Категория: Ангел Богомилов

Разходка до не толкова далечния Изток /Японската градина в Хаселт, Белгия/ 4

Разходка до не толкова далечния Изток /Японската градина в Хаселт, Белгия/

 Днес отново ще се потопим в красотите на Европа. Ангел ще ни води до Японската градина в Хаселт. Не я бяхте чували? И аз, но нали за това са пътписите 🙂

 

Приятно четене:

Японската градина в Хаселт, Белгия

Разходка до не толкова далечния Изток

Един от многото планове, складирани на лавицата ни с проекти за бъдещи пътешествия /и респективно пътеписи, шефе да си жив и здрав, да ги публикуваш/ е да видим Страната на изгряващото слънце. Засега така си стои прилежно сгънат и чакащ реда си. Живи-здрави…

Е мъничко, на няколко пъти сме се опитвали да се докоснем поне отчасти до японщината. А не, не – не като четем, ядейки суши, хайкутата на президента.*  Просто сме се надигали и газ на изток… към

една японска градина

… в Хаселт. Това си се пада на изток от нас.

Хаселт, Белгия

 

 

Недалечен, но все пак “изток”.  Тази година дори градината е юбиляр – чуква 20 лазарника.

Японската градина в Хаселт, Белгия

Хризантемите ви посрещат с добре дошли.

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

И есента си е хубава.

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

Цветовете са един път, а?

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Хм. Не мога да си обясня, защо обаче не сме ходили там напролет, точно когато градината е в силата си. Вишни. Цъфнали… прелест. Мислехме тази година да отидем на 8 април, когато е фестивалът на цъфналите вишни. За съжаление /всъщност не е за съжаление, живи-здрави, скоро ще видите защо 😉 / и тази година няма да можем да се отъркаляме в  “пролетния сняг” от вишнови цветчета. Та затова ще ви покажа кадри от градината през есента. Който я хареса есенна – няма начин да не иска да я види и през пролетта…. и мммм после да напише пътепис – хем Стойчо ще е доволен**, хем и ние няма да трябва да чакаме до догодина да я видим.

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

Хризантеми, хризантеми...

 

Градината не е кой знае колко голяма и надали ще отнеме повече от час-два. /еее сега ако медитирате може и повече сигурно/

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

Мост. Шепнем си хайку. Обичам.

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Тука може и чаена церемония да преживеете:

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

Желаещи за курсове по икебана?

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

Две дозо, хай! :)

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Да не забравите да минете покрай водопадчето и после по пътечката сред ирисите. И внимавайте да не цопнете при шараните 🙂

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

Есента са прецъфтели, но като са цъфнали са супер.

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

Ох на батко. Никулден иде. :)

 

 

После може да се пошляете из Хаселт. Хубав град е. Университетски – т.е. процентът на симпатичните девойки с къси полички, чоропогащници на баклавички и кожени ботушки е почти колкото в Льовен. В Хаселт обаче градският транспорт е безплатен, та може би ще видите по-малко от тези видения да карат велосипеди. Не знам може и да не е така….   За да не стане от толкова … гледки    😉  ….     нещо фал със сърдечната функция на мъжката половина /разбирай сърцетуп/ е добра идея, да пийнете нещо съдоразширяващо ….  Е не, не, стига с този валидол. Ето тук националния Музей на дженевира може да ви даде друга идея 😉 Пък и помага за блясъка в очите.

 

Японската градина в Хаселт, Белгия

Из градската градина на Хаселт.

 

Да не ви се меся, но ако тази пролет, седите бездейни някъде, на място, от което Хаселт е достижим за час-два пътуване, а времето е хубаво – защо просто не си направите едно прекрасно еднодневно излетче –  до градината /и дженевира, и дженевира 😉  /… пък ако артиса време – Алден Бийзен… или евентуално Бокрейк са наблизо.

А да. И чакаме пътеписа ви за японската градина през пролетта…  🙂

======================================

* Херман ван Ромпуй – президент на ЕС /на съвета му всъщност/ и виден хайкуписец. – бел.авт.

** Охо, и още как! – бел.Ст.

 

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът



 

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

11

Вюрцбург – в търсене на върховните вурстчета

Стига Изток, стига тъмни Индии и недисциплиниран Юг! 😉 Време е да пипнем сърцето на Запада! А къде е то? В Германия, разбира се 🙂 Фламандският брабантанец Ангел днес ще ни води до един...

Ха честит 8-ми март! /Кюкенхоф Лисе Нидерландия/ 11

Ха честит 8-ми март! /Кюкенхоф Лисе Нидерландия/

Скъпи дами! С настоящият разказ нашият постоянен Бенелюксов кореспондент – Фламандският брабантанец – ви поздравява с днешния 8 Март. Знаем, че искате рози и много се сърдите на лалета (оооо, не ми демагогствайте!), но … в Холандия, където ще отидем днес се отглеждат лалета. Моя милост също се присъединява към пожeланията за автора да сте живи и здрави и, моля, заповядайте лалетата 🙂  🙂 🙂 

(освен това: тази година ще има и килим от цветя в Брюксел. Вмсето 3, ще продължи 5 дена – така че, ако успеете да убедите половинките си, ето какво трябва да посетите тази година http://www.flowercarpet.be/site/main.php?otm=&mtm=&hst=&pg=acc10&lg=en )

 

Приятно четене:

 

 

Ха честит 8-ми март! /Кюкенхоф Лисе Нидерландия/

Със Стойчо не достигнахме консенсус как трябва да се транскрибира  “ю”-то. Според мен трябва да е нещо като по-скоро “ой”, но то проблемът не е в нашия телевизор, а в гласните на нидерландския*. Това не е и толкова важно. Ей за това иде реч –

Keukenhof

Бяхме там преди няколко години… бах’ как тече времето… кат’ неаполско наводнение… само споменът може да те пренасе на ръце през него…

Честно да си призня, не си спомням много от самото пътуване. Е няма да забравя как почти цялата магистрала в посока Брюксел беше задръстена  от каравани. От холандската граница до Антверпен една огромна колона от каравани и псуващи тираджии. Предстоеше удължен уикенд. Хахахах като казах за холандци и каравани, та се сетих за една карикатура – ракета, отдалечаваща се от земята и отзаде й закачена каравана. Отгоре пише – “холандци в космоса” 🙂 А ето я и самата карикатура 🙂

Кискайки се радостни, че сме “дефазирани” с основния поток от пътуващи, в шеги и закачки стигнахме до изхода на магистралата за Лисе и там осъзнахме, че вече не само сме синхронизирани с основния поток коли, ами и че желаещите да посетят Кюкенхоф са спретнали много здрава интерференция /разбирай юнашко задръстване/. Толкова време висахме на един мост, че имах чувството, че корабчетата, които минаваха отдолу по канала, ще минат на обратно, но вече натоварени с въглища, или там с каквото ги товарят.

Keukenhof, 1, 2161 AN Lisse, Нидерландия

 

По едно време диуретичното действие на сутрешното кафе и стегнатите ми дънки взеха да повдигат ммм налягането на нетърпеливостта ми, така да се каже. В колоната пред нас кола с немска регистрация отби встрани /не че не можеше да си остане направо в заспалата колона/,  един чичо се шмугна в храстите и после излезе един така видимо облекчен. Ние обаче няма как да падаме до нивото на някакви си немски бюргери, наливали се с бира цяла нощ и затова стоически издържахме до пристигането ни в Кюкенхоф, за да се отдадем на благините на цивилизацията.  🙂

От самото селце до парка се минава по едно пътче между ниви с лалета. Прекрасно е просто.

 

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Ей като немски път е, ей!

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Ризата в тон със синчеца.

Нарциси – Койкенхоф, Холандия

Да разбираме, че в нарцисите може да се "вършее" :)

Паркирахме в една огромна оградена за целта поляна, учтиво упътвани от симпатични девойки и младежи.

Изкефихме се, че предвидливо имаме закупени он-лайн билети /то мефрауто да е жива и здрава/ и не трябва да чакаме на опашка и влязохме в

рая на лалетата

 

 

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

 

Няма какво повече да се обяснявам. Пролетно време, цветя, любимото същество до тебе…

 

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Маргаритки – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

 

Ето този фонтан имаше много интересна програма. Не бях виждал шадраван да прави такава мъгла и изведнъж струята да изригне към небето. Като изстрелване на ракета. Жалко, че нямаше как да направим клипче. А кой знае каква феерия е вечер като го осветяват.

Фонтан – Койкенхоф, Холандия

Фонтан – Койкенхоф, Холандия

3...2...1...

Фонтан – Койкенхоф, Холандия

Поехали...**

 

Почти цял ден обикаляхме из парка. То не можеш да му се наситиш – цветове, ухания… пчелички 🙂

 

Love is in the air – Койкенхоф, Холандия

Love is in the air

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Ей тука още по- вляво има вятърна мелница, но боровете я скриват.

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Цветя – Койкенхоф, Холандия

Ееех Моне, Моне...

 

И няколко по-различни неща. Това е от теменужки

 

Теменужки – Койкенхоф, Холандия

 

Руското  знаме? Газовиките, които са заможни туристи трябва да се коткат. 😉

 

Цветя – Койкенхоф, Холандия

 

Хобитски лаленца.

 

Лалета – Койкенхоф, Холандия

Лалета-джуджета.

 

Накъде без нас? Ние сме на всеки километър

Мартеница – Койкенхоф, Холандия

На тръгване, случихме на сватба. Ех как се сещат разни да направят такъв страхотен подарък на жена си… Булката си заслужаваше де… 😉

Сватба – Койкенхоф, Холандия

 На връщане спряхме на пътчето от първите снимки да поснимаме. Докато мефрау подскачаше из лехите … /майтап бе – не сме тъпкали цветята има си хас/ едни минувачи виждайки, че сме с белгийски номер ме попитаха нещо на френски /холандците за разлика от фламандците намират фрионския за много шик/  … смех… смисълът беше дали има още много до парка. Успях да сътворя само “ла ба, ла ба” /ей там, ей там/ окуражително махайки в посока на Кюкенхоф…  и после изпрасках и фразата “па вер” /не далеч – френско-нидерландски, което всъщност на френски означава “няма червеи”/  🙂   Мефрау вече беше всред луковиците превивайки се от смях.  Та тази фраза влезе в домашния ни фолклор наред с “Кому кук поасо? Хрил Хууд?” /как се готви рибата? става ли на скара? френско-английско-фламандски/ както невинно попитах един продавач на пазара в Ерки, Бретан….  Ох отплеснах се с моята лингвистична немощ.

Честит празник, мили дами и честита пролет! 🙂

* Възможните варианти са Кьокенхоф, Койкенхоф и Кюкенхоф – аз също съм склонен да минем на по-немското му транскрибиране като Койкенхоф, но тези “койки” нещо ме притесняват. Може пък да е Кьокенхоф, знам ли. Иначе името на селото знати Кокоши (Пилешки) двор – бел.Ст.

**Думи на Юри Гагарин при старта 🙂 – бел.Ст.

 

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът



 

Други разкази свързани с Холандия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Романтиката е сега в моторите /АвтоСвят в Брюксел/ 11

Романтиката е сега в моторите /АвтоСвят в Брюксел/

 В зората на интернета, един мой добър приятел, цитираше вечния стих „Романтиката е сега в машините“, отваряйки Плейбой.ком 😉 Но младостта на интернета отмина, затова днес ще се върнем към по-класическата трактовка на този стих – Фламандския брабантанец или с други думи – Ангел –  ще ни води до Музея АвтоСвят (AutoWorld) в Брюксел. 

Приятно четене:

 

Музей АвтоСвят (AutoWorld) в Брюксел

Романтиката е сега в моторите

Преди време ми се зароди една идея, която Стойчо благослови, че има хляб в нея -да описваме музеи, които сме посетили – “музеописи” един вид . Надявам се, че ще е полезно за пътешественици, които планират кое в един град да разгледат, пък и просто така да обменяме информация какви чудеса има по света. Естествено музео-описанието е строго лично. Няма гаранция, че всеки ще изпита същото както музео-описателя и да не стане нещо после “Ехх как се прецакахме като отидохме в този  музей заради оня Вламо-бра-бра…  абе както и да е там глупавия му ник, който и той сам не може да си го запомни” 🙂

Имаше една седмица в сайта, в която пътеписите бяха с акцент за различните религии, та мислех да се включа тогава с описание на този музей, защото то автомобилите за някои си е направо бетер религия, но разни причини от … абе както и да е… сега благодарение на силата на немската фармацевтика съм отново на крака 🙂 Та както се казва – Вие четете този музеопис благодарение на Байер /шефе какви бяха правилата за рекламите 🙂 / . Пък и напоследък сайтът стана романтичен… по италиански дет’ се вика романтичен … 😛

А то романтиката е сега в моторите….

… и техния свят.

Автосвят. AutoWorld. В Брюксел.

Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Входът

Къде се намира. На много лесно място.

До арката на Юбел-парк.  Или Сенкантенер за франкофоните. Може ли да си кръстиш парка за петдесетгодишнината на Белгия “синкуатанеуиере” …  бля … френска му работа …  ето на фламандски си е ясно и информативно – Юбилиеен парк. 🙂

 

AUTOWORLD, Parc du Cinquantenaire 11, 1000 Брюксел, Белгия

 

 

 

Ако сте дошли дотук с метрото – излизате от станция Мерод и воала ето тука – напред и вляво.

Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Напред и наляво. Вдясно е за следващ музеопис.

На касата има голяма вероятност да ви посрещне усмихната нинджа. Няма как – политика на VDAB  / фламандското бюро по труда/. С езика също може да има шоу. На теория трябва да говори френски , фламандски и английски, но аз бих заложил на френския или мароканския 🙂 Въобще в Брюксел е много добра идея да имате под ръка някоя и друга фраза на фрионски. Там разни мерсита, силвуплета и бонжурнета са ясни. Безспорния фаворит е Жу не парл па франсе… 🙂 Може да ви спаси от нахални проповедници, просяци и прочее навлеци… ОК тези неща ще ги обсъждаме в бъдещия проект “Некои мисли и съображения на Влаамсбрабандера за Белгия”. Сега да влизаме в света на колите.  Цените и работното време може да сверите от сайта на музея. Последно ходих там преди кажи-речи две години и тогава имаше и такса ако искаш да снимаш. Няколко евро на фотоапарат. Дават ти едно стикерче, което гордо лепваш на връхната дреха и започваш да цъкаш… Знае ли човек  – може пък  да има снайперист, който прочиства неостикерените фотографи, та затова лепването на видимо място по тялото е добра идея… 🙂  Сега гледам в сайта няма посочен такъв фотоналог… може да са го премахнали… Явно ВДАБ са го закъсали със снайперистите.

Експозицията не е статична. В смисъл всеки път като отида и колите са разместени. Има някаква идея в подредбата мммм вероятно хронологична, но все пак не очаквайте пълна поредност и логика. Както се казва – който иска подреденост и систематизация – да си ходи по немски музеи.

Експонатите си имат табели с описания на френски, нидерландски, немски и английски. Знаменцата на табелите показват от коя страна е колата. В музея има и магазинче за сувенири. А да  – тоалетната е на втория етаж вляво. Не се подсмихвайте – нали знаете как е възникнал танцът туист – шотландец на зор седял пред платена тоалетна… 🙂 Та разбрахте ме де.

Ето и началото на една индустрия положена от маняци, които едва ли са предполагали , че имената им ще разлюляват борси и ще станат марки струващи милиарди.

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

После пък тя е позлатила създателя си.

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Вече сме на четири колелета. Педалите никога не са излишни.

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Кормилото е един път. Все едно си на лодка с извънбордов мотор.

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Усещате ли духа на зараждата се индустрия? :)

След първото ми разглеждане на музея се заформиха няколко извода, които впоследствие се затвърждаваха и обогатяваха. Например оказа се,че

Белгия е имала мноооого обещаваща автомобилна индустрия,

за което не съм и предполагал . Големите риби обаче са я задушили. Но все пак машините направени от майсторите в Антверпен, Херстал и Вилвоорде са тук и от тях лъха … ммм мощ и качество… направени са сякаш да са вечни…   не знам просто са яки:

F.N. – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

F.N. - Фабрик Насионал. Произведено в Херстал през 1901 г.

Минерва от 1929 – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Минерва от 1929 г. Шест цилиндъра 3400 кубика. Прекрасна е.

F.N. – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

F.N от 1925 г. Победител на "24-e часа на Франкошампс" за 1925 и 1926 г.

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Дали има и едно кило пластмаса в нея?

BELGA RISE 1934 – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

BELGA RISE 1934 Пише, че радиатора и емблемата Ролс Ройс са ги чопнали

FONDU 1906 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

FONDU 1906 г. Правено във Вилвоорде. Кожен салон. Естествен фурнир. :)

Минерва от 1910 – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Минерва 1910 г. Първата кола на белгийското кралско семейство.

Хермес от 1912 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Хермес от 1912 г.

Американските коли

са ясни – от едно време са си огромни, направени да лапат мили и гориво като полицай донъти.  Ролс Ройса също.

Пакард 1929 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Пакард 1929 г, модел 645. Любимата кола на гангстерите.

Ролс Ройс 1921 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Ролс Ройс 1921 г. Лордът се е возил отзад. :)

А пък ей това нещо ми разби представите за туризъм…  Форд 1924 г. Кемпер!!?  Вижда се вътре кухнята. Има си и тераска…   И ние си мислим че някои неща са продукт на нашето време… смех…

Форд кемпер, 1924 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Форд кемпер, 1924 г. То всъщност къмпинги имало ли е тогава?

Кафе-машина във Форд кемпер, 1924 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Прясно кафе сутрин сред природата? :)

Форд кемпер, 1924 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

След дълго шофиране ти се ще да излезеш на тераската да се протегнеш - няма проблем. Това е Форд.

 

Ето я и черешката на моята автомобилна торта.

Както се казва – Е, не! Няма ТАКАВА кола. V-образен  осемцилиндров двигател, 4,7 литра работен обем. Компресор. Прибиращи се фарове. Дизайн, който кара в ушите ти да звучи  тежкото дишане на Дарт Вейдър на фона на имперския марш…  От коя година е колата ли… Ще излиза ли скоро на пазара Хахахаха  Та тя е вече тук – от 1937!!!

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Коя година викате японците въведоха прибиращите се фарове?

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Еееех, да го имаше това нещо за абитуриенската...

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Ах, котьоооо, какви форми...

Не съм фен на теориите за конспирациите, но следващата колица ме накара да се замисля. Абе, как аджеба с технологии от 1941 година това Пежонце, направено в окупирана Франция се е движело на ток с 30 км в час с автономност 80 км,  а сега за електромобилите мрънкат, че технологиите не са достатъчно развити за достигане на параметрите на колите с ДВГ /скорост 120 130 и автономност 800 км/?  Или защо омазаха биодизела, че заради него нещастните негърчета с подути коремчета гладуват, като рапицата не расте и не се конкурира с посевите ориз, сорго, маниока  и прочее троскоти, с които преимуществено се храни третия свят.  И, че маслодайните растения, които са суровина за биодизела,  са изконно посеви на умерения пояс /разбирай на първия “бял” свят/.  И, че сега ще се електрифицира транспорта и ще се слагат слънчеви панели по Сахара и други песъкливи области населени с яздещи камили хора, за да внася Европа ток. Мдааа, като секнат петродоларите и да почнат слънчево-панело-доларите…  че да могат разни да продължават да си строят острови, безмислени небостъргачи и религиозни фондации….    както и да е дано скоро да подкарат термоядрения синтез, че вода си имаме и в Европа.

Пежо. Електрическо. От 1941 г. – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Пежо. Електрическо. От 1941 г. Пък сега продават ел-скутерчета с по-лоши характеристики

Като споменахме за Втората световна – Ето тука от

артисали кабини за месершмити

немците какво са спретнали. Яко а!

Месершмит – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Все пак е самолетна кабина. Пътникът - отзад.

Месершмит – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Ама пък е симпатяга. :)

А за немците – то е ясно. Писах го и преди – страните с най-хард порно правят и най- качествените коли.

Германия, автомобили … Какво ви идва на ум? …

е как?! ето я и нея 🙂

госпожица Мерцедес – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

госпожица Мерцедес

Има още много неща за гледане и отбелязване. Амфибия:

Амфибия – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

От наводнения не се боим.

Ей това нещо е вдигало 160 км/ч 1927 година 🙂 Самоубийци.

Darmont Special 1927 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Darmont Special 1927 г. Тези дето са го карали с 160 са имали пеперуди не в корема, а в главите. :)

Рокерите

също могат да  поизплакнат око.

Ретро мотори – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Дали са слушали Моторхед навремето?

Има възстановки на гаражи и ремонтилници. Интересни ми бяха как бензиноколонките – съвременните  страшилища за кредитните карти са започнали от съвсем обикновени ръчни помпички. 🙂

Бензинова колонка – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Я ми врътни за 10 лева... :)

Бензинова колонка – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Дали тогавашните безнинджии, които са помпали ръчно са били по-усмихнати от сегашните?

Ta така. Надявам се схванахте идеята на музея и ще можете да прецените дали да отделите няколко часа от брюкселския си престой за него.

А да щях да забравя! Още един извод –

италианците не могат да правят коли още от едно време…  😛

Нали знаете защо са направили Фиат-а  – за да може и на Опел-а да се казва кола.

Фиат – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Смех.

Опел – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Опелите вървят бързо, че иначе ги застига ръждата 😉 *

И ето и за природозащитниците – нещо еко. 😉

Карета – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Между другото тези карети са имали баахти сложното окачване **

Велосипед – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

С това по софийските велоалеи и гарантирано ще ви дават по бТВ.

 

И не толкова еко.

Формула 1 – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

А това не е ли знака на пощите? Сигурно са карали телеграмите с нея.

Изглед от втория етаж на музея:

Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Просторно си е

Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

И посетителите вървят по червения килим. Дреболия, но приятно.

Френска машина Delage: щях да ги обвиня, че са крали тръбите отстрани от CORD-а, но то май този е от 1919.

Delage – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Колкото и тръби отстрани да му сложат - CORD-ът е недостижим.

 

Поздрави и газ и ляв мигач!

 

 * Редакцията от личен опит категорично се разграничава от това твърдение – бел. Ст. 😛

** Представете си какви са били пътищата – бел.Ст.

 

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът

 Послепис от Стойчо: Искрено се надявам и на други музеописи – как ме сърбят ръцете, някой да напише Achtung, Panzer!  а аз да го публикувам 🙂 И не само 🙂


 

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

Коледа в Кьолн (Германия) 8

Коледа в Кьолн (Германия)

Беше крайно време да отидем в родината на Коледата. Днес към Германия и нейното коледно настроени ще ни води Ангел – с което искам да поздравя всички с настъпващите празници, а специално него – с факта, че живее в страна с правителство 😉

Честито Рождество, скъпи читатели! И не се притеснявайте, това няма да е последният разказ за годината 😉

 

Коледа в Кьолн

Германия

Последната неделя преди Коледа. Страната вече има правителство – т.е. може да се ходи в чужбина без страх, че докато се върнеш, Белгия няма да я има. Всички се кефят по своя си начин. Негри.. опа…  цветнокожите чупят и рушат в Брюксел, недоволни от изборния резултат в Конго!!??  Хора със северноафрикански имена си хвърлят гранатки в Лиеж. Белгийското БДЖ ще стачкува. То всъщност всички ще стачкуват… Ой… обърках блога… (Споко, разбираме те! – бел.Ст. 😉

Та за кефа стана реч. Ние пък си направихме кефа, като отидохме до коледния базар в Кьолн. 🙂

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Натук сме се запътили.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Ооо таненбаум, ооо таненбаум .... ляля ля ля ля...

Знам. Дребнобуржоазно и потребителско. Виновати.

Хотелска резервация. Имаме. Багаж. Имаме. Ъъъъъ чакай бе, мефрау, нали за една вечер само? Е това много багаж ли бил. Това куфарче минавало за ръчен багаж в самолетите. Мхм. Минава. Както са му дръпнати всички разширителни ципове, трябва да си като неаполски полицай  – шнолоразкопчател*, че да убедиш стюардесата. Добре де. Съгласих се. Документи. Имаме. Хахахаха белгийските шАфьорски книжки са покъртителни тескеренца. Хартиени, сгъват се на три, с лепена снимка. Както българските преди ммммм бая години. /не знам колко. моята първа книжка беше от тези ламинираните/. Пари в брой. Им… Опааа! Нямаме. Видя ли се сега дето се подиграваш със свидетелствата за правоуправление на кралството. Аааа!? Гиди балкански присмехулник. Еее споко, в съседното село има банкомат. Да перефразираме „Със жена ли отиваш… не забравяй банкомата…” .

Ура-тута в ранния неделен следобед, сребристия нос на японската ни фрегата, с френски двигател, сглобявана в Англия, бодро пори асфалтовите вълни на магистралата покрай Аахен… ех че съм лирик, бе…

Някъде между Аахен и Кьолн виждам гледка, която би сгряла сърцето на Стойчо. Комини и охладители, бълващи дим и пара, доказвайки, че немската енергопромишленост е жива. Венсеремос! Поне тока си го правим тука, а не в Китай. (вярно е – такава гледка ме изпълва с гордост – бел.Ст.)

На някаква табела видях отклонение за Керпен. В опит да бъда духовит предположих, че в този град са измислили клещите керпеден. Ох де се наврях на батя у кочаните… Двайсет минути обяснения какво е керпеден и за какво служи.

Мостът на Рейн – Кьолн, Германия

Да си "премерим" катинарите... :)

Катинари на Рейн – Кьолн, Германия

Каквото и да си говорим немците май повече се обичат от италианците. :P

 

В Кьолн

джипиеса упорито искаше да ни прекара през една улица, която се оказа затворена заради ремонт. Но дедо го изненада, като обходи центъра от другата страна, мушна се в подлеза под катедралата и атакува хотела във фланг. Пълна капитулация.

Браво. Всичко точно. Настанени. Изглед към катедралата.

Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия

От прозореца на хотелската стая.

Чисто, спретнато. Персонализирано меню на телевизора. Ала бала. Предимно немски програми. А! Има и Пей ТиВи. Първи канал – премиерни филми…а втори, трети, четвърти, пети….шести…. адълт ТиВи… 🙂  Сега да не останете с погрешно впечатление. Хотелът си е много порядъчен. Но Германия си е Германия. Както казва един приятел – колкото по-хард е порното на една страна, толкова по-добри автомобили произвежда. Възмутих се, ей така за принципа, защо са само платени тези специализирани канали. Навсякъде по света в хотелите били платени. Да бе да…  😉  В България какви хотели има – видеотеки, видеотеки!  🙂

Ама на къде тръгна повествованието. Уж коледен пътепис.

Апропо, замислих се –  у нас, като че ли Великдена е по-тачен празник от Рождество. В западния свят е обратно. Т.е. западния човек по- се кефи на надеждата, а ние на триумфа, на това, че сме се хванали за зелено, ако щете. Хм дали има някакво историческо обяснение, нещо от езическите времена. Или пък нещо от мирогледа, съответно социалната и икономическата надстройка… ама че марксистко прозвуча… или пък зависимостта е обратна. Кой знае. Както и да е.

И така. В асансьора надолу се возихме заедно със семейство от някоя от руските републики. Тези с монголоидните черти. Газовики… с наш’те пари обикалят Европата… 🙂

Набързо прескочихме до жп-моста на Рейн, за да видим любовните катинари. Увеличили са се доста от предния път. Имаше и разни други закачени обекти. Водомер с гравирани имена примерно. Обичат се немците, няма лабаво.

Cologne Cathedral, Domkloster 4, 50667 Cologne, Germany

 

И се почна. Стария маркт, новия маркт, марктове и марктчета, платцове и платцчета са превърнати в

коледни базари

Коледен базар – Кьолн, Германия

Входът на един от базарите.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Базар до Дом-а.

Светлини. Как само не заваля тих коледен сняг, та картинката да е пълна.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Дърветата ги осветяваха с прожектори и сменяха цветовете.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Ако се сипеше и тихо снежец...

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Джуждска въртележка.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Този ТЕЦ на идване не случайно така бумтеше. Ток трябва ей!

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Дървото на сърчицата.

Неделя вечер, коледен базар. Хора. Хора. Японци с половинметрови обективи снимат катедралата. Мирише на канела, скара, печени кестени  и… абе една коледна миризма такава.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Ей тука са тюрингските вурстчета. Много сочни!

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

По всички покриви има страхотни инсталации.

Не се съмнявайте, че обиколихме де що имаше.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Една от хилядите сергии...

 

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Звездните дървета.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Долният кат на тази сграда е от 1700 и някоя. А то се вижда .. и 21-ва.

Аз като привърженик на кулинарматериализма се опитах да опитам от всичко де що можеше да се яде, но след няколко вида вурстове /особено да отбележим изключително сочния тюрингски такъв!!!/ сандвич със сьомга, шишчета, картофени кюфтенца, греяно вино, коледно вино, бял гльог…. и т.н. и т.н. не ми  остана място за меденки, захарни бастунчета и шоколадови инструменти… Ееее насилих се малко 🙂 и сместих и няколко кьолша преди лягане.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Оооох котьооо...

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Какво ли пък става по избори... :)

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Ах на батко сьомгичките...

Бюргерско и потребителско. Казах си го аз.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Да полашкаме вурстчетата и виното.

 

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Брат'чед да имаш ключ 32? Не аз до 44 си ги ям сам... :)

 

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Имаше десетки такива дървени склуптури. Правят ги с моторни триони.

 

Коледа в Кьолн, Германия

Спят осветени молове прааазнииии.... ляля ля...

Коледа в Кьолн, Германия

Нощен Кьолн.

Всъщност не съм толкова добър в словотворението, че да пресъздам истинската коледна атмосфера на тази вечер. Спонтанно те кара да си тананикаш и подсвиркваш коледни песнички и да викаш „Хо-хо-хо”.

 

Весела Коледа!

=====================================

*Наздраве, Вили! 🙂

 

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Германия – на картата:

Едно „превю” на Националната Ботаническа градина в Мейсе, Белгия 2

Едно „превю” на Националната Ботаническа градина в Мейсе, Белгия

Забелязал съм, че разказите за Белгия и Англия (по-спевцилно Лондон) предизвикват сериозни полемики в коментарите. Днешният пътепис от Белгия имам някакво подозрение, че може би, вероятно, няма да е такъв 😉

Сега ще видим дали разказ за Националната ботаническа градина в Мейсе може да предизвика остри коментари 😉


Приятно четене:

Едно „превю” на Националната Ботаническа градина в Мейсе, Белгия

Защо превюли? Ами защото бяхме там целево” 🙂 Да видим само цъфнало най-голямото цъфтящо растение /в смисъл с най-голям цвят/. Като се запролети още, живи-здрави ще отидем по-официално и ще напиша ревю🙂 . Обещавам. /Стойчо, обещавам, че и за Трир, и къщата на Маркс ще напиша 😉 … както се казва – само обещавате…* /.

А защо е национална, а не е кралска? По тия кралства нали всичко им е кралско– библиотека, опера, и т.н. и т.н. Аааа споко! Има си и кралска ботаническа градина. В двореца в Лаекен. Нея я отварят за малко – докато бай Албер смени резиденциите лятна–зимна. Стават там сериозни опашки. Може би защото съм закърмен с републикански ценности, но кралската нещо не ми хареса толкова. Не е лоша ама не е и „Уау!”.

Та за националната. Една тиха мартенска вечер по новините на белгийската първа програма, чичко Ян Бекаус /легендарен говорител по телевизията, нещо като чичко Филипов/ обяви, че правителство все още няма, но за сметка на това е цъфнал Гигантския Арум в Националната ботаническа градина, че той /арумът/ ужасно мирише и че ще прецъфти за 72 часа. Следващият ден беше работен, но на сайта на градината пишеше, че заради събитието, работното й време е удължено до 21 часа. И така. На следващата вечер, двамцата с мефрауто, заредени с ботанически ентусиазъм се запътихме

към Мейсе, за да видим цветето със закачливото название Amorphophallus titanum .

По пътя слава богу нямаше задръствания, не случихме да вдигнат моста на Вилвоорде и да чакаме някоя барджа да мине по канала и след като се насладихме на къщите на легендарната със заможността си Гримберхенска община /за които къщи наскоро един приятел каза, че не били прогимназии, ами направо полувисши институтчета/ паркирахме малко преди входа на Ботаническата градина.

Мейсе, Белгия

Още от касата имаше табелки със стрелки „към най голямото цвете” хихихх …ден година храни… Все още беше светло и направихме снимки по пътя към оранжериите.

Замъкът в парка на градината. Дава се под наем за конференции.

Замъкът в парка на градината. Дава се под наем за конференции.

Паркът на градината изглеждаше много обещаващ, но ние се насочихме направо към заветната цел. Друг път ще му отделим цял един ден.

Мейсе, Белгия

На път към оранжериите.

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Като се стъмни свещите покрай алеята придаваха "версайска" атмосфера.

И воала. Цветето.

Аморфофалус титанум – Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Аморфофалус титанум

В интерес на истината не миришеше толкова много, хем аз с балканска любознателност се опитах тъй хубаво да навра носа си. Хората чинно седяха на опашка за да се снимат с Арума. Имаше две каки, които обясняваха на френски и на фламандски на желаещите и отговаряха на въпроси. Хихих поради високата влажност и температура в това отделение на оранжерията на всички обективите на фотоапаратите се запотиха и всеки пишман фотограф наизваждаше разни кърпички да бърше. И ние също де. 🙂

Аморфофалус титанум – Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

За сравнение на големината спрямо човек.

Аморфофалус титанум – Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

"Езикът" в близък план. Каааак ми се щеше да го пипна... ама пусто западнячество... :)

И така – поснимахме, поразгледахме цветето, попослушахме обясненията и зер пари сме дали – тръгнахме да обиколим из другите отдели.

Аморфофалус титанум – Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Тук въздухът беше по хладен и сух.

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Упражнения по макроснимки.

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Упражнения му е майката!

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Опитите продължават.

Мда, определено пак ще дойдем. Мнооого интересни неща има.

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Някой желаещ да се катери по това дърво?

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Цвете подслушвач. :)

belgie_meise_img_0394

Тука почват "пришълците".

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Приличат на извънземни от детски анимационен филм.

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Идваме с мир!

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Това пък какво е любопитно.

Някои от залите бяха вече със загасено осветление, което правеше преживяването още по автентично… нощем в джунглата… шибащи лицето ти клончета … мммм…. страннни звуци… /всяка зала се озвучаваше ненатрапчиво с характерни шумове/. Както би казал Влаамсбрабандера – Яко! 🙂

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Тук се чуваха леки приплясвания. Какво ли дебне от папирусите?

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Текила, пури и небръснати мексикански бандити. :)

Има и интересна зала пресъздаваща еволюцията на растенията. От разни жабуняци в хранителния бульон през мъхове и лишеи до класическите цъфтящи дървета. Хихихи познайте какво се чува в сектора на юрските хвощове, гинкота и папрати…

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Прото-шишарки или извънземни дървояди?

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Ех този макрорежим бееее...

Ами това е засега. И Честита Пролет!

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът

*Съгласен съм с автора – само обещавате! 😉 – бел.Ст.

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

Из немските „Западни покрайнини“ – Мембах в Белгия 8

Из немските „Западни покрайнини“ – Мембах в Белгия

Днешният пътепис ще ни отведе до някои „зачукани места“. Както казва авторът „Няма само Вили да ходи по разни селца и паланки! :))))“ имайки предвид последните приключения на Вили из Франция 🙂 И така, нека прочетем какво може(ше) да се случи и с българските Западни покрайнини, ако бяха … още по-западни 🙂


Приятно четене:

Мембах в Белгия

Из немските „Западни покрайнини“

Е, как немски пък – Белгия? Мииии… и немците си имат техен „Ньойски договор”. Всъщност Версайски. След Първата световна война

общините Ойпен и Малмеди са дадени на Белгия,

аналогично на нашите Цариброд, Босилеград и Струмица, дадени на Югославия. Имало разни подписки, брожения, но… Vae victis!

ОК. Спираме с разбора на историческите несправедливости, че да не ни надушат атакистите, вмроистите и всякакви други -исти. Пък и в крайна сметка

ойпенско е такъв златен пример за ползите от проекта „Европейски Съюз”

/шшшт да не чуят пак националистите евро-скептици/, че горещо препоръчвам на всички кандидат-шовинисти, все още не преминали към тъмната половина, първо да посетят този край, па тогава да решат дали да нарамват манлихерата и да тръгват да събарят Нойските, Букурещските, Цариградските та ако щете и договорите от Берлинския, Виенския и прочее конгреси.

Не ме разбирайте погрешно. Да.

Много несправедливости са изчегъртвани по изстрадалата карта на Европа. Да.

Сигурно доста бой са изяли ойпенчани докато зашпрехат френски. Да.

Не е забравено, че „ойпенско е немско”.

4837 Membach, Белгия

Но за Бога, това е било. Аз говоря за сега. За хер Гюнтер или фрау Гертруде, които живеят в прекрасна къща с огромен двор, които пазаруват в Аахен, Кьолн, Лиеж, Маастрихт, на които никой не им казва „ти си такъв или онакъв”, на които всичките им контакти с администрацията са на немски, гласуват за парламент и правителство на немскоговорящата общност, работят където си поискат – кеф ти Германия, кеф ти Белгия, и единствената разлика с херовете и фраутата от оттатък „границата” е че плащат данъците си на бай Албер, а не на адашката*!

Малиии как се отвлякох. Май ще трябва да си направя блог, а не да логорействам из сайта на Стойчо (Добре си дошъл и тук! 🙂 – бел.Ст.) Но нищо де – той Шефът нали е привърженик на пристрастните пътеписи (точно така! Приветствам! – бел.Ст.)

И като лека закачка към франкофилите –

добре че са немскоговорящите общини, че да отсрамват Валония с реда и прекрасните си пътища и селца 🙂

Къщи в Ойпен – столицата на немскоговоряща Белгия

Къщи в Ойпен – столицата на немскоговоряща Белгия

Та с мефрау в една ранна майска утрин на един четвъртък, предхождащ удължен уикенд /хм има ли нечуждица за това?/ напуснахме магистрала А3 /А-три, не аз :)/ и с колата, приятно натоварена с палатка, спални чували, масички и прочее къмпинг джаджи, се понесохме

в посока Ойпен. По-скоро Мембах.

Имахме си резервация за къмпинг. Е, имахме леки съмнения дали няма да е хладничко за палатка, но в къмпинга има и бунгалца, така че ако се озъбехме първата нощ, щяхме да помолим да се приютим в тях. Ако не може – ей го де е нашо село.

Подсвирквайки си и верни на девиза „газ и ляв мигач” стигнахме, че и минахме Ойпен. И докато се усетим джипиеса ни уведоми, айде честито това е дестинейшъна. Ъъъъъъ!? От лявата страна на пътя имаше асфалтово площадче с бензиноколонки тип „ГСМ** на ТКЗС”, нещо като сервиз за коли тип „АПК работилница” и голяма опърпана табела „Пресни яйца”. Мефрау почна да се увърта нещо, дет’ се вика само дето не тресна джипиеса, но надписът „Къмпинг Везертал” отстрани на цехоподобния склад разсея съмнението – това е адресът. Няма грешка. Тъй като аз бях радетелят за ходене в този къмпинг предвусквах как сега ще бъда потърпевш от операция „Везерюбунг” по целия път към вкъщи. Все пак с принтирания мейл на резервацията се намъкнахме в …. мммм…. рецепцията?…

Зад тезгяха ни посрещна типичен немско изглеждащ чичо. Просто си го представих как нагъва варено джоланче и надига халбата. Попита на какъв език ще си общуваме и накрая от много любезнечене мефрау му говореше на немски, а той пък на фламандски. Благоразумно се стърпях да им предложа да си шпрехат на френски 😉

Чичо веднага ме излови, че с тази фамилия и акцент нещо не ми е чиста работата и

от лаф на лаф, стигнахме до факта, че България е била едно време съюзник на Германия и т.н. и т.н. Абе да обобщим – според мен чичо си беше убеден прикрит нацист :). Точно перфектната възраст – по време на Втората световна е бил дете, попиващо пропаганда. Като го попитахме за разни маршрути около къмпинга за разходка, доста се оживи и ни каза, че като дете си спомня, че имало било в еди коя си местност наблизо лагер на хитлерюгенд и не знам какви си фортификации и еди–къде си били свалили английски самолет.

Ох, айде стига.

Човекът си се оказа много точен. Както всъщност и къмпинга.

Първото впечатление беше погрешно. Отстрани на цехоподобния склад имаше вход с бариера откъдето се влизаше в съвсем приличен къмпинг, с прекрасни алеи, бунгалца и каравани. Но най-готиното беше, че палатките се разпъваха в една гора. Не на оградени и прономеровани четириъгълни парцелчета, а направо между дърветата. До реката. И ние бяхме първите пристигнали.

Кеф! Разпънахме палатката съвсем на първа линия.

Изглед от "първа линия" – къмпинг в Мембах, Белгия

Изглед от "първа линия"

Другото нетипично за западнячески къмпинги нещо беше, че можеше да се пали огън. Е, пак малко по немски – в едни метални казани сложени на три камъка и то само на определни места, но на практика такива огнища имаше за всяко място подходящо за разпъване на палатка. Огнищния казан го получаваш след неколкократно обещание винаги до огъня да има пълна кофа с вода.

Дърва за лагерния огън се закупуват от чичо. Пет евро чувала. Всъщност цехоподобния склад е пълен с дърва за огрев и чичо с изненадваща за възрастта и външния му вид пъргавост разкарва из къмпинга с ръчна количка чувалите с дърва за западняците искащи да събудят крьоманонските си спомени. Както се казва „Гутен морген и все пари искат”. Намерили ниша хората за допълнителен доход.

Но – Евалла!

Вечер, покрай живия огън, с чаша в ръка, разръчкваш припукващите дръвца и ромоленето на реката на метър от теб, те носи някъде далеч, далеч… безценно. За всичко останало си има Мастъркард… 🙂

До вечерта къмпингът се понапълни. Докато сме били да се „отчетем” на местния Карфур и да мааме сладолед на центъра на Ойпен, от едната ни страна двама младежи бяха вдигнали палатка, опънали хамак и приготвили казана с дръвцата. Хм. Две момчета сами на палатка. Хм. Докато се стъмни по непринуден балкански начин разузнах, че са холандци. Те вероятно също са ни поразгледали. Хахахаха, сигурно са били потресени като са видели

как вадя от реката бутилка вързана на канапче.

Най-добрата температура. Фризери, хладилници, витрини за вино – нищо не охлажда така качествено, както пролетна планинска рекица.

Но вечерта съседите върнаха потреса, като се награбиха страстно на хамака. 🙂

Явно за да вдигнат градуса на любовта си, хвърляха доста дръвца в огъня и той ги осветяваше доста яко. Тук да направя едно отклонение – забелязъл съм, че западняците са големи прахосници. Примерно, гледаш някакво кулинарно предаване и за рецептата трябват 6 жълтъка… прас! белтъците, ненужни за рецептата отиват в мивката… Както казвам на мефрау – западния човек не знае какво е нямане. Ми те нямат и дума „нямам”. Казват „имам николко”.

Та логично, както и бях предвидил, дръвцата на гейдружинката приключиха малко преди 22 часа и единият с фенерче се изстреля към рецепцията. Може би чичото е бил потънал вече в пухкавия юрган на розови свастички, но бизнесът си е бизнес – скоро количката с дръвца се появи и огънят на съседите запращя отново в ритъма на творчеството на сър Елтън Джон.

А забравих! Малко след като се беше стъмнило чичото мина покрай всеки лагерен огън да пожелае приятна вечер в неговия къмпинг, да нагледа дали всеки е напълнил кофата с вода до огъня и да събере поръчките за кроасани и пресни „еко”–яйца за сутринта. Както се казваше в един виц – „дреболия, но приятно” 😉

Сутринта – дъхави кроасани, яйца и кафе.

Съседите спят още. Слънцето грее едно такова майско. Въздухът –още по-майски. Пътеводителят за пешеходни маршрути, отворен на страницата с едно небрежно 18 километрово преходче. В раницата сандвичи. В мускулите /все още/ нулева концентрация на млечна киселина. Идилия.

От тук започна нашето преходче... – Мембах, Белгия

От тук започна нашето преходче...

... тук живее някой хобит сигурно... – Мембах, Белгия

... тук живее някой хобит сигурно...

... вече няма къщи...– Мембах, Белгия

... вече няма къщи...

... но пък има поточета – Мембах, Белгия

... но пък има поточета.

Прекрасна маркировка. Рекички. Гора. Мостчета. Хранилки и солища за дивеча. Сърнички. Две жокейки на прекрасни коне. …Опаааа… млечната киселина започва да се появява… Сандвичите от раниците пък изчезнаха…

Какво може и какво не може да се прави в гората на херцога – Мембах, Белгия

Какво може и какво не може да се прави в гората на херцога

Усещате ли майския въздух, а? – Мембах, Белгия

Усещате ли майския въздух, а?

Ето тук покрай Ойпенския язовир една раница сандвичи изпълниха дълга си :) – Мембах, Белгия

Ето тук покрай Ойпенския язовир една раница сандвичи изпълниха дълга си :)

Ако осъзнавах колко ОЩЕ има до колата, щях да се пробвам на /коно/стоп :) – Мембах, Белгия

Ако осъзнавах колко ОЩЕ има до колата, щях да се пробвам на /коно/стоп :)

…Ооооооо…. паркинга зад църквата в Йопен… Оооо… там е колата… Оооо… къмпинга…. Ооооо…. тръпнещите нозе доволно пляскащи в реката до палатката… Оооо… канапчето…. Ооооо ще се живее пак!

На следващия ден се разхождахме из горите около самия къмпинг.

Реката, малко след като излезе от къмпинга. – Мембах, Белгия

Реката, малко след като излезе от къмпинга.

В търсене на лагера на хитлерюгенд :) – Мембах, Белгия

В търсене на лагера на хитлерюгенд :)

Лагера на хитлерюгенд така и не намерихме, но пак видяхме сърнички и ездачки.

И къщички на средния мембахчанин.

За голям двор си трябва и голяма косачка :) – Мембах, Белгия

За голям двор си трябва и голяма косачка :)

Тези явно са сиромаси – нямат пари за ограда ;) – Мембах, Белгия

Тези явно са сиромаси – нямат пари за ограда ;)

Самата къща изглежда някак си пролетно – Мембах, Белгия

Самата къща изглежда някак си пролетно.

Доста дръвца са приготвили – Мембах, Белгия

Доста дръвца са приготвили

Чичо ни препоръча да видим и някаква

къща в Йопен,

която имала някаква супер престижна награда за архитектура и даже ни я показа в някакво списание. Верно, че е доста изчанчена.

Къщата–лауреат – Мембах, Белгия

Къщата – лауреат

В неделя събрахме багажите. Къмпингът започна да се изпразва.

Докато чакахме на рецепцията чичо да сметне общата сметка с яйцата, кроасаните и дървата, се появи и

лелята. Сигурно чичо си я е избирал навремето от някой хитлерюгенд лагер

Руса, очевидно по немски красива на младини…

С нас пред рецепцията чакаха и семейство … араби някакви бяха, но явно живеещи в Холандия. Детенцето им, не особено послушно момченце, видя, че чичо продава сладоледи и ревна, че иска сладолед. Майка му му купи за да я остави на мира и малкият след като гордо успя сам да си разкъса опаковката на сладоледа, с отработен жест я хвърли на земята. Пред вратата на рецепцията. На един метър от кошчето. Майка му като забеляза, че в лелята се надига бурна вълна на възмущение, засрамено и припряно понечи да вземе опаковката и да я хвърли в кошчето. Лелята обаче не й даде. Спря я. И накара малкия да се наведе, да я вземе и да я хвърли където трябва.

Това май ще е добър финал. Да с тази случка ще приключа. А за баража на Джилепе и за замъка, които посетихме на връщане – друг път.

Баражът – Мембах, Белгия

Баражът

Замъкът – Мембах, Белгия

Замъкът

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът

*Ангела (Меркел) – канцлерката на Германия – бел.Ст.

**ГСМ – не е GSM, ами съкращение от „Гориво-смазочни материали“ или с една дума: „бензиностанция“ 🙂 – бел.Ст.

До изворите на Стелата /Льовен, Белгия/ 12

До изворите на Стелата /Льовен, Белгия/

Наистина харесвам пътеписи като днешния – предизвикани от друг пътепис в нашия сайт. Пък и днес е петък – как да не си поговорим за БИРА? 🙂


Приятно четене:

До изворите на Стелата /Льовен, Белгия/

Ихааааа каква яка дискусия се разгоря във връзка с Англия. Шефът спомена, че другата страна, за която се пишат „споряеми” разкази е Белгия. Как да не седне човек да експериментира като понапише нещо и чака критични мнения, социокултурнополитически анализи и естествено най-желаното – похвали. 😉

Гледайки картата с пътеписите с ужас забелязах, че на Льовен няма балонче. Как!? За Льовен – столицата на провинция Фламандски Брабант, няма пътепис!? И аз се пиша Vlaamsbrabander ! Мале, мале! Дано не разбере г-н Луи Тобак* , че ще видя едно фламандскобарабандерство. 🙂 Та почвам да пиша, докато не се е усетил.

Как да достигнем до Льовен?

Тук да уточним, че „ьо”-то в Льовен не е баш „ьо” , но да не навлизаме в света на гласните в нидерландския език, обогатен с подсветовете на антверпенския, лимбургския и недай си Боже западнофламандския диалекти… (Лиувен приблизително се произнася – бел.Ст.)

Та така. Презюмираме, че отправната точка е Брюксел. С влак от всяка от трите главни гари /южна, централна и северна/. В гарите си има едни табла с големи жълти разписания. Внимание! Има разписания за работни и неработни дни. Да не стане грешка. За работни дни отгоре на таблицата е синьо, за почивните е червено. За Льовен има доста често влакове, така че няма страшно. На сайта на белгийското БДЖ може да се провери предварително. Влак си има и от гарата на летището /Националното летище в Завентем, не Шарлероа!/. Ако отправната точка е летището в Шарлероа /гордо наречено летище Брюксел- Юг хихихихи/ свеждаме решението на задачата до предното условие – отиваме в Брюксел. 🙂

Аз бих ви препоръчал обаче да оставите прекрасно уредената железопътна мрежа на Белгия за по-отдалечени от Брюксел дестинации и да отидете до Льовен с автобус. На всяка спирка на градския транспорт в Брюксел има карта на лините, от която може да се ориентирате кои номера отиват в Льовен и откъде може да ги хванете. Като цена май е с една идея по–евтино от влака /може и да бъркам но така или иначе разликата няма да е особено голяма/. Пътувайки с автобуса ще може да се насладите на приятните селца и джиджани къщи покрай пътя и не на последно място на бясното каране на шАфьорите на ДеЛейн. Не наистина имам чувството, че ги избират с конкурси, всички са като едни Шумахерчета. Яко!

Автогарата и ЖП гарата на Льовен

са една до друга, така че дали ще пътувате с влака или с автобус, в крайна сметка обиколката започва от едно и също място. Гаровия площад.

delijn

Автогарата

Да се поогледаме.

Паметник за Първата световна война.

В ума ми изплува архивна снимка от Втората такава, на която пред същия този паметник позира ухилен немски войник. История и нейните превратности.

station

ЖП гарата с паметника пред нея

Хм ето една сградка, която би привлякла вниманието на някой завършил ВИАС /УАСГ е сега май/. Как ли са му смятали арматурата на това?

erker

Това цялото нещо, което се издава напред няма колони.

Плъхундер /паткан по варненски/.

M4034S-4211

Кметът къде дреме!? Я какви плъхоци са плъзнали по улиците!

Беше временно там. /тук да отбележа че снимките са компилация от различни ходения в Льовен, та разни несъответствия в годишните времена, сенките и пр. неща бодящи зоркото криминалистично око са нормални… то добре че не са записи от СРС-та, че както са луднали сега с тия автентичности/.

Като казах различни ходения. От нашо село се явява безмислено да се ходи по магистралата /Антверпенската/ до ринга на Брюксел и после по Лиежката магистрала с отклонението за Льовен… ама го обясних и аз… добре, че не съм в екипа на Виа Мишелин… В смисъл не се кара по катетите на триъгълник, а по хипотенузата, която в случая се явява /стария?/ път между Мехелен и Льовен. Но той въпреки, че не е магистрала, си има и предимства. Около него има доста супери и магазини, а най-голямото му предимство е, че се включва в околовръстното на Льовен. И от там Ооооооо!  Таворската и т.н.

Та-та-та-тааа /тържествено/:

stela

Светая светих!

Може би звучи куриозно, но

Стелата не е особено тачена в Белгия. В смисъл пие се, ама май Жупилер и Мас /от пилз бирите/ са по–вървежни.

Е, Вие в Льовен ако не пиете една Стела, дет се вика от извора, къде другаде. Кафененца има предостатъчно, но го оставете това за накрая на обиколката, че ще ви домързи, пък и не сме тръгнали на бирен туризъм я! А да! И не очаквайте да Ви сервират голяма потна халба. Тия работи с по половин литър бира, ги няма в Белгия. Пинче. Толкоз. 250-330 мл. Няма да забравя как именно в едно Льовенско ресторанче, като помолих да ми донесат половинлитровка, сервитьорът ми се скара с думите – „Тука – вика – е Белгия… така се сервира бира. Ако искате да се наливате – вървете в Германия!” Хахахаха. Сладури.

Еееех спомени от винил…  При първото ми посещение в Льовен /бях „белгиец” от една седмица/ бях покъртен от „красотата” на фламандските девойки … малииииии… куркузъбъл до куркузъбъл и то из целия Льовен. Уж студентски град, академичен център ала бала… Викам си зарад’ туй Балдуин Фландърски се е вдигнал и е отишъл на майната си… то как да седи при тия…

Обаче… при второто ми ходене… беше май месец… едни ми ти руси каки, с чорапогащници на баклавички, къси полички, кожени ботушки до коленете и карат ония ми ти велосипеди по главната….  мале, мале… Не знам защо първото ми впечатление беше толкова погрешно? Може би, защото беше зима, може сесийно време да е било нещо… пък то и окото привиква и се нагажда към местните изгледи… знам ли… както и да е…

Споменахме главната. Ето я:

glavnata

Льовенската "Витошка"

Тръгваме по нея. То се вижда в далечината кое е целта ни. Както казва мефрау – какво се гледа в Белгия – градове. В градовете – площад, катедрала, кметство… площад, катедрала, кметство…площад, катедрала, кметство…

kmetsvo3

Кметството

kmetstvo1

Пипнали са го а?!

kmetstvo2

Като пясъчен замък е.

Кметството е наистина страхотно.

Вече се използва само за представителни цели. Администрацията си има нова сграда. Има обиколки на кметството, но е на определени часове. Има си туристически център. Питайте. Готини са и шпрехат английски. Това да не Ви е Валония… 😉

Срещу кметството от другата страна на площада какво имаме? Катедралааа!

kathe1

Катедралата

kathe2

Друго си е оптичния зум ;)

kathe3

Катедралата отвътре. Бяла и светла. Не като Кьолнската.

Малко по-нататък е Стария пазар. Напред и вдясно има интересна статуя на отегчена девойка седнала на пейка. Оказа се, че нямам “чиста” снимка. В смисъл всичките ми са с някой седнал в скута на девойката. Карай! В дъното е някакъв факултет на университета. Свиваме вляво по уличката.

M4034S-4211

Стария пазар. Трябва да се завъртим на 180 градуса и да хванем уличката вляво.

И излизаме на Намзестраат /Намюрската улица/

По нея има доста колежи – всъщност факултети на КУЛ /в дворовете им се влиза свободно/. Има и ейзуитска църква.

fizichfak

По някави точни науки беше този.

fakult1

Във вътрешен двор.

jezuit

Йезуитската църква.

fakultpark

Ето от тук само направо и сте в парка.

При добро моткане от двора на факултета по … ммммм… ех какво беше… не мога и при увеличаване на снимката да прочета табелата… както и да е. Има китайски информационен център и ей това чудо…

M4034S-4211

Китайски глобус на звездното небе.

Та от тука направо може да се влезе в градската градина. Може да случите на някое конфитюрено парти:

konfparty

Масите са разпънати, багетите нарязани, бурканчетата отворени.

Ако няма, постойте на някоя пейка да се порадвате на студентската волност. Налягали по поляните … с китари… фрисбита… някои се правят, че четат, айде не на нас тия… и ние сме били студенти…

studentipark

А като дойде сесията? А!?

Този е бил дълги години ректор на Университета. Малееее кви ли напътствени слова им е чел, че да го зографисат в такава характерна поза. Хихихихи.

rektor

Да ни е честит 8-ми декември! :)

В парка има останки от градската стена. Като вървите по успоредната алея, на края на парка, вляво има тоалетна. Вие се смеете, ама ако сте с дете, пили сте някоя и друга Стела още на гарата или пък сте с някой родител ще оцените колко е хубаво да има някой с вас, който бързо може да намери Веце.

aleja

Въпросната алея.

От тук целта пак е видима.

Библиотеката на Университета.

Както казва един приятел „Като гледам каква е библиотеката, къв’ ли им е университета…” То всъщност университета са множество факултети разпръснати из града.

biblioteka

Да му се дочете на човек.

biblioteka2

Часовникът пее и мелодийки.

biblioteka3

Кой спомена нещо за оптичния зум?

Дано не случите някой лунапарк или фестивал на пазарите да са завзели площада, за да може да се насладите на цялостния изглед. А иглата а!? Яко!

M4034S-4211

Науката иска жертви.

muha2

Доста детайлно. Вижте му крачетата.

Ето тука пък съм виждал какви ли не снимки да си правят хората… Все едно са паднали от балона… подават нещо на хората в него… опитват се да се качат… Една група италиански туристи си направиха много яка поредица снимки с една тухла. Някой от балона я е изпуснал. Тя пада върху главата на един. Той се строполява на земята и остава безжизнен…  фоторазказ…  Както казва Стойчо – всичко си има климатично обяснение… 😉

balon

Ехей къде се намираме? ... В балон...

И така. Оставям ви тук. На този площад. Има още доста за гледане. Тесни средновековни улички. Църкви. Пивоварничка. Канали си има даже. За който обича шопинга има и магазини – студентски град е все пак.

ulichka

Ми уличка.

M4034S-4211

Не. Не е Брюж. Льовен си е.

durex

Ако някой го чака човек на легло.

Има и доста интересни статуи. За да го направим по-интерактивно – който намери всичките от следващите снимки печели… мммм … една Стела… от извора… от мое име… за негова сметка…  Хахахахаха!

stat1

M4034S-4211

M4034S-4211

studentkast

studentikus

Хайде чао! Че като гледам колко малко балончета има на картата на Белгия…. Но ще пишем, няма как…

И г-н Тобак, почетен гражданин ала бала, нещо няма ли за хората популяризиращи този прекрасен град 😉

======================

*кметът на Льовен

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът

В Черната гора /Шварцвалд/ 5

В Черната гора /Шварцвалд/

Много обичам такива разкази – предизвикани от пътеписи, четени в нашия сайт. Малко по-надолу ще прочетете как е станало това, а сега – приятна разходка из Шварцвалд 🙂

Приятно четене:

В Черната гора /Шварцвалд/

Глобално затопляне ли! Бошлаф! Поне не и тази първа седмица на декември в Белгия. Рина си аз сняг, той противно на предсказанията на КМИ продължава най–нагличко да си вали и така… в почивките между неравната борба чета пътеписите публикувани напоследък. Ееее… ъъъ… ОК. Ще призная, че борбата засега не е толкова неравна. Поне не толкова, колкото миналата година. Тази година имаме гребло за сняг! И както преди няколко дни в Бриколажа забелязах явно 80 процента от населението вече може да се похвали със същото. Мдааа след миналата зима търсенето и продажбите на лопати за сняг, морска сол и зимни гуми в Белгия отбелязаха небивал растеж… дет’ се вика в тоз’ растеж ни е надеждата, че няма да последваме Гърция и Ирландия, както злите финансови спекуланти точат зъби. 😉

Та чета си аз пътеписи и нещо почва да ме дерзае. Хм. Напоследък шефът е публикувал пътеписи за … я да видим … Сицилия… Флоренция… Венеция… абе, Италия… Мадрид… Мароко… брррр… Франция … Да обобщим – основно за „долната земя” хихихихи. Е, има и един за Виена, но то както казват немците: „от там почват Балканите“ 😉 така че не се брои.

За един убеден франкофоб и фламандофил като мен, тази триумфираща …мммм… средиземноморщина… идва в много… 😉

Та няма как… ще се пише…

Как яко се получи тази година – в началото на номври с мефрауто /госпожата/ ей така на майтап с няколко дни отпуска реализирахме десетдневна ваканцийка. Лошото на тези „неочаквани ваканции” е че нямаш ни най–малка идея какво ще се прави. Обръгналата на балканската стихийност душа едва ли може да си представи ужаса на западноевропееца, ако лятната му ваканция не е уредена, планирана, резервирана от предишното лято или в малки изключения /разбирай валонските лузъри ;)/ поне от Коледа. Камо ли пък в четвъртък да си без съвсем никаква наченка на идея за ваканцийка почваща в петък.

Едно беше сигурно – десетдневно лежане вкъщи, цъкане на игрички на компютъра и наливане с Жупилер е вариант неприемлив за нашето семейство /их бе какъв съм убедителен лицемерник 😉 /.

Преизпълнени с оптимизъм и повтарящи си „ласт минит, ласт минит!” – мантрата за ценови туристически удар, решаваме да се обърнем към професионалистите.

Впоследствие Мефрау ми изигра сценката как човекът от туристическата агенция щял да падне от стола като разбрал, че си търсим нещо за …мммм …. утре. После извадил все пак две оферти. И двете за Тунис…

Имам особено мнение за туризма в арабския свят… както и да е. Да не вкарваме Стойчо и сайта в полезрението на разни борци срещу ксенофобията, пък и нали се рабрахме – Без расизми!

Неочакваното спасение дойде под формата на мнения в туристически форум за качеството на храната в предложения ни хотел. Ориенталското залитане беше покосено в зародиш.

Така пак сме на изходна позиция.

Вогезите, Нормандия, Бретан отпаднаха поради безумната акция на френските борци за социални правдини, които блокираха разпространението на горива във Франция. Е поне си го правят този път у дома, не както обикновено да си чукнат среща в Брюксел с испанските, италианските и валонските фермери, да паркират огромните си трактори по Тервюренското шосе и да тъпчат сирена и вино в Юбелпарк. Е и от кумова срама да отидат по един път до Берламона да повикат за повече субсидии. Но нищо де, можеше и по–зле да е. Ами ако Гърция беше по близо? А?! Те направо чупят и палят в справедливия си социален гняв.

От наболелите европроблеми обратно към плановете за ваканцийката. Германия ще е. Винаги ни е спасявала в подобни случаи! Е не чак от днес за утре, но все пак понамяткахме няколко запитвания за фериенвонунги в Шварцвалд. Мефрау беше повече от скептична, че ще има нещо свободно, но за няколко часа се получиха четири потвърждения. Заради кризата е явно.

И така в събота рано сутринта тананикайки си Дойчланд убер алес

преминахме без задръствания по Брюкселския ринг и хванахме магистралата за Намен /Намюр/ и Люксембург. Като навлязохме във Валония отбелязахме изненадано, че осветлението на магистралата не е загасено. Хм. Обикновено си го спират. За икономии… или пък забравят вечер да го пуснат. Отпадна една от темите за омаскаряването на френскоговорящите . Нищо. Лафът, че като влезеш във Валония и чак асфалта се променя като консистенция /към лошо естествено/ винаги си върви. 😉

След Намен мефрау започва да скучае. Лошо. Дет се вика още Люксембург не сме стигнали. Атласът подробни пътни карти на бундесрепубликата ще я отклони от екзистенциални разговори и ще разреди желанията за спиране по бензиностанции.

Я!? Имало било общ немско – френски туристически маршрут. Хихихи сигурно нещо от рода на „По стъпките на 7-ма панцер дивизия” 🙂

Докато се кискаме на остроумието ми, минаваме покрай космическия евро център. Отбелязвам си да проверя в нета какви неща предлага. / ето и резултата /.

В шеги и закачки стигнахме

Великото херцогство (Люксембург).

Практичен съвет за пътуващите – сипвайте горива там. Явно имат много нисък акциз или нещо подобно, но нафтата и то готината е по–евтина от нормалната нафта в Белгия. Като гледам всички така правят 🙂 Можели са съвсем спокойно да прокарат магистралата да минава през бензиностанцията, а не да има отбивка.

Поради заблейване се натикахме в сектора за плащане в брой. Пълниш на колонка, после на излизане има кабинка с бариера. Е поне се насладихме на люксембургиша на касиерката.

С пълен догоре резервоар и бичеща Апокалиптика навлизаме в Германията.

Обсъдихме дали не е зле за подоби случаи да имаме и един диск на Рамщайн в колата.

Джипиеса вече не показва да има ограничение на скоростта и респективно – „Гаааазиииим!!!”. Всъщност не обичам високите скорости, пък и е подтискащо докато си караш с 140 някой да те изпревари, все едно си седиш на място. Германия.

Преди Саарбрюкен

гласът на каката навигатор ни нареди да излезем от магистралата. Преминаваме някакво малко градче и след едно кръстовище на сред нивята, пътните знаци промениха дизайна си. Аха.

Във Франция сме.

Имената на селата по табелите обаче си остават исконно немски. Така ще е до Страсбург.

Няколко пъти сме минавали по този път. В началото има безкрайни ниви с натъркаляни бали сено приличащи на балите софийски боклук. Идилично–френско–субсидийно… После релефът става по-неравен и горист.

Шварцвалд

Има развъдници за пастърва. Обсъждаме какъв ли е поминъка в тази област. Не изглежда много туристическо, а изглежда страхотно за приятни разходки и лежерни гурме-следобеди. Във Филипсбург все пак видяхме една–две табели за къщи под наем.

Населените места зачестиха, минаваме и покрай търговски зони. Зачестиха и кръговите кръстовища. Голяма страна – големи кръгови. Имам чувството, че типичното френско кръгово е с големината на околовръстно на люксембургско село. : ) Имали бол място, направили.

Стигнахме Страсбург. И се загубихме.

Както казва бай Стефан от офроуд форума – „няма да се губим без джипиес като някакви простаци я!”. Всъщност джипиеса не беше виновен. Пред това кръгово със светофари /!!!/ , което е сътворил френският пътностроителен гений, силициевата мощ е безсилна. След мощно псуване, каране по магистралата за Мец, отбивка за някакво предградие, псуване, търсене на кръстовище, на което е разрешен обратния завой, псуване, светофар за да се включиш в магистралата /!!!/, груби балкански престроявания на въпросното кръгово, бибипкания, обобщаващи псувания, Слава на Бога сме на правилния булевард водещ към Офенбург.

Преди моста на Рейн има задръстване заради ремонт на платното и множеството френски коли отиващи да пазаруват в Кел. Докато чакаме доопсувахме факта, че Страсбург е станал френски и колко по- добре щеше да е за Елзас и Лотарингия да си останат в Райха.

След тези греховни алтернативноисторически помисли насочихме вниманието си в прекрасните есенни пейзажи покрай пътя. Вятърът правеше такива вихрушки от листата, че чак ти се прищява да спреш, да слезеш и да се гмурнеш в тези златночервенокафяви листовъртежи.

Естествено, обремененото от магребофобията ми съзнание не пропусна с леко злорадство да си представи вихрушките от гаден сахарски пясък, на които можеше да се „наслаждаваме”. 😉

Пресякохме перпендикулярно магистралата за Фрайбург и Цюрих и след Оберкирх навлязохме в есенно обагрена долина, сгушена между невисоките склонове на северен

Шварцвалд.

долина01

долина02[/caption]

долина03

наближаваме Опенау

Скоро стигнахме и заветната цел – Опенау.

Опа чакай! Целта не е Опенау, а негова махалица – Майзах. Ммммне.

[geo_mashup_locatoion_info]

По–скоро целта ни е една къщица в махалица на тази махалица.

долина04

долина05

долина06

След няколко спирания по уширения за снимане на отсрещния склон, паркирахме пред фериенвонунга –Мюлербауернхоф.

къщата01

къщата02

Чорбаджийката се оказа мммм мнооого приказлива и след кажи-речи два часа лафове за пътуването, за къщата, за внезапността на резервацията ни, животът в Белгия, животът в Германия, съвпадението на ваканциите в бундеслендерите, традиционните шварцвалдски храни и напитки, котките, кучетата и пр. и пр. се отдадохме на настаняване. После немците били студени и неприветливи хора. Глупости. А да! И ме успокоиха, че не сме единствените дето се губят в Страсбург.

къща04

къща05
n: center;”>
Поради излезлия пронизващ ветрец и умората от пътуването, решихме да не ходим да се моткаме някъде, а да покоизираме в къщата. Разглеждахме брошури с маршрути и поцъкахме из нета да видим какво има наблизо, за да имаме планове за следващите дни. Еххх това планиране бе.

Имаше една тетрадка, нещо като книга за предложения и оплаквания, хахаха не – по–скоро е за похвали и благодарности от гостуващите. Предимно немци, чат-пат холандци, явно туризмът тук е предимно локален. Къщата е супер и вероятно и ние ще напишем благодарност. На кирилица. 🙂 Ще ми се да включа думата „ябълчици”, защото съдържа само букви, които нямат аналог на латиница… хихихи има да се пулят … как ли само ще я вкарам. Ще видим. Има сума ти дни пред нас. Все ще ми проблесне нещо…

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът
Още разкази от Германия: КЛИКАЙТЕ на разказа 🙂