесна алтернатива, ако не знаеш какво ти се яде и ако искаш да се натъпчеш до припадък за десетина долара.

Бюфет – Лонг Бийч, Калифорния

Бюфет

Храната в този беше смес от текс, мекс, китайска и южняшка, тежка, пържена и сладнееща – вкусно, но аз лично едвам успях да изям една неголяма чиния.

Розовата лимонада

е нещо, което и на двата пъти, в които я пробвах, така и не успях да допия. Синтетична, кисела и с вид на зелева чорба, но в крайна сметка всичко е въпрос на вкус.

Червена лимонада – Лонг Бийч, Калифорния

Червената лимонада и на цвят и на вкус го докарва на зелева чорба

Срам, не срам, обаче някой неща даже не разбрах от какво са приготвени, камо ли какво представляват – в чинията се разпознават свинско на скара, пържено пиле, салца, мак’н’чийз, останалото остана предмет на догадки въпреки помощта от един приятел от Кънектикът, според който едното може би е сладък картоф, а другото – нещо със спанак.

Свинско на скара, пържено пиле, салца, мак’н’чийз – Лонг Бийч, Калифорния

Свинско на скара, пържено пиле, салца, мак’н’чийз и още нещо...

Ресторант в стила на старите пристанищни постройки около марината в Лонг Бийч.

Ресторант на плажа – Лонг Бийч, Калифорния

Ресторант на плажа

Орчата, плодови смутита, funnel cakes и чуро (churro), които приготвят само за теб.

Ресторант в Лонг Бийч, Калифорния

Чурото се прави с машина по подобие на толумбичка и се пържи в силно нагорещена мазнина.

Ресторант в Лонг Бийч, Калифорния

Ресторант. Може ли авторката да ни запознае с готвачката? ;)

Вряло, сладко, мазно и с много канела,

чурото е най-вкусното сладко нещо, което съм яла от много време насам.

Признавам си, че в САЩ хич не обърнах внимание на сладките неща, но това определено ме грабна и не бих имала против наблизо да има будка за чуроси и орчата.

Чуро –  Лонг Бийч, Калифорния

Вряло, сладко, мазно и с много канела, чурото е най-вкусното сладко нещо, което съм яла от много време насам.

Ресторант в псевдо-мексикански стил с азиатска кухня, нищо изненадващо.

Псевдо мексикански ресторант с азиатска кухня –  Лонг Бийч, Калифорния

Всичко местно и домашно приготвено е последен писък на модата, но пък бурканчетата с туршийки наистина са красиви и оставаш с усещането, че си малко по-близо до познанието какво точно ядеш.

Туршия –  Лонг Бийч, Калифорния

Туршия в Лонг Бийч. Само не мога да разбера как може да съществува подобен израз?!?

Две абсурдно снимани мексикански бири: Carta Blanca и Dos Equis.

В Калифорния за да си купиш бира, трябва да минеш километри и километри, докато нацелиш някой liquor shop (такива са законите!).

Другият вариант да изпиеш една следобедна бира е да се завреш в някой толкова захлупен и смутен бар, че започваш да се чувстваш като някой от най-пропадналите герои от класическо road movie.

Освен законите и в Калифорния, и в Ню Йорк удивлението ми предизвикаха и невероятните разфасовки: кварта и пинта.

Квартата:

Мексиканска бира Carta Blanca

И пинтата. Иначе мексиканската бира си е все така чудесна, дори без лайм и без да даваш 5 лева за нея.

Мексиканска бира Dos Equis

Най-сетне видях тези

големи конгломерати от десетки заведения за хранене.

Местните обичат да ги наричат ресторанти, а и всичките имат спретнат и излъскан вид, но до едно принадлежат към големи вериги за бързо хранене.

Ресторант – Лонг Бийч, Калифорния

Китайски ресторант за бързо хранене, със статуя на кон отпред. Прави впечатление колко е чисто и никъде няма хартишки, опаковки и полуизядени бургери.

Китайски ресторант с кон – Лонг Бийч, Калифорния

В Калифорния разбрах защо в Америка без кола не може – няма никакъв шанс да си напазаруваш

хранителни стоки, да откриеш бира или да намериш фаст фууд скупчването, защото нещата отстоят на километри едно от друго.

Лонг Бийч, Калифорния

Мечта – да изпиеш една наливна бира до марината.

Яхтено пристанище (марина) – Лонг Бийч, Калифорния

Ако не искаш бургери и китайско – пица. При това много, много вкусна, нищо че Калифорния не е мястото с най-голям процент италиански емигранти на глава от населението.

Пицария – Лонг Бийч, Калифорния

Салатата има свеж и приятен вид, нищо кой знае колко различно, но това, което ме впечатли е вкуса на авокадото (споменах горе за брането и износа на зелени плодове) и царевицата, включена в понятието “печени зеленчуци”.

Печени зеленчуци с авокадо и царевоца – Лонг Бийч, Калифорния

Наливната бира.

Наливната бира в САЩ е една дълга история, която е на път да се превърне в страстна, любовна и до живот. За мой късмет навсякъде предлагаха oktoberfest brew – червен, ароматен ейл.

Наливна бира – Лонг Бийч, Калифорния

Красива, чудесна пица с истински пеперони и моцарела.

Пица с истински пеперони и моцарела – Лонг Бийч, Калифорния

В близък план и с фотографски ефекти.

Пица с истински пеперони и моцарела – Лонг Бийч, Калифорния

Дели с много квартален вид

и домашно приготвени сандвичи.

Дели с домашно приготвени сандвичи – Лонг Бийч, Калифорния

На места в Лонг Бийч могат да се открият прекрасни ресторантчета с масички на улицата в стари сгради.

Ресторант в Лонг Бийч, Калифорния

За съжаление, поради естеството на посещението ми в Калифорния нямах много време да изследвам храната, но общото ми впечатление е: невероятни плодове, страхотно телешко и омайна бира.

Автор: Магдалина Генова

Снимки: авторът

No responses yet

Older Entries »

Switch to mobile version